(православно апологетичен, еклисиологичен, социално-педагогически и правен анализ)

Бисер Божков

Втора глава

Анализ на изследваната проблематика в светлината на клиничната социална и пастирска работа

§ 1. Социално-психологически особености на изследваната категория деца и съзависимите през различните стадии на наркоманиите и окултната болест

При развитие на зависимост от психоактивни вещества и субстанции у болните деца се наблюдават психични нарушения и характерологични изменения, които в съчетание с наркозависимостта формират у тях особен тип поведение, характер и социален статус. Нарколозите и психиатрите дори говорят за своеобразна „наркотична личност“ или „личност на наркомана“. Върху личността на наркозависимите деца и млади хора оказват голямо влияние преморбидните особености. Тоест особеностите, „зависещи от заболяванията на нервната, психичната и соматичната сфера и характерологичните черти, които са били налице у наркозависимите подрастващи до момента на наркотизацията“ (13, с. 66).

Според нашето изследване, ще повторим, употребата на наркотици е древна езическа и окултна мистична практика, част от окултната антихристиянска култура, облекчаваща контакта на човека с падналите духове. Използването на окултни практики чрез употреба на наркотици, членството и участието в деструктивни култове, практикуващи окултизъм, водят до тежка психосоматична деградация на личността, наречена още състояние на окултна болест. Това състояние има медицински, психологични, социални и духовни измерения. Въз основа на казаното ще обобщим, че състоянието на окултна болест (проявяваща се в психосоматична деградация) на децата или младите хора е идентично и аналогично със социалните и психологически особености на хората през различните стадии на наркоманията. Психосоматичната деградация на личността нерядко е придружена от коморбидни заболявания (СПИН, хепатит, венерически, онкологични, ендокринни, имунни, кардиологични, неврологични и психиатрични патологии и прочее) вследствие на безразборната злоупотреба с наркотични вещества и други фактори.

Особено тежко протича „окултната болест“ при деца, жертва на наркотици и деструктивни култове, ползващи окултни практики (15, с. 18). Първата форма на проява на окултна болест е развитието на епилептични[282] припадъци. Втората форма на това състояние е синдромът на натрапливите страхове. Третата група прояви на това състояние при досега с наркотиците, окултните практики и деструктивните култове са имунологичните нарушения и снижение на имунитета. Четвъртата група нередки прояви при „окултната болест“ са свързани с повишената заболеваемост от ракови (онкологични) заболявания и мълниеносното нарастване на вече наличните тумори, както и малигнизацията[283] на доброкачествените форми. Затова рехабилитацията на децата, които са наркозависими и адепти на деструктивни култове, е много трудна задача от гледна точка на клиничната социална работа, медицината, социално-педагогическата работа, теорията на възпитанието, психологията и пастирското богословие. Това е така, защото тялото на човека не може да боледува изолирано от останалата му природа.

Всяка болест, била тя психопатология – заболяване на психиката, стомаха, костите или очите, има духовна природа, защото всички болести на човека са вследствие на грехопадението. Тоест, когато говорим, че тази или онази болест е естествена, това означава, че в нейната природа по-явно и видимо се проявяват психопатологични или соматични симптоми (3, с. 29). Въз основа на казаното според нас може да се изведе следният важен извод: при рехабилитацията на криминално проявени деца и други, жертва на наркотици и деструктивни култове, е нужен своеобразен консилиум[284] – екип от лекари: психиатри, имунолози, онколози, кардиолози, духовници, педагози, клинични психолози и социални работници (с лиценз за работа с наркозависими). Това е възможно вероятно чрез законодателна рамка – ad hoc, и решение на Светия Синод на Българската православна църква-Българска патриашия за сътрудничество с държавата в определени сфери на църковното социално-милосърдно дело, клиничната социална и рехабилитационна дейност с определени целеви групи – нуждаещи се.

1.1. Преморбидни особености на личността при наркотизация и окултна болест

Какво е преморбидна особеност най-общо? Преморбидните особености са тези, които се срещат по-често сред наркоманите и слагат отпечатък върху личността при развитието на зависимост от наркотика, както и в други периоди на заболяването. Запознаването с „тези психически и характерологически особености е от голямо значение за педагозите, лекарите, свещенослужителите и лицата, които ще помагат на децата и младите хора в тяхната духовна и социално-трудова рехабилитация“ (13, с. 66). Затова е важно, че не трябва да се отделя духовната рехабилитация от социално-трудовата, което самò по себе си говори много. Този процес трябва да бъде единен, тъй като „при наркозависимостта социалният статус на наркозависимите страда много и затова е много по-трудно той да бъде възстановен, отколкото да се преодолее психологическата зависимост от наркотика“ (пак там).

И така, преморбидните черти на характера и особеностите на личността могат да оставят отпечатък върху наркозависимия, което трябва да се отчита в рехабилитационния процес. Какви са преморбидните особености, които могат да влияят върху процеса на формиране на наркоманиите като болест?

1.Пренаталната[285] патология на нервната система, тоест тази патология, с която човек се е родил или е придобил скоро след раждането. Най-често това са последиците от органично поражение на мозъка:конвулсивни (епилептични) пристъпи, нарушения на слуха, зрението, хидроцефален синдром (повишено вътрешночерепно налягане), остатъчни явления при двигателни нарушения (парези, тоест парализи в по-лека форма, които могат дори да не се отразяват върху функциите на крайниците), хиперкинезии (несъзнателни движения, тикове) и други;

2.Характерологични и личностни изменения:

а)Психопатологични изменения на личността с нарушаване на социалната адаптация (психопатологията не се разглежда като психическо заболяване, а като разстройство на характера или личността от граничен тип, или „дисхармония на личността“, изразяваща се в неправилни, неадекватни реакции и постъпки, нарушение на поведението и адаптация към социалната среда при наличие на съхранен интелект – причината за психопатиите могат да са вродени или придобити от пораженията на нервната система и особено от дефектите на възпитанието);

б)Преморбидно акцентирани изменения на личността.

3.Злоупотреба с алкохол преди започване на употреба на наркотици. Перинаталната патология може да провокира развитие на тежки интелектуално-мнестични (умствено-паметови) нарушения в периода на наркотизацията, тоест понижаване на умствените възможности и нарушение на паметта (13, с. 67-68). В хората с преморбидно акцентирани изменения често се развива морален спад на личността. Във връзка с това изобщо при психопатологичната личност също се развива морално-етична деградация, само че в по-груба форма. При хората, които често злоупотребяват с алкохола, в периода на наркотизацията прогресират суицидните тенденции и стремежи (пак там). Освен това при тях се развиват усложнения в семейните отношения и в работата, като впоследствие връзките с тези среди бързо прекъсват. Често отрицателните последствия от ранната употреба на наркотици, когато личността на детето или подрастващия още не е формирана, са инфантилността и примитивността, изразени като малоумие (пак там). Като се има предвид казаното, преди да започнат рехабилитационната клинично социална и духовна работа с наркозависимите, лицата, занимаващи се с това (включително и свещенослужителите), трябва да побеседват с родителите или близките на децата (младежите), с „лекар-нарколог или психиатър, за да се осветлят психичните особености на наркозависимия подопечен. Този съвет трябва да се съблюдава, за да бъдат избегнати неприятните изненади“ (пак там). В предходната глава, а и след това дефинирахме доколкото е възможно понятието „окултна болест“, а в следващите редове ще кажем няколко думи за различните синдроми на това състояние на личността. Много хора страдащи от различни здравословни проблеми и болести, се обръщат към окултисти или окултни формации (деструктивни култове).

Във връзка с това иеромонах професор д.м.н. Анатолий Берестов споделя следното: „На свещенослужителите и православните лекари са добре известни трагичните последствия от лечението на екстрасенси, биоенергетици и магьосници. Ако понякога отнеслите се към тях могат да получат облекчение или дори временно изцеление на своите заболявания. Но след няколко месеца, по-рядко години (по мои наблюдения най-често след два до шест месеца) болестта с връща с нова сила. Нейното лечение става вече много по-трудно, често се засягат и други органи, развиват се тежки психически разстройства, водещи понякога до самоубийство. Нашият духовно-лечебен опит от работата с хора лекувани от екстрасенси, биоенерготерапевти, магьосници и така наречените целители, деструктивни култове и секти, позволява да разграничим следните синдроми на „окултната болест[286]“: Психичен автоматизъм, „който се развива по типа на добре известния в психиатрията синдром на Кандински и Клерамбо“ (15, с. 14). Психичният автоматизъм[287] според психиатрията и клиничната психология е „разстройство на волята, мисленето и психомоториката“ (67, с. 74). Психичният автоматизъм се нарича в някои държави от Източна Европа „синдром на Кандински-Клерамбо“, който е нещо различно от „синдрома Клерамбо“ в западната психиатрия, представляващ еротоманната налудност. Психичният автоматизъм може да включва двигателна и действена компонента и в тези случаи по-коректният термин е психомоторен автоматизъм.

Синдромът на психичен автоматизъм включва три групи явления:

1.Сетивен автоматизъм – изтръпвания, парене, болки и други елементарни усещания, които се преживяват като предизвикани от външна сила.

2.Висш психичен автоматизъм, който включва:

а)перцептивен (възприятен) автоматизъм – псведохалюцинаторни или халюцинаторни образи се преживяват като предизвикани от външна сила;

б)мисловно-паметов автоматизъм (предаване, отнемане и спиране на мислите, „ехо“ на мислите, както и отнемане, предизвикване и „размотаване“ на спомените);

3.Двигателен автоматизъм (автоматизмени актове, импулсивни действия и така наречения речев автоматизъм). Именно третата група явления (феномени) се отнасят конкретно към психомоторните разстройства, но те се проявяват в тясна връзка и взаимозависимост с другите две групи.

Синдромът на психичния автоматизъм е най-характерен за шизофренното психично разстройство, но по този въпрос съществуват други становища, че може да се срещне и при някои други психози (67, с. 74). Психичният автоматизъм при „окултната болест“ се проявява по следния начин. Обикновено у напълно здрави в психично отношение хора, известно време след лечението при екстрасенс (това е валидно и за хората, подвластни на деструктивни култове) се появяват неразбираеми, така наречени немотивирани страхове, тоест страхове неизвестно от какво и защо. След това се възобновява с нова сила заболяването, заради което са се обръщали към окултист, или болестта преминава в друг орган (15, с. 15-16). Страдащите от окултна болест чувстват (понякога неосъзнато) непреодолимо влечение – зависимост от окултните практики като към наркотик.

Въз основа на това иеромонах професор д.м.н. Анатолий Берестов споделя, че: „При такова състояние – заболяването се поддава на лечение с много по-голям труд или изобщо не се повлиява от лечението. Нерядко при „окултната болест“ аналогично заболяване се развива у близките членове на семейството – деца, съпруг, съпруга“ (по-често у жени, ако техните съпрузи са се обръщали към екстрасенс или ако са започнали да се занимават с екстрасензорика). Във връзка с това ще споменем, че става въпрос за съзависмост към окултните практики или за възприемане от близките в духовно отношение на отрицателните последици от греха на окултизма, който реално се явява духовно робство на злото. Затова в такива случаи у окултно пострадалите се появяват мотивирани страхове от типа на неврозите на натрапливите страхове. Например при жертвите на окултизма се появява страх от смъртта или страх какво ще се случи с децата или с други близки хора, страх от пътуване с обществения транспорт и прочее. На този фон окултно пострадалите хора (деца, млади хора и други) започват да чуват „гласове“, които им заповядват да вършат точно определени неща. Появява се депресивно състояние, което постепенно се засилва, гласовете стават все по-натрапливи и започват да управляват психиката, като натрапват мисли за самоубийство. Болните от „окултната болест“ предприемат опити за самоубийство и нерядко с това завършва животът им (15, с. 15). Особено тежко протича „окултната болест“ при деца, жертва на наркотици и деструктивни култове, ползващи окултни практики (15, с. 18). Например след сеансите на Анатолий Кашпировски[288] в Русия някои деца, склонни към епилепсия, са развили епилептични припадъци до степен на епилептичен статус, когато припадъците следват един след друг и обичайните лечебно-медицински мероприятия не могат да ги прекъснат (15, с. 18). Може да се каже, че обикновено първата форма на проява на окултна болест е развитието на тежки епилептични припадъци, или психичен автоматизъм.

Втората форма на това състояние е синдромът на натрапливите страхове. Третата група прояви на това състояние при досега с наркотиците, окултните практики и деструктивните култове са имунологичните нарушения и снижение на имунитета. Четвъртата група нередки форми на „окултната болест“ са свързани с повишената заболеваемост от имунологични, ендокринни и ракови (онкологични) с мълниеносното нарастване на вече наличните тумори, както и малигнизацията[289] на доброкачествените форми. Ако хората не са въцърковени в Православната църква и вяра, изпадат в канцерофобия[290]. Защото от религиозна гледна точка онкологичното заболяване, и най-вече злокачественият рак, има своя мисия. То е „предупреждение“ за човека, че му предстои път към Царството Небесно, че времето му за живот е пресметнато, отмерено (100, с. 6).

В заключение можем да обобщим, че „окултната болест“ е психично разстройство, даващо рефлексия в соматиката на хората, патология на психосоматиката, която се появява в „резултат на въздействието на злите духове върху човека“ (3, с. 30). При окултната болест се развива различен вид тежка психопатия заедно с коморбидни соматични заболявания и осезаемо нарушение на социалното функциониране на личността.

В Свещеното Писание злите духове се изобразяват като влизащи в хората и излизащи от тях (срв. Матей 4:24; Марк 1:23; Лука 4:35 и други). Особено забележителен пример е изцеляването на гадаринския бесноват от Господа. Този нешастен човек влачел своя живот не в човешки жилища, а в гробни пещери; удрял се в камъните с пяна на устата, издавал вопли. Опитвали да го оковат, но той разкъсвал оковите като въжета. Що за болест е това? Невярващите ще кажат: епилиптични припадъци, психично разстройство. Но за гадаринския бесноват не може да се каже, че е бил само психично болен; това се вижда от следното: изгонените от нещастния бесове искали от Христос позволение да влязат в стадото свине. Спасителят позволил и ето, стадото се хвърляло от стръмнината в езерото (срв. Лука 8:26-38). Кой удавил свинете? Не бесноватият, който седял при нозете на Господа, а легионът бесове, изгонени от нещастния. В резултат на обсебеността от злия дух душата на хората става неестествена, тя се измъчва и страда. В Свещеното Писание бесноватите ясно се отличават от хората, страдащи от разстройството на душевни сили, въображението и разсъдъка (3, с. 30-32).

Психичните разстройства могат да бъдат недъзи „от естеството“. В случай на „естествени“ психични нарушения следва да се обърне внимание на следното важно обстоятелство. Психопатологичните синдроми и симптоми представляват нарушение не на самата душа, а на нейния, ако може така да се каже, „телесен“ – „соматичен“ израз, проява на душевните процеси (3, с. 29). В нашето изследване, цитирайки православния невропатолог иеромонах професор д.м.н. Анатолий Берестов[291] и психиатъра професор д-р Дмитрий Авдеев[292], не твърдим, че описаните по-долу психични нарушения са резултат изключително от обсебеността на душата от зли духове, но духовните причини при тях видимо са налице.

В подкрепа на твърдяното ще приведем описанието на отделни симптоми и синдроми, използвани в практиката за духовното описание на болните, имащи белези на „окултна болест“:

Налудност за обсебеност – в болния се е вселило животно, насекомо, митологично или измислено от самия болен същество, което постоянно (по-рядко периодично) пребивава в организма и кара болния да извършва движения и постъпки против неговото желание, ръководи мислите и чувствата му;

Автоматизми – възникване на чувства, движения, мисли, образи, представи и други против волята и желанието на болния;

Налудност за преследване (латински persecution – преследване) – група натрапливи идеи, характеризиращи се с твърдата убеденост на болния във въздействие отвън, с цел да му се причини морална и физическа вреда;

Налудност на Котар – придружена е с увереност в предстоящи страдания и изтезания – продължителни и мъчително жестоки, на които ще бъдат подложени както самият болен, така и близките му;

Копролалия (гръцки corpos – кал, мръсотия + lalia – реч) – системно оскверняване на речта на душевноболните с ругатни, нецензурни думи, цинични и вулгарни изрази;

Суицидна налудност – постоянен и нестихващ стремеж у душевно болния животът да завърши със самоубийство (3, с. 33).

В обобщение ще завършим с това, че при „окултна болест“ най-често се наблюдава голяма обърканост и затруднение на болния да опише сам страданието си или пък то е извън общовалидните зависимости на медицината. С какво са страшни окултните методи на целителство, окултните практики при ню-ейдж култовете или древните деструктивни култове?

Защото хипнозата, екстрасензориката, магьосничеството и прекодирането (на съзнанието) използват методи за насилствено въздействие върху човешката психика, като потискат човешката воля и изработват у хората поведение, подчинено на чужда воля – волята на хипнотизатора, екстрасенса или магьосника. Въздействайки на подсъзнанието на човека, те вкарват в него своя програма на мислене и поведение. След като премине в съзнанието, тази програма определя насилствено поведението, постъпките и дори начина на мислене на такъв човек. На него му се струва, че постъпва по своя воля и желание. В действителност обаче личността в състоянието на „окултна болест“ изпълнява волята на друг човек (поръчителя на окултната атака) и чужд зъл дух.

Такова насилствено въздействие ограничава личността на човека (включително на децата), парализира волята му, променя и поведението му и то нерядко става криминално.
________________________________

*Из книгата Социално-педагогическа и пастирска работа с криминално проявени деца, жертва на наркотици и деструктивни култове, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2014. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското и право и сродните му права.

[282]. „Епилепсията е голям медико-социален проблем. Болните са със сериозно разстроена социална адаптация и се нуждаят от постоянен медицински надзор и социални грижи, тъй като заболяването е хронично и обикновенно продължава от детска възраст до края на живота. Епилептичната деградация обхваща и интелектуално-паметовата сфера: настъпва различна по дълбочина деменция. Така описаната промяна на личността е изразена в различна степен при различните болни. Има случаи, когато тя не настъпва въпреки дългогодишното боледуване. Според най-новите изследвания само половината от болните показват трайни психични разстройства. За тяхната поява имат значение още особеностите на личността и на социалната среда.“ Срв. http://www.zapsihologa.com

[283]. Малигнизация – злокачествено израждане на тумори в соматиката (тялото) на хората.

[284]. Консилиум (латински consilium – съвещание, обсъждане) – съвещание от няколко учени от една или различни специалности. Консилиум може да бъде необходим за установяване на здравословното състояние на конкретна личност, поставяне на диагноза, определяне на: прогноза в лечението, тактика на последващите изследвания и лечение, целесъобразността на направленията в специализирани отделения или друго профилно лечебно заведение.

[285]. Пренаталната медицина се занимава с прогноза, лечение и профилактика на заболявания на потомството. Например лечение и превенция на ХИВ, туберкулоза, хепатит А, В и С, като това включва неонатологията (клинична специалност, чийто обект са новородените).

[286]. Берестов, А., иером., Числото…, с. 14.

[287]. Попов, Г., Психопатология…, с. 74.

[288]. Анатолий Кашпировски (на руски Анатолий Михайлович Кашпировский) е руски психотерапевт – хипнотизатор, получил известност през 1989 година по време на телевизионни сеанси по „психотерапия“ чрез хипноза. По становище на специалисти от Челябинската държавна медицинска академия методите на хипнотизиране, използвани от Кашпировски, могат да увредят здравето, тъй като не отчитат индивидуалните особености на пациента и противопоказанията. Така например „съветва онкологично болни 100 пъти да прослушат касета със запис на неговия глас.“

[289]. Малигнизация – злокачествено израждане на тумори в соматиката (тялото) на хората.

[290]. Канцерофобия (латински cancerogenes – предизивкващ развитие на раков тумор; латински fobia – фобия, натраливо страховито състояние) – натраплив страх от развиване на ракови тумори.

[291]. Иеромонах Анатолий (Берестов) е духовник, медик и ръководител на Православния център за духовно обгрижване и рехабилитация на наркозависими, алкохолозависими и жертвите на псевдорелигиозните деструктивни организации и окултни практики „Св. праведни Иоан Кронщадски“ към Крутицкото подворие на Московския Патриархат на Руската Православна църква.

[292]. Проф. д-р Дмитрий Авдеев е руски православен психиатър, психотерапевт, медицински психолог, кандидат на медицинските науки, член на Световната здравна организация (СЗО) към ООН. Работил е като лекар-терапевт в ПЦДОН „Св. праведни Иоан Кронщадски“ към Крутицкото подворие на Руската православна църква.

Изображение – авторът, Бисер Божков. Източник – http://www.bg-patriarshia-bg.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-59x