Текст на четвърти член

И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

Въпрос: Защо Иисус Христос бил убит, тоест разпнат на кръст, когато Неговото учение и дела, според нас, е трябвало във всекиго да възбуждат благоговение към Него? Отговор: Юдейските старейшини и книжници Го ненавиждали, защото Той ги изобличавал за лъжите им и беззаконния им живот. Те Му завидели, понеже народът Го уважавал поради учението и чудесата Му повече от тях; ето защо Го наклеветили и осъдили на смърт.

Въпрос: Защо е казано, че Иисус Христос бил разпнат при Понтий Пилат?

Отговор: За да се обозначи времето, когато Го убили. Понтий Пилат е историческа личност, римски гражданин. Той бил прокуратор на Юдея от 26 до 36 година след Христа. По това време Юдея влизала в рамките на Римската империя като съставна част на провинция Палестина, завладяна, както е известно от историята, от легионите на римлянина Гней Помпей в 63 година преди Христа.

Въпрос: Защо е нужно да се знае това?

Отговор: Защото Иаков предсказал още в Стария Завет: „Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят от чреслата му, докле не дойде Примирителят и Нему ще се покоряват народите” (Битие 49:10). Тоест Спасителят щял да дойде във време, когато Юдея нямало да се управлява от потомците на Иуда. И това било така – начело на Юдея стоял Ирод Велики – от Идумея, – управлявал от 40 до 4 година преди Христа. А Понтий Пилат бил петият поред римски прокуратор, назначен да управлява от името на римските власти в Юдея и Самария Божия народ.

Въпрос: Защо в Символа на вярата е казано още, че Иисус Христос е и страдал?

Отговор: За да се покаже, че страданието и смъртта не са били привидни, както учели разни лъжеучители (например докетите), но истински.

Въпрос: Защо е казано още: „и бе погребан”?

Отговор: За да се докаже, че Той действително е умрял и възкръснал, понеже враговете Му поставили даже охрана на гроба, който бил запечатан.

Въпрос: Как Иисус Христос може да страда и даже да умре, бидейки Бог, а Бог не може да страда и да умира?

Отговор: Той страдал и умрял не по божествената Си, а поради човешката Си природа и не защото не е могъл да избегне страданията, а за да се изпълнят Писанията. Той Сам казва: „… Аз си давам душата, за да я приема пак. Никой не ми я отнема, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема” (Иоан 10:17-18).

Въпрос: В какъв смисъл страданията на Христа се наричат жертва и на кого била принесена тя?

Отговор: Господ Иисус Христос благоволил да спаси хората, тоест да възвърне тяхната първоначална способност (каквато имали Адам и Ева) да общуват с Бога и възможност за духовно съвършенство. Хората, заразени от греха, не могли сами да достигнат до Бога. Ето защо трябвало да има Посредник между тях и Него – това е именно пострадалият Христос и Той се явява жертва за човешките грехове.

Въпрос: Защо Той се именува жертва, принесена на небесния Отец, или жертва на Божието правосъдие?

Отговор: От Твореца зависело така да устрои човешката природа, че ако се случи да падне в грях (Адам и Ева го сторили и ние като тяхно потомство грешим), сама да не може да се възстанови, а да се нуждае от помощта на страдащия за нея Богочовек.

Въпрос: Защо Творецът не е благоволил така да устрои нашата душа, че само едно разкаяние да е достатъчно за възстановяване в нас на предишната чистота и светост?

Отговор: Не е възможно, защото Божието правосъдие разграничава покаянието и възраждането от падението, а именно поради греха на нашите прародители той (грехът) води до падение, което може да се премахне от подвига на страданията. Ето защо и Христовата изкупителна жертва е принесена на Божието правосъдие за нас.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Пети член“, който трябва да се активира)

________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7R