Текст на трети член

Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

Въпрос: За кого е казано в Символа на вярата, че е слязъл от небесата?

Отговор: За Сина Божи.

Въпрос: Как е слязъл, когато Той, като Бог, е вездесъщ?

Отговор: Правилно казвате, че Той е вездесъщ (навсякъде е) и ето защо Той е винаги на небето и винаги на земята, Той същевременно е трансцендентен и иманентен на света. Но на земята преди да се роди като човек, бил невидим, а после се явил в плът: в този смисъл е казано в Символа, че е слязъл от небесата.

Въпрос: Има ли посочки за това в Св. Писание?

Отговор: Разбира се. Вж. Иоан 3:13.

Въпрос: Защо Синът Божи слязъл от небесата?

Отговор: Засегнахме този въпрос в разискването за член Втори. „Заради нас, човеците, и заради нашето спасение”, както е казано в Символа на вярата.

Въпрос: В какъв смисъл Синът Божи слязъл заради човеците?

Отговор: В смисъл, че дошъл на земята не заради този или онзи народ или само за някои личности, а за всички нас, за човечеството изобщо.

Въпрос: От какво именно да спаси човечеството дошъл на земята Синът Божи?

Отговор: От греха и смъртта.

Въпрос: Що е „грях”?

Отговор: Престъпване на закона Божи (вж. 1 Иоан 3:4).

Въпрос: Откъде е грехът у човека, когато той е сътворен по образ Божи, а Бог да греши, е невъзможно?

Отговор: И това разисквахме. От дявола. Прочетете внимателно 1 Иоан 3:8.

Въпрос: Но нали и дяволът е сътворен от Бога. Как така се е появил грехът в света?

Отговор: Чрез непослушание. Господ сътворил и ангелите, и хората, както вече изтъкнахме, не абсолютно съвършени (такъв може да бъде само Той – нашият Творец), а относително. Те – ангелите и хората, като относително съвършени, имали поставена от Бога задача – да работят над себе си, за да се богоуподобяват –да са склонни да вършат добро. Но за да се получи доброто като духовна ценност, те били длъжни свободно да го приемат. Ангелите и хората са сътворени със свободна воля. Падналите ангели отхвърлили послушанието си към Бога, а Сатанаил (известен още като Сатаната) склонил към същото Ева и Адам. Това той сторил, като прелъстил Ева и Адам и ги склонил да престъпят заповедта на Бога.

Въпрос: Каква заповед? Същата, за която стана дума преди малко?

Отговор: Да. Бог заповядал на Адам да не яде от плодовете на дървото за познаване добро и зло, защото, ако вкуси от тях, ще умре. Вкусването на тези плодове за познаване добро и зло било смъртоносно за нашите прародители, защото било в разрез с волята Божия и по такъв начин отделяло човека от Твореца и Неговата благодат. Но човекът – повтаряме! – бил сътворен със свободна воля! Негово било правото на решение: да отхвърли ли послушанието си към Бога, или не.

Въпрос: На какво да оприличим това дърво?

Отговор: След като ял от онези плодове, човекът чрез своя опит познал що е добро и що е зло. С една дума – доброто, това е послушание на волята Божия, а злото е неговата противоположност. Така че Творецът, поради Своята благост, когато сътворил човека, му дал воля, предразположена той да обича Създателя си, а човекът употребил свободата си за противене на Божията воля. Вече казахме, че в глава трета на книга Битие е описан греха на нашите прародители в рая.

Въпрос: Какви били последиците от греха на Адам?

Отговор: Изгонването от рая и общата смъртност на хората и всяка жива твар, тоест повреждането на човешката природа с грях е свързано със загуба на безсмъртието. Заради греха на Адам и Ева била подложена на печални последствия и самата природа.

Въпрос: Каква смърт възникнала в света заради греха на Адам?

Отговор: Двойна: телесна, при която човек се лишава от душата, оживяваща тялото; и духовна – когато душата се лишава от Божията благодат, която я оживява с висш духовен живот; духовната смърт е следствие от греховната повреда.

Въпрос: Душата не може ли да умре, както тялото?

Отговор: Може, но не както тялото. Тялото, когато умира, се разпада на съставните си части и се разрушава; душата, когато умира поради греха, се лишава от духовната светлина, радост и блаженство, но не се разрушава и унищожава, защото е сътворена от Бога безсмъртна; тя остава в състояние на духовен мрак, скръб и страдание.

Въпрос: Защо не само първите хора са умрели, но и всички умират?

Отговор: И по този въпрос говорихме преди малко. Защото човечеството е потомство на Адам, заразен от греха, и самите ние грешим. Както от заразен извор естествено изтича заразена вода, така от нашия прародител Адам, естествено произхожда заразата от грях и оттам – потомство, което умира. Св. апостол Павел говори много убедително за това в Римл. 5:12.

Въпрос: Каква полза имали прародителите ни да се лишат от райското блаженство и да получат поради греха болести, страдания и смърт?

Отговор: Тези условия на земния плачевен живот смирили нашите прародители и те умрели като праведници в очакване на по-добър живот чрез изкуплението. Нашият Творец, предузнавайки, че всеки човек ще получи в наследство Адамовото своеволие, допуска, че и ние ще наследим немощната природа на Адам, болестите, смъртта, обладаната от греховни наклонности човешка природа; всичко това Той допуска, за да се борим с изброените по-горе злини, а още повече – поддавайки им се, да съзнаваме нашето унижение и да се смиряваме.

Въпрос: Останала ли е все пак надежда у хората за спасение?

Отговор: Когато първите хора изповядали пред Бога своя грях, вследствие непослушанието си, поради Своето милосърдие Бог им дал надежда за спасение. Той обещал, че ще дойде Избавител – Иисус Христос, чрез Когото ще победи дявола, прелъстил човека, и ще избави човечеството от греха и смъртта.

Въпрос: Кога това е било обещано?

Отговор: Думите на такова обещание се съхранили в Библията от времето на Авраам, но преданието говори, че и на прародителите било дадено такова обещание; иначе защо Ева така се зарадвала, когато, раждайки първия си син, възкликнала: „Придобих човек от Господа” – това е надежда, че един от нейните потомци ще бъде Помирителят на хората с Бога.

Въпрос: Какви обещания от Св. Писание са известни за Спасителя?

Отговор: Вж. Бит. 3:15, 12:3, 18:18, 49:10; Втор. 18:15; 2 Цар. 7:12-13.

Въпрос: Какво се разбира под думата „въплъщение”?

Отговор: Това, че Синът Божи приел върху Себе Си човешка плът (освен греха) и станал човек, но не преставайки да бъде Бог.

Въпрос: Откъде е взето словото „въплъщение”?

Отговор: От св. апостол и евангелист Иоан Богослов. Вж. Иоан 1:14.

Въпрос: Защо е прибавено в Символа, че Той „стана човек?”

Отговор: Затова се повтаря още един път, за да разберем, че Синът Божи станал човек като нас, състоящ се от тяло и душа.

Въпрос: Къде го пише в Св. Писание?

Отговор: У св. апостол Павел – 1 Тим. 2:5.

Въпрос: И така, едно ли естество има в Иисус Христос?

Отговор: Не, в Него се намират неразделно и неслитно две естества: божествено и човешко, както и две воли.

Въпрос: Не означава ли това две лица (личности)?

Отговор: Не, едно Лице (Личност) – Бог и човек заедно, с една дума – Богочовек.

Въпрос: Къде в Св. Писание се говори за въплъщението на Сина Божи от Св. Дух и Дева Мария?

Отговор: Св. евангелист Лука говори за това в началото на своето Евангелие. Вж. Лука 1:35.

Въпрос: Коя е била Дева Мария?

Отговор: Св. Дева Мария била от потомството на Авраам и Давид, от което трябвало да дойде Спасителят, според обещанието на Бога, обручена за Иосиф, който бил от същото потомство; той бил неин настойник, защото тя била посветена на Бога, с обет да пребивава винаги в девство (и оттук – Дева).

Въпрос: Пребивававала ли е винаги в девство Пресвета Дева Мария?

Отговор: Винаги: преди раждането на Спасителя, по време на раждането и след него и затова се нарича Приснодева.

Въпрос: С какви още наименования Православната църква почита Пресвета Дева Мария?

Отговор: И с наименованието Богородица. В Св. Писание пише, че Пресвета Дева Мария била наистина Богородица (вж. Исаия 7:14, а така също Лука 1:43, където Елисавета нарича Дева Мария „майката на моя Господ”, което е равносилно на Богородица).

Въпрос: В какъв смисъл тя е наречена Богородица?

Отговор: Тъй като Иисус Христос е роден от нея, не по божествената Си природа, която е вечна, а по човешката Си природа; но тя е наречена Богородица, защото Родилият се в самото Си зачатие и рождение е бил, както и винаги е, истински Бог. Като майка на Господа Пресвета Дева Мария превъзхожда – поради благодатта, дадена й от Бога, всяко сътворено същество. Ето защо Православната църква я почита по-високо от херувимите и серафимите и й дава пред всички живяли жени, живеещи в момента жени и жени, които ще живеят в бъдеще, следните два прерогатива: Богородица и Приснодева.

Въпрос: Какво още трябва да запомним за рождението на Иисус Христос от Пресвета Богородица?

Отговор: То било съвършено свято и чуждо на греха и поради това било безболезнено, тъй като нашият Творец поради греха на Ева, й казал: „С болки ще раждаш деца” (Бит. 3:15), а това се отнася за всяка нейна потомка.

Въпрос: Бихте ли цитирали от пророците, от които да е видно, как хората са щели да познаят родилия се от св. Богородица Спасител?

Отговор: Има много точни предсказания за разни обстоятелства около Неговото раждане и земен живот. Например пророк Исаия предсказал, че ще се роди от Девица (Исаия 7:14); пророк Михей, е цитиран много точно в Мат. 2:4-6; пророк Малахия предсказал, че пришествието на Спасителя наближава и че пред Него ще бъде изпратен Предтеча, подобно на св. Илия (тук се разбира св. Иоан Кръстител) – Малахия 3:1-4, 5; тържественият вход в Иерусалим е предсказан в Зах. 9:9; в гл. 53 пророк Исаия предсказва с удивителна точност страданията на Спасителя; в Псалом 21 цар Давид изобразил кръстните страдания на Спасителя с такава точност, като че сам бил в подножието на кръста и то още през 1038 г. пр. Хр.; пророк Даниил 490 години преди идването на Иисус Христос предсказал за идването на Спасителя, Неговата кръстна смърт, разрушаването на храма в Иерусалим (Дан. 9:24-27).

Въпрос: Познали ли са в Иисус Христос действителния Спасител във времето, когато Той живял на земята?

Отговор: Да, и по различни начини. Източните мъдреци разбрали за Него по звездата, която преди рождението се явила на Изток. Витлеемските овчари били известени от ангелите, които им казали, че именно Спасителят се родил във Витлеем. Симеон и Анна по особено откровение от Св. Дух разбрали, че Той е именно Спасителят, когато бил донесен в храма като четиридесетдневен Младенец. Св. Иоан Кръстител на река Иордан по време на кръщението Му разбрал по откровението на Бога (Мат. 3:17); също така гласът на планината Тавор при Преображението, чут от Петър, Иоан и Иаков (Марк 9:7). Освен това мнозина разбрали, че Той е Спасителят по превъзходството на Неговото учение и особено по чудесата, които Той творил.

Въпрос: Добре. Синът Божи се въплътил за нашето спасение. По какъв начин извършил това спасение?

Отговор: Със Своето учение, живот, смърт и възкресение.

Въпрос: Какво е било това учение Христово?

Отговор: Благовестие за царството Божие или, иначе казано учение за спасението и вечното блаженство, което и сега се преподава в духовните училища на св. Православие.

Въпрос: По какъв начин това учение е спасително за нас?

Отговор: Когато го приемаме с цялото си духовно същество и жевеем честно, като го следваме. Защото както лъжливото слово на дявола, прието от нашите прародители, посяло в тях семената на греха и смъртта, така истинското слово Христово, усърдно приемано от християните, посява семената на свят и безсмъртен живот. Те са, по думите на св. апостол Петър, „като родени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки” (1 Петр. 1:23).

Въпрос: По какъв начин бива за нас спасителен самият живот на Иисус Христос, описан в Новия Завет?

Отговор: Като Го следваме. Той Сам го казва в Иоан 12:26.

Въпрос: Какво трябва да мислим за тези хора, които говорят: аз не признавам Иисус Христос за Син Божи, но нищо не ми пречи да подражавам на Неговия живот като живот на свят човек?

Отговор: Трябва да мислим за тях като хора, които говорят или съвсем необмислено, или неискрено.

Въпрос: Възможно ли е да се почита Иисус Христос просто като човек, но човек съвършен?

Отговор: В никакъв случай. Ако Той не е бил Син Божи, това би бил един изкусен измамник и лъжец, провъзгласил се за Син Божи и представящ лъжливи чудеса.

Въпрос: Но Неговото учение обаче не е ли свято и премъдро даже и при едно такова предположение, като горното?

Отговор: Съвсем не. Нашият Господ във всички Свои заповеди – започвайки с блаженствата – поставил в най-тясна връзка задгробния живот на човека със Своя съд над душите; такова значение имат не малко от притчите Му: за богатия и Лазар, неверния управител, милостивия цар и др. Накрая той изисква от нас голяма любов към Него, по-голяма от тази към баща, майка, деца. Всичко това е лишено от смисъл, ако Спасителят не е бил Син Божи и Съдия на цялото човечество.

Въпрос: Какво следва оттук относно учението за божествеността на Иисус Христос?

Отговор: Това, че даже невярващите в Неговата божественост, не могат да допуснат, че Той е бил самозвана личност или съзнателен измамник, защото Неговите възвишени слова, дела на милосърдие, кротост и дълготърпение, не допускат подобни хулни предположения; даже невярващите са длъжни да признаят, че Той е бил премъдър, праведен и искрен Учител, а доколкото Той учел за Своето божествено достойнство, нито един разумен читател на Евангелието не може да се съмнява в това.

Въпрос: Може ли да се приемат горните съображения като доказателство за божеството на Иисус Христос и истинността на християнското учение?

Отговор: Несъмнено. В това се заключават гореприведените признаци на истинското Божествено откровение; те не се отхвърлят даже от отрицателите на нашата вяра.

Въпрос: И защо все пак се намират толкова много отрицатели на божествеността на Иисус Христос?

Отговор: Поради тяхното лекомислие и упоритост те не желаят да вникнат в свидетелството на истината, както се изразил св. апостол и евангелист Иоан Богослов за юдеите, не постъпващи разумно дори и при чудото с възкресението на Лазар, и с думите на Бога към пророк Исаия: „Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да не се обърнат, за да ги изцеря” (Иоан 12:40). Има и още много подобни свидетелства в Св. Писание.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Четвърти член“, който трябва да се активира).

_________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7P