Галя Господинова

В раздела Материали от творческата дейност е класиран един от най-значимите трудове на митропо­лит Симеон „Писма на Охридския архиепископ Теофилакт“. Любенова отбелязва, че по поръчка на Васил Златарски той е започнал да работи върху писмата на Теофилакт, които медиевистът му подбира и изпраща периодично[28]. Наред със статиите на митрополит Си­меон съществуват и работни материали, между които изпъкват темите относно „Чин за ръкоположение на епископ[29]„, „Изложение върху положението на българщината в Македония и Тракия през 1904 година[30]“ и други. Интерес предизвикват отделни статии по въпросите за схизмата[31]; бележки по синодални въпроси, правилата на светите и всехвални апостоли[32], бележки за църковните речи и други. Сред кореспонденцията на Варненския и Преславски митрополит са копирни книги с писма на митрополит Симеон до екзарх Антим, Българската екзархия и екзарх Иосиф, както и кореспонденция водена между други лица. От личните писма на владиката се разбира, че е изпращал пари на различни хора. Търсило се е неговото застъпничество пред архиерейския събор, за разрешаване въпросите на Екзархията. Често към него са отправяни молби, за да съдейства и подк­репи различни духовници.

Към личния фонд на митрополит Симеон са присъединени и писма на Антим I до различни лица. Пис­мата, които са на гръцки език са анотирани от външен сътрудник. Те са важен източник за църковно-националните борби на българския народ. Особена ценност представляват документите отпреди Освобождението, които разкриват живота на Екзархията и облика на духовниците. Личната кореспонденция на митрополит Симеон е обширна – около 700 архивни единици.

Друг особено значим личен фонд на наш богослов е този на Васил Друмев[33] (фонд 54к). Той е роден в Шумен през 1841 година. Завършва Духовната семинария в Одеса и академията в Киев. Васил Друмев напуска тайно Семинарията, след което заминава за сръбските земи, където негови другари са Васил Левски, Стефан Караджа и Иван Касабов[34]. След неуспеха на легията, той отново е приет в Семинарията, където успешно взима изпитите си за пропуснатото полугодие[35]. Той е един от основателите и първите действителни членове на Българското книжовно дружество. Още като студент Васил Друмев обмисля как да се създаде едно Книжовно-просветително дружество, което да работи за духовното повдигане на българската нация[36]. Бил е негов председател през периода 1869-1873 година. През 1873 година приема духовен сан под името Климент, след което става епископ на Доростоло-Червенската епархия (1874-1884 година). През 1893 година е бил заточен в Пертопавловския и Гложенски манастири и е лишен от правото да служи като духовно лице заради проруските си възгледи.

Първото постъпление на документи на Васил Друмев в Научния архив към Българската академия на науки­те е от май 1950 година. Документите са предадени от Стефан Пашев и през същата година са представени за откупване. Няколко години след това са предложени още материали за откупване от Теодора Петрова Станкова и Дора Друмева. Деветнадесет го­дини по-късно документите са оценени и откупени за сумата от 3000 лева. От тези частични постъпления в Научния архив се оформя и впоследствие е обработен архивния фонд на Васил Друмев.

Документалното наследство на митрополит Кли­мент обхваща периода от средата на XIX-ти век до 1925-­1930 година. В раздела биографски материали са класирани студентските му курсови работи и биографичните очерци и спомени за него.

В раздела творчески материали са организирани повести, исторически драми, съчинения, разкази, статии, откъси от исторически и нравствено духовни трудове (като например съхранява се чернова на Студия за история на християнската църква[37], биография на Иосиф Соколски[38], лекции, отзив, рецензии и бележ­ки. Кореспонденцията, водена от фондообразувателя се отнася до въпроси, засягащи църковната общност. Срещат се интересни данни за Българското книжов­но дружество[39], за Доростоло-Червенската епархия[40], Пертопавловския манастир[41], Търновската епархия[42] и други. Кореспонденцията на Васил Друмев е ценен извор и за политическия живот в страната след Освобождението. В личния фонд на Васил Друмев се съхранява и Устав на българската църква[43], съставен от самия него. Интерес представляват всички оцелели литературни ръкописи на Друмев, като „Цар Иван Александър“, „Цар Тодор-Светославов“, „Ученик и благодетели или чуждото си е все чуждо“ и други. Насоките, които дава Друмев в своите творби са от нравствено-християнска гледна точка.

Рачо Михов Каролев[44] е роден на 15 февруари 1846 година в Габрово. Първоначално завършва Киевската духовна семинария, а след това и Академията (1871 година). Бил е инспектор на народните училища в Русенска гу­берния. Представител е в Учредителното народно съб­рание в Търново за изработване конституцията на Бъл­гарското княжество. Рачо Каролев е бил министър на Народната просвета в кабинета на Петко Каравелов, а съ­що и народен представител на IV-тото Обикновено народно събрание. Член е на Българското книжовно дружество.

Има още →