(Откъс от книгата „Религиозно-философски основи на историята”, с. 199-244).

Лев А. Тихомиров (1852-1923)

Съдържание:

1. Кой е Лев А. Тихомиров,

2. Появата на Каббала,

3. Каббалистичното мировъзрение,

4. Практическата Каббала,

5. Общото значение на Каббала

6. Бележки

Лев Александрович Тихомиров (1852-1923)

Авторът на забележителното съчинение „Религиозно-философски основи на историята”, е обществен и политически деятел, публицист и религиозно-философски мислител с необичайна, но и поучителна съдба. По време на следването си в Московския университет Лев Тихомиров попаднал в кръжока на „чайковците” и на 21-годишна възраст през 1873 година бил арестуван. Прекарал в очакване на процес четири години в Петропавловската крепост. Бил съден по „процеса на 193-мата” и заточен под административен надзор. През 1877 година преминал в нелегалност. От 1878 година бил вече член на ръководството на известната организация „Земя и воля”, както и главен редактор на едноименното издание на организацията. През 1879 година станал един от създателите на терористичното крило на организацията „Народна воля”. През 1882 година емигрирал и в емиграция издавал заедно с П. Л. Лавров „Вестник Народна воля”. Впечатлителен и неуморен изследовател Лев Тихомиров достига до прозрението, че така нареченият „революционен идеал”, който неговите съмишленици преследват, е средство за постигане на съвсем нечовеколюбиви цели, чието частично постигане може да се наблюдава в тогавашните развити западноевропейски страни. Преминавайки през болезнена духовна и нравствена криза Тихомиров публикува през 1888 година брошура под заглавието „Защо престанах да бъда революционер”. През 1889 година се обърнал с прошение за помилване към император Александър Трети и след получаването му се завърнал в Русия. Скоро след пристигането си се проявява като също така неуморен сътрудник на периодичните издания „Московски ведомости” и „Руско обозрение”. За него религиозният мислител и учен-историк Георгий П. Федотов пише: „Духовният преврат у загадъчния Лев Тихомиров от революционност към монархизъм, от атеизъм към Православие и от позитивизъм към мистицизъм е посвоему уникално явление в руската духовна история”. Ще припомним, че подобен обрат преживява и осъденият петрашевец Фьодор Михайлович Достоевски, който след завръщането си от каторгата се проявява като православен мислител и писател. В теорията си за монархическата държавност Лев Тихомиров доразвива идеите на славянофилите М. Н. Катков, К. Н. Леонтиев, К. П. Победоносцев и други. Анализирайки трите типологически самостоятелни форми на властта – демокрация, аристокрация и монархия, Тихомиров стига до извода за исторически обусловената пълноценност именно на монархията. Различавайки истинната монархия (самодържавието) от деспотията (господството на слепи сили) и абсолютизма (господството на бюрокрацията) Тихомиров свързва тази форма на управление с върховенството на нравствения идеал. Възможността такава форма да съществува е осъществима по негово мнение при тесен и свободен съюз на държавата с Църквата, със съсловията и със „законосъвещателния институт на народното представителство”. Основната теза на Тихомиров се състои в схващането за политическата същност на битието на руския народ, който според него е създал особена концепция за държавност, която поставял над всичко. Най-важното в нея било не юридическото, а етическото начало. За руснаците монархическата идея се явява този нравствен идеал за управление, който е и начало на неговото съществуване и природа. Самодържавието според Тихомиров е израз на националното творчество на руския народ, който в сравнение с Византия е въплътил идеята за монархическа държава, чиято върховна власт е същност на религиозно-нравствения идеал, в по-чиста и по-пълна форма. По своята природа русите, според Тихомиров, могат да бъдат или монархисти или анархисти. Формите на управление на западните общества, които се наричат „демокрация” никога не са били близо до националното съзнание. Най-важните трудове на Лев Тихомиров са: „Едноличната власт като принцип на държавния строй” (1897), „Монархическата държавност” (1905), „За реформата на обновена Русия” (1912), „Държава, свобода, християнство” (1912). Сред тях особено място заема „Религиозно-Философски основи на историята”, откъс от който публикуваме по-долу.

Поява на Каббала

Въпросът за произхода на Каббала е твърде затъмнен от обстоятелството, че свидетелствата за мистическите движения на евреите във времето на вавилонския плен са се съхранили само в много късни писмени паметници. Влиянието на Вавилон и Персия пък не се ограничава само с краткото време на собствения плен. Разрушаването на Израилското царство е станало в 714 година преди Рождество Христово. Разрушаването на Иерусалим – в 585 година. Вече в 535 година указ на Кир Персийски дал на евреите възможност да се завърнат в Иерусалим, а с указ на Дарий били възстановени даже и иерусалимските стени. Но болшинството от евреите предпочело да остане в Месопотамия, където живеело добре при такова самоуправление, което правело областта на тяхното обитание между Тигър и Ефрат полувасално княжество, управлявано от особени князе в изгнание – Реш-Голута от Давидовия род (Реш Голута גלות ריש, евр. – „Князе на плена” – предводителите на източните евреи от потеклото на св. прор. и цар Давид, наричани още Ешмалотарх или Екзилархи – бел. прев.). Общуването на еврейството с вавилоно-персийския Изток от този момент продължило около половин хилядолетие, при което вавилонските евреи понякога имали значително повече умствено и политическо влияние, отколкото палестинските. Това била, в пълния смисъл, втората тяхна родина. По такъв начин близките връзки на евреите с халдеите и персите продължавали много стотици години и това оказало влияние върху евреите от първите години на плена. Възможността за такова влияние се облекчавала от родството на еврейския с арамейски език, на който в това време говорела масата на населението на Вавилония. Това влияние било така силно, че върналите се от плена евреи почти напълно били забравили езика си и говорели арамейски. Те се върнали от плена и с нова азбука, тъй наречената квадратна азбука, взета от Валилон и по произход арамейска. Тази азбука заменила традиционните клинообразни букви. Евреите заимствали от вавилоняните и календара, а също и усвоили във Вавилон много народни вярвания. Имаме свидетелството на извънредно авторитетния учител Реш Лакиша от тивериадската школа (началото на ІІІ в. след Рождество Христово), че „имената на ангелите” са възникнали при евреите не самобитно, а са били заимствани от Вавилон (Генрих Грец. Указ. Соч. Т. V. С. 195.).„Име” пък в еврейската терминология има значението на „същност”. Вавилонските имена на ангелите означавали особено учение за ангелите, тяхната иерархия, тяхното участие в управлението на вселената, а този възглед на своя ред предполага някакво общо мировъзрение нахлуло в еврейското мислене във Вавилон. Характерно е също отношението на евреите към новата им азбука, което се оказало за тях носител на необичайни тайни даже във формата на буквите.

Влиянието на вавилоно-асирийската култура върху евреите, разбира се, не представлява нищо удивително. Тази култура не могла да не ослепи със своя блясък на благоустроеност и стопанственост. Вавилонското правителство полагало особени старания за приобщаване на евреите към своето мировъзрение. Известна е историята на пророк Даниил и неговите другари, отдадени в обучение на халдейската мъдрост. Но ако избрани натури, такива като прор. Даниил, могли безопасно за своето религиозно мировъзрение да понесат натиска на тази „премъдрост”, то по-слаби натури не могли да не се поддадат на езическата мистика и наука, която била основана на пантеистичното сливане на света с божествената сила. Пантеистичните тенденции от този момент започват да се проявяват в еврейството в противоречие с библейската вяра в Бога, ясно и рязко разграничена от вярванията сътворени от света.

Възстановяването на Иерусалим било проведено от строги и сурови консерватори, типът на които се олицетворява от Ездра. Тяхната задача била да възстановят Израил с всичката чистота на неговата древна вяра.

Но с течение на времето към първоначалните учители започнали да се приобщават и лица с други настроения, още повече, че наред с канонизацията на Закона (извършена от Ездра в 444 година преди Рождество Христово – бел. прев.) започнало неговото тълкувание, което създало цял клас учени. А освен това започнали усърдно да се събират и „предания” (на еврейски – „каббала”). Неизвестно е от кога точно в средата на тези учени е започнало да се проявява понятието за тайнствения смисъл на Закона и преданието, кога се е появило и понятието за „тайно” учение, което не бива да се предава на неподготвените и непосветените.

Както справедливо отбелязват изследователите, Моисеевата вяра рязко се различава от окръжаващите я езически религии с пълното отсъствие на религиозна тайна. В това време, както на изток, така и на запад от Палестина царяли две вери: една тайна, езотерична, жреческа, и друга – явна, за народа, в Израил Сам Бог явно, пред целия народ обявил Своя Закон. Според точната бележка на Карп, при Моисей „няма привилегия на секретно учение, а откровение под открито небе, от висотата на Синай, няма двойни доктрини, където едната би била за жреците, а другата за народа, а утвърждение на едното за всички учение на монотеизма”(S. Karppe. Указ. соч. С. 2). „Както и да препрочитаме всички книги на Ветхия Завет с най-скрупольозно внимание – казва А. Франк, – няма да намерим в тях ни една дума, която да намеква за тайно учение, за доктрина по-чиста и по-дълбока, която да е предназначена за малцина избрани” (А. Franck. Указ. соч. С. 39).

На целия народ се вменявало като задължение да знае вероучението. Пророческите откровения също се обръщали към целия Израил. Започвайки възстановяването на Израил Ездра пръв със своите действия установил прочитането на Закона пред всенародното множество. Ако при евреите са съществували пророчески школи, то това са били не школи на тайни учения, а на лична мистико-религиозна дисциплина, нещо подобно на монашеството. Такъв е бил характерът на назарейството. Идеята за каквото и да било тайно учение е била за Моисеевата религия по същество вече ерес, нарушение на Божия Завет с израилския народ. След Вавилонския плен обаче неудържимо и все по-силно започнала да заявява себе си идеята за някакво тайно, скрито учение. Ние не можем да определим с точност времето, когато именно тя е започнала да преобладава над Моисеевия закон, но можем да кажем, че тя се е проявила даже не в самото учение, което после е намерило израз в каббалата, като в строго определено учение, а във всички направления на умовете на учителите на вярата. Тази идея започнала да се изразява вече в бързо растящо убеждение във вид на „истини на вярата”, които са уж изразени в писания Закон не само явно, но и в скрит вид. Тази скритост се изразява не само в символизма, който разбира се е неизбежен при изразяването на неописуеми духовни състояния и съзерцания, но също и в разположението на слоеве, във формена шифровка на истините в текста на Свещеното Писание, дори в самото очертаване на буквите до нивото на най-малките им чертички и опашчици. Появява се твърдението, че най-значителните части на истината съществуват във вид на устно предание, но не общоизвестно, а тайно. При тази идея религиозната истина вече не е общодостъпна, а представлява достояние само на избрана част от народа. Няма разбира се съмнение, че у израилския народ, като у всеки друг народ, са съществували немалко предания, съществувало е това, което днес се нарича фолклор – камара обичани от народа остатъци от цял ред исторически и религиозни влияния, в по-голямата си част – езически, още от авраамовите времена и още повече египетски, от времената на палестинското езичество и т. н. Може би в това число са били и чистите предания за Авраам, Моисей и т. н., но без съмнение вече изкривени от устното препредаване, примесени с езически добавки – с една дума, това, което виждаме у всички народи. Но истинната Моисеева вяра, така както прави това днес и християнската Църква, не признавала този фолклор като източник на религиозните истини, а се е борила с него. Усиленият стремеж към това, народът да знае писаното Откровение, е било и желанието да се предпази Израил от смесване на своя фолклор с Божественото Откровение.В следвавилонския период не само в средата на „кабалистите” в днешния смисъл, а в средата на всички учители на Израил въобще, се появява точно обратното – търсене в преданието на истинския смисъл на Закона. Появява се учението за това, че уж Моисей по време на четиридесетдневното пребиваване на Синайската планина чул множество Божествени истини, които открил на малцина, именно на старейшините, и уж тези истини са се препредавали след това устно от поколение на поколение. Това учение бързо станало официално еврейско. Известният защитник на Талмуда (не на Каббала, а на Талмуда) Карл Фишер (Карпократ – гностик от Александрия, живял в първата половина на ІІв. В основата на учението му бил неоплатонизма (С тази бележка авторът вероятно иска да посочи влиянието под което се намира Карл Фишер. – бел. прев.)) казва: „Мишна (първата част на Талмуда – предание или тълкувание на Закона – бел. прев.) според еврейското учение, съдържа в себе си тези закони, които Бог е дал на Моисей устно на планината Синай” (Карл Фишер. Слово о Талмуде. С. 3). Много рано, след плена и в първите столетия след Рождеството Христово, се появила даже забрана да се пазят писмени тълкувания на Закона, които трябвало да се съхраняват само по памет и да се предават устно.

Вследствие на това учените не са и сега в състояние да се ориентират в това, доколко са истински основните части на Талмуда (както и тази Мишна) и какво именно представлява сама по себе си редакцията от шести век, когато накрая Талмудът бил записан. Всички тези черти на тайнственост в доктрината, тези оттенъци на езотеризъм станали общи за всички учители сред евреите след вавилонския период, еднакво и за талмудистите и за „каббалистите”. Едва по-късно дошло разделението на учението на явното талмудическо от тайното „каббалистично”.

Самата дума „каббала” (от еврейски קבלה: „нещо, което е казано“, „предание“ – бел. прев.), тоест предание, се появило много рано и широко се употребявало от учителите на Талмуда, танаимите в първия период и амораимите във втория период. „Галаха (тоест „законът”) – казва Карп, – правела същото, което по-късно направила Каббала. За своето узаконяване тя се опира, доколкото може, на думите, на буквите, на точките на Свещеното Писание, а когато всички тези уловки на диалектиката са недостатъчни, тя разкъсва гордиевия възел с безапелационната дума Каббала, тоест с полученото устно Предание, възхождащо до Моисей, а получено от него от Божиите уста” (S. Karppe. Указ. соч. С. 36).

Що се касае до произволното тълкуване на текстовете на Писанието, то извънредно се облекчавало от това, че в еврейската азбука имало само съгласни букви, а вокализацията пък, осъществявана чрез точки и други знаци, била изведена едва много по-късно в VІ-ти век след Рождество Христово от така наречените масорети. Дотогава само учебното предание съобщавало какви гласни звуци трябва да се поставят в различните думи, и е разбираемо, че произволната подмяна на гласните може съвършено да измени смисъла на думите.

Отсъствието на литературни документи през първите три столетия след плена прави невъзможно точно да се установят датите на извращението на Моисеевите понятия. По предание е известно само, че книгите са съществували, но от тях или нищо не е останало или са останали откъслечни цитати в много по-късни съчинения.

Кабалистичният мироглед

Общият каббалистичен мироглед е несъмнено пантеистичен със своеобразен антропоморфизъм, при който формата на човека се смята за типова форма за цялата вселена. Ангелологията на Каббала понякога приема вид на политеистична. Тези две обстоятелства взети заедно помагат много на Каббала да не разкъсва забележимо за масата народ връзката с библейското понятие за Личния Бог.

Отношението между Твореца и тварта се изясняват вече в „Сефер Иецира” („Сефер Иецира” може да се намери в превод на руски език от г. Переферкович. Нейният оригинал представлява два варианта, макар по същество те да не се различават. А. Франк цитира не този вариант, който е избран от г. Переферкович за превод). Бог, се съобщава в тази книга, е начертал света по 32 пътя (или начина). „Начертал” или сътворил, прибавя г. Переферкович. Но, както се вижда, смисъл на „сътворил” може да се даде тук само при тази презумция, че за Бога „да начертае” е равносилно на това да сътвори. Във варианта на Франк се казва, че „по 32 пътя” Бог е „основал Своето име”. Тъй като при евреите „име” означава „същност”, то в случая се получава такъв оттенък, при който (може да се разбира това, че) Бог 32 пъти някак е организирал Себе Си, дал Си е осъществяване, и това вероятно е истинната мисъл на „Сефер Иецира”, защото по общото каббалистично тълкувание, Бог е вън от света, като Нещо, Чието име не може да се намери, Той е Ен-Соф – „Безконечното”, Той е Аин, тоест „нищо” (което е пък завършен абсурд – бел. прев.). Съпоставяйки и анализирайки текстовете на „Зохара” Карп казва: „Какво обозначава това, ако не, че до развитието на вселената Бог не е бил или, че Той е бил само въпросителен знак, безконечна възможност, а чрез развитието на вселената Той е получил име – известно е, какво означава изразът у семитите „да приемеш име”, тоест Той е приел битие. Вселената (според този възглед) е развитие на Бога към битие, към съществуване” (Karppe. Etude sur les origins it la nature du Zohar, C. 406).

Излишно е да казваме, че такъв поглед представлява пълно отричане от Моисеевата вяра и от Откровението (В Петокнижието е казано съвършено ясно, че решавайки да създаде човека, Господ Бог е създал мъжа и жената. „…Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува… И сътвори Бог човека… мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се…” (Бит. 1:26-28). Тоест ясно е, че Бог е сътворил отделно и мъжа и жената, в които в еднаква степен съществува Божият образ и подобие, които се състоят не в половите признаци, а в самото човешко същество у единия и у другата. Половият принцип е органичен принцип (присъщ на организма, вторичен – бел. прев.), а не душевен и не духовен и има своята цел в някакво разделение на труда при раждането на следващите човеци. Тълкувайки окончателно смисъла на Моисеевото откровение Спасителят казал: „При възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата” (Матей 22:30).). В Каббала, както във всички езически философии, Бог и природа са едно и също. Природата е еманация на Божеството, и даже нещо повече – природата е процес на оформяне на самото божество. При това законите, които се срещат в природата, се разглеждат като закони на божественото битие. Половите различия, едно от проявленията на физиологическото разделение на труда, започват да се представят като закони на божественото битие, без приемането на които не може да възникне света.

Тази гледна точка в същността си е извънредно материалистична. Но Каббала и е материалистична, или, както обичат да възразяват защитниците на езическите философии – монистична. Материя и дух за нея са само два модуса на една и съща субстанция, в зависимост от отдалечаването от изходния пункт. Материята е дух, който става видим. Материята е външната кора на битието, последната обвивка, в която са се облекли еманациите.

Практическата каббала

За повечето хора думата „каббала” предизвиква представа не за някаква философия, а за чернокнижие, за магия и магьосничество. И действително, практиката на магията винаги е представлявала нейна принадлежност. Каббалата се е родила повита в магия и чародейство.

Такова занятие е противно на Моисеевия Закон. „Не бива да се намира у тебе… предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви” е казано във Второзаконие (Втор. 18:10-11). Още повече, че влиянието на езичеството, влиянието на политеистичния период пораждали в Израил гадания и вълшебства от стари времена, и това се усилило в пропитата с чародейства Вавилония.Този мироглед, който има Каббала, по своята същност е неразделен от практиката на чародействата. Еврейското предание приписва началото на тези вълшебства на цар Соломон, чиято премъдрост, според народните вярвания, е и свързана тясно с неговото познаване на заклинания и вълшебства. За това пише още Иосиф Флавий. „Господ Бог – казва той, – дарувал на Соломон възможността да изучи изкуството да влиза в общение с демоните за полза и благото на людете. Соломон оставил след себе си заклинания за излекуване на всякакви болести и вълшебни формули, с помощта на които е възможно да се свързват демоните. Това изкуство – прибавя Иосиф Флавий, – и до сега още силно процъфтява между нас, евреите” (Иосиф Флавий. Иудейски древности. Т. 1. С. 440). Съвременните каббалисти и днес много почитат тъй наречените „Соломонови ключета”, които се приписват на премъдрия цар.

Потвърждение на думите на Иосиф Флавий намираме и в Деянията на Апостолите, където се съобщава за скитащи иудейски заклинатели, някои от които пробвали да изгонват зли духове също и в името на Иисуса Христа. Това правели именно седем синове на иудейския първосвещеник Скева. Когато пък злият дух в отговор на заклинанията, ги набил, от това страх нападнал мнозина занимаващи се с чародейство, и те изгорили своите вълшебни книги, които очевидно били толкова много, че цената им (общо) представлявала 50 000 драхми (Деян. 19:13-19).

Чародейната практика се развила силно в гаонския период (от „гаон” – гений – звание на особен род учители в Каббала. Периодът на гаоната продължил около 450 г. – от 600-1050 след Р. Х. – бел. прев. ) в това мистическо движение, което е неразривно свързано с Каббала. Тогава особено се проявило увлечението по физиогномика, хиромантия, викане на духове и всякаква магия, отбелязва Карп. Някои учени от Кайруана (в Персия) попитали Гай гаона, как се отнася към тези явления? „Тези мистици, – казват те, – ни дават множество книги, които са пълни с тайнствените имена на Бога, на ангелите, с фигури и тайни печати. Който желае да се предаде на мистическа практика, пише това или онова име, изпълнява това или онова действие, и тогава се извършва чудотворение” (S. Karppe. Указ соч. С. 90-92).

Точно така пък караимът (член на иудаистка секта възн. в VІІІ в. в Багдат, непризнаваща равините и устната традиция – бел. прев.) Салмон бен Иерушам в началото на десети век упреквал равините-мистици в това, че претендират да изцеляват болести с магия, да успокояват бури, да умиротворяват диви животни и имат тайнствени имена, чрез които могат да привържат към себе си жените. Саадия гаон, живеещ в Сура Вавилонска в 892-914 г. след Р. Х., много почитан от каббалистите от по-късното време, излагал учение, което дава теоретичната основа на магията (пак там. С. 170), а именно: казвал, че Бог в света е същото, което е душата в тялото, и едновременно присъства във всички предмети. Това дава възможност за обратно влияние от предметите върху божеството. Този същият възглед лежи в основата на Каббала. Всичко съществуващо свише и това, което е долу, според нейната философия, съставляват едно цяло, и нишките на целия космос са съсредоточени в човека, който е „разпределител на влияние”. Човекът съединява в себе си всички елементи: божествените, небесните, стихийните, материалните – и може да влияе на всичко. Всичко съществуващо във висшия свят тук се явява образ. „Всичко, което действа върху нашите чувства, има символично значение, – характеризира А. Франк, – явленията и материалните форми могат да ни открият това, което се случва в божествените и човешките мисли” (A. Franck. La Kabbale. C. 163-164). Оттук произтичат астрологията и физиогномиката с хиромантията. Кабалистите четели „небесната азбука”, която се образува от съзвездията и различното разположение на звездите. Наблюдавайки ги, ние можем да узнаваме бъдещите събития. Точно тъй пък физиогномиката и хиромантията ни показват не само характера на човека, но и неговата съдба.

В този случай видовете на тайнственото знание ни съобщават само пасивно предвидените събития. Но единството на света и положението на човека в него ни дават възможност и активно да влияем на събитията.

Обрисувайки учението на Каббала, Грец казва: между днешния свят и божествения живот съществува постоянна връзка, и душата на човека може да въздейства на божеството. „Израилският народ е призван да способства за изобилието на милостите (свише) и, следователно, за съхранението на света. За това той е получил откровение – Тора с 613 религиозни предписания, за да (може да) въздейства с всяка своя постъпка на сефирот (божествените енергии на сътворението – бел. прев.) и по някакъв начин да ги принуждава към благодеяние. Затова обрядът има огромно мистично значение и непреходна ценност. Обредите представляват магическо средство за съхранение на цялата вселена.” „Предписаните молитви произвеждат безусловно действие, ако молещият се умее по този или по друг повод да се обърне към съответстващата сефирот, защото не направо към Бога, а към нея трябва да се отправят молитвите” (Г. Грец. История евреев. Т. VIII, Гл. 3).Това е разбираемо, защото „Бог” за Каббала е всъщност по-скоро някакъв основен елемент, който реално се концентрира в по-конкретни сили, каквито са особено ангелските, управляващите небесните тела, влияещите на света и на стихиите, които го съставляват. Към тях и преимуществено се налага да се насочва съзнателното влияние на човека. Тук се явява елемента на теургията (понятие въведено от древногръцкия философ Ямвлих – буквално „благодействие”, бяла магия, която „уподобявала хората на богове” – бел. прев.). Теорията на Каббала, казва Папюс (Папюс. Указ. Соч. С. 37), е свързана с теорията на магията чрез единство на идеите и символа в природата, човека и вселената. Да въздействаш на символите, означава да въздействаш на идеите и на духовните същества – ангелите. Но не само ангелите, а всички предмети в света са свързани помежду си и с всички други субстанции. Затова посредством материалните предмети може да се оказва влияние на духовните предмети.

Практическата Кабала, като изкуство, е достояние само на посветени. Но за методите за магически действия може да се съди в общи черти по литературни данни. Тайнственото значение действа първо чрез гадаене по символа, второ, посредством тъй наречената молитва, свързана с познаването на смисъла и силата на буквите от еврейската азбука, трето, чрез материално магьосничество, четвърто, чрез култов обред и жертва, това най-тайнствено оръдие на действието в езическата философия. Относно гадаенето по символа, тоест астрологията, физиогномиката и хиромантията, вече стана дума по-горе. По отношение на магическото влияние върху събитията особено внимание заслужава употребата на еврейската азбука.

„Външните средства на каббалистиката, – казва Папюс, – дава еврейската азбука с нейното тройно значение на буквите: аритметично, иероглифично и непосредствено; и символичното съотношение на буквите към всичките три свята. Да се комбинират еврейските думи, значи да се въздейства на цялата вселена” (пак там. с. 87.).

Видяхме, че буквите представляват сами по себе си някаква действителна сила, род „същества”, които са играли най-важна роля в създаването на всички части на вселената, при самата трансформация на божеството в сефирот (твърди Папюс. Тук и по-долу Тихомиров перефразира Папюс – бел. прев.). Трудно е дори да се каже, дали буквите са създание на божеството или са негова съставна част. Действително божеството е „начертало” и ги е „изковало” „със своя дух”, тоест служило си е със своето вдъхновение, като с перо и резец, и с тези разнообразни обрати на вдъхновението са се съставили буквите. Буквите са възникнали вече във втората еманация, веднага след като в първия сефирот се е извършила появата на „духа”. При възникването си буквите проникват цялата вселена, всички сефироти и „царстват” във всичко, което е възникнало в сефирота и от самите букви. Без буквите не би станало нищо, и в създаващия се свят на всички негови степени те остават такава движеща сила, както при неговото образуване. Тези сили са напълно реални и за магическо действие имат това удобство, че са лесно видими и анализируеми във всичките им съставни части, давайки, по такъв начин възможност за проникване във всички тайни, невидими съотношения на световните същности, сили и предмети. Буквите дават всички удобства за изучаване на Божиите имена, а всяко от всеки десет Божии имена изразява особено свойство на Бога, особена сила, и те заедно образуват законите на природата и общият център на действието им. „Всички божествени проявления – обяснява Папюс, – тоест всички действия и същества, са свързани помежду си толкова тясно, както клетките на тялото на човека са свързани с него. Да се приведе в движение едно от тези проявления, значи, да се създаде течение на реално действие, което да се отрази в цялата вселена. Точно така усещането, което е получено от човека, в която и да било точка на неговата кожа, ще застави да потрепери целият му организъм” (Папюс. Указ. Соч. С. 99.).За използването на тази възможност за влияние Каббала изучава Божиите имена. Те са десет и съответстват на сефирот. Свойствата им са изучени от каббалистите така рационално, както физикът изучава силите на природата или зоологът – частите на тялото на какъвто и да било организъм. Получавайки знание за всички Божии имена, трябва да изучим отношението на тези Божии имена към различните отдели и сили на природата. Тях (каббалистите) дори ги разглеждат в съотношение с всички части на човешкото тяло.

Цялата тази работа на Свещеното Писание е вече отдавна извършена и в Каббала съществуват редица таблици, които показват съотношението между Божиите имена, ангелските чинове, буквите и различните отдели на вселената, елементите в природата, членовете на тялото и т. н. При съставяне на таблиците и при установяване на тези съотношения на Каббала служи тази своеобразна форма на „изучаване” на Свещеното Писание, която вече отбелязахме в талмудическата ученост. Това са безгранично фантастични символи, разсичане на текста и отделните букви и разшифроване на словата и дори на буквите.

Методите за разшифроване, без да смятаме техните подразделения, са три: 1) темура, 2) гематрия и 3) нотарикон.

Темура представлява най-обикновено разшифроване на Писанието, за което трябва само да имаш ключ. Такива ключове има няколко. По метода адбаш, ключ се явява обратното разполагане на буквите в азбуката, и в съответствие с това – замяна на буквите в текста: тоест първата буква от азбуката се заменя с последната, втората – с предпоследната и т. н. В системата на темура има и по-сложни ключове, при които азбуката се разбива на няколко колонки. Гематрията изхожда от предположението, че думите, буквите на които, при слагане на цифровото значение, дават еднакво число, са родствени помежду си и могат да бъдат заменяеми една с друга. Нотариконът е основан на това, че буквите от дадена дума могат да бъдат само абревиатура на някакви други думи. Започне ли се гадаене, какви думи могат да се подразбират тук, всяка дума от текста може да се превърне в цяла фраза. При такъв метод, разбира се, вниквайки в смисъла на Свещеното Писание, в него може да се намери всичко, което е угодно. В Писанието, както казват, има действително зашифровани места (Мелхиседек като предобраз на Христа, Медната змия и покаралия жезъл на Аарон като предобраз на Честния Кръст, стълбата от съня на Иаков, като предобраз на Пресвета Богородица, напр. – бел. прев.). Но с изключение на тези малко на брой случаи, всичко останало представлява не повече от изкуствено подставено в текста на Писанието на това, което каббалистите искат да намерят в него по някакви (свои) съображения. А да се търси в Писанието е необходимо, защото всичко, което е истина, непременно трябва да се намира в него.

Цялата работа на тези търсения в Писанието е вече отдавна проведена и изяснявайки съотношенията на Божествените имена с ангелските и с всички планове и етажи на света, с всички части на видимото и невидимото битие, каббалистите са съставили множество таблици, които изразяват тези съотношения. Някои от таблиците от този род са приведени в съчиненията на Папюс (Папюс. Указ соч.). За нас е достатъчно да охарактеризираме техния общ смисъл и начин на ползването им.

Смисълът на таблиците се състои в това, че различните сили – божествени имена, ангелски и други – са разположени по таблиците в различни „светове”, в различни „небеса”, в съотношение с различни планети, знаци от зодиака, с минералните, растителните, животинските царства, също и със здравето, болестите, смъртта, различните добродетели и пороци, професии, занятия и т. н. По таблиците по такъв начин е видно къде е нужно да се обърнеш към този или към друг предмет. Методите за действие са приблизително такива: ако е нужно да попитат за нещо Бога, то трябва да се справят с 32 места от първата Книга Битие, където божественото име Елохим се повтаря 32 пъти. След това чрез молитвите взети от името Елоим, се обръщат към Бога. За да увеличат силата на молитвата, употребяват тъй нареченото „четиридесет и две буквено име” (А. Франк мисли, че то се съставя от съединението на имената на всичките десет сефирот). Но не е достатъчно да знаеш буквите на това „Велико и страшно име”: трябва и да умееш правилно да го произнесеш. Съвършено същото такова изискване видяхме по-рано в заклинателните молитви на древните египтяни (става дума за предходни глави на книгата, от която е взет откъса за Каббала – бел. прев.). Но ако се знае и се умее да се произнесе това име, то посредством него може да се извърши всичко. Владеещите тези имена се наричат „баалшем”. За такъв „баалшем” се смятал в недалечното минало основателят на хасидизма Израил Бешт.

В съчиненията на Папюс е приведена таблица „шемамфораш”, в която се съдържат имената на 72 гения, които завеждат звездните сфери и силите на природата. Имената на тези гении могат да се узнаят по следния начин. В три реда на три стиха от 14 глава на Книга Изход се съдържат във всяка по 72 букви, става дума за ангела, който оказал помощ на Израил при преминаването на Червено море. Тези три стиха се пишат един над друг, първия и третия отляво надясно, а средния – от дясно наляво. След това се четат вертикално буквите на всичките три реда, които се намират един над друг, и по такъв начин се получават 72 думи, по три букви във всяка. Към всяка една се прибавя божественото име Ел или Иах. Това и са истинските имена на 72 гения, към които трябва да обръщаме молитвата си (Папюс. Указ. Соч. С. 217 и след.).

Но за да се обърне човек към тях трябва да познава всички обстоятелства. Всеки гений има своя специална област на познанието, само в пределите на която може да се получи нещо от него. Така например, един гений завежда земеделието и плодородието, друг – химията, медицината, физиката и така нататък. Всеки гений има точно определени време на действие на силата и влияние. Споменатият гений на земеделието (чието име е Хабю Иах), например, има сила само на 17 август от 10 часа и 21 минути до 10 часа и 40 минути сутринта на същия ден, тоест в течение на само 19 минути. Ако този кратък срок се пропусне, то вече никакви резултати няма да се получат. Заедно с това, освен добрите 72 гения има 72 съответстващи им зли гении, които изпращат противоположното на това, което дават добрите гении, като например безплодие вместо плодородие и болест вместо здраве. Трябва добре да се знае как те действат, за да не се натъкнем вместо на добър гений на зъл и да не получим вместо търсеното благо противоположното му зло.В цялото това построение ясно се чувства влиянието на парсизма, заедно с още по-древните концепции на Шумер и Акад. И точно така, както в древното акадско магьосничество, чернокнижникът, ако е нужно някому да се нанесе вреда, се обръща не към добрия гений, а към злия.

Както е известно, магията се дели на бяла, която носела добро, и черна, носеща зло. Но да се изучи както едната, така и другата е необходимо много дълго време, за да се премине при това и известна лична „тренировка” чрез известна дисциплина, която да развие у посвещавания в тайните знания известни способности за викане на духове и обръщане към тях.

Много древен (относително) образец на такава лична подготовка привежда Карп, говорейки за тъй наречената Иеридат Хамер-каба (в руския оригинал: Иередат Гамер-каба – бел. прев.), тоест за потъването в дълбочината на „меркаба” (merkabah, – (הלבק известна форма на „съзерцание”. Там съществува цял кодекс предписания, които приготвят човека за способността да навлезе в тайнствения свят. Тези предписания са твърде обичайни за „съзерцание”. Човекът, който се приготвя за това, трябва дълго да пости и да стои в неподвижно положение отпуснал главата си между коленете с лице обърнато към земята, и да произнася с монотонен глас кратки молитви. Постепенно практикувайки това той достига отначало до нисшите съзерцания, а след това – до висшите, преминавайки десет степени на подготовка и издигане. Когато „небето се открие” пред съзерцателя, това, според обясненията на учителя, не означава, че той се качва на небето, „но в сърцето възниква нещо, което въвежда неговото съзнание в съзерцание на божествените неща” (Кагрре. Указ. соч. с. 87-89).

Трябва при това да отбележим, че не едната подготовка, но и природните способности дават на човек възможността да потъне в други светове. Затова учителите отрано наблюдават лицето и ръцете на търсещите посвещение, и ако по тях няма изискваните „знаци”, то е безполезно да опитват да развиват несъществуващите сили.

Често казват, че тайната, в която се държат кабалистките методи на гадаене и действие, а също толкова и продължителната работа на търсещите посвещение в тайните, имат за цел да предпазят света от това зло, което може да произведе посветеният, ако той е зъл човек. Някои каббалисти може би имат такива съображения, но, първо, сред тайнствените действия има и такива, които имат за пряка цел да се причини именно зло. Второ, въобще не трябва да се съмняваме, че не качества на добродетел се изискват преди всичко от този, който се посвещава, а окултни способности. В това отношение е любопитен разказът за обръщането в Каббала на знаменития Нахманид. Той, казват, отначало безусловно отхвърлял Каббала, без да се съобразява с убежденията на свой познат каббалист. Накрая се случило така, че този каббалист извършил тежко престъпление, за което бил осъден на смърт. Той се възползвал от този случай, за да убеди Нахманид в истината на Каббала и едва ли не в навечерието на екзекуцията заявил, че ще дойде при него в наближаващия празник събота. Така и станало. Каббалистът със силата на чародейството придал своя външен вид на едно магаре, което и било екзекутирано вместо него, а самият той останал здрав и невредим и в уговореното време дошъл на съботното пиршество. Това чудо произвело такова впечатление на Нахманид, че той сам станал каббалист (S. Karppe, Указ. соч.). Тук работата не е в това, дали се е случило наистина такова произшествие, а в това, че съставителите на легендата очевидно не придават никакво значение на етичния елемент. Било достатъчно за Нахманид, според легендата, да разбере, че Каббала действително дава методи за извършване на чудеса, и макар че каббалистът се оказал престъпник, заслужаващ смъртна присъда, той не престанал да бъде служител на каббалистичната истина, неговите молитви не преставали да влияят на божествените светове и сили. Понятията за добро и зло тук очевидно се намират на заден план, а на преден пък са тайните знания и тайните способности.

Точно така трябва да се мисли и по отношение на това, което каббалистите наричат „вяра”. Молитвите, за които те говорят, трябва да се произнасят непременно с „вяра”, а иначе те няма да окажат никакво въздействие на висшите светове. Но това не е вяра в Бога, а изработка чрез напрегната енергия на увереност в своите способности да се произведе дадено влияние. Що се касае до нравствеността на каббалистите, то тя никога не е била ценена високо в еврейството, и по-скоро се е оценявала даже доста ниско. Така равинистите обвинявали в тайна разпуснатост самия Сабатай Цеви, лъжемесията, който учел на основите на Каббала. Дори това да е само преувеличение породено от партийна ненавист, то все пак „Катехизиса саба-тиан”, който се е съхранил до наше време в Солун, далеч не блести с висока етика (Проф. Грец. Остатки саббатианской секты в Салониках. „Восход.“ 1884. № 6). В него се твърди, че „светът съществува само за вярващите” (тоест за тях самите) и че „не представлява престъпление в очите на Бога да се убие вярващия, ако той е разобличил тайните на своето учение”. Измамата на околните също се извежда при тях като задължение. Ако всичко това се случва просто като борба за съществуване, то все едно не блести с етика (Хасидизмът е учение в основата си напълно каббалистично, макар в развитието си да е приел различни форми. Каббала отдавна е проникнала в Полша. Саббатянството също е проникнало тук, макар и да е живяло скрито. Основателят на хасидизма Израил Бешт, човек с лично много добра репутация, е чел „Зо-хар”, по който и гадаел. Неговото учение е обикновено каббалистично, от което бързо се е изработил института на „цадиците”, праведниците, служещи за посредници между света и Бога, умеещи да влияят на висшите сфери и затова придобиващи абсолютен авторитет в своето паство (С. Дубнов. Возникновение хасидизма „Возход” 1888)).

Доста отрицателно се изказвали евреите за саббатианците, които проникнали в Полша. „Те – казва техният изобличител Яков Емден, – си разрешили прелюбодеянието, кражбата, клетвопрестъплението и правели това с намерение да наситят нечистата сила и с това да ускорят пришествието на Месията” (С. Дубнов. Введение в историю хасидизма. „Восход.“ 1888, март) (Дубнов Семьон Маркович (1860-1941) – еврейски историк. Главен труд – „Всемирная история еврейского народа от древних времен до настоящего времени.“ В 10 т., Берлин, 1924). Когато в Полша се появили хасиди, тях навсякъде ги обвинявали в безнравственост. „За Минския кръжок разказвали ужасни неща, казваха, че освен отстъпление от обрядите, членовете на кръжока си позволявали най-срамни пороци, разврат и разпуснатост, което впоследствие се потвърдило при разпита” (С. Дубнов. История хасидского раскола. „Восход.“ 1890, март). В окръжното послание на Гао-на Иля, освен тези обвинения, четем, че „между хасидите има хора, които са се опетнили с кръвта на невинни бедняци” (Пак там, 1891, ноември). Господин Дубнов не обяснява точно смисъла на това обвинение, но очевидно то подразбира нещо престъпно. В междуособната война на различните направления разбира се възникват лъжливи подозрения и обвинения. Но в цадикизма каббалистичният мистицизъм подвежда несъмнено към опасния праг на безнравствеността. Тъй според учението на знаменития цадик Елимелех от Лезайск, „цадикът може да греши нарочно, за да свърже своята душа с душата на човека, извършил този грях, и за да очисти със своето последващо покаяние от злото на греха душата, заедно със своята и тази на грешника, и да го вдигне заедно със себе си.” Врагът на хасидите Израил Лейбел обвинявал Елимелех в това, че според неговото учение цадикът може да опрости на човека даже бъдещите грехове, само като се задължи сам да ги повтори (Пак там, 1890, октомври).Тук етичното начало се заменя от някакво чародейно материално, където този, който спасява душата на грешника, я изнася на плещите си, като плувец – давещият се от водата, без да има значение дали човекът, който се дави е добър или лош.

Историята на хасидизма и цакидизма е пълна с разкази за разни чудеса, но от тях ние няма да узнаем почти нищо за тази страна на магическите влияния, които се извършват с материални средства и с жертва. Независимо от своето хилядолетно съществуване Каббала остава тайнствена от страна на практиката. А тя между другото не е отживяло движение. В течение на цялата история тя показва себе си жива и развиваща се. От 16 век каббалистичния мистичен обряд е получил развитието си при Исаак Лурие.

Исаак Лурие е възторжена и увличаща се личност. Живял от 1534 до 1572 година в Палестина, където основал влиятелно каббалистично общество, занимаващо се с викане на духове, при което тайнодействащите се обличали в някакви особени ритуални одеяния. Той умрял рано в Иерусалим от чума, но делото му продължил неговият ученик Хаим Витали (Исаак Лурие Леви живял в Палестина от 1534 до 1572 година. Хаим Витали умрял в 1620 година. Основателят на саббатианството Саббатай Леви, представял се за месия, живял от 1622 до 1676 година. Негов косвен продължител бил така нареченият Яков Франк, чието истинско име е Янкел Лейбович. Родил се в Полша, той приел каббализма в Турция и след това основал в родината си секта на франкистите, впоследствие частично преминал към римокатолицизма. Живял от 1720 до 1791 година. Хасидизмът се е появил след франкизма. Неговият основател е Израил Бешт (1698-1760). Преминавайки през различни степени на еволюция хасидизмът съществува в Русия и Австрия и до днес (бел. авт.).

Този Витали бил подложен на жестоко нападение от страна на известния ксендз магистъра Пранайтис, бивш експерт на съда по делото за убийството на Ющинский. Пранайтис доказва, че еврейският мистицизъм е създал особено учение, според което при сътворението на света Иехова е вложил в живите същества „искри” на Своята божествена святост и че от тези искри 288 били завладяни от „злата” страна на света, „клипот”. Освобождението на тези искри е необходимо за пришествието на Месия. Учението на Витали, ако Пранайтис го предава правилно, е много любопитно, тъй като възпроизвежда манихейската тема, която се е проявила и в християнските ереси. Това показва, колко са разнообразни страничните влияния действащи върху Каббала. В това учение на Хаим Витали Пранайтис показва също и обосноваността на ритуалните убийства.

Той цитира едно съчинение на Витали, където е казано: „Тайната на означеното (обозначеното) дело е в това, че с цел на съчетанието на Малкия лик и неговата Съпруга (става дума очевидно за сефирот, Краля и Кралицата) ние принасяме женските води по два начина: първо, чрез молитва, падайки с лице към земята, защото чрез нея (молитвата) молещите се възнасят нагоре свещените искри, намиращи се в скролупите (клипот) навсякъде, второ – убивайки скролупите (клипот) и отдалечавайки ги от този свят, защото тогава те (клипот) сами възнасят намиращите се в тях искри, тайната на женските води, нагоре към Съпругата на Малкия лик, а чрез това се съчетава Малкият лик със своята Съпруга и искрите се привеждат в ред.” Какъв е точният смисъл на тези думи не е лесно да се разбере. Сам Пранайтис прави заключение свързвайки този с други цитати, че „убийството на неевреин, а следователно на християнин, придава значение на жертвения акт” („Заключение за тайната кръв у евреите, дадено от бившият професор от Римокатолическата духовна академия в Санкт-Петербург, куратор на Туркестанския край, магистъра по богословие И. И. Пранайтис, 15-23 ноември 1912 година, точки 15, 16).

Струва си да съжаляваме, че Пранайтис засяга цитираните от него места само с чисто „боева” цел – да докаже съществуването на „ритуални убийства”. Би било много по-важно по чисто научен път да се разработи значението на „жертвата” в учението на Каббала, не непременно „човешката”, а въобще жертвата. Работата е в това, че при несъмнено изобилие на езически източници за Каббала „жертвата” трябва да има голямо значение. Обрисувайки Каббала Грец това и казва: че от гледна точка на каббалистите „Храмът (в Иерусалим) и култовете на жертвоприношение са имали необикновено важно значение, което се състои в поддържане на връзката между висшия и нисшия свят.” Но това е твърде кратко и неопределено. Ако си спомним учението за жертвата в езическия свят, ще видим, че тя въобще е била средство да се укрепят по някакъв начин силите на висшите сфери. Нашите учени, изразявайки се нагледно и грубо, казват, че жертвата на езичниците се е състояла в „хранене на боговете”. Това отчасти е вярно, но е много неточен израз. Според Бхагавад-Гита самото сътворение на света е станало не по друг начин, а с помощта на някакво жертвоприношение, което очевидно не е имало значение на „хранене” (защото тогава още не е имало кой да се храни), а се е състояло в пренасяне на творящата, влияеща сила там, където е било нужно нейното приложение за извършването на известното действие (сътворяването на света). Във всички учения, в които се изисква или допуска влиянието на човешка сила върху свръхчовешки сфери, „жертвата” има в основата си именно такова значение, и задължителността на жертвата може да се предположи също и в практическата Каббала. Ясно изследване на този въпрос обаче липсва.

След разрушението на храма жертвата за еврейството е премахната, а ако се е съхранила, то това е в най-малки проявления във фолклора. А именно: в деня на очистването (Иом Кипур) в еврейските семейства мъжете и жените принасят в жертва бял петел или кокошка. Изпълнявайки това равинът върти птицата над главата си четейки молитва, а след това удря три пъти жертвата казвайки: „Този петел (или кокошка) да бъде замяна за мене, да бъде очищение вместо мене. Той да завърши със смърт, а за мен и за целия Израил да бъде щастлив живот.” Очистителната жертва в края на краищата отива за празничното угощение (А. А. Алексеев. Очерки домашней и общественной жизни евреев, их верования, богослужения, праздники, обряды, Талмуд и кагал. СПб., 1896. Изд. 3-е. с. 139. Този обряд по-подробно се описва също у Брафман. Алексеев Александр, Вульф Шахнович, 1820-1895 – православен мисионер-евреин, публицист. Брафман Яков Александрович, 1825-1879, – евреин-христианин, писател. Автор на две нашумели книги; „Еврейские братства местные и всемирные,“ Вильна, 1868, и „Книга Кагала. Материалы для изучения еврейского быта,“ Вильна, 1870). Народът, разбира се, не се замисля дълбоко над смисъла на извършващия се обряд, който е станал за него просто религиозно-битов символ, подобен на паленето на свещ пред иконите за християнина.

Ако направим равносметка, трябва да кажем, че практическата Каббала ни е известна само в най-общ смисъл, тоест в смисъл на разнообразно влияние на човека върху всички сфери в света, от низшите до висшите. Що се касае до самите методи за действие, те са известни или повърхностно, или са съвсем неизвестни, служейки за предмет само на догадки.

Известно е, че съществуват две Каббали. Една европейска, родила се от еврейската, но преработена главно от европейски умове; тя изпълва нашият (европейски – бел. прев.) окултизъм и затова дори в смисъл на (методология) за въздействие върху различните планове на битието е известна относително по-добре. Другата Каббала, еврейската, е известна само на тесни кръгове от посветени. Между евреите-талмудисти има немалко лица, които се интересуват от Каббала като философско учение.

Но практическата Каббала си остава тайна. Образованите евреи дори се отнасят към нея пренебрежително. „Съвременните евреи – казва господин Переферкович, – се запознават с Каббала, с малки изключения, не от древните еврейски източници, а от съчинения написани на европейските езици. Някъде в глухите селца на Полша и Галиция, далеч от центровете на цивилизацията се намират все още сред старците любители на Каббала, но тяхната Каббала не е тази умозрителна философска Каббала, която е способна да заинтересува мислещия човек, а (представлява) нестроен ред от мистични и суеверни представи и аскетически обряди, които не дават никаква храна на просветения ум. На тях нашата книга, както и никоя книга не е нужна, от тях и ние няма какво да научим” (Н. Переферкович. Предисловие к Каббале Папюса в русском переводе).

Общото значение на каббала

Религиозно-философската работа на еврейския ум се е изразила в три велики „категории на литературата”: в книгите на Свещеното Писание, Талмуда и Каббала. От тях: Талмудът е получил почти изключително национално-еврейско значение, Свещеното Писание, влизайки в основите на християнството, е придобило всемирно влияние, универсално, преминаващо всички граници на какъвто и да било национален характер, Каббала пък заема по своето влияние някакво средно място. Тя не е останала затворена в изключително еврейска среда, макар и да не е получила цялата широта на световното влияние на Свещеното Писание.

Каббалистичните възгледи са въздействали на християнския свят без съмнение от самото начало на своето възникване, редом с гностическите влияния. Точно така са започнали те да въздействат и на мохамеданския свят, редом с гностическите и новоплатоническите влияния. Но в древните времена, вследствие на тайните, които обкръжавали Каббала, е трудно да се отдели нейното влияние от влиянието на гностицизма. От времената, когато Каббала се е появила открито, тя се е оказала могъща сила въздействаща върху умовете на християнския свят. Първият европейски каббалист бил Пико де Мирандола (1463-1494), който изучил Каббала при евреи и разпространил нейните знания сред народите на Европа. От тогава редица светила на европейската наука и крупни обществени деятели се оказват свързани с Каббала, като например, Райхлин (1455-1522), Парацелс (1493-1541) и други. Изработила се е постепенно тъй наречената „европейска” Каббала, която в различни тънкости се е различавала от „еврейската”. От средните векове до днес (началото на ХХ-ти век – бел. прев.) се простира веригата на каббалистичните мислители, свързани с умствените и обществените движения на Европа. Такива са Корнелий Агрипа, Постел, Роберт Флуд, известният деятел на франк-масонството, и множество други до днешно време. Съвсем неотдавна умря един от най-крупните каббалисти Сент Ив д’Алвайрд, жив е Папюс (Жерар Енкос). Всички окултисти са повече или по-малко каббалисти, точно така, както и тези от франк-масоните, които се интересуват от религиозно-философската страна на учението на своя Орден.

От друга страна Каббала дълбоко е въздействала на еврейския свят. Какво по същество е нейното влияние?

То е аналогично на влияние от гностически и мистичен характер. Както и всеки пантеизъм Каббала е способна в отделни случаи да преминава в рационализъм (при Кордуеро, например) (Мойсей Кордуеро, 1522 – 1570 – бел. прев.), но това е изключение. По същество тя твърдо се държи на мистична почва, и след Кордуеро се появява усиленият мистицизъм на Исаак Лория и Хаим Витали, Сабатай Цеви и хасидите. Каббала остава и неразривно свързана и с различните видове магия. Но това е този мистицизъм, който е основан върху идеята за самобитността на природата, в противоположност на идеята за Бога като Създател, Бога като Личност, съществото на Който се намира вън от създадената от Него природа. Затова каббализмът подкопава както Мойсеевата вяра, така и християнската. В обществените отношения той подкопава и този строй, който се поддържа от закона, даден от Бога, защото правил човека самостоятелен строител на своите обществени отношения. Тази страна на Каббала е възбуждала тревога и в еврейското общество, подбуждайки го понякога да възстава против каббализма. И действително, в своето, например, най-ново проявление – в хасидизма, каббалистичната идея подкопава авторитета както на равините, така и на самото еврейско общество и им противопоставя „цадиците” – власт, която е, така да се каже, самостоятелна в силата на предполагаемата тяхна мистична връзка с божественото начало. Затова евреите намират в каббализма родство с християнството, където, както те предполагат, „Христос Сам Себе Си е направил Бог”. Точно така и в триадите сефирот те разглеждали сходството с християнската идея за Единосъщата Троица. Но ако каббализмът е възбуждал тревога в еврейския свят, с това все пак там са се справяли, тъй като каббалистите като цяло също са проникнати от еврейски национален патриотизъм и по всяка вероятност именно каббалистичните влияния са послужили за основа за толкова своеобразна форма на месианството, която вижда в Месията не особен Божий пратеник, а самият еврейски народ и бъдещото царство на Месията разбира като всемирно царство на Израилския народ.На християнското общество Каббала се е отразила по-разрушително. В християнския свят също са предполагали, че каббализмът е близък до християнството, повече отколкото талмудизмът, тъй че каббалистите понякога са били покровителствувани дори от римските папи. Но ако е имало случаи на обръщане на каббалисти в християнство, то въобще каббализмът има към християнството такова отношение, както гностицизма, тоест може да поражда само еретически учения. Така той е и действал в историята, влизайки със съюзена сила във всички направления подкопаващи християнските понятия за Бога, за Христа, за Църквата и накрая – за целия строй на християнското общество. Отживелиците на гностицизма и ересите са вървели ръка за ръка с каббализма от началото на средните векове. Той е вредил с това, че и те и най-вече – Църквата, са пораждали в обществото едни и същи идеали.

Това не значи, че каббализмът, когато и да е, е издигал някакви политически или обществени програми. Нищо подобно не е имало в него, както не го е имало и в окултизма. Както окултизма, Каббала винаги е била само известен религиозно-философски светоглед. Ако тя се е отразявала в обществено-политическите сфери, то е било само с това, че е подкопавала христианско-църковното миросъзерцание, а по този начин и строя основан на него, както и тези форми на дисциплина, на които то се е държало.

Това умствено-обществено движение, съставна част на което в религиозно-философско отношение е била Каббала, подкопавайки заедно с гностицизма основите на християнския строй, утвърдило се в средните векове, се е явявало фактически революционно, тъй като е противопоставяло на обществената дисциплина на старата Европа демократическата идея. Идеята за демокрацията сама по себе си с вътрешната си логика се е изправяла срещу идеята за иерарахията, и идеята за подчинение на Божията воля се е заменяла с идеята за човешката автономност. Затова тайните общества и направления, в миросъзерцанието на които е намирала място Каббала, заедно с гностицизма и окултизма са играли реформаторска и революционна роля. Такава е била ролята на франк-масонството.

Но от това не трябва да се заключава, че каббалистичната идея е била по същество „освободителна”, демократична. Съвършено обратно. Ако каббализмът, както и окултизмът, някога започне да внася в устройството на обществото свои собствени идеи, то те ще се излеят в обществото в своеобразна аристократична и много деспотична структура. Ние отчасти виждаме това в общественото устройство на каббалистичния хасидизъм, в който цадиците са безапелационни владетели, на които безпрекословно се подчинява цялата тяхна община. И това е понятно.

Според идеите на Каббала хората съвсем не са равноправни, не са еднакви. Над човечеството въобще няма власт по-висока от човешката, а човешката власт се въздига даже чак до небесата. Но не всички хора са равни, не на всички принадлежи властта, защото те не са еднакво силни. Едни хора са богати на окултни способности, силата на които може да бъде развита с упражнения до безкрай. Други хора пък в това отношение са слаби или даже нищожни. И тези слаби люде, естествено трябва да бъдат в ръцете на силните, да получават от тях ръководство, да се намират под тяхно управление. Тази власт на мистичната аристокрация обладава непобедима лична сила. Тя обладава способност да властва над цялата природа, над ангелските сили, над душите на хората, не затова, че такова властване и е било дадено от някакъв човешки закон, от „конституция”, а защото това са висши хора, без сравнение по-силни от другите, и слабите не могат да им се противят. Да се съпротивляват няма и потребност, защото висшата натура ще съумее да устрои живота на по-слабите много повече, отколкото те биха могли да го направят.

На тази почва се появява и наследственост. У цадиците хасиди много скоро са се появили „династии”, в които властта се предава по наследство.

И тъй, сама по себе си кабалистичната идея съвсем не води към демократизъм. Както е известно и във франкмасонството, при външната демократичност и изборност на учрежденията, в действитеност тайната власт, властта на „висшите степени” е извънредно силна. Забележително е, че човек от „висша степен” смесен в среда на нисши, не получава никаква външна власт. Той на вид е равен на всички съчленове, но е задължен да ги направлява натам, накъдето му е указано свише. Това той е длъжен да направи чрез своето влияние. Що за влияние е това? По всяка вероятност, както казват, той е длъжен да обладава способности на хипнотизатор и магнетик. Предполага се, че и приемът във висшите степени на масонството се прави на основание на това, доколко у човека са открити и доказани тези „окултни” способности.

Относно каббализма трябва още да отбележим, възможността за неговата национална роля. В еврейството отдавна съществува убеждението за това, че „богоизбраността” на Израиля се определя от особени „пророчески способности” на потомството Авраамово. Можем да си представим, що за особени способности необходими на каббалиста са свойствени във висша степен само на евреите. При такова предположение става понятно, защо „еврейската Каббала” стои отделена от „европейската”, и ако когато и да било е настъпило времето за влияние на каббалистите, вероятно то би съвпаднало със световното влияние на еврейството. Възможно е също така да си представим, че с това е свързано преобладаването на еврейството във висшия център на франк-масонството, за което говорят изследователите на последното. Но както за каббалистическите организации, така и за висшите организации на франк-масонството е известно толкова малко и всички тълкувания по този въпрос дотолкова не са обосновани с факти, че на хипотезите от този род не трябва да се придава никакво сериозно значение.

__________________________________________________________

*Публикувано от Енорийски издателски център при храм “Св. св. Кирил и Методий”, ул. Г. Вашингтон № 47, София. Същият текст от този откъс е възпроизведен тук след разрешението на преводача на книгата, г-н Руси Ст. Русев, сътрудник в същия център, на когото авторът на блога изказва голяма благодарност.

Плотин (204-270) – гръцки философ, основател на неоплатонизма. Неговата философия още повече е усилила дуализма на Платон между света на идеите и действителния свят.

Керинт – египетски евреин, основател в І в. след Р.Х. керинтската секта в Мала Азия. Учел, че Бог на Ветхия Завет и Бог на Новия Звет не е един и същ и че Иисус Христос е обикновен човек.

Сатурнил (починал в 125 година) – гностик.

Симон Влъхва – гностик в І век след Рождество Христово

Менандър – гностик в І век след Рождество Христово

Кердон – гностик от ІІ век след Рождество Христово, родом от Сирия. В Рим е проповядвал, че Бог на Стария Завет и Бог на Новия Завет са различни по естество, смятайки ги за два различни Бога. Господ Иисус Христос смятал за обикновен човек.

Маркион – гностик развил учението на Кордон.

Карпократ – гностик от Александрия, живял в първата половина на ІІ-ри век. В основата на неговото учение бил платонизмът.

Св. Епифаний (починал 12 май 403 година) – архиепископ Кипърски. Борил се с арианите, разпространявал вярата сред огнепоклонниците. Участвал в съборите.

Блаженни Теодорит (386 или 395-457) – епископ кирски, родом от Антиохия. Обръщал еретиците в Сирия. Крупен писател. Главно съчинение – „Еранист”.

Тертулиан Квинт Септимий Флоренс (около 160-след 220) – знаменит богослов-апологетик. Бил презвитер, в 202 година преминал към монтанизма, в края на живота си излязъл от него и основал отделно общество на тертулианистите.

Амоний Сакас Александрийски – основател на александрийска философска школа във ІІ-ри век. Негов ученик бил знаменитият Плотин.

Манетон от Себенита (Египет, първата половина на ІІІ-ти век преди Рождество Христово) – египетски жрец и историк. Най-значителене труд – „История на Египет”.

Ямвлих от Халкида (Сирия) (около 280-около 330) – гръцки философ. Основал сирийската школа на неоплатонизма, съединявайки това учение с източните представи за боговете и опитвайки се да създаде в противовес на християнството цялостна религиозно- философска система.

Лактанций (починал след 317 година) – християнски богослов. Основни съчинения: „божествени установления” и „За смъртта на гонителите”.

Порфирий (около 233 в Тир-около300 в Рим) – гръцки философ, ученик и биограф на Плотин. Неговите съчинения, сред тях 15 книги против християните, в по-голямата си част са загубени.

Талмудисти и кабалисти (таблица на Лев Тихомиров от ГА РФ, ф. 634, оп. І, д. 73, л. 7);

Танаими – края на ІІІ-ти век преди Рождество Христово.

Хилел – І-ви век преди Рождество Христово.

Гамалиил, съвременник на Спасителя.

Иосиф бен Акиба, известен на кабалистите като „Алфивит”, познавал Меркаба в І-ви век след Рождество Христово, починал в 122 година.

Иуда Наси (Палестина) 11-111 вв след Рождество Христово.

Иоханан (познавал Каббала, Палестина) -199-279 след Рождество Христово.

Симон бен Иоахай (автор на Зогара) ІІ-ри век след Рождество Христово.

Аши (Вавилон) умрял в 427 година след Рождество Христово.

Авина (Вавилон) 488-599 гг след Рождество Христово.

Саадия 899-942 гг след Рождество Христово.

Раши Саломон Исхаки (Труа) роден 1040 след Рождество Христово.

Маймонид (Мойсей Маймонидес, Моше бен Маймон), познавал Каббала, но не познавал Зогара ХІІ-ти век.

Нахманид ХІІ-ти век

Исаак Слепия ХІ-ХІІ вв.

Иаков бен Ашера 1283-1340 гг.

Моисей да Леон (публикувал Зогара) 1300 година.

Пико де Мирандола ХV-ти век.

Рейхлин (Европейски) 1455-1530 (?).

Агрипа 1486-1556 гг.

Моисей Кордовски ХVІ-ти век.

Исаак Лория ХVІ-ти век.

Липман Хелер (Краков-Прага) 1579-1654 гг.

Кунрат ХVІ-ХVІІ вв.

Фан Гелмон 1578-1644 гг.

Кирхер 1602-1680 гг.

Хенри Мор 1614-1687 гг.

Сен Мартен 1743-1803 гг.

Фабр д’0ливье 1768-1825 гг.

Вронский Хайне 1778-1853 гг.

а) Гиьом Потсел (ХVІ)

б) Станислав де Гуайта

в) Сент Ивад’Алвайрд

г) Епифас Леви

д) Ленен (1823)

Фишер Карл (1755-1844) – християнин. Цензор на еврейските книги в Прага.

Папюс (истинско име Жерар Енкос) – лекар, писал съчинения по физиология, „Велик майстор на кабалистичния орден на Кръста и Розата”.

Дубнов Семьон Маркович (1860-1941) – Еврейски историк. Главен труд – „Световна история на еврейския народ от древни времена до днешно време.” В 10 тома, Берлин, 1924 година.

Алексеев Александър (Вулф Шахнович, 1820-1895) – православен мисионер, евреин, публицист.

Брафхман Яков Александрович (1825-1879) – евреин-християнин, писател. Автор на две нашумели книги: „Еврейските братства местни и световни” (Вильна 1868) и „Книгата Кагала. Материали за изучаване на еврейския бит” (Вильня 1870).

Източник на изображенията Яндекс РУ.

Първо изображение: авторът Лев Александрович Тихомиров. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-2zG

Д-р Десислава Панайотова-Пулиева

Елинисткото течение на новоезическото движение е влиятелно и увеличава все повече своята популярност, тъй като почита добре познатите гръко-римски божества и основава религиозно-нравствената си система върху ценностите на античния средиземноморски свят, които са неотделима и съществена част от съвременната европейска и световна култура.

Самите елинисти наричат своето течение Елински/Елинистки Реконструкционизъм (т. е. течение, което се стреми да реконструира политеистичната религия на древните елини); Олимпианизъм (почит към боговете на Олимп); Елинско/Елинистко Новоезичество или  Класическо Новоезичество (т. е. новоезичество, което претендира, че възкресява религията на гърците и/или римляните от класическия период)[1].Трябва смислово да различаваме понятията елински /“гръцки“, а в по-широк смисъл и „езически“, „присъщ на класическия период на древна Гърция и Рим“/ и елинистически /“принадлежащ към епохата на културен, религиозен и обществено-политически упадък на гръко-римската цивилизация, ок. I-IV в./. В светлината на казаното дотук разграничителният термин елинистки най-добре съответства на характеристиките на новоезичеството от гръко-римски тип, поради което ще бъде използван в следващите редове така, че да се избегне заблудата за етническа или историческа принадлежност на това течение към гореупоменатите древни народности и исторически периоди.Елинисткото новоезичество възниква като самобитно религиозно течение през 30-те години на XX-ти век в резултат на два паралелно протичащи процеса. От една страна, в Южна Европа и особено в Гърция представители на различни социални прослойки все по-активно и целенасочено започват да работят за реабилитирането на езичеството като мироглед и начин на живот без обаче да се цели реконструиране на древногръцкото обществено устройство. От друга страна, в Западна Европа и Северна Америка възникват независими една от друга паганистки групи, които отдават предпочитание на древногръцките и/или римските божества. И въпреки, че членовете на тези групи по-често нямат южноевропейски етнически произход, те също трябва да се причисляват към елинисткото течение в паганизма. Така се оформят две направления в Елинисткото новоезичество: традиционалистко и синкретично[2]. Сред елинистите-традиционалисти доминира култът към „дванадесетте олимпийци“, Гея, Персефона, Пан, нимфите и/или техните римски съответствия. А сред елинистите-синкретици преобладава тенденцията за „разширяване“ на този култ дотам, че той започва да обхваща и келтски, германски, етруски, минойски, египетски, месопотамски и други божества.  Както между традиционалистите, така и между синкретиците съществува вътрешно подразделение на такива, които почитат дадено божество повече, отколкото останалите, както и на такива, които се самоопределят като почитатели предимно на богините или, съответно, на боговете. Днес традиционалисти и синкретици съществуват както в Европа, така и в Америка и  други части на света, т. е. различията помежду им вече се открояват единствено въз основа на идейно разминаване. B глобализирания постмодерен свят културно- и религиозно-определящият капацитет на географията и националността изглежда все по-малко значим.А. Сред водещите традиционалистки организации трябва да бъдат споменати Църквата на Афродита, Хеленион, Обществото за Класическа Религия, Тиасос Олимпикос и Нова Рома. Църквата на Афродита заслужава да ѝ бъде обърнато внимание поради това, че тя е първата елинистка общност от реконструкционистки тип в САЩ. Основана е в Лонг Айлънд на 6 май 1938 година от руския емигрант и писател-любител Глеб Боткин, който фанатично се прекланял пред женската красота, обожествявана в лицето на Афродита. Според Боткин обществото трябвало да се ръководи по теократичните правила на неговата Афродизианска религия, тъй като душите на хората можели да избегнат унищожението си единствено чрез правилна връзка с богинята на красотата, хармонията и любовта[3]. Хеленион[4] започва своето съществуване като политеистична група, която цели да обедини във виртуалното пространство езичниците, почитащи гръко-римските божества, да подпомогне свободната обмяна на идеи и евентуално да подготви извършването на истински ритуали.  Хеленион е първата голяма елинистка общност, която предлага жречески тренинг-програми. Обществото за Класическа Религия[5] е основано от члена на информационната елинистка организация Омфалос[6] Брус Нелсън с цел да подкрепя възраждането на класическите религиозни традиции на Гърция и Рим. Обществото предлага курсове и лекции в района на Канзас Сити /щата Мисури, САЩ/ и съвместно с издателската къща Елевзис Пъбликейшънс[7] подготвя книги и списания със същата тематика. Тиасос Олимпикос[8] предлага регулярни фестивали и церемонии за празнуване и почитане на традиционните гръцки цикли, сезони и божества. Всеки, който се интересува от мъжки и женски мистерии /ритуали на прехода или други посветителни церемонии/, може да ги открие в практиките на тази общност, чието седалище е в Коб /щата Калифорния, САЩ/. Елеон[9] е група от защитници на традиционните древногръцки ценности, която фокусира учението и дейността си повече върху етиката, отколкото върху религиозността и нейните проявления. Върховен Съвет на етническите гърци[10] е организация на новоезичниците в Гърция, основана през юни, 1997 година. Главният ѝ стремеж е да  върне към живот и да защитава етническата и политеистична гръцка религия в съвременното гръцко общество, „което е непоносимо доминирано от християнската Православна църква и мрачния византийски етос“[11]. Върховният Съвет на етническите гърци обединява множество по-малки групи, изпраща протестни писма до медиите и официалните институции във връзка с атаки от страна на православни християни и духовници[12], а също така организира отворени, публични ритуали на свещени езически места в цяла Гърция.  Нова Рома[13] е група, посветена на изучаването и възстановяването на древната римска култура с акцент върху римската религия. Нейните членове отстояват мнението, че римската култура е немислима и непълна без римската религия, която придава космополитност и цялостност на човешкия живот. Нова Рома залага на прецизния реконструкционизъм и е против цермониалната магия и италианската магьосническа традиция Стрега (Stregha), водеща началото си от XIV в. Еклектизмът във вярванията и ритуалите също не се толерира, освен ако не става дума за исторически засвидетелстван религиозен синкретизъм, примери за какъвто са гало-римските божества.Б. Синкретичните общности почитат гръко-римските божества и под най-различни други имена, тъй като вярват, че разноименните форми в отделните езически религии представляват формално, а не съдържателно несъответствие. Синкретичните групи са многобройни; възникват, изчезват или се видоизменят лесно в зависимост от предпочитанията на техните моментни лидери и членове. В ритуалите си те съчетават езически елементи от малоазийски, африкански, европейски и други религиозни традиции. Гръко-римските елементи са по-силно застъпени в церемониите на организации като Афродита и Адонис[14],  Девицата Ловджийка[15], Храмът на Диана[16], Юлиановото Общество[17] и др.

Елинистките общности оформят ученията и практиките си като ползват  богатия изворов материал /най-вече трудовете на Омир, Хезиод, Овидий и Вергилий/, постиженията на академичната наука и субективния опит на своите членове /жизнен опит, естетични и религиозни вкусове, преживяни видения, получени „откровения“ и други подобни/. Когато е необходимо, се нанасят култови промени, съобразени с ценностите на съвременното общество без те да се представят като стара, автентична традиция – например, избягват се животинските и човешките жертвоприношения, толкова характерни за античната епоха.Новата година за елинистите започва след лятното слънцестоене /21 юни/ – това е месец хекатомбеон, който продължава до средата на м. юли. Изчислява се според звездните указания, намиращи се в небето над Атина. Съблюдават се всички начални дни на четирите сезона, равноденствията и слънцестоянията, а също така и различните фази на луната. Елинисткият новоезически календар включва още множество малки и големи фестивали, както и специални дни, посветени на гръцки и римски божества, на ценности и добродетели, на починалите предци. 24 юни е посветен на силата на Съдбата; 30 юли – Крониа – на Кронос като покровител на ожънатата реколта; на 13 август е фестивалът в чест на Диана; периодът от 29 септември до 5 октомври принадлежи на Елевзинските мистерии, и т. н.Според елинистите религиозните практики и жреческите функции не бива да поощряват изолационизма и да създават усещане за превъзходство над общата маса от хора. Затова в Елинисткото новоезичество индивидуалистите не са на почит. Несериозно се приемат тези, които се самопровъзгласяват за „жреци на Хефест“ или „жрици на Артемида“ например, без да  са следвани  и признавани от дадена елинистка група. За елинисткото жречество може да се каже, че е функционално, а не духовно, т. е. то има организационно-ритуална, а не духовна роля в живота на култовата общност. За разлика от православния свещеник или епископа, които са духовни водачи, наставници и съветници за своите пасоми, жрецът или жрицата в Елинисткото новоезичество не притежава дар на благодатно служение и по-висок духовен авторитет от останалите новоезичници.Елинистите правят опит за осмисляне и аргументиране на елинистките, а и на новоезическите вярвания въобще, в една по-широка социокултурна и мирогледна перспектива. Те заявяват, че елинизмът е „реконструирана и възсъздадена религия, което означава, че ние съзнателно комбинираме нашето разбиране за древната практика с по-съвременни виждания, за да създадем религия за XXI век и нататък“[18]. За целта елинистите активно обсъждат и пропагандират идеята за политеизма като мироглед, който превъзхожда и трябва да измести всеобщото преклонение пред рационалността, от една страна, и, от друга, „пагубното“ влияние на монотеизма[19].

Елинистите не са против рационалността изобщо, а критикуват издигането ѝ за единствен водач на човешкото развитие. Може да се каже, че в тази насока главните критични доводи на Елинисткото новоезичество са основателни:1/ Рационалността не може да претендира, че е „карта на вселената“[20], правдиво отношение към света и живота и универсална система за тяхното разбиране. Засега няма убедително и доказано рационално обяснение за произхода на всичко. Също така рационалистичното мислене не е в състояние да обхване и интерпретира всички явления, преминаващи отвъд емпиричния хоризонт на реалността.

2/ Неправилно е рационалистичното твърдение, че вселената  изцяло се ръководи от механистични и детерминистични закони. Тази презумпция е в противоречие със съществуването на множество явления, които не се подчиняват на принципа за действието на причинно-следствената връзка. Човешката свободна воля още по-малко се вписва в един свят, ръководен от механистична предопределеност.

3/Поради неестествената си идейно-методологична стесненост  рационалистичната мисъл не може да бъде считана за обективна в своите постановки и предположения. Това налага преосмислянето на ролята и значението ѝ в живота на съвременното човечество.

Правейки заявка за по-цялостно и духовно разбиране на действителността Елинисткото новоезичество обаче бърза да нападне монотеизма като религиозна система, която „ограничава“ човешкото любопитство и така „спира“ развитието на човека[21]. Според елинистите монотеистичната вяра в един трансцендентен, всесилен, всезнаещ и вездесъщ Бог обезкуражава човешкия стремеж към познание, тъй като полага отговорите на всички неясноти и тайни в сферата на непознаваемата същност и непостижимата воля на Бога. В своето отношение към монотеизма елинистите са повлияни и от идеите на Дейвид Милър[22] и Маргот Адлер[23], според които вредното „едноизмерно“ монотеистично мислене трябва да отстъпи място на многоизмерното политеистично разбиране за света, което единствено/?/ е в състояние да съгради и гарантира оцеляването на истински демократично и плуралистично общество[24]. „Разбиран в социален план, политеизмът вечно се намира в неразрешим конфликт с обществения монотеизъм, който в най-лошите си форми е фашизъм, а в по-малко деструктивните си форми е империализъм, капитализъм, феодализъм и монархия… Политеизмът не е само социална реалност; той е също така  философско състояние. Той е онази реалност, изживявана от мъже и жени, при която Истината с главно „И“ не може да бъде произнасяна смислено съгласно една-единствена граматика, една-единствена логика, една-единствена система от символи.“[25]

Докато нападат монотеизма целенасочено и енергично,  последователите на Елинисткото новоезичество уточняват, че не са враждебни по отношение на рационализма и позитивизма, с които преследват „една и съща истина“, макар и да говорят на различни езици и да следват различни правила[26].Изненадващо е, но спрямо тяхната собствена религия елинистите имат още по-непоследователна позиция. От една страна, те твърдят, че идейно и функционално политеизмът се свързва по-адекватно със системата на многообразните обществени отношения, отколкото останалите видове религии. Според тях политеизмът е от изключителна полза при обясняването и разбирането и на всекидневния живот, тъй като метафорично отразява неговата сложност и многоаспектност. Членовете на елинистките групи  считат, че политеизмът е едновременно философия и религия, която се стреми доколкото може да осветли „дълбините на непознаваемото“ или поне  начините, по които то се преплита с нашия живот. От друга страна, привържениците на Елинисткото новоезичество сами признават, че „политеистичната карта на реалността“ не е обективно истинна, а по-скоро използва метафорични символи, за да набележи аспектите на реалността, които не можем да разберем по друг начин[27].

Представените елинистки тези могат да бъдат анализирани и оценени добре с помощта на три независими една от друга гледни точки, които обаче са еднакво силно ангажирани с обсъжданата проблематика. Нека съпоставим позициите на новоезичниците с тези на историците на религиите и на библейските писатели.І. Твърдението на елинистите, че духовните им търсения всъщност съвпадат с търсенията на рационалистичната наука звучи объркващо. Един от водещите съвременни специалисти по история на световните религии, американският професор Хюстън Смит, като отбелязва очевидното и логично разминаване в методите, използвани от науката и религията, подчертава и същностната разлика между техните функции и цели. В книгата си „Защо религията има значение“ Смит казва: „Науката се опитва да документира фактологичния характер на природния свят и да развие теории, които свързват и обясняват тези факти. Религията, от друга страна, действа в също толкова важна, но напълно различна област – областта на /…/ стремежите, значенията и ценностите“[28]. Според Смит автентичната роля на религията се състои в това да „децентрира човешкото его спрямо неговите преходни, земни въжделения“[29] и да освобождава човека от „ограничаващите стени на крайността и смъртността“[30]. „Истините“ на рационалистичната наука такава, каквато е тя днес, са твърде различни от „истините“ на религиозното мислене. На базата на това може да се заключи, че или елинистите не са наясно към какъв тип познание и опит се стремят, или търсенията им са било научно-позитивистични, било интелектуално-философски, но в никакъв случай религиозно-мистични.ІІ. Преди да бъдат приведени някои имена, свързани с приноса на монотеистичната култура за умножаването на човешкото знание, трябва да бъдат подчертани следните принципни положения. 1) Монотеистичните религии не подценяват, нито отхвърлят важната роля, която разумът и точните науки играят в развитието и напредъка на човешкия живот. В Стария Завет се казва: „И насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него“ /Екл. 1:13/. 2) Монотеистичните религии считат, че, поради тварната си природа, човешкият разум е с ограничени възможности. Отдалечаването на хората от Бога по време на и след грехопадението допълнително намалява и деформира вложения в човека интелектуален потенциал. „Плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може“ /Римл. 8:7/. За мистичното суфитско направление в исляма ограничеността на човешкия интелект също е самоочевидна. „За да развие интелекта си, човек трябва да се потопи в изследвания, но за да се придобие мъдрост не е нужно нищо друго, освен изливането на божията милост. … Интелектът е  зрението, което помага на човека да разбира външния свят, докато светлината на мъдростта подпомага човека да прозре през външния вътрешния свят.“[31] 3) Монотеистичните религии изповядват иерархичност в ценността на и отношението между вяра и разум така, както поставят Твореца над творението без в никакъв случай да ги противопоставят. „Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото“ /Евр. 11:3/. 4) Монотеистичните религии смятат, че вярата може да подпомогне недостатъците на човешкия интелект в неговото търсене на удовлетворителни отговори за смисъла и тайните на съществуването. Според св. апостол Павел духовните личности изследват всичко /срв. 1 Кор. 2:15/. И макар между Създателя и човека да има същностна разлика, монотеистите Го почитат като личен Бог, Чието всесъвършенство и трансцендентност не обезкуражават, а  вдъхновяват хората по пътя на цялостното им извисяване. Библейските възгледи за Божията благодатна помощ и любов към човеците /вж. Евр. 4:16; 1 Иоан. 4:8-11/, за сътвореността на човека по Божи образ и подобие /вж. Бит. 1:26-27/ и за трансформиращото действие на вярата в Бога стоят в основата на Христовия призив: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ /Мат. 5:48/. Стремежът към познанието, съвършенството и Бога е вдъхновявал живота и дейността на такива ярки умове като Абу Али Ибн Сина /Авицена/, Николай Коперник, Михаил Ломоносов, Исак Нютон и редица други учени с уникален и незаменим принос за развитието и прогреса на човешкия род.Тук е мястото да анализираме и новоезическото твърдение, според което монотеизмът способства за налагане на едноизмерен начин на мислене и за установяване на недемократични обществени отношения. В опровержение на това твърдение могат де се приведат множество исторически примери, свързани както с политеистичните, така и с монотеистичните култури. Политическата история на езическите общества ясно показва, че общественото управление следва своя собствена логика, която търси легитимиращата санкция на доминиращата религия, но без да се намира в абсолютна зависимост от нейните догматически постановки. Затова виждаме, че монархически, императорски и деспотични режими процъфтяват и сред народи, изповядващи многобожие. Дори може да се каже, че властта на месопотамските царе, египетските фараони и римските императори е нарицателна за  абсолютистко и недемократично държавническо поведение и начин на мислене. Освен това античните владетели-политеисти са изключително враждебни и нетолерантни към монотеистичната вяра на евреите и християните – факт, който новоезичниците би трябвало добре да помнят и честно да признават, когато твърдят, че политеизмът е гаранция за наличието на социална равнопоставеност и религиозно многообразие. Същевременно историята на монотеистичните общества съдържа множество примери както за относителна самостоятелност в политическото им развитие, така и за  културна и религиозна търпимост. По време на управлението на император Константин Велики в Римската империя  политеизмът съжителства наравно с монотеизма. Световноизвестният американски историк на религиите Ниниан Смарт правилно отбелязва, че в епохата, следваща кръстоносните походи, Западна Европа изживява „фрагментиране на политическата власт“,  маскирано от „теоретично обединена религия“[32]. В рамките на Османската империя действа принципът на зачитане на религиозните традиции на завладяните народи. Благодарение на този подход бива възможно реализирането на ключовата роля на поместните църкви в съхраняването на националната и религиозната идентичност и в организирането на освободителната борба на поробените православни народи. Модерните западни демокрации възникват и се развиват в традиционно християнска културна среда, чийто монотеистично ориентиран мироглед не ги възпрепятства да издигнат до нивото на водещи ценности свободата на индивидуалния избор, плурализма и толерантността. Възприетият и от Съединените американски щати принцип за разделението между църква и държава работи на институционално равнище, но същевременно религията има голямо значение в живота на американското общество. По правило всеки американски президент откровено заявява религиозните си убеждения и пристрастия /най-често протестантски/, но това не пречи на Съединените щати да бъдат една от най-плуралистичните държави в света.От казаното дотук става ясно, че Елинисткото новоезичество внушава некоректно и неубедително, че:

– състоянието на индивидуалното и общественото мислене се намира в абсолютна зависимост спрямо доминиращия религиозен мироглед /срв. обратната зависимост във възникването и действието на култа към римския император, например/;

– политеизмът има положително въздействие върху цялостния социален живот с допускането на много гледни точки по всеки въпрос;

– съществува необходимост от намаляване на влиянието на монотеистичните религии в живота на съвременното общество.ІІІ. Модерната интерпретация на гръко-римските религиозни вярвания, която елинистите извършват, не съумява да направи политеизма по-убедителен за съвременния обективен наблюдател.

1. Отказвайки се почти напълно от личностния аспект на гръко-римските божества, Елинисткото новоезичество фактически маргинализира значението на митовете, които в древността са имали формиращи функции по отношение на мирогледа, поведението и ритуала.

2.“Преодолявайки“ античната вяра в божествата като персонификации на природните стихии, Елинисткото новоезичество подронва основите на собствената си почит към видимата природа и нейните елементи.

3. Възприемайки божествата като образни идеограми на закони, принципи и сили[33], действащи в света, Елинисткото новоезичество придава на последните известна индивидуализираност, каквато всъщност те не притежават.4. Считайки боговете и богините също така за метафорично и множествено присъствие на неизвестното в нашия живот, Елинисткото новоезичество слабо допринася за проникването на човешкия ум и човешкия дух в тайните на мирозданието и в смисъла на съществуването. Елинисткото новоезичество като религия и философия не съдържа какъвто и да било нов, уникален компонент и представлява смесица от непоследователен политеизъм и интелектуализиран пантеизъм.

5.Елинистите, както и всички политеисти, се интересуват от свръхестественото не заради самото него, а заради ползите, които могат да се извлекат от взаимодействието му с този свят[34].Преди две хиляди и петстотин години писателят на старозаветната книга Премъдрост Соломонова по много проникновен начин представя човешкия произход на политеизма и неадекватността на езичеството в неговите най-различни форми. “Суетни са по природа всички люде, които не са имали познание за Бога, които от видимите съвършенства не са могли да познаят вечно Съществуващия и, гледайки делата, не са познали Виновника, а почитали за богове, управляващи света, – или огъня, или вятъра, или подвижния въздух, или звездния кръг, или  бурната вода, или небесните светила. Ако, пленявайки се от тяхната хубост, те са ги  почитали за богове, те трябваше да познаят, колко по-добър от тях е Господ, защото Той, Виновникът на хубавото, ги е създал. Ако пък са се чудели на силата и действието им, те трябваше от тях да узнаят, колко по-мощен е Онзи, Който ги е сътворил… Те впрочем по-малко заслужават укор, защото се заблуждават, може би, търсейки Бога и желаейки да го намерят… Ала (…) не са за извинение: ако са могли толкова да разберат, че са били в сила да изследват временния свят, защо не са веднага намерили неговия Господ?” /Прем. Сол. 13:1-9/.

_____________________________________________

*Материалът е предоставен от автора. Първа публикация в Богословска мисъл. Авторът, д-р Десислава Панайотова-Пулиева е експерт в Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия, член на Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод на БПЦ-БП, главен редактор на Oфициалния сайт на БПЦ-БП и директор на Център за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий“ при храм „Св. св. Кирил и Методий“, ул. „Г. Вашингтон“ № 47, София.

[1]. На английски език – международния език на новоезичниците – тези разнообразни имена звучат и изглеждат съответно: Hellenic Reconstructionism; Olympianism; Hellenic Neopaganism; Classical Neopaganism. Вж. повече за значението им в:http://www.ecauldron.com/recongreek.php  и http://www.templeofdemeter.com

[2]. Наред с традиционалистите и синкретиците, в Елинисткото новоезичество съществува и трето направление – христо-елинисти, които се опитват да предложат синтез между почитта към Иисус Христос и св. Богородица, от една страна, и култа към някои  езически божества /най-вече към Афродита като персонификация на различни аспекти на любовта/. Христо-елинизмът като част от по-широкото явление христо-паганизъм ще бъде разгледано подробно в отделна статия.

[3]. Подробности за Long Island Church of Afrodite вж. В: Adler, M. Drawing Down the Moon. S. l., 1986, pp. 233-236.

[4]. За програмата на Hellenion вж. повече в: http://www.hellenion.org

[5]. The Classical Religion Society.

[6]. Omphalos /от гр. „пъп“, „център“/ е виртуален информационен център за събиране и разпространяване на данни за новоезическите организации от елинистки тип с цел улесняване на контактите помежду им и пропагандиране на техните идеи.

[7]. Eleusis Publications.

[8]. Thiasos Olympicos. Вж. още за тази група в:  http://www.calicom.net/public/users/bagel/thiasos.htm.  Има два основни вида елинистки религиозни групи според числото на членовете им:  1/ от гр. тúасос = съюз, сдружение; състои се от по-ограничено число хора, които почитат определено божество/божества и уреждат в негова/тяхна чест процесии, празници и жертвоприношения; 2/от гр. дéмос = народ; включва голям брой хора и членове на различни тиаси.  Докато Тиасос Олимпикос поддържа култа към всички божества на Олимп, съществуват множество други тиаси, посветени на отделни божества-патрони: Тиасос на Афродита, Тиасос на Аполон, Тиасос на Арес, Тиасос на Артемида, Тиасос на Атина,  Тиасос на Деметра,Тиасос на Дионис, Тиасос на Зевс, Тиасос на Музите, Тиасос на Персефона, Тиасос на Хадес и т. н.

[9]. За Elaion вж. още в: http://www.elaion.org

[10]. Supreme Council of Ethnikoi Hellenes. Вж. още за тях в: http://www.ysee.gr/index-eng.php

[11]. Пак там.

[12]. Реакцията на Православната църква срещу новоезическата пропаганда в Гърция е напълно обяснима като се имат предвид двухилядолетните й апостолски и мъченически усилия да проповядва спасителните евангелски истини с цел да бъдат преодоляни религиозните и моралните лутания на древното и модерното гръцко общество. Разбира се, крайните прояви на религиозна нетолерантност от страна на някои нейни представители са неприемливи и ползват единствено опонентите ѝ.

[13]. Nova Roma = Новият Рим. Вж. oще за тях в: http://www.novaroma.org

[14].За Afrodite and Adonis вж. още в:http://groups.yahoo.com/group/Aphrodite_and_Adonis/

[15].За VirginHuntress вж. още в: http://groups.yahoo.com/group/virginhuntress/

[16].За Diana’s Temple вж. още в:http://groups.yahoo.com/grou /templeofdianaproject/

[17]. За The Julian Society вж. още в: http://www.geocities.com/Athens/Acropolis/1568/index.html

[18]. http://www.templeofdemeter.com

[19]. Пак там.

[20]. Пак там.

[21]. Пак там.

[22]. В средата на XX век David Miller е един от водещите професори по религиознание в Сиракузкия Университет /щата Калифорния, САЩ/. В научната си работа той се обляга в много голяма степен върху теорията за архетипите в дълбинната психология на К. Г. Юнг. Без да е последователен привърженик на определено новоезическо направление, със съчиненията и лекциите си Д. Милър дава изключително силен тласък  на развитието на новоезичеството, тъй като придава на политеизма философска дълбочина и социално значение, които силно допадат на настроенията на американските студенти и интелектуалци в зората на хипи-движението, както и на поколенията след тях.

[23]. Американката Margot Adler е внучка на един от пионерите на съвременната психиатрия, австрийския учен Алфред Адлер. Маргот Адлер е една от главните идеоложки на новоезичеството днес.

[24]. Вж. Adler, M. Op. cit., p. 29.

[25]. Miller, D. The New Polytheism. New York, 1974, p. 4.

[26]. Вж. http://www.templeofdemeter.com

[27]. Пак там.

[28]. Smyth, H. Why Religion Matters. San Francisco, 2001, p. 70.

[29]. Ibid., p. 45.

[30]. Ibid., p. 28.

[31]. Pir-o-Murshid  Inayat Khan. A Sufi Message of Spiritual Liberty. London, 1914 /цит. по електр. му изд. в: http://www.sacred-texts.com/isl/msl/msl.htm

[32]. Smart, N. Dimensions Of The Sacred. Berkeley, Los Angeles, 1996, p. 247.

[33]. Например  Зевс=мъжественост, сексуална потентност, власт; Аполон=талантливост, артистичност, изкусност, благотворност; Деметра=плодовитост, майчинство, грижовност; Афродита=женственост, красота, хармония, любов  и  т. н.

[34]. Вж. Smyth, H. Op. cit., p. 242.

Изображения:

1. Aвторът на статията д-р Десислава Панайотова-Пулиева. Източник Гугъл БГ.

2. На останалите изображения са поставени божества от гръцката и римската митологии. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-1ZP

Цвета Узунова

624.БАНЕВ, Йордан свещенопевец,За църковния език/ Свещенопевец Йордан Банев.//LXXXV, 2005, № 11, с. 1-10. Църковно-славянски език,богослужебен език на славянските народи.

625.БРАТАНОВ, Иво. “Ако някой не иска да работи, не трябва да яде” / Иво Братанов. // LXXXV, 2005, № 3, с. 1-3.За автентичният смисъл на тези думи.

626.БРАТАНОВ, Иво. Богословие и славянска филология: С оглед към българската филология/ Иво Братанов.// LXXXIII, 2003, № 4, с. 3-12.Връзката между двете науки.

627.БРАТАНОВ, Иво. За значението на евангелските заглавия/ Иво Братанов.// LXXXII, 2002, № 10, с. 7-16.Филолог. анализ на евангел. заглавия и на техните преводи като необоримо свидетелство срещу атеистическите възгледи.

628.БРАТАНОВ, Иво. За правописа на името Иисус / Иво Братанов. // LXXXI, 2001, № 4, с. 12-16.

629.БРАТАНОВ, Иво. Относно правописа на Свещените имена / Иво Братанов. // LXXXI, 2001, № 9, с. 1-5.

630.БРАТАНОВ, Иво. Произход, значение и употреба на израза “Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си”/ Иво Братанов.//LXXXV, 2005, № 7, с. 1-10.Според: Еванг. на Лука 3:11 (Покайната проповед на Св. Йоан Предтеча Господен).

631.БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на думата “Коливо” / Иво Братанов. // LXXXІ, 2001, № 3, с. 12-16.

632.БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на словосъчетанието “предсказвателен дух” / Иво Братанов. // LXXXIII, 2003, № 6, с. 23-30.Според: Деян. 16: 16.

633.БРАТАНОВ, Иво. “Срещу ръжен не се рита” /Иво Братанов. //LXXXIII, 2003, № 10, с. 12-17.За произхода и влиянието на тази пословица в бълг. и др. езици.

634.ПРОДАНОВ, Николай.Народно (битово) криптохристиянство – понятийни и терминологични аспекти / Николай Проданов. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 11-17.Съдържа: 1. Въведителни думи; 2. Категорията битово народно християнство; 3. Категорията криптохристиянство; 4. За естеството на връзката между понятията битово християнство, народ. християнство., криптохристиянство; 5. Терминологичен проблем.

ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ и ЛИТЕРАТУРА

635.БРАТАНОВ, Иво. Гьоте за религията, християнството и Църквата/Иво Братанов. // LXXXIII, 2003, № 9, с. 1-14. Живот и убеждения в литературното му творчество (студии, статии и писма), както и в спомени на негови съвременници.

636.ЕНЧЕВ, Кънчо. Бог в творчеството на Пенчо Славейков/Кънчо Енчев.// LXXIII, 1993, № 1, с. 28-32.

637.ИВАНОВА, Албена Л. Символистите или опит за общуване със свръхестественото и извънземното / Албена Л. Иванова. //LXXV, 1995, № 4, с. 27-30. Изследване на символическото слово като феномен. Символ. поезия на: Ш. Бодлер – “Подем”; Д. Дебелянов “Полет”, “Нощен час”; П. К. Яворов “Тайната на вековете”.

638.ЛОЗАНОВА, Ралица. Ерминията на Дичо Зограф от Музея за история на София / Ралица Лозанова. // LXXXI, 2001, № 6, с. 27-31. Текстологичен анализ.

639.ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Данте и Библията/Йером. Павел (Стефанов).// LXXVII, 1997, № 2, с. 14-21. Богословско-библейски анализ на “Божествена комедия”.

640.СТАМАТОВА, Клара. Религиозността на Любен Каравелов/Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 4-11. За отношението на Л. Каравелов към християнството и Църквата. Анализ на негови стихотворения. Христ. патриотизъм на Л. К.

ПРОЗА

641.ЗЛАТЕВ, Димитър. Завист : [Разказ] / Димитър Златев. // LXXIX, 1999, № 3, с. 25-31.

642.ИЛИЕВ, Николай. Одоровският манастир и неговата гибел: Легенда от Трънско / Николай Илиев. // LXXX, 2000, № 7, с. 29-30.

643.ПАВЛОВА, Роза. Сълзите на Света Марина: Историческите корени на  една легенда / Роза Павлова. // LXXXIV, 2004, № 9, с. 29-31.За лековита вода до с. Царева ливада (гр. Дряново).

644. РУСИНОВ, Светозар. Прощаване: [Разказ] / Светозар Русинов. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 28-31.За човешките неща в живота.

645.РУСИНОВ, Светозар. Старецът: [Разказ] / Светозар Русинов. // LXXVII, 1997, № 1, с. 29-31.

646.СИМЕОНОВ, Н. Легендарната Ерма река разказва/Н. Симеонов.// LXXIX, 1999, № 6, с. 28-30.Две исторически легенди за: Слишай и Слишовска могила; Кървав камък.

647.СТАНЕВ, Марин. Дельо Войвода: Родопска легенда/Марин Станев.// LXXI, 1991, № 11, с. 29-31.

648. СТАНЕВ, Марин. Марина: Родопска легенда/Марин Станев.// LXXV, 1995, № 5, с. 29-31.

649. СТАНЕВ, Марин. Родопски легенди / Марин Станев. // LXXІІI, 1993, № 4, с. 28-31. Съдържа: Златина; Небесната дъга.

650.ТЕОДОСИЕВА, Тодорка. Поуката: [Разказ] / Тодорка Теодосиева.// LXXVI, 1996, № 6, с. 31.

ПОЕЗИЯ

651. ГЕОРГИЕВ, Владимир свещ. Съвети от Христа: [Стихотворение] / Свещ. Владимир Георгиев. // LXX, 1990, № 2, с. 32.

652. ГРОЗЕВА, Елена презвитера. На светите братя:  [Стихотворение] / Презв. Елена Грозева. // LXXV, 1995, № 5, с. 31.

653.ДАЦОВ, Владислав. Патриарх Евтимий: [Стихотворение]/Владислав Дацов. // LXXXIV, 2004, № 6, с. 31.

654. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Тодор. Словото на Св. Кирил философ: [Стихотворение] / Тодор Дерменджиев. // LXXII, 1992, № 5, с. 32.

655.ИВАНОВ, Владимир отец. Атомът: [Стихотворение]/Отец Владимир Иванов. // LXXXII, 2002, № 2, с. 30-31.

656. ИВАНОВА, Весела. Божи мир : [Стихотворение] / Весела Иванова. // LXX, 1990, № 3, с. 32.

657. ИВАНОВА, Весела. Жажда: [Стихотворение] / Весела Иванова. // LXX, 1990, № 5, с. 32.

658. ИВАНОВА, Весела. Молитвата: [Стихотворение] / Весела Иванова. // LXX, 1990, № 10, с. 32.

659. ИВАНОВА, Весела. От висини небесни : [Стихотворение] / Весела Иванова. // LXX, 1990, № 5, с. 32.

660. ИВАНОВА, Весела. Прошка от Бога: [Стихотворение] /Весела Иванова.// LXXVІ, 1996, № 2, с. 31.

661.ИВАНОВА, Весела. Смъртта със смърт срази: [Стихотворение]/Весела Иванова. // LXXІІІ, 1993, № 4, с. 32.

662.ИЛАРИОН,митрополит Доростолски.Молитвени устреми [Стихотворение] /Доростол. митроп. Иларион. // LXXXV, 2005, № 1, с. 30-31. Из молитвения канон към св. Богородица – “В изповедание на грешника”.

663. КАРЪКОВА, Кръстанка. Изповед : [Стихотворение] / Кръстанка Каръкова. // LXXX, 2000, № 7, с. 31.

664.КАРЪКОВА, Кръстанка. Към Божията Майка: [Стихотворение]/ Кръстанка Каръкова. // LXXX, 2000, № 10, с. 31.

665. КАРЪКОВА, Кръстанка. Молитва: [Стихотворение] / Кръстанка Каръкова. // LXXX, 2000, № 7, с. 31.

666.КАРЪКОВА, Кръстанка. Пред Христоватаикона: [Стихотворение]/ Кръстанка Каръкова. // LXXX, 2000, № 9, с. 31.

667. КАРЪКОВА, Кръстанка. Просба: [Стихотворение] / Кръстанка Каръкова. // LXXX, 2000, № 9, с. 30.

668.КОТЕВ, Д. Я. ик. Любов да възсияй: [Стихотворение] /Д.Я. Котев. // LXXII, 1992, № 3, с. 32.

669.ЛЮБЕНОВА, Надежда. Свети Методий Славянобългарски: /[Стихотворение] / Надежда Любенова. // LXXVII, 1997, № 4, с. 31.

670.МЕДНИКАРОВ, Христо. Идвайте си!: [Стихотворение]/Христо Медникаров. // LXXXIII, 2003, № 6, с. 31.

671.МЕТОДИЙ, архимандрит. Пред залез: [Стихотворение] / Архим. Методий. // LXX, 1990, № 8, с. 29-30.

672.МИЛЧЕВ, Георги. Есхатологично : [Стихотворение] / Георги Милчев. // LXXXI, 2001, № 1, с. 31.

673.МИЛЧЕВ, Георги. Към човека : [Стихотворение] / Георги Милчев. // LXXXI, 2001, № 1, с. 30.

674.МИЛЧЕВ, Георги. Небесният Йерусалим : [Стихотворение] / Георги Милчев. // LXXX, 2000, № 5, с. 31.

675.МИЛЧЕВ, Георги. Светият Израйлев : [Стихотворение] / Георги Милчев. // LXXXIІІ, 2003, № 2, с. 31.

676.НЕСТОР, епископ Смоленски. Към св. Иоан Рилски: [Стихотворение] / Смолен. еп. Нестор. // LXXXII, 2002, № 8, с. 30-31.

677.НЕСТОР, епископ Смоленски. Моисей в пустинята: [Стихотворение] / Смолен. еп. Нестор. // LXXXII, 2002, № 9, с. 32.

678. НЕСТОР, епископ Смоленски. Поклонница: [Стихотворение] / Смолен. еп. Нестор. // LXXXII, 2002, № 10, с. 32. За св. Йоан Рилски Чудотворец.

679.НЕСТОР, епископ Смоленски. Патриарх Евтимий Търновски [Стихотворение] / Смоленски епископ Нестор. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 31-32. По случай 600 г. от блажената му кончина.

680.НИКОЛОВ, Любомир Т. Великият Евтимий: [Лирическа поема] / Смолен. еп. Нестор. // LXX, 1990, № 7, 22-26; № 8, с. 23-29. Съдържа следн. части: Откровението. Царственият град [Търновград]. Безсмъртната крепост. Великият светител. Поклон пред светостта.

681.ПАВЛОВА, Роза. Една млада жена търси своя Бог: [Стихове] / Роза Павлова. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 30-31. Съдържа: Биограф. данни за авторката Дойка Георгиева Караджунова; Заглавия на стиховете – “Той”, “Любов”, “Зов”.

682. ПЕКАЧЕВА, Наташа Ел. Рождествена нощ  (Приказка за големи и малки): [Стихотворение] / Нат. Ел. Пекачева. // LXXX, 2000, № 1, с. 30-31. Стихотворението е отличено с първа награда (за възрастни) през есента на 1999 г. по повод Конкурса за литерат. и муз. творби и др., посветени на спасителния юбилей 2000 г. от Рождество Христово с благословията на патр. Максим и Софийски епархийски съвет.

683. СИМЕОНОВА, Марина. Дар: [Стихотворение] / Марина Симеонова. // LXXVI, 1996, № 1, с. 31.

684.  СИМЕОНОВА, Марина. Сияние: [Стихотворение] / Марина Симеонова. // LXXVI, 1996, № 3, с. 31.

685. СТАНЕВ, Марин. Молитва: [Стихотворение] / Марин Станев. // LXXIII, 1993, № 2, с. 32.

686.ТЕОДОСИЕВА, Тодорка. Камбани : [Стихотворение] / Теодосиева Тодорка. // LXXIX, 1999, № 6, с. 31.

687.ТЕОДОСИЕВА, Тодорка. Небесен покровител: [Стихотворение] / Теодосиева Тодорка. // LXXIV, 1994, № 11, с. 30- 31. За св. Теодосий Търновски.

688. ТЕОДОСИЕВА, Тодорка. Христос Воскресе: [Стихотворение] / Теодосиева Тодорка. // LXXVІ, 1996, № 5, с. 31.

689.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Бдение: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXI, 2001, № 2, с. 31.

690. ЧАЛЪКОВ, Кольо. Бие камбаната: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXI, 2001, № 2, с. 29.

691.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Боже милостив бъди: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXI, 2001, № 2, с. 30.

692.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Възкресните камбани: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXIII, 2003, № 4, с. 32.

693.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Душата ми: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXV, 2005, № 7, с. 30.

694. ЧАЛЪКОВ, Кольо. Молитва; Цел: [Стихове] / Кольо Чалъков. // LXXXV, 2005, № 4, с. 30-31.

695.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Обръщение на св. княз Борис-Михаил: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXІІІ, 2003, № 1, с. 31.

696. ЧАЛЪКОВ, Кольо. По пътя нагоре: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXІІІ, 2003, № 3, с. 31.

697.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Прощапулник: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXV, 2005, № 7, с. 31.

698.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Христос воскресе!: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXІ, 2001, № 3, с. 31.

699. ЧАЛЪКОВ, Кольо. Човекът: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXІІІ, 2003, № 3, с. 30.

700.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Чудо: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXІІ, 2002, № 11, с. 31.

МУЗИКА. ЦЪРКОВНА МУЗИКА

701. АТАНАСОВ, Асен. Църковни певци и диригенти в Неврокопска епархия / Асен Атанасов. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 27-31.

702. ДАСКАЛОВ, Димитър Бл. Спомени от ученичеството ми в Софийската духовна семинария и като певец в храм-паметник “Св. Александър Невски” / Димитър Бл. Даскалов. // LXX, 1990, № 8, с. 30-33.

703. ИВАНОВ, Иван дякон. Ангелското или сладкогласно пеене на исихастите според църковните певчески сборници / Дяк. Иван Иванов. // LXXXV, 2005, № 8, с. 7-17.Проблеми на т. нар. Калофонно (сладкогласно пеене) на исихастите и музикален и литургичен характер на певческите сборници от периода ХІІІ – ХV в.

704.МЕЧКОВА, Клара. Възрожденски извори за догматичната слава на “Господи, воззвах” – Богоначальным мановением / Клара Мечкова. // LXXIII, 1993, № 8, с. 18-20. За стихирата “Богоначальным мановением” – част от Великата вечерня за празника “Успение Богородично” (15 авг.), която се изпълнява вместо “Слава и нине”.

705.НИКОЛОВА, Илиана. Музикалната дейност в Търновската епархия за периода 1944-1947 г. / Илиана Николова. // LXXIX, 1999, № 2, с. 21-24. За музикалната и просветно-религиозна дейност на епархийският свещенически хор “Иларион Макариополски” (В. Търново) с ръководител йером. Иларион.

706. ПОПОВ, Кирил свещ. Развитие на църковнопевческото дело по времето на Екзарх Йосиф І : Източна традиция / Свещ. Кирил Попов. // LXXXIV, 2004, № 5, с. 21-32.

707. ПОПРАДОСЛАВОВ, Петър ставр. иконом. Бележит църковен музиколог и сладкопевец / Ставр. ик. Петър Попрадославов. // LXXV, 1995, № 6, с. 7-10. За живота и делото на Архим. Амвросий – музиколог, композитор и сладкопевец по източн. църк. пеене у нас. Автор на учубници в тази област. Изявен новатор в развитието на бълг. църковна музика.

МАТЕРИАЛИ В ОБЛАСТТА НА ИСТОРИЯТА, КУЛТУРАТА И ПОЛИТИКАТА

708.БОНЕВА, Вера. Славянофилството в духовния живот на българите / Вера Бонева. // LXXI, 1991, № 9, с. 30-33.

709.ВОДИНЧАР, Олга. Културно-образователните процеси в Киевската духовна академия / Олга Водинчар. // LXXXIII, 2003, № 9, с. 23-26. Религиозно-нравствен аспект.

710.ЙОНОВ, Веселин прот. Името на град Велико Търново в редица извори и приписки / Прот. Веселин Йонов. // LXXIV, 1994, № 7, с. 30-31. Хронологичен ред на понятието “Търново” в: Чужди извори; Старобълг. писмени паметници; Разни приписки.

711.МИТЕВ, Йоно. Една антинаучна “Справка” на гръцките фанариоти по българския национален въпрос през 1876 г. / Йоно Митев. // LXXV, 1995, № 8, с. 28-31. За анонимен документ от гръцкото правителство до Форин офис, относно това, англ. дипломация да противодейства на бълг. нация (Мизия, Тракия и Македония) да получат автономия.

712.МИТЕВ, Йоно. Карнагиевата анкета за погромите на сръбските и гръцките военни власти в Македония и Тракия през 1913 година / Йоно Митев. // LXXV, 1995, № 3, с. 20-31. Статистически данни на учените: Гирен-Сонжан, Т. Флорински, Л. Милетич и др. за преобладаване на бълг. етнос в Изт. Тракия.

713.НАЛБАНТОВ, Стоян. Приписки от нашето Южно черноморие / Стоян Налбантов. // LXXV, 1995, № 4, с. 31. Съдържат ценни сведения за Освобод. война.

714.РУСЕВ, Иван. За ролята на приписките в историческите изследвания / Иван Русев. // LXXVII, 1997, № 3, с. 28-31. Книжовната школа на Котленския край.

715.СТАМАТОВА, Клара. България в междукултурния свят: Мястото на страната в ценностния модел на Хеерт Хофстеде – опит за прогнози / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 9, с. 12-23. Съдържа: Същност на метода му. 1. Индивидуализъм-колективизъм; 2. Отношение към властта; 3. Избягване на несигурността; 4. Мъжественост-женственост; Прогнози и къде е България.

716.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Отново за авторството на пророческата буквеница “Турция ке падне” / Христо Темелски. // LXXIII, 1993, № 6, с. 19-32. Името на автора е: Полиевкт (рилски калугер), станал протестант със светско име Петър Велянов.

КНИЖНИНА, РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

717.БОНЕВА, Вера. // LXXXII, 2002, № 2, с. 27-29.Рец. за: Христо Темелски. Българската светиня на Златния рог. – Велико Търново : ПИК, 1998.

718.БРАТАНОВ, Иво. // LXXXI, 1999, № 5, с. 26-31.Рец. за: Сп. “Вяра и живот”. – Русе : Доростол.-Червенска митрополия, 1933 – 1946 г.

719.БРАТАНОВ, Иво. Едно културно събитие – речник на църковнославянския език/ Иво Братанов.// LXXXV, 2005, № 9, с. 21-24. Рец. за: Архим. д-р Атанасий Бончев. Речник на църковно-славянския език. Т. 1(А-О). – С. : НБКМ, 2002.

720.БРАТАНОВ, Иво. За православния консерватизъм / Иво Братанов. // LXXXV, 2005, № 12, с. 27-28. Рец. за: Свещ. Георги Гугов. Православен консерватизъм. – Пловдив, 2004.

721.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Нов наръчник за православна вяра / Славчо Вълчанов. // LXXIV, 1994, № 12, с. 27-28. Рец. за: Михаил А. Калнев. Щит на вярата. – В. Търново : Хр. Червеняков и Митко, 1994.

722.ГЮЛЧЕВА, Нели. Списание “Проглас” е идея, която вече се осъществява / Нели Гюлчева. // LXXIII, 1993, № 11, с. 31.Отзив за: Филологическото сп. “Проглас” – изд. на Филолог. факултет ВУ “Св. св. Кирил и Методий”

723.ДАНКОВ, Евлоги. Богословие и християнска философия във Византия / Евлоги Данков. // LXXIV, № 9, с. 24-31.Рец. за: Георги Бакалов. Византия : Културно-политически очерци. – С. : Изд. къща “Век 22”, 1993.

724.ДАНКОВ, Евлоги. Исихазмът и духовната светлина на Търновската книжовна школа: Шести международен симпозиум “Търновска книжовна школа” / Евлоги Данков. // LXXIV, 1994, № 10, с. 28-31.Рец. за: Доклади, изнесени на VІ междун. симпозиум “Търновска книж. школа” от 26 – 28 септ. 1994 г. във В. Търново.

725.ДАНКОВ, Евлоги. Философските идеи в православната светоотеческа традиция / Евлоги Данков. // LXXIV, 1994, № 8, с. 23-31.Рец. за: Ант. Хубанчев и Т. Коев. Философски идеи в Православния Изток. – С. : Просвета, 1993.

726.ДИМИТРОВ, Емил. Път към Света Гора / Емил Димитров. // LXXXV, 2005, № 6, с. 29-31.Рец. за: 1. Хр. Темелски. Пътеводител по Атонската Света Гора и показател на светите ù паметници. – С. : УИ “Св. Кл. Охридски”, 2002; 2. Лорд Роберт Кързъм. Описание на манастирските книгохранителници в Атонската Гора. – С. :  УИ “Св. Кл. Охридски”, 2004.

727.ДИМИТРОВ, Иван Ж. // LXXVІІІ, 1998, № 4, с. 30-31. Рец. за: Димитриос В. Гонис. Преподобни Йоан Рилски: Въведение към химно-агиоложките гръцки текстове. – Атина, 1997.

728.ДИМИТРОВ, Иван Ж. // LXXX, 2000, № 1, с. 28-29. Рец. за: Емил Трайчев и Павел Павлов. Тайната на богопознанието: Увод в семантиката и методологията на богословието в светлината на православната традиция. – С. : Храм “Св. Георги Победоносец” (кв. Горубляне), 1999.

729.ДУРИДАНОВ, Венцеслав. Знамение на времето / Венцеслав Дуриданов. // LXXIV, 1994, № 2, с. 1-10.Рец. за: Лиана Антонова. “Прозорец към космоса”. – С. : Хемус, 1993.

730.КАРАДЖОВА, Даринка. Марина Симеонова. Гълъб на камбаната / Д. Караджова. // LXXVI, 1996, № 2, с. 29-30. Рец. за: Марина Симеонова. Гълъб на камбанарията [Стихосбирка]. – С., 1995.

731.КОЛЕДАРОВ, Петър. Ценен и обобщаващ труд за Българската православна църква през Средновековието / Петър Коледаров. // LXX, 1990, № 6, с. 27-33. Рец. за: Тодор Събев. Самостойна и народностна църква в Средн. България. – С. : СИ, 1987.

732. КОЧЕВ, Н. Цв. Ново изследване по история на Църквата / Н. Цв. Кочев. // LXXI, 1991, № 10, с. 28-32. Рец. за: В. А. Федосик. Църква и държава [Критика на богословските концепции]. – Минск, 1988.

733.МАРИНОВ, Борис. // LXXXIII, 2003, № 12, с. 27-28. Рец. за: Иван Желев Димитров. Разпространението на Христовото благовестие. Дейността на св. апостол Павел в нейния исторически контекст : Тълкувателен обзор на Деян. 9, 11 и 13-28 гл. – С. : Вулкан-4, 2003.

734.МЛАДЕНОВА, Мария. Енциклопедия на храмовете в Еленската духовна околия / Мария Младенова. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 29-31. Отзив за: Васил Славов и др. Храмовете в Еленска духовна околия. – С. : Принт, 2002.

735.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Нов поглед към библейската книга на Йов / Павел (Стефанов), йеромонах // LXXI, 1991, № 11, с. 26-28. Рец. за: Kathrine J. Dell. The book of Job as skeptical literature. – In: Reviw author[s] : Walter Brueggemann Journal of Biblical Literature, Vol. 112, № 1 (Spring), 1993.

736.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах.  Византия и Православието през погледа на Гибън / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 7, с. 28-29. Рец. за: Едуард Гибън. Залез и упадък на Римската империя=Тhe Decline and Fall of the Roman empiri by Edward gibbon. – Лозана, 1776-1787.

737.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. // LXXIV, 1994, № 8, с. 22-23. Рец. за: Theoleptos of Philadelphia. The Monastic Discourses. – Toronto, 1992.

738.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Нестандартен поглед към Покръстването / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 11, с. 28-30. Рец. за: Гатя Симеонова. Покръстването : През погледа на етнографа. – С. : Диос, 1994.

739.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. // LXXV, 1995, № 1, с. 30-31. Рец. за: R.C. Kroeger and C. C. Kroeger. I suffer not a woman. Rethinking 1 Timothy 2: 11-15 in light of ancient evidence. – Grand Rapids [Michigan] : Baker Book House, 1992.

740.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. // LXXV, 1995, № 7, с. 30-31. Рец. за: Mark A. Noll. A history of Christianity in the United states and Canada. – Grand Repids [Michigan] : Wm. B. Eerdmans Co., 1992.

741.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. // LXXVIII, 1998, № 2, с. 29-31. Рец. за: Архиеп. Петър Люилие. Църквата на древните събори. Каноническата дейност на Първите четири всел. събора=Archbishop Peter L`huillier. The church of the Ancient councils. The disciplinary work of the First four ecumenical councils. – Crestwood (New York). : St. Vladimir`s seminary press, 1996.

742.ПАВЕЛ (Стефанов), архимандрит. Ценна монография за средновековната славянска агиографска литература / Архим. Павел  (Стефанов). // LXXXIV, 2004, № 3, с. 30-31. Рец. за: Димитър Кенанов. Славянска метафрастика. С приложение на житие на св. Сава Сръбски. – Пловдив-В. Търново, 2002.

743.ПАВЛОВ, Пламен. Ново изследване на Православната църква в България през ХVІІ-ХVІІІ в. / Пламен Павлов. // LXXIX, 1999, № 2, с. 25-31. Рец. за: Иван Тютюнджиев. Търновската митрополия през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ век. – В. Търново : Слово, 1996.

БИБЛИОГРАФСКИ ПРЕГЛЕДИ И ОБЗОРИ

744.АНДОНОВ, Божидар. Разсъждения по повод две новоизлезли помагала за обучението по Религия в първи клас / Божидар Андонов. // LXXXII, 2002, № 4, с. 19-25.

Библ. обзор на: 1. Ив. Желев и др. Религия. Първи стъпки в Православието, 1 кл. на СОУ. – София, 2001; 2. Ив. Желев и др. Книга за учителя по религия, 1 кл. – София, 2001.

745.ГЪЛЪБОВ, Лука. Старопечатни книги в църквата на с. Доброславци / Лука Гълъбов. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 22-29.Списък с библиогр. описание на ръкописни и старопечатни кн. с приписки (от 14 до кр. на 19 в.) в църквата “Св. Арх. Михаил”.

746.ДИМИТРОВ, Иван Ж. Филокалия – Добротолюбие / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 11, с. 10-12.За многотомното изд. “Добротолюбие”: Сб. от аскетически текстове на гр., бълг. и др. езици.

747.КОСТОВ, Ивайло. Ведическата литература / Ивайло Костов. // LXXXV, 2005, № 8, с. 25-32.За: Литерат. на Индуизма (Сборници) – 1. Веди; 2. Брахмани; 3. Итихаси (епоси и пурани); 4. Сутри; 5. Тантри. Съдържа и схема на ведическата литература.

748. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Историография на гностицизма / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVII, 1997, № 6, с. 28-31.Мнения и публикации на учени за произхода, същността и развитието на гностицизма.

749.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Ценен опис на Кирилските ръкописи във Великобритания и Ейре / Йером. Павел (Стефанов). // LXX, 1990, № 7, с. 27-30. За:Ralph Cleminson compiled. Aunion catalogue of Cyrillic manuscripts en British and Irish collections. – London, 1988.

750. ПРАВДОМИРОВА, Донка. Библиографското отразяване на литературата за Иисус Христос в България / Донка Правдомирова. // LXXXI, 2001, № 2, с. 13-18.

751.ПРОДАНОВ, Николай. Предисторията на една книга – “История на Българската църква” от Димитър Цухлев / Николай Проданов. // LXXXII, 2002, № 9, с. 16-22. Съдържа: І. Състоянието на проучванията върху историята на БПЦ до 1895 г.; Бълг. църк. история след 1895 г. и Д. Цухлев; ІІ. Светият Синод на БПЦ и идеята за написване цялостна история на Бълг. църква; ІІІ. Инициативата “Българско отечество” и идеята за написване на популярен очерк върху Бълг. църк. история.

752.РАДЕВ, Иван. Недьо Жеков и личната му библиотека в Лясковския манастир / Иван Радев. // LXXXI, 2001, № 2, с. 19-23. Истор.- библиогр. обзор.

753.РИБОЛОВ, Светослав. Богословски основи и жанрови особености на аскетическата книжнина / Светослав Риболов. // LXXXIII, 2003, № 6, с. 17-22. Дело на православните народи от региона на Югоизточна Европа.

754. ШИВАРОВ, Николай протопрезвитер. Тълковни псалтири в България и Русия (14-16 в.) : Традиция и нови трудове. Идейна съпоставка на тълкуванията на Пс. 1 / Прот. Николай Шиваров. // LXXV, 1995, № 1, с. 2-11. За: Преписи от старобълг. преводи на тълковни псалтири. Преводът на Псалтир с тулкуване на руски. Нов превод на “Тълковен псалтир” от Максим Грек. Конструкция на екзегезата на Пс. 1 от блаж. Теодорит Кирски и Исихий Йерусалимски. Основни идеи в коментарите на Исихий и Теодорит и катената, преведена от Максим Грек.

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ

А

Абдалах, Мохамед Ибн [ок. 570-632 г.] (за него) 492

Августин, блажени  [Честв. на 15 юни и 28 авг.] (за него) 359

Август, имп. (за него)  41

Августин (Никитин), архим. 68

Аверинцев, Сергей  18

Авксентий, архим. 74, 561-567

Агрипа ІІ, Ирод (за него) 514

Адай, (Тадей) ап. [Честв. на 4 ян.]  (за него) 562

Азманов,  Нейко  316

Айнщайн, А. (за него) 466

Александров, Недю  120, 242, 243, 302

Алексиев, Дарин 387

Аллах (за него) 489

Амвросий, архим. (за него) 707

Амфилохий, митроп. Черногорско-Приморски  497, 498

Ангелов, Цветелин  419

Ангелова, Светла  599-601

Андонов, Божидар  499, 505, 744

Андреев,  И. М. (за него) 466

Андрей, дяк. (ХV в.) (прев.)529

Антонова, Лиана (рец. за нея) 729

Аполинарий Лаодикийски (за него) 355

Асен І, Иван цар (за него)  111

Атанасий [Велики], Александрийски, св. [Честв. на 18 ян.] (за него) 353

Атанасов, Владислав (прев.) 386

Атанасов, Георги 323, 324

Атанасов, Ст. (прев.) 430

Атинагор [ІІ в.] (за него) 350

Б

Бакалов, Георги  54, 55, 56, 57, 159, 220; (рец. за него) 723

Бакуриани, Григорий (за него) 613

Бакърджиева, Т. 87

Балчев, Владимир  229, 602

Банев, Йордан свещенопев. 624

Бацаров, Никола (за него) 287

Бежан, Оксана Ив. 102, 172, 244

Белчов, Никола поп (за него) 320

Бендза, Мариан  221

Бербатов, Стоян свещ. (прев.) 442

Бердяев, Николай (за него) 308, 313, 427

Бир, Августин (за него) 466

Богородица, св. (за нея) 29, 333, 388, 455,  522, 528, 571, 662, 664, 704

Бодлер, Ш. (за него) 637

Бойчева, Павлина  173

Бонева, Вера  111, 112, 160, 287, 413, 708; (рец.) 717

Бончев, Атанасий архим. (рец. за) 719

Борил, цар [1207-1218 г.] (за него)  109

Борис-Михаил, св. кн. [Честв. 2 май] за него 204, 578, 695

Босилков, Боян 315

Босилков, Константин  (за него) 315

Ботев, Христо (за него) 117, 129

Брайкова, Пенка  210, 211, 314-322

Братанов, Иво 1, 2, 3, 288, 289, 388, 458-459, 506, 568, 625-633, 635; (прев.) 312, 465-466, 586, (рец.) 718-720

Брек, Джон  12

Брънковяну, Константин  (за него)  173

Булгаков, Сергий прот. (за него) 307, 407, 423, 452

В

Вакъвчиев, Пенчо йером. (за него) 296

Валентина [Друмева], монахиня  245

Валентиниан, св. [Доростол. мчк.]  (за него) 323

Варлаам, мчк [ІV в.] [Честв. на 19 ноем.]  (за него) 381

Варлаам Светогорец, йером. (за него) 219

Варсума (за него) 561

Василев, Христо икон. (за него) 283

Василева, Велимира (прев.) 83, 332, 365

Василий Велики, св. [Честв. на 1 ян.] 369-386 ; (за него) 24, 345, 347, 352, 360, 361, 566

Васкидович, Емануил (за него) 292, 293

Велев, Ганчо  161

Величков, Константин  317

Велянов, Петър (за него)  716

Вениамин, патр. Константинополски (за него) 140

Винценций Лерински, св. [Честв. на 24 май] 363

Висарион еп. Смоленски, свщмчк. св. [Честв. на 26 юни] (за него) 219

Вишеславцев, Борис 428

Водинчар, Олга 709

Вълчанов, Славчо  19, 246, 325, 440, 519-521; (съавт.) 507; (рец.) 721

Г

Гавриил Рилец (за него)  273

Гайдов, Мирон (за него)  243

Галактион Хилендарец, архим. (за него) 265

Галчев, Илия А. 88, 103, 290

Гардев, Костадин 138

Гаренов, Петър свещ. [прозв. Гарена] 510

Гемимджиев, Георги 247

Генадий, Мелнишки еп. 174

Генов, Владимир Владимиров (прев.) 346

Георги Най-нови, вмчк. св. [Честв. на 26 май] (за него) 219

Георги Нови Софийски, мчк. св. [Честв. на 11 февр.]  (за него) 219, 266

Георгиев, Валентин  80, 420, 451

Георгиев, Владимир свещ. 651

Георгиева, Милка  4

Герасим, йером. (за него) 245

Гибън, Едуард  (рец. за него) 736

Гирен-Сонжан, (за него) 712

Глубоковски, Н. Н. [1863-1937]  (за него)    33

Гонис, Димитриос В. (рец. за него) 727

Господ Иисус Христос  Вж. Иисус Христос

Григорий Богослов, св. [Честв. на 25 ян] (за него) 352

Григорий Нисийски, св. [Честв. на 10 ян.]  (за него) 342, 243, 344, 359, 360

Григорий Синаит, преп. [Честв. на 8 авг.] 364; (за него) 591, 594, 597

Грозева, Елена презвитера 652

Грънчаров, Огнян  162

Гугов, Георги  свещ. 452-453; (рец. за) 720

Гурко, Йосиф ген. (за него) 298

Гьоте, Йохан В. фон (за него) 635

Гълъбов, Лука 745

Гюлчева, Нели 722

Д

Даниил Исихаст, св. [ХV в.] (за него) 595

Данков, Евлоги  175-177, 230-231, 421, 580-581, 590-591, 723-725

Данкова, Росина 429

Данте, Алигиери (за него) 639

Дарвин, Чарлз  (за него)  464

Дасий Доростолски, св. [Честв. на 20 ноем.] (за него) 324

Даскалов, Димитър Бл. 139, 702

Дацов, Владислав 653

Дебелянов, Димчо (за него) 637

Дева Мария, св. Вж  Богородица, св.

Девкова, Светла  309, 311

Дели Матей, митроп. (за него) 119

Делийски, Димитър Л. 326

Денев, Иван  500-501, 514-517, 522-525; (съавт.) 507; (прев.) 68, 528

Дерменджиев, Тодор 654

Джуджев, Манчо свещ. (за него) 247

Дидим Александрийски, Слепия  (за него) 348

Дилевски, Н. М. 248, 249

Димитров, Деян Г. 341, 342, 243, 344

Димитров, Иван Ж.  26-34, 171, 214, 215, 250, 345,  574, 746 ; (ред.) 369-386; (за него) 744 (рец.) 727, 728,  (рец. за него) 733

Димитрова, Людмила (прев.) 410, 464

Димов, Димитър Рачев 251

Димова, Веселина  178

Димитров, Емил (рец.) 726

Диогнет (за него) 357

Диодор Тарсийски Вж Диодор Тарски

Диодор Тарски (за него) 354, 561

Дионисий, мон. (за него) 219

Дичо Зограф (за него) 638

Доброплодни, С. Ил.  (за него) 34

Доганов, П.  (за него) 314, 316

Доганов, Тодор Хр.  (за него) 211, 314

Доганов, Хр. П.  (за него) 314

Донкова, Жасмина  151, 163, 164, 165

Дончева-Панайотова, Невяна 582

Достоевски, [Фьодор] М. (за него) 312

Дражева, Цона  611

Друмев, Васил  Вж Климент, митроп. Търновски

Дуйчев, Иван (за него)  202

Дуриданов, Венцислав 422; (рец.) 729

Дьопман, Ханс-Дитер  89

Дюлгеров, Д. (за него) 307

Дюлгерян, Вартан прот. 441

Дякович, Борис  (за него) 229

Е

Евагрий Понтийски (за него) 348

Евангелу, Илиас Г.  238

Евномий, [еретик, ІV в.] (за него) 352

Евстатий Антиохийски, св. [Честв. на 21 февр.] (за него) 358 Евтимий, патр. Търновски, св. [Честв. на 20 ян.]  231; (за него)

219, 229-230, 232-237, 590, 594, 598-599, 602, 653, 679, 680

Евтихий (за него) 63

Езекиев, Сергей 113

Емилиян Боцановски, йером. (прев.) 64

Енчев, Кънчо 636

Ерчо,  Иван п. (за него) 318

Ефрем Едески,  дяк. св. [Честв. на 28 ян.]  (за него) 561

Ж

Жеков, Людмил 603

Жеков, Недьо (за него) 752

Желев, Иван Вж  Димитров, Иван Ж.

Жефарович, Христофор (за него) 258

З

Закхей, Загорянин-философ [ХІV в.] за него 581

Захари, Зограф (за него) 604

Зенковски, В. В. прот. 481

Златев, Димитър 641

Златкова, Диана  252

И

Иван Александър, цар [1331-137] (за него) 597

Иван Асен ІІ, цар [1218-1241]  (за него) 201

Иванов, Владимир 655

Иванов, Иван дяк. 703

Иванов, Петър свещ.  36

Иванов, Ангел Севлиевец х. (за него) 303

Иванова, Албена Л.  104, 637

Иванова, Благовеста  239, 253, 254, 604

Иванова, Весела 656-661

Иванова, Мариана  255

Игнатий, йеродякон (В. Левски) (за него) 294, 295, 299

Игнатий (Мидич), еп. Браничевски  454

Игнатий [първи] І, митроп. Самоковски (за него) 254

Иисус Христос (за Него) 16-17, 22, 41, 43, 46, 65, 154, 215, 355-356, 359, 364, 392, 400-401, 419, 434, 436, 443, 445, 458, 461-462, 466, 509, 518, 527, 579, 628, 651, 660, 688, 691, 698, 750

Иисуса, син Сирахов (за него) 18

Икономова, Аглина 605

Иларион, митроп. Доростол. 662

Иларион, митроп. Неврокоп. (за него) 279

Илиев, Николай  179-181, 256, 606, 642; (съавт.) 187

Илиева, Надежда 607

Илин, И. А. (за него) 466

Илия, поп Вж Кацаров, Илия п.

Инджов, Емил 291

Иполит Римски, св. [Честв. на 30 ян.] (за него) 359

Ириней Лионски, св. [Честв. на 23 авг.] (за него) 359

Исаак Сириец, св. [Честв. на 12 апр.] (за него) 584

Исихий, св. [Доростол. мчк.] (за него) 323

Исихий Йерусалимски (за него) 754

Й

Йоан Предтеча св. Вж  Йоан Кръстител св.

Йеремия, поп (за него) 585

Йеремия, митроп. (за него) 119

Йеротей, митроп. Навпактски 469

Йеротич, Владета 442

Йоаким ІІІ, патр. (за него)  108

Йоан, [евангелист] ап. св.[Честв. на 26 септ. и 8 май] (за него) 27, 39, 43, 389

Йоан, екзарх (за него) 587

Йоан Дамаскин, св. [Честв. на 4 дек.] 365; (за него) 356

Йоан, еп. Драговитийски  216

Йоан Дяковски, йеросхимонах (за него) 330

Йоан Златоуст, св. [Честв. на 13 ноем.] (за него) 360

Йоан Кръстител, св. (за него) 17, 325, 630

Йоан Лествичник, преп. [Честв. на 30 март] 366; (за него) 438

Йоан, [осми] VІІІ, папа [872-882] за него  100

Йоан Рилски, св. [Чества се на 19 окт. и 18 авг.] (за него) 223-228, 676, 678, 727

Йонов, Василий прот. 182

Йонов, Веселин прот. 710

Йонов, Иван Ил. дяк.  408

Йорданов, Ст. (съавт.)  87

Йосиф І, екз. [1840-1915] (за него) 114, 275, 277, 280, 282, 706

К

Кайафа, първосвещ. [ок. 18-36 г. сл. Хр.]  11

Каймакамова, Милияна  90

Калев, Димитър ставр. ик. 219, 257, 575-576

Калиник, св. [Доростол. мчк.] (за него) 323

Калист, патр. Константиноп. (за него) 597

Калистос (Уеър) Т., еп. Диоклейски  13, 346, 443

Калнев, Михаил А. (рец. за него) 721

Кацаров, Илия п. (за него) 319

Кенанов, Димитър (рец. за него) 742

Кападокийци, светии [ІV в.] (за тях) 359 Вж и Василий Велики, св.; Григорий Богослов, св.; Гр. Нисийски, св.

Каравелов, Любен (за него) 640

Караджова, Даринка (рец.) 730

Караджунова, Дойка Георгиева (за нея) 681

Каролев, Райчо (за него) 291

Карчева, Златина (прев.) 609

Каръкова, Кръстанка 663-667

Касиан, св. [Честв. на 29 февр.] (за него) 334

Кацаров, Дим. генер. 319

Кенанов, Димитър 328-330

Кесарий Рилски, архим. (за него)  210

Кесич, Веселин  14

Киприан (Керн), архим. 347, 51

Киранови, бълг. род  (за тях) 244

Киреевски, Иван Василевич (за него) 310

Кирил, митроп. Пловдивски Вж  Кирил патр. Български

Кирил, патр. Български (за него) 140, 150, 453

Кирил и Методий, светии [Честв. 11 май] (за тях) 578, 652

Кирил Йерусалимски, св. (за него) 461

Кирил-Константин философ, св. (за него) 221-222, 577, 654 Вж и Кирил и Методий, светии

Киров, Димитър 431-432, 444-446

Климент Римски, св. (за него) 562-563

Климент, митроп. Старозагорски (за него) 286

Климент, митроп. Търновски [В. Друмев] за него 112, 155, 243, 269, 429

Клисаров, Николай  183, 184

Клисаров, Стефан  91

Ковачев, Георги  185, 608

Коев, Тотю  58-59, 81, 92, 105, 223, 307, 389-402, 414, 455; (съавт.) 507; (рец. за него) 725

Кожухаров, Валентин  502

Козирев, Ф. Н. 512

Козма, презвит. (за него) 106

Козма Етолийски, св. (за него) 329

Колева, Мария  186

Коледаров, Петър (рец.) 731

Колумб, Христофор (за него) 297

Коменски, Ян Амос  503; (за него) 500, 506

Константин (Костадин) Софийски, св. мчк. (за него) 338

Концевич, И. М. 482

Кордис, Георгиос 609

Корнилий, стотник (за него) 517

Костов, Ивайло 747

Костов, Стамен  187

Костурски, Яков преп. [Честв. на 1 ноем.] (за него) 219

Котев, Д. Я. ик. 668

Кочев, Николай Цвятков  60, 93, 106, 513, 592, 610; (рец.) 732

Крумова, Екатерина презв. (прев.)  84, 497-498

Кръстанов, Трендафил  188, 258-259, 292-293, 331, 583

Кръстев, Ангел 61, 94, 114-115, 130;  (прев.) 153,

Кръстева, Мариана  116

Кръстева, Олга  141-142

Кукудов, Гео 319

Кусев, Методий (1922-1992) Вж Методий [Кусев], митроп Старозагорски

Кънчева, Стефка  232

Кързъм, Лорд Роберт (рец. за него)  726

Л

Лазар, нмчк Български, св. [Честв. 23 апр.] за него 574

Лазарова, Вела  189

Лалев, Иван. 107, 233

Лаодикийци (за тях)  30

Латковски, Иван свещ.  5, 470;  (прев.) 573

Лачев, Митко  190, 191

Левски, Васил Вж  Игнатий, иеродякон (за него)

Ликоманова, И. 436

Лиценций  (за него) 367

Лозанова, Ралица 638

Лонг, Алберт (за него) 413

Лоски, Владимир Н. 82, 403, (за него) 425

Лоски, Николай О. 483

Лосски, Владимир Вж Лоски, Владимир Н. (за него)

Лука, [евангелист] ап. св. [Честв. на 18 окт.]  (за него)  27, 29, 41, 389

Любенова, Лизбет  77

Любенова, Надежда  669

Люилие, Петър архиеп. (рец. за него) 741

М

Мавродиев, Никола (поп Нико) свещ. (за него) 270

Маджуров, Николай  460-461

Мадолева, Надежда  192

Майендорф, Йоан прот. 62, 83, 84, 332, 569

Макарий Египетски, св.  [честв. се на 19 ян.] (за него) 362

Македонов, Димитър 117, 260, 261

Максим Грек, преп. [чества на 21 ян.] (за него) 336, 754

Максим Изповедник, преп. [чества на 21 ян.] (за него) 15, 349

Максим, патр. Български 530-543, (съавт.) 544-560; (за него) 140, 276, 286

Максим, митроп. Пловдивски (за него) 286

Малев, Людмил свещ.  143, 262, 263, 294

Марий, ап. [един от 70-те апостоли, Честв. на 4 ян.](за него) 562

Маринов, Борис 50, 348;  (прев.) 53, 62; (рец.) 733

Маринов, Димитър  20, 308, 593; (прев.) 428

Маринов, Димитър свещ. ик. (за него) 257

Маринов, Ивайло 570

Марк [евангелист] ап. св. [Честв. на 25 апр.] (за него) 27, 389, 564-565

Маркиан, св. [Доростол. мчк.] (за него)  323

Маркова, Зина  95

Матев, Иван  234, 264

Матей, [евангелист] ап. св. [Честв. на 16 ноем.] (за него) 27, 45, 389

Матей, митроп. Вж Дели Матей

Медникаров, Христо 265, 670

Мерджанова, Ина  51 ; (прев.) 407

Методий, архим. 462, 671

Методий, [Кусев] митроп. Старозагорски (за него) 242, 250, 252, 264

Методий, [Славянобългарски] св. (за него)  157, 221, 669

Мечкова, Клара 333, 704

Миланов, Росен (прев.) 363, 367

Милев, Е. 349

Милетич, Л. (за него) 712

Милчев, Георги 672-675

Милчич, Светолик  217

Минев, Коста х. поп (за него) 278

Митев, Димитър 415 ;   (прев.) 481, 483

Митев, Йоно 121, 295, 711-712

Митрофан, йером. (за него) 281

Михаил войн, св. [Честв. на 10 февр.]  (за него) 326

Михайлов, Михаил Д. ставр. ик. 193

Михов, Васил свещ. (за него) 284

Мишев, Ат. (за него) 295

Младенова, Мария (рец.) 734

Момчилов, Димчо 611

Морисън, А. Креси (за него) 466

Мороз, Йосиф 334, 612

Мутафова, Красимира 194

Муун, Сан Мьонг (за него)  476

Н

Навин, Иисус (за него) 20, 465

Налбантов, Стоян 713

Наполеон, Бонапарт  (за него)  66

Нарсин, Нисивейски, еп. (за него) 561

Насър, Албена 309, 310, 311

Натанаил, митроп. Неврокопски 152

Наум, митроп. Струмишки 409

Невски, [Александър] св. [Честв. на 30 авг.] (за него) 68

Неофит, митроп. Доростолски и Червенски  69, 70

Неофит, еп. Левкийски 526

Неофит, Рилски (за него) 249, 253

Нестор, еп. Смоленски  71, 224-227, 613, 676-679

Несторий, [Мар] (за него) 561

Нефталим, архим. (за него) 268

Никандър, св. [Доростол. мчк. ] (за него) 323

Никифор Хиоски, йером. (за него) 574

Николай Соф., св. вмчк [Честв. на 17 май] (за него) 219

Николау, Теодор  85, 153

Николов, Любомир Т. 680

Николов, Милко 487

Николов, Найден Н. 144

Николов, Петко п. (за него) 274

Николов, Стоян  433

Николова, Бистра  96

Николова, Елена  97

Николова, Илиана 705

Николова, Пролетка (прев.) 572

Николчев, Дилян  154-157, 166

Шри Матаджи, Нирмала (за нея) 474

Нихоритис, Костас 335

Новиков, М. М. (за него) 466

Новкиришка-Стоянова, Малина  158

О

Овчаров, Тодор Д.  195, 196, 197, 198, 614-617

Омарчевски, Александър  63

Онуфрий, архим. Хилендарски (за него) 267

Орешков, Г.  318

Ориген [ок. 185-254]  (за него) 348

Ослека, Ненчо (за него) 317

Ослеков, Лука Н.  317

Осоргин, Николай  64

П

Павел, ап. св. [Честв. на 29 юни] (за него)  216, 444, 514, 516

Павел (Стефанов), йером. (1990 – 2003) архим. (2004 –  ) 6, 37- 38, 98, 145, 199, 267, 296-297, 350-351, 473-474, 488, 577,   584-585, 639, 748-749; (прев.) 65, 364, 569; (рец.) 735-742

Павлин Нòленски, еп. св. [Честв. на 23 ян.] 367

Павлов, Мирослав прот. 571

Павлов, Павел  228, 266, 336, 594; (рец. за него) 728

Павлов, Пламен   108; (рец.) 743

Павлова, Роза  200-201, 212, 235, 268, 298, 337, 643, 681

Паисий Величковски, схиархим. св. [Честв. на 15 ноем.] (за него) 328, 330, 584, 593

Панарет, архим. Хилендарски (за него) 260

Панкова, Диляна 618

Панчовски, Иван Г. 434-435, 463

Паралингов, Емил дяк. 146,

Пасикрат, св. [Доростол. мчк.] (за него) 323

Паскал, Блез (за него) 448

Пейковски, Иван  202

Пейо, поп  (за него) 266

Пекачева, Наташа Ел. 682

Петев, Иван 299, 338

Петканов, Константин (за него) 300

Петков, Иван  203

Петков, Кирил  109, 236

Петков, Никола М. 147

Петков, Петко Ст. 118, 269

Петкова, Карола  595

Петров, Петър свещ. 110, 237, 339

Петър, ап. св. [Честв. на 29 юни и 16 ян.] (за него)  216, 517

Пехливанов, Иван  320

Печилков, Андрей 270

Пимен, Неврокоп. митроп. 271, 527

Планк, Макс (за него) 466

Победоносцев, Константин П.  410, 464

Полиевкт, [рилски мон.] Вж  Велянов, Петър (за него)

Полименов, Ст. прот.  99

Потапов, Иван свещ. 528

Попмаринов, Димитър 21-23, 167, 471, 508, 596;  (прев.) 12,

Попов, Кирил свещ. 706

Попов, Роман архим. (за него) 272

Попова, Милена 416

Попрадославов, Петър ставр. ик. 707

Правдомирова, Донка 750

Претимън, Уесли (за него) 413

Проданов, Николай  52, 634, 751

Прокъл [434-446] св. [Честв. на 20 ноем.] (за него) 63,

Пулиева, Десислава 475, 478-479, 484-485, 509

Р

Радев, Иван 272-274, 752

Радева, Виржиния 518

Ралчевски, Мартин 417, 418

Рангелов, Тодор  315

Рашков, Иван  222, 619

Рашов, Григор  168-169

Ренан, Ернест (за него) 462

Риболов, Светослав 352-358, 753

Робеви, бълг. род  (за тях) 290

Родион, свещ. 480

Розанов, Василий Василевич (за него) 309

Росум, Йост ван 411

Рупкин, Марко Иван 436

Русанов, Росен Г. 66, 122, 131, 597

Русев, Иван  714 ; (съавт.)  185, 608

Русинов, Светозар  644-645

С

Сава Седмочисленик, св. [Честв. на 27 юли ] (за него) 583

Сава, Сръбски архиеп. св. [Честв. на 12 ян.] (за него) 71; (рец. за него) 742

Савов, Росен П. 437

Савова, Людмила 423

Савчева, Елизабет  359, 404

Самуил, пророк (за него)  25

Саул, цар (за него)  25

Света Троица 39, 394, 405, 460, 443

Светослав, Теодор цар (за него)  108

Свинтила, Вл. 300

Серафим, митроп. Сливенски (за него) 255

Серафим (Соболев), архиеп. [1881-1950] (за него) 285

Сергий Капински, преп. [Честв. на 30 ян.] (за него) 337

Сивов, Пламен (прев.) 443

Симеон, цар (за него) 586

Симеон, митроп. Варн. и Преславски (за него) 117, 126, 246, 261, 271

Симеонов, Н. 646

Симеонова, Гатя (рец. за нея) 738

Симеонова, Лиана  100

Симеонова, Марина 683-684; (рец. за нея) 730

Славейков, П. Р. (за него) 112, 274

Славейков, Пенчо (за него) 636

Славов, Васил (отз. за) 734

Слобедской, Серафим прот. 465-466

Солженицин, Александър (за него) 427

Соловьов, Владимир С. 312; (за него) 425

Соломон, цар (за него)  18

Софроний Български, преп. [Честв. на 28 май]  (за него) 219

Софроний, митроп. Великотърн.(1834-1961) (за него) 262-263

Софроний Врачански, еп. св. [Честв. на 11 март] (за него) 238-241, 268

Софроний, митроп. Доростол. и Червенски (за него) 286

Спасителя Иисуса Христа Вж  Иисус Христос

Спасова, Мария (прев.) 529

Спиридон, йером. [1792-1992]  (за него) 248

Спирова, Полина  132, 504

Стаматова, Клара   78, 86, 447-448, 456-457, 472, 476, 489-496, 640, 715

Стамболски, Христо Т. (за него) 126

Станев, Марин  647-649, 685

Станилоае, Димитру отец (за него)       80

Станимиров, Станимир (за него) 136

Станимиров, Стефан свещ. (за него) 136

Статева, Елена 587

Стефанов, Пламен 620-621

Стефанова, Силвия Атанасова 424

Стоилов, Петър (прев.) 340

Стоядинов, Мариян  7, 8, 9, 405, 412, 477 ; (прев.) 482

Стоянов, Захари (за него) 322

Стоянов, Гавраил  301

Стоянов, Емил [Трайчев] Вж Трайчев, Емил (прев.)

Стоянов, Иван  72,

Събев, Тодор  67, 79, 240, 275

Т

Тадей, ап. Вж Адай

Тациан [ІІ в.] (за него) 359

Тевекелев, Йордан  241

Тенекеджиев, Любомир  75,

Темелски, Христо  73, 119, 123, 124, 125, 126, 133, 134, 140, 148-149, 204-208, 213, 276-280, 302-303, 622, 716; (рец. за него) 717, 726

Тенев, Росен (прев.) 369-385

Теодор Мопсуестийски (за него) 561

Теодор Студит, св. [Честв. на 11 ноем.]  368

Теодорит Кирски, блаж. (за него) 754

Тодоров, Вълко-Чалъка (за него) 322

Теодосиева, Тодорка 650, 686-688

Теодосий Търновски, преп. [Честв. на 27 ноем.] (за него) 591, 594, 597, 597, 599, 687

Теофан (Говоров), св. Вж Теофан Затворник, еп. св.

Теофан Затворник, еп. св. [Честв. на 10 ян.] (за него) 327, 432

Теофил Антиохийски, св. (за него) 359

Тертулиан, Квинт Септимий Флоренс  (за него) 341

Тилев, Димитър (прев.) 503

Тихон, патр. св. [Честване – 13 авг.] (за него) 332

Тодев, Илия 304

Толстой, Лев  (за него)  512

Томасович, Марко Ч.  572

Трайчев, Емил  10, 13-15, 39-48, 360 (прев.) 13-14, 82, 411, 439, 469; (рец. за него) 728

Трендафил, Староз. мчк [Честв. на 8 авг.] (за него) 219

Трендафилова, Евгения (прев) 18

Тутеков, Свилен  438, 449

Тъпкова-Заимова, Василка  588 ; (прев.) 324

Тютюнджиев, Иван (рец. за него) 743

Ф

Федосик, В. А. (рец. за него)  732

Фест, прокуратор (за него) 514

Флавиан Цариградски, св. [Честв. на 16 февр.]  (за него)  63

Флорински, Т. (за него) 712

Флоровски, Георги прот.  53, 439

Фотий, патр. св. [Честв. на 6 февр.] (за него)  101

Франгов, Петко Тодоров свещ. (за него) 251

Х

Хадавян, Кусан свещ. (прев.) 441

Хаджиниколова, Елена  127,

Хайзенберг, В. (за него) 466

Хамамджиев, Константин  128, 281

Харитонов, Христо 623

Хартел, Вилхелм ф. (за него) 367

Толстой, Лев (за него) 512

Хомяков, А. С. (за него) 411

Хофстеде, Хеерт (за него) 715

Христов, Богдан Г. 406

Христова, Милка      76

Христова, Румяна (прев.) 480, 512

Хубанчев, Антоний  282,  425-427, 450, 598; (рец. за него) 725

Хук, Артър (за него) 465

Ц

Цамблак, Григорий митроп. 529

Цанков, Петър свещ. ик. 218,

Цанков, Стефан протопр. 313

Цеков, Христо 283

Церетелев, княз (за него)  107

Цибранска-Костова, Марияна  589

Цонев, Беньо (за него) 288, 289

Цонева, Даниела  136, 284

Цоневски, Илия К. 150, 361

Цурев, Николай [свещ.]  49; (прев.) 36

Цухлев, Димитър (за него) 751

Ч

Чакир, бълг. род  (за тях) 244

Чалъка Вж  Тодоров, Вълко-Чалъка

Чалъков, Кольо 689-700

Черноризец, Храбър [ІX-X в.] за него 259

Чиликов, Стоян  285, 362

Чинтулов, Добри Петров (за него) 301

Чолов, Петър 286

Чомаков, Стоян  (за него) 304

Чонкова, Олга (прев.) 327

Чурешки, Стефан  170

Ш

Шанца, Мария        16, 467-468, 486

Шестов, Лев (за него) 311

Шиваров, Николай прот.  11, 17, 24-25, 101, 137, 754

Шмеман, Александър протопр. 573

Шопов, Атанас (за него) 305, 306

Шопов, Атанас П. 129, 305, 306

Ю

Юлий, св. [Доростол. мчк. ] (за него) 323

Юстин Мъченик, св. [Честв. на 1 юни] (за него) 359

Юстин (Попович), архим.  340

Юстиниан, имп. св. [Честв. на 14 ноем.]  (за него) 62

Я

Яворов, Пейо К. (за него) 637

Яков, [eвангелист] ап. св. [Честв. на 23 окт.] (за него) 567

Яков, дяк. (за него) 219

Янев, Янчо 209

Ясперс, Карл (за него) 463

Cleminson, Ralph  (за него) 749

Dell, Kathrine J. (рец. за нея) 735

Kroeger, C. C. (рец. за него) 739

Kroeger, R.C. (рец. за него) 739

Lossky, V. 82

Noll, Mark A (рец. за него) 740

ГЕОГРАФСКИ ПОКАЗАЛЕЦ

Америка 69

Антиохия (Сирия) 381

Атина 727

Балканите 55, 232

Батошево 278

Бесарабия 244

Благоевград 252

Босна 127

Бристол (Англия) 12

България 28, 77, 90, 100-101, 104, 117, 131-132, 145, 163-166, 298, 413, 473, 502, 508, 581, 594, 715, 750, 754

Българските земи.  Вж  България

Варна 116

Велико Търново 228, 231-232, 471, 507, 580, 591, 597, 616, 680, 705, 710, 717, 721, 724, 742, 743

Византия 89, 159, 736

Виница  (Щипско) 603

Германия 28

Габрово 284

Еномова долина 11

Ерма река 646

Запад 54, 59, 67, 79, 454

Западна църква 61

Ивайловград 91

Израил (древен) 19

Изток27, 54, 59, 67, 79, 438

Източна църква 27, 61, 403

Йерусалим 11, 674

Копривщица 314, 321

Котел 241

Котленски край  714

Кресна  144

Куманово  137

Кумран 10, 40

Кърджали 393

Ленинград  Вж  Санкт Петербург

Ловеч 95, 599

Лозана (Швейцария) 736

Македония 103, 115, 133, 252, 277, 290, 711-712

Мелник 293

Мизия 711

Минск 732

Молдова 244, 595

Москва 71, 312, 332, 482, 483

Нива  68

Ню Йорк 332

Нюрберг 506

Одринска Тракия  133

Орешак (Троянско)  286

Охрид 88

Палестина 40

Париж 277, 332

Пловдив 146, 239, 720, 742

Потука (Средновековен град)  326

Преслав 93

Рим  89, 100, 104, 216

Русе 718

Русия 28, 56, 71, 306, 334, 432, 577, 754

Самоков  119, 135

Санкт Петербург  72, 569

Северна Америка 138

Сердика Вж София

Сирия 563

Сливен  608

Слишай  646

Слишовска могила  Вж Слишай

Солун  588

София  86, 99, 113, 122, 181, 228, 256, 361, 366, 503, 507,  719,  723, 725-726, 729-731, 733-734, 738, 744

Средец  Вж София

Сърбия 72

Тетевен  18

Тракия  711-712

Третия Рим. Вж Русия

Триадица  Вж София

Троян  202

Търновград   Вж Велико Търново

Украйна  244

Царева ливада (ок. гр. Дряново)  643

Цариград [дн. Истанбул]  124, 128, 277, 303

Царственият град Вж  Велико Търново

Швейцария  28, 76

Шумен  413, 507

Югоизточна Европа  591, 597, 753

Южно черноморие  713

Canada  740

Grand Rapids [Michigan]  739

London  749

New York  741

Toronto  737

Turnhout  363

United states  740

Άθήνα  609

ПОКАЗАЛЕЦ НА ЦЪРКВИ, МАНАСТИРИ И АКРОПОЛИ

Църкви и манастири в България

Бачковски манастир [“Св. Богородица Петричка”] 177-178, 582, 604, 613

Билински манастир “Св. Архангел Михаил”  179

Български манастири (ІХ в.)  204

Габровски девически манастир “Св. Благовещение”  189, 207

Габровски манастири (Дрянавски ман. “Св. Арх. Михаил”; Соколски ман. “Пресв. Богородица”; Габров. дев. ман. “Благовещение Богородично”; Батошевски дев. ман. “Въведение Богородично” [днес мъж. ман.] )  213

Глоговишки манастир “Св. Николай” (с. Глоговица, общ. Трън)  606

Гложенски манастир [Св. Георги Победоносец]  199

Еленска духовна околия (храмове)  734

Епикерниев манастир “Св. Богородица” (Сливенска епархия)  185

Забелски манастир “Св. Димитър”  187

Калоферски мъжки манастир “Рождество Богородично”  245

Крушунска обител   175

Курилски манастир  [“Св. Йоан Рилски”]  141-142

Къпиновски манастир “Св. Никола” 172, 200

Лясковски манастир [“Св. апостоли Петър и Павел”]  176, 752

Мердански манастир “Св. 40 мъченици”  212

Метохът на Рилския манастир (Кюстендил)  209

Мисловщички манастир “Св. Богородица”  180

Одоровски манастир   642

Погановски манастир [“Св. Йоан Богослов”]  217

Преображенски манастир [близо до В. Търново]  604

Рилски манастир “Св. Йоан Рилски Чудотворец”  186, 210-211, 228, 322

“Св. Александър Невски” (патр. катедрала в София) 152, 532, 702

“Св. Богородица Пътеводителка” (среднов. бълг. манастир) 195

“Св. Петка-Параскева” (църква в гр. Трън)   180

“Св. Троица” (невъзст. раннохрист. базилика в Софийско)  192

“Св. [Четирдесет] 40 мъченици” (ман. край с. Златарица, В. Търново)  201

Сливенски  храмове  608

Сопотски манастир “Св. Спас”  281

Софийски манастири (1874 г)  205

Средновековна църква (с. Съединение, Сунгуларско)  611

Средновековна църква (на хълма Царевец)  615

Средновековна църква-крипта (на хълма Царевец)  616

Средновековни манастири (ок. Търновград)  196

Средновековни търновски манастири (в крепостта Трапезица: Преображенски ман., ман. Св. Троица, Килифаревски ман., Белочерковски манастир “Св. Йоан Предтеча” и др.)  197

Троянски манастир [“Успение Богородично”] 194, 202, 604, 174

Трънски манастир “Св. Арх. Михаил” 180, 181, 256 “Успение на Пресв. Богородица” (централ. храм)

Вж Троянски манастир

Храм “Св. Богородица” ( кв. “Устово”, Смолян) 193

Храм “Св. Георги Победоносец” (кв. Горубляне, София) 728

Храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” (в гр. Видин) 190

Храм “Св. пророк Илия” (с. Градец, Видинско) 191

Църквата (с. Кожинци, Трънско)  180

Църквата (с. Насалевци, Трънско)  180

Църквата “Рождество Богородично” (с. Осиково)  183

Църквата “Св. Архангел Михаил” (гр. Трявна) 622

Църквата “Св. Архангел Михаил” (с. Доброславци) 745

църквата “Св. пророк Илия” (Севлиево) 206

Църквата “Св. Пантелеймон” (Видин) 600-601

Църквата “Св. Теодор Тирон” (с. Зимевица, Софийско)  184

Църквата “Св. Теодор Тирон” (Летница)  182

Църкви и манастири в Самоков и Самоковско (Бельовата църква “Рождество Пресвятия Богородици”; Митропол. църква “Успение Пресв. Богородици”; Долномахленск. църква “Въведение Богородично”; Църквата “Св. Никола”; Девич. ман. “Покров Пресв. Богородици” и др. култови сгради в града; Църкви и ман-ри в Самоков. окр.)  208

Църкви и манастири  (ок. Търновград)  198

Епархии в България

Видинска епархия  98

Врачанска епархия  149

Епископски седалища (по Бълг. земи до ІХ) 94

Неврокопска епархия  701

Пловдивска епархия  146

Търновска епархия  705

Търновска митрополия  734

Чéрвенска епархия  87

Църкви и манастири извън България

Девически манастир “Св. Богородица” (Кехровуни, о. Тинос, Гърция)  225

Девически манастир  “Св. Кирик  и  Юлита” (Сидерокастро)  218

Зографски манастир [Св. вмчк Георги Зограф, Атон]  218

“Нямец” (манастир  в Молдова)  172

Света Гора [Атон]  188, 218, 335, 726

Светогорски манастири

Вж Света Гора [Атон]

Сергиев Посад (Русия)  145

Църквата при Сръбската патриаршия в Печ  258

Некрополи

Бакуриановата гробница (Бачков. ман. – гробница от ХІ в.)  613

Гроб с раннохрист. пръстен от Силистра  323

Гроба на св. патриарх Евтимий в Бачковския манастир  602

Гробен комплекс при манастира “St. Etienne” (до Северн. Йеросалим.

стена)  11

Гробница на Кайафа  11

Гробница  [номер] № 25 в Еномовата долина  11

Средновековен христ. некропол (малката порта на Царевец)  614

Християнски гробове югоизточно от Патриаршията – хълма Царевец

(ХІІІ-ХVІ в.) 617

ПОКАЗАЛЕЦ НА ЦИТАТИ ОТ СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ

В скоби са отбелязани (шрифтово подчертани) номерата на библиографските описания, в които е цитирано съответното място (глава и стих/стихове) от Свещеното Писание. Част от Библейските места са изведени от самия текст на статиите по лична преценка на библиографа.

Стар Завет

Книга Битие

1:1 (369); 1:2-5 (370); 1:6-10 (371); 1:9-10 (372); 1:11 (373); 1:14-16 (374);1:20-21 (375); 1:24 (376); 1:24, 26-27 (377)

Книга Иисус Навин

(20); 10: 12-14 (465)

Първа книга Царства

8:1-22 (25)

Книга на Иов

(735)

Псалтир

(19); 1: 1 (378); 14 (379); 4:5, 36:8, 38:2-3, 142:4 (384); 118: 126 (561); 1 (754)

Книга Притчи Соломонови

15:1 (384)

Книга Премъдрост Соломонова

(18)

Книга на Иисуса син Сирахов

(18)

Нов Завет

Евангелие от Матей

(27); 18:15-20 (26); 28:1-10 (35); (45); 27:46 (46); (47); 19:21 (382); 5:5, 23, 10:22 (384); (389)

Евангелие от Марк

(27); 16:1-14 (35); 15:34 (46); (47); 9:35 (384); (389)

Евангелие от Лука

(27); 1:26-38 (29); 24:1-10 (35); 16: 19-31 (38); 2: 1-5 (41); 23:34, 23:43 (46); 23:46 (46); (47); (389); 20: 30-37 (441); 3:11 (630)

Евангелие от Йоан

(27); 20:1-17 (35); 20:21-22 (39); 1:1-14 (43); 19:26-28, 30 (46); 18:23 (384); 17 гл. (389)

Деяния на св. апостоли

2 гл. (39); 16: 16 (632); 9, 11 и 13-28 гл. (733)

Съборно послание на св. апостол Яков

3:9 (31)

Послание на св. апостол Павел до Римляни

8:29 (31); 1:18 (384)

Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяни

15:49 (31); 11:7(31); 15 (49); 6:10 (384)

Второ послание на св. апостол Павел до Коринтяни

4:4 (31); 3:18 (31)

Послание на св. апостол Павел до Колосяни

1:15 (31); 3:10 (31)

Послание на св. апостол Павел до Ефесяни

4:24 (31); 4:31(384)

Послание на св. апостол Павел до Евреи

1:3 (31); 1:3 (384)

ДУХОВНИ ТИТЛИ С КРАТКО ПОЯСНЕНИЕ

Поради спецификата в титулуването на духовните лица тук се посочват: титла, етимологично значение на думата и начин на обръщение към тях. Титлите са подредени от по-висша към по-нисша степен на служение. Вписването на тази информация се отнася само за проктиката в Българската православна църква (БПЦ). Освен тези духовни титли има и други в БПЦ, които не са включени в този списък, защото не са срещани в библиографските описания на периода между 1990 – 2005 година на сп. „Духовна култура”. В различните православни църкви духовните отличия не са били едни и същи. Не са едни и същи и днес. Спецификата на другите църкви не е посочена, тъй като тя е второстепенна.

1. Титулуване на неженени духовни лица (черно духовенство).

ПАТРИАРХ (патр.) – от гр. πατριαρχής, глава на самостоятелна (автокефална) правосл. църква, въздигната в ранг Патриаршия.Негово Светейшество(обръщение: Ваше Светейшество)

ЕКЗАРХ (екз.) – архиерей, упълномощен да ръководи дадена църковна общност. Глава на автономна църква.

Негово Блаженство (обръщение: Ваше Блаженство)

МИТРОПОЛИТ (митроп.) – епископ на главния в епархията град. М. е духовен началник на епископите.

Негово Високопреосвещенство (обръщение: Ваше Високопреосвещенство)

ЕПИСКОП (еп.) – думата „επισκοπος“ е гръцка и означава „надзорник“. В църковната. йерархия това е третата най-висша степен на духовно звание, която има пълнотата на цялата апостолска власт.

Негово Преосвещенство (обръщение: Ваше Преосвещенство)

АРХИМАНДРИТ (архим.) – от гр. αρχή – начало, и μανδρα – кошара за овци, в прен. смисъл духовна кошара, монашеска общност. Титлата се дава като отличие на йеромонах. А. е началник на монашеско общежитие.

Негово Високопреподобие (обръщение:Ваше Високопреподобие)

СХИАРХИМАНДРИТ (схиархим.) – от гр. σχήμα – дреха, облекло. Това е  вид монашески обет. Даващите такъв обет носят особена монашеска дреха (схима), откъдето идва и наименованието на обета.

Негово Високопреподобие (обръщение:Ваше Високопреподобие)

ЙЕРОМОНАХ [СВЕЩЕНОМОНАХ](йером., свещеномон.) – Свещеник-монах, който извършва св. Литургия и др. чинопоследования в църквата.

Негово Всепреподобие(обръщение: Ваше Всепреподобие)

АРХИДЯКОН [ПРОТОДЯКОН] –почетна титла на първия в църквата  дякон (монах). Първенствуващия в църковната област дякон.ЙЕРОДЯКОН  – “дякон-монах”. (архидяк., йеродяк.)

Негово Всепреподобие(обръщение: Ваше Всепреподобие)Негово Високоблагоговейнство

МОНАХ, МОНАХИНЯ (мон.) – монашество или иночество означава уединен живот от гр. μòνος – сам. Монашествуващите преминават три степени: послушници, малосхимници, великосхимници (схима – дреха), от по-ниска към по-висока степен на монашество, т. е. по-строг начин на живот.

Негово Преподобие(обръщение: Ваше Преподобие)Нейно Преподобие (обръщение: Ваше Преподобие)

2. Титулуване на женени духовни лица (бяло духовенство).

ПРОТОПРЕЗВИТЕР,СТАВРОФОРЕН ИКОНОМ, СВЕЩЕНОИКОНОМ,(прот., ставроф. ик., свещ. ик.) Думата „πρεσβυτερος“ е гръцка и означава „старши“, „по-стар“, „по-голям“. Подобно било значението на думата „ιερεας“, т.е.“свещеник“.

Негово Всеблагоговейнство (обръщение:Ваше Всеблагоговейнство)

ПРОТОЙЕРЕЙ [ИКОНОМ] (прот.)– Свещеник, който се е отличил с примерен живот и служение, получава това отличие (офикия).

Негово Високоблагоговейнство (обръщение: Ваше Високоблагоговейнство)

СВЕЩЕНИК [ПРЕЗВИТЕР, ИЕРЕЙ] (свещ., презвит., иерей) – Духовно лице, което извършва свещенодействия в храма поради дадената му благодат.

Негово Благоговейнство (обръщение:Ваше Благоговейнство)

ПРОТОДЯКОН, ДЯКОН(протодяк., дяк.) – идва от гр. διάκονος, което значи “служител”. Д. са помощници на епископите, без да имат право сами да извършват тайнствата.  Титлата протодякон е особена чест към усърдния в Божието дело дякон.

Негово Благоговейнство (обръщение:Ваше Благоговейнство)

3. Други.

ЧЕТЕЦ, ПСАЛТ [певец],  ПРОТОПСАЛТ са най-нисшите степени на църковната иерархия. Приемането им е условие за ръкоположение. Просвещението в тези степени става с посвещение (хиротесия).

Ако е монах обръщението е:Ваше Преподобие

ПРЕЗВИТЕРА (презвитера)– съпруга на презвитер (свещеник), народно название – попадия.ДЯКОНИСА – съпруга на дякон.

Нямат свещенослужебни функции.(обръщение: Презвитера, попадия, дякониса)

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.Авксентий, архимандрит. Литургика. – Пловдив [В. Търново] : Праксис, 2005, с. 287-294.

2.Ангелова, Росица Жечкова. Периодичният печат на протестантските църкви в България 1844-1944 : Библиографски обзор. – София : БХСС, 2003.

3.Български периодичен печат 1844-1944 : Анотиран библиографски указател. Т. І, А-М. – София : Наука и изкуство, 1962.

4.Гергова, Ани. състав. Българска книга : Енциклопедия. – София : Пенсофт, 2004.

5.Господинов, Георги. Духовна култура. // Периодика и литература. Т. 5. – София, 1999, с. 355-361.

6.Жития на светиите. – София : СИ, 1991.

7.Зотова, Кремена. Книгите и библиографията пред ХХІ в. // Библиотека : Списание за библиотечна теория и практика. ІV, 1996, № 1, с. 11-17.

8.Илинова, Донка Л. състав. Библиография на списание “Литературна мисъл” 1957-1976 г. – София : БАН, 1977.

9.История на България : Енциклопедия от А до Я. – София : Булвест 2000, 2001.

10. Коев,Тотю, Киров, Димитър. Кратка богословска енциклопедия. – София : Булвест 2000, 1993.

11. Коев, Тотю, Бакалов, Георги. Християнски справочник. – София : ИК Анубис, 2001.

12. Людсканова, Виолета. Избор на редна дума : За имената на автори, пишещи под псевдоним /псевдоними. // Библиотека, ХІ, 2004, № 3-4, с. 32-40.

13. Младенова, Мария. Универсална десетична класификация. Структура и методика на класифициране: Лекционен курс. – София : ИК Квозар, 2003, с. 121-136.

14. Нестеровский, Епифаний състав. Литургика или наука за богослужението на Православната църква / Прев. от рус. Неврокоп. митроп. Макарий. – София, 1931, с. 355-364.

15. Николай, еп. Макариополски, Серафим (Алексиев), архим., Нашата вяра. – София: СИ, 1986, с. 240-241, 294.

16. Правдомирава, Донка. Библиографското отразяване на литера-турата за Иисус Христос в България. // Духовна култура, LXXXI, 2001, № 2, с. 13-18.

17.  Ризос, Димитриос. Агиология / Прев. от гр. Г. Ив. Димитров. – София : СИ, 1993.

18. Стайкова, Цветана. Специалната библиография в България : Съвременно състояние и перспективи за развитие. – София : Изд. “М. Дринов”, 2003, с. 9-19.

19. Темелски, Христо. Печатният орган на Българската право-славна църква / Хр. Темелски. // Църковен вестник, № 7, 2000, с. 3.

20.Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. – София: Princeps, 2003.

21.Шуманова, Нина. Списание Библиотекар: Тематичен показалец 1953-1983. – София: НБКМ, 1989.

______________________________________________

*Материалът е предоставен от автора. За справки: Цвета Узунова, тел. 359/2/989-01-15, вътр. 21.

Изображение – авторът Цвета Узунова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация –https://wp.me/p18wxv-1eW

Цвета Узунова

ДАРИТЕЛИ И КТИТОРИ НА ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ

210. БРАЙКОВА, Пенка. Ктитори на Рилския манастир: Архимандрит Кесарий Рилски / Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 2, с. 17-20.

211.БРАЙКОВА, Пенка. Ктитори на Рилския манастир: Тодор Хр. Доганов / Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 5, с. 15-25.

212.ПАВЛОВА, Роза. Църковното дарителство – в Мерданския манастир “Св. 40 мъченици” / Роза Павлова. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 27-29.

213.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Дарителството в манастирите от Габровския край през Възраждането / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 8, с. 21-31. За: Дрянавски манастир “Св. Арх. Михаил”; Соколски манастир “Пресв. Богородица”; Габровски девически манастир “Благовещение Богородично”; Батошевски девически манастир “Въведение Богородично” [днес мъжки манастир].

ПОКЛОННИЧЕСТВО. ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ

214.ДИМИТРОВ, Иван Желев, Поклонение и поклонничество: Историко-екзегетически поглед / Иван Ж. Димитров. // LXXVIII, 1998, № 5, с. 15-27. Съдържа: Религиозно поклонение. Поклонът – форма на поклонение. Поклонението като поклонничество. Гръцката дума за поклонничество и история на употребата ù. Поклонничеството сред древн. евреи. Християнското поклонничество. Места – библейски и небиблейски. Отношение към поклонничеството в миналото и днес. Кръстон. походи – форма на поклонничество. Описания на поклонничества. Време за поклонение. Повод. Дарове и споменни предмети. Звания (“хаджия” или “хаджийка”). Поклоннически традиции и практики сред българите. Поклонничеството при мохамеданите. Заключение.

215.ДИМИТРОВ, Иван Ж. Християнското поклонничество – теория и практика / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 3, с. 1-11. Съдържа: Какво е поклонничеството; Юбил. год. в Ст. Завет; Иисус Христос – изпълнение на юбил. очакване; Юбил. год. за християните; Юбил. год. и Църквата; Поклонничества през юбил. год.; Свещени места; Какво прави дадено място – свято. Нуждата от свещени места; Свещени места като места за молитва; Ритуал; Поклонничеството – пътуване на вярата в търсене на съвършенство; Да станеш поклонник; Причини да тръгнеш на поклонение; Стъпки, които предприемаме; Поклонници и туристи; Ключови елементи; Заключение.

216.  ЙОАН, епископ Драговитийски. По следите на първовърховните апостоли в Рим : Предания и легенди / Драговит. еп. Йоан. // LXXI, 1991, № 6, с. 1-8. Поклоннически пътеписи за мисиите на св. ап. Петър и св. ап. Павел.

217. МИЛЧИЧ, Светолик. На Великден в Погановския манастир / Светолик Милчич. // LXXVII, 1997, № 4, с. 26-30. Поклонничество (13-14 апр. 1996 г.).

218. ЦАНКОВ, Петър свещ. ик. По стъпките на нашите прадеди в Света Гора (2-5 юли 2001 г.) / Свещ. ик. Петър Цанков. // LXXXI, 2001, № 12, с. 26-32. Поклонение до Девическия манастир “Св. Кирик  и  Юлита” (Сидерокастро) и Зогр. манастир – Св. Гора. Атон.

ПЕРСОНАЛИЯ

БЪЛГАРСКИ СВЕТЦИ

219. КАЛЕВ, Димитър свещ. Българи – християнски мъченици през епохата на Осмонското робство / Свещеник Димитър Калев. // LXXI, 1991, № 6, с. 17-32. Съдържа житиеписание на: Сто и десет търновски първенци, св. патр. Евтимий, св. мчк Георги Нови Софийски, преп. Софроний Български, преп. Яков Костурски и двамата му ученици – дяк. Яков и монах Дионисий, св. вмчк Георги Най-нови, св. вмчк Николай Софийски, еп. Висарион Смолянски, св. мчк Трендафил Старозагорски, йером. Варлаам Светогорски и мн. др.

СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

220.БАКАЛОВ, Георги. Славянските първоучители и европейската култура / Георги Бакалов. // LXXV, 1995, № 5, с. 4-7.Слово, произнесено в аулата на Соф. университет. “Св. Кл. Охридски” (24 май 1995 г.)

221.БЕНДЗА, Мариан. Следи от мисионерската дейност на светите братя Кирил и Методий на полска земя (втората половина на ІХ в. – първата четвърт на ХІ в.) / Мариан Бендза. // LXXI, 1991, № 5, с. 19-28.

222. РАШКОВ, Иван. Делото на Св. Кирил-Константин философ в оценката на негови съвременници / Иван Рашков. // LXX, 1990, № 5, с. 22-27.

Вж и № 576

СВЕТИ ИОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

223.КОЕВ, Тотю. [Свети] Св. Иван или св. Иоан? / Тотю Коев. // LXXVIII, 1998, № 6, с. 1-5.За значението на имената в богословско историческо и философско измерение. Духовно име на монаси и монахини. За животът и духовното име на Рилския светец.

224.НЕСТОР, епископ Смоленски. За името на свети Иоан Рилски в месецослова на Галицкото евангелие / Смоленски еп. Нестор. // LXXXV, 2005, № 10, с. 5-7.

225. НЕСТОР, епископ Смоленски. Защо целуваме лявата, а не дясната ръка на св. Иоан Рилски / Смоленски еп. Нестор. // LXXXIII, 2003, № 3, с. 13-16.За частица от мощите (десницата) на св. Иоан Рилски, която се намира в гръц. девически манастир “Св. Богородица” – Кехровуни на о. Тинос.

226. НЕСТОР, епископ Смоленски. Кога е починал свети Иоан Рилски : По житийни повести и летописни известия / Смоленски еп. Нестор. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 1-6.

227. НЕСТОР, епископ Смоленски. Образован инок ли е бил св. Иоан Рилски / Смоленски еп. Нестор. // LXXXIII, 2003, № 1, с. 9-10.

228. ПАВЕЛ, Павлов. Връзката св. Иоан Рилски – Средец, Триадица, София. Възможност за богословско-историческо тълкуване / Павел Павлов. // LXXXI, 2001, № 2, с. 9-12.За пренасяне мощите на светеца от Търново в Рилския манастир през 1469 г.

СВЕТИ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ

229. БАЛЧЕВ, Владимир. Неизвестен доклад за гроба на св. патриарх Евтимий / Владимир Балчев. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 21-25 : С ил.Съдържа: Коментар и текст на доклада (чернова) от Борис Дякович до Министъра на Нар. Просв. (1905 г.)

230.ДАНКОВ, Евлоги. Мъдростта на св. Патриарх Евтимий Търновски и екологията на духа / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 7, с. 31-32.

231. ДАНКОВ, Евлоги. Средновековният Търновград – свят със светии / Евлоги Данков. // LXXIII, 1993, № 3, с. 29-31.Философски мисли в произведенията на св. патр. Евтимий.

232. КЪНЧЕВА, Стефка. Свети Евтимий, Патриарх Търновски, и исихазмът / Стефка Кънчева. // LXXIV, 1994, № 9, с. 15-23 : С прилож.Съдържа: 1. Историческата обстановка и исихазмът по това време; 2. Св. Евтимий и исихазмът. Живот и дейност до 1375 г.; 3. Патриаршеско служение – борба с ересите, реформата. Св. Евтимий – защитник на Търново; 4. Значение на Евтимиевата реформа в духовния и културен живот на Балканите в кр. ХІV в.

233. ЛАЛЕВ, Иван. Приписка, сочеща къде е погребан св. патриарх Евтимий / Иван Лалев. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 26-28. В: Старобълг. ръкоп. съчинение “Ловчански сборник” от 15-16 в.

234. МАТЕВ, Иван. Мъглижката регистрация на заточението на св. Патриарх Евтимий / Иван Матев. // LXXVII, 1997, № 1, с. 19-25 : С ил. С библиография.

235. ПАВЛОВА, Роза. [Свети] Св. Патриарх Евтимий по пътя на заточението / Роза Павлова. // LXXVII, 1997, № 1, с. 26-28. Истор. сведения.

236. ПЕТКОВ, Кирил. Литургичното наследство на св. Патриарх Евтимий и отношенията между Търновската и вселенската патриаршия през 80-те години на ХІV век / Кирил Петков. // LXXIII, 1993, № 3, с. 11-16.

237. ПЕТРОВ, Петър свещ. Щрихи към портрета на св. Евтимий Търновски като пастир / Свещ. Петър Петров. // LXXXIV, 2004, № 6, с. 14-30.

Вж и Исихазъм

СВЕТИ СОФРОНИЙ ЕПИСКОП ВРАЧАНСКИ

238. ЕВАНГЕЛУ, Илиас Г. Изданието на Неделника на свети Софроний Врачански в рамките на гръцко-българското духовно сътрудничество през периода на Турското робство / Илиас Г. Евангелу. // LXXXV, 2005, № 9, с. 24-31.

239. ИВАНОВА, Благовеста. Проблеми относно произхода на кавалетните портрети на епископ св. Софроний Врачански : Музеоложко проучване / Благовеста Иванова. // LXXI, 1991, № 11, с. 14-26 : С ил [порт.]Намират се в: ЦЦИАМ и ДХГ – Пловдив.

240. СЪБЕВ, Тодор. [Свети] Св. Софроний епископ Врачански : Епоха, личност, дело, значение / Тодор Събев. // LXX, 1990, № 3, с. 14-27.

241.ТЕВЕКЕЛЕВ, Йордан. За един автограф на св. Софроний епископ Врачански от Котел / Йордан Тевекелев. // LXX, 1990, № 5, с. 30-32.

ДУХОВНИЦИ

242. АЛЕКСАНДРОВ, Недю. В памет на първия Старозагорски митрополит Методий Кусев: По повод 70-годишнината от смъртта му, 1922-1992) / Недю Александров. // LXXII, 1992, № 12, с. 20-22.

243.АЛЕКСАНДРОВ, Недю. Из спомените на Мирон Гайдов – “Климент митрополит В. Търновски – в мире Васил Друмев” / Недю Александров. // LXXI, 1991, № 10, с. 9-16.Във връзка с: Поканата на Браницки еп. Климент Друмев за министър председател през 1879 г.; Митрополит Климент – председател на Бълг. дружество “Червен кръст”; Конфликтът между митрополит Климент, Св. Синод и Правителството от друга страна.

244. БЕЖАН, Оксана. Два български рода свещеници в Бесарабия / Оксана Бежан. // LXXV, 1995, № 2, с. 25-31.За двата свещенически рода: Киранови и Чакир – сродили се помежду си през 1863 г., поддържащи правосл. бълг. дух в Молдова и Украйна.

245. ВАЛЕНТИНА [Друмева], монахиня. Възрожденецът-духовник йеромонах Герасим от Калоферския мъжки манастир : По случай 100 години от смъртта му / Монахиня Валентина [Друмева]. // LXX, 1990, № 1, с. 32-33.

246. ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Нови данни за Варненски и Преславски митрополит Симеон като един от строителите на Българската екзархия : По случай 150 г. от рождението му / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 7, с. 1-8.

247.ГЕМИДЖИЕВ, Георги. Свещеник Манчо Джуджев – спасител на Тулченския препис на Манасиевата хроника / Георги Гемиджиев. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 18-26. Духовно-просветна и култ. дейност.

248. ДИЛЕВСКИ, Н. М. Една бележита годишнина : Двеста години от написването на “История во кратце о болгарском народе славенском” от йеромонах Спиридон – 1792-1992 / Н. М. Дилевски. // LXXII, 1992, № 1, с. 17-28.

249. ДИЛЕВСКИ, Николай. Неофит Рилски – книжовник и педагог : По случай двестагодишнината от рождението му и сто и четиридесет години от излизането на неговата “Христоматиа славянскаго языка” / Николай Дилевски. // LXXIII, 1993, № 5, с. 1-13.

250.ДИМИТРОВ, Иван Ж. Четири гръцки документа от архива на Методий Кусев / Прев. от гр. ез. Иван Ж. Димитров. // LXXIX, 1999, № 2, с. 9-16. С библиогр. Социалната дейност на М. Кусев.

251.ДИМОВ, Димитър Рачев. Дело на свещеник Франгов / Димитър Рачев Димов. // LXXII, 1992, № 7, с. 29-32.Пълно име : Свещ. Петко Тодоров Франгов (1855-1931) – деен участник в селското движение у нас.

252.ЗЛАТКОВА, Диана. Между страстта и разума или блянът на един българин за Македония: Опит за портрет на митрополит Методий Кусев / Диана Златкова. // LXXXV, 2005, № 7, с. 20-29.Автора на статията е ученичка в ХІІ кл.на НХГ “Св. св. К. и Методий” в Благоевград, спечелила Първа награда с тази разработка.

253.ИВАНОВА, Благовеста. Поглед към личността на йеромонах Неофит Рилски през живописния му портрет, неговия дневник и личната му кореспонденция / Благовеста Иванова. // LXXI, 1991, № 3, с. 20-29.

254. ИВАНОВА, Благовеста. Портретът на Самоковския митрополит Игнатий І – “На границата на две епохи” / Благовеста Иванова. // LXXIII, 1993, № 9, с. 29-32 : С илюстрации.

255.ИВАНОВА, Мариана. Сливенски митрополит Серафим (1889-1896) / Мариана Иванова. // LXX, 1990, № 4, с. 23-32 : С ил. [портр.] Съдържа и: Списък. на преведените и написаните книги от него.

256.ИЛИЕВ, Николай. Данни за дейността на игумените и някои мирски лица в Трънския манастир “Св. Архангел Михаил” (ХVІ-ХХ в.) / Николай Илиев. // LXXIX, 1999, № 3, с. 6-18.Из: Ръкоп. на автора (съхран. в ЦИАИ, София).

257.КАЛЕВ,Димитър,ставроф.иконом. Книжовникът-етнограф свещеноиконом Димитър Маринов / Ставроф. ик. Димитър Калев. // LXX, 1990, № 6, с. 19-26.

258.   КРЪСТАНОВ, Трендафил. Кой български художник е рисувал иконостаса на Сръбската патриаршеска църква в Печ 1722-1724 г.? Вероятно Христофор Жефарович / Трендафил Кръстанов. // LXXIII, 1993, № 9, с. 25-28.

259.КРЪСТАНОВ, Трендафил. Кой е Черноризец Храбър / Трендафил Кръстанов. // LXXXI, 2001, № 6, с. 9-13.Хипотези за личността и авторството на съч. “За буквите”.

260. МАКЕДОНОВ, Димитър. Архимандрит Панарет Хилендарски / Димитър Македонов. // LXXI, 1991, № 10, с. 17-24.Възрожденски деец на църковно-народното освободително движение преди 1878 г.

261. МАКЕДОНОВ, Димитър. Към биографията на Варненски и Преславски митрополит Симеон / Димитър Македонов. // LXX, 1990, № 2, с. 15-23.

262. МАЛЕВ, Людмил. Модели на Великотърновския митрополит Софроний (1834-1961 г.) за обгрижване и работа с младежта / Людмил Малев. // LXXX, 2000, № 6, с. 19-23.

263.МАЛЕВ, Людмил. [Сто и десет] 110 години от Рождението на Великотърновския митрополит Софроний / Людмил Малев. // LXXVIII, 1998, № 4, с. 19-21.Живот и дело.

264.МАТЕВ, Иван. Архимандрит Методий Кусев и руската дипломация 1876-1881 година / Иван Матев. // LXXIV, 1994, № 2, с. 11-22. С библиография.

265.МЕДНИКАРОВ, Христо. Духовник с обаяние на апостол: По случай 160 години от рождението на архимандрит Галактион Хилендарец / Христо Медникаров. // LXX, 1990, № 11, с. 30-32.

266. ПАВЕЛ, Павлов. Поп Пейо – софийски свещеник и книжовник от ХVІ век: Живот и книжовно дело / Павел Павлов. // LXXIX, 1999, № 5, с. 8-14.Анализ на произведенията на Поп Пейо – служба и житие на св. Георги Нови Софийски.

267. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Архимандрит Онуфрий Хилендарски и неговите заслуги към ранното Българско възраждане / Йером. Павел (Стефанов). // LXXV, 1995, № 2, с. 20-24.

268. ПАВЛОВА, Роза. Архимандрит Нефталим: Съвременник и последовател на св. Софроний Врачански / Роза Павлова. // LXXIV, 1994, № 5, с. 19-30.

269.ПЕТКОВ, Петко Ст. Митрополит Климент Търновски и Стамболовият режим (1887-1894 г.) / Петко Петков. // LXXI, 1991, № 3, с. 15-19.

270. ПЕЧИЛКОВ, Андрей. Свещеник Никола Мавродиев (поп Нико) – живот и дело / Андрей Печилков. // LXXII, 1992, № 11, с. 24-32 : С ил.

271. ПИМЕН, митрополит Неврокопски. Варненски и Преславски митрополит Симеон – съвест на Българската православна църква : По случай 150 години от рождението му / Неврокоп. Митроп. Пимен. // LXX, 1990, № 2, с. 1-15 : С ил. С библиогр.

272. РАДЕВ, Иван. Архимандрит Роман Попов (ок. 1845-1847 – 12 юни 1925 г.) / Иван Радев. // LXXXIV, 2004, № 5, с. 11-21.Личност и дело.

273. РАДЕВ, Иван. Гавриил Рилец – скромен възрожденски деец от 20-30-те години на ХІХ век / Иван Радев. // LXX, 1990, № 12, с. 20-25.

274. РАДЕВ, Иван. Петко п. Николов (1805-1810 – 16.ХІ.1877 г.) – учител на П. Р. Славейков и участник в църковните борби / Иван Радев. // LXXI, 1991, № 8, с. 14-18.

275.СЪБЕВ, Тодор. Неизвестни автобиографии на Екзарх Йосиф І / Тодор Събев. // LXXIV, 1994, № 7, с. 1-17.Съдържа: 1. Увод, х-тер и значение на новооткрит. извори; 2. Текст – основни правила за езиково осъвременяв. и др.; 3. Три автобиогр. на Екз. Йосиф І (извори).

276. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Достоен юбиляр : Негово Светейшество Българският патриарх Максим навърши 90 години / Христо Темелски. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 1-6. Живот и служение.

277.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Екзарх Йосиф І като стожер на Православието и българската национална кауза / Христо Темелски. // LXXXV, 2005, № 6, с. 12-27.Съдържа: Детство и юношески години. На учение в Цариград и Париж. На журналистическо поприще. Като екзархийски служител и духовник. На екзарх. трон. Преломни години [1878/1880]. Устройване и укрепване на екзарх. диоцез. Правосл. дейн. на Бълг. екзархия. Образцов архипастир, дипломат и политик. Крах на екзархийското дело в Македония. Завещание и кончина.

278.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Из родословните бележки на един батошевски свещеник / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 10, с. 27-30.За хаджи поп Коста Минев от с. Батошево.

279.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Първият екзархийски Неврокопски митрополит Иларион / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 7, с. 23-28.

280.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Строител на Българската църква (155 години от рождението и 80 години от смъртта на приснопаметния екзарх Йосиф І) / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 7, с. 1-12.С библиогр. Доклад, изнесен на научната сесия по случай юбил. годишнини на екз. Йосиф І в засед. зала на БАН (28 юни 1995 г.).

281.ХАМАМДЖИЕВ, Константин. Йеромонах Митрофан от Сопот /Константин Хамамджиев. // LXXX, 2000, № 12, с. 21-30. За животът и творчеството му в Сопотския ман. “Св. Спас” (19 в.)

282.ХУБАНЧЕВ, Антоний. Българският екзарх Йосиф І – отношение към Първия интернационал / Антоний Хубанчев. // LXX, 1990, № 9, с. 17-19.

283. ЦЕКОВ, Христо. Иконом Христо Василев: [Биография] / Христо Цеков. // LXXI, 1991, № 2, с. 29-33.Икон. Хр. Василев (1812-1882) – първият бълг. духовник, удостоен от рус. император с орден.

284.ЦОНЕВА, Даниела. Из живота и дейността на свещ. Васил Михов / Даниела Цонева. // LXXX, 2000, № 10, с. 16-21.За неговият принос в духовния, обществено-политически и култ. живот на Габрово.

285.ЧИЛИКОВ, Стоян. Архиепископ Серафим (Соболев) като архипастир и душепопечител / Стоян Чиликов. // LXXXI, 2001, № 4, с. 17-19.Живот и трудове.

286.ЧОЛОВ, Петър. Църковни дейци от село Орешак, Троянско / Петър Чолов. // LXXVII, 1997, № 3, с- 13-18.Съдържа списък с кратки биографични данни на изтъкнати духовници и дейци на БПЦ (Максим, патр. Бълг., Максим, митроп. Пловдивски, Климент, митроп. Старозагорски, Софроний, митроп. Доростолски и Червенски и др.)

Вж и Художествени биографии на възрожденци

СВЕТСКИ ЛИЦА

287. БОНЕВА, Вера. Възрожденецът Никола Бацаров като деец на църковно-националното движение / Вера Бонева. // LXXXII, 2002, № 7, с. 19-25.

288.БРАТАНОВ, Иво. Беньо Цонев за религията и за св. Църква / Иво Братанов. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 24-27.Анализ на два текста, обнародвани в списанието: “Български преглед” (1898, окт. кн. 2) и “Славянски глас” (1920, кн. 1-2).

289.БРАТАНОВ, Иво. Беньо Цонев и българският синоден превод на Св. Библия / Иво Братанов. // LXXXII, 2002, № 2, с. 19-26.Живот и научно-литературно дело.

290.  ГАЛЧЕВ, Илия А. Ролята на рода Робеви от Охрид и Битоля за културното издигане на българите в Македония / Илия А. Галчев. // LXXII, 1992, № 2, с. 24-33.

291. ИНДЖОВ, Емил. Райчо Каролев – един забравен богослов: По случай 75 г. от смъртта му / Емил Инджов. // LXXXIII, 2003, № 9, с. 27-32.За мястото му в историята на Бълг. църква.

292.КРЪСТАНОВ, Трендафил. [Двеста и двайсет] 220-годишнина от рождението на Емануил Васкидович – хуманист и просветител / Трендафил Кръстанов. // LXXV, 1995, № 7, с. 18-22.

293.КРЪСТАНОВ, Трендафил. Помаците нито турски, нито сербски, нито руски, нито влашки и нито грецки знаят, твърди преди 150 г. Емануил Васкидович от Мелник / Трендафил Кръстанов. // LXXV, 1995, № 9, с. 16-18.Съдържа и: Данни за живота и делото на бълг. просветител и хуманист Емануил Васкидович (1795-1875).

294.МАЛЕВ, Людмил. По въпроса за отказването на йеродякон Игнатий – Васил Левски от монашеството и напускането му на духовния сан / Людмил Малев. // LXXVII, 1997, № 5, с. 20-25.Недостатъчно изследвани моменти за живота и дейността му.

295.МИТЕВ, Йоно. Как Левски основава революционни комитети / Йоно Митев. // LXXV, 1995, № 2, с. 5-9.Из ръкописа на Ат. Мишев.

296.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Пенчо Вакъвчиев – възрожденски църковник и книжовник / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 10, с. 24-28.

297.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Хилиазмът на Христофор Колумб / Йером. Павел (Стефанов). // LXXII, 1992, № 3, с. 26-31. Живот и идеи.

298.ПАВЛОВА, Роза. Генерал Гурко и Българската православна църква: [Сто двайсет и пет] 125 г. от Освобождението на България / Роза Павлова. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 28-30.

299.ПЕТЕВ, Иван. Кога, къде и кой е извършил опелото и погребението на йеродякон Игнатий – Васил Левски / Иван Петев. // LXXІ­, 1991, № 7, с. 20-32.

300.СВИНТИЛА, Вл. Константин Петканов: [Биогр. очерк] / Вл. Свинтила. // LXXI, 1991, № 5, с. 29-31.

301.СТОЯНОВ, Гавраил. Добри Петров Чинтулов – един от творците на раждащата се новобългарска култура: 180 години от раждането на Добри Чинтулов / Гавраил Стоянов. // LXXXII, 2002, № 6, с. 25-31.

302.ТЕМЕЛСКИ, Христо. В памет на богослова Недю Александров (17.Х. 1904 – 29.Х. 2000) / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 2, с. 24-28.Живот и научноизследователска дейност.

303.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Хаджи Ангел Иванов Севлиевец / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 6, с. 18-21.Възрожденски деец, автор на 6 тома източноцъркавна музика – издадени в Цариград през 1857-1875 г.

304.ТОДЕВ, Илия. [Доктор] Д-р Стоян Чомаков (1819-1893) – мирски водач на църковната борба / Илия Тодев. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 7-21.С библиогр.

305.ШОПОВ, Атанас П. Дейността на Атанас Шопов след Априлското въстание / Атанас П. Шопов. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 16-23.

306.ШОПОВ, Атанас П. Един епизод от родолюбивата дейност на Атанас Шопов през 1896 г. / Атанас П. Шопов. // LXXXIII, 2003, № 1, с. 16-30 : С ил. [портр.]Мисията на Ат. Шопов в Русия за помирението между Бълг. екзархия и Гръцката патриаршия за вдигане на схизмата.

РУСКИ МИСЛИТЕЛИ  –  ЖИВОТ И ИДЕИ

307.КОЕВ, Тотю. Студията на проф. Д. Дюлгеров “Размисъл за Софíа, Премъдрост Божия” : Богословски анализ / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 6, с. 1-6.Публик. в Год. на Бог. ф-тет, Т. ХІІІ, С., 1935/1936 г. За софиологията на праф. прот. С. Булгаков в неговите богословско-догматически трудове. Осъждането на неговото учение, като чуждо на Православната църква. Изложени са решенията на двата синода – Московски и Задгранична руска църква.

308. МАРИНОВ, Димитър. Николай Бердяев – пророк на краха на комунизма / Димитър Маринов. // LXXIII, 1993, № 9, с. 12-24.Съдържа: Руска религиозна философия от края на 19-ти и нач. на 20-ти век. Жизненото поприще на Н. Бердяев.  Критика на марксизма. Революция и марксизъм. Обреченост на комунизма.

309. НАСЪР, Албена и др. Василий Василевич Розанов – между аскетизма и пола (3.V.1856 – 5.ІІ.1919) / Албена Насър, Светла Девкова. // LXXVI, 1996, № 5, с. 26-30. С библиогр.

310. НАСЪР, Албена и др. Иван Василевич Киреевски (3.ІV.1806 – 25.VІ.1856) / Албена Насър, Светла Девкова. // LXXVI, 1996, № 4, с. 27-31.С библиогр.

311. НАСЪР, Албена и др. Лев Шестов и борбата му с рационализма в името на вярата (13.02.1866 – 19.11.1938) / Албена Насър, Светла Девкова. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 23-27.С библиогр.

312. СОЛОВЬОВ, Владимир С. Втора реч в памет на Достоевски – [държана] на 1 февруари 1882 година / Владимир С. Соловьов; Прев. от рус. Иво Братанов. // LXXV, 1995, № 3, с. 15-19.Из: Соловев В. С. – Сочинения “Философское наследие”, Т. 105, М : Мысль, 1988, с. 302-307.

313.ЦАНКОВ, Стефан протопрезвитер. Николай Бердяев : Характеристика на личността и идеите му главно по лични впечатления и спомени / Прот. Стефан Цанков. // LXXI, 1991, № 12, с. 2-6.Вж и № 427

ХУДОЖЕСТВЕНИ БИОГРАФИИ НА ВЪЗРОЖДЕНЦИ

314.БРАЙКОВА, Пенка. Догановите къщи / Пенка Брайкова. // LXXXII, 2002, № 10, с. 23-28.За Копривщенците – Хр. П. Доганов (1765-1839), П. Доганов (1802-1852), Т. Доганов (1805-1870) и техните домове.

315.БРАЙКОВА, Пенка. Константин Босилков (1842-1919) / Пенка Брайкова. // LXXXV, 2005, № 1, с. 26-29.По материали на Боян Босилков и Тодор Рангелов.

316.БРАЙКОВА, Пенка. Легенда за Петко Доганов [1802-1852]/ Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 3, с. 19-24 : С ил. По разказ на копривщенския учител и общественик Нейко Азманов.

317.БРАЙКОВА, Пенка. Ненчо Ослека (1821-1876) / Пенка Брайкова. // LXXXII, 2002, № 8, с. 20-29.По материали на: Лука Н. Ослеков и др. роднини; Конст. Величков.

318. БРАЙКОВА, Пенка. Поп Иван Ерчо / Пенка Брайкова. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 27-31. По матер. на Г. Орешков и сведения от правнуците на поп Иван.

319. БРАЙКОВА, Пенка. Поп Илия [Кацаров] / Пенка Брайкова. // LXXX, 2000, № 11, с. 24-31 : С ил.По материали на генер. Димитър Кацаров и неговия внук Гео Кукудов.

320. БРАЙКОВА, Пенка. Поп Никола Белчов : [Сто и седемдесет] 170 години от рождението му / Пенка Брайкова. // LXXXIII, 2003, № 12, с. 18-26.По сведения и материали, събрани от Иван Пехливанов – правнук на поп Никола.

321. БРАЙКОВА, Пенка. Селището / Пенка Брайкова. // LXXXI, 2001, № 3, с. 26-30. Копривщица и копривщенци по време на турското робство.

322. БРАЙКОВА, Пенка. Училището: Задочен разговор със Захари Стоянов / Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 6, с. 18-24: С ил. Истор. разказ за Копривщенското училище, създадено през 1837 г. от чорбаджи Вълко Тодоров Чалъка – ктитор и настойник на Рилския манастир.

Вж и Дарители и ктитори на църкви и манастири

АГИОЛОГИЯ И АГИОГРАФИЯ

(ЖИТИЯ, СЛУЖБИ, КАНОНИ И КАНОНИЗАЦИЯ)

323.  АТАНАСОВ, Георги. Доростолските мъченици от 304 г. / Георги Атанасов. // LXXXIV, 2004, № 5, с. 6-11: С ил.За: 1. Св. Юлий и св. Исихий; 2. Св. Валентиниан и св. Пасикрат; 3. Св. Маркиан, св. Никандър, св. Калиник; 4. Обща мъченическа история; 5. Гробът с раннохрист. пръстен от Силистра.

324.АТАНАСОВ, Георги. За личността, мъченическата смърт и мощите на св. Дасий Доростолски (†20 ноември 303 г.) / Георги Атанасов; Прев. от фр. В. Тъпкова-Заимова. // LXXXII, 2002, № 11, с. 8-17 : С прилож.С библиогр.

325.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Празникът Рождение на св. Йоан Кръстител : Агиографски основания, традиции и материали / Славчо Вълчанов. // LXXI, 1991, № 6, с. 8-17.

326.ДЕЛИЙСКИ, Димитър Л. Средновековният град Потука и източниците на култа към св. Михаил войн / Димитър Л. Делийски. // LXXXI, 2001, № 3, С. 17-25.

327. ЖИТИЕ на епископ Теофан Затворник / Прев. от рус. Олга Чонкова. // LXX, 1990, № 1, с. 20-31.С библиогр.По повод 175 г. от рождението на светителя.

328. КЕНАНОВ, Димитър. Личността на схиархимандрит Паисий Величковски и неговата книжовна школа / Димитър Кенанов. // LXXIII, 1993, № 1, с. 20-27.

329.КЕНАНОВ, Димитър. [Свети] Св. Козма Етолийски – православен проповедник от ХVІІІ век : Към 280-годишнината от неговото рождение / Димитър Кенанов. // LXXIV, 1994, № 1, с. 16-23.

330.КЕНАНОВ, Димитър. Стихова прослава на схиархимандрит Паисий Величковски : Към 270-годишнината от рождението на преп. старец Паисий / Димитър Кенанов. // LXXI, 1991, № 9, с. 16-21.Авторът публикува стихове от Надгробное рыдание на йеросхимонах Йоан Дяковски (Рилски препис).

331.КРЪСТАНОВ, Трендафил. Нови данни за български новомъченици от ХV до ХІХ в. / Трендафил Кръстанов. // LXXV, 1995, № 2, с. 10-19.Съдържа списък на: Български новомъченици по календарни чествания; Бълг. новомъченици по хронол. ред [по години на тяхното успение]; На бълг. светци (според календар от 1867 г.)

332.МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Светейшият патриарх Тихон – служител на църковното единство / Прот. Йоан Майендорф; Прав. от рус. Велимира Василева. // LXXII, 1992, № 6, с. 1-10.Из: “Вестник русского христианского движения”. – Париж-Нью Йорк-М., № 158, с. 37-51.Съдържа: Свободата на Църквата. Патр. Тихон. и революцията. Църковността на бъдещето

333. МЕЧКОВА, Клара. За смъртта и възнесението на Св. Богородица / Клара Мечкова. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 7-15.За събитието и преданието на Успение Богородично [честв. 15 авг.]. Химнографски творби. Текст на стихирата “Богоначальним мановением”.

334.МОРОЗ, Йосиф. Между рая и пъкъла / Йосиф Мороз. // LXXX, 2000, № 1, с. 14-27.Животопис и почитание на св. Касиан в световната литература (жития и народни предания в Русия).

335.НИХОРИТИС, Костас. Атонската агиографско-химнографска традиция в развитието на българската агиология / Костас Нихоритис. // LXXVII, 1997, № 2, с. 5-13: С ил. [икона].Начинът на утвърждаване на бълг. светци в “Градината на Пресвета Богородица” – Света Гора.

336.ПАВЛОВ, Павел. Преподобни Максим Грек: Опит за животоописание / LXXX, 2000, № 5, с. 15-19.Паметта му се чества на 21 ян., в деня на Св. Максим Изповедник.

337.ПАВЛОВА, Роза. [Преподобни] Преп. Сергий Капински / Роза Павлова. // LXXIV, 1994, № 2, с. 29-31.Живот и дело

338.ПЕТЕВ, Иван. Константин (Костадин) Софийски – един народен светец-мъченик от средата на ХІХ в. / Иван Петев. // LXXXII, 2002, № 6, с. 16-24 : С ил. [икона на светеца]

339.ПЕТРОВ, Петър свещ. Бележки за тълкуване на агиографската литература / Свещ. Петър Петров. // LXXXV, 2005, № 4, с. 1-8; № 5, с. 7-19.Съдържа: І. Исагогич. въпроси – 1. Какво представляват житията. 2. Терминът “житие”. 3. Смисъл на житията. 4. Как се пише житие. 5. Съвременни издания на жития в България; (кн. 5) ІІ. Херменевтика – 1. Методология на тълкуването. 2. Редактирането като тълкуване. 3. Житието като икона. 4. Авторство и Божие вдъхновение. 5. Житията като историч. извори; Заключение.

340.ЮСТИН (Попович), архимандрит. Светите мощи / Архим. Юстин (Попович); Прев. от рус. Петър Стоилов. // LXXXV, 2005, № 9, с. 1-5.Библейски и светоотечески доказателства.

Вж и № 328, 330, 587, 592, 596

ПАТРОЛОГИЯ. ЖИВОТ, СЪЧИНЕНИЯ И УЧЕНИЕ НА ЦЪРКОВНИТЕ ОТЦИ, УЧИТЕЛИ И ПИСАТЕЛИ

341. ДИМИТРОВ, Деян Г. “За свидетелството на душата” на Тертулиан / Деян Г. Димитров. // LXXXI, 2001, № 9, с. 29-31.Творбите на Квинт Септимий Флоренс Тертулиан (ок. 160 г.): “Апологетик” и “За свидетелството на душата” (цит. от съч.), утвърждавали идеята за вечността, безсмъртието и божествения произход на душата.

342.ДИМИТРОВ, Деян Г. Мъжкият и женският пол според учението за човека у св. Григорий Нисийски / Деян Г. Димитров. // LXXXI, 2001, № 11, с. 13-16.

343.ДИМИТРОВ, Деян Г. Учението на св. Григорий Нисийски за светото тайнство Кръщение / Деян Г. Димитров. // LXXXII, 2002, № 9, с. 9-15.

344. ДИМИТРОВ, Деян Г. Учението на св. Григорий Нисийски (ок. 335-394/5) за Светата Троица – няма трима богове / Деян Г. Димитров. // LXXXII, 2002, № 3, с. 13-17.

345.  ДИМИТРОВ, Иван Ж. Свети Василий Велики и неговите беседи / Иван Ж. Димитров. // LXXX, 2000, № 1, с. 7-13.

346. КАЛИСТОС [Уеър], епископ Диоклейски. Богословското образование в светлината на Свещеното Писание и творенията на отците на Църквата / Диоклейски еп. Калистос [Уеър]; Прев. от англ. Владимир Владимиров Генов. // LXXV, 1995, № 3, с. 1-9.За това: Що е богословие и дали е подходящ предмет за изучаване в у-тетите и академиите; Четирите признака на богословието – хáризма, тайнство, катарзис, исихúя.

347. КИПРИАН (Керн), архимандрит. Космологията на св. Василий Велики / Архим. Киприан (Керн). // LXXI, 1991, № 7, с. 1-4.

348.  МАРИНОВ, Борис. Развитие на оригенистичната христология до средата на VІ век / Борис Маринов. // LXXXIV, 2004, № 12, с. 3-14.Съдържа: Христологията на Ориген; Развитие на оригенистичната х-логия. Евагрий Понтийски и Дидим Александрийски (Слепия). Оригенизмът през първ. полов. на VІ в. Изохристи и протоктисти. Отговорът на Църквата: Едиктът от 543 г. и осъждането на оригенизма от V Всел. събор.

349. МИЛЕВ, Е. [Свети] Св. Максим Изповедник – знаменит богослов и мистик / Е. Милев. // LXXIV, 1994, № 8, с. 1-4.Живот, дейност и учение (Паметта му се чества на 21 ян.).

350. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Атинагор – християнски апологет от ІІ век / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 8, с. 10-17.

351.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Гностицизмът в оценката на св. Отци / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVI, 1996, № 6, с. 22-27.Исторически обзор на гностическата ересиология в богосл. съч. на св. Отци.

352.РИБОЛОВ, Светослав. Апофатическият подход на св. Василий Велики и св. Григорий Богослов срещу аргументите на Евномий по отношение на имената на Отец и Син / Светослав Риболов. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 3-8.

353.РИБОЛОВ, Светослав. Арианството и учението на св. Атанасий Александрийски за отношението между двете природи на Христа / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 8, с. 9-20.

354. РИБОЛОВ, Светослав. Бележки върху христологическите разбирания на Диодор Тарски / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 5, с. 1-12.

355. РИБОЛОВ, Светослав. Възгледът на Аполинарий Лаодикийски за двете природи на Господ Иисус Христос / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 6, с. 5-8.

356.РИБОЛОВ, Светослав. Икона и иконология според св. Йоан Дамаскин / Светослав Риболов. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 1-8.Съдържа: Ереста като заблуда, предизвикана от дявола;  Материята като средство за спасение и поклонение пред материални обекти; На какво основание рисуваме Христос, Пресвета Богородица и светиите; Значение на Преданието в Прав. църква; Що е образ.

357.РИБОЛОВ, Светослав. Послание до Диогнет – един древнохристиянски анонимен документ / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 10, с. 11-16.За езика и стила на посланието. Богословско-езиковедски коментар, придружен с цитати.

358.РИБОЛОВ, Светослав. Христологическите възгледи на св. Евстатий Антиохийски като опозиция на Арианството / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 7, с. 5-11. Правосл. църква чества паметта му на 21 февр.

359. САВЧЕВА, Елизабет. Учението за Бога като религиозен и философски проблем в творчеството на ранните християнски апологети / Елизабет Савчева. // LXXX, 2000, № 7, с. 15-22.За: Св. Юстин Мъченик (105-165 г.), Тациан (ІІ в.), св. Гр. Нисийски (335-394 г.), св. Теофил Антиохийски (ІІ в.), св. Иполит Римски (ІІІ в.), Светите Кападокийци – св. В. Велики, св. Григ. Богослов, св. Гр. Нисийски (ІV в.), св. Ириней Лионски (126-202 г.), блаж. Августин (354-430 г.).

360. ТРАЙЧЕВ, Емил. Трите велики светила на Православната църква / Емил Трайчев. // LXXXII, 2002, № 4, с. 8-14.За: Св. Василий – великият водач на Църквата, Св. Григорий Назиански – богословът на Православието, Св. Йоан Златоуст – светецът на хората и техния завет.

361. ЦОНЕВСКИ, Илия К. Живот и дейност на св. Василий Велики / Илия К. Цоневски. // LXXIII, 1993, № 1, с. 1-7.Със съкр. от авт. труд “Патрология”. – С. : СИ, 1986, с. 241-248.

362.ЧИЛИКОВ, Стоян. Духовните беседи на св. Макарий Египетски / Стоян Чиликов. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 27-31.Съдържа: 1. Животопис; 2. Книжовно наследство на преп. М. Ег.; Мистическото богословие на светеца (честв. се на 19 ян.).

Вж и № 24, 748 и Св. Василий Велики из “Шестоднев”.

СЛОВА И ПОУЧЕНИЯ НА СВЕТИ ОТЦИ

363.ВИНЦЕНЦИЙ, Лерински св. Из Коммониторий І / Св. Винценций Лерински; Прев. от лат. Росен Миланов. // LXXXV, 2005, № 8, с. 1-6.По текст. на: Corpus christianorum – Serius Latina. – T. 64, Turnhout, 1985.

364.ГРИГОРИЙ, Синаит св. Слово за Светото Преображение на Господа нашего Иисуса Христа / Св. Григорий Синаит; Прев. Йером. Павел (Стефанов). // LXXI, 1991, № 9, с. 1-11.

365. ЙОАН, Дамаскин св. За възкресението / Св. Йоан Дамаскин; Прев. от рус. Велимира Василева. // LXXV, 1995, № 4, с. 1-3.

366. ЙОАН, Лествичник преп. За нетленната чистота и целомъдрие / Преп. Йоан Лествичник. // LXX, 1990, № 3, с. 3-13.Из: Лествица : Стълба за духовен живот. – София: СИ, 1982, с. 108-121.

367. ПАВЛИН, еп. Нòленски св. Писмо 8 / Св. еп. Павлин Нòленски; Прев. от лат. Росен Миланов. // LXXXV, 2005, № 5, с. 3-7.Съдържа: Биограф. данни за светеца; Писмо до Лиценций. По текста на Вилхелм фон Хартел в: Corpus scriptorum ecclesiasticorum latinorum 29.

368. ТЕОДОР, Студит св. Рождество Христово / Св. Теодор Студит. // LXXI, 1991, № 12, с. 1-2.Проповед.

СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ из “ШЕСТОДНЕВ”

369. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа първа / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 10, с. 1-10.Тълкуван. на кн. Бит. 1:1.

370. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа втора / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 11, с. 1-7.Тълкуван. на кн. Бит. 1:2-5.

371.ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа трета : [“За твърдта”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 12, с. 3-12. Тълкуван. на кн. Бит. 1:6-10.

372. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа четвърта / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 1, с. 9-14.Тълкуван. на кн. Бит. 1:9-10.

373.ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа пета / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 2, с. 1-9.Тълкуван. на кн. Бит. 1:11.

374. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа шеста: [“За светилата”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 3, с. 1-12.Тълкуван. на кн. Бит. 1:14-16.

375. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа седма: [“За влечугите”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 4, с. 1-7.Тълкуван. на кн. Бит. 1:20-21.

376. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа осма : [“За птиците и водните животни”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 5, с. 1-9.Тълкуван. на кн. Бит. 1:24.

377. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа девета : [“За сухоземните животни”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 6, с. 1-9.Тълкуван. на кн. Бит. 1:24, 26-27.

ДРУГИ БЕСЕДИ НА СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

378. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа върху Псалом 1 [ст. 1] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 9, с. 1-8.

379. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа върху част от Псалом 14 : Срещу лихварите / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 10, с. 1-6.В др. изд. се нарича още “Втора беседа върху Псалом 14”.

380. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа за завистта / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІІ, 2003, № 1, с. 3-8.

381. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа за мъченик Варлаам / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІІ, 2003, № 2, с. 1-3. За мчк Варлаам от Антиохия, Сирия (ІV в.)

382. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа към богатите / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Р. Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 7, с. 1-9.Тълкуван. на Мат. 19:21.

383. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа към младежите – как биха могли да се възползват от езическите книги / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 12, с. 4-14.

384. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа срещу гневливите / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 8, с. 1-7.Тълкуван. на: Пс. 4:5, 36:8, 38:2-3, 142:4; Прит. 15:1; Мат. 5:5 и 23, 10:22; Марк 9:35; Йн. 18:23; Рим.1:18; 1Кор. 6:10; Еф. 4:31; Евр. 1:3.

385.ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа срещу пияниците / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 11, с. 1-7.

386. ВАСИЛИЙ, Велики св. За вярата : Беседа 15-а / Св. Василий Велики; Прев. от нем. Владислав Атанасов; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXІX, 1999, № 6, с. 1-3.Редактирана по оригинален гр. текст.

ДОГМАТИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

387. АЛЕКСИЕВ, Дарин. Ролята на догмàтиците в православното богослужение за изясняване истините на вярата / Дарин Алексиев. // LXXXIV, 2004, № 12, с. 14-25.

388.БРАТАНОВ, Иво. За приснодевството на Света Богородица / Иво Братанов. // LXXX, 2000, № 4, с. 26-31.Учението за приснодевството на Св. Богородица (девството ù преди, във и след рождението) против атеистичните кощунства, на базата на Свещ. Писание и Свещ. Предание.

389. КОЕВ, Тотю. Божественият призив към единство / Тотю Коев. // LXXIV, 1994, № 10, с. 1-7.Във връзка с: Исагогич. анализ на Евангелието според Йоан и тримата синоптици – Мат., Марк и Лука; Единството на Бога като онтологическа предпоставка за единството между християните изразено в Първосвещеническата молитва на Господ Иисус Христос (Йоан 17 гл.)

390. КОЕВ, Тотю. Божественото Откровение / Тотю Коев. // LXXV, 1995, № 12, с. 3-13.Съдържа: Обща част. Естественото и свръхестественото Божествено Откровение. Отличителни признаци.

391. КОЕВ, Тотю. Възкресение и живот / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 4, с. 1-7.Учението на Църквата за безсмъртието на човешката душа.

392.КОЕВ, Тотю. Възнесение Господне / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 5, с. 1-8.Съдържа: 1. Прославата на Иисус Христос; 2. Въздигането на чов. природа до Бога; Небесното ходатайство и царуването на възнеслия се Христос; 4. Слизането на Св. Дух и основаването на Църквата.

393. КОЕВ, Тотю. Вярата – основен фактор в религиозния живот / Тотю Коев. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 1-6.Доклад, четен на Межд. науч. конф. – Кърджали, 2003 г.

394. КОЕВ, Тотю. Догматът за Света Троица: Библейско-богословски анализ / Тотю Коев. // LXXII, 1992, № 1, с. 1-17; № 2, с. 1-13; № 3, с. 1-11; № 4, с. 2-11.

395. КОЕВ, Тотю. Кой е Господния ден – събота или неделя / Тотю Коев. // LLXX, 1990, № 10, с. 1-15.При израилтяните и християните.

396. КОЕВ, Тотю. Поглед върху дейността на Сердикийския събор (343 г.) / Тотю Коев. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 1-8.От догматико-каноническата му страна.

397.  КОЕВ, Тотю. Почитта към светиите в Православната църква / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 7, с. 1-7.Съдържа: Трите измерения на почитта към светиите. – 1. Благоговейно възпоменаване на техния подвиг; 2. Молитвено призоваване; 3. Почитане на техните мощи.

398. КОЕВ, Тотю. Православие и хилиазъм / Тотю Коев. // LXXIX, 1999, № 5, с. 1-7.Богословска концепция за Православието и историч. развитие на Хилиазмът (от гр. χιλιασμός = хилядолетие).

399. КОЕВ, Тотю. Развитие и научно изложение на догматите / Тотю Коев. // LXXIII, 1993, № 8, с. 1-9.

400. КОЕВ, Тотю. Свойствата на Бога като абсолютно същество / Тотю Коев. // LXX, 1990, № 1, с. 3-14.

401. КОЕВ, Тотю. Свойствата на Бога като лично същество / Тотю Коев. // LXX, 1990, № 4, с. 6-23.

402. КОЕВ, Тотю. Съдържание и значение на догматите / Тотю Коев. // LXXIII, 1993, № 7, с. 1-10.Съдържа: 1. Понятие за догматите в областта на – философията, религията и етиката, законодателството, Св. Писание на Ст. и Н. Завет, древната христ. литература; 2. Съдържание и форма; 3. Характ. белези – теологичност, богооткровеност, църковност, общозадължителност, неизменяемост, сотирологичност; 4. Значение.

403.ЛОСКИ, Владимир Н. Богословието и мистиката в преданието на Източната църква / Владимир Н. Лоски; [Прев. ?]. // LXXVIII, 1998, № 2, с. 8-15.Някои аспекти на духовния живот и опит, изразени в догматичен принцип.

404.САВЧЕВА, Елизабет. Иконата в православната традиция / Елизабет Савчева. // LXXV, 1995, № 12, с. 14-21.Съдържа: 1. Слово и Образ – централни понятия в правосл. светоглед; 2. Божеств. Първообраз; 3. Художествен и символичен език на иноната; 4. Освещаване на иконата.

405.СТОЯДИНОВ, Мариян. За различието на енергията от същността и ипостасите на Св. Троица / Мариян Стоядинов. // LXXIV, 1994, № 12, с. 8-15. Съдържа: Паламити и варлаамити; Термина “Energia”; Богосл. разграничаване между “теологùя” и “икономùя”, на Божия същност от Божии енергии; Ипостасите на Св. Троица; За Божията благодат. Заключение.

406. ХРИСТОВ, Богдан Г. Тайната на боговъплъщението / Богдан Г. Христов. // LXXXIII, 2003, № 12, с. 3-6. Вж и № 7, 8, 9.

УЧЕНИЕТО ЗА ЦЪРКВАТА (ЕКЛЕЗИОЛОГИЯ)

407.   БУЛГАКОВ, Сергий прот. Църквата / Прот. Сергий Булгаков; Прев. Ина Мерджанова. // LXXV, 1995, № 11, с. 1-6.Съдържа: 1. Православието е Църквата Христова на земята; 2. По своята същност Ц. е тяло Христово и богочовешко единство; 3. Същността на Ц. е Божието битие, което се разкрива в битието на творението.

408. ЙОНОВ, Иван Ил. дякон. Единство на Църквата / Дяк. Иван Ил. Йонов. // LXXIII, 1993, № 2, с. 13-20.

409.НАУМ, митрополит Струмишки. Свещенството на жената / Струм. Митроп. Наум. // LXXXV, 2005, № 10, с. 1-4.За йерархическото измерение и канонично изобразения ред в Църквата.

410.ПОБЕДОНОСЦЕВ, Константин П. Църквата/Константин П. Победоносцев; Прев. от рус. Людмила Димитрова. // LXXIV, 1994, № 9, с. 1-14.

411.  РОСУМ, ван Йост. А. С. Хомяков в православната еклезиология / Йост ван Росум; Прев. от англ. Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 5, с. 8-17.Подробен анализ на авт. съчинения, които имат за предмет Църквата.

412. СТОЯДИНОВ, Мариян. Църквата в еклезиологична перспектива / Мариян Стоядинов. // LXXVIII, 1998, № 3, с. 1-6.Съдържа: Предизвикателствата на новото време; Догмати и Църква; Еклезиология и църква; Еклезиология и църковност; Църква и причастие.

ИНОСЛАВНИ ИЗПОВЕДАНИЯ

413. БОНЕВА, Вера. Една среща превърнала се в сблъсък : Към историята на протестантската пропаганда в Шумен, 1858-1864 / Вера Бонева. // LXXXI, 2001, № 7, с. 18-27.За пропагандната дейност на протестантските мисионери Алберт Лонг и Уесли Претимън в България и антипротестантската реакция на шуменци.

414. КОЕВ, Тотю. Секти и сектантство / Тотю Коев. // LXXVI, 1996, № 2, с. 1-12.Етимология на дум. “секта”. Проблеми за сектите в библейски аспект. Проблеми за сектите в раннохрист. истор. аспект. Причини за появата на различни секти (ереси).

415. МИТЕВ, Димитър. Адвентистката схема на Есхатологическите събития : Критичен анализ / Димитър Митев. // LXXXIII, 2003, № 6, с. 11-16.

416.  ПОПОВА, Милена. “Мисионерска дейност” на Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни / Милена Попова. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 27-31. Мормонска църква – псевдохристиянска религ. общност.

417. РАЛЧЕВСКИ, Мартин. Библейски аргументирана ли е вярата ни в Света Троица, или е по-късна добавка / Мартин Ралчевски. // LXXXV, 2005, № 9, с. 6-12. Историко-доктринален анализ по темата, във връзка с учението на Свидетели на Йехова. Православната позиция на автора.

418.РАЛЧЕВСКИ, Мартин. Забранени ли са от Бога кръвопреливанията: Относно възгледа на Свидетелите на Йехова по въпроса / Мартин Ралчевски. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 1-5.

ХРИСТИЯНСКА ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОЛОГИЯ

419. АНГЕЛОВ, Цветелин. Какво е медитация / Цветелин Ангелов. // LXXXIV, 2004, № 6, с. 8-13.Философска интерпретация за медитацията, като духовно молитвен опит и непрестанно търсене на Бога.

420.ГЕОРГИЕВ, Валентин. За произхода и същността на страданието: Съпоставки между християнството и философския песимизъм / Валентин Георгиев. // LXXX, 2000, № 11, с. 16-23.С библиогр.

421. ДАНКОВ, Евлоги. Онтологичният модел на християнската философия : Началото на християнската философия в православната цивилизация / Евлоги Данков. // LXXV, 1995, № 11, с. 10-15.Новозаветният синтез и христ. философия. Онтология на несътворените енергии в светоотеческата философия.

422. ДУРИДАНОВ, Венцислав. Психологията на съвременния атеист у нас / Венцислав Дуриданов. // LXXII, 1992, № 12, с. 23-32.

423. САВОВА, Людмила. Именуването – проява на Божията енергия в човека / Людмила Савова. // LXXIV, 1994, № 8, с. 19-21.За онтологичното значение на имената в руската богословско-философска мисъл. За името Божие като обект на размишления при о. Сергий Булгаков.

424. СТЕФАНОВА, Силвия Атанасова. Изповедта като съвършена форма на психоанализа / Силвия Ат. Стефанова. // LXXIX, 1999, № 4, с. 24-31.С библиогр.

425. ХУБАНЧЕВ, Антоний. Владимир Соловьов и Владимир Лосски – възледи за Христовото Възкресение / Антоний Хубанчев. // LXXI, 1991, № 1991, № 4, с. 7-12.

426. ХУБАНЧЕВ, Антоний. Метафизиката като наука / Антоний Хубанчев. // LXXII, 1992, № 5, с. 1-12.

427. ХУБАНЧЕВ, Антоний. Николай Бердяев и Александър Солженицин – духовната криза на съвременната западна култура / Антоний Хубанчев. // LXXIV, 1994, № 7, с. 18-22.Материализмът и хуманизмът на новото време против Бога, античността и духовния човек. Вж и № 313

ХРИСТИЯНСКА ЕТИКА

428. ВИШЕСЛАВЦЕВ, Борис. Сърцето в християнската и индийската мистика / Борис Вишеславцев; Прев. от рус. Димитър Маринов. // LXXII, 1992, № 9, с. 1-17; № 10, с. 1-13.Съдържа: 1-5 [?] 6. Греховност на сърцето; 7. Антиномия на греховността и безгрешността, богоподобие и демонизъм; 8. Сърцето като богоподобна свобода; 9. Сърцето като единство на свобода и светлина. Прев. от сп. “Вопросы философии”, 1990, № 4.

429.ДАНКОВА, Росина. Митрополит Климент Търновски [В. Друмев] като защитник на православно-християнската етика : 150 години от рождението и 90 години от смъртта му (1841-1901) / Росина Данкова. // LXXI, 1991, № 2, с. 14-23.

430.ИЗПОВЕД и опрощение/Прев. Ст. Атанасов.//LXXI, 1991, № 5, с. 31-33.Лекарство за душата против чувство за вина.

431.КИРОВ, Димитър. “Добро” и “зло” в българската църковна литература: Общ поглед / Димитър Киров. // LXXII, 1992, № 4, с. 11-22.

432.КИРОВ, Димитър. Нравственото богословие в Русия през ХІХ век и творчеството на св. Теофан (Говоров) / Димитър Киров. // LXXII, 1992, № 11, с. 1-12.С библиогр.

433.НИКОЛОВ, Стоян. Любовта като критерий на нравствената свобода/ Стоян Николов. // LXXXI, 2001, № 11, с. 17-21.Отношенията между категорията – христ. любов и нравствена  свобода.

434. ПАНЧОВСКИ, Иван Г. Уподобяване на Христа / Иван Г. Панчовски. // LXXVII, 1997, № 2, с. 1-4.За Божият образ в човека.

435.ПАНЧОВСКИ, Иван Г. Християнска добродетел / Иван Панчовски. // LXXVII, 1997, № 5, с. 1-8.Същност и съдържание.

436. РУПКИН, Марко Иван. Духовният живот и неговият растеж / Марко Ив. Рупкин; Прев. от итал. И. Ликоманова. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 14-22.Съдържа: Гностицизъм, рационалистически и психологически иманентизъм. Основни предпоставки на христ. духовност. Неръкотворната икона [на Иисус Христос]. Духовното израстване – любов, смирение, милосърдие и др. добродетели.

437.САВОВ, Росен П. Любовта – най-висшето Божие откровение / Росен П. Савов. // LXXVII, 1997, № 4, с. 21-25.С библиогр.

438. ТУТЕКОВ, Свилен. Опитът на покаянието в аскетическото богословие на преподобни Йоан Лествичник / Свилен Тутеков. // LXXXIII, 2003, № 3, с. 17-29.За: “Лествицата” на преп. Йоан Лествичник в духов. живот на православния Изток.

439. ФЛОРОВСКИ, Георги прот. Мракът на нощта: “Злото е сред нас” / Прот. Георги Флоровски; Прев. от англ. Емил [Трайчев] Стоянов. // LXXX, 2000, № 10, с. 10-15.За съществуването на злото като парадокс и тайна.

ДУХОВНО-НРАВСТВЕНИ ПОУЧЕНИЯ

440.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Православният пост и ние / Славчо Вълчанов. // LXXI, 1991, № 3, с. 1-11.

441.ДЮЛГЕРЯН, Вартан протой. Смирение и гордост / Протой. Вартан Дюлгерян; Прев. свещ. Кусан Хадавян. // LXXVI, 1996, № 2, с. 26-28.За милостивото сърце на добрия самарянин (Лука 20: 30-37.) и за сребролюбивия човек.

ХРИСТИЯНСКА АНТРОПОЛОГИЯ

442.ЙЕРОТИЧ, Владета. Вяра и болест / Владета Йеротич; Прев. от сръб. Стоян Бербатов. // LXXXI, 2001, № 9, с. 13-18.Биографична справка за автора на статията.За физическата болест като част от душевно-духовния живот на човека. За ролята на вярата върху болестите на човека.

443.КАЛИСТОС (Уеър), епископ. Човешката личност като икона на Св. Троица / Еп. Калистос (Уеър); Прев. от англ. Пламен Сивов. // LXXVII, 1997, № 4, с. 3-16. Съдържа: Бог като общност. “Социалното” учение и неговите критици. Човешката личност като общуване. Троичното богословие в линии и багри. Жертвената любов.

444.КИРОВ, Димитър. Антропологични направления в богословието на св. апостол Павел / Димитър Киров. // LXXI, 1991, № 12, с. 6-17.

445.КИРОВ, Димитър. Богословски характер на човешката личност / Димитър Киров. // LXXIII, 1993, № 12, с. 1-10. За мястото на антропологията в системата на етиката – 1. Теоцентричност на христ. антропология; 2. Сътворяването на човека по Божи образ; 3. Божи образ у Адам; 4. Грехопадението на прародителите и отражението му върху личностния живот на човека; 5. Боговъплъщение, личност на Спасителя, освещение и спасение; 6. Богослов. характер на човешката личност.

446.КИРОВ, Димитър. Духовният образ на човека в светлината на етическата наука / Димитър Киров. // LXXIII, 1993, № 5, с. 14-22.

447.СТАМАТОВА, Клара. Екологичната отговорност на човека като посредник между света и Бога / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 6, с. 1-7.За екологичната криза и православната християнска позиция срещу хоминизацията.

448.СТАМАТОВА, Клара. Човекът според Паскал – средина между всичко и нищо / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 1, с. 3-15.Етиката, животът и премеждията на писателя.

449. ТУТЕКОВ, Свилен М. Самопознанието – път към богопознанието / Свилен М. Тутеков. // LXXV, 1995, № 1, с. 19-29.

450.ХУБАНЧЕВ, Антоний. Християнски антропологични измерения на съвременния диалог / Антоний Хубанчев. // LXXIV, 1994, № 3, с. 1-4.

ХРИСТИЯНСКА СОЦИОЛОГИЯ

451.ГЕОРГИЕВ, Валентин. Актуални проблеми на съвременната биоетика / Валентин Георгиев. // LXXXII, 2002, № 3, с. 27-31.За: Взаимоотношенията между биологията и етиката. Ново предизвикателство за богосл. наука – оплождане ин витро, изкуствено оплождане с донори извън брачната двойка, техниката за изкуств. оплождане. Отрицателното становище на богослови.

452.ГУГОВ, Георги. Социалните възгледи на о. Сергей Булгаков / Георги Гугов. // LXXV, 1995, № 7, с. 23-29.Догматически основания на религиозно-философското му учение за социалното християнство.

453.ГУГОВ, Георги свещ. Социално-етическите възгледи на патриарх Кирил : По повод 100-год. от рождението и 30-год. от блажената му кончина / Свещ. Георги Гугов. // LXXXI, 2001, № 11, с. 22-26.

454.ИГНАТИЙ (Мидич), епископ Браничевски. Евхаристия и мисия / Браничевски еп. Игнатий (Мидич). // LXXXIII, 2003, № 7, с. 1-6.Съдържа: Какво е Църква. Социалната дейност на Църквата. Какво всъщност се е случило на Запад. Църквата като евхаристия не изключва социалната дейност. Илюзията на Просвещението. Евхаристия и социална дейност.

455.КОЕВ, Тотю. Християнското семейство – извор на любов, мир и творчество / Тотю Коев. // LXX, 1990, № 11, с. 1-7.Възхвала и почит към св. Богородица. Св. Богородица – символ на жената и семейството. Ролята на св. Богородица в живота на христ. семейство.

456.СТАМАТОВА, Клара. За дехуманизиращия потенциал на биотехнологиите / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 3, с. 10-18.Съдържа: Манипулиране на човешките емоции и поведение. Биотехнологиите в сферата на геронтологията. Генно инженерство. Достойнството и правата на човешката личност.

457.СТАМАТОВА, Клара. Срещу хомосексуализма като алтернативен начин на живот / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 4, с. 9-20.Съдържа: Хомосексуализма – болестно състояние или противоестествено поведение? Хомосексуалността в полит. и генитич. аспект. Исторически бележки. Отношението на християнството към еднополвото общуване.

ХРИСТИЯНСКА АПОЛОГЕТИКА

Общи въпроси

458.БРАТАНОВ, Иво. Относно идеята за “еволюция” на Христовия образ в Новия Завет / Иво Братанов. // LXXXI, 2001, № 10, с. 17-24.Факти против атеистичната аргументация на митолозите за историчността на Спасителя.

459.БРАТАНОВ, Иво. Относно идеята за “прераждането” / Иво Братанов. // LXXX, 2000, № 10, с. 1-9.За несъстоятелността на учението за прераждането според христ. религия.

460. МАДЖУРОВ, Николай. За Светия Дух като личност / Николай Маджуров. // LXXIV, 1994, № 6, с. 1-8.Съдържа: І Доказателства за Св. Дух като личност; Значение на учението за личността на Св. Дух.

461.МАДЖУРОВ, Николай. Учението на св. Кирил Йерусалимски за християнската вяра и за познаваемостта на Бога при Неговата непостижимост по същество / Николай Маджуров. // LXXII, 1992, № 6, с. 10-18.

462.МЕТОДИЙ, архимандрит. Ернест Ренан за Спасителя Иисуса Христа и за християнската вяра : “за” и “против” / Архим. Методий. // LXX, 1990, с. 20-29.

463.ПАНЧОВСКИ, Иван Г. Разобличаване философията на атомната гибел / Иван Г. Панчовски. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 8-13.Критичен богословски анализ срещу екзистенциалната философия на Карл Ясперс [1883-1969].

464.   ПОБЕДОНОСЦЕВ, Константин П. (1827-1907). Новата вяра и новите бракове / Константин П. Победоносцев; Прав. от рус. Людмила Димитрова. // LXXIV, 1994, № 6, с. 26-31.Съдържа: Дарвиновото учение, което отхвърля Бога и човешката душа; Възгледите на Дарвин за брака.

465.   СЛОБЕДСКОЙ, Серафим протойерей. Беседа за чудото на Иисус Навин / Прот. Серафим Слободской; Прев. от рус. Иво Братанов. // LXXVI, 1996, № 1, с. 15-17. Науч. доказателства на Артър Хук срещу нападките и възраженията на безбожниците, отностно библейския разказ в Иис. Навин 10: 12-14. Откаси от кн. на: А. Хук и др. “Достоверност на библейските чудеса”,  [б. г.].

466. СЛОБЕДСКОЙ, Серафим протойерей. Съвременните учени и вярата в Бога / Прот. Серафим Слободской; Прев. от рус. Иво Братанов. // LXXV, 1995, № 9, с. 1-6. Макс Планк, М. М. Новиков, А. Айнщайн, В. Хайзенберг, И. А. Илин, А. Креси Морисън, Августин Бир, И. М. Андреев и тяхното мнение за религията. Откъси от кн. на прот. С. Слобедской “Закòнъ Бòжіи”, [б.м., б. г.]

467.ШАНЦА, Мария. Някои аспекти в корелацията религия-култура / Мария Шанца. // LXXIII, 1993, № 7, с. 11-15. Съдържа: 1. Разграничения на понятията “религия” и “култура”. Културни модели: религиозният аспект на човешката култура.

468.   ШАНЦА, Мария. Що е религия и защо съществува / Мария Шанца. // LXXIV, 1994, № 6, с. 18-25. Съдържа: 1. Защо съществуват разликите във възгледите за религията? 2. Описание на религ. преживяване; 3. Философска интерпретация на религиозния факт.

ХРИСТИЯНСТВО И СЕКУЛАРИЗЪМ

469.ЙЕРОТЕЙ, митрополит Навпактски. Секуларизмът в Църквата, богословието и пастирската грижа / Навп. митроп. Йеротей; Прев. от англ. Емил Трайчев. // LXXXIII, 2003, № 3, с. 1-12. Съдържа: 1. Двойното значение на думата κòσμος (свят); 2. Секуларизмът в църковния живот.

470.ЛАТКОВСКИ, Иван. Секуларизацията и православното семейство днес / Иван Латковски. // LXXX, 2000, № 8, с. 13-20.

471.ПОПМАРИНОВ, Димитър. Културният секуларизъм и православната традиция / Димитър Попмаринов. // LXXVI, 1996, № 2, с. 17-25. Доклад, четен на Междун. науч. конференция “Актуални проблеми на българистиката и славистиката”, 20-22.VІІІ, 1995 г. във В. Търново.

472.СТАМАТОВА, Клара. Богословски размисли върху феминизма / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 2, с. 24-32. Съдържа: Насоки на феминизма. Феминисткият лозунг “личното е политическо”. Феминизмът и “родовата теория”. Феминизъм и психоанализа. Основни предизвикател. пред съвремен. феминизъм. Феминисткият прочит на Библията.

НЕХРИСТИЯНСКИ РЕЛИГИОЗНИ УЧЕНИЯ

473.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Едно религиозно движение в България през 1861 г.: Психологически анализ / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 7, с. 16-20.За явлението “Ангелуш”.

474.ПАВЕЛ (Стефанов), архим. Индийската секта Сахаджа Йога / Архим. Павел (Стефанов). // LXXXV, 2005, № 3, с. 26-31.За основателката на сектата – Шри Матаджи Нирмала Деви. Идеи и практика.

475.ПУЛИЕВА, Десислава. “Келтски” паганистки вярвания и практики днес / Десислава Пулиева. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 12-23.Противохрист. дух и възраждането на древни езич. традиции.

476.СТАМАТОВА, Клара. Сектата на Муун – критичен анализ и оценка / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 12, с. 19-27.Съдържа: Какво е секта. Сан Мьонг Муун. Какво представлява муунизмът. За “Божествения принцип” [главната кн. на Муун]. Кои са трите благословения на Муун. Муун и политиката.

477.СТОЯДИНОВ, Мариян. За културата и новото езичество/Мариян Стоядинов. // LXXIII, 1993, № 12, с. 23-27.Разрушителната сила на системата “Харе Кришна” – Междунар. общество за Кришна съзнание (ISKON).

СЪВРЕМЕННИ ОКУЛТНИ ТЕЧЕНИЯ – НЛО, ЕКСТРАСЕНСИ И ДР.

478.ПУЛИЕВА, Десислава. За демоничната природа на “феномена” НЛО / Десислава Пулиева. // LXXXII, 2002, № 3, с. 18-25.Съдържа: Теории за харктера на този феномен; Православното християнско разбиране за НЛО (Неидентифицирани летящи обекти).

479.ПУЛИЕВА, Десислава. Келтското схващане на свободата и предопределението / Десислава Пулиева. // LXXXV, 2005, № 10, с. 19-22.Аспекти на келтската религия, относно друидската религиозна практика.

480.РОДИОН, свещеник. Екстрасенсите. Техният произход и същност. Православна концепция / Свещ. Родион; Прев. от рус. Румяна Христова. // LXXXV, 2005, № 4, с. 21-29.Из: кн.“Люди и демоны”[б.м. и б. г.].

СРАВНИТЕЛНО РЕЛИГИОЗНАНИЕ

481.ЗЕНКОВСКИ, В. В. прот. Единството на личността и проблемът за прераждането / Прот. В. В. Зенковски; Прев. от рус. Димитър Митев. // LXXV, 1995, № 9, с. 12-15. Из кн. “Християнство и индуизъм”. – М., 1992. За тайната на човешката същност в съпоставка между идеите на индуизма и окултизма.

482.КОНЦЕВИЧ, И. М. Православие и будизъм / И. М. Концевич; Прев. от рус. Мариян Стоядинов. // LXXIV, 1994, № 6, с. 9-17.Догматически различия.Прев. от “Христианство и индуизм” : Сб. статей, М., 1992.

483.ЛОСКИ, Николай О. Християнство и будизъм / Николай О. Лоски; Прев. от рус. Димитър Митев. // LXXV, 1995, № 6, с. 22-31.Съдържа: Основни истини на будизма; Сравнение между основните истини на християнството и будизма. Съкр. прев. от: “Христианство и индуизм” : Сб. статей. – М., 1992.

484. ПУЛИЕВА, Десислава. Екопаганизъм и Православие / Десислава Пулиева. // LXXXIV, 2004, № 5, с. 1-5.Противоричията между християнството и “Келтски паганизъм”, относно природата.

485.ПУЛИЕВА, Десислава. “Келтският” паганизъм срещу християнството / Десислава Пулиева. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 16-27.

486.ШАНЦА, Мария. Смъртта и вечният живот в големите световни религии / Мария Шанца. // LXXIV, 1994, № 5, с. 6-12.

НЕХРИСТИЯНСКИ РЕЛИГИИ

487.НИКОЛОВ, Милко. Ислямът и универсалните човешки права / Милко Николов. // LXXVII, 1997, № 2, с. 22-31.Авторът се позовава на документи от Каирската декларация, както и др. обстоятелства за човешките права в исляма.

488.ПАВЕЛ (Стефанов), архимандрит. Тенгризмът на хазарите и неговите прабългарски паралели / Архим. Павел (Стефанов). // LXXXIV, 2004, № 2, с. 21-27.

489. СТАМАТОВА, Клара. Господство-подчинение в отношението Аллах-човек / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 9, с. 15-22. Ислямска история и доктрина.

490.СТАМАТОВА, Клара. Джихад. Между меча и върховното усилие на сърцето / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 4, с. 13-21. Съдържа: Джихад – общи постановки. Представа за войната и основания за воденето ù в епохата на джахилията и ранния ислям. Кораничното понятие за джихад. Фундаментализмът и ислямските екстремистки организации.

491.СТАМАТОВА, Клара. Есхатологичните представи в исляма : [През епохата на Джахилията и ранния ислям] / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 7, с. 11-19.

492.СТАМАТОВА, Клара. Ислямската традиция – възникване, същност и развитие / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 8, с. 18-25. Живот и дейност на Мохамед Ибн Абдалах (ок. 570-632 г.)

493.СТАМАТОВА, Клара. Ислямът и неговият изначален юдейски избор / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 12, с. 7-17.

494.СТАМАТОВА, Клара. Свободата на човешката воля и могъществото на предопределението в исляма / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 7, с. 7-23.

495. СТАМАТОВА, Клара. Суфизмът – мистичната духовност в исляма / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 4-11. Съдържа: Общи постановки на суфизма и историческо развитие; Учение; Суфизмът и официалният ислям.

496.СТАМАТОВА, Клара. Шариатът и еманципирането на мюсюлманката / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 8-17. Правни теории и практики.

ПЕДАГОГИКА. КАТЕХЕТИКА. МЕТОДИКА

497.АМФИЛОХИЙ, митрополит Черногорско-Приморски. Антропологични основи на възпитанието и образованието / Черногорско-Приморски митроп. Амфилохий; Прев. от сръб. презвит. Екатерина Крумова. // LXXXІ, 2001, № 6, с. 1-4.

498.АМФИЛОХИЙ, митрополит Черногорско-Приморски. Възпитателният характер на Първата Божия заповед / Черногорско-Приморски митроп. Амфилохий; Прев. от сръб. презвит. Екатерина Крумова. // LXXXI, 2001, № 7, с. 1-4.

499.АНДОНОВ, Божидар. Религиозна педагогика и катехетика / Божидар Андонов. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 14-17.

500.ДЕНЕВ, Иван. Богословието на Ян Амос Коменски: Общи принципни положения / Иван Денев. // LXXII, 1992, № 3, с. 20-26.

501.   ДЕНЕВ, Иван. Религия и възпитание / Иван Денев. // LXXII, 1992, № 8, с. 8-21.

502.КОЖУХАРОВ,Валентин. Религиозната просветеност като противодействие срещу сектите / Валентин Кожухаров. // LXXVI, 1996, № 6, с. 11-19.За: І. Религиозна потребност и сектантско религиозно въздействие; ІІ. Опитът на Европа в борбата срещу сектите; ІІІ. Проблемът със сектите в България и пътищата за неговото разрешаване.

503.КОМЕНСКИ, Ян Амос. Метод за насаждане на благочестие / Ян Амос Коменски; Прев. от чешки Димитър Тилев. // LXXII, 1992, № 6, с. 18-26.Из кн. на писателя: “Велика дидактика”. – С. : БАН, 1957.

504.СПИРОВА, Полина. Провеждане на вероучителни занимания с възрастни в енорийска среда : Дидактично-методологични проблеми / Полина Спирова. // LXXXV, 2005, № 9, с. 12-20. Съдържа: Целите на религ. образование за възрастни. Специфика на обучението; Екипът: учител и свещеник; Учебната програма; Пример-образец на урок.

ПРЕДМЕТЪТ “РЕЛИГИЯ” В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

505. АНДОНОВ, Божидар. Предизвикателства пред обучението по “Религия” в училище / Божидар Андонов. // LXXXII, 2002, № 10, с. 17-22.Съдържа: Съобразяване с днешната житейска реалност – глобалните промени, обществото, семейството, личния живот, Църквата, училището.

506.БРАТАНОВ, Иво. Ян Амос Коменски за религията / Иво Братанов. // LXXXII, 2001, № 1, с. 15-22.Съдържа: Биограф. сведения за Ян А. Коменски. За светското училище и преподаване на Религия. За класичедсия учебник “Сетивният свят в картини”. – Нюрберг, 1658.

507.ДЕНЕВ, Иван и др. Писмо от Богословските факултети при СУ “Св. Климент Охридски” – София. Богословски факултет при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – В. Търново. Катедра “Богословие” при ШУ “Константин Преславски” – Шумен: До господин председателя на Народното събрание акад. Благовест Сендов / Иван Денев, Тотю Коев, Славчо Вълчанов. // LXXVI, 1996, № 3, с. 1-13.За въвеждане на общообразователен учеб. предмет “Религия” в бълг. училище.С приложения: Концепция за въвеждане в бълг. училище на общообразователен предмет “Религия”; Приложение към Концепцията; Пояснителен материал (статия) “Как да разбираме светското образование” – разработен от Валентин Кожухаров.

508. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Да има ли или да няма религиозно образование в нашата страна / Димитър Попмаринов. // LXXIV, 1994, № 7, с. 23-27.

509. СПИРОВА, Полина. Иисус Христос като път, истина и живот за учителя по Вероучение / Полина Спирова. // LXXXV, 2005, № 1, с. 15-18. Съдържа: Христос като път; Как Христос учи; Учителят и учителите – връзка с действителността, диалогичност, ненасилието.

ПАСТИРСКО БОГОСЛОВИЕ

510.ГАРЕНОВ, Петър свещ. Мисията на пáстира в районите със смесено население / Свещ. Петър Гаренов. // LXXXI, 2001, № 6, с. 14-17.

511.КИПРИАН (Керн), архимандрит. Пастирските изкушения / Архим. Киприан (Керн). // LXXVII, 1997, № 3, с. 1-9.

512.КОЗИРЕВ, Ф. Н. Напътствие към вόйна-християнин : За воинската служба и непротивене на злото / Ф. Н. Козирев; Прев. от рус. Румяна Христова. // LXXXV, 2005, № 3, с. 4-9. Какво е христ. отношение към войнската служба. Библейски доказателства против учението на Л. Толстой и неговите последователи за непротивенето на злото.

513.КОЧЕВ, Николай Цв. Богослужебното облекло на православния духовник – дякон, свещеник и епископ / Николай Цв. Кочев. // LXXIII, 1993, № 11, с. 13-24.

ОМИЛЕТИКА

Общи въпроси

514.ДЕНЕВ, Иван. Защитната реч на св. апостол Павел пред Ирод Агрипа ІІ и прокуратора Фест / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 2, с. 7-13.

515.ДЕНЕВ, Иван. Някои аспекти на църковната проповед през ІХ – Х век / Иван Денев. // LXX, 1990, № 5, с. 1-11.

516.ДЕНЕВ, Иван. Проповедта на св. апостол Павел пред юдейския народ преди кесарийските му окови / Иван Денев. // LXX, 1990, № 7, с. 8-16.

517.ДЕНЕВ, Иван. Проповедта на св. апостол Петър пред апостолите и братята след Покръстването на стотника Корнилий / Иван Денев. // LXX, 1990, № 6, с. 14-19.

518.РАДЕВА, Виржиния. Философско-реторичната аргументация на новозаветната апостолска проповед / Виржиния Радева. // LXXI, 1991, № 11, с. 7-13. Съдържа и: Единството между философията и богословието по въпросите битие и съзнание, дух и материя, Бог и истина, добро и зло.

СЛОВА, РЕЧИ, ПОСЛАНИЯ, БЕСЕДИ И ПРОПОВЕДИ

519.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Великият празник Петдесетница / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 6, с. 1-14 : С ил. [празнична икона].

520.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Величието на Христовия кръст / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 9, С. 1-11.

521.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Рождество Христово / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 12, с. 1-13. С библиогр.

522.ДЕНЕВ, Иван. Въведение Богородично / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 11, с. 1-6.Празнична прослава на Божията Майка (ден на правосл. христ. младеж и семейство, чества се на 21 ноември).

523.ДЕНЕВ, Иван. Въздвижение на Честния Кръст Господен / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 9, с. 11-15.Др. име на празника: Кръстовден (чества се на 14 септ.)

524.ДЕНЕВ, Иван. Кръщение Господне / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 1, с. 2-7.Др. име на празника Богоявление или Йордановден (Чества се на 6 ян.)

525. ДЕНЕВ, Иван. Преображение Господне / Иван Денев. // LXX, 1990, № 8, с. 1-9 : С ил [икона].Чества се на 6 август.

526. НЕОФИТ, епископ Левкийски. Пасхална радост: [Проповед] / Левкийски еп. Неофит. // LXX, 1990, № 4, с. 1-4.

527.ПИМЕН, митрополит Неврокопски. Христос възкресе! / Неврокоп. митроп. Пимен. // LXXII, 1992, № 4, с. 1-2.

528. ПОТАПОВ, Иван свещеник. Благовещение на Св. Богордица / Свещ. Иван Потапов; прев. от рус. Иван Денев. // LXX, 1990, № 3, с. 1-3.Чества се на 25 март.

529.ЦАМБЛАК, Григорий митрополит. Слово за божествените тайни / Митроп. Григорий Цамблак; Прев. Мария Спасова. // LXXIV, 1994, № 12, с. 1-7. Превод по препис на дяк. Андрей (ХV в.).

ПРИВЕТСТВИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ МАКСИМ

530. МАКСИМ, патриарх Български. Новогодишно приветствие / Бълг. патр. Максим. // LXXI, 1991, № 1, с. 1-2.

531. МАКСИМ, патриарх Български. Новогодишно приветствие: Благослови венец лета благости Твоея, Господи! / Бълг. патр. Максим. // LXXIV, 1994, № 1, с. 1-2.

532.МАКСИМ, патриарх Български. Честита Нова година! / Бълг. патр. Максим. // LXXV, 1995, № 1, с. 1.Слово, произнесено на 1 ян. в храм-паметник “Св. Ал. Невски”.

533.МАКСИМ, патриарх Български. Честита Нова година / Бълг. патр. Максим. // LXXVI, 1996, № 1, с. 1.

534.МАКСИМ, патриарх Български. Честито Новолетие / Бълг. патр. Максим. // LXXVIІ, 1997, № 1, с. 1-2.

535.МАКСИМ, патриарх Български. Честита Нова година / Бълг. патр. Максим. // LXXVIІІ, 1998, № 1, с. 1.

536.МАКСИМ, патриарх Български. Честита и благословена Нова година / Бълг. патр. Максим. // LXXІХ, 1999, № 1, с. 1-2.

537.МАКСИМ, патриарх Български. Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXХ, 2000, № 1, с. 1-2.

538. МАКСИМ, патриарх Български. Приветствие към участниците в научната сесия на тема “1130 г. от учредяването на Българската църква и 130 г. от създаването на Българската екзархия” : СУ “Св. Кл. Охридски”, 28 февр. 2000 г. / Бълг. патр. Максим. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 1-2.

539.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­І, 2001, № 1, с. 1-2.

540.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­ІІ, 2002, № 1, с. 1-2.

541.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­ІІІ, 2003, № 1, с. 1-2.

542.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­ІV, 2004, № 1, с. 1-2.

543.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXXV, 2005, № 1, с. 1-2.

ПРАЗНИЧНИ ПОСЛАНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ И СВ. СИНОД*

* Празничните послания са подписани от Максим, патриарх Български и членовете на Светия Синод.

Новогодишни послания

544. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Новогодишно послание. // LXXIX, 1990, № 1, с. 1-2.

545. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXV, 1995, № 12, с. 1-2.

546. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Коледно послание. // LXXХ, 2000, № 12, с. 1-3.

547. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІ, 2001, № 12, с. 1-2.

548. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІ, 2001, № 12, с. 1-2.

549.  ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІІ, 2002, № 12, с. 1-3.

550.ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІІІ, 2003, № 12, с. 1-2.

551.ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІV, 2004, № 12, с. 1-2.

552.ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХV, 2005, № 12, с. 1-2.

Пасхални послания

553.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXVI, 1996, № 4, с. 1-2.

554.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXVІI, 1997, № 4, с. 1-2.

555.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХ, 2000, № 4, с. 1-2.

556.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХІ, 2001, № 4, с. 1-2.

557.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХІІІ, 2003, № 4, с. 1-2.

558.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХІV, 2004, № 4, с. 1-2.

559.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХV, 2005, № 5, с. 1-2.

Други Синодални послания

560.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално послание по случай 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 1-3.

ЛИТУРГИКА

561.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. “Време е Господ да действува…”: Време на служение на тайнството Евхаристия / Архим. Авксентий. // LXXX, 2000, № 5, с. 9-14. Израз из: Псал. 118: 126, който е част от диалога между свещеника (епископа) и дякона по време на богослужение.

562.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Източносирийски литургичен тип: Несториански литургии / Архим. Авксентий. // LXXIX, 1999, № 4, с. 1-8. Съдържа: Общи сведения за несторианите. Литургия на Адай (Тадей) и Марий. Литургия на Несторий. Литургия на Теодор Мопсуестийски. Литургия на Диодор Тарсийски, на Варсума, на св. Ефрем, дякон Едески, на Нарсин Нисивейски, еп. (399-502).

563.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на “Апостолските постановления”: Литургия на св. Климент Римски / Архим. Авксентий. // LXXIX, 1999, № 6, с. 4-7. Историко-литургическа справка за писмения паметник “Апостолски постановления” (пълно название – “Заповеди на светите апостоли чрез Климент, Римски еп. и гражданин, или вселенско поучение”), написан в Сирия (ІV-V в.)

564. АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на св. апостол и евангелист Марк / Архим. Авксентий. // LXXVI, 1996, № 5, с. 1-12.Съдържа: 1. Извори. Външни свидетелства. Ръкописи. Издания; 2. Преводи; 3. Въпросът за авторството на последованието; 4. Кратък истор. преглед; 5. Употреба; 6. Влияние на визант. литургичен тип; 7. Структура; 8. Идейно съдържание на литургията на св. ап. и еванг. Марк.

565.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на св. апостол Марк: Кратки бележки / Архим. Авксентий. // LXXVII, 1997, № 3, с. 10-12.

566. АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на св. Василий Велики / Архим. Авксентий. // LXXVIII, 1998, № 2, с. 16-19.

567.  АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на Сирояковитите: Общи сведения за сирояковитите и тяхната църква / Архим. Авксентий. // LXXVI, 1996, № 6, С. 1-10. Съдържа: Езикови особености на Сирояковитското богослужение. Списък на литургиите, използвани от древност от Сирояковитите. Литургията на св. ап. Яков. Групи Сирояковитски анафори. Класически образци на древни Антиохийски литургии. Съвременен богослужебен чин на Сирояковитите. Извършители на богослужението, подготвителна част на Сирояковитската литургия. Литургия на оглашените.

568. БРАТАНОВ, Иво. За църковната свещ / Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 8-20. Практическо и символичаско значение.

569.МАЙЕНДОРФ, Йоан протопрезвитер. За изменяемостта и неизменяемостта на Православното богослужение / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от рус. Архим. Павел (Стефанов). // LXXXV, 2005, № 10, с. 13-19. Доклад, прочетен на Трета науч. църк. конф., посветена на 1000-год. от покръстването на Русия, “Литургичен живот и църковно творчество на руското Православие”. – Ленинград, февр. 1988 г. Съдържа: 1. Еклезиологически бележки; 2. Уроците на миналото; 3. Реалностите на настоящето.

570.МАРИНОВ, Ивайло. Причастие, единение и общение в Божествената литургия : Обозрение на терминологията / Ивайло Маринов. // LXXXV, 2005, № 11, с. 10-18. Съдържа Новозаветни и Литургийни текстове.

571.ПАВЛОВ, Мирослав протойерей. Почитане на Пресвета Богородица / прот. Мирослав Павлов.//LXX, 1990, № 11, с. 7-19. Литургичен обзор на песнопенията за св. Богородица.

572.ТОМАСОВИЧ, Марко Ч. Християнският храм: Изяснение на храма от православна гледна точка / Марко Ч. Томасович; Прев. Пролетка Николова. // LXXVI, 1996, № 3, с. 14-25.За: Християнския храм като Църква (събрание); Главни части на храма и тяхната функция – пронаос (atrium), нартекс, наос (кораб на църквата), олтар (“altus”), светия престол, киворион, епископски трон, олтарна преграда (иконостас), амвон, солей, дуконик и протезис.

573.ШМЕМАН, Александър протопрезвитер. Богословие и Евхаристия / Протопр. Александър Шмеман; Прев. Иван Латковски. // LXXXI, 2001, № 1, с. 3-13. За православното богословие и Литургия.

СЛУЖБИ НА СВЕТЦИ

574.ДИМИТРОВ, Иван Желев, Служба на св. Лазар Български / Иван Ж. Димитров. // LXXVIII, 1998, № 4, с. 1-18. Съдържа: Животопис на св. Лазар нмчк Български [На 23 април се чества паметта му] и първи бълг. превод на гр. служба на светеца, съчинена от йером. Никифор Хиоски.

575.КАЛЕВ, Димитър ставроф. ик. Богослужебна прослава на всички български светии / Ставроф. ик. Димитър Калев. // LXXI, 1991, № 7, с. 4-9.Превод от църк.-сл. ез. на Службата на всички блгарски светии от изд. на Руск. Патриаршия в Миней за м. май, 1987 г. (Чества се на 2 нед. след Петдесетница – на Всички бълг. светии)

576.КАЛЕВ, Димитър ставроф. ик. Преподобни Наум Охридски – богослужебна прослава / Ставроф. ик. Димитър Калев. // LXX, 1990, № 12, с. 13-20.Съдържа: Превод от църк.-сл. ез. на Службата на преп. Наум Охридски. (Чества се три пъти в годината: на 23 дек. – денят на неговата кончина; на 27 юли св. Седмочисленици; на 20 юни – рожден. дата).

577.ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Неизвестен препис от Службата на св. Кирил философ (ХІІ в.) / Йеромонах Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 6, с. 1-9.Авторът публикува за първи път текста на службата (среднобългарска езикова редакция с редица промени, привнесени под влияние на говоримия ез. в Русия през ХІІ в.) с разночетения от ръкописи.

ДРУГИ ПРАЗНИЧНИ ТЕКСТОВЕ (Тропари)

578.ИЗ богослужебната прослава. // LXX, 1990, № 5, с. 1.Съдържа: Два тропара на бълг. език (гл. 4.) – на Светите братя Кирил и Методий (11 май), на св. княз Борис (2 май).

579.РОЖДЕСТВО Христово. // LXXX, 2000, № 12, с. 31. Съдържа: Тропар (гл. 4.) и Кондак (гл. 3.) на празника.

СТАРОБЪЛГАРСКА КНИЖНИНА

580.ДАНКОВ, Евлоги. Духовната култура и Търновската книжовна школа : V международен симпозиум. Търновска книжовна школа. Паметници. Поетика. Историография във Велико Търново / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 2, с. 24-31.

581.ДАНКОВ, Евлоги и др. Закхей Загорянин и християнската средновековна философска култура в България / Евлоги Данков. // LXXII, 1992, № 10, с. 19-24.Закхей Загорянин философ – атонски книжовник, който заедно със стареца Йосиф извършва нов превод на Триода (Постен триод № 23 и Цветен триод № 24) в Синайски манастир през 1360 г.

582.ДОНЧЕВА-ПАНАЙОТОВА, Невяна, Бачковският манастир в живота и дейността на писателите от Търновската книжовна школа / Невяна Дончева-Панайотова. // LXXIV, 1994, № 5, с. 13-19.

583.КРЪСТАНОВ, Трендафил. [Свети] Св. Сава Седмочисленик в нова светлина / LXXVIII, 1998, № 5, с. 28-31. Извори с коментар за живота и книжовн. му дело (чества се на 27 юли – Св. Седмочисленици).

584.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах, Неизвестен ръкопис от школата на преп. Паисий Величковски / Йером. Павел (Стефанов). // LXXII, 1992, № 12, с. 7-11. Анализ на Габровски ръкопис от 1787 г., който съдържа: Обширен предговор от преп. П. Величковски; 91 слова на ц.-сл. ез от св. Исаак Сириец или Ниневийски (VІІ в.); приписки.

585. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах, Неизвестно произведение на поп Йеремия / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVI, 1996, № 5, с. 13-18. Анализ на “Свещеническото опело” и апокрифната “Молитва” на поп Йеремия

586.“ПОХВАЛА на цар Симеон” / Прев. от старобълг. ез. Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 6-7. Съдържа и бележки от преводача.

587.СТАТЕВА, Елена. Богословско-философска кон-фигурация на празничните слова / Елена Статева. // LXXIV, 1994, № 10, с. 21-27. Анализ на: “Слово за Сретение [Господне]” от старобълг. философ Йоан Екзарх.

588.ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, Василка. Солун в Ранната Кирило-методиевска традиция / Василка Тъпкова-Заимова. // LXXIV, 1994, № 11, с. 1-6.

589.ЦИБРАНСКА-КОСТОВА, Марияна. Зографски фрагменти от ХІІІ век с чин за монашеска схима / Марияна Цибранска-Костова. // LXXXI, 2001, № 10, с. 25-32. Анализ на пет фрагмента от книжовно-езикова и текстологична гледна точка.

ИСИХАЗЪМ

590.ДАНКОВ, Евлоги. Исихастката богословско-философска култура и езиковата реформа на св. Патриарх Евтимий Търновски: Езикът и философията на езика на Търновската книжовна школа / Евлоги Данков. // LXXI, 1991, № 10, с. 25-28.

591.ДАНКОВ, Евлоги. Книжовната и аскетичната школа на преп. Григорий Синаит и преп. Теодосий Търновски в духовната култура на Югоизточна Европа / Евлоги Данков. // LXXV, 1995, № 12, с. 22-26. Интеренсни аспекти на исихазма, засегнати в доклади четени по време на Межденар. научн. конфер. във В. Търново (20-21 окт. 1995 г.)

592.КОЧЕВ, Николай Цвятков. Някои моменти от естетиката на исихазма : Общ поглед към въпроса / Николай Цв. Кочев. // LXXIV, 1994, № 3, с. 5-24.

593.МАРИНОВ, Димитър. Богословската школа на Схиархимандрит Паисий Величковски / Димитър Маринов. // LXXII, 1992, № 12, с. 12-19.Аспекти на съвременното православие.

594.ПАВЛОВ, Павел. Ученици и последователи на св. Григорий Синаит в България / Павел Павлов. // LXXX, 2000, № 9, с. 24-29.За: Манастирът Парория и българските монаси там.; Св. Теодосий Търновски; Св. Евтимий, патр. Търновски.

595.ПЕТКОВА, Карола. Още към историята на Исихазма в Молдова – св. Даниил Исихаст / Карола Петкова. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 8-14.Сведения за отшелнич. живот и делата на св. Даниил Исихаст (живял през втор. полов. на 15 в.)

596.ПОПМАРИНОВ, Димитър. Пророческото вùдение в Стария Завет и исихастката традиция / Димитър Попмаринов. // LXXVI, 1996, № 1, с. 2-14. Съдържа: Виждането на Бога в Ст. Завет. Значение на терм. “виждане”. Съдърж. на терм. “вùдение” на Бога. Виждането на Бога според исихаст. традиция. Светоотеч. аспекти на концепц. за боговùдението. Исихасткото боговùдение – развитие. Божието Откровение и исихасткият мистичен опит.

597.РУСАНОВ, Росен Г. Религиозният живот по времето на цар Иван Александър: По данни от житието на свети Теодосий Търновски от патриарх Калист Константинополски / Росен Г. Русанов. // LXXVIII, 1998, № 2, с. 20-28. Доклад, изнесен на Межд. научна конф. “Книжовната и аскетическа школа на преп. Григорий Синаит и преп. Теодосий Търновски в дух. к-ра на Югоизт. Европа”, 20-21 окт. 1995 г. В. Търново.

598.ХУБАНЧЕВ, Антоний. Деятелен живот (vita activа) и съзерцателен живот (vita contemplativa) – нравствени измерения в богословието на св. патриарх Евтимий Търновски / Антоний Хубанчев. // LXXI, 1991, № 12, с. 17-24.

Вж и № 328, 330, 587 и Персоналия. Св. патриарх Евтимий

ЦЪРКОВНА АРХЕОЛОГИЯ. ХРИСТИЯНСКО ИЗКУСТВО И СИМВОЛИКА

599.АНГЕЛОВА, Светла. Уникална двулицева икона от Ловеч на св. патриарх Евтимий и св. Теодосий Търновски / Светла Ангелова. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 29-32 : С ил.

600. АНДРЕЕВА, Анелия. Стенописи и надписи в притвора на църквата “Св. Пантелеймон” в град Видин / Анелия Андреева. // LXXXII, 2002, № 5, с. 28-32 : С ил.

601.АНДРЕЕВА, Анелия. Стенописите в притвора на църквата “Св. Пантелеймон” в гр. Видин / Анелия Андреева. // LXXXIII, 2003, № 1, с. 11-15 : С ил.

602.БАЛЧЕВ, Владимир. Разкопките в Бачковския манастир през 1905 година и началото на спора за гроба на патриарх Евтимий / Владимир Балчев. // LXXXII, 2002, № 12, с. 15-28.

603.ЖЕКОВ, Людмил. Уникални теракотни икони от Виница, Щипско / Людмил Жеков. // LXXVI, 1996, № 6, с. 28-30: С илюстрации.

604.ИВАНОВА, Благовеста. Типологични и семантични особености на стенописните портрети на Захари Зограф в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. Нови моменти в тълкуването на портретния образ/Благовеста Иванова. //LXXIV, 1994, № 4, с. 22-36: Стил [портрети]

605.ИКОНОМОВА, Аглина. Историческият живот на църковната монументална живопис и измененията ù, внесени от човека / Аглина Икономова. // LXXII, 1992, № 5, с. 20-31.Консервационно проучване, направено през 1989-90 г. от автора.

606.ИЛИЕВ, Николай. Глоговишкият манастир “Св. Николай” / Николай Илиев. // LXXXII, 2002, № 9, с. 23-31: С ил.Бележки, писма и документи за ман. “Св. Николай”, при с. Глоговица, Трънска околия.

607.ИЛИЕВА, Надежда. Смисъл и съдържание на иконографията на “Страшния съд” / Надежда Илиева. // LXXVI, 1996, № 4, с. 15-26.

608.КОВАЧЕВ, Георги и др. Храмовете сливенски / Георги Ковачев, Иван Русев. // LXXIX, 1999, № 1, с. 15-31.История на гр. Сливен. Разкопки на манастирски църкви и параклиси в и край града.

609.КОРДИС, Георгиос. Какво е линията за византийската рисувателна система / Георгиос Кордис; Прев от новогр. Златина Карчева. // LXXXV, 2005, № 11, с. 19-22. Из авт. кн: `Εν ρυθμω. Το ήθος τής γραμμής στη Вυξαντινη Зωγραφική ΄Εκδ. Άθήνα, 2000.

610.КОЧЕВ, Николай Цвятков. Някои проблеми на храмовата и извънхрамовата живопис / Николай Цв. Кочев. // LXXIV, 1994, № 4, с. 8-21.Общи бележки за христ.-църковната живопис – проповед насочваща човека към доброто.

611.МОМЧИЛОВ, Димчо и др. Средновековна еднокорабна църква край село Съединение, Сунгуларско / Димчо Момчилов, Цона Дражева. // LXX, 1990, № 5, с. 27-30 : С ил.

612.МОРОЗ, Йосиф. За символиката на Антиминса / Йосиф Мороз. // LXXX, 2000, № 12, с. 9-20.За еволюцията на изображенията на Антиминса.

613.НЕСТОР, епископ Смоленски. Опит за локализиране на Бакуриановата гробница/Смоленски еп. Нестор.//LXXXIII, 2003, № 5, с. 24-26.Ист. и археолог. разкопки в Бачковския манастир – гробница от ХІ в. на Григорий Бакуриани и неговият брат (предположeния).

614.ОВЧАРОВ, Тодор Д. Средновековен християнски некропол до малката порта на Царевец / Тодор Д. Овчаров. // LXXII, 1992, № 7, с. 20-22.Проучване извърш. от 1977 до 1979 г. под научн. ръковод.на автора с участие на студенти-историци от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

615. ОВЧАРОВ, Тодор [Д]. Средновековна църква на Южния склон на Царевец / Тодор Овчаров. // LXX, 1990, № 3, с. 27-32 : С ил.

616. ОВЧАРОВ, Тодор Д. Средновековна църква-крипта на южния склон на хълма Царевец в град Велико Търново / Тодор Д. Овчаров. // LXXII, 1992, № 10, с. 25-32 : С ил. мат.Проучване извърш. от 1981 до 1987 г. под научн. ръковод.на автора и с участие на студенти-историци от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

617.ОВЧАРОВ, Тодор [Д]. Християнски гробове югоизточно от Патриаршията на хълма Царевец / Тодор Д. Овчаров. // LXXXIV, 2004, № 2, с. 27-31 : С ил. Археолог. разкопки на два средновековни некропола, датирани от ХІІІ-ХVІ век.

618.ПАНКОВА, Диляна. “Небо мне показася днес земля”: Христовото Рождество в православната иконография / Диляна Панкова. // LXXXV, 2005, № 12, с. 3-8 : С ил. [икони]

619.РАШКОВ, Иван. Символизмът в раннохристиянското катакомбено изкуство / Иван Рашков. // LXXII, 1992, № 11, с. 13-23.

620.СТЕФАНОВ, Пламен. Проблеми на иконологичната интерпретация в съвременното изкуствознание / Пламен Стефанов. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 18-26.

621.СТЕФАНОВ, Пламен. “Страстната седмица” в Православното изобразително изкуство / Пламен Стефанов. // LXXXIV, 2004, № 9, с. 24-28.

622.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Съграждане на църквата “Св. Архангел Михаил” в гр. Трявна / Христо Темелски. // LXXI, 1991, № 2, с. 24-29.

623.ХАРИТОНОВ, Христо. Икони и монети: [В Средновековната бълг. държава] / Христо Харитонов. // LXXI, 1991, № 4, с. 25-32.

Следва…(виж тук).

___________________________________________

*Материалът е предоставен от автора. За справки: Цвета Узунова, тел. 359/2/989-01-15, вътр. 21.

Изображение: авторът Цвета Узунова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-1eT

Цвета Узунова

На читателите с пожелание за духовно четене

                 Увод

Културната религиозна просвета намира своето място и в Българския периодичен печат още през 1844 година, когато Константин Фотинов – виден книжовник на своето време, издава в Смирна (дн. Измир, на малоазийския бряг на Бяло море) списание  “Любословие” (1844-1846) – първо в историята на родноезичната периодика. То излиза в продължение на две години и има енциклопедичен характер. Подобно на това възрожденско издание и последващите го, журналисти и издатели са представяли и популяризирали, малко или много, в научен и популярен стил църковното учение за Бога и човека. Искам да подчертая, че тук ще става дума само за Българския периодичен печат относно Православието, а не за протестантските мисии, които също имат своя пропагандна дейност в България чрез печата[1].

През Българското възраждане  се засилва необходимостта и интересът към информацията, относно църковните събития, вяра и култура. Налице са църковни периодични издания на Българската екзархия и митрополитските центрове из страната: в. “Новини” (1890 г.) преименуван на “Вести”, а когато турската цензура го спира, излиза под името “Глас”; в. “Съветник”, сп. “Духовен прочит” (1881-1882); сп. “Български църковен преглед”(1895-1899); сп. “Църковен вестник” (1894-1896), преименувано на “Вяра и разум” и др. Развитието на българския периодичен печат е съпътствано с редица трудности. Печатът се развива при не особено благоприятни политически и икономически условия. Той се заражда много по-късно от печата в напредналите европейски страни. Също така през времето на Турската империя липсва правна защита, свобода на словото и мисълта. Икономическите условия също задържат развитието на вестниците и списанията. Оскъдната техника в страната ни не е позволявала качествено и количествено разпространяване на печата. Но въпреки трудностите, периодичният печат заема важно място в живота на българина. Той отразява неговите въжделения, мъки и постоянна борба за свобода и независимост.

Изданията на Българската екзархия и отделни митрополии не решават проблема с необходимостта от списването на централен църковен орган, който да предоставя вярна и точна информация по различни теми и въпроси сред клира и благочестивите християни. Едва през 1900 г. на заседание на Св. Синод е взето решение за издаване на “Църковен вестник” чийто първи брой се появява на 7 април същата година. Оттогава до днес вестникът е официален орган на БПЦ. Св. Синод си поставя за задача, към вестника да излиза и четиримесечно безплатно приложение – “Библиотека”, което да събира статии свързани с  българската църковна история и църковна археология, християнска етика, проповеди, художествени текстове и др. Това приложение излиза от 1901 до 1912 г. Друго безплатно приложение е “Църковен архив” – три тома, съдържащи интересни документи и материали по бълг. църковна история. От 1920 до 1933 г. излиза още едно безплатно Коледно приложение “Книжици за деца”. Тук се публикуват материали от български писатели и преводи от чужда литература с религиозно-нравствено съдържание.

От месец юни на 1920 г. като безплатно приложение на Църковен вестник излиза “Духовна култура” – тримесечно списание за религия, изкуство и наука. През 1928 г. то става четиримесечно списание за религия, философия, наука и изкуство, което продължава да излиза и до днес, но вече като самостоятелно, отделно и независимо от “Църковен вестник”. В него се публикуват научни и научно-популярни статии в областта на религията, историята, философията и литературата на наши и чужди писатели. Това издание е библиографска рядкост, малко са библиотеките в България, които го комплектуват – предимно по-заможните храмове го набавят чрез абонамент. “Духовна култура” е част от задължителния фонд в Богословските библиотеки към Университетите и Семинариите в София и Пловдив. То изцяло разчита на абонаментната кампания, която провежда Синодалното издателство, и донякъде с частичните продажби в храмовете из страната. В известен смисъл, авторската (респективно редакторска) колегия  е подчинена на Светия Синод, която има за задача да подпомага мисията на Църквата. Изданието намира подкрепа из църковната общественост най-вече с публикациите на богослови (духовници и миряни)  и историци. На страниците на списанието се откриват различни жанрове –  епистоларна литература, извори и документи, доклади, преводи, худ. литература, много малко политика (по скоро религиозна политика), илюстрован материал, рецензии и отзиви на предимно религиозна литература (книги, богослужебни текстове, многотомни издания, периодични издания, стихосбирки). Най-общо, като издание на Св. Синод, то популяризира  Православното учение за Бога, света и човека. Под духовна култура и църковна просвета следва да разбираме запознаването на вярващите с църковната история и съвременност, основните истини на православната вяра, както и нейното приложение в живота на вярващите. Това е една от главните идеи на списанието още от самото начало на неговото списване.

Автори-редактори

Мисията на църковния писател и издател е двойна, защото от една страна, той свидетелства истината, основана на Христос, Който е “пътят и истината и животът” (Йоан 14:6), а от друга страна се грижи за човека, жаден за духовно знание и наука. Основен извор на богословстване са: Свещеното Писание и Свещеното Предание на светите Отци на Църквата. Тава личи и от авторските мото, съдържащи предимно Свещени текстове. Стара истина е, че основата на европейската цивилизация от духовна страна е Библията, един културен човек не може да не познава Светото Писание. Какво по-красноречиво доказателство за авторитета на списание “Духовна култура”. Когато авторите изследват етапи от историята на Църквата и държавата, те проучват изворов материал като: архивни документи, писма и приписки. И винаги тяхната гледна точка е светото Православие.

В списанието се публикуват материали на много автори. Тук няма да бъдат посочвани всички имена, които се срещат. Акцентът ще бъде върху тези, чийто имена се открояват на фона на останалите с по-многобройни публикации и са изпълнявали редакторските си задачи. Това са:

Проф. д-р Тотю Коев – посветил много страници в областта на Догматическото богословие, в намиране на божествените принципи като здрава основа на Православната вяра. Той  дълбоко изследва причините и следствията на разрива между Изтока и Запада. Неговите трудове в днешния ХХІ век са повод за размисъл и преосмисляне на културния диалог между западното и източното християнство.

Ст. н. с. д-р Христо Темелски – неуморен сътрудник в  областта на църковно-историческото минало на България. С родолюбив дух и съвест той изследва и публикува важни документи за Българската църква и държава. Нито един юбилей от църковната ни история не е пропуснал да напомни в своите статии. Неговото авторско пътеводство и съгрижие към българските светини ще остави траен отпечатък в живота на българите, търсещи истината за род и вяра.

Проф. д-р Иван Желев Димитров, учител и наставник на младите хора в областта на Новозаветното тълкуване. Материалите, които публикува за Православието са жива вяра и апостолско вдъхновение. От многобройните страници личи неговото широко познание в Библеистичното богословие, което е безспорно свидетелство за добра съвест и любов към ближния (респективно читателя). Една значителна част от неговите публикации са редакция и преводи на светоотечески текстове и богослужебна литература от гръцки език, които никой до този момент не е разчитал. Неговият професионализъм в научната и преподавателска дейност са основа, на която всеки може да поеме своя личен път към Христос Спасителя, за да разпространява Христовото благовестие.

Доц. д-р Емил Трайчев – декан на Богословския факултет и достоен наследник на Новозаветното богословие, който с характерен висок стил и изискан богословски език свидетелства Христовото учение. Има множество статии и преводна литература от английски език за съвременното Православно богословие.

Други редовни сътрудници на списанието в обхванатия период от мен са: проф. Георги Бакалов, Вера Бонева, Иво Братанов, доц. Димитър Попмаринов, д-р Клара Стаматова, д-р Десислава Пулиева, д-р Мариян Стоядинов, проф. Славчо Вълчанов, Евлоги Данков, проф. Иван Денев, Деян Димитров, Николай Илиев, проф. Николай Цв. Кочев, Трендафил Кръстанов, доц. Ангел Кръстев, Тодор Овчаров, Роза Павлова, Светослав Риболов, проф. Антоний Хубанчев. Има и духовни лица-сътрудници на списанието, като например: проф. протопрезвитер Николай Шиваров, Смоленски епископ Нестор, архимандрит Павел (Стефанов), Българския патриарх Максим и членовете на Светия Синод. Често срещани имена на превеждани автори са: св. Василий Велики, протоиерей Сергий Булгаков, протоиерей Георги Флоровски, Владимир Лоски, протоиерей Йоан Майендорф и други.

Списание “Духовна култура” е обект на библиографска разработка за периода 1920-1965 г. Това са две дипломни работи – на  Марианка Бурова към катедра Библиотекознание, библиография и научна информация на ВУ ”Св. св. Кирил и Методий” – за периода (1920-1943 година) и Мирослава Млечкова към катедра БИН и КП на СУ “Св. Климент Охридски” – за периода (1946-1965 година). За периода 1936-1945 година има изготвена добра семестриална работа в Богословския факултет при СУ от студентката Десислава Владимирова.  Трудната и творческа задача, която си поставят е изпълнена с много добър библиографски усет и богословско знание. Периодът между 1966-1989 година остава като естествено продължение на тези библиографски трудове, най вече, отнасящо се до схемата на библиографските описания, която е една и съща с малки изключения. Този необработен период се предвижда като работен вариант в библиотеката на Богословския факултет при СУ. Това е споделена идея и поставена задача от библиографа на предходния период (1946-1965 година) Мирослава Млечкова, която ù предстои да извърши.

В периода 1944-1989 година интерпретацията на религията, историята, философията и  литературата беше идеологизирана, поради което днес читателят се затруднява в търсенето на информация в дадения период. Политическият режим и цензура рефлектира и върху така наречената, вторична информация от библиографски справочници, картотеки и други помощни средства за читателя, които се оказват почти неизползваеми. Това не е грешка на библиографа, който следва своята работа според даденостите на времето, но така или иначе информацията се променя, тя е като течащата река на Хераклит – идва и отминава…

В настоящият указател се разтварят нови врати за информация от друго време, в което се срещат безброй много разновидности на културния и религиозен свят. Докато през социализма, дълбоко антихристиянски по своята същност, всичко беше насочено срещу християнската вяра респективно Православието, това е времето на преход и промени, на творческа и авторска свобода, която е отразена и на страниците на списание “Духовна култура”. Периодът между 1990 и 2005 година се характеризира със събития, от огромна значимост за Църквата, държавата и обществото. В публичното пространство се срещат: “преход към демокрация” и “преход към пазарна икономика”, отношението на държавата към Църквата – трудности и проблеми (разкола, въвеждането на вероучение в училищата и други). Това е времето на проблемите с възникналите секти и нови теософски течения, за толерантността между различните конфесионални изповедания и други.  На тази бурна от проблеми основа, се развива  богословската наука и образование, за да даде креативни идеи в полза на Църквата, спасяваща човеците.

Обща характеристика на списание “Духовна култура”

Списание “Духовна култура” има свои специфики, на които ще се спра в настоящата дипломна работа. На първо място това е контрастното оформление за периода, който съм избрала.

На фиг. 1 съвсем ясно се вижда монограмът на Христос, който е древен християнски символ. Алфа (α) и омега (ω) помежду Христовите инициали ни напомнят за Божието всемогъщество и безкрайност. Това свещено изображение и днес свидетелства като своеобразен християнски подпис, тематиката на изданието.  Това не е случайност, а има свой подтекст, който следва да разбираме така: Въпреки превратностите на времето списанието е продължавало да излиза.

◄Фиг. 1

Корица на Духовна култура –

месечно списание за религия,

философия, наука и изкуство

(кн. № 1, 1990 година)

Атеистичният режим не е попречил на Св. Синод да изпълнява макар и с ограничения своята пастирска дейност. Но очевидно на корицата не е било възможно поставянето на икони или други подобни ярки изображения, които да привличат читателя.

◄Фиг. 2

Корица на Духовна култура –

месечно списание за религия,

философия, наука и изкуство

(кн. № 12, 2005 година)

В днешно време външният облик на списание “Духовна култура” (ДК) е променен (Вж. фиг. 2). Тук с уважение ще отбележа, за неизменно служещия главен редактор, професор Тотю Коев, вечна му памет, който освен с авторските си изяви, ни  благовести дори и на корицата на изданието с първата празничната икона “Благовещение” (от бр. 3 на 1998 година). Между другото, този външен поглед на списанието не е напразен, защото подсказва най-чествания празник в 12-те месеца от годината чрез изображението на корицата на всеки брой от ДК (напр.: Въздвижение на св. Кръст [Кръстовден] през месец септември; Покровителя на българския народ св. Иоан Рилски през месец октомври; Рождество Христово през месец декември; Успение Богородично през месец август и т. н.). Външната украса навярно привлича вниманието на читателя с благия и светъл образ на светостта – нагледната проповед за всеки православно вярващ човек.

Текстът на публикациите е разположен в две колони, съдържанието е изписано отпред или в края на книжката, на два езика – български и английски. Прави впечатление отпечатването на Патриаршеските документи и писма, които винаги са изписвани с курсивни ръкописни букви. Останалите статии, украсени с орнаментирана първа  буква, са печатен текст с бележки под него или в края, което доказва и тяхната научност. Авторите често допълват статиите си с библиографски списъци. Важно място заемат и илюстрациите – икони, снимки, портрети и символи.

През разглеждания период едва от 2003 година (на кн. № 2) редакцията отбелязва, че списанието има  Международен стандартен номер (ISSN 0324-1173), което му осигурява по-широка достъпност и защита. Форматът на ДК винаги е бил един и същ – ок. 16 х 22 см. Относно тиражът на изданието, той е стигал максимум до 2000, но днес поради финансови причини, едва достига до 300/350 бр. месечно[2].

Периодът 1990-2005 година, е свързан с няколко юбилейни годишнини, на които редакторите (респ. авторите) са отделили място в публикуваните статии. Първата и най-значима годишнина е 2000 години от Рождество Христово – прехода към новия ХХІ век и мястото на Православието и православната богословска книжнина в живота на човека. Годишнините, посветени на 1130 години от създаването на Българската православна църква и 130 години от създаването на Българската екзархия, са повод за оформянето на отделни подрубрики в схемата на указателя. През 2003 година Българската православна църква отбелязва петдесет години от възстановяването на Българската патриаршия. От голямо значение са и юбилейните годишнини в памет на бележити личности, оставили светъл лъч в историята на България. Забележителна е и 2005 година, в която се навършват 85 години от издаването на списанието.

Методични бележки

Разглежданият период (1990-2005 година) обхваща 16 години, като от 1990 до 1995 вкл. са излизали по 12 книжки годишно, а от 1996 до 1999 година по 6 книжки, поради редакторски проблеми. От 2000 година до 2005 започват да излизат отново по 12 книжки годишно. Описани са общо 180 книжки чрез преглеждане на всички статии “de visu”.

Тематичното и жанрово разнообразие поставиха в процеса на работа редица сложни проблеми, отнасящи се най-вече до разработването на подходяща схема и до описанието и анотирането на статиите.

Библиографското описание е съобразено с БДС 17264–91 “Библиографско описание аналитично. Описание на съставни части от публикации в книжни материали”. В библиографския указател са наложени някои промени:

– Пропуснато е заглавието на списанието, тъй като се подразбира.

– Извършено е уеднаквяване на различните форми на авторското име, като за редна дума е възприета най-популярната форма. Връзката с останалите форми на авторското име е осъществена в именния показалец.

– При описанието на статия от духовно лице е запазена духовната титла след редната дума на духовното име.

– Поради спецификата на материалите се наложи допълването с по-подробни справочни анотации на почти всички статии.

– Когато име на лице е в родителен падеж с окончание “а”, е оставено така, с цел да се запази атмосферата на времето (Спасителя Иисуса Христа, апостола Матея,  св. Иоана).

– В библиографските описания на показалеца са посочени по-важните илюстровани материали с цел да подпомогнат читателското търсене. В прави скоби е вписана допълнителна информация към илюстрования материал (напр.: икони, портрети, снимки).

– В някои рубрики азбучната подредба е нарушена, защото има статии от един и същи автор. Тук е предпочетена хронологичната подредба на материалите (напр. Св. Василий Велики из “Шестоднев”, Приветствия на Бълг. патриарх Максим и др.)

– В показалецът на имената са добавени векове или години само на царе и императори, а в прави скоби е допълнена датата и месеца, в който се чества празника на даден светец (напр. Борис-Михаил, св. кн. [Чества се на 2 май], Иоан Рилски, св. [Чества се на 19 октомври и 18 август] и т. н.)

Всеки материал е описан и е представен еднократно в раздела, отговарящ на неговото съдържание. Там където съдържанието на материала е от такъв характер, че би могло да се представи и в други раздели, са направени препратки. Нареждането на материалите в рубриките е азбучно, а в рамките на един автор – хронологично. Допуснати са изключения (при нареждането на Патриаршеските послания), в полза на хронологичното представяне. Има случаи, в които въпреки малкия брой на публикациите е създадена самостоятелна рубрика. Причината е в значимостта на проблема.

Групировка на материала

Както вече беше отбелязано, съдържанието на анотирания период се отличава с изключително тематично и жанрово разнообразие. Това наложи да се разработи специална класификационна схема, която съдържа 28 рубрики и 52 подрубрики (в много случаи утвърждавани при консултации със самите автори), които не са отбелязвани в редакторските списъци на годишното съдържание. При формулирането на рубриките е взето под внимание: Логичното  разпределение на дисциплините, по които се изучава богословската наука у нас; Допълненията на УДК (Таблици на десетичната класификация. – С., 1991 и Таблици на десетичната класификация : Доп., попр. и метод. решения: 1993-2004. – С. : НБКМ, 2005); Предходните библиографски указатели на ДК; Библиографския указател – Религиоведение на РАН: Институт за научн. инф. по общ. науки; Редакторските годишни списъци на съдържанието.

Указателят съдържа следните основни раздела:

1. Богословски имена и понятия

2. Библейско богословие

3. Историческо богословие

4. Българска църковна история

5. Църковно и каноническо право

6. Храмове и манастири – история и духовен живот

7. Персоналия

8. Агиология и агиография

9. Патрология

10. Догматическо богословие

11. Инославни изповедания

12. Християнска философия и психология

13. Християнска етика

14. Християнска антропология

15. Християнска социология

16. Християнска апологетика

17. Сравнително религиознание

18. Педагогика. Катехетика. Методика

19. Пастирско богословие

20. Омилетика

21. Литургика

22. Старобългарска книжнина

23. Исихазъм

24. Църковна археология. Християнско изкуство и символика

25. Езикознание, филология, литературознание и литература

26. Музика. Църковна музика

27. Материали в областта на историята, културата и политиката

28. Книжнина

Мотивите за така структурираната схема са следните: Началото на описвания период е свързан с “Библейски имена и понятия”, за които са писали предимно преподаватели по богословие. Това етимологично разясняване на богословските и философски понятия има справочен характер и е научен метод за списване на статиите в списанието. Първата главна рубрика в разработката е “Библейско богословие” и естественото ù продължение от подрубриките – “Библейска археология и библейска история”, “Свещено Писание на Стария и Новия Завет” са формулирани въз основа на тези, които редколегията е оформила, но с малка промяна на някои от тях и добавяне на собствени от библиографа, с оглед на наличния материал и съвременните тенденции в богословското образование. В рубриката “Свещено Писание на Стария и Новия Завет” материалът е разделен на Общи, тоест въпроси свързани с двата Завета, и отделно за Стария и Новия Завет. В раздела “Историческо богословие” са определени, както “Общи въпроси”, така и “Обща история на Църквата”, “История на съвременните православни църкви” (СПЦ), “История на древните християнски (нехалкидонски) църкви”, “Движение за християнско единство (Икуменизъм)” и “Съвременно православно богословие на ХХ век”. Тази рубрика се отличава с особено богатство от публикации с важни факти и събития в историческото богословие. ОИЦ събира статии за Седемте Вселенски събора, които са изиграли основна роля във формулирането на Православното учение за Бога и Църквата. История на СПЦ се отнася до Българска, Руска, Сръбска, Албанска, Японска и др. православни църкви, които в исторически план са възникнали в по-късно време от древните църкви – Йерусалимска, Антиохийска, Александрийска и други. В рубриката “Икуменизъм” се запознаваме, не само с въпроса за Световния съвет на църквите като международна организация, а и за религиозната свобода и диалога между православните и други църкви.  В съвсем новата рубрика “Съвременно правосл. богословие на ХХ век” се появават интересни преводи на руската богословска школа, както и идеи за Преданието на цялото православно богословие от началото на ХХ век до днес. Много значима група от статии събира рубриката “Българска църковна история”, която по подразбиране е част от Общата църковна история. Тук подрубриките: “Християнството по българските земи до Покръстването”, “БПЦ през Средновековието”, “БПЦ през Възраждането” са подредени в хронологичен ред. Историците с особен интерес се отнасят към крепилото на българския дух и народност – “Българската екзархия” с духовен център Цариград. Тяхното отношение насочва библиографа към отделна подрубрика на Възрожденския период. Заедно с темата за Екзархията се срещат статии за културно-просветната дейност под названието – “Учителното дело в България”, а “Нова и най-нова история на БПЦ” е естествен завършек на този отдел. След историята следват въпросите свързани с Църковното право, важна дисциплина в Богословското образование. Този дял обхваща две подрубрики: “Църква и държава” и “Устройство и управление на Бълг. църква”. През 90-те години на ХХ в., когато БПЦ беше разкъсвана от ереста на разкола, най-често срещаните въпроси се отнасят до: реда и каноничното единство в Православната църква. След този раздел са поместени теми и въпроси, свързани с духовния и исторически живот на храмовете и манастирите, предимно в България. Тук авторите са отделили внимание на “Дарители и ктитори на църкви и манастири” и въпроси свързани с поклонничеството, което е част от духовния живот на всеки християнин. Друга, по-широка авторска палитра от теми е така наречената Персоналия, която включва няколко подгрупи за бележити личности: “Български светци”, “Духовници”, “Светски лица”, “Руски мислители” и “Художествени биографии на възрожденци”.  Богословската наука “Агиология” има за предмет живота и почитта към светците и всички свързани с тях въпроси, а “Патрологията” изучава живота, съчиненията и учението на църковните отци, учители и писатели. Тук е обособено място за “Слова и поучения на св. Отци” със специален  подотдел  на “Св. Василий Велики из неговия Шестоднев” – преводи на неговите беседи от гръцки език. В “Догматическо богословие” са поместени всички статии, свързани с истините на православната вяра – за Бога, човека и светиите. Тук в отделна подрубрика са обособени статии, свързани с “Учението за Църквата” [Eклезиология] – важен дял в догматическото богословие. Под рубриката “Инославни изповедания” са систематизирани публикациите за: римокатолицизма, протестантизма и някои секти, възникнали на християнска основа. В предмета “Християнска философия и психология” е събран интереса на млади и стари специалисти, които споделят с читателя личните си философски интерпретации за молитвения опит и непрестанното търсене на Бога. В “Християнска етика”, освен основния отдел са включени и “Духовно-нравствени поучения”, които имат назидателен характер за човека, стремящ се към спасение. Нови рубрики в редакторските списъци са: “Християнска антропология” и “Християнска социология”, в които се разглеждат актуални проблеми на съвременната биоетика, духовният образ на човека, за христ. семейство, за дехуманизацията, срещу хомосексуализма и други. В “Християнска апологетика” – защита на православната вяра, има публикации от общ характер с подотдели: “Християнство и секуларизъм”, “Нехристиянски религиозни учения”, “Съвременни окултни течения”. Те стоят на това място, защото в тях са изложени идеи на новопоявили се религиозни течения, които имат временен характер. В защита на вярата, православните автори критикуват остро тези явления. В “Сравнително религиознание” попадат редица публикации, в които се изследват въпроси за световните религии – юдаизъм, християнство, будизъм, ислям.

Важна дисциплина за подготовка на учителя по вероучение е  “Педагогика. Катехетика и методика”, която включва и една нова подгрупа от въпроси, свързани с “Предметът Религия в българското училище”. Известен факт е изучаването на тази дисциплина днес, но само като СИП или ЗИП в българското училище. В “Омилетика”, която е наука за проповедта, са отделени общите въпроси от самите проповеди, които са подредени в “Слова, речи, послания, беседи и проповеди” и по-частно в “Приветствия на Бълг. патр. Максим” и “Празнични послания на Бълг. Патриаршия и Светия Синод. Последните са обособени в: Новогодишни и Пасхални послания. Тук е интересно да се отбележи, че в края на всяко послание има актуален списък на настоящите митрополити и духовни водачи на БПЦ. В науката “Литургика” са поместени статии за Православното богословие и Литургия, както и други църковни последования, свързани с богослужебния ред. Много ценна подрубрика е “Служби на светци”, в която са включени преводи на служби от оригинал. В “Старобългарска книжнина” и “Исихазъм” се обхващат въпроси, свързани с анализи на литературни извори, доклади за Търновската книжовна школа и исихастката традиция у нас. Рубриката “Църковна археология. Християнско изкуство и символика” е събрана в едно, защото съдържанието на публикациите по тези въпроси е свързано. Тук има информация за храмове, манастири, акрополи в България и в чужбина. Истинско богатство от богословско езикознание и литература е рубриката “Езикознание, филология, литературознание и литература” с подотделите: “Езикознание и филология”, включваща статии за църковния език и за връзката между двете науки богословие и славянска филология; групата “Литературознание и литература”, която се дели на “Проза” и “Поезия” е изцяло от религиозен характер. Тази своеобразна антология от духовни стихове и разкази за възрожденци представлява интерес за литературоведите. В “Музика. Църковна музика” са подредени статии, в които главната тема е източното и западно църковно пеене у нас. “Материали в областта на историята, културата и политиката” са такива статии, за които не е направен специален отдел, тъй като те са от по-общ характер. При описа на постоянната рубрика “Книжнина” се наложиха два подотдела: “Рецензии и отзиви” и “Библиографски прегледи и обзори”. Тези публикации се отнасят изцяло до литература с богословска тематика, като важна бележка за тях е факта, че рецензиите не са само препоръка към читателя, но и съмислие с книгата.

Справочен апарат на указателя

Към библиографския указател са разработени и четири показалеца – на имената, на географските места, на цитатите от Свещеното Писание и показалец на храмове, манастири и акрополи. Последният показалец е разделен на Български манастири и такива извън България. Съставянето на показалците има своята специфика и особености, съобразени с читателския интерес на богослова, който ще се ползва изключително от тях. Поради читателското търсене на информация относно, празниците в Православната църква, към имената на светиите в прави скоби са добавени – датата и месеца, в който се чества паметта им (напр. Фотий, патр. св. [Честв. на 6 февруари] и т. нат.), а към имената на царе и императори е добавен периода, в който са живеели, с цел по-точна ориентация.

В табличен вид е и прибавен списък на духовните титли с кратко пояснение и официално обръщение към тях във възходящ иерархичен ред. Това допълнение към указателя е предизвикано от  спецификата в църковната писмена и устна етикеция, от която читателя ще се ползва.

Заключение

Настоящата дипломна работа представлява пълна библиография на всички публикувани материали в списание “Духовна култура” за периода 1990-2005 година, тъй като до този момент липсва такава. Това е един от основните приноси на тази разработка. Чрез библиографирането на статиите се облекчава намирането на материала от списанието – така се улесняват читателите и библиографските специалисти. Идеите, замислени в началото, са постигнати, като за целта са описани 754 материала, разпределени в 28 рубрики и 52 подрубрики, изработени са и показалци. Справочният апарат – именен и географски, показалец на църкви и манастири, и на Свещеното Писание, ще пести време на потребителите и ще ги ориентира в информацията, отразена в списанието. Те спомагат за ефективното използване на указателя, защото предлагат различни “входове” към основния текст.

Неизменно, следвайки пътя на библиографа, аз все пак се ръководих от едно златно правило на съвестта – да се поставям на мястото на другия. Донякъде това правило се доближава и до  християнството, което преподава съвършенната любов – да превърнеш чуждата болка в своя. Богословието е изява – както казва епископ Калистос (Уеър) – в полза на всички[3].

Друг важен подход към библиографията беше реализирането на основната задача, да прочета по-интересните и важни статии на списанието. Използвах метода на обработка de visu и чрез личен контакт с повечето от авторите, се стремях да разбера тяхното Православно мислене и идеи, вложени в статиите. На тази основа достигнах следните изводи и резултати:

– Подробните разяснителни бележки в увода на работата имат за цел да представят списанието на по-широк кръг от хора;

– Класификационната схема на работата е съставена с максимална обективност, следвайки принципа за правото на другия (респективно ползвателя). Където е необходимо съм добавила препратки, с цел по-пълна ориентация;

– Във всяка група статиите са подредени строго азбучно. На определени места са разпределени в хронологичен ред, за да се избегнат повторенията на имената и да се проследи авторската мисъл и логика;

– При необходимост библиографските описания имат направени анотации, за да информират читателското любознание;

– Справочният апарат е естествено продължение на цялата библиография, който разностранно служи за бърза връзка с основния текст;

– Таблиците с титлите на духовни лица, както и съвсем краткото разяснение, добавят една съвсем нова страница в библиографското описание на изданието.

Тази специална библиография е посветена на науката Богословие, която е необходим етап в научноизследователския процес – освен че го предшества, в редица случаи тя и съпътства научните разработки, като отразява постигнатото до определен момент и е база за по-нататъшни проучвания в същата научна област. Указателят на списание “Духовна култура” обогатява не само православната богословска, но и философската и историческата специална библиография. Тук литературоведите биха открили много непубликувани интересни произведения на непознати писатели. Този труд е една основа за историческото изследване на Богословската наука и мисъл в България, пример за логична подредба на богословските дисциплини и обещание за бъдещето на науката богословие …

Изготвеният библиографски указател е едно ценно помагало в научната богословска дейност. Неговата стойност не се изчерпва само за съвременната действителност, но и за бъдещите поколения, защото в списанието темите са пряко свързани с истините на християнската вяра, които са дадени на човека за да се спасява чрез Църквата, на която според Евангелието “и портите адови няма да ù надделеят” (Мат. 16:18). Това свидетелства духът на времето и днес, в което още повече е необходимо да се изпълни мисията на християнството – израстнало като вечно зелено дърво край бистрия ручей на знанието и вярата в доброто.

БОГОСЛОВСКИ ИМЕНА И ПОНЯТИЯ

1. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на думата “Летостротон”/ Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 8-16.

2. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на думата “тамян” / Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 11, с. 1-20.

3. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на името “Коледа” / Иво Братанов. // LXXX, 2000, № 12, с. 1-8. Книжовна и народна етимология.

4. ГЕОРГИЕВА, Милка. Историческата памет за езика и името / Милка Георгиева. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 21-26. В Православното истор. и мист. богословие.

5. ЛАТКОВСКИ, Иван. Съдържание и същност на понятието “антихрист” / Иван Латковски. // LXXVІІІ, 1998, № 4, с. 22-29.

6. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Пустинята и планината като библейски понятия / Йером. Павел (Стефанов). // LXX, 1990, № 8, с. 9-15.

7. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” в смисъл на “благосклонност”, “дар” и “милост” / Мариян Стоядинов. // LXXVІІІ, 1998, № 6, с. 6-20. Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

8. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” в смисъл на “удоволствие” и “радост” / Мариян Стоядинов. // LXXІХ, 1999, № 1, с. 10-14.Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

9. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” (Χάρις) в смисъл на Божия “сила” и “действие” / Мариян Стоядинов. // LXXХ, 2000, № 7, с. 8-14. Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

БИБЛЕЙСКО БОГОСЛОВИЕ

БИБЛЕЙСКА АРХЕОЛОГИЯ и БИБЛЕЙСКА ИСТОРИЯ

10. ТРАЙЧЕВ, Емил. Двамата месии в Кумран / Емил Трайчев. // LXXX, 2000, № 9, с. 17-23. Учението за двама месии в Кумранските текстове (ок. 150-30 г.).

11. ШИВАРОВ, Николай протопр. Новооткрити забележителни гробници край Йерусалим : Археологическите изследвания на гробниците на царете, на семействата на Кайафа и др. и значението им за библеистиката / Протопр. Николай Шиваров. // LXXIII, 1993, № 10, с. 1-14. Съдържа: 1. Древните погребални места; 2. Гробният комплекс при манастира “St. Etienne”; 3. Гробница № 25 в Еномовата долина; 4. Осуарът от Giv’atha-Mivtar с останки от разпнат; 5. Гробницата на Кайафа.

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ

Общи въпроси

12. БРЕК, Джон. В търсене на православен метод Lectio Divina [“духовно четене”] / Джон Брек; Прев. Д. Попмаринов. // LXXXI, 2001, №5, с. 13-29. Доклад, четен на Методистко-правосл. консултация, проведена от 16 до 20 юли, 2000 г., гр. Бристол, Англия. Съдържа: 1. От екзегезис до Lectio Divina; 2. L. Div. в западната традиция; 3. Относно правосл. метод L. Div.: За ценността на Писанието; Молитва чрез Писанието.

13. КАЛИСТОС (Уеър), Т. епископ. Как да четем Библията / Еп. Калистос (Уеър); Прев. Ем. Трайчев. // LXXXII, 2002, № 2, с. 10-18. Съдържа: Четене на Библията с послушание. Разбиране на Библията чрез Църквата. Христос – сърцето на Библията. Библията като нещо лично.

14. КЕСИЧ, Веселин. Православната църква и библейското тълкуване / Веселин Кесич; Прев. от англ. със съкр. Ем. Трайчев. // LXXV, 1995, № 9, с. 7-11.

15. ТРАЙЧЕВ, Емил. Духовната екзегетика на преп. Максим Изповедник / Ем. Трайчев. // LXXXI, 2001, № 2, с. 1-8. За връзката между аскетиката и екзегетиката в произвед. на преп. М. Изповедник и духовния опит.

16. ШАНЦА, Мария. Възкресението – тайна на вярата / М. Шанца. // LXXVII, 1997, № 4, с. 17-20. Възкресението на Иисус Христос според библейските автори.

17. ШИВАРОВ, Николай протопр. Аскетизмът от библейско гледище / Протопр. Николай Шиваров. // LXXVII, 1997, № 1, с. 3-18. Съдържа: І. Старозаветната идея за въздържанието; ІІ. В класическия елинизъм; ІІІ. Аскетизмът в междузаветната епоха; ІV. Новозаветното становище; 1. Св. Й. Предтеча; 2. В живота и учението на Иисус Христос; 3. Апостолското учение за въздържанието.

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА СТАРИЯ ЗАВЕТ

18. АВЕРИНЦЕВ, Сергей. Премъдростните книги на Соломон и Иисус син Сирахов / Сергей Аверинцев; Прев. от рус. Евгения Трендафилова. // LXXIX, 1999, № 4, с. 9-13.

19. ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Царското служение в Стария Завет / Славчо Вълчанов. // LXXII, 1992, № 7, с. 1-10. За: 1. Понятието “цар” в Ст. Завет. 2. Установяването на църската институция в древн. Израил. 3. Характеристика на царск. служ. в Ст. Завет. 4. Царският институт, отразен в псалмите.

20. МАРИНОВ, Димитър. Книга Иисус Навин : Към проблема за исагогическия ù анализ / Димитър Маринов. // LXXIII, 1993, № 2, с. 1-12; № 3, с. 1-10. Съдържа: І. Название на кн.; ІІ. Време на написване; ІІІ. Авторство; ІV. Достоверност на кн.; V. Съдържание; VІ. Структура на текста; VІІ. Хипотези за структ. и произход на кн. Иисус Навин; VІІІ. Богословско значение (идеи) в кн. И. Навин.

21. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Месиански и апокалиптични идеи в българската старозаветна апокрифна литература / Димитър Попмаринов. // LXXX, 2000, № 6, с. 7-18.

22. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Практическата библейска мъдрост в Ст. Завет : Библейският човек пред тайната на битието / Димитър Попмаринов. // LXXIII, 1993, № 11, с. 1-12. Съдържа: 1. Отношения между човека и Бога – Божието всемогъщество; 2. Библейското откровение за вечността; 3. Човекът пред Божието величие; 4. Божията всеобемаща любов към човека и творението; 5. Вярата – подвиг на човешкия дух; 6. Страданието и силата на вярата; 7. Отношението към ближния. От възмездието към любовта; 8. Мъдростта да се управлява справедливо; 9. Моралните разбирания за семейството и обществото; 10. Мъдростта – необходимо условие за висок нрав. Живот; 11. Мъдростта в личния живот и семейството, в обществения живот; 12. Отношение към околния свят (природата).

23. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Старозаветното Свещено Писание – основен извор и авторитет за догматическото учение на Църквата / Димитър Попмаринов. // LXXXI, 2001, № 4, с. 3-11. Съдържа: Истината в Ст. Завет. Отношенията между истина и вяра като Божие Откровение. Догматът – продукт на отношението между истина и вяра в контекста на Св. Писание. Ст. Завет като извор и авторитет на вярата в Бога.

24. ШИВАРОВ, Николай протопр. Екзегетическият метод в Св. Василиевия “Шестоднев” и актуализирането му днес / Протопр. Николай Шиваров. // LXXI, 1991, № 4, с. 12-21; № 5, с. 8-18.

25. ШИВАРОВ, Николай протопр. Законът на пророк Самуил за царската институция / Протопр. Николай Шиваров. // LXXII, 1992, № 8, с. 1-7. Съдържа: І. Структура и контекст; ІІ. Негативната оценка за царск. власт; ІІІ. Народното желание и изборът на цар Саул (8: 1-9); ІV. Законът за царск. власт (8:10-22); V. Помазването на царя и неговата харизма; VІ. Участието на народа при възцаряването; VІІ. Престолонаследие; VІІІ. Личността на царя.

Вж и  Св. Василий Велики из “Шестоднев”

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ

26. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Да живеем в братска общност / Иван Ж. Димитров. // LXXV, 1995, № 3, с. 10-14. Образът на Църквата според Еванг. на Матей 18:15-20.

27. ДИМИТРОВ, Иван Ж. История на евангелията през 3-11 век на Изток / Иван Ж. Димитров. // LXXV, 1995, № 8, с. 1-17. Съдържа: 1. Необходимост от изучаването на Свещ. Писание; 2. Отношението към тълкуването на Писанията вчера и днес; 3. Какво знаем за тълкуването на Евангелията през 4-9 век в Изт. Църква; 4. За Евангелията на: Матей, Марк, Лука и Йоан; 5. Заключение.

28. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Катедрата по Свещено  Писание на Новия Завет : От създаването ù до наши дни / Иван Ж. Димитров. // LXXX, 2000, № 5, с. 1-8. За Новозаветната наука у нас и Библейската библиотека (Bibliotheca biblica) – дело на Дружеството за новозаветни изследователи (Швейцария, Германия, Русия и България).

29. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Началото на нашето спасение / Иван Ж. Димитров. // LXXI, 1991, № 3, 11-15. Тълкувание на Еванг.от Лука 1:26-38. За слизането на Св. Дух над Св. Дева Мария.

30. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Новозаветни апокрифи / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 8, с. 1-8. За появата на апокрифите. Санкцията на Църквата. Качество на сведенията. Видове новозав. апокрифи. Послание до Лаодикийци. Значение на апокрифите Аграфа (вид кратки текстове). Текстът на послание до Лаодикийци.

31. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Образ – икона. Функция на понятието в Новия Завет / Иван Ж. Димитров. // LXXXII, 2002, № 1, с. 1-8. Кратък тълкув. преглед на места от Н. Завет. 1. От христологична гледна точка – 2 Кор. 4:4; Кол. 1:15; Евр. 1:3; 2. По отношение на човека –  Кол. 3:10; Еф. 4:24 и 1Кор. 15:49; Рим. 8:29; Срв. 2 Кор. 3:18; 3. В отделни изрази – 1Кор. 11:7; Як. 3:9.

32. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Преводи на Новия Завет на български език /   Иван Ж. Димитров. // LXXIX, 1999, № 1, с. 3-9.

33. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Проф. Н. Н. Глубоковски и Новозаветното богословие в България / Иван Ж. Димитров. // LXXX, 2000, № 4, с. 3-8. За живота и делото на проф. Н Н. Глубоковски [1863-1937]. Съдържа и списък на публикациите му на рус. и бълг. ез.

34. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Сава Доброплодни и новозаветното тълкувание : По случай 175-годишнината от рождението му / LXXV, 1995, № 6, с. 11-17. Приносът на С. Ил. Доброплодни [1820-1894] за религиозната и църковна просвета в България.

35. ЕВАНГЕЛСКИ свидетелства за Христовото възкресение. // LXX, 1990, № 4, с. 4-6. Съдържа: Новозаветни текстове: Мат. 28:1-10; Марк 16:1-14; Лук. 24:1-10; Ин. 20:1-17.

36. ИВАНОВ, Петър свещ. Православни преводи на Новия Завет на китайски език / Свещ. Петър Иванов; Прев. от рес. Н. Цурев. // LXXXII, 2002, № 6, с. 10-15.

37. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Новият Завет и гностицизмът / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVIII, 1998, № 3, с. 7-12. Исторически анализ.

38. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Притчата за богаташа и бедния Лазар / Йером. Павел (Стефанов). // LXXI, 1991, № 10, с. 1-9. Тълкувание на Евангел. от Лука (16: 19-31).

39. ТРАЙЧЕВ, Емил. “Йоановата Петдесетница” : Йоан 20:22 в съвременната екзегетика / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 6, с. 1-6. Авторът прави паралел и тълкува два текста от Н. Завет: Иоан 20:21 и Деян. 2 гл. – за изпращането на Дух Свети Утешителят (т.е. Дух Свети в Неговата функция като Учител).

40. ТРАЙЧЕВ, Емил. Кумран и Новият Завет / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 10, с. 10-18. С библиогр. Съдържа: 1. Палестина; 2. Извън Палестина; 3. Методология.

41. ТРАЙЧЕВ, Емил. Преброяването при император Август и раждането на Иисус Христос / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 2, с. 1-4.С библиогр. Исагогически анализ на Еванг. според Лука (2: 1-5).

42. ТРАЙЧЕВ, Емил. Преглед и значение на историята на Новозаветния канон за Апостолския период / Емил Трайчев. // LXXIX, 1999, № 6, с. 8-17. Църковно-традиционно схващане относно формирането на Новозаветния канон (І-VІ в.)

43. ТРАЙЧЕВ, Емил. Произходът на концепцията за Логоса / Емил Трайчев. // LXXIX, 1999, № 3, с. 1-5. Идеята за Логоса – Пролога на евангелист Йоан (1:1-14) в паралел с древното предание и философски учения.

44. ТРАЙЧЕВ, Емил. Самарянският календар – източник на спорове през новозаветния период / Емил Трайчев. // LXXVI, 1996, № 2, с. 13-16. Свидетелства, относно календарните различия между юдеи и самаряни.

45. ТРАЙЧЕВ, Емил. [Свети] Св. Евангелист Матей – автор на първото канонично Евангелие / Емил Трайчев. // LXXX, 2000, № 4, с. 9-15. Исагогически анализ.

46. ТРАЙЧЕВ, Емил. Седемте изречения на Иисус Христос от Кръста / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 4, с. 4-8. Тълкуване на думите, казани от Иисус Христос преди Неговата кръстна смърт,  в две групи: Първа: Лука 23:34, 23:43 и Йоан 19:26-27; Втора: Марк 15:34 (Мат. 27:46), Йоан 19:28 и 19:30, Лука 23:46.

47. ТРАЙЧЕВ, Емил. Синоптическият проблем в края на ХХ век / Емил Трайчев. // LXXXI, 2001, № 1, с. 14-21. Въпроси относно взаимните отношения между първите три Евангелия – Матей, Марк и Лека в посоч. период.

48. ТРАЙЧЕВ, Емил. Юдейският календар и датата на христовата кръстна смърт / Емил Трайчев. // LXXIV, 1994, № 4, с. 1-8 : С табл.

49. ЦУРЕВ, Николай. Възкресение на мъртвите или метафизика на тялото / Николай Цурев. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 3-8. Съдържа: І. Употребата на ανάσττασις и έγείρω в 1Кор. 15 гл.; ІІ. Възкресение на тялото според 1Кор. 15.

ИСТОРИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

Общи въпроси

50. МАРИНОВ, Борис. Свещените текстове и историческото познание / Борис Маринов. // LXXXIV, 2004, № 2, с. 1-9. Съдържа: Истор. наука. История на Църквата. Бог и човек в историята; Църковната история и гражданската история; Свещ. Предание и историята; Житията на светиите като свещен и истор. текстове.

51. МЕРДЖАНОВА, Ина. Историята като символ / Ина Мерджанова. // LXXIII, 1993, № 11, с. 25-27. С библиогр.

52. ПРОДАНОВ, Николай. Основни елементи на християнския историописен модел в условията на Българското средновековие (IX-XVIII в.) / Николай Проданов. //LXXXI, 2001, № 7, с. 12-17. За: 1. Идейният модел или “христ. философия на историята”; 2. Технологичният модел на писане – Защо и кой пише история?

53. ФЛОРОВСКИ, Георги прот. Затрудненията на християнина историк / Прот. Георги Флоровски; Прев. от рус. Борис Маринов. // LXXXV, 2005, № 5, с. 20-31; № 6, с. 1-11.

ОБЩА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА (ОИЦ)

54. БАКАЛОВ, Георги. Изтокът и Западът в Европейското средновековие : Генезис на кризите и съюзите / Георги Бакалов. // LXXX, 2000, № 9, с. 1-10. С библиогр.

55. БАКАЛОВ, Георги. Между-църковни отношения на Балканите през Първата половина на ХІІІ век / Георги Бакалов. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 27-33. Канонико-догматически и политически проблеми на Църквата през Средновековието.

56. БАКАЛОВ, Георги. Универсалистки аспекти в идеята за “Третия Рим” / Георги Бакалов. // LXXII, 1992,  № 4, с. 22-31. За Византия и приемството на христ. религия от южнослав. народи в Русия.

57. БАКАЛОВ, Георги. Юдаизмът и езическите култове при появата на Християнството / Георги Бакалов. // LXXII, 1992, № 12, с. 1-6.

58. КОЕВ, Тотю. Неделя Православна / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 2, с. 1-6. За Първата неделя от Великия пост (843 г.) – светите отци от 7 Всел. Съб. обобщили резулт. от дългата борба срещу иконоборците и заедно с народа отпразнували победата на Православието над еретическите иконоборчески заблуди.

59. КОЕВ, Тотю. “Схизмата” от 1054 г. / Тотю Коев. // LXXXIV, 2004, № 9, с. 1-12. За разрива между Изтока и Запада – причини и следствия.

60. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Към въпроса за съборните борби между исихасти и варлаамити / Николай Цв. Кочев. // LXXIII, 1993, № 7, с. 21-31.

61. КРЪСТЕВ, Ангел. Причини за разделението на Църквата / Ангел Кръстев. // LXXIV, 1994, № 11, с. 7-16. За обявяването на схизмата между Източната и Западн. църква през 1054 г.

62. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Император Юстиниан, империята и Църквата / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от англ. Борис Маринов. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 6-20. Доклад, изнесен на симпозиума “Юстиниан и Източното християнство” в Дъмбъртън Оукс, май 1967 г.

63. ОМАРЧЕВСКИ, Александър. Монофизитството до Халкидонския събор / Александър Омарчевски. // LXXX, 2000, № 8, с. 1-12. Съдържа: 1. Св. Прокъл (434-446); 2. Процесът срещу Евтихий и формулата на св. Флавиан Цариградски от 448 г.; 3. Разбойническият (ІІ. Ефески) събор през 449 г.

64. ОСОРГИН, Николай. За датата на Православната пасха / Николай Осоргин; Прев. Йером. Емилиян Боцановски. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 1-3. На базата на установеното през ІV в. Никейско правило.

65. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. За смъртта и възкресението на Господа Иисуса Христа / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 5, с. 1-6.Истор. факти на събитията.

66. РУСАНОВ, Росен. Великата Франска буржоазна революция, управлението на Наполеон и Римокатолическата църква / Росен Русев. // LXXVII, 1997, № 6, с. 19-27.

67. СЪБЕВ, Тодор. Социално-икономически, политически и икуменически фактори в зараждането и развитието на иконоборството / Тодор Събев. // LXXIV, 1994, № 1, с. 3-15. Съдържа: 1. Увод.; Визант. импер. от 20-те до 40-те години на VІІІ в.; 2. Някои религ. икумен. аспекти, социал.-икон. корени и полит. фактори на иконоборчеството; 3. Социални и полит. елем. в развитието на иконоб. ориентация; 4. Отриц. роля на цезаропапизма; 5. Разделение сред клира; 6. Разделение между християните, предизвикано от борбите между иконопочит. и иконоборци; 7. Радикална полит. изява на конфликт и враждебност;  8. Отрицателни последици от противоп. между армията и монашеството; 9. Изповедничеството и мъченичеството на православн. извор на напрежение и разделение; 10. Последици от борбата за власт в императ. дворец; 11. Последици на иконоборств. между християн. Изток и Запад; 12. Положител. роля на 7 Всел. съб.; 13. 843 г – Триумф на Православието; 14. Заветите на ІІ Никейски събор.

Вж. и № 58

ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ (СПЦ)

68. АВГУСТИН (Никитин), архим. Църковни тържества на бреговете на Нива / Архим. Августин (Никитин); Прев. от рус. Иван Денев. // LXX, 1990, № 1, с. 14-20. За Рус. правосл. църква и пренасянето на мощите на св. Ал. Невски (история и настояще).

69. НЕОФИТ, митрополит Доростолски и Червенски. Православната автокефална църква в Америка / Доростолски и Червенски митроп. Неофит // LXXVIII, 1998, № 2, с. 1-7. С библиогр.

70. НЕОФИТ, митрополит Доростолски и Червенски. Японска автономна православна църква / Доростолски и Червенски митроп. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 2-7. С библиогр.

71. НЕСТОР, епископ Смоленски. Сръбски църковни подвория в Москва и почитане на св. Сава, архиепископ Сръбски, в Русия / Смолен. еп. Нестор. // LXXXII, 2002, № 11, с. 29-30.

72. СТОЯНОВ, Иван. Три писма от архивите в Санкт Петербург / Иван Стоянов. // LXXII, 1992, № 4, с. 31-33. Съдържа: Данни за продължаващите противоречия между Царигр. Патриаршия и Бълг. екзархия; За отношението на Сърбия и Русия към тези противоречия.

73. ТЕМЕЛСКИ, Христо. По някои въпроси на взаимоотношенията между Московската патриаршия и Българската православна църква (1589-1721) / Христо Темелски. // LXX, 1990, № 7, с. 16-22.

Вж и  БПЦ през Средновековието

ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ (НЕХАЛКИДОНСКИ) ЦЪРКВИ

74. АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Коптската църква / Архим. Авксентий. // LXXV, 1995, № 4, с. 17-26. Съдържа:  1. Кратък ист. преглед; 2. Съвременно състояние на Коптската църква; 3. По-важни догм. и богослуж. различия между Коптската и Православната църква; 4. Кратко изложение на опитите – Правосл. църква да се сближи с Копт.; 5. Опити за възстановяване на каноничното общение между Копт. и Правосл. църква в наше време. Публикуван е пълен текст на “Предложение за вдигане на анатемата”.

75. ТЕНЕКЕДЖИЕВ, Любомир. Етиопска църква / Любомир Тенекеджиев. // LXXI, 1991, № 8, с. 23-33. Древна изт. църква.

76. ХРИСТОВА, Милка. Православието в Швейцария / Милка Христова. // LXXXI, 2001, № 11, с. 27-32 : С ил. Съдържа: І. Правосл. църкви – 1. Митрополия към Всел. патриаршия; 2. РПЦ към Моск. патр.; Сръбс. прав. ц.; 4. РПЦ; ІІ. Други правосл. църкви – Руска задгран. църква; ІІІ. Древни ориентал. църкви – 1. Коптска; 2. Етиопска; 3. Сирийска – антиохийска; 4. Арменска апостолич. църква.

Вж. и История на съвременните православни църкви (СПЦ)

ДВИЖЕНИЕ ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО [ИКУМЕНИЗЪМ]

77. ЛЮБЕНОВА, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон и ИМКА [Младежко христ. движение] / Лизбет Любенова. // LXXX, 2000, № 6, с. 24-31. Др. имена на организацията: “Всемирен съюз на младежките христ. дружества”; “Църковен интернационал”; “Междувероизповедно младежко христ. дружество”; “Съюз на христ. младежи”. За икуменизма в България.

78. СТАМАТОВА, Клара. Християнство и ислям. Пътят на противопоставяне към “Пречистване на историческата памет” / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 2, с. 10-21. За: Католич. църква към християнско-ислямския диалог; Отношението към диалога на Световния Съвет на църквите (ССЦ); Правосл. позиция за диалога. Отношението на мюсюлманите към диалога.

79. СЪБЕВ, Тодор. Проблемът за религиозната свобода в историко-икуменическо осветление / Тодор Събев. // LXXVI, 1996, № 4, с. 3-14. С билиогр. Съдържа: 1. Богословски основания за човешко равноправ., своб. на църквите и народностно единство; 2. Поглед върху проблема за религиозната свобода в практиката на христ. Изток и Запад до нач. на ХХ век; 3. Религ. свобода в грижи и становища на църкви и икуменич. организ. през ХХ в.; 4. Заключение.

СЪВРЕМЕННО ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ НА XX-ти ВЕК (ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТИ)

80. ГЕОРГИЕВ, Валентин. Отец академик Димитру Станилоае за диалектическото и схоластическото богословие / Валентин Георгиев. // LXXVI, 1996, № 6, с. 20-21.

81. КОЕВ, Тотю. Православието и наближаващият ХХІ век : Реалност и перспективи / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 1, с. 3-6.Библ. и истор. основания.

82. ЛОСКИ, Владимир. Предание и предания / Владимир Лоски; Прев. от англ. Емил Трайчев. // LXXXII, 2002, № 5, с. 10-27. Из: Lossky, V. “ In the Image and Likeness of God.” Ed by J.H. Erickson and T. E. Bird. – NY, 1985.

83. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Православното богословие в съвременния свят / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от рус. Велимира Василева. // LXXI, 1991, № 1, с. 8-17. Съдържа: 1. Светът е небожествен. 2; Човекът е теоцентрично същество; 3. Христоцентрично богословие; 4. Персоналистична еклезиология; 5. Вярното понятие за Бога е троичното.

84. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Предание и предания / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от рус. Презв. Екатерина Крумова. // LXXXII, 2002, № 4, с. 15-18.Из кн.: “Живое Предание”. – СПб. : РХГИ, 1997. Проблеми на съвременния диалог.

85. НИКОЛАУ, Теодор. Размисли върху бъдещето на християнството / Теодор Николау. // LXXIX, 1999, № 2, с. 1-8.Академична лекция, четена от автора на 3.12.1998 г. в аулата на ВУ “Св. св. Кирил и Методий”, по повод предложението на ПБФ за удостояването му с титлата “doctor honoris causa”.

86. СТАМАТОВА, Клара. Православното богословие и съвременният свят : Шести конгрес на висшите православни богословски школи 5-10 октомври 2004 г., София / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 11, с. 21-31.Съдържа: Приветствия и обзор на докладите. Теми: Правосл. богословие днес – проблеми и перспективи; Правосл. богосл. школи – общение и свидетелство; Стремежът към христ. единство днес. Заключителни становища, решения и препоръки. Общи изводи, обединили участниците в конгреса.

БЪЛГАРСКА ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ ХРИСТИЯНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО ПОКРЪСТВАНЕТО

87. БАКЪРДЖИЕВА, Т. и др. Към ранната история на Чéрвенската епархия / Т. Бакърджиева, Ст. Йорданов. // LXXIV, 1994, № 12, с. 16-26. Проучване за историческата ú съдба до образуването на Бълг. екзархия.

88. ГАЛЧЕВ, Илия А. Охрид през вековете / Илия А. Галчев. // LXXI, 1991, № 1, с. 17-33.История, култура и църковно минало.

89. ДЬОПМАН, Ханс-Дитер. Противоположните интереси и домогвания на франките, Рим и Византия относно покръстването на българите / Ханс-Дитер Дьопман. // LXXX, 2000, № 9, с. 11-6.

90. КАЙМАКАМОВА, Милияна. Религия, църква и държава в ранностредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.) / Милияна Каймакамова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 10-20.

91. КЛИСАРОВ, Стефан. Страници из църковното минало на Ивайловград / Стефан Клисаров. // LXXII, 1992, № 8, с. 22-32.

92. КОЕВ, Тотю. Константинополският събор (869/870) и Българският църковен въпрос / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 3-9. За съборните заседания.

93. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Имало ли е Народен събор в Преслав през 893 – 894 г. / Н. Цв. Кочев. // LXXIII, 1993, № 4, с. 23-27.

94. КРЪСТЕВ, Ангел. Епископски седалища в българските земи до ІХ век / Ангел Кръстев. // LXXI, 1991, № 9, с. 26-30. Мисионерска дейност.

95. МАРКОВА, Зина. Ловеч в борбата за самостоятелна Българска църква / Зина Маркова. // LXXIII, 1993, № 9, с. 1-11.

96. НИКОЛОВА, Бистра. Българската архиепископия между 870 и 886 год. / Бистра Николова. // LXXIV, 1994, № 1, с. 24-28. Учредяване, статут и диоцез.

97. НИКОЛОВА, Елена. Нови моменти и факти във връзка с провеждането на Сердикийския църковен събор през 343 г. – хипотези и предания / Елена Николова. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 9-11. По повод 1660 г. от провеждането на събора.

98. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. История на Видинската епархия (ІІІ – ХХ в.) / Йером. Павел (Стефанов). // LXXI, 1991, № 8, с. 1-14.

99. ПОЛИМЕНОВ, Ст. прот. В коя църква се е състоял Сердикийският поместен събор – 343 г. / Прот. Ст. Полименов. // LXXVII, 1997, № 6, с. 12-18. За мястото на събора авторът посочва – Сердика (Триадица, София) и др. предположения.

100. СИМЕОНОВА, Лиана. Папа Йоан VІІІ и България / Лиляна Симеонова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 21-26. С библиогр. Във връзка с опитите на папа Йоан VІІІ (872-882) да привлече България към Рим (под духовна юрисдикция на папството).

101. ШИВАРОВ, Николай протопр. [Свети] Св. Патриарх Фотий и България : По случай 1100 г. от канонизирането му за светец / Протопр. Николай Шиваров. // LXXV, 1995, № 10, с. 1-9.

БПЦ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

102. БЕЖАН, Оксана Ив. Към въпроса за българо-молдавските духовно-църковни и книжовни връзки през Средновековието / Оксана Ив. Бежан. // LXXVII, 1997, № 5, с. 26-31.

103. ГАЛЧЕВ, Илия А. Борбата за запозване на християнското вероизповедание и народностното съзнание в Македония по време на Турското робство / Илия А. Галчев. // LXXIII, 1993, № 5, с. 23-31.

104. ИВАНОВА, Албена Л. Българските летописни надписи / Албена Л. Иванова. // LXXVI, 1996, № 1, с. 23-27. В средновековна България.

105. КОЕВ, Тотю. Българската православна църква като фактор при образуването и запазването на българската народност / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 12, с. 24-32. Основни фактори на обединяване между славяни, прабългари и траки: Наличие на държава и единна държ. власт; Религиозен морал. Система от юридич. норми; Смесените бракове между славяни и прабългари. Христ. учен. за равенство между мъжа и жената; Богослужебен и литературен език. Славянска книжнина и културна просвета на Бълг. църква.

106. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Още по въпроса за богомилството – Беседата на презвитер Козма и т. нар. Богомилски книги – апокрифи / Н. Цв. Кочев. // LXXV, 1995, № 10, с. 19-29. За онтологичните представи на богомилите.

107. ЛАЛЕВ, Иван. Отношението на турските власти към духовенството в дните на Априлското въстание 1876 г. според донесение на княз Церетелев / Иван Лалев. // LXXIV, 1994, № 3, с. 25-31. Съдържа материали, отнасящи се до гоненията и издевателствата, на които е било подложено бълг. духовенство.

108. ПАВЛОВ, Пламен. Патриарх Йоаким ІІІ, татарският хан чака и цар Теодор Светослав / Пламен Павлов. // LXXII, 1992, № 6, с. 27-33.

109. ПЕТКОВ, Кирил. Унията между Българската църква и Рим в началото на ХІІІ век – някои пренебрегвани аспекти / Кирил Петков. // LXXII, 1992, № 9, с. 25-32. Съдържа части от „Синодика на БПЦ”, който е съставен по нареждане на цар Борил (1207-1218 г.)

110. ПЕТРОВ, Петър протойерей. Още по въпроса за Богомилството в контекста на средновековния светоглед / Прот. Петър Петров. // LXXXI, 2001, № 9, с. 6-12. Съдържа: Историография на Средновековието. Църква и държава. За еретическото учение на богомилите.

БПЦ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

111. БОНЕВА, Вера. Драмата “Иванко, убиецът на Асеня І” в контекста на Българския църковен въпрос през Възраждането / Вера Бонева. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 17-22.С библиогр. П. Р. Славейков за историческата драма на В. Друмев.

112. БОНЕВА, Вера. Прошението на цариградските българи за църковно-народен суверенитет от 1856 г. и еволюцията на възрожденския политически национализъм / Вера Бонева. // LXXVI, 1996, № 5, с. 19-25.

113. ЕЗЕКИЕВ, Сергей. Църковно-националното движение в София през Възраждането / Сергей Езекиев. // LXXIII, 1993, № 8, с. 21-30.

114. КРЪСТЕВ, Ангел. Екзарх Йосиф и национално-патриотичните движения / Ангел Кръстев. // LXXV, 1995, № 7, с. 13-17.

115. КРЪСТЕВ, Ангел. Униатството в Македония и Австро-Унгарската дипломация / Ангел Кръстев. // LXXII, 1992, № 5, с. 12-20.

116. КРЪСТЕВА, Мариана. Гръцко-българската църковна разпра като явление в обществения живот на Варна : От Освобождението до войните / Мариана Кръстева. // LXXV, 1995, № 11, с. 16-27.

117. МАКЕДОНОВ, Димитър. Варненски и Преславски митрополит Симеон, Христо Ботев и Шуменските събития / Димитър Македонов. // LXXI, 1991, № 9, с. 21-25.

118. ПЕТКОВ, Петко Ст. Православните български архиереи в учредителното и първото велико Народно събрание 1879 г. / Петко Ст. Петков. // LXXIII, 1993, № 10, с. 15-23.

119. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Самоков в Църковно-националната борба / Христо Темелски. // LXXIII, 1993, № 2, с. 21-31; № 3, с. 17-28; № 4, с. 12-22. Съдържа: І. Кратки истор. бележ. за Самоков; ІІ. Крат. истор. обзор на Самоков. епархия (ХVІ-ХІХ в.); ІІІ. Начало и обзор на църк. борба; ІV. Борбите на самоковци срещу митроп. Йеремия и Дели Матей; V. Борбите на самоковци след изгонването на Дели Матей; VІ. Избор и посрещане на първ. бълг. епархийски митрополит.

БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ

120. АЛЕКСАНДРОВ, Недю. Бележит дипломатически документ : [Сто и двайсет] 120 години от учредяването на Българската екзархия, 1870-1990 г. / Недю Александров. // LXX, 1990, № 9, с. 12-16.

121. МИТЕВ, Йоно. Екзархията и Априлското въстание / Йоно Митев. // LXXIII, 1993, № 4, с. 1-10.

122. РУСАНОВ, Росен. Проблемите на схизмата и за единството на Българската църква в навечерието на Балканските войни / Росен Русанов. // LXXIX, 1999, № 4, с. 14-23. Съдържа: 1. Екзархията – защитник на правосл. българи в Турск. имп.; 2. Спорът за църк. единство; 3. Становището на Св. Синод в София според писмото от 27.06.1912 г. до Екзарха; 4. Опитите за вдигане схизмата до Балкан. война; 5. Плодовете на принизеното междуцърковно положение на Бълг. екзархия; 6. Църковн. и етническа ситуация на Балкан. полуостр. според Св. Синод в София; 7. Заключение.

123. ТЕМЕЛСКИ, Христо. От фермана до схизмата : Или кък Българската православна църква получи пълна независимост / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 41-48.124. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Султанският ферман от 27 февруари 1870 г., основаване и дейност на Българската екзархия в Цариград / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 8, с. 18-27. С библиогр. Доклад, изнесен на 25.02.1995 г. в Екзархийския дом в Истанбул (Цариград) на тържества по случай 125-год. от издаването на фермана за незав. Бълг. църква.

125. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Ферманът – схизмата, Екзархията – Патриаршията и Османската държава / Христо Темелски. // LXXXV, 2005, № 2, с. 1-9. Съдържа архивн. снимка на Църковно-народния събор, 1871 г. по фотокопие от 1911 г.

126. ФЕРМАНЪТ от 27 февруари 1870 г. : [Документи] / Състав. Хр. Темелски. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 34-40. Съдържа: Текстове на фермана на бълг. ез. (Царска тугра); Симеон Варнен. и Пресл. митроп. – Един спомен за издаването на фермана за Екзархията; Христо Т. Стамболски – По издаването на фермана из “Автобиография, дневници и спомени”. – Т. 2 (1868-1877), С., 1927.

127. ХАДЖИНИКОЛОВА, Елена. Българската Екзархия и Сръбските интереси в Босна (70-те години на ХІХ в.) / Елена Хаджиниколова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 49-55.

128. ХАМАМДЖИЕВ, Константин. За участниците на снимката от Църковно-нардония събор в Цариград 1871 г. / Константин Хамамджиев. // LXXXV, 2005, № 2, с. 10-16. Опис и идентифициране на участниците (43 на брой).

129. ШОПОВ, Атанас. Една родолюбива апология на Христо Ботев за Екзархията / Атанас Шопов. // LXXXV, 2005, № 1, с. 19-25. За възгледите му относно националнопатриотичната дейност на Бълг. екзархия.

Вж и № 125, 133

УЧИТЕЛНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

130. КРЪСТЕВ, Ангел. Самоковско – Рилското богословско училище / Ангел Кръстев. // LXXII, 1992, № 1, с. 28-33.

131. РУСАНОВ, Росен. Проблеми на религиозното образование в България през 30-те години на 20 век / Росен Русанов. // LXXVIII, 1998, № 6, с. 21-31.

132. СПИРОВА, Полина. Кратък обзор на религиозното образование в българските земи до Освобождението / Полина Спирова. // LXXXV, 2005, № 12, с. 9-18.

133. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Просветното дело на Българската екзархия / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 11, с. 7-9. От 1872 до нач. на Балкан. война (1912 г.). културно-просветн. дело в Македония и Одринска Тракия след 1878 г. в Бълг. екзархия.

134. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Развитие на новобългарската просвета / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 5, с. 18-28.

135. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Учебното дело в Самоков през Възраждането / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 4, с. 9-16.

136. ЦОНЕВА, Даниела. Габровският род Станимирови и приносът му за утвърждаване ролята на БПЦ / Даниела Цонева. // LXXXIII, 2003, № 4, с. 22-31. На базата на документ. свидетелства, авторката представя семейн. традиция – баща (свещ. Стефан Станимиров) и син (Станимир Станимиров), както и техните сродници за създаване, разпространение и опазване на църк. книжнина през втор. полав. на 19 в. до 40-те год. на 20 в.

137. ШИВАРОВ, Николай протопр. Училищното дело в Куманово до Илинденското въстание / Протопр. Николай Шиваров. // LXX, 1990, № 10, с. 15-22.

Вж и Българската екзархия

НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ НА БПЦ

138. ГАРДЕВ, Костадин. Църковното устройване на българската емиграция в Северна Америка – фактор за съхраняване на народностното ù самосъзнание / Костадин Гардев. // LXXII, 1992, № 7, с. 11-19.

139. ДАСКАЛОВ, Димитър. Революционна организация в Цариградската духовна семинария преди и след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) / Димитър Даскалов. // LXX, 1990, № 9, с. 29-32.

140. ДОКУМЕНТИ за най-новата Българска църковна история / Състав. Христо Темелски. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 14-23. Съдържа: “Изложение” на Екзарх. избирателен съб. (21 ян. 1945 г.); “Протокол” за вдигане на схизмата; “Томос” от Константинополския п-арх. Вениамин; “Акт” за избора на Бълг. п-арх Кирил и Бълг. п-арх Максим; Изложение на Св. Синод на БПЦ по Кондика на Св. Синод.

141. КРЪСТЕВА, Олга. За просветната дейност на братството “Бял кръст” / Олга Кръстева. // LXXXII, 2002, № 11, с. 18-28. Съдържа и списък на публикациите на изд. “Бял кръст” (Курилски манастир).

142. КРЪСТЕВА, Олга. История, дейност и състав на ставро-пигиалното женско монашеско братство “Бял кръст” / Олга Кръстева. // LXXXII, 2002, № 7, с. 10-18; № 8, с. 8-19. Съдържа и: Устава на братството; Списък на монахините (Курил. манастир).

143. МАЛЕВ, Людмил свещеник. Схизмата над Българската църква (1872-1945 г.) / Свещ. Людмил Малев. // LXXXV, 2005, № 2, с. 17-24. Съдържа: І. Истор. свед. по налагане на схизмата; ІІ. Вътрешни последици от схизмата; ІІІ. Междуцърковни последици; ІV. Дейността на БПЦ по вдигане на схизмата.

144. НИКОЛОВ, Найден Н. Из миналото на гр. Кресна в спомени и документи / Найден Николов. // LXXVI, 1996, № 1, с. 28-30. Градът е основан през 1913 г.

145. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Сектите и култовете в България / Йером. Павел (Стефанов). // LXXV, 1995, № 10, с. 30-31. Изложение пред Православната консултация за прозелитизма, свикана в Сергиев Посад (Русия) от 24 до 30 юни 1995 г. с участието на дейци от 18 страни.

146. ПАРАЛИНГОВ, Емил. Православните енорийски братства в Пловдив и Пловдивска епархия до 1944 г. / Ем. Паралингов. // LXXXII, 2002, № 1, с. 23-32. История, развитие и социално-културна просветна дейност.

147. ПЕТКОВ, Никола М. Благотворителната дейност на Българската православна църква 1944-1950 г. / Никола М. Петков. // LXXI, 1991, № 4, с. 21-25.

148. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Дейността на Светия Синод на Българската православна църква за спасяването на българските евреи през 1943 г. : Документи / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 8, с. 21-31; № 9, с. 19-28. Съдържа коментар и протоколи от заседанията на Св. Синод (1943 г.)

149. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те години на ХХ век / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 6, с. 18-26.

150. ЦОНЕВСКИ, Илия К. Третият църковно-народен събор в 1953 г. / Илия К. Цоневски. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 4-13. Статията е препечатана от Сб. “Десет години Бълг. Патриаршия”. – С. : СИ, 1963. Съдържа: Молебен. Заседания. Патриаршески избирателен събор. Интронизация на Българския патриарх – Пловд. митроп. Кирил. Първо слово на новоизбрания патр. Кирил.

ЦЪРКОВНО И КАНОНИЧНО ПРАВО

Общи въпроси

151. ДОНКОВА, Жасмина. Измененията и допълненията на Екзархийския устав от 1945 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 3, с. 18-25. Църковно-правен анализ.

152. НАТАНАИЛ, митрополит Неврокопски. Каноничното единство – предпоставка за евхаристийно общение / Неврокопски митроп. Натанаил. // LXXV, 1995, № 5, с. 1-3. Слово, произнесено на 10 май 1995 г. в храм-паметн. “Св. Ал. Невски”, София.

153. НИКОЛАУ, Теодор. Епископското служение като служение на единството в Църквата / Теодор Николау; Прев. от нем. А. Кръстев. // LXXII, 1992, № 2, с. 11-20. Съдържа: 1. Разбирането на църк. единство в православно осветление; 2. Богословие на епископ. служение; Еписк. слеж. в служба на единството на Поместната църква; Еписк. служ. в служба на единството на цялата Църква.

154. НИКОЛЧЕВ, Дилян. За прелюбодейството и развода : “Правило за изключението” (хипотези) / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 4, с. 16-25. Съдържа: І. Неразторжимостта на брака според учението на Църквата; ІІ. За точния смисъл на думите на Господ Иисус Христос (предварителна бележка); ІІІ. Смисълът на “правило за изключението” в контекста на “диспута” между Спасителя и фарисеите; ІV. Свидетелства по въпр. за прелюбодейството от първите времена на Църквата; V. “Правил. за изключението” по въпроса за развода и неговото прилож. в древн. Църква; VІ. Отстъпила ли е Църквата от Христовото учение по въпр. за прелюбодействието.

155. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Митрополит Климент (Друмев) за двукамарната парламентарна система / Дилян Николчев. // LXXXI, 2001, № 12, с. 18-25.  Анализ на дебата по този въпрос, състоял се при приемането на Търновската конституция.

156. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Несправедливият Берлински договор (от 1878 г.) през погледа на светското и църковното право / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 56-66. Съдържа: І. Бълг. църк. независимост;  ІІ. Дипломатически сплетни около въпроса за България; ІІІ. Берлинск. конгр. – “паметник на егоизма, дело на завист, акт неморален и позорен”; ІV. Няколко правни разсъждения върху резултат. от Берл. конгр.; V. Църковноправна критика на берл. решения.

157. НИКОЛЧЕВ, Дилян. [Свети] Св. Методиевият номоканон като старобългарски юридически паметник / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 11, с. 1-15. Съдържа: І. Бил ли е св. Методий запознат с правните матер. на цивилното и канон. право; ІІ. Св. Методиевото юридич. наследство; ІІІ. Св. Методиевият Номоканон – без аналог в практиката на славянск. поместни правосл. църкви, държави и право; ІV. Заключение.

158. НОВКИРИШКА-СТОЯНОВА, Малина. Църковната емфитевза в Римското право / Малина Новкиришка-Стоянова. // LXXX, 2000, № 5, с. 20-30. За инвестиционната аренда – характерна за Католич. църква и до днес.

ЦЪРКВА И ДЪРЖАВА

159. БАКАЛОВ, Георги. Някои аспекти във взаимоотношенията Държава – Църква във Византия / Георги Бакалов. // LXXII, 1992, № 2, с. 13-23.С библиогр.

160. БОНЕВА, Вера. Гаврил Кръстевич за правните, политическите и каноническите аспекти на българския църковен въпрос (1856-1872) / Вера Бонева. // LXXII, 1992, № 9, с. 18-24.

161. ВЕЛЕВ, Ганчо. Българската държава, армията и Църквата / Ганчо Велев. // LXXVIII, 1998, № 5, с. 1-14. История и съвременно състояние.

162. ГРЪНЧАРОВ, Огнян. Българската православна църква и православната доктрина в периода на прехода (1989-1996) / Огнян Грънчаров. // LXXVII, 1997, № 3, с. 19-27. Съдържа: Православната църква – религ. христ. институция; Църковна дейн. и позиция на БПЦ към правото и закона. Правосл. църква и еволюцията на хуманното общество.

163. ДОНКОВА, Жасмина. Държавно-църковните отношения в България през периода 1947-1989 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 10, с. 23-32.Съдържа: 1. Нормативна уредба; 2. Църковно законодателство; 3. Положение на духовенството.

164. ДОНКОВА, Жасмина. Конституционносъобразност на държавно-църковните отношения в годините на демократичния преход в България / Жасмина Донкова. // LXXXIV, 2004, № 3, С. 22-26.

165. ДОНКОВА, Жасмина. Нормативна уредба на държавно-църковните отношения в България след 1989 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 11, с. 23-32.

166. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Модерното общество и Православието в България / Дилян Николчев. // LXXVII, 1997, № 5, с. 9-19. Съдържа: І. БПЦ и политическия път на ръзвитие към модерно общество; ІІ. БПЦ и социално-иконом. път на развитие към модерно общество; ІІІ. БПЦ и духовн. път на развитие на модерно общество.

167. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Православието – елемент на националната сигурност / Димитър Попмаринов. // LXXIV, 1994, № 10, с. 8-20. Съдържа: 1. Политика и религия – взаимозависимост и взаимообусловеност; 2. Елементи на национ. сигурност; 3. Основни опасности за Православието в България – история и настояще при римокатолическата църква, протестантизъм, ислям, източни учения, съвремен. езичество, екзотични секти; 4. Виждания за бъдещо развитие между Църква и държава.

168. РАШОВ, Григор. Правозащитна организация ли е Българският Хелзинкски комитет в светлината на религиозните права и свободи у нас / Григор Рашов. // LXXV, 1995 № 5, с. 19-31. За обществ. отпор срещу деструктивните култове и техните разпространители, както и срещу членовете от БХК и тяхната разрушителна пропагандна компания.

169. РАШОВ, Григор. Религиозния екстремизъм на сектите, Православието, националното и духовното ни безродие и бъдещето на нашата култура и държавност / Григор Рашов. //  LXXIV, 1994, № 8, с. 5-18.

170. ЧУРЕШКИ, Стефан. Вероизповеданието и младежта по време на преход / Стефан Чурешки. // LXXX, 2000, № 10, с. 22-26.

УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

171. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Български църковни общини зад граница / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 12, с. 13-17. Съвременно състояние.

ХРАМОВЕ И МАНАСТИРИ – ИСТОРИЯ И ДУХОВЕН ЖИВОТ

172. БЕЖАН, Оксана. Ив. Към историята на манастира “Нямец”  в Молдова – важно средище на Молдовско-българските църковни и книжовни връзки през Късното средновековие / Оксана Ив. Бежан. // LXXIV, 1994, № 11, с. 17-27.

173. БОЙЧЕВА, Павлина. Един документ на Константин Брънковяну за Къпиновския манастир “Св. Никола” / Павлина Бойчева. // LXXXIII, 2003, № 7, с. 24-32. Грамотата на К. Брънковяну, дадена на манастира.

174. ГЕНАДИЙ, Мелнишки епископ. Сто и седемдесет години от построяването на централния манастирски храм “Успение на Пресвета Богородица” в Троянския манастир / Мелнишки еп. Генадий. // LXXXV, 2005, № 10, с. 7-12.

175. ДАНКОВ, Евлоги. Крушунската обител – Център на Средновековна философска култура / Евлоги Данков. // LXXIII, 1993, № 12, с. 28-31. Исихастки център.

176. ДАНКОВ, Евлоги. Светилник на християнската вяра и благочестие / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 12, с. 25-30. Манастира “Св. апостоли Петър и Павел” край гр. Лясковец.

177. ДАНКОВ, Евлоги. Средновековната философско-богословска школа в Бачковския манастир / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 10, с. 22-32.

178. ДИМОВА, Веселина. Бачковският манастир в пътеписната и мемоарна книжнина през ХІХ век / Веселина Димова. // LXXIII, 1993, № 1, с. 8-19.

179. ИЛИЕВ, Николай. Билинският манастир “Св. Архангел Михаил” / Николай Илиев. // LXXII, 1992, № 7, с. 23-28. Истор. бележки за манастира. Описание на стенописите и интериора на манастирската църква, стопанските сгради и гробове.

180. ИЛИЕВ, Николай. Приписки от Трънския край / Николай Илиев. // LXXIX, 1999, № 6, с. 25-27. Текстове на графити и приписки из стари църкви и манастири: Трънски манастир “Св. Арх. Михаил”, Мисловщички манастир “Св. Богородица”, църкват в с. Насалевци, църквата “Св. Петка-Параскева” (гр. Трън), църквата в с. Кожинци.

181. ИЛИЕВ, Николай. Трънският манастир “Св. Архангел Михаил” / Николай Илиев. // LXXVII, 1997, № 6, с. 1-11. Кратко извлечение от ръкописа на автора, съхраняван в архива на ЦИАИ, София.

182. ЙОНОВ, Василий прот. Църквата “Св. Теодор Тирон” в Летница – средище на просвета и родолюбие / Прот. Василий Йонов. // LXXVI, 1996, № 3, с. 26-30.

183. КЛИСАРОВ, Николай. Църквата “Рождество Богородично” в с. Осиково – ХVІІ век / Николай Клисаров. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 27-33. История, архитектура и иконопис.

184. КЛИСАРОВ, Николай. Църквата “Св. Теодор Тирон” в с. Зимевица, Софийско (ХVІ-ХVІІ в.) / Николай Клисаров. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 22-26.История, архитектурни постройки, стенописи и сегашно състояние.

185. КОВАЧЕВ, Георги и др. Света Гора Сливенска – постановки и проблеми / Георги Ковачев, Иван Русев. // LXXVI, 1996, № 1, с. 18-22.Извори за Сливенските манастири в периода на феодална България. Сведения за ман. “Св. Богородица”, наречен Епикерниев и др.

186. КОЛЕВА, Мария. Рилският манастир и гр. Тетевен през Българското възраждане / Мария Колева. // LXX, 1990, № 8, с. 15-22 : С ил.

187. КОСТОВ, Стамен и др. Забелският манастир “Св. Димитър” / Стамен Костов, Николай Илиев. // LXXXII, 2002, № 4, с. 26-31 : С ил.

188. КРЪСТАНОВ, Трендафил. Непрекъснато българско присъствие в Атонската полития на Света Гора / Трендафил Кръстанов. // LXXIII, 1993, № 10, с. 29-31; № 11, с. 28-30. Малко известни изследвания и извори за съдбата на светогорската монашеска държава през вековете. Съдържа и списък на Светогорските манастири със стасистически данни за количеството и националността на монасите, преди и по време на турското робство.

189. ЛАЗАРОВА, Вела. Габровският девически манастир “Св. Благовещение” след Освобождението / Вела Лазарова. // LXXVIII, 1998, № 3, с. 13-21. Истор. сведения, културно-духовен живот до разрушаването му през 1959 г.

190. ЛАЧЕВ, Митко. Кратка история на храма “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. Видин / Митко Лачев. // LXX, 1990, № 11, с. 20-29.

191. ЛАЧЕВ, Митко. Село Градец и храмът му “Св. пророк Илия”: Кратък исторически очерк / Митко Лачев. // LXXXI, 2001, № 4, с. 20-31. С приложеня (три писма между църковното настоятелство и Видин. митрополит).

192. МАДОЛЕВА, Надежда. За една раннохристиянска базилика, в която вероятно се е състоял Сердикийският събор през 343 г. / Надежда Мадолева. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 18-22. Хипотези за раннохристиянската базилика “Св. Троица” в кв. Горни Лозенец, София.

193. МИХАЙЛОВ, Михаил Д. ставр. ик. [Сто и трийсет] 130-годишнина на храма “Св. Богородица” в Смолян, кв. “Устово” (1865-1995) : Паметник на вяра и родолюбие / Ставр. ик. Михаил Михайлов. // LXXV, 1995, № 11, с. 28-31.

194. МУТАФОВА, Красимира. Още за историята на Троянския манастир / Красимира Мутафова. // LXXXI, 2001, № 1, с. 22-29.

195. ОВЧАРОВ, Тодор. За мястото на средновековния български манастир “Света Богородица Пътеводителка” / Тодор Овчаров. // LXXXV, 2005, № 6, с. 27-29.

196. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековни манастири около Търновград / Тодор Овчаров. // LXXIII, 1993, № 6, с. 10-18. Представени по териториален принцип.

197. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековните търновски манастири през Османското владичество / Тодор Овчаров. // LXXXIV, 2004, № 7, С. 27-31.За: Преображенски манастир; Манастира Св. Троица; Килифаревски манастир; Белочерковски манастир “Св. Йоан Предтеча” и др.

198. ОВЧАРОВ, Тодор. Търновград – град на църкви и манастири / Тодор Овчаров. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 24-28. В периода от 1185/6 г. до ХІІІ-ХІV в.

199. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Неизвестни документи на Гложенския манастир от ХVІІІ и ХІХ век / Йеромонах Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 2, с. 23-28. Съдържа: Текстове на 4 османотурски тапии, които дават сведения за стоп. живот на Гложенската обител и близките селища.

200. ПАВЛОВА, Роза. Още един поглед върху основаването на Къпиновския манастир “Св. Никола” / Роза Павлова. // LXXXII, 2002, № 7, с. 26-28.  За надписа на външния корниз на олтарната абсида.

201. ПАВЛОВА, Роза. Старини от времето на цър Иван Асен ІІ / Роза Павлова. // LXXXII, 2002, № 10, с. 29-31. Истор. известия за манастира “Св. 40 мъченици” в околността на с. Златарица (Великотърновско) в местн. Чуката – опожарен от турците.

202. ПЕЙКОВСКИ, Иван. Кога са възникнали Троян и Троянският манастир : Едно мнение / Иван Пейковски. // LXXXII, 2002, № 7, с. 29-31. Съдържа и писмо на акад. Ив. Дуйчев (20 март 1965 г.), относно годината на създаването на града и манастира.

203. ПЕТКОВ, Иван. Пчеларството в манастирите / Иван Петков. // LXXI, 1991, № 3, с. 29-33.

204. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Възникване и роля на българските манастири по времето на св. княз Борис-Михаил / Христо Темелски. // LXX, 1990, № 5, с. 11-22.

205. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Интересни сведения за Софийските манастири от 1874 г. / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 1, с. 12-18.

206. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Приписки от севлиевската църква “Св. пророк Илия” / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 7, с. 28-32.

207. ТЕМЕЛСКИ, Христо. С динамит срещу Светата обител : Документи по разрушаването на Габровския девически манастир “Св. Благовещение” / Христо Темелски. // LXXI, 1991, № 7, с. 10-20.

208. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Църкви и манастири в Самоков и Самоковско : Предварителни бележки / Христо Темелски. // LXXIII, 1993, № 12, с. 11-22. Сведения за: Бельовата църква “Рождество Пресвятия Богородици”; Митрополитската църква “Успение Пресв. Богородици”; Долномахленската църква “Въведение Богородично”; Църквата “Св. Никола”; Девическия манастир “Покров Пресв. Богородици” и др. култови сгради в града; Църкви и манастири в Самоковския окръг.

209. ЯНЕВ, Янчо. Метохът на Рилския манастир в Кюстендил / Янчо Янев. // LXXI, 1991, № 8, с. 19-23.

Вж и Църковна археология. Християнско изкуство и символика

Следва…(виж тук)

________________________________________________

*Материалът е предоставен от автора. За справки: Цвета Узунова, тел. 359/2/989-01-15, вътр. 21.

[1]. Вж Ангелова, Р. Периодичният печат на протестантските църкви в България (1844-1944). – Шумен, 2003, с. 4-21.

[2]. Бенбасат, Алберт. Анализ на анкетата за състоянието на българската културна периодика. // Критика и хуманизъм : списание за хуманитарни и социални изследвания, 2005, извънреден бр. № 19, с. 15-32.

[3]. Калистос (Уеър), Богословското образование в светлината на Свещеното Писание и творенията на отците на Църквата. //Духовна култура, LXXV, 1995, № 3, с. 9.Изображение: авторът Цвета Узунова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-1dp

Мирослава Млечкова

Именен показалец

А. Г. 348

А. И. 1022

А. М. 570

А. П. 536

А. С. 365, 389, 1145, 1151, 1204

А. Ш. 560

Абдул Хамид хан І, султан за него 187

Авакум, пророк за него 39

Август, кесар в Рим за него 1032

Августин, блажени за него 732

Авксентий Велешки за него 259

Адам за него 1407

Адриян, римски император за него 563

Айнщайн 561

Акидин 1071

Аксаков, И. С. 562

Аланд, Курт 1

Алберт Т, К.  802, 906

Александров, Недю 177-179, 290

Александър, архим. 363

Алексе, Георги 973

Алексиев, С. 1072

Алексий, патриарх Московски и на цяла Русия  803; за него 283, 717, 782,  837, 871, 955

Алексий, св. за него 365

Али за него 1336

Алфеев, С. М. 907

Ангеларий за него 1319

Ангелов, Боню за него 1444

Ангелова, Мила 1073

Андреев, Андрей 936

Андрей Критски, св. за него 730

Анжело, Микел за него 907

Анна пророчица, св. за нея 857

Антим Атонски, иеросхимонах за него 363

Антим І, екзарх Български 118; за него 251

Антоний Велики, св. за него 331, 338

Антоний, архимандрит 331, 332, 804

Априлов, Васил за него 120

Аристид Атински 563

Арнаудов, Георги П. 119, 978

Арнаудов, Михаил 101, 120, 121,233, 251-253, 291, 651, 974, 979-982,

1442-1448; за него 300

Арсений, архимандрит 121

Арсений, патриарх Охридски за него 122

Арсеньев, Николай за него 337

Атанасий Александрийски, св. вж. Атанасий Велики, св.

Атанасий Атонски, св. за него 200

Атанасий Велики, св. 341;  за него 151, 333, 334, 338,

Атанасова, В. 908

Бадев, Атанас за него 938, 946

Бадински, Любен 1038

Бакалов, Иоаким Г. за него 290

Балджиев, Г. 937

Балканска, Р. 1074, 1075

Балмонт, К. 997

Бах, Йохан С. за него 628

Бачо Киро  (Петров, Киро) за него 257

Бдински, Ромил 1076

Белогушев, Божидар 564, 938, 939, 940

Бенчев, Васил прот. 1077, 1078

Берберов, Георги прот. 726

Беровски, Ал. 364

Берон, Петър за него 317

Бесарбовсия светец  вж. Димитър Бесарбовски, св.

Бесер, Иоаким 694

Бет, Карл 565

Бетекс, Фр. 566

Бетовен, Лудвиг ван за него 564, 629

Блез, Паскал за него 635

Блок, Александър за него 1523

Бобчев, Илия С. за него 1462

Бобчева, Таня 1080

Богданов, Иван 293

Боголюбов, Д. И. 567

Богородица  вж. Дева Мария

Бодър, Борислав 1081-1118;  прев. 951, 1146

Божията майка  вж. Дева Мария, св.

Бончев,  Атанасий архим. за него 1557

Борил, цар за него 968

Борис, митрополит Неврокопский за него 287

Борис, цар св. за него 127, 148, 174, 1319

Боровой, Виталий прот. за него 702

Ботев, Христо 1119;  за него 983

Бояджиев, Ст. за него 1514

Бояджиева Катя. 1120, 1121

Бранка, В. 569

Братя Миладинови  (Миладинов, Димитър Христов; Миладинов, Константин Христов) за тях 109, 316

Брия, И. 1531

Брокмьолер, Клеменс за него 1526

Бръзицов, Христо Д. 123, 1449

Булгаков, Сергий за него 592, 1522

Бюскарле, Даниел 695

В. прев. 1067, 1368

В. Д. 1203

В. К. прев. 52

В. Щ-д 624

Вазов, Иван 999, 1000, 1122, 1123, 1124; за него 297,572, 981, 982

Вайцзекер, Карл Фридрих фон за него 638

Ваклинов, Станислав 729, 758, 984, 1001-1003, 1125-1129; прев   1240,

1280; за него 1558

Васил Левски  за него 103, 108, 301, 305, 306, 642, 1077, 1119, 1215

Василев, Иван п. 180, 941, 952

Василев, Марин 1130-1135

Василева, Н. 675-677

Василеску, Емилиян дякон 571

Василий Велики, св. 342, 343;  за него 332, 746

Василий, архимандрит 394, 678, 728

Васнецов, Виктор за него 907, 913

Вачев, Аврам 1450

Ведел, А. Л. за него 949

Веденски, Ал. 319

Велев, Ганчо 125-127, 181, 215, 216, 572, 1451

Велев, Кирил прот. 924

Велимирович, Николай епископ 46, 498-501, 573, 888, 953

Величков, Александър 395, 502, 574, 575, 1373-1387; прев. 480

Величков, Константин за него 294, 980

Велков, Иван 902

Веркович, Стефан за него 101

Верюжский, В. прот. 128

Визирев, Станчо 254, 255, 294, 504, 730, 985, 986

Викентий за него 999

Винтилеску, Н. свещ.  за него 748

Витанов, Симеон 1136, 1137

Вишневски, Георги К. 1004-1010, 1138-1141

Влад, Софрон ик. 244

Владиславов, Стойко  вж. Софроний Врачански

Влайков, Тодор Г. 889, 1011, 1012; за него 310, 991

Воденичаров, Божидар 576

Войников,  Добри Попов за него 995

Вотка, агент 130

Вълков, Цв. 908

Вяземенски, П. А. 1142

Вяра Светла 1143

Гайл, Ото Вили 578

Гамалов, Николай 1144

Гедат, Г. А. 679

Гейер, Кристиян 396

Георги Софийски Нови, св. за него 1480

Георги Победоносец, св. за него 382, 1589

Георги Софийски Най-нови, св. за него 1480

Георги Стари, св. за него 375

Георгиев, Георги Ст. 102, 295

Георгиев, Евлоги за него 144

Георгиев, К. 987

Гетте, Владимир свещ. 579

Глубоковски, Николай Н. за него 56, 296, 1498

Гогол, Н. В. 506, 1016, 1017; за него 318

Голубински, Ф. А. за него 275

Горазд, архимандрит 366, 759-761, 785, 806, 807 ; за него  1503

Горски, А. В. прот. 580

Готлиб, Фридрих 581

Готхелф, Иеремиас 507

Гошев, Иван прот. за него 1486, 1564, 1565

Григорий Богослов, св. 344-346;  за него 332, 335, 746,797

Григорий Ниски, св. 347

Григорий Палама, св. за него 211

Григорий Цамлак за него 270

Григорий, архим. прев. 706

Грунер, П.  582

Гуардини, Романо 652, 653; за него  658, 1556

Гьоте за него 651

Гюнтер, К. 583

Гяуров, Христо Н. 47-51,103, 296, 397 , 1394, 1452, 1453; за него 1459, 1476, 1498, 1566

Д. П. прев. 1278

Д. Р. М. 553

Д. Х. прев. 675-677

Дамаскин, архим. прев. 1502

Дандов, Ангел прот. 398; прев. 684

Даниел-Ропс 52,  за него 1547, 1550, 1552

Даниил, пророк  за него 26

Дарвин, Чарлз за него 1392

Дебелянов, Димчо за него 985

Дева Мария, св. за нея 47, 729, 806, 852,854, 973, 987, 1189, 1196, 1215, 1356, 1404

Дейк, Ван 1018

Декий, император за него 379

Делич, Фридрих за него 1464

Демидов, А. 1019

Денерт, Волфганг 585

Денерт, Еберхардт 586-588, 1146, 1397-1399

Дерби, Джон 320

Дессауер, Фр. 589

Джебарова, Теодора прев.  за нея 758

Дилевски, Николай М. 909, 964, 965; за него 1473

Димевски, Славко 130

Димитрий Ростовски, св. за него 778, 909

Димитрий Солунски, св. за него 383, 739, 1590

Димитров, Желязко за него 1524

Димитров, Светлозар вж. Змей Горянин

Димитров, Филип 104, 131, 910

Димитров, Христо прот. 399, 762-764, 890-895, 1454-1456; прев. 320, 427,  765, 1420, 1441; за него 1494, 1495, 1498, 1567-1569

Димитър Бесарбовски, св. за него 922, 1004

Димитър Сливенски, мъченик за него 373

Димов, Димитър Рачев 256, 257

Динев, Петър 942-946, 1457, 1458; за него 936, 1450, 1594

Динков, Камен 90, 91;  за него 1477

Добролюбова, Светла 1148, 1149

Дончев, Антон 207

Дончев, Николай 988

Доротей, митрополит Пражки и на цяла Чехословакия 400

Доротей авва за него 1516

Доротея Кесарийска, мъченица за нея 378

Достоевски, Ф. М. 1020; за него 619, 1523

Поп Дошо вж.  Попвасилев, Димитрий прот.

Дринов, Марин за него 315

Друмев, Васил  вж.  Климент Търновски, митрополит

Друмев, Димитър за него 1491

Дуйчев, Иван 105, 106

Дунавски, Вл. свещ. 1150; прев. 1284

Дюлгеров, Георги  Ив. прот. 182, 297

Дюлгеров, Д. В. 321, 662

Дюнан, Анри за него 1036

Дюър, Л. 765

Е. Д. 537

Е. И. 73, 516

Е. М. 76

Е. М. С. 526

Е. Н. В. 808

Е. С. 228, 559, 1059

Е. Х. 568

Ева за нея 1407

Евтимий (Сапунджиев), архимандрит 401, 590, 975; за него 56, 262, 264

Евтимий, патриарх  Търновски за него 631, 818, 879, 1249, 1484

Едингтон, Артур 591

Екатерина, св. за нея 380

Елиаким, Елиуд бен за него 1062

Емануил  вж. Иисус Христос

Емилианос, еп. за него 702

Ерм 349

Ефрем Сирин, св. 350, 351;  за него 728, 729

Жеков, Ал. 298

Жеков, Димитър прот. 766, 767

Жеков, Недьо за него 298

Завоев, Петър 258

Зайпел, Игн. монс. 664

Закхей за него 72, 1296

Зандер, Л. А. за него 1522

Зараустра за него 654

Засодимски 1152

Захариев, Васил за него 1516

Зенковски, В. В. за него 406, 1505, 1523

Златаров, Асен за него 1439

Змей Горянин 1021, 1147, 1153, 1154

И. К. 24, 26 ,28, 77, 85, 434, 46, 471, 503, 523

И. П. С-ки 99

И. С. 388, 859;  прев. 349, 359, 956

И. А. И. 612

И. Х. И 1013

Ив. Д. 313

Иван Александър, цар за него 972

Иван Рилски, св. 514; за него 136, 181, 182, 190, 370, 386, 388, 546, 856,

876, 882, 967, 1027, 1080, 1111, 1321,1322, 1462, 1479 , 1564, 1574

Иванов, Александър 235, 299; за него 913

Иванов, Гено 107, 183

Иванов, Йордан за него 912

Иванов, Н. 697

Иванова, В. 512

Игнатиев, А. 184

Игнатиев, Н. П. граф за него 1499

Игнатий  Богоносец, св. 352

Игнатий Рилски за него 301

Иероним, блажени за него 347

Иисус Христос за Него 14, 29, 55, 57, 60, 63, 71, 74, 84, 325,354, 394, 397, 402, 409, 429, 431, 451, 453, 455, 478,479, 487,488, 497, 498, 501, 508, 513, 523, 528, 538, 561, 579, 601, 649, 650, 679, 707, 737, 784, 807, 810, 812, 844, 863, 873, 906, 910, 923, 935, 1000, 1013, 1016, 1019, 1020, 1054, 1212, 1214, 1229, 1300, 1330-1332, 1355, 1375, 1377, 1387, 1394, 1396, 1404,1406, 1412, 1421, 1439, 1506, 1547, 1550, 1583, 1584

Иларион, архимандрит 208, 403, 404, 405, 732, 733, 768, 769, 811,  812, 1155-1158; за него 1570, 1571

Иларион Арджишки за него 272

Иларион  Мъгленски, св. за него 369

Илиев, Димитър 926

Илиев, Йордан п. 86, 1023, 1159-1163

Илиева, Ст. 56, 406

Илия, св.  за него 33

Инграм, Мак за него 1162

Инокентий, архиепископ Херсонски и Таврически 813, 814; за него 788

Инокентий, архимандрит 185, 186, 209, 333;  прев. 754

Иоан Богослов, св. за него 66, 67, 859, 1048, 1459

Иоан Дамаскин, св. 731

Иоан Златоуст, св. 353-356; за него 332, 336, 746, 775, 781, 798

Иоан Кронщадски, прот. 92

Иоан Кръстител, св. за него 65, 80

Иоан Кукузел, св. за него 948

Иоан Петрич прев. 412, 556, 652, 659

Иоан Предтеча  вж. Иоан Кръстител, св.

Иоан Рилски, св.  вж. Иван Рилски, св.

Исаия, пророк за него 23, 40

Иуда  за него 56, 68, 85

Йов за него 1209

Йован, епископ Нишки за него 1492

Йовков, Йордан за него 979

Йотов, Ив. 654

Йоргензен 1024

Йорданов, Н. Д. 655

Йосиф І, екзарх за него 139, 164, 279

Йосиф [библейски патриарх] за него 6,38, 42

Йосиф, праведни за него 1404

Йосиф Брадати за него 207, 208

Йосиф, архимандрит  вж. Йосиф, митрополит Варненски и Преславски

Йосиф, митрополит Варненски и Преславски 15, 16, 515, 698; прев. 2, 1463, 1516; за него 1460,

Йосиф, епископ Знеполский 132, 815

К. А. 377

К. З. 1053

К. М. 718

К. С. 435

К. А. Ф. 538, 539, 630, 686

Каин за него 463

Калев, Д.  прот. 367, 734, 817, 818

Калиник, архимандрит 925

Калист за него 379

Кандиларов, Г. Г. за него 133

Кандиларов, Г. Ст. 133

Кантарджиев, Александър 1164-1199

Кантарджиев, Л. 218

Каравелов, Любен за него 116

Каравелов, Младен Петков за него 1542

Караджа, Стефан за него 1021

Караджов, Любомир свещ. 1200, 1201

Караманов, Владимир А. 187

Карапетров, П. 108,

Карлейл, Томас 1025

Карманов, Е. 1460

Кацарски Николай прот. 57, 134, 157, 235, 911;  прев.   1, 670

Кедрин  за него 379

Келер, Вернер 2

Кечев, Витан свещ. 58, 59

Киприян, архим. за него 1521

Кириак, иеромонах за него 273

Кирил Александрийски, св. 341

Кирил Иерусалимски, св. 357, 358

Кирил, патриарх Български 109, 135, 259, 699, 700, 819, 820-837, 966; за него 129, 157,  251, 267, 713, 791, 801, 954, 1128, 1442, 1445, 1446, 1447,1455, 1465, 1466, 1482, 1496, 1497, 1499, 1500, 1501, 1502, 1512, 1527, 1528, 1534, 1572, 1573

Кирил  (Славянобългарски), св. за него 216- 221, 223-227, 230, 232, 916, 1011, 1081, 1116,1366

Кирил, митроп. Пловдивски  вж. Кирил, патриарх Български

Киркова, Янка 1026

Киселков, Владимир Сл. 188, 260, 369

Кицеску, Николайе за него 1531

Кишмеров, Петър Хр. 1202

Клавдия Прокула за нея 74

Климент, митроп. Врачански за него 286

Климент, митроп. Старозагорски   701, 838, 839;  прев. 649

Климент Друмев  вж. Климент Търновски, митрополит.

Климент Търновски, митрополит 261, 927; за него 281, 268, 271, 289, 800, 1306, 1568

Климент Охридски, св. за него 385, 392, 700, 702, 734, 738, 839, 847, 851, 915, 969-971, 1319

Климент Рилец, архимандрит 136-138, 189-195, 370, 592, 735; за него 1462, 1574

Клисаров, Георги 110, 139, 140, 196, 300, 301,302, 702, 967, 1027, 1461

Клодел, Пол за него 1549

Клуг, И.  60, 408-412, 593

Ключевски, В. О. 371

Ковачев, Михаил 912, 954, 1205-1218, 1463-1466; за него 927

Ковачев, Н. Д. прот. 413, 665

Кодов, Христо 217, 303, 372

Коев, Тотю 322, 323, 334

Кожухаров, Стефан 304

Козирев, Н. 1028

Колев, Цанко свещ. 407, 947

Коледаров, Петър 141

Коменски, Ян Амос за него 897, 901

Константин Философ  вж. Кирил (Славянобългарски), св.

Константинова, Кинка 1219

Коперник, Николай за него 312

Корнилов, Д. 414

Костадински, Гено Недялков за него 257

Кр. И-в 122

Кр. Т. 419

Крайник, Никифор 415

Крилов, И. А. 1220-1226; за него 1468

Кристя, Иоан ставр. свещеноик 157

Кръстев, Иван п. свещ. 1227-1229

Кръстев, Кирил 142, 197

Кръстев, Ст. 305,306, 770, 1029, 1030, 1467 ; прев. 1034

Кръстевич, Гавриил за него 291

Крьокер, Яков 416

Ксенофан, [древногръцки философ] за него 1385

Кудрявцев, Виктор Д. 594, 595, 1418 , 1419

Кулелиев, Йордан 218

Курдюмов, М. 989

Куцаров, Дончо свещ. прев. 1032

Куюмджиев, Борис П. 307

Кьониг, Артур 596

Лагерльоф, Селма 1032, 1033

Лазаров, Стефан 219, 948, 968

Лактанций за него 616

Ламарк за него 1434

Ламбакис, Дим. за него 190

Лермонтов, Михаил Юревич за него 655

Лесков, Н. С. 1034, 1035

Липеровски, Лев прот. за него 1493

Литов, Цв. 417

Ломоносов, М. В. за него 1438

Лоски, Владимир за него 308

Лука, евангелист за него 1459

Лурос, Н. К. 1036

Лютаков, Захария 1230-1234

М. В. 1041

М. Г. прев. 1278

М. П. 522, 622

Маджуров, Николай 220, 335, 913

Майков, А. 1235

Макинтош,  Х. Р. 1420

Максим, митрополит Пловдивски  за него 266, 288

Максим, митрополит Ловчански 704

Максим Изповедник, св. 359

Малицки, Петър И. за него 536

Малх за него 1047

Манак Кан за него 1054

Марден 420

Маринов, Борис 262, 421, 422, 518,519, 597-600, 681, 705, 736, 840, 841, 1421-1427, 1468-1470 ; за него 1576-1581

Марк (евангелист), за него 1459

Марковски, Иван С. 3-9, 17, 18, 19, 27, 28, 29, 30, 31, 32,61,62,63, 423-426, 521, 601, 666, 1428, 1429, 1471, 1472; за него 1453, 1464, 1468 , 1582-1584

Мартиндейл, К. 427

Мартиниян, св. за него 1323

Марциновски В. Ф. 428

Масиус, Херман 602

Масларов, Христо Н. 1236

Матей Преображенски  за него 257

Матей (евангелист), за него 69, 1459

Мелников, Ф. Е. 603-607, 682

Методий (Славянобългарски), св. за него 216, 218- 221, 223-227, 229, 230, 232, 739, 916, 1011, 1081, 1116, 1366

Методий, архим. 263, 308, 324, 373, 374, 667;  прев. 69, 93;  за него 1456

Миладинов, Димитър Хр. за него 135

Миланов, Асен 1038

Милев, Александър 64, 87, 221-223, 656, 969-972, 990, 1473-1480; за него 1481

Милев, Иван 1237

Милев, Николай 1238

Милошев, Борис Йосифов 143, 144

Мирон, архим.  за него 1585

Митра  за нея 1056

Михаил, епископ Смоленский и Дорогобужски 245

Михаил, митроп. Доростолско Червенски 264; за него 254

Михайлов, Апостол 375, 376 ; за него 1481

Михайлов, Георги Дим. 265, 914, 1481

Михайловски, Стоян 1239;  за него 299, 994, 1022

Михей, пророк за него 41,

Мицкевич, Адам за него 993

Миятев, Петър 145

Младенов, Стефан за него 303

Модерзон, Е. 1039

Моисей за него 6, 24

Морисън, А. Креси 608-611

Мотовилов, Н. А. за него 545

Мочульский, К. за него 1523

Мутафов, Константин за него 56

Н. А. прев. 646

Н. В. 513, 558

Надсон, С. Я. 1240

Найденов, Стоимен 1042, 1043, 1044, 1241-1244

Нанков, Симеон прот. 224, 266, 267, 738, 739, 740, 915

Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски за него 122, 282, 1446, 1482

Начев, Иван свещеник за него 770

Наум (Охридски) за него 1319

Наум, пророк за него 44

Неделчев, Иоан ставр. ик. прев. 400, 842

Неделчев, Иван за него 908

Нелчинов, Св. 139

Нeнова, Ана 1245

Неофит, митроп. Видински 336, 378, 379, 380, 843, 844, 1482; за него 129

Неофит Бозвели за него 280, 1443

Неофит Рилски за него 265, 276, 1448

Нестор, архимандрит 111, 112, 198, 268, 1246-1250

Нестор, иеродякон  вж. Нестор, архимандрит

Нешев, Георги за него 1461

Ниг, Валтер 1483

Никодим, архиепископ  вж. Никодим , митрополит Ленинградски и Ладожски

Никодим, митрополит Ленинградски и Ладожский 706, 707

Никодим, митрополит Сливенски 146; за него 1504

Николай, архимандрит  вж. Николай, епископ Макариополски

Николай, епископ вж. Николай, епископ Макариополский

Николай, епископ Макариополский 147, 148, 199, 200, 210, 211, 269, 325, 326, 381, 430, 431,524, 613, 690, 691, 741-743, 845-848, 949, 1484-1493; за него 1452, 1454, 1529

Николай, митрополит Крутицкий и Коломенски 246, 432, 433, 708, 709, 849; за него 712, 790, 1463, 1586

Николай Софийски, св. за него 366, 1480

Николай  Мирликийски Чудотворец, св. за него 381, 1008, 1591

Николов, Василий прот. 771, 772, 1494-1497

Николов, С. 525

Нимело 1045

Нитов, Йото 149, 201

Нитче  вж. Ницше

Ницше, Фридрих за него 486, 654, 660

Ничев, Никола прев. 1470

Ной (библейски патриарх), за него 1247

О. К. 998

О. С. М. 517, 527, 533, 550, 557

Орманджиев, Иван П. 113, 150, 236, 1499, 1500

Осипов, А.  прот. 360, 437, 668

П. К. 511

П. Щ. 518

П-ов, П. прев. 349

Павел, апостол за него 49, 52, 53, 54, 57, 61, 75, 76, 78 , 81, 82, 84, 321, 393, 454 , 762, 779, 780, 1048, 1250, 1405, 1498, 1550, 1554

Павлов, Ив. 1251

Паисий, митроп. Врачански 851; за него 269, 285

Паисий, митроп. Пловдивски за него 1482, 1534

Паисий Хилендарски 237; за него 233-236, 238, 239, 241, 242, 1063,1157, 1216, 1444, 1461

Памуков, Панайот прот. 327, 547, 615, 773, 852,853,854

Панарет, митроп. Пловдивски за него 1482, 1572,

Пандурски, Васил Ив. 33, 65, 151, 225, 309, 382, 383, 528, 745,746,903-905, 916-919

Панчовски, Иван Г. 66, 67, 152, 212, 226, 270, 438, 439-449, 616, 1502; за него 1504, 1506

Папини, Джовани 1047

Партений, епископ Левкийски 213, 214, 238, 310, 384, 450, 692, 710,711, 955, 991, 1503; за него 1467, 1479, 1480, 1484,1485; прев. 1475

Партений, инок 956

Парчевич, Петър за него 295

Пастьор, Луи за него 314

Пашев, Ганчо Ст. 271, 451, 452, 453, 454, 455, 712, 928, 929, 1504-1507

Пенаков, Ив. Ст. 272, 273

Пенов, Димитър 114, 115, 153 ,227, 274, 275, 311, 312, 456, 457-460, 617-619, 657, 713, 896, 897, 1508-1512

Пепита за нея 1045

Петка Епиватска, св. вж. Петка Търновска, св.

Петка Търновска, св. за нея 364, 372, 1588

Петка – Параскева Българска, св. вж. Петка Търновска, св.

Петка Родопска, св. за нея1007

Петков, Ст. Н. 247

Петров, Григорий прот. 68

Петров, Димитър п. прот. 154, 337;  прев. 244, 951;  за него 1470

Петров, Иринчо хаджи поп за него 256

Петров, М. Н. 461

Петър , апостол  за него 50, 58, 69, 76, 77, 1048, 1214, 1386, 1554

Пибоди, Ф. Г. 529

Пиер (Л` Юийе), иеромонах 69, 93

Пиерлинг, агент 130

Пилат Понтийски за него 60, 935

Пимен, митрополит Неврокопски 10, 155, 239, 385, 714

Пиперов, Боян 11, 20, 21, 22, 34, 35, 36, 37, 70, 71, 94, 1513

Питирим, инок прев. 694

Планк, Макс 620; за него 584

Платонов, В. 621

Плочев, Тодор Д. 116, 276

Погодин, Михаил за него 104

Попатанасов, В. свещ. 202

Попов, Борис 156, 465, 466, 467, 774, 1515;  прев.   1

Попов, Дим. прот. 976

Попов, Матей прев.350, 493, 1536

Попов, Николай ставр. ик. 157, 748;  прев. 14, 571, 973

Попов, Н. 88

Попов, С. Е. свещ. 531

Попов, Ст. 240

Попов, Тодор прев. 898

Попов, Харитон  930, 950, 993; прев. 478

Попова, Пенка Д. 117

Попалександров, П. свещеноик. 464, 548

Попвасилев, Димитрий прот. 386, 530, 549, 623, 957-962, 992, 1065

Попкръстев, Георги свещ. 1514

Попниколов, Димитър иконом. 747 , 1048

Попрадославов, Петър дякон 95, 96

Поптодоров, Радко свещ. 277, 328, 468, 931, 932

Поселянин, Е. 532

Преображенски, Николай 1516

Прохор, архимандрит 469, 470, 534, 535, 786, 920,1050, 1051, 1252-1277; прев. 393, 436, 461, 562, 628, 650, 751

Прохор, иеромонах вж. Прохор, архимандрит

Протопопов, Т. 1049

Пушкин, Александър С.  625, 1278-1280; за него 647, 977, 1523

Пьотио, Анри вж. Даниел-Ропс

Р. А. 680

Р. Т. 462

Р. Ф. 510

Р. Д. С. 509

Р. Е. М. 23, 1058

Рабул за него 1038

Радев, Ненко за него 1524

Радованов, Д. свещ. 626

Райкович, Максим за него 204

Райчев, Георги прев. 1224, 1225, 1468

Райчев, Иван Попгеоргиев иконом 158,  775

Ракитин, Николай за него 992

Раковски, Георги Ст.  за него 110, 307

Ратуел, Фр. 627

Рафаело за него 418, 906

Резнаков, Иван за него 281

Рембранд за него 923

Рибберкур, Евелина 74

Ролан, Ромео 629

Роман Сладкопевец 749

Ронде, Анри 75

Ростовцев, Николай Е. 921

Рубльов, Андрей за него 913

Ружицкий, К. прот. 278, 717

Рунку, Ион за него 1457, 1458

С. прев. 341

С. Г. 856

С. И. 800

С. П. 508, 614

С. Я. 368; прев. 352

С-в, А. прев. 1370

Ск. П-н 577

Ст. Г. 805

Садовски, Йордан свещ. 314, 1054

Садовяну, Михаил 1055

Салтиков, М. Е. 1069

Светлова, Зорница 1281, 1282, 1283

Светослав Игоревич, киевски княз за него 112

Себастиян, отец за него 758

Северянин, Игор 1284

Серафим, архиепископ вж. Серафим, архимандрит

Серафим, архимандрит 543,544, 546, 631-633, 776-778, 787, 963, 1285-1332; прев. 977; за него 1454, 1456, 1462, 1518

Серафим, иеромонах  вж. Серафим, архимандрит

Серафим Саровски, св. 545; за него 368, 374, 389, 1324, 1518

Сергиев, Иоан Илич  вж. Иоан Крондщадски, протоиерей

Сергий, архимандрит 329, 338, 634, 635, 750, 779, 1518

Сергий, иеродякон вж. Сергий, архимандрит

Сергий, иеромонах вж. Сергий архимандрит

Сергий, патриарх Московски за него 1522

Сергий Радонежски, преподобни за него 371

Сибирцев, Михаил за него 626

Симеон, епископ Траянополский 472, 861-865; прев. 693

Симеон, митрополит Варненски и Преславски за него 255, 284, 525, 718, 1244

Симеон, цар за него 111

Симеон Богоприемец, св. за него 860, 861, 864

Симеон Нови Богослов, св. 361; за него 360

Симеонов, Сим. 669

Симеонова, Марина 1333-1335

Симеонова-Делибалтова, Анастасия 1056

Сиотис, Маркос за него 1487

Скурат, Т. 684

Славейков, Петко Рачов за него 1449

Славкова, О. Д. 1057

Слънчева, Светла 1336

Смотрицки, Мелетий за него 965

Смоховска-Петрова, Ванда за нея 1443

Снегаров, Иван 78, 159-164, 241, 242, 315; за него 1448, 1451, 1469, 1474, 1513, 1592

Созомен, Ермий за него 90

Сократ за него 91, 695

Соломон, цар за него 6

Соловьев, Владимир за него 1523

Соммер за него 10

Софроний, митрополит Търновски 473, 780, 933

Софроний Врачански за него 252, 253, 258, 260, 764, 799, 836, 1251, 1307, 1308, 1444

Спаньовски, Н. 165, 229, 243, 316

Спасов, Георги 951

Спекторски, Е. 474

Стамболов, Стефан за него 164

Станев, Петко П. иконом. 166 , 1519

Станев, Станимир 1337- 1365

Станчев, Стефан Ц. 1520-1523

Стаховски, А. 752

Стефан, архим. 390

Стефан І, екзарх Български 866-872, 899; за него   263, 1593

Стефан, иеромонах (Ловешки книжовник), за него 965

Стефан Пермски, св. за него 390

Стефанов, Б. 1524

Стефанов, М. П. прев. 849

Стил 203

Стоилов, Кръстьо Н. 1366

Стоименов, Б. п. 637

Стойчев, Т.  за него 1381

Стоянов, М. 1525, 1526

Стоянов, Маньо за него 1478

Стоянов, Петър 1527

Събев, Тодор 97, 98, 167-171, 230, 231, 248, 279, 280, 934

Сърнев, Цветан 638; прев. 653

Т. М. 1413

Табакова, Л. 204

Тайхмюлер, Г. 685

Танк, Курт Лотар 659

Танчев, Матей иконом 281, 282

Телбизов, К. 172

Тенев, Васил 994

Теплов, В. 283

Теодор Студит, св. 391

Теодосий Младий, император за него 379

Теодосий Търновски, преподобни за него 209, 210, 212, 213, 214, 1485

Теофан Затворник, епископ 79, 541, 542

Тертулиан, Септимий Флор 362

Тихон, епископ Смоленский 330, 873, 874

Тихон Задонски, св. 540

Тодоран, Исидор свещ. 670

Тодоров, Петко Ю. 1061

Тодоров, Петър 205, 1062, 1063

Тодоров, Тодор п. 80, 753, 788-799, 875-883, 1528 ; прев. 1014; за него   1515

Тодоров, Тодор С. 173

Толстой, Михаил граф 1060

Тома, апостол за него 59

Томов, Евтим за него 1516

Тот, Тихамер   551, 639-641;  за него 1470, 1502

Трендафилов, Николай за него 943

Трифонов, Кр. 317

Тулешков, Константин П. 995

Тумангелов, Г. свещ. 642

Тургенев, Иван С. 1065

Тъпчилещов, Христо за него 292

Тыркова-Вильямс, Ариадна за нея 1523

Уйлямс, Н. П. 1441

Улрих-Кервер, Г. В. 643

Ур-Наму за него 12

Урбах, Ото 644

Успенски, Н. Д. 754

Ушаков, Симон за него 913

Ф. Б. 860

Ф. Кл. 687

Ф. Ф. 418, 505

Фердинанд, цар за него 164

Филарет (Дроздов), митрополит Московски за него 278, 977

Филимон, презвитер 476

Филимон за него 73

Фичев, Никола за него 309

Флорински, свещеноик. 477, 671

Фойербах за него 1418

Форд, Карол 478

Фотий, патриарх св. за него 93

Фьогеле 479, 645, 689

Фьорстер, Фр. 554, 555

Х. К. 688

Х. У. 552

Хайм, Карл 784

Хайне, Хенрих   1367 за него 623

Поп Харитон  за него 257

Хартман, Макс за него 584

Хеер, Фридрих 556

Хейердал, Тор за него 758

Хенрих, ХОЛ, Константин 480

Хин, Виктор 1529

Хлор, К. 1530

Холдейн, Дж. С. 646

Хоматиян, Димитрий  392

Хомяков, А. 1368

Хопа, Ернст Макс за него 1054

Хофмайер, Скат епископ 693

Хрелопанов, Иван 174

Христов, В. 1531

Христов, Добри за него 945

Христов, К. прев. 1279

Христов, М. 672

Христов, Цвятко п. за него 1504

Христос  вж. Иисус Христос

Хромадка, Й. Л. 723

Хуфт, Вилиям Висерт за него 702

Хюго, Виктор 1370

Цанков, Стефан протопр. 81, 175, 176, 249, 250, 284, 318, 481-488,  647, 660, 673, 719-721, 900; за него   274, 277, 929, 1535

Цветанка за нея 1194

Цветков, Никола Ангелов прев. 784, 1039

Целер, Л.  489

Цицелов, Константин  491, 492, 1532-1534

Цоневски, Илия  К. 232, 339, 340, 724, 781, 1535 ; прев. 489

Цонков, Поликарп епископ за него 260

Ч-ев. И. 683

Чавова, О. 922

Чайковски, Петър Илич за него 940, 944

Чапанов, Янаки прев. 1055

Чарториски, А. за него 1443

Чачановски, Цветан 1371

Чехов, Антон П. 1066, 1067; за него   984, 989

Чечерин, Б. 493

Чилингиров, Стилиян   1068, 1372;  за него 302, 1030, 1371

Чинтулов, Добри за него 119, 978

Чифлянов, Благой свещ. 755, 756;  прев. 75, 1036

Чолаков, Любозар 39, 40, 41, 82, 83, 84, 28-288, 725, 801, 885, 923, 935, 1536-1556 ; прев.   695

Чолаков, Ромео   289; за него 293, 304, 313

Чунгарев, Симеон К. 206

Шавелски, Георги И. протопр. 494, 648, 782, 783;  за него   1593, 1595

Шаповалова, А. 901

Швайцер, Алберт за него 311, 1144

Шелдън, Р. Д. 649

Шиваров, Николай Ст. свещ. 12, 13, 42,43, 44, 89

Шивачев, Иван свещ. 495, 757, 887, 996

Шопен, Фридерик за него 950

Шумарев, Василий иконом 496, 886

Щедрин, Н. 1069;  за него 986

Щукерт, К. 1070

Юго, Виктор  вж. Хюго

Юда за него вж. Иуда

Юстиниян, патриарх Румънски за него 147

Яков, св. ап. за него 1475

Янку, М. 14

Altaner, Bethold. за него 1596

Auclair, Marcelle за него 1551

Barthelemy, D. O. P. за него 1597

Benz, Ernst  за него 1483

Buonaiuti, Ernesto за него 1533

Buscarlet, Daniel за него 1553

Coste, N.  за него 1544

Cullmann, Oscar за него 1554

Debard, L. за него 1544

Dietrich, Susane de за нея 1471

Döpmann, Dieter за него 1517

Guardini, Romano за него 1525, 1530, 1556

Hynek, R. W. 650

Ingram, G. за него 1539

Ingram, М. за него 1539

Keller, Werner за него 1472

Lieb, Fritz за него 1520 

Milik, J. T.  за него 1597

Neill, Stephan  за него 1540

Nicolas, metropolite de Kroutitsy et de Kolomna за него   1543

Noe, [библейски патриарх] за него 1958

Parot, Andre за него 1598

Pike, E. Royston за него 1546

Ricciotti, Giuseppe за него 1554

Roux, Andre прев. 1539

Siegmund-Schultze, Fridrich за него 1520

Spuler, Bertold за него 1520

St-d 1437

Μωραιτον, Δημητριον  за него 1489

Географски показалец

Армения 690

Асеновград 206

Атон 174, 195, 200, 215, 239, 921, 941, 952 , 956, 963, 1217

Балканите  вж. Балкански полуостров

Балканския полуостров 54, 130, 175

Батак 194

Батошево (Габровски окръг)   179

Белгия 1501

Белград 870, 1402

Београд  вж. Белград

Берн 590

Божи гроб  вж. Иерусалим

Бояна 918

Будапеща 721

Букурещ  822

България 157, 172, 174, 194, 220, 240, 307, 391, 691, 722, 782, 865, 905, 956, 1123, 1164, 1447, 1451, 1513, 1586

Българска францисканска провинция 172

Български извор (Ловешко)282

Вавилон 3

Варна 99

Великденски остров 758

Венеция 220

Великоморавия 220, 229

В.Търновска епархия  вж. Търновска епархия

Витлеем 4, 953, 1107, 1292

Витлеемска пещера  вж. Витлеем

Влахи, Мелнишко 193

Влашко 172, 273

Галац 134

Гетсиманска градина 5

Гложене (Тетевенско) 281

Гомора 6

Гърция 419

Гюмюрджинско  вж. Южни Родопи

Дания 693

Драмско 141

Друган, Радомирско 903

Европ. Турция 102, 130

Египет 1404

Елеонска планина 5

Етрополе 183

Иерусалим 7, 956

Израел 35

Източна Румелия 130

Италия 86

Йерихон 6

Караш (Врачанско) 201

Кариот 68

Княжество България 130

Коман 336

Котел 258, 836, 1251

Ксантийско вж. Южни Родопи и

Кумран 10, 441

Ленинград 283

Лондон 698

Македония 101, 143

Мелник 106, 193, 919

Мецад Хашавйаху (крепост, южно от гр. Иафа) 11

Москва 676, 955, 1541

Мусина (Търновско) 256

Мъртво море 14

Назарет 9

Ниневия 44

Осло 719

Отоманска империя 130

Охридска архиепископия 163

Палестина 13, 45, 1547

Панагюрище 194

Панония 220

Париж 1522

Пловдив 590, 917

Прага  707, 713, 723

Райково (Смолянско) 180

Ракитово (Пазарджишко) 202

Рамат Рахел  (Палестина) 13

Рила 182, 386

Рим 220, 419

Римска курия 130

Родос (Гърция) 701, 710,711

Румъния 157, 274, 1470

Русе 960

Русия 111, 189, 240, 247, 249, 365, 506, 803, 871,  876, 895, 956, 1451, 1473, 1513

Самоков 914

Сандански 919

Света Гора  вж. Атон

Свищов 273

Севастопол 814

Севлиево 169

Седмиградско 172

Сердика  вж. София

Силистра 158

Сирия 45

Солун 1445

Содом 6

Софийска епархия 760

Софийска митрополия 132, 153

София 151, 160, 163, 175, 184, 197, 203, 590, 631, 693, 704, 807, 851, 868, 905

Сталин, язовир 902

Станке-Димитриевска околия 911

Стара Загора 177, 178

Старозагорска епархия 954

Стрелча 117

Съветска държава  вж. СССР

Съветски съюз  вж. СССР

СССР 249, 895, 1195

Тимок, река 1230

Тихия океан 758

Торино 8

Тракия 113, 130, 143

Търново 116, 218, 369, 962

Търновска епархия 780

Търновски край 204

Унгария 172

Унгровлахийска митрополия 1519

Ур Халдейски  (Месопотамия) 6, 12

Ханаан 6

Хелзинки 705, 715

Хирошима 1201

Холандия 706

Цариград 123, 133, 143, 144, 150, 220, 336

Чехословакия 250, 400, 1563

Чирпан 770

Шеветон вж. Белгия

Шипка, връх 114, 1130

Шипка (Казанлъшко) 197, 803, 820

Франция 1548

Южни Родопи 1442, 1500

Geneve 1533

Jerusalem 1538

Jordan Desert 1597

Russland 1520

Qumran 1597

Църкви и манастири

Атонски манастир вж. Атон

Бачковски манастир 1337

Бельовата църква  (Самоков) 914

Боянска църква 912

Гложенски манастир 268

Дряновски манастир 961

Етрополски манастир 183

Зограф вж. Атон

Казанлъшкия манастир 961

Килифаревския манастир 186

Клисурския манастир 185

Къпиновски манастир 198, 473

Лясковска обител 204, 268

Мъглижкия манастир 961

Петропавловски манастрир вж. Лясковска обител

Преображенски манастир 962

Раковишки манастир 205

Рилски манастир 110, 181, 187-189,191- 195, 909, 959, 1124, 1473, 1574

“Рождество Христово” (църква в с. Шипка) 197, 803, 820

Роженски манастир 919

Самоковски манастир 108

“Св. Богородица” (църква в Копривщица) 264

„Св. Богородица” (църква в Пловдив) 917

„Св. Марина” (църква в Пловдив) 917

“Св. Неделя” (църква в с. Ракитово) 202

„Св. Неделя” (църква в Пловдив) 917

„Св. Петка-Стара” (църква в Пловдив) 917

„Св. София” (църква в София) 1514

„Св. Троица” (църква Ст. Загора) 177, 178

“Св. Александър Невски” (Патриаршеската катедрала в София) 184, 197, 819, 824, 827, 833, 834, 835, 837, 849, 871

“Св. Врач” (манастир в Мелнишко) 193

„Св. в. м. Георги” (манастир в  с. Гложене) 281

„Св. Георги” (църква в Пловдив) 917

„Св. Димитър” (църква в с. Батошево) 179

„Св. Димитър” (църква в Пловдив) 917

„Св. Иоан Рилски” (църква в Пловдив) 917

“Св. св. Кирил и Методий ”  (църква в Пловдив) 917

“Св. св. Константин и Елена” (катедрала в Букурещ) 822

„Св. св. Константин и Елена” (църква в Пловдив) 917, 1542

“Св. вм. Пантелеймон” (църква в Галац) 134

„Св. св. апостоли Петър и Павел” (манастир в Лясковец) 204

„Св. св. апостоли Петър и Павел” (църква в Силистра) 158

“Св. Полихрон” (манастир в района на малоазийската крайбрежната ивица близо до Агрос) 220

”Св. великомъченик Теодор Стратилат” (църква в село Райково) 180

„Св. Харалампий” (църква в Пловдив) 917

„Св. Въведение Богородично” (църква в Пловдив) 917

„Св. Успение Богородично”  (църква в Асеновград) 206

Троянски манастир 1215

Показалец на местата от Свещеното Писание**

Книга Битие (2); 49:10 (25); 1:26-27 (462)

Книга Изход 9:18-33 (1388)

Псалтир 1:1-3 (1079); 74:16 (1169)

Книга на пророк Исаия 53 (23); (40)

Книга на пророк Михей (41)

Книга на пророк Авакум (39)

Евангелие от Матей 1:18-25(46); 2:1 (70); 5:4 (459); 5:16 (529); 8:15 (1180); 16 (69); 22:37-40 (439); 28:1-10 (79);

Евангелие от Марк 12:30-31 (439); 16:1-11 (79)

Евангелие от Лука 2:14 (520); 2:29-32 (1192); 2:36-38 ( 857); 6:25( 457); 8:26-19 (842); 15 (531); 15:11-32 (1078); 23:34 (887); 24:1-12 (79)

Евангелие от Иоан (1); 1:1-17 ( 848); 10:14  (511); 20:1-18 (79)

Деяния на св. апостоли  (53); 16:7-14  (54); 20:18-35 (779)

Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяни 13 (495, 883)

Послание на св. апостол Павел до Галатяни 6:1 (780)

Второ послание на св. апостол Павел до Тимотей 4 (76)

Послание на св. апостол Павел до Филимон (73)

Послание на св. апостол Павел до Евреите 12:14 (695)

**В скоби са отбелязани номерата на библиографските описания, в които е цитирано съответното място от Свещеното Писание.

Заключение

В настоящата дипломна работа е направена пълна библиография на всички публикувани материали в списание “Духовна култура” за периода 1946-1964 година, тъй като до момента липсва такава, което затрудняваше използването на изданието. Това е един от основните приноси на тази разработка. Задачите, поставени в началото са изпълнени като за целта са описани 1598 материала, разпределени в 45 рубрики и подрубрики, изработени са и показалци. Съставените показалци – именен, географски и на Свещеното Писание, ще спестят време на читателите и ще ги освободят от необходимостта да се обръщат към обемистата литература. Те спомагат за ефективното използване на указателя, защото предлагат различни “входове” към основния текст, като го представят в различни от корпуса аспекти.

Указателят на списание “Духовна култура” обогатява не само православната богословска, но историческата и философската библиографии. Той е като светъл лъч, пронизал тъмнината в периода 1946-1965 година, твърда основа, върху която ще продължи да се изгражда тази библиография за по нататъшните неразкрити години от 1966 до 1989 година. Това е една задача, която  ще бъде решена в близко бъдеще. Изготвеният указател е едно ценно помагало в научната богословска дейност. Неговата стойност не се изчерпва само за настоящето, но и за бъдещи поколения, защото в списанието темите са далеч от злободневната действителност, а са пряко свързани с истините на християнската вяра, които не се влияят от промените в обществото, защото те са вечни и черпят своята сила от Първоизточника – Иисус Христос.

Използвана литература

1. Ангелова, Росица Жечкова. Периодичният печат в Шумен: 1844-1944: Библиографски обзор. – Шумен:  Фабер, 2003

2. Ангелова, Росица Жечкова. Периодичният печат на протестанските църкви в България : 1844-1944 : Библиографски обзор. – С. : БХСС, 2003.

3.  Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними. – 3. осн. прераб. и доп. изд. – С. : Петър Берон, 1989.

4. Български периодичен печат: 1844-1944: Анотиран библиографски указател. Т. І, А-М. – С. : Наука и изкуство, 1962.

5. Господинов, Георги. Духовна култура. // Периодика и литература. Т. 5. – София,  1999, с. 355-361.

6. Людсканова, Виолета, Избор на редна дума : За имената на автори, пишещи под псевдоним/псевдоними. // Библиотека, 2004, № 3-4 , с. 32-40.

7. Списание “Векове” : 1972-1981 : Библиографски справочник / Състав. Татяна Янакиева-Златева. – С. : Бълг. истор. дружество, 1982.

8. Списание “Исторически преглед” : 1944-1964 : Библиографски справочник / Състав. Петър Коледаров, Емилия Костова. – С. : БАН Инст. по история, 1970.

9. Темелски, Христо, Печатният орган на Българската православна църква. // Църковен вестник, № 7, 2000.

________________________________________________

*Материалът е предоставен от автора. За справки: г-жа Мирослава Млечкова, тел. 359/2/989-01-15, вътр. 21.

Изображение: авторът Мирослава Млечкова в работна библиотечна среда. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-1dl

Мирослава Млечкова

Християнска апологетика

561. АЙНЩАЙН. За личността на Иисуса Христа / Айнщайн. // ХХІХ, 1949, № 8, с. 4-5. Разговор между великия учен и представител на в. Saturday evining = Post (ср.сп. Geisteskampf der Gegenwart, 1930, S. 235.)

562. АКСАКОВ, И. С. Християнството и съвременният прогрес / И. С. Аксаков ; Прев. иером. Прохор. // ХХVІ, 1946, № 1, с. 25-28. За истините на хр. вяра. Оборване на отрицателите на тези истини. Доказване на съвършенството на им.

563. АРИСТИД Атински. Първите християни / Аристид Атински. // ХХІХ, 1949, № 7, с. 15-16.  Из: Апологията, написана в 137 г. сл. Хр., предназначена за римския имп. Адриян.

564. БЕЛОГУШЕВ, Божидар. Религиозността на Лудвиг ван Бетовен / Божидар Белогушев. // ХХХ, 1950, № 9-10, с. 27-31.

565. БЕТ, Карл. Природен закон и чудо / Карл Бет. // ХХVІІІ, 1948, № 7, с. 11-15.

566. БЕТЕКС, Фр. Материализмът – за любовта / Фр. Бетекс. // ХХVІІ, 1947, № 7, с. 21. Безсилието на атеизма да обясни любовта.

567. БОГОЛЮБОВ, Д. И. Методически съвети към начеващите мисионери / Д. И. Боголюбов. // ХХХІV, 1954, № 10, с. 1-2.

568. БОГОСЛУЖЕНИЕ сред природата. // ХХVІІ, 1947, № 5, с. 22-24. Подпис: Е. Х. Възражение срещу тези, които смятат, че не е нужно да се ходи на църква,  и твърдят, че получават нужното сред природата.

569. БРАНКА, В. Самозараждането и досега е чудо / В. Бранка. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 18-20. За произхода на живота. Хипотеза за самозараждането. Абсурдността до която се стига.

570. В какво не вярва и в какво вярва атеистът?// ХХVІІ, 1947, № 9-10, с. 40-41. Подпис: А. М.

571. ВАСИЛЕСКУ, Емилиян дякон. Православната църква и Патриотизмът / Дякон Емилиян Василеску ; Прев.със съкращ. ставр. ик. Николай П. Попов. // ХL, 1960, № 10, с. 16-22.

572. ВЕЛЕВ, Ганчо. Иван Вазов и Църквата / Ганчо Велев. // ХХХ, 1950, № 6, с. 2-11.

573. [ВЕЛИМИРОВИЧ, Николай епископ]. Вяра в мрака ли? / [Епископ Николай Велимирович]. // ХХХ, 1950, № 4, с. 12-15.Подпис: Еп. Н.В. Оборване на противниците на вярата със собствените им средства.

574. ВЕЛИЧКОВ, Александър. Борци срещу суеверията, жертва на грубо суеверие / Александър Величков. // ХХХ, 1950, № 1, с. 21-24.

575. [ВЕЛИЧКОВ,  Александър]. Кръгозор на вулгарния материализъм / [Александър Величков]. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 20-21.Подпис: А. В. Критика на материализма.

576. ВОДЕНИЧАРОВ, Божидар. Какво съм „Аз”? / Божидар Воденичаров. // ХХVІІІ, 1948, № 6, с. 19-22. Възгледът на един „вулгарен” материалист, относно човешката същност.

577. ВЯРА и разум. // ХХVІІІ, 1948, № 9-10, с. 38-43. Подпис: Ск. П-н. За отношението между тях.

578. ГАЙЛ, Ото Вили. Има ли вселената граници? / Ото Вили Гайл. // ХХХVІ, 1956, № 5-6, с. 29-34.

579. ГЕТТЕ, Владимир свещ. Из Спомени на един римокатолически свещеник, станал православен свещеник / Свещ. Владимир Гетте. // ХХХІV, 1954, № 7-8, с. 30-32.

580. ГОРСКИ, А. В. прот. Научното изследване като път, който води към Христа / Прот. А. В. Горски. // ХХІХ, 1949, № 1, с. 1-4.

581. ГОТЛИБ, Фридрих. Как станах миролюбец и миротворец / Фридрих Готлиб. // ХХХV, 1955, № 4, с. 32-34.

582. ГРУНЕР, П. Отношението на естественика към чудото / П.  Грунер. // ХХVІ, 1946, № 1, с. 12-14. Дали е приемливо от гледище на естествените науки дадено чудо, което е подкрепяно чрез достоверни свидетелски показания.

583. ГЮНТЕР, К. Музиката в природата / К. Гюнтер. // ХХVІІ, 1947, № 7, с. 4-7. Целесъобразността и хармонията в природата.

584. ДВАМА именити съвременни естественици за религията. // ХХVІІІ, 1948, № 2, с. 22-23. За Макс Хартман и Макс Планк – техните възгледи за вярата в Бога и за отношението между религия и естествознание.

585. ДЕНЕРТ, Волфганг. Техниката в живата природа / Волфганг Денерт. // ХХVІ, 1946, № 6, с. 26-32. В животинските и растителните тела. Доказателство за целесъобразността.

586. ДЕНЕРТ, Еберхардт. Природата като художествено творение / Еберхардт Денерт. // ХХVІ, 1946, № 5, с. 22-26.

587. ДЕНЕРТ, Еберхардт. Първобитният човек – по неговите дела / Еберхардт Денерт. // ХХVІІ, 1947, № 6, с. 25-27. Делата на първобитния човек са творческо превъзмогване и подчиняване на материята чрез духа, нещо, което не е свойствено на животните.

588. ДЕНЕРТ, Еберхардт. Хармония в строежа на живите същества / Еберхардт Денерт. // ХХVІІІ, 1948, № 2, с. 20-22.

589. ДЕССАУЕР, Фр. Природа, техника и дух / Фр. Дессауер. // ХХХ, 1950, № 2-3, с. 27-30.

590. ЕВТИМИЙ, архим. Вяра и разум / Архим. Евтимий. // ХХVІ, 1946, № 3-4, с. 17-24. Лекция, изнесена пред студентските християнски дружества в Берн и София и пред учащи се и граждани в Пловдив.

591. ЕДИНГТОН, Артур. Скелет – това е, което физическата наука дава / Артур Едингтон. // ХХVІІІ, 1948, № 5, с. 29-31. Невъзможността на научния опит да отговори какво е човекът и неговото предназначение в света.

592. КЛИМЕНТ Рилец, архимандрит. Изповедта на един разкаял се безбожник / Архимандрит Климент Рилец. // ХХVІІІ, 1948, № 8, с. 26-28. За Сергий Булгаков.

593. КЛУГ, И. Щурмуване Небесата / И. Клуг. // ХХХ, 1950, № 6,  с. 12-15. За човечеството, което въстава срещу волята и Божествените закони. Опита на човека по пътя на научни изследвания да достигне Бога.

594. КУДРЯВЦЕВ, Виктор Д. Безсилието на атеизма / Виктор Д. Кудрявцев. // ХХVІІ, 1947, № 9-10, с. 34-35. Невъзможността да се докаже несъществуването на Бога.

595. КУДРЯВЦЕВ, Виктор Д. Основната причина на неверието / Виктор Д. Кудрявцев. // ХХVІІІ, 1948, № 5, с. 18-22.

596. КЬОНИГ, Артур. Животно и човек / Артур Кьониг. // ХХVІІ, 1947, № 7, с. 19-20. Опровержение на теорията за произхода на човека от животните.

597. [МАРИНОВ, Борис]. Без Бога / [Борис Маринов]. // ХХVІІІ, 1948, № 2, с. 11-12. Подпис: Б. М.

598. МАРИНОВ, Борис. За влиянието на религията върху човешката душа и народите / Борис Маринов. // ХХІХ, 1949, № 5, с. 10-15. Опровержение на твърдението за религията, че носи душевно разстройство,  спира духовния растеж, води към духовно изграждане и общ упадък.

599. МАРИНОВ, Борис. Най-чести „разумни” основания на безбожниците / Борис Маринов. // ХХVІ, 1946, № 2, с. 4-12. Критика на изложените твърдения.

600. МАРИНОВ, Борис. Празна работа ли е молитвата / Борис Маринов. // ХХVІІ, 1947, № 2-3, с. 53-58. Лечебната сила на истинската молитва.

601. МАРКОВСКИ, Иван С. Иисус Христос не само е живял, но и сега живее между нас / Иван С. Марковски. // ХХІХ, 1949, № 7, с. 2-11. Опровержение на твърдението, че Христос е мит, и не е историческа личност.

602. МАСИУС, Херман. Ластовицата / Херман Масиус. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 2-3. Доказателство за Божията премъдрост.

603. МЕЛНИКОВ, Ф. Е. Целият свят свидетелствува за Бога / Ф. Е. Мелников. // ХХVІІ, 1947, № 9-10, с. 33-34. Доказателства.

604. МЕЛНИКОВ, Ф. Е. Безбожието потвърждава християнските  истини / Ф. Е. Мелников. // ХХVІ, 1946, № 2, с. 13-15.

605. МЕЛНИКОВ, Ф. Е. Наука и религия / Ф. Е. Мелников. // ХХVІІІ, 1948, № 6, с. 13-15.

606. МЕЛНИКОВ, Ф. Е. Откъде е произлязла вярата в Бога? : Публичен диспут / Ф. Е. Мелников. // ХХVІІ, 1947, № 2-3, с. 22-51. Доказателства за съществуването на Бога. Оборване на основанията на безбожниците.

607. МЕЛНИКОВ, Ф. Е. Сектанството / Ф. Е. Мелников. // ХХХІV, 1954, № 9, с. 1-7. Произход и същност.

608. МОРИСЪН, А. Креси. Библия и наука, религия и наука / А. Креси Морисън. // ХХІХ, 1949, № 2-3, с. 19-22.

609. МОРИСЪН, А. Креси. Нашият свят / А. Креси Морисън. // ХХVІІІ, 1948, № 6, с. 16-19. Доказателства на естествените науки, че светът не е случайност,а дело на Разумно начало.

610. МОРИСЪН, А. Креси. Седем основания на учения да вярва в Бога / А. Креси Морисън. // ХХVІІ, 1947, № 5, с. 17-20.

611. МОРИСЪН, А. Креси. Случай или Висш Разум? / А. Креси Морисън. // ХХVІІІ, 1948, № 7, с. 7-11; № 8, с. 7-13; № 9-10, с. 35-38.Съдържа: І. Атмосфера и океан; ІІ. Газовете, които дишаме; ІІІ. Азотът – двойната целесъобразност; ІV. Животните; V. Най-великата лаборатория в света – физиологията на храносмилането; VІ. Контрол и равновесие в природата. Факти, които свидетелстват за наличието на един Висш Разум.

612. НИЕ всички вярваме. // ХХІХ, 1949, № 5, с. 8-10. Подпис: И. А. И. Опровержение и критика на възгледа, че човек може да живее без всякаква вяра и че научното образование е несъвместимо с вярата.

613. НИКОЛАЙ, епископ. В края на краищата все пак доброто ще победи! / Епископ Николай. // ХХІХ, 1949, № 1, с. 5-13.За вярата в Бога и вярата в крайната победа на доброто.

614. ОПАСНОСТИТЕ  на отлагането. // ХХХ, 1950, № 8, с. 1-10.Подпис: С. П.За младите хора, които признават Евангелието, но не искат да го приемат за основа на своя живот.

615. ПАМУКОВ, Панайот прот. Ново отношение на инославните към православието / Прот. Панайот Памуков. // ХL, 1960, № 3, с. 22-25.

616. ПАНЧОВСКИ, Иван Г. Светоотеческа критика на древната атомистика / Иван Г. Панчовски. // ХХХVІІ, 1957, № 5-6, с. 28-32.За учението на древните атомисти (от атом) у Лактанций (250-340) в съч. му „Божия гняв”. Опровержение на учението, че целия свят е произлязъл от самоволното и случайно движение и съединение на атомите.

617. ПЕНОВ, Димитър. Предпазване на вярващите от суеверия / Димитър Пенов. // ХХХVІ, 1956, № 8-9, с. 38-42; № 11, с. 8-14.Съдържа: 1. Същност на суеверието; 2. Причини за суеверията; 3. църквата и суеверията; 4. Пътища за ограничаване суеверията.

618. ПЕНОВ, Димитър. Религия и изкуство / Димитър Пенов. // ХХХVІ, 1956, № 3, с. 24-28.

619. ПЕНОВ, Димитър. Ф. М. Достоевски / Димитър Пенов. // ХХХVІ, 1956, № 4, с. 16-22.За творчеството му, в което изследва съдбата на човека в света в и с Бога и когато е без и против Бога, за положителното разкриване на църковното учение и критика на отрицателното в проявите на християните.

620. ПЛАНК, Макс. Има ли разумен световен ред? / Макс Планк. // ХХVІІІ, 1948, № 2, с. 18-20. Какво доказва физиката?

621. ПЛАТОНОВ, В. Безбожието и естествените науки / В. Платонов. // ХХVІІ, 1947, № 1, с. 26-27. Съдържат ли естествените науки условие, което да предразполага към неверие?; Доказателства,опровергаващи това твърдение.

622. ПО-ЦЕННО от злато и сребро. // ХХІХ, 1949, № 2-3, с. 22-26.Подпис: М. П. За ценността на Библията.

623. ПОПВАСИЛЕВ, Димитрий прот. Поезия и религия : Хенрих Хайне и християнството / Прот. Димитрий Попвасилев. // ХХVІІ, 1947, № 7, с. 10-18.

624. ПРИРОДАТА – свидетелка за възкресение. // ХХХ, 1950, № 4, с. 5. Подпис: В. Щ-д.

625. ПУШКИН, А. С. За Библията и религията / А. С. Пушкин. // ХХХІ, 1951, № 1, с. 11-12.

626. РАДОВАНОВ, Д. свещ. За синаповото зърно и за синаповото растение / Свещ. Д. Радованов. // ХL, 1960, № 7-8, с. 27-29.Из кн. на Михаил Сибирцев. Опыть библейско-естественной истории, или описательное изложение библейской геологии, ботаники и зоологии. – СПб. – 1867, с. 133-137.

627. РАТУЕЛ, Фр. Красотата на цветята / Фр. Ратуел. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 4-6. Хармонията в природата свидетелства за Премъдрия Творец.

628. РЕЛИГИОЗНОТО чувство у Баха / Прев. архимандрит Прохор. // ХХХV, 1955, № 5, с. 22-23.

629. РОЛАН, Ромео. Вярата на Бетховен / Ромео Ролан. // ХХХІХ, 1959, № 7-8, с. 58-63.Статията представлява заключението на големия труд на автора върху Бетховен.

630. СВЕТИЯТ Дух и културата. // ХХVІ, 1946, № 6, с. 9-11.Подпис: К. А. Ф.

631. СЕРАФИМ, архим. Божиите следи в природата / Архим. Серафим. // ХХVІІ, 1947, № 6, с. 10-19.Беседа, изнесена в аулата на Богословския факултет – София, от името на Студ. богосл. д-во „Патриарх Евтимий”.

632. СЕРАФИМ, архимандрит. Здрава и болна мистика / Архимандрит Серафим. // ХХХІІ, 1952, № 9-10, с. 38-57.Допълнение към статията: „Спиритизъм, духовидство, врачуване”. Съдържа: І. Здравата мистика; ІІ. Болната мистика; ІІІ. Гордостта – основа на болната мистика; ІV. Белези, че виденията са от демоните; V. Как да се предпазваме от коварството на демоните.

633. СЕРАФИМ, архимандрит. Спиритизъм, духовидство, врачуване / Архимандрит Серафим. // ХХІХ, 1949, № 9-10, с. 13-24.

634. СЕРГИЙ, иеромонах. Божията премъдрост в багрите, аромата и вкуса на плодовете и цветята / Иеромонах Сергий. // ХХХVІІІ, 1958, № 7, с. 25-27.

635. СЕРГИЙ, архимандрит. Православни черти в мирогледа на Блез Паскал / Архимандрит Сергий. // ХLІІ, 1962, № 10, с. 15-26.

636. СРЕД величествената Божия катедрала – природата. // ХХХV, 1955, № 7, с. 9-10. Красотата и хармонията в природата – доказ. за Твореца.

637. СТОИМЕНОВ, Б. п. Какво би било човечеството без Христа? / Б. п. Стоименов. // ХХVІ, 1946, № 1, с. 28-31.Поставеният въпрос се разгл. в религията, в изкуството, във философията, в семейството,  личността, историята, културата.

638. СЪРНЕВ, Цветан. Един виден атомен физик гради християнски мироглед / Цветан Сърнев. // ХХХVІ, 1956, № 8-9, с. 13-20.За Карл Фридрих фон Вайцзекер и неговото обяснение за християнството от гл. точка на  модерните естествени науки.

639. ТОТ, Тихамер. Има ли душа? / Тихамер Тот. // ХХVІ, 1946, № 8, с. 19-22.

640. ТОТ, Тихамер. Нравственият ред говори за Бога / Тихамер Тот. // ХХVІІІ, 1948, № 1, с. 11-14. Произход на нравствените закони и норми; Доказателство за Един Висш Законодател; Свободната воля на човека.

641. ТОТ, Тихамер. Трябва да има друг живот! / Тихамер Тот. // ХХVІ, 1946, № 5, с. 9-16.Свидетелства за вечния живот – чов. разум, воля и сърце.

642. ТУМАНГЕЛОВ, Г. свещ. Религиозността на Васил Левски / Свещ. Г. Тумангелов. // ХХХVІ, 1956, № 2, с. 21-24.

643. УЛРИХ-КЕРВЕР, Г. В. Осмиване на  религията / Г. В. Улрих-Кервер. // ХХVІІІ, 1948, № 9-10, с. 44-46. За подигравките с Бога и Неговите светини.

644. УРБАХ, Ото. Багри и аромати в природата / Ото Урбах. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 4-7. За целесъобразността в природата.

645. ФЬОГЕЛЕ. Най-великото събитие в мировата история / Фьогеле. // ХХVІ, 1946, № 1, с. 3-5. За Рождество Христово.

646. ХОЛДЕЙН, Дж. С. Научна действителност и религия / Дж. С. Холдейн ; Прев. Н. А. // ХХVІІ, 1947, № 6, с. 22-25.Съкратен превод и резюме от статията на бележития англ. физиолог и философ, отпеч. в сб. „Science and Religion” (1931 г.). Връзката между наука и религия.

647. ЦАНКОВ, Стефан протопр. Религиозността на Пушкина / Протопр. Стефан Цанков. // ХХІХ, 1949, № 6, с. 1-12. Отношението между поета и човека Пушкин, в поезията  в живота  и вярата му.

648. ШАВЕЛСКИ, Георги И. протопр. Спъва ли религията прогреса? / Протопр. Георги И. Шавелски. // ХХVІІ, 1947, № 2-3, с. 18-22. Участието на религията в развитието на културния процес в историята на човечеството.

649. ШЕЛДЪН, Р. Д. Само велик учител ли е Иисус Христос? / Р. Д. Шелдън ; Прев. от англ. Старозагорски митрополит Климент. // ХХVІ, 1946, № 7, с. 1-12.Съдържа: Молитвата на агностика; В Словото Божие; Най-големият Учител заслужава да бъде изслушан; Първият голям урок на най-великия Учител; Най-великият урок на най-великия Учител; И други потвърждават учението на Христа; Още един велик урок на нашия велик учител; Отрекъл агностицизма и прегърнал благодатната сигурност на християнството.

650. HYNEK, R. W. Мъченическата смърт на Спасителя в светлината на модерната медицинска наука. Откриване на истинския портрет на Христа / R. W. HYNEK ; Прев. със съкр. архим. Прохор. // ХХХV, 1955, № 4, с. 20-30. За Торинската плащаница. Съдържа: І. История на св. Плащаница; ІІ. Какво се вижда с просто око върху нея?; ІІІ. Науката фотографирва, след 19 века, тялото на Христа; ІV. Един исторически документ доказва голямата жестокост на Господните страдания; V. Един автентичен документ за ужаса на кръстната смърт на Христа; VІ. Свещ. Писание и Св. Плащаница се потвърждават взаимно; VІІ. Възможни възражения.

Християнска философия

651. АРНАУДОВ, Михаил. Религиозно-етическата мисъл на Гьоте / Михаил Арнаудов. // ХХХVІІ, 1957, № 2, с. 4-11.

652. ГУАРДИНИ, Романо. Мирът е плод и на търпение / Романо Гуардини ; Прев. Иоан Петрич. // ХХХV, 1955, № 12, с. 13-14.

653. ГУАРДИНИ, Романо. Само който познава Бога, познава и човека / Романо Гуардини ; Прев. от нем. Цветан Сърнев. // ХХХVІ, 1956, № 1, с. 8-15. Доклад. Как познанието за чов. същество има своята основа в познанието на Бож. Същество и как оттук знанието на човека за себе си зависи от представите, които той притежава за Бога.

654. ЙОТОВ, Ив. Тъй рече Зараустра… на Нитче / Ив. Йотов. // ХХХVІІ, 1957, № 2, с. 30-32.

655. ЙОРДАНОВ, Н. Д. Михаил Юревич Лермонтов / Н. Д. Йорданов. // ХХVІІІ, 1948, № 6, с. 24-25. За философско-религиозните настроения в поезията му. Статията е публ. по случай 107 години от смъртта на Лермонтов.

656. МИЛЕВ, Александър. Схоластика и мистика / Александър Милев. // ХХVІІІ, 1948, № 2, с. 24-27.

657. ПЕНОВ, Димитър. Светите три светители и философията / Димитър Пенов. // ХLІІІ, 1963, № 2, с. 17-31.

658. РОМАНО Гуардини : Християнски философ на атомния век :  По случай 70 годишния му юбилей. // ХХХV, 1955, № 10-11, с. 20-29. С библиогр. За дълбочината, логическата стойност, яснотата и оригиналността на културофилософската теория на Гуардини.

659. ТАНК, Курт Лотар. Ако Сократ живееше днес / Курт Лотар  Танк ; Прев. Иоан Петрич. // ХХХVІ, 1956, № 11, с. 22-24.

660. ЦАНКОВ, Стефан протопр. Фридрих Ницше като отрицател и богоборец / Протопр. Стефан Цанков. // ХХVІІІ, 1948, № 3-4, с. 1-15. Съдържа: Кой е Фридрих Ницше?; Какъв е той като мислител и моралист?; Учението му; Философията и трагедията на Ницше.

Християнска социология

661. ДЕКЛАРАЦИЯ на Св. Синод на Българската православна църква: По употребата на бактериологичното оръжие. // ХХХІІ, 1952, № 3-4, с. 1.

662. ДЮЛГЕРОВ, Д. Българската православна църква и световното движение за мир /Д. Дюлгеров. // ХLІІІ, 1963, № 2, с. 1-17.

663. ЗА  революционността на християнството. // ХХХVІІ, 1956, № 8-9, с. 21-25. Отношението на християнството към полит. революция.

664. ЗАЙПЕЛ, Игн. монс. За демокрацията / Монс. Игн Зайпел. // ХХVІ, 1946, № 2, с. 19-20.Крайъгълният камък на демокрацията: да е налице чувството за отговорност, най-вече пред Бога и изборът на лицата да е въпрос на съвест.

665. КОВАЧЕВ, Н. Д. прот. Всечовешка жажда за мир / Прот. Н. Д. Ковачев. // ХХХVІІІ, 1958, № 5-6, с. 39-41.

666. МАРКОВСКИ, Иван С. Делово християнство / Иван С. Марковски. // ХХХІІ, 1952, № 5, с. 4-5.За християнството в реалния живот, социалните и стопански въпроси.

667. МЕТОДИЙ, архимандрит. Петата планета от слънчевата система и проблемите на мира и войната / Архимандрит Методий. // ХLІІІ, 1963, № 4, с. 8-17.

668. ОСИПОВ, А. Прот. Мирът ще победи войната : Размисли по повод на мирното десетилетие / Прот. А. Осипов ; [Прев. от рус.]. // ХХХV, 1955, № 9, с. 25-27.Из: Ж М П, 1955, № 5.

669. СИМЕОНОВ, Сим. Християнство и демокрация / Сим. Симеонов. // ХХVІІ, 1946, № 6, с. 22-26.

670. ТОДОРАН, Исидор свещ. Християнство и техника / Исидор Тодоран ; Прев. от рум. свещ. Н. Кацарски. // ХХХVІІІ, 1958, № 1, с. 26-28; № 2, с.16-21; № 4, с. 15-18.Същност на техниката, нейния соц. и култ. характер.; Подпомага ли или пречи тя за развитието и проявата на дух. живот?; В какво отношение стои техниката със стремежа на вярващия към спасение – подпомага ли или го спъва.

671. ФЛОРИНСКИ, свещеноик. Евангелието и социалния проблем / Свещеноик. Флорински. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 8-18.Отношението на Църквата и нейните служители към този проблем. Какво говори Евангелието?.

672. ХРИСТОВ, М. Християнството и обществения живот / М. Христов. // ХLІ, 1961, № 7-8, с. 36-39.

673. ЦАНКОВ, Стефан протопр. Християнски лъчи през тъмнината на съвременната общественост / Протопр. Стефан Цанков. // ХХVІ, 1946, № 9-10, с. 24-28. Из съвременния духовен живот на народите.

674. ЦЪРКВАТА и мира. // ХХХІ, 1951, № 9-10, с. 25-26.

Психология на религията

675. ВАСИЛЕВА, Н. През дните на Великия пост / Н. Василева ; Прев. от рус. Д. Х. // ХХІХ, 1949, № 2-3, с. 29-31.Из: Ж М П, 1946, № 4, с. 42-44.За религиозните чувства и  преживявания през периода.

676. ВАСИЛЕВА, Н. От скръб към радост : През Страстната седмица и Пасха в днешна Москва / Н. Василева ; Прев. от рус. Д. Х. // ХХІХ, 1949, № 4, с. 20-23. Из: Ж М П, 1946, № 5, с. 24-27. За религиозните чувства и  преживявания през периода.

677. ВАСИЛЕВА, Н. Възнесение / Н. Василева ; Прев. от рус. Д. Х. // ХХІХ, 1949, № 6, с. 24-27Из: Ж М П, 1946, № 6, с. 29-32. За копнежа на душата.

678. ВАСИЛИЙ, архимандрит. Мостът към вечността / Архимандрит Василий. // ХХХІ, 1951, № 1, с. 1-6. За изживяването на новогодишните мигове; Размисли върху същността на времето и неговите особености – скоропреходността и неповторимостта; Мястото на вечността.

679. ГЕДАТ, Г. А. Най-силното преживяване / Г. А. Гедат. // ХХVІІІ, 1948, № 7, с. 17-19. За вярата в И. Хр.

680. ЗА радостта. // ХХХІІ, 1952, № 5, с. 29-32; № 6, с. 14-19. Подпис: Р. А. Съдържа: 1. Същност и действие на радостта; 2. Видове радости; 3. Чистата радост, нейните предварителни условия и видове.

681. МАРИНОВ, Борис. Що е молитвата? / Борис Маринов. // ХХІХ, 1949, № 7, с. 18-23. Съдържа: Идейни предпоставки на молитвата; Психологически анализ на молитвеното преживяване; Филологически анализ на думата молитва; Св. Пис. за молитвата.

682. МЕЛНИКОВ, Ф. Е. Днешната психология / Ф. Е. Мелников. // ХХVІ, 1946, № 8, с. 22-24. Душата – обект на психологически анализ.

683. СИЛАТА на музиката. // ХХVІ, 1946, № 3-4, с. 51-52. Подпис: И. Ч-ев. Естествен плод на душевни и духовни преживявания.

684. СКУРАТ, Т. Християнската молитва / Т. Скурат ; Прев А. Дандов. // ХХХІХ, 1959, № 11, с. 15-20.Из:  ЖМП, 1958, № 11. Психологически анализ.

685. ТАЙХМЮЛЕР, Г. Духът като същност / Г. Тайхмюлер. // ХХVІІІ, 1948, № 8, с. 14-15.

686. КОПНЕЖЪТ у човека по безсмъртие. // ХХVІІІ, 1948, № 3-4, с. 29-30. Подпис: К. А. Ф.

687. ХРИСТИЯНСТВОТО – религия на радостта. // ХХІХ, 1949, № 8, с. 5-7. Подпис: Ф. Кл.

688. ХРИСТИЯНСТВОТО през време на барабанния огън. // ХХVІІ, 1947, № 6, с. 9. Подпис: Х. К. Мисли и преживявания на фронтови войници.

689. ФЬОГЕЛЕ. Великденският камбанен звън / Фьогеле. // ХХVІ, 1946, № 3-4, с. 12-14. Какво е за истинския християнин камбанния звън?; Мисли и чувства.

Инославни изповедания

690. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. Арменската църква / Макариополски епископ Николай. // ХLV, 1965, № 2,с. 2-10; № 4, с. 19-23; № 5-6, с. 54-59; № 7-8, с. 10-14.Съдържа: І.Кратки сведения за Армения – страна, народ, история и църква; ІІ. По-главни догматически различия между Православната и Арменската църкви. Опити за възсъединение; ІІІ. Богослужение. Арменска литургия. Римокатолическо влияние върху арменското богослужение; ІV. Видни духовници и просветители; V. Устройство, управление, вероучение и сегашно състояние.

691. НИКОЛАЙ, еп. Макариополски. Арменците в България : Отношения между българи и арменци / Макариополски еп. Николай. // ХLV, 1965, № 10,с. 1-7.

692. ПАРТЕНИЙ Левкийский. Православие и католицизъм / Левкийский Партений. // ХХІV, 1954, № 7-8, с. 4-19.Догматически различия.

693. ХОФМАЙЕР, Скат епископ. Възгледи за тайнствата на лютеранската епископална църква в Дания / Епископ Скат Хофмайер ; Прев от нем. Траянополский епископ Симеон. // ХХХVІІ, 1957, № 3, с. 1-7.Доклад, изнесен на 2 неомври 1956 г. в аулата на Дух. акад. в София при посещението на датската църковна лютеранска делегация.

Икуменизъм

694. БЕСЕР, Иоаким. Стъпки към мира : Сътрудник Божи ли е днес човекът? / Иоаким Бесер ; Прев. от нем. инок Питирим. // ХХХVІІ, 1957, № 11-12, с. 58-60.В атомния век и Църквата е изправена пред нови решителни дела. По повод на един разговор сред евангелския свят. Съдържа: Както по времето на пощенските каруци; Нито само етика, нито само политика; Никакви морални хапчета.

695. БЮСКАРЛЕ, Даниел. „Залягайте да имате мир с всички” : Евр. 12:14 / Даниел Бюскарле ; Прев. от фр. Л. Чолаков. // ХLІV, 1964, № 2, с. 16-19.

696. ДА бъдем миротворци и добротворци. // ХХХІІ, 1952, № 1-2, с. 1-2. Християнски призив.

697. ИВАНОВ, Н. Съвременни богословски проблеми / Н. Иванов. // ХLІІІ, 1963, № 1, с. 12-21; № 3, с. 9-14; № 7-8, с. 49-58.Също и в: Ж М П, 1962, № 5; № 8-9. За взаимоотношенията с инославните християни – с Католическата църква , с Икуменическото движение и с невъзсъединените източни църкви; За правилното оценяване на соц. промени в света; за християнското единство в защита на мира.

698. ЙОСИФ Варненский и Преславский. Доклад за Ламбетската конференция през 1958 г. в Лондон / Варненский и Преславский Йосиф. // ХХХVІІІ, 1958, изв. кн., с. 1-40.

699. КИРИЛ, патриарх Български. За някои икуменически въпроси / Български патриарх Кирил. // ХLV, 1965, № 11, с. 1-12.Статията е написана преди четвъртата сесия на ІІ Ватикански събор (14.ІХ – 8. ХІІ. 1965 г.).

700. КИРИЛ, патриарх Български. Икуменизмът като дълг на християнските църкви : Слово, произнесено на тържественото икуменическо събрание в Дух. академия „Св. Климент Охридски” на 24 ноември 1964 г., по случай гостуването на делегация от Световния съвет на Църквите / Български патриарх Кирил. // ХLV, 1965, № 1, с. 1-4.

701. КЛИМЕНТ, митрополит Старозагорски. Третото всеправославно съвещание / Старозагорски митрополит Климент. // ХLV, 1965, № 5-6, с. 31-45; № 7-8, с. 1-10; № 9, с. 1-15. За съвещанието на остров Родос (Гърция), състояло се на 1-15 ноември 1964 г. Доклади. За диалога между Православната и Римокат. църкви.

702. КЛИСАРОВ, Георги. Тържествено икуменическо събрание в Духовната академия „Св. Климент Охридски” / Георги Клисаров. // ХLV, 1965, № 1, с. 5-13.Доклади на д-р Вилиям Висерт Хуфт, еп. Емилианос и прот. Виталий Боровой, относно целите, знач.  и задачите на Световния съвет на църквите.

703. КЪМ християните в цял свят. // ХХХV, 1955, № 9, с. 1-2.Призив за мир. Обръщение на предстоятели и представители на православните църкви от 21 юни 1955 г.

704. МАКСИМ, митрополит Ловчански. Нашият миротворен дълг в съвременната международна обстановка / Ловчански митрополит Максим. // ХLV, 1965, № 5-6, с. 45-53. Встъпителен доклад при откриването на заседанията на Работния комитет на Пражката християнска миротворна конференция  в София – 2 март 1965 г.

705. МАРИНОВ, Борис. Да бъде мир! / Борис Маринов. // ХХХV, 1955, № 7, с. 1-2.Слово, по повод Световното събрание на мира в Хелзинки през юни 1955 г.

706. НИКОДИМ, митрополит Ленинградски и Ладожский. Мир и свобода : Доклад на областната конференция в Холандия / Ленинградски и Ладожский митрополит Никодим ; Прев. архим. Григорий. // ХLІ., 1964, № 4, с. 1-6. Из: Ж М П, 1963, № 1.

707. НИКОДИМ, архиепископ. Мирът е следване на Христа : Съдоклад, прочетен на общохристиянския конгрес за мир в Прага : 13-18 юни 1961 г. / Архиепископ Никодим. // ХLІ, 1961, № 9-10, с. 1-16.

708. НИКОЛАЙ, митрополит Крутицки и Коломенски. Борбата за мир е дълг на всеки християнин / Крутицки и Коломенски митрополит. // ХХХV, 1955, № 7, с. 3.

709. НИКОЛАЙ, митрополит Крутицки и Коломенски. Взаимното доверие – път към мира / Крутицки и Коломенски митрополит Николай ; [Прев. от рус.]. // ХХХVІ, 1956, № 2, с. 1-3.Из: Ж М П, 1955, № 8.

710. ПАРТЕНИЙ, епископ Левкийски. Всеправославно предсъборно съвещание на о-в Родос / Левкийски епископ Партений. // ХLІІ, 1962, № 1, с. 3-6; № 2, с. 1-9; № 3, с. 1-10; № 4, с. 3-15. За съвещанието, състояло се на 21 септември – 5 октомври 1961 г.

711. ПАРТЕНИЙ, епископ Левкийски. Втори  Родос / Левкийски епископ Партений. // ХLІV, 1964, № 8, с. 1-16. За Второто всеправославно съвещание на о-в Родос, 25 септ. – 1 окт. 1963 г.

712. ПАШЕВ, Ганчо Ст. Неуморим борец за мир между народите / Ганчо Ст. Пашев. // ХХХІХ, 1959, № 10, с. 1-6.За Крутицкий и Коломенски митрополит Николай и неговата дейност в защита на мира, братството и любовта между хората.

713. ПЕНОВ, Димитър. Негово Светейшество патриарх Кирил и борбата за мир / Димитър Пенов. // ХLІ, 1961, № 6, с. 1-10. Посветено на Първия всехристиянски миротворен конгрес в Прага.

714. ПИМЕН,  митрополит Неврокопски. Пътуване към мира / Неврокопски митрополит Пимен. // ХLІV, 1964, № 5, с. 2-13.Съдържа: Моят жизнен жребий; Запознаване по влака; Колко струва войната; Копнеж за мир; Организирана борба за мир; Петнадесет години световно движение на мира; Национални движения за мир; Църквата и мирът; Ратуване за мир; Двадесет години народен възход.

715. ПОЗИВ на Световното събрание на мира в Хелзинки : От 22 до 29 юни 1955. // ХХХV, 1955, № 10-11, с. 7-8.

716. ПРИЗИВ на Бюрото на Световния съвет на мира. // ХХХVІ, 1956,     № 3, с. 21.

717. РУЖИЦКИЙ, К. прот. Християнски основи за защита на мира в посланията на патриарха Алексия / Прот. К. Ружицкий ; [Прев. от рус.]. // ХХХV, 1955, № 10-11, с. 4-7. Из: Ж М П, 1955, № 3.

718. Митрополит СИМЕОН и въпроса за съединението на църквите. // ХLV, 1965, № 1, с. 14-15. Подпис: К. М.

719. ЦАНКОВ, Стефан протопр. Икуменически обединената християнска младеж пред съвременните проблеми на християнството и света : ІІ-та международна конференция на хр. младеж, Осло, 22-31 юли 1947 г. / Протопр. Стефан Цанков. // ХХVІІ, 1947, № 9-10, с. 10-21.

720. ЦАНКОВ, Стефан протопр. Икуменическото (Всецърковно) движение / Протопр. Стефан Цанков. // ХХVІІ, 1947, № 6, с. 1-9. Създаване, същност и значение.

721. ЦАНКОВ, Стефан протопр. Истината и пътят на единния всехристиянски живот и в наше време / Протопр. Стефан Цанков. // ХХV, 1955, № 12, с. 8-13.Слово, произнесено на 17 септември 1955 г. на духовния концерт в голямата реформистка църква в гр. Будапеща, по случай 100 год. от съществуването на Реформистката богословска академия в Будапеща.

722. ХРИСТОВИЯТ мир : По повод Междуверската и Национална конференция в България за защита на мира и Конгреса на народите в защита на мира. // ХХХІІ, 1952, № 9-10, с. 1-3.Състояла се на 5 окт. 1952 г.

723. ХРОМАДКА, Й. Л. Мир на земята : Главен доклад, прочетен на Общохристиянския конгрес за мир в Прага (13-18 юни 1961 г.) / Й. Л. Хромадка. // ХLІ, 1961, № 7-8, с. 1-19.

724. ЦОНЕВСКИ, Илия К. Българската православна църква и икуменическото движение / Илия К. Цоневски. // ХLV, 1965, № 1, с. 16-35.

725. ЧОЛАКОВ, Любозар. Предстоятелите на православните църкви в защита на мира / Любозар Чолаков. // ХХХVІІІ, 1958, № 8, с. 22-23.

Литургика

726. БЕРБЕРОВ, Георги прот. Светата Четиридесетница / Прот. Георги Берберов. // ХLІ, 1961, № 3, с. 4-9.Съдържа: Кога и как е установена?; В какво трябва да се състои постът?; Богослужението през този период.

727. БОГОРОДИЧЕН акатист. // ХХХІІ, 1952, № 1-2, с. 37-42.

728. ВАСИЛИЙ, архимандрит. Скрижал на благочестието / Архимандрит Василий. // ХХХІ, 1951, № 2-3, с. 17-23.Великопостната молитва на св. Ефрем Сирин – история и тълкуване.

729. ВАКЛИНОВ, Станислав. Из акатиста на Пресвета Богородица / Станислав Ваклинов. // ХХХVІІІ, 1958, № 8, с. 25-26; № 9-10, с. 58; № 11, с. 22-23; № 12, с. 27; ХХХІХ, 1959, № 1, с. 24; № 2, с. 28-29; № 3, с. 30-31; № 4, с. 30-31; № 6, с. 29-30; № 7-8, с. 64.

730. ВИЗИРЕВ, Станчо. Св.Адрей Критски и покайния му канон / Станчо Визирев. // ХХХV, 1955, № 2-3, с. 25-32.

731. ИОАН Дамаскин, св. Пасхален канон / Св. Иоан Дамаскин. // ХХХІІ, 1952, № 3-4, с.10-12.На бълг. език.

732. ИЛАРИОН, архимандрит. Джобният Псалтир / Архимандрит Иларион. // ХL, 1960, № 1, с. 17-21.Молитвен химн, съставен от блаж. Августин като използвал отделни думи и изречения от 150 псалми.

733. ИЛАРИОН, архимандрит. Общение с Господа чрез св. Евхаристия / Архимандрит Иларион. // ХLІ, 1961, № 12, с. 10-16.Същност на св. Евхаристия.

734. КАЛЕВ, Д. прот. Акатист на св. Климент Охридски / Прот. Д. Калев. // XL, 1960, № 7-8, с. 20-27.

735. КЛИМЕНТ Рилец, архимандрит. Милост мира, жертву хваления : Литургичен очерк / Архимандрит Климент Рилец. // ХХХV, 1955, № 6, с. 5-7.

736. [МАРИНОВ, Борис]. Значение на църковната свещ / [Борис Маринов]. // ХХХ, 1950, № 7, с. 9-10. Подпис: Б. М.

737. МИСТИЧНО единение с Иисуса Христа в св. Причастие. // ХХХІІІ, 1953, № 1-2, с. 56.

738. НАНКОВ, Симеон прот. Богослужебна прослава на св. Климент Охридски / Прот. Симеон Нанков. // ХХХVІІ, 1957, № 11-12, с. 46-51.

739. НАНКОВ, Симеон прот. Старобългарският канон на св. влмк. Димитър Солунски : От славянския просветител св. Методий. // ХL, 1960, № 11, с. 18-22.

740. НАНКОВ, Симеон прот. Търновска или Евтимиевска редакция на църковно-богослужебните книги : Литургически поглед / Прот. Симеон Нанков. // ХХХІХ, 1959, № 2, с. 19-25.

741. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. Домът Божи / Макариополски епископ Николай. // ХLІV, 1964, № 10-11, с. 1-3.За същността на храма.

742. НИКОЛАЙ Макариополски. Евхаристия и Църковност / Макариополски Николай. // ХХХV, 1955, № 2-3, с. 19-24.

743. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. Моление за мир : Мирът като предмет на моление в богослужението на Християнската църква / Макариополски епископ Николай. // ХХХІХ, 1959, № 5, с. 13-20.

744. НИКОЛАЙ, архимандрит. Православното богослужение : Същина, красота и сила / Архимандрит Николай. // ХХХІІІ, 1953, № 3, с. 16-19.

745. [ПАНДУРСКИ, Васил Ив.]. Богослужението през Коледните празници : Смисъл и значение / [Васил Ив. Пандурски]. // ХХІХ, 1949, № 1, с. 24-26.Подпис: В. Ив. П.

746. ПАНДУРСКИ, В. Ив. Св. три светители и богослужението ни / В. Ив. Пандурски. // ХLІІ, 1962, № 2, с. 17-27.Приносът на св. Вас. Велики, св. Григорий Богослов и св. Иоан Златоуст в православното богослужение.

747. ПОПНИКОЛОВ, Димитър иконом. Размисли върху богослужението / Иконом Димитър Попниколов. // ХLІ, 1961, № 3, с. 2-4.Кратки обяснения за Вечернята, Утренята   и св. Литургия.

748. ПОПОВ, Николай П. ставр. ик. Миросването / Ставр. ик. Николай П. Попов. // ХL, 1960, № 2, с. 10-13. По свещ. проф. Н. Винтилеску.

749. РОМАН Сладкопевец. Кондак на Рождество Христово / Роман Сладкопевец. // ХХХІІ, 1952, № 1-2, с. 12-15.

750. СЕРГИЙ, иеродякон. Пасхалният тропар / Иеродякон Сергий. // ХХХІІІ, 1953, № 4, с. 2-4. Анализ на тропара. Съдържание и форма.

751. СЛАВАТА на Възкресението / Прев. архим. Прохор. // ХLІ, 1961, № 4, с. 16-23. Подпис: И. И. За единадесетте възкресни евангелия, които се четат през годината. Тълкуване.

752. СТАХОВСКИ, А. Богослужението през първите векове на християнството / А. Стаховски. // ХL, 1960, № 10, с. 6-16.

753. ТОДОРОВ, Тодор п. Религиозност в Църквата / Тодор п. Тодоров. // ХХХІІІ, 1953, № 12, с. 14-24. Същност и прояви.

754. УСПЕНСКИ, Н. Д.  Евхаристия и хиротония / Н. Д. Успенски ; Прев. архим. Инокентий. // ХLІV, 1964, № 6-7, с. 16-21. Настоящата статия е написана от кореспонденцията на преводача с руския учен литургист д-р Н. Д. Успенски, проф. в Ленингр. Дух. академия. Преводът на бълг ез. и публ. стават със спец. писмено разрешение на автора.

755. ЧИФЛЯНОВ, Благой  свещ. Вход в св. Олтар / Свещ. Благой Чифлянов. // ХХХVІІ, 1957, № 5-6, с. 55-57.

756. ЧИФЛЯНОВ, Благой Д. свещ. Диптихите / Свещ. Благой Чифлянов. // ХХХІХ, 1959, № 1, с. 17-24. За споменаване на имената на живи и покойници по време на св. Литургия

757. ШИВАЧЕВ, Ив. свещ. Великопостните молитви и песнопения : Великопостни размишления / Свещ. Ив. Шивачев. // ХLІ, 1961, № 3, с. 9-13.

Пастирско богословие

758. ВАКЛИНОВ, Станислав. Пастир / Станислав Ваклинов. // ХLІ, 1961, № 4, с. 25-28.Откъси от кн. на Тор Хейердал. Аку-аку. Прев. от англ. Теодора Джебарова. – С. : Нар. младеж, 1960. В нея са изложени впечатленията на автора от престоя му на Великденския остров, югоизт. част на Тихия океан и най-вече от образа на отец Себастиян.

759. ГОРАЗД, архимандрит. За Светото Евангелие / Архимандрит Горазд. // ХХХІ, 1951, № 1, с. 20-22.Наставления към свещенослужителите.

760. ГОРАЗД, архимандрит. Пред светото Жертвоприношение / Архимандрит Горазд. // ХХХІV, 1954, № 11-12, с. 4-12.Лекция в опреснителния курс на свещениците от Софийска епархия през 1954 г.

761. ГОРАЗД, архимандрит. Църковният пастир и неговият дълг / Архимандрит Горазд. // ХХХVІІІ, 1958, № 8, с. 8-13.

762. ДИМИТРОВ, Христо прот. Велик момент в пастирската дейност на св. Апостола Павла / Прот. Христо Димитров. // ХХХІ, 1951, № 7-8, с. 40-42.

763. ДИМИТРОВ, Христо прот. Душевна потребност от изповед на грехове / Прот. Христо Димитров. // ХХVІІІ, 1948, № 3-4, с. 15-18.

764. ДИМИТРОВ, Христо. прот. Софроний Врачански като народен пастир : За 150-годишнината на неговия „Неделник” / Прот. Христо Димитров. // ХХХVІ, 1956, № 12, с. 12-16.

765. ДЮЪР, Л. Действително ли Бог се вслушва в нашите молитви? / Л. Дюър ; Прев. от англ. прот. Хр. Димитров. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 16-17.За постоянство в молитвите.

766. ЖЕКОВ, Димитър прот. Индивидуалното пастирствуване – път към народен напредък / Прот. Димитър Жеков. // ХХХVІ, 1956, № 7, с. 16-20.

767. ЖЕКОВ, Димитър прот. Църковна благотворителност в условията на днешното време / Прот. Димитър Жеков. // ХХХVІ, 1956, № 11, с. 15-21.

768. ИЛАРИОН, архим. Благочестието на пастиря / Архим. Иларион. // ХL, 1960, № 11, с. 10-14.

769. ИЛАРИОН, архимандрит. Частният молитвен живот на пастиря / Архимандрит Иларион. // ХLІ, 1961, с. 20-25.

770. КРЪСТЕВ, Ст. Съвременен пример / Ст. Кръстев. // ХХХVІІІ, 1958, № 9-10, с. 48-53.За свещеник Иван Начев, жертва на земетресението в Чирпан през 1928 г.  Образец за пастирско служение.

771. НИКОЛОВ, Василий прот. Молитвени грижи на пастира за болните / Прот. Василий Николов. // ХХХV, 1955, № 1, с. 20-28; № 2-3, с. 42-48.

772. НИКОЛОВ, Василий прот. Семейството на душепастира и неговото отражение в енорията / Прот. Василий Николов. // ХХХVІІІ, 1958, № 8, с. 13-18; № 9-10, с. 18-23.

773. ПАМУКОВ, Панайот свещ. Уроци на вярата : Из пастирската практика / Свещ. Панайот Памуков. // ХХХVІ, 1956, № 8-9, с. 43-47.

774. ПОПОВ, Борис. Свещеникът като благовестител / Борис Попов. // ХLІІ, 1962, № 11, с. 13-17.

775. РАЙЧЕВ, Иван прот. Пастирологическите възгледи на св. Иоана Златоуста / Прот. Иван Райчев. // ХL, 1960, № 2, с. 21-26. Съдържа: 1. Възвишеност и достойнство на пастирското служение; 2. Трудност и отговорност на пастирското служение; 3. Подготовка и образование на пастира; 4. Качества на пастира.

776. СЕРАФИМ, архимандрит. Духовният живот на пастиря / Архимандрит Серафим. // ХХХVІ, 1956, с. 15-18; № 4, с. 24-30. Съдържа: Какво е правилен духовен живот?; Основни начала на дух. Живот; начини за поддържане на дух. живот; Опасности; Борба със страстите.

777. СЕРАФИМ, архимандрит. Пастирът като молитвеник / Архимандрит Серафим. // ХХХІV, 1954, № 2-3, с. 34-51. Съдържа: 1. Личният молитвен живот; 2. „Трапезите” или молитвата?; 3. Молитвата-оръжието в борбата ни; 4. Опора на вътрешния ни живот; 5. Сила за помагане на другите; 6. Как се придобива молитвен дар?; 7. Растеж в молитвата.

778. СЕРАФИМ, архимандрит. Св. Димитрий Ростовски като душепастир и църковен писател / Архимандрит Серафим. // ХХХІХ, 1959, № 11, с. 7-14.

779. СЕРГИЙ, иеромонах. Св. апостол Павел като образцов наставник на пастирите : Според Милитската му реч (Деян. 20:18-35), произнесена преди 1900 години / Иеромонах Сергий. // ХХХІХ, 1959, № 7-8, с. 27-32.

780. СОФРОНИЙ, митрополит В. Търновски. Изповедта и изповедниците / В. Търновски митрополит Софроний. // ХХХІV, 1954, № 11-12, с. 1-4. Беседа при откриване на ІІ епарх. Събор на духовните старци-изповедници  от В. Търновска епархия. Съдържа: 1. Човекът; 2. Грехът; 3. Дух. лекарство – покаянието, изповедта; 4. Дух. лекар-изповедникът и неговият метод на лекуване- кротостта;  5. Предупреждението на ап. Павел – и духовникът да се пази от изкушение (Гал. 6:1).

781. ЦОНЕВСКИ, Илия К. Образът на пастиря според св. Иоана Златоуста / Илия К. Цоневски. // ХХХVІІ, 1957, № 9, с. 1-8.

782. ШАВЕЛСКИ, Георги И. протопр. Добър пастир : По повод посещението на Руския патриарх Алексий в България / Протопр. Георги И. Шавелски. // ХХVІ, 1946, № 6, с. 4-8.

783. ШАВЕЛСКИ, Георги И. протопр. На божествена стажа : Действителна случка / Протопр. Георги И. Шавелски. // ХХVІІІ, 1948, № 1, с. 8-10. Пример за истински пастир.

784. ХАЙМ, Карл. Иисус Христос като душепастир / Карл Хайм ; Прев. от нем. Никола Ангелов Цветков. // ХХХVІІІ, 1958, № 11, с. 8-13.

Омилетика

Общи

785. ГОРАЗД, архимандрит. Съвременната проповед на пастира / Архимандрит Горазд. // ХХХІІІ, 1953, № 9-10, с. 21-27.

786. ПРОХОР, архимандрит. Върху проповедта /Прев. архимандрит Прохор. // ХХХVІІ, 1957, № 4, с. 20-24. За проповедта от позицията на слушател.

787. СЕРАФИМ, архимандрит. Проповедникът /Архимандрит Серафим. // ХХХVІІ, 1957, № 10, с. 18-25.Съдържа: Белезите на благодатния проповедник; Служба на Словото; Жажда за Словото; Тайната на действената проповед; Силният в греха е слаб проповедник; Незамлъкващата проповед на проповедника; Амвонът не е сцена; Личният престиж.

788. ТОДОРОВ, Тодор п. Архиепископ Инокентий Херсонски и Таврически като проповедник : По случай 100 години от смъртта му / Тодор п. Тодоров. // ХХХVІІ, 1957, № 4, с. 6-11.

789. ТОДОРОВ, Тодор п. Личността на проповедника / Тодор п. Тодоров. // ХХХ, 1950, № 6, с. 26-29.

790. ТОДОРОВ, Тодор п. митрополит Николай Крутицки и Коломенски като проповедник и миротворец / Тодор п. Тодоров. // ХХХVІ, 1956, № 10, с. 11-16.

791. ТОДОРОВ, Тодор п. Негово светейшество Българският патриарх Кирил като учен, писател и проповедник / Тодор п. Тодоров. // ХХХІІІ, 1953, № 5-7, с. 30-43.

792. ТОДОРОВ, Тодор п. Организация на енорийското благовестничество / Тодор п. Тодоров. // ХХХV, 1955, № 6, с. 7-13. За пастира-проповедник.

793. ТОДОРОВ, Тодор п. Проблемата за страданието като тема за църковно проповядване / Тодор п. Тодоров. // ХХVІ, 1946, № 3-4, с. 54-61.

794. ТОДОРОВ, Тодор п. Проект за организиране благовестничеството в Църквата / Тодор п. Тодоров. // ХХХV, 1955, № 10-11, с. 29-35.

795. ТОДОРОВ, Тодор п. Психология на обидата и прощението като материя за църковно проповядване / Тодор п. Тодоров. // ХХVІІ, 1947, № 2-3, с. 58-63.

796. ТОДОРОВ, Тодор п. Св. Ефрем Сирин като проповедник на покаянието / Тодор п. Тодоров. // ХL, 1960, № 2, с. 13-20.

797. ТОДОРОВ, Тодор п. Свети Григорий Богослов като проповедник / Тодор п. Тодоров. // ХХХІХ, 1959, № 2, с. 14-19.

798. ТОДОРОВ, Тодор п. Св. Иоан Златоуст като проповедник / Тодор п. Тодоров. // ХХХVІІІ, 1958, № 4, с. 6-12.

799. ТОДОРОВ, Тодор п. Софроний Врачански като проповедник : По случай 150-годишнината от издаването на неговия Неделник / Тодор п. Тодоров. // ХХХVІ, 1956, № 8-9, с. 34-38.

800. ТЪРНОВСКИЯТ митрополит Климент (В. Друмев) като оратор. // ХХХІ, 1951, № 9-10, с. 17-24. Подпис: С. И.

801. ЧОЛАКОВ, Любозар. Негово Светейшество Кирил, патриарх Български, като духовен оратор / Любозар Чолаков. // ХLІV, 1964, № 5, с. 14-16. По случай 11-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия.

Слова, речи, проповеди

802. АЛБЕРТ, К. Възнесение Господне / К. Алберт. // ХХVІ, 1946, № 5, с. 1-2.

803. АЛЕКСИЙ, патриарх Московски и на цяла Русия. Венец на духовно единение / Московски и на цяла Русия патриарх Алексий. // ХХХVІІ, 1957, № 10, с. 1-3. Слово, произнесено в храм-паметник „ Рождество Христово” – с. Шипка, на 12 септ. 1957 г.

804. АНТОНИЙ, архимандрит. Победа, радост, мир / Архимандрит Антоний. // ХLІ, 1961, № 4, с. 1-3. За Христовото възкресение.

805. ВЕЛИКДЕН – Празникът на празниците. // ХХХІІ, 1952, № 3-4, с. 3-9.Подпис: Ст. Г.

806. ГОРАЗД, архимандрит. Възхвала към св. Богородица / Архимандрит Горазд. // ХLІІІ, 1963, № 4, с. 2-5.

807. ГОРАЗД, архимандрит. Христос сред нас / Архимандрит Горазд. // ХХХІV, 1954, № 1, с. 13-20. Реч, произнесена в митрополитския салон в София, по случай празника на хр. семейство.

808. ДУХОВДЕН. // ХХХІV, 1954, № 6, с. 1-9. Подпис: Е. Н. В.

809. ЗА най-великото име в света. // ХХХІ, 1951, № 2-3, с. 13-16. Подпис: Е. Н. С.

810. ИИСУС Христос и децата. // ХХХІІ, 1952, № 6, с. 5-6.По случай 1 юни – междунар. ден за защита на децата.

811. ИЛАРИОН, архимандрит. Величието на кръста / Архимандрит Иларион. // ХХХVІІ, 1957, № 9, с. 23-26.

812. ИЛАРИОН, архимандрит. Христос на кръста / Архимандрит Иларион. // ХL, 1960, № 4, с. 6-10.

813. ИНОКЕНТИЙ, архиепископ Херсонски и Таврически. Смърт и възкресение / Херсонски и Таврически архиепископ Инокентий. // ХХХVІІ, 1957, № 4, с. 1-5. Слово за четвъртък на Светлата седмица. Публ. се по случай сто 100 години от смъртта на великия руски иерарх, богослов и проповедник.

814. ИНОКЕНТИЙ, архиепископ Херсонски и Таврически. За вяра и за родина : / Херсонски и Таврически Инокентий. // ХХХVІІ, 1957, № 5-6, с. 50-51; № 7, с. 18.Съдържа: І. Към гръцкия баталион; ІІ. Към българския отряд.Напътствия към доброволчески отряди, притекли се из православните балкански страни в защита на Севастопол през 1854-55 г.

815. ЙОСИФ, еп. Знеполски. Възкресение и живот / Знеполски еп. Йосиф. // ХL, 1960, № 4, с. 5-6.

816. КАК да посрещнем Новата църковна година?. // ХХІХ, 1949, № 7, с. 1-2.

817. КАЛЕВ, Д. прот. Неделя на мироносиците / Прот. Д. Калев. // ХLІІІ, 1963, № 4, с. 6-7.

818. КАЛЕВ, Д. прот. Патриарх Евтимий – велик български светител / Прот Д. Калев. // ХLІІ, 1962, № 2, с. 14-17.

819. КИРИЛ, патриарх Български. Благословена годишнина /  Български патриарх Кирил. // ХХХVІ, 1956, № 5-6, с. 1-4.Слово, по случай три години от възстановяването на Бълг. патриаршия, произн. на 10 май 1956 г. в „Св. Ал. Невски”.

820. КИРИЛ, патриарх Български. Блясъкът на Шипченската епопея / Български патриарх Кирил. // ХХХVІІ, 1957, № 10, с. 3-5.Слово, произн. в храм-паметника „Рождество Христово”- с. Шипка, 12 септ. 1957 г.

821. КИРИЛ, патриарх Български. Истинска Нова година / Български патриарх Кирил. // ХХХVІІ, 1957, № 1, с. 1-4.Празнично слово.

822. КИРИЛ, патриарх Български. Единство в молитва и в любов / Български патриарх Кирил. // ХХХV, 1955, № 12, с. 1-4.Слово, произн. в катедралата „Св. св. Константин и Елена”, Букурещ, на празника на св. Димитър Бесарбовски, 27 окт. 1955 г.

823. КИРИЛ, патриарх Български. Мир вам! /  Български патриарх Кирил. // ХХХV, 1955, № 10-11, с. 1-4.

824. КИРИЛ, патриарх Български. Неговата звезда / Български патриарх Кирил. // ХLІІ, 1962, № 1, с. 1-3. Слово, произн. в „Св. Ал. Невски” на Рождество Христово след Св. Литургия, 7 януари 1962 г. (Стенограма).

825. КИРИЛ, патриарх Български. Нова година / Български патриарх Кирил. // ХХХVІ, 1956, № 1, с. 1-3.

826. КИРИЛ, патриарх Български. Нова година / Български патриарх Кирил. // ХХХVІІІ, 1958, № 1, с. 1-3.

827. КИРИЛ, патриарх Български. Нова година : Слово, произнесено от Негово Светейшество патриарх Кирил в Патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски” на новогодишния молебен 1959 г. / Български патриарх Кирил. // ХХХІХ, 1959, № 1, с. 1-2.

828. КИРИЛ, патриарх Български. Нова година / Български патриарх Кирил. // ХLІ, 1961, № 1, с. 1-2.

829. КИРИЛ, патриарх Български. Новогодишно поздравление / Български патриарх Кирил. // ХL, 1960, № 1, с. 1-3.

830. КИРИЛ, патриарх Български. Подвигът на светите апостоли / Български патриарх Кирил. // ХХХІХ, 1959, № 7-8, с. 1-10.Из кн.  „Слово на живота”. Т. 1.

831. КИРИЛ, патриарх Български. Послание до Христолюбивия клир и до благочестивите християни / Български патриарх Кирил. // ХХХІІІ, 1953, № 8, с. 1-5.

832. КИРИЛ, патриарх Български. Приветствено слово : Произнесено на 13 май 1958 г. при честването 40-годишнината от възстановяването на патриаршеското достойнство на Руската православна църква / Български патриарх Кирил. // ХХХVІІІ, 1958, № 7, с. 1-3.

833. КИРИЛ, патриарх Български. Родината на Възраждането / Български патриарх Кирил. // ХLІІ, 1962, № 5-6, с. 1-3.Слово, произн. в патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски” на 24 май 1962 г.

834. КИРИЛ, патриарх Български. Рождество Христово / Български патриарх Кирил. // ХLІІІ, 1963, № 1, с. 1-3. Слово, произн. в патриаршеската кадедрала „Св. Ал. Невски” на Рождество Христово, 7 януари 1963 г. (Стенограма).

835. КИРИЛ, патриарх Български. Рождество Христово / Български патриарх Кирил. // ХLІV, 1964, № 1, с. 1-4. Слово, произн. в патриаршеската кадедрала „Св. Ал. Невски” на Рождество Христово, 7 януари 1964 г. (Стенограма).

836. КИРИЛ, патриарх Български. Силният във вярата / Български патриарх Кирил. // ХХХVІ, 1956, № 8-9, с. 1-6.Слово, произн. в гр. Котел на 22 юли 1956 г. при честването на 150-годишнината на първата печатна книга на новобългарски език „Неделникът” на Софроний Врачански. (Стенограма).

837. КИРИЛ, патриарх Български. Скъп гост – Светейший Алексий / Български патриарх Кирил. // ХХХVІІ, 1957, № 10, с. 5-7. Слово, произн. в патриаршеската кадедрала „Св. Ал. Невски” на 15 септ. 1957 г.

838. КЛИМЕНТ Старозагорски. Истина и живот / Старозагорски Климент. // ХХІХ, 1949, № 9-10, с. 1-5.По случай празника на християнското семейство – Въведение Богородично.

839. КЛИМЕНТ Старозагорский. Книжовно-просветното дело на св. Климент Охридски : Неговото общославянско значение / Старозагорский Климент. // ХХХІХ, 1959, № 12, с. 1-3.

840. [МАРИНОВ, Борис]. Отворените прозорци / [Борис Маринов]. // ХХІХ, 1949, № 8, с. 1-4. Подпис: Б. М. За: Молитвата, Библията, неделният и празничния ден, храмът, праведният живот.

841. МАРИНОВ, Борис. Църквата Христова / Борис Маринов. // ХХХV, 1955, № 6, с. 1-4.По случай Петдесетница – рожденият ден на Църквата.

842. НЕДЕЛЧЕВ, Иоан ставр. ик. Размисъл върху 8 гл., 26-39 ст. по благовестието на св. ап. и ев. Лука / Ставр. ик. Иоан Неделчев. // ХL, 1960, № 11, с. 14-18. Излекуване на обладания от бесове.

843. НЕОФИТ Видински. Исторически дела на родната ни  Църква / Видински Неофит. // ХХVІІІ, 1948, № 2, с. 1-8. Из: Сборник статии, слова и поучения.

844. НЕОФИТ Видинский. Светът до и след идването на Христа Спасителя / Видинский Неофит. // ХХХІХ, 1959, № 1, с. 2-4. За смисъла на Христовото раждане.

845. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. Победа на живота над смъртта / Макариополски епископ Николай. // ХLІІ, 1962, № 4, с. 1-2. Слово за Възкресение Христово.

846. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. Преображение : Мисли по случай празника на Христовото Преображение / Макариополски епископ Николай. // XL, 1960, № 7-8, с. 8-11.

847. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. Св. Климент Охридски Чудотворец – светозарно и неугасващо светило на българската земя / Макариополски епископ Николай. // ХL, 1960, № 12, с. 1-4.

848. НИКОЛАЙ, архим. Светлината на света / Архим. Николай. // ХХХІ, 1951, № 4, с. 10-14. Във връзка с литургийното пасхално Евангелие (Иоан 1:1-17).

849. НИКОЛАЙ, митрополит Крутицки и Коломенски. Слово : произнесено на 1. VІ. 1952 г.[неделя на св. Отци] в храм-паметник „Св. Ал. Невски” / Крутицки и Коломенски митрополит Николай ; Стеногр. в бълг. прев. М. П. Стефанов. // ХХХІІ, 1952, № 6, с. 1-5.

850. НОВА година : [Слово]. // ХХХV, 1955, № 1, с. 1-6.

851. ПАИСИЙ, митрополит Врачански. Хармония между знание и любов / Врачански митрополит Паисий. // ХХХ, 1950, № 9-10, с. 1-6. Слово, произнесено на 8 ХІІ. 1950, по случай патронния празник и освещаването на Духовната академия „Св. Кл. Охридски” в София.

852. ПАМУКОВ, Панайот прот. Рождество на Пресвета Богородица / Прот. Панайот Памуков. // ХLІІ, 1962, № 9, с. 5-9.

853. ПАМУКОВ, Панайот прот. Сретение Господне / Прот. Панайот Памуков. // ХLІ, 1961, № 2, с. 11-15.

854. ПАМУКОВ, Панайот прот. Успение на Пресвета Богородица / Прот. Панайот Памуков. // ХLІ, 1961, № 7-8, с. 26-31.

855. ПЕТДЕСЕТНИЦА. // ХХХІІ, 1952, № 6, с. 8.

856.  РИЛСКИЯТ Чудотворец. // ХХХІІІ, 1953, № 11, с. 12-14. Подпис: С. Г. По случай празника на св. Иоан Рилски.

857. [СВЕТА] СВ. Анна пророчица. // ХХХІV, 1954, № 2-3, с. 10-12. Според Лука 2:36-38.

858. СВЕТАТА нощ. // ХХХІІІ, 1953, № 12, с. 6-7. За Рождество Христово.

859. [СВЕТИ] СВ. апостол и евангелист Иоан Богослов : По случай деня на паметта му : 26 септ. ст.ст. // ХХХІІІ, 1953, № 9-10, с. 41-43. Подпис: И. С.

860. СВЕТИ Симеон Богоприемец. // ХХХІV, 1954, № 2-3, с. 1-10. Подпис: Ф. Б. По случай празника Сретение Господне.

861. СИМЕОН епископ Траянополский. Богоприимецът : Непрестанна среща Господня / Траянополский епископ Симеон. // ХХХVІІІ, 1958, № 2, с. 1-4. Слово за Сретение Господне.

862. СИМЕОН епископ Траянополский. За радостта и повелята на Рождество / Траянополский епископ Симеон. // ХХХVІ, 1956, № 1, с. 4-7. Слово за Рождество Христово.

863. СИМЕОН епископ Траянополский. За огъня на кръщението / Траянополский епископ Симеон. // ХХХVІІ, 1957, № 1, с. 4-6. За Кръщението на Иисус Христос.

864. СИМЕОН епископ Траянополский. Невечерен ден Господен : Неизтощимите дарове на Пасхата / Траянополский епископ Симеон. // ХХХVІ, 1956, № 5-6, с. 4-6.

865. СИМЕОН епископ Траянополский. От свобода към свобода… / Траянополский епископ Симеон. // ХХХVІІ, 1957, № 2, с. 1-3. Във връзка с годишнината (79) от освобождението на България.

866. СТЕФАН І, екзарх Български. Вечният Бъдник / Български екзарх Стефан І. // ХХVІІІ, 1948, № 1, с. 1-3. Слово, произн. на 6 януари 1948 г. по „Родно радио”, по случай Бъдни вечер.

867. СТЕФАН І, екзарх Български. Новогоднее приветствие Советскому Союзу / Български екзарх Стефан І. // ХХVІ, 1946, № 9-10, с. 1-4.

868. СТЕФАН І, екзарх Български. Нравоучителното богословие на православния българин в народния Рождественски бит / Български екзарх Стефан І. // ХХVІІ, 1947, № 1, с. 1-5. Слово, произн. по случай Бъдни вечер, по радио София.

869. СТЕФАН І, екзарх Български. Пасхално благословение към читателите на „Духовна култура” / Български екзарх Стефан І. // ХХVІ, 1946, № 3-4, с. 1-3.

870. СТЕФАН І, екзарх Български. Приветствие всеславянскому конгрессу в Белграде / Български екзарх Стефан І. // ХХVІІ, 1947, № 2-3, с. 1-4.

871. СТЕФАН І, екзарх Български. РЕЧ на Негово блаженство Стефан І, екзарх Български, в храма-паметник „св. Ал. Невски”, при посрещането на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Алексий, на 21 май 1946 год. // ХХVІ, 1946, № 6, с. 1-4.

872. СТЕФАН І, екзарх Български. Свещено Бдение на Бъдни вечер : Слово, произнесено пред Родно-радио на Бъдни вечер / Български екзарх Стефан І. // ХХVІ, 1946, № 1, с. 1-3.

873. ТИХОН, епископ Смоленский. Вечната жертва и вечната радост / Смоленский епископ Тихон. // ХХІХ, 1949, № 4, с. 1-4. За величието на Кръста и Възкресението на Христос.

874. ТИХОН, епископ Смоленский. Размисли за Рождество / Смоленский епископ Тихон. // ХХХ, 1950, № 1, с. 1-4.

875. ТОДОРОВ, Тодор п. Венец от тръни / Тодор п. Тодоров. // ХХХІХ, 1959, № 5, с. 20-22.

876. ТОДОРОВ, Тодор п. Велико светило над родната земя : В памет на преподобни наш отец св. Иван Рилски Чудотворец / Тодор п. Тодоров. // ХХХІХ, 1959, № 11, с. 1-6.

877. ТОДОРОВ, Тодор п. Вяра и любов към Църквата / Тодор п. Тодоров. // ХL, 1960, № 9, с. 6-12.

878. ТОДОРОВ, Тодор п. Пасхални трепети / Тодор п. Тодоров. // ХLІ, 1961, № 4, с. 4-9.

879. ТОДОРОВ, Тодор п. Поглед върху живота на св. патриарх Евтимия Търновски / Тодор п. Тодоров. // ХХХVІІІ, 1958, № 5-6, с. 9-15.

880. [ТОДОРОВ, Тодор п.]. Тримата „мъдреци” на поклонение / [Тодор п. Тодоров]. // ХХХІІІ, 1953, № 1-2, с. 16. Подпис: п. Тод.

881. ТОДОРОВ, Тодор п. Рождественски трепети / Тодор п. Тодоров. // ХLІ, 1961, № 1, с. 3-5.

882. ТОДОРОВ, Тодор п. Свети Иоан Рилски / Тодор п. Тодоров. // ХLІ, 1961, № 11, с. 1-10.

883. ТОДОРОВ, Тодор п. Химнът на любовта / Тодор п. Тодоров. // ХХVІІІ, 1948, № 5, с. 26-29. По  1 Кор. 13 гл.

884. ХРИСТОВИЯТ мир : [Проповед]. // ХХІХ, 1949, № 5, с. 1-3.

885. [ЧОЛАКОВ, Любозар]. Кръстът Господен : По случай Кръстовден / [Любозар Чолаков]. // ХХХІІ, 1952, № 7, с. 12-13. Подпис: Л. Ч.

886. ШУМАРЕВ, Василий иконом. Заветът на Въведение Богородично / Иконом Василий Шумарев. // ХLІ, 1961, № 12, с. 17-19. За евангелското четиво на празника.

887. ШИВАЧЕВ, Иван свещ. Великата прошка / Свещ. Иван Шивачев. // ХLІ, 1961, № 4, с. 4. По думите: „Отче, прости им! Те  не знаят какво правят” (Лука 23:34).

ПЕДАГОГИКА.  КАТЕХЕТИКА.  МЕТОДИКА

888. ВЕЛИМИРОВИЧ, Николай епископ. Християнската революционна педагогика / Епископ Николай Велимирович. // ХХVІ, 1946, № 7, с. 12-21. По случай началото на уч. год.

889. ВЛАЙКОВ, Тодор Г. Религиозното възпитание в семейството / Тодор Г. Влайков. // ХХVІ, 1946, № 7, с. 29-30.

890. ДИМИТРОВ, Христо прот. Ваканционни вероучителни курсове / Прот. Христо Димитров. // ХХVІІ, 1947, № 9-10, с. 21-28. Из кн. „Енорийския катехуменат в най-ново време” от същия автор. За религиозното възпитание на децата през ваканцията.

891. ДИМИТРОВ, Христо прот. Мотиви за и против премахване на вероучението от училището / Прот. Христо Димитров. // ХХVІ, 1946, № 2, с. 1-4. Из книгата „Свещеникът като катехет”от същия автор.

892. ДИМИТРОВ, Христо прот. Религиозно-педагогическа ценност на молитвата / Прот. Христо Димитров. // ХХVІ, 1946, № 9-10, с. 29-37. Из кн. „Психология на молитвата”от същия автор.

893. ДИМИТРОВ, Христо прот. Физическият труд при обучението и възпитанието и неговото религиозно-педагогическо значение / Прот. Христо Димитров. // ХХVІІІ, 1948, № 5, с. 22-26.

894. ДИМИТРОВ, Христо прот. Християнското семейство като прогресивно-възпитателен фактор / Прот. Христо Димитров. // ХХVІІІ, 1948, № 9-10, с. 9-12.

895. ДИМИТРОВ, Христо прот. Църковно-богословското образование в СССР / Прот. Христо Димитров. // ХХІХ, 1949, № 9-10, с. 6-11.

896. ПЕНОВ, Димитър. Религия и образование / Димитър Пенов. // ХХХVІ, 1956, № 12, с. 17-21. За нуждата от религиозно-нравствено обучение.

897. ПЕНОВ, Димитър. Християнин – миротворец / Димитър Пенов. // ХХХVІІ, 1957, № 9, с. 8-13. За чешкия учен Ян Амос Коменски и неговото съчинение „Великата дидактика”.

898. СЕМИНАРИСТЪТ : Черти от облика му / [Прев.] от фр. Тодор Попов. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 22-31.

899. СТЕФАН І, екзарх Български. За религиозно-нравственото възпитание на нашата младеж / Български екзарх Стефан. // ХХVІІ, 1947, № 4, с. 1-5. Из Словото на Негово Блаженство на 4. ХІІ. 1946 г. по случай празника на хр. младеж. Публ. е и по повод на 25 годишния му юбилей като Софийски митрополит.

900. ЦАНКОВ, Стефан протопр. Проблемата за религиозното възпитание на нашата християнска младеж / Протопр. Стефан Цанков. // ХХVІІ, 1947, № 2-3, с. 6-18.Съдържа: І. Съвременно плачевно състояние на младежта и причини за това; ІІ. Св. Пис. и древната Църква за възпит. на младежта. Катехетическите у-ща. Двойната секуларизация на новото у-ще. Църквите на Запад отново поемат религ.-нравств. Възпитание на младежта – църковни и неделни у-ща. Хр. младежки дружества и съюзи. Икуменическият интерес към тези сдружения; ІІІ. Положението на проблемата на правосл. Изток в новото време; ІV. Църквата трябва сама да поеме делото – чрез хр. семейство, чрез катехет. у-ща, чрез дружества и в икуменическо сътрудничество.

901. ШАПОВАЛОВА, А. Непресъхналият извор / А. Шаповалова. // ХХХVІІ, 1957, № 9, с. 26-29. Из: Ж М П, 1957, № 4. За Ян Амос Коменски и неговата педагогическа система.

Църковна археология

902. ВЕЛКОВ, Иван. Старинни църковни останки в обсега на язовир Сталин / Иван Велков. // ХХХІІІ, 1953, № 11, с. 30-32.

903. ПАНДУРСКИ, Васил Ив. Делото на българския зограф : Когато един храм е нещо повече от място за молитва : В памет на народните будители / Васил Ив. Пандурски. // ХХVІІІ, 1948, № 9-10, с. 46-50. Историко-археологически проспект из с. Друган, Радомирско.

904. ПАНДУРСКИ, Васил Ив. Нашите църковни старини и грижите ни за тях : По случай Седмицата на музеите и паметниците на културата 8-15 май / Васил Ив. Пандурски. // XL, 1960, № 5, с. 27-32.

905. ПАНДУРСКИ, Васил Ив. Църковният музей в София / Васил Ив. Пандурски. // XLV, 1965, № 10, с. 7-13 : с илюстрации. По случай международния ден на музеите -1 август, определен да се чества за първи път в България през 1965г.от ИКОМ – Международна организация на музеите. Кратка история и сбирки.

Християнско изкуство

906. АЛБЕРТ, К. Рафаело и Богомладенецът / К. Алберт. // ХХVІ, 1946, № 1, с. 10-12.Образът на Христос в картините на прочутия художник.

907. АЛФЕЕВ, С. М. “Страшният съд” в произведенията на мировата живопис / С. М. Алфеев. // XXVI, 1964, № 2, с. 20-26.В картините на Микел Анжело и Виктор Васнецов.

908. АТАНАСОВА, В. и др. Иван Неделчев образописец : Из историята на българското образописно изкуство / В. Атанасова, Цв. Вълков. // XLIII, 1963, № 7-8, с. 60-64: с ил.

909. ДИЛЕВСКИ, Николай. Из историята на църковната живопис от епохата на Българското възраждане / Николай Дилевски. // XXXVI, 1956, № 4, с. 9-15 : с илюстрации. За стенописното изображение на образа на  св. Димитрий Ростовски в Рилския манастир.

910. ДИМИТРОВ, Филип. Седем века Боянска стенопис / Филип Димитров. // ХХХІХ, 1959, № 9, с. 1-7.Съдържа и иконата „Христос Благославящ” от Боянската стенопис.

911. КАЦАРСКИ, Николай прот. Зографи в Станке-Димитриевска околия през ХІХ век / Прот. Николай Кацарски. // ХL, 1960, № 4, с. 24-28.

912. КОВАЧЕВ, Михаил. Надписът и ктиторските портрети на Боянската църква : В памет на проф. Йордан Иванов / Михаил Ковачев. // ХХХІХ, 1959, № 9, с. 19-24.

913 МАДЖУРОВ, Николай. Творци на руското църковно изкуство / Николай Маджуров. // ХL, 1960, № 10, с. 22-24; № 11, с. 23-30.За живота и делото на: Андрей Рубльов (ок. 1350-1430); Симон Ушаков (1626-1686); Александър Иванов (1806-1858); Виктор Васнецов (1848-1926).

914. МИХАЙЛОВ, Георги Дим. Бельовата църква край Самоков / Георги Дим. Михайлов. // ХL, 1960, № 12, с. 27-31 : с. илюстрации. История и стенописи.

915. НАНКОВ, Симеон прот. Поглед върху иконографията на св. Климент Охридски / Прот. Симеон Нанков. // ХХХVІІІ, 1958, № 2, с. 22-25.

916. ПАНДУРСКИ, Васил Ив. Поглед върху иконографията на св. братя Кирил и Методий / Васил Ив. Пандурски. // ХХХІІІ, 1953, № 5-7, с. 51-55.

917. ПАНДУРСКИ, Васил Ив. Поглед върху строежа и разукрасата на Пловдивските старинни храмове / Васил Ив. Пандурски. // ХХХVІІІ, 1958, № 9-10, с. 28-36; № 11, с. 20-22; ХХХІХ, 1959, № 2, с. 25-28; № 6, с. 26-29; № 7-8, с. 54-58; № 11, с. 20-21; № 12, с. 28-31; ХL, 1960, № 2, с. 30-32.Съдържа  църквите: „Св. св. Константин и Елена”, „Св. Неделя” ( от 1832-1957 г.); „Въведение Богородично”(от 1829 г.); „Св. Петка-стара”(от 1836 г.); „Св. Димитър”(от 1830-1838 г.); „Св. Богородица”(от 1844 г.); „Св. Марина”(от 1854-1856 г.); „Св. Георги”(1847-1848 г.; 1880-1883 г.); „Св. Иоан Рилски”(1848-1849 г. и  1930-1931г.); „Св. Харалампий”(от 1874 г.); „Св. св. Кирил и Методий ”(от 1881-1884 г.).

918. ПАНДУРСКИ, Васил Ив. Стенописите в Бояна : 1259-1959 г. / Васил Ив. Пандурски. // ХХХІХ, 1959, № 9, с. 13-18.

919. ПАНДУРСКИ, Васил Ив. Църковни старини в Мелник, Роженски  манастир и Сандански : По случай седмицата на музеите и културата 13-19 април 1964г. / Васил Ив. Пандурски. // XLIV, 1964, № 4, с. 11-21 : с ил.

920. ПРОХОР, иеромонах. За християнското изкуство / Иеромонах Прохор. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 26-28. История, същност и значение.

921. РОСТОВЦЕВ, Николай Е. Това, което видяха очите ми : Спомени от Св. Гора при посещението ми през 1937 г. / Николай Е. Ростовцев. // ХLІІІ, 1963, № 7-8, с. 44-46. За стенописите в Атонските манастири.

922. ЧАВОВА, О. Икони / О. Чавова. // ХХІХ, 1949, № 5, с. 22-24. История на иконата и иконописта.

923. ЧОЛАКОВ, Любозар. Рембранд и неговият „Христос на кръста” / Любозар Чолаков. // ХLІІІ, 1963, № 4, с. 18-22 : с илюстрации. С библиогриография.

ЦЪРКОВНО  И  КАНОНИЧЕСКО  ПРАВО

924. ВЕЛЕВ, Кирил прот. Каноническото положение на прицърковните организации / Прот. Кирил Велев. // ХХХVІІІ, 1958, № 9-10, с. 23-28; № 12, с. 17-20; ХХХІХ, 1959, № 7-8, с. 46-53.Съдържа: 1. Единството като действителен факт при развитие на църковния правопорядък; 2. Единството в принципите при развитието на църковния правопорядък; 3. Нравствените обединителни предпоставки за проява на единството в църковния правопорядък; 4. Йерархия и единство в Църквата; 5. Мястото на прицърковните организации; 6. Функция на йерархическата власт на Църквата в провеждане и запазване единството но църк. правопорядък; 7. Клерикализмът и единството на Църквата.

925. КАЛИНИК, архимандрит. Каноническото учение на Православната църква за автокефалията / Архимандрит Калиник. // ХLV, 1965, № 2, с. 10-22.Съдържа: 1. Характер на църковното единство; 2. Същност на автокефалията; 3. Граници на самостоятелност на автокефалните църкви; 4. Основни фактори на автокефалията.

926. ИЛИЕВ, Димитър. [Българска работническа партия, комунисти] Б. Р. П. (к.)  и свободата на религията / Димитър Илиев. // ХХVІІІ, 1948, № 9-10, с. 1-2.Изказване на Димитър Илиев, пълномощен министър и Директор на изповеданията.

927. КЛИМЕНТ (Друмев) Търновский. Касационна жалба / Търновский Климент (Друмев). // ХХХІІІ, 1953, № 8, с. 11-15.Преписът е направен от Михаил Ковачев.

928. ПАШЕВ, Ганчо Ст. Възстановяването на Българската патриаршия и неговото значение / Ганчо Ст. Пашев. // ХХХІІІ, 1953, № 5-7, с. 20-30.Църковно-правно гледище.

929. ПАШЕВ, Ганчо Ст. Научната дейност на проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков / Ганчо Ст. Пашев. // ХLІ, 1961, № 9-10, с. 16-27.

930. ПОПОВ, Харитон. Автокефалията и нейните принципи / Харитон Попов. // ХL, 1960, № 9, с. 17-21.

931. ПОПТОДОРОВ, Радко свещ. Клирът и миряните : В устройството и управлението на Българската православна църква според нейния устав / Свещ. Радко Поптодоров. // ХХХVІІІ, 1958, № 12, с. 20-23; ХХХІХ, 1959, № 3, с. 26-30. Следва.

932. ПОПТОДОРОВ, Радко свещ. Църковните канони / Свещ. Радко Поптодоров. // ХLІV, 1964, № 2, с. 10-16; № 8, с. 17-26; № 10-11, с. 23-29.Съдържа: І. Към въпроса за ревизията и кодификацията на църковните канони:   Обща предпоставка на проблемата; Същина и смисъл, цел и предназначение на църковните канони.ІІ. Теории за силата и значението на каноните : 1. Теория за абсолютната неизменяемост на каноните и за окончателната завършеност на Вселенския канонически кодекс; 2. Теория за пълната изменяемост на каноните или за „абсолютната власт” на Църквата в областта на дисциплината.

933. СОФРОНИЙ, митрополит Търновски. Отношения между Българската народна църква и Българската народна държава / търновски митрополит Софроний. // ХХХІХ, 1959, № 4, с. 1-7.Съдържа: Църква; Държава; Отношение между тях.

934. СЪБЕВ, Тодор. Автокефалия и патриаршески институт в църковното устройство на Православния Изток / Тодор Събев. // ХLІІІ, 1963, № 11-13, с. 57-64.

935. ЧОЛАКОВ, Любозар. Съдът на Понтия Пилата : Правната и морална отговорност за „осъждането” на Христа / Любозар Чолаков. // ХХХІХ, 1959, № 5, с. 22-24. С библиография.

Музика. Църковна музика

936. АНДРЕЕВ, Андрей. Петър Динев : 50 години композиторска и музиковедска дейност : Доклад / Андрей Андреев. // XXXVII, 1957, № 2, с. 20-23.

937. БАЛДЖИЕВ, Г. Величието на Рождественските църковни песнопения / Г. Балджиев. // XXXIX, 1959, № 1, с. 8-12.

938. БЕЛОГУШЕВ, Божидар. Атанас Бадев / Божидар Белогушев. // XXXVII, 1957,  № 3, с. 29-32.Приносът му към нашето църковно хорово пеене.

939. БЕЛОГУШЕВ, Божидар. Природата в музиката / Божидар Белогушев. // ХХХ, 1950, № 5, с. 13-15.Природата в творбите на гениални композитори.

940. БЕЛОГУШЕВ, Божидар. Петър Илич  Чайковски / Божидар Белогушев. // XXXIV, 1954,  № 2-3, с. 56-59.За църковните творби на Чайковски.

941. ВАСИЛЕВ, Иван п. Атонските манастири – богати съкровищници на църковната музика / Иван п. Василев. // ХL, 1960, № 6, с. 22-26.

942. ДИНЕВ, Петър. Мелодически преплитания в строежа на българските народни и църковни песни / Петър Динев. // XXXV, 1955, № 8, с. 21-26.

943. ДИНЕВ, Петър. Николай Трендафилов / Петър Динев. // XL, 1960, № 1, с. 23-27.Приносът му за оформянето и разпространението на църковното псалтикийно пеене у нас.

944. ДИНЕВ, Петър. П. И. Чайковски и неговото църковно-музикално творчество : По случай 120 години от рождението му / Петър Динев. // XL, 1960, № 4, с. 18-24.

945. ДИНЕВ, Петър. Старобългарският напев в творчеството на църковните компонисти : По случай 10 години от смъртта на Добри Христов / Петър Динев. // XXXI, 1951, № 1, с. 25-28.

946. ДИНЕВ, Петър. Църковно-певческото творчество на Атанас Бадев : По случай 100 години от рождението му 1860 г. / Петър Динев. // XL, 1960, № 12, с. 8-13.

947. КОЛЕВ, Цанко. Музиката в религиозния живот на човека / Цанко Колев. // XXIX, 1949, № 5, с. 20-21.

948. ЛАЗАРОВ, Стефан. „Полиелей на българката” от Иоан Кукузел / Стефан Лазаров. // XXXIV, 1954, № 7-8, с. 46-49. С библиография.

949. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. А. Л. Ведел : По случай 150 години от смъртта му / Макариополски епископ Николай. // XL, 1960,  № 3, с. 8-11. За духовно-музикалното  творчество на Ведел.

950.  ПОПОВ, Харитон. Геният на полската музика : По случай 100 год. от смъртта на Фридерик Шопен / Харитон Попов. // XXIX, 1949, № 8, с. 8-10. За творчеството на Шопен.

951. ЧУДНА вест : Румънска народна коледна песен за еднороден четиригласен хор / Прев. Д. п. Петров, Борислав Бодър ; Хармонизирал Георги Спасов. // XXXVII, 1957, №  1, с. 27. По случай 3 години от смъртта на Георги Спасов-български композитор и диригент на хора при Румънската православна църква.

Поклоннически пътувания

952. ВАСИЛЕВ, Иван п. На път за Света гора / Иван п. Василев. //ХLІІІ, 1963, № 7-8, с. 47-49.

953. ВЕЛИМИРОВИЧ, Николай епископ. Витлеемската пещера /Епископ Николай Велимирович. // ХХХІV, 1954, № 11-12, с. 39-40.

954. КОВАЧЕВ, Михаил. Поглед към Старозагорска епархия /Михаил Ковачев. // ХХХV, 1955, № 10-11, с. 48-59.По случай първото посещение на патриарх Кирил и Св. Синод в Старозагорска епархия, 11-13 юли 1955 г.

955. ПАРТЕНИЙ, епископ Левкийски. В Москва на юбилейно тържество /Левкийски епископ Партений. // ХLІV, 1964, № 1, с. 5-17.За посещението на представители на БПЦ в Москва, по случай юбилея на Руския патриарх Алексий.

956. ПАРТЕНИЙ, инок. Впечатление от България и българския народ преди един век / Инок Партений ; Прев. И. С. // ХХІХ, 1949, № 7, с. 16-18.Руски монах предприел през 1847 г. поклонническо пътуване от Русия до Св. гора и Божи гроб.

957. [ПОПВАСИЛЕВ, Димитрий прот.]. В големия град : Пътепис / [Прот. Димитрий Попвасилев]. // ХХХ, 1950, № 5, с. 24-27.Подпис: п. Д.

958. [ПОПВАСИЛЕВ, Димитрий прот.]. В манастира : Пътепис / [Прот. Димитрий Попвасилев]. // ХХХ, 1950, № 4, с. 20-25.Подпис: п. Д.

959. ПОПВАСИЛЕВ, Димитрий иконом. В Рилския манастир / Иконом Димитрий Попвасилев. // ХХХVІІІ, 1958, № 11, с. 27-32.Впечатления на автора от посещението на манастира.

960. ПОПВАСИЛЕВ, Димитрий свещеноик. В северния град / Свещеноик. Димитрий Попвасилев. // ХХХІV, 1954, № 7-8, с. 35-40.Преживяванията на автора в гр. Русе.

961. ПОПВАСИЛЕВ, Димитрий иконом. Из тъгите и възторзите на пастира / Иконом Димитрий Попвасилев. // ХХХVІІІ, 1958, № 9-10, с. 54-57.Преживяванията на автора в Мъглижкия, Казанлъшкия и Дряновския манастири.

962. [ПОПВАСИЛЕВ, Димитрий прот.]. По Божиите пътища / [Прот. Димитрий Попвасилев]. // ХХХІХ, 1952, № 7, с. 25-32.Подпис: п. Д.Впечатленията на автора от посещението му в Търново и в Преображенски манастир през август 1951 г.

963. СЕРАФИМ, архимандрит. Всеправославно тържество на Св. гора – Атон / Архимандрит Серафим. // ХLІІІ, 1963, № 7-8, с. 21-35.

Старобългарска книжнина

964. ДИЛЕВСКИ, Николай М. Бележит паметник на старата руска и българска писменост: По случай деветстотингодишнината от преписването на Остромировото евангелие: 1056-57 – 1957 / Николай М. Дилевски. // ХХХVІІ, 1957, № 7, с. 4-10 : с ил.

965. ДИЛЕВСКИ, Николай. Ловешкият книжовник от 17 век иеромонах Стефан и неговият препис на „Грамматики Славенския правилное Синтагма” от Мелетий Смотрицки : 1655-1955 / Николай Дилевски. // ХХХVІ, 1956, № 10, с. 16-22 : с ил.

966. КИРИЛ, патриарх Български. Един кодекс на Александрийската патриаршеска библиотека / Български патриарх Кирил. // XLIII, 1963, № 7-8, с. 1-6. За кодекс с № 268, Сборник на евангелски четива от неделя Пасха – до Неделя Вайя (Цветница), прев. на бълг. с макед. наречие, нап. с гр.букви. Съдържа и факсимиле.

967. КЛИСАРОВ, Георги. Служба и житие на св. Иван Рилски / Георги Клисаров. // ХХХІІІ, 1953, № 11, с. 24-27.

968. ЛАЗАРОВ, Стефан. Бележки върху Синодика на цар Борил / Стефан Лазаров. // ХХХVІ, 1956, № 2, с. 25-30. С библиография.

969. МИЛЕВ, Александър. За автора на пространното гръцко житие на св. Климент Охридски / Александър Милев. // ХХХІV, 19547, № 11-12, с. 18-26.

970. МИЛЕВ, Александър. Краткото житие на св. Климент Охридски : Увод / Александър Милев. // ХХХV, 1955, № 8, с. 16-18.

971. МИЛЕВ, Александър. Културноисторическото значение на делото на св. Климент / Александър Милев. // ХХХVІІ, 1957, № 11-12, с. 36-39.

972. МИЛЕВ, Александър. Шестотингодишнина на едно българско евангелие / Александър Милев. // ХХХVІІ, 1957, № 3, с. 11-16 : с ил. За Евангелието, написано през 1356 г. за бълг. цар Иван Александър, което се пази в Британския музей (Лондонското евангелие).

Етнография

973. АЛЕКСЕ, Георги. Божията Майка в коледните религиозни румънски песни / Георги Алексе ; Прев. със съкр. ставр. ик. Николай П. Попов. // ХХХІХ, 1959, № 1, с. 12-17.

974. АРНАУДОВ, Михаил. Вяра и поезия в народните песни за Коледа / Михаил Арнаудов. // ХХХVІІ, 1957, № 1, с. 6-12.

975. ЕВТИМИЙ, архим. Бъдни вечер / Архим. Евтимий. // ХХХІІІ, 1953, № 12, с. 8-10. Статията се публ. по случай 10 год. от смъртта на проф. архим. д-р Евтимий Сапунджиев. Това е негово коледно писмо до младежта. Описват се обичаите и традициите, извършвани през тази вечер от българина.

976. ПОПОВ, Дим. прот. Шарени великденски яйца и обичаи с тях / Прот. Дим. Попов. // ХХХVІІІ, 1958, № 4, с. 30-32 : с ил.

Изкуство и литература

Литературознание и езикознание

977. [АЛЕКСАНДЪР]. А. С. Пушкин и митрополит Филарет Московски / Прев. архимандрит Серафим. // ХХІХ, 1949, № 1, с. 13-14. За душевните терзания и съмнения на Пушкин, изразени чрез поезия.

978. АРНАУДОВ, Георги П. Религиозни мотиви в творчеството на Добри Чинтулов / Георги П. Арнаудов. // ХХХVІІ, 1957, № 8, с. 16-20.

979. АРНАУДОВ, Михаил. Йордан Йовков : Етически и религиозни моменти в повестта му „Жетварят” : За 20-годишнината от смъртта на писателя / Михаил Арнаудов. // ХХХVІІІ, 1958, № 1, с. 12-20.

980. АРНАУДОВ, Михаил. Поезията на Константин Величков : За 50-годишнината от смъртта му – 3 ноември 1957 / Михаил Арнаудов. // ХХХVІІ, 1957, № 11-12, с. 15-24.

981. АРНАУДОВ, Михаил. Религиозно-етическата мисъл на Вазов / Михаил Арнаудов. // ХХХVІ, 1956, № 8-9, с. 7-12.Анализ на творчеството му.

982. АРНАУДОВ, Михаил. Религиозното чувство в поезията на Вазов / Михаил Арнаудов. // ХХХVІ, 1956, № 7, с. 5-12.

983. БОТЬОВАТА молитва. // ХХІХ, 1949, № 1, с. 20-21.Анализ на стихотворението „Моята молитва”  от Хр. Ботев

984. ВАКЛИНОВ, Станислав. Чеховски образи : Към стогодишнината от рождението на А. П. Чехов / Станислав Ваклинов. // XL, 1960, 1, с. 27-29.За образа на архиерея в Чеховия разказ „Архиереят”.

985. ВИЗИРЕВ, Станчо. На  Бога най-светлият син : По случай 40 години от смъртта на Д. Дебелянов / Станчо Визирев. // ХХХVІ, 1956, № 11, с. 24-30.За творчеството му.

986. ВИЗИРЕВ, Станчо. Отношението на Н. Щедрин (Салтиков) към Евангелието : По случай 130 години от рождението на писателя – 27 януари 1826 / Станчо Визирев. // ХХХVІ, 1956, № 1, с. 18-20.За автобиогр. повест „ Пошехонска старина”.

987. ГЕОРГИЕВ, К. Образът на св. Богородица в народните умотворения / К. Георгиев. // ХХХVІ, 1956, № 8-9, с. 49-53.

988. ДОНЧЕВ, Николай. Септември 1923 в нашата литература / Николай Дончев. // ХХVІІІ, 1948, № 7, с. 5-6.

989. КУРДЮМОВ, М. Вяра, религиозно възприемане на живота и чувство за грях у Чехова / М. Курдюмов. // ХХХІV, 1954, № 10, с. 3-10. Из: кн. „Сердце смятенное – за творчеството на А. П. Чехов” от М. Курдюмов. Статията е публ. по случай 50 год. от смъртта на Чехов.

990. МИЛЕВ, Александър. Енциклопедия / Александър Милев. // ХХХVІ, 1956, № 11, с. 30-33. За произхода на термина „енциклопедия”.

991. ПАРТЕНИЙ, епископ Левкийски. [Двадесет] 20 години от кончината на Влайков / Левкийски епископ Партений. // ХLІІІ, 1963, № 5-6,  с. 5-6. За литературното му творчество.

992. ПОПВАСИЛЕВ, Димитрий прот. Поетът / Прот. Димитрий Попвасилев. // ХХVІІІ, 1948, № 3-4, с. 18-25.Какво е поет и неговата дарба да чувства и разбира хармонията на природата. За творчеството на поета Николай Ракитин.

993. ПОПОВ, Харитон. За братския полски народ и Адам Мицкевич / Харитон Попов. // ХХІХ, 1949, № 4, с. 23-25.

994. ТЕНЕВ, Васил. Религиозната поезия на Ст. Михайловски : По случай 25-год. от смъртта на писателя / Васил Тенев. // ХХХІІ, 1952, № 7, с. 13-19.

995. ТУЛЕШКОВ, Константин П. Добри Попов Войников – църковник, учител, писател и драматург : По случай 80 години от смъртта му / Константин П. Тулешков. // ХХХVІІІ, 1958, № 5-6, с. 49-52. За литературното му творчество.

996. ШИВАЧЕВ, Иван свещ. Робските страдания на българския народ и Априлското въстание, отразени в чуждата поезия и литература / Свещ. Иван Шивачев. // XLI, 1961, № 5, с. 24-29. Съдържа: В руската литература и поезия; Словенски отзиви; Мотиви в чешката поезия; Западно – европейски.

Проза

997. БАЛМОНТ, К. Слово за музиката / К. Балмонт. // ХХХІІІ, 1953, № 5-7, с. 64-65.

998. БУРЯ : Пасхален разказ. // ХХХІV, 1954, № 4, с. 9.Подпис: О. К.Из: „Русский Паломник”.

999. ВАЗОВ, Иван. Викентий ; Зелената кесия / Иван Вазов. // XL, 1960, № 7-8, с. 55-60.Из романа „ Под игото ”. По случай 110 год. от рождението на Вазов и 70 год. от написването на романа.

1000. ВАЗОВ, Иван. Христос воскресе!… : [Разказ] / Иван Вазов. // ХХVІ, 1946, № 3-4, с. 14-15.

1001. ВАКЛИНОВ, Станислав. Към върха на себеотрицанието: [Разказ] / Станислав Ваклинов. // XXXIX, 1959, № 5, с. 29-32.

1002. ВАКЛИНОВ, Станислав. Случай срещу Коледа: [Разказ] / Станислав Ваклинов. // ХХХVІІ, 1957, № 1, с. 28-30.

1003. ВАКЛИНОВ, Станислав. Маслосвет : [Разказ] / Станислав Ваклинов. // ХХХVІІ, 1957, № 7, с. 16-17.

1004. ВИШНЕВСКИ, Георги К. Бесарбовският светец: Легенда / Георги К. Вишневски. // ХХХVІІІ, 1958, № 11, с. 24-27.

1005. ВИШНЕВСКИ, Георги. Витошката момина скала: Легенда / Георги Вишневски. // XXXIX, 1959, № 9,с. 30-32.

1006. ВИШНЕВСКИ, Георги К. Потъналата църква: Легенда / Георги К. Вишневски. // XL, 1960, № 7-8, с. 61-64.

1007. ВИШНЕВСКИ, Георги. Света Петка Родопска: Легенда / Георги Вишневски. // XLI, 1961, № 5, с. 29-32.

1008. ВИШНЕВСКИ, Георги К. Светецът на морето: Разказ / Георги К. Вишневски. // XLIV, 1964, № 1, с. 29-32.За св. Николай Чудотворец.

1009. ВИШНЕВСКИ, Георги. Светият Чудотворец и Миротворец: Черноморска легенда / Георги Вишневски. // XL, 1960, № 12, с, 32-33.

1010. ВИШНЕВСКИ, Георги K. Християния: Легенда / Георги К. Вишневски. // XLIII, 1963, № 4, с. 26-28.

1011. ВЛАЙКОВ, Тодор Г. Свети Кирил и Методи: [Разказ] / Тодор Г. Влайков. // ХХХV, 1955, № 5, с. 14-18.Из: „Преживяното”.

1012. ВЛАЙКОВ, Тодор Г. Тяхната вяра и набожност: [Разказ] / Т. Г. Влайков. // ХХХІІІ, 1953, № 5-7, с. 55-57.Из: „Преживяното”. Публ. е по случай 10 години от смъртта на писателя.

1013. ВЪКРЕСЕНИЕТО на Иисуса Христа: Разказ. // ХХХІІ, 1952, № 3-4, с. 12-17. Подпис: И. Х. И.

1014. ВЯРА : Илюстрации : [Разкази]. // ХХХІІ, 1952, № 9-10, с. 31-34. Превод от англ. п. Тод. Пълното име на преводача е Тодор п. Тодоров.

1015. ГЕРГЬОВДЕНСКО чудо : Народно сказание. // XXXVIII, 1958, № 5-6, с. 57-58.

1016. ГОГОЛ, Н. В. Истинското величие / Н. В. Гогол. // ХХХІІ, 1952, № 1-2, с. 15-16.За величието на Иисус Христос.

1017. ГОГОЛ, Н. В. Писмо до Оптинските старци / Н. В. Гогол. // ХХХІІ, 1952, № 3-4, с. 39.

1018. ДЕЙК, Ван. Витлеемската звезда : [Разказ] / Ван Дейк. // ХХХІV, 1954, № 1, с. 2-7.

1019. ДЕМИДОВ, А. Емануил / А. Демидов. // ХХVІІ, 1947, № 1, с. 8-12.Разказ за раждането на И. Хр.

1020. ДОСТОЕВСКИ, Ф. М. На елха у Христа :  [Разкази] / Ф. М. Достоевски. // ХХХІІІ, 1953, № 12, с. 10-12.

1021. ЗМЕЙ Горянин. Войвода и по бесилката : По случай 90 години от смъртта на Стефан Караджа : [Разказ] / Змей Горянин. // ХХХVІІІ, 1958, № 8, с. 27-30.Псевдоним на Светлозар Димитров.

1022. ИЗБРАНИ мисли на Стоян Михайловски. // ХХVІІ, 1947, № 6, с. 20-22.Подпис: А. И.

1023. ИЛИЕВ, Йордан п. Мъдрости на живота : Завист и любов : [Разказ] / Йордан п. Илиев. // ХХХVІІ, 1957, № 9, с. 30-32.

1024. ЙОРГЕНЗЕН. Война против слънцето : [Басня] / Йоргензен. // ХХVІ, 1946, № 2, с. 15-16.

1025. КАРЛЕЙЛ, Томас. Слава на работника! / Томас Карлейл. // ХХІХ, 1949, № 5, с. 3-4.

1026. КИРКОВА, Янка. Оброк : Разказ / Янка Киркова. // ХХХVІІІ, 1958, № 9-10, с. 60-62.

1027. КЛИСАРОВ, Георги. Софийски легенди за свети Иван Рилски / Георги Клисаров. // ХLІ, 1961, № 11, с. 10-16.

1028. КОЗИРЕВ, Н. Сънят на Пилатовата жена : Разказ / Н. Козирев. // ХХХV, № 4, с. 15-19.

1029. КРЪСТЕВ, Ст. Детето на звънаря : [Разказ] / Ст. Кръстев. // ХХХVІ, 1956, № 5-6, с. 49-51.

1030. КРЪСТЕВ, Ст. При Стилиян Чилингиров / Ст. Кръстев. // ХХХVІІ, 1957, № 11-12, с. 52-54.Съдържа: За легендите и мъдростта; Почитта на почит; Съпруга-читател и критик; „Ти знаеш ли този край?”; Оценката на Вазов и Шишманов; Кратка съпоставка; Медена питка.

1031. КЪРПАЧЪТ : [Разказ]. // ХХХVІІІ, 1958, № 12, с. 28-32.

1032. ЛАГЕРЛЬОФ, Селма. Видението на Кесаря Августа : [Разказ] / Селма Лагерльоф ; Прев. свещ. Дончо Куцаров. //  XXX, 1950, № 1, с. 13-16.

1033. ЛАГЕРЛЬОФ, Селма. Князът на мира : [Разказ] / Селма Лагерльоф ; [Прев. от нем.]. //  XXXIX, 1959, № 1, с. 26-32.

1034. ЛЕСКОВ, Н. С. Непохарчим лев : Разказ / Н. С. Лесков ; Прев. Ст. Кръстев. // ХХХVІ, 1956, № 1, с. 24-27.

1035. ЛЕСКОВ, Н. С. Христос на гости у селянина : Разказ / Н. С. Лесков. // ХХХІІІ, 1953, № 1-2, с. 8.

1036. ЛУРОС, Н. К. Човекът в бяло / Н. К. Лурос ; Прев. свещ. Благой Чифлянов. // XLV, 1965, № 10, с. 29-33.Исторически разказ за Анри Дюнан.

1037. ЛЮБОВ : илюстрации. // ХХХІІІ, 1953, № 3, с. 22-27.

1038. МИЛАНОВ,Асен и др. Старият надпис говори : [Разкази] / Асен Миланов, Любен Бадински. // XLII, 1962,  № 11, с. 24-30.Съдържа: Поглед през годините; Бадинският хан; Керванът на Рабул; Загадъчен случай; Големият дар на ханджиите; Един закъснял конник разкрива истината.

1039. МОДЕРЗОН, Е. Тайнственият албум : [Разказ] / Е. Модерзон ; Прев. от нем. Никола Ангелов Цветков. // XXXVIII, 1958,  № 3, с. 28-30.

1040. НА Великден под земята : [Разказ]. // ХХVІІ, 1947, № 4, с. 13-14.

1041. НАЙ-ВЕЛИКАТА любов : [Разказ]. // ХХХІ, 1951, № 4, с. 8-9. Подпис: М. В.

1042. НАЙДЕНОВ, Стоимен. Малки прози : Страница от войнишки дневник : Портретчето / Стоимен Найденов. // ХХХVІІ, 1957, № 4, с. 26.

1043. НАЙДЕНОВ, Стоимен. Никога война : Страници от войнишки дневник / Стоимен Найденов. // ХХХVІ, 1956, № 2, с. 13-15.Съдържа: Шега; Подарък от село.

1044. НАЙДЕНОВ, Стоимен. Слугата на светите безсребърници : Манастирска легенда / Стоимен Найденов. // XXX, 1950, № 2-3, с. 32-37.

1045. НИМЕЛО. Пепита : [Разказ] / Нимело. // ХХVІ, 1946, № 7, с. 21-24.

1046. ОТ камък детенце : Народно сказание : Преразказано от народни песни, приказки и поверия. // ХХХVІІ, 1957, № 11-12, с. 54-56.

1047. ПАПИНИ, Джовани. Странствуванията на Малха : Разказ / Джовани Папини. // ХХХІ, 1951, № 4, с. 20-26.

1048. ПОПНИКОЛОВ, Димитър ик. Тримата велики : Триптих /  Ик. Димитър Попниколов. // XL, 1960, № 7-8, с. 11-14.За св. ап. Петър, св.ап. Иоан, св. ап. Павел.

1049. ПРОТОПОПОВ, Т. Влъхвите : Древнохристиянско предание / Т. Протопопов ; [Прев. от рус.] // ХХХV, 1955, № 1, с. 13-16.Из: „Русский Паломник”.

1050. ПРОХОР, архим. Словото / Архим. Прохор. // ХХХІІІ, 1953, № 1-2, с. 61.

1051. ПРОХОР, архимандрит. Чудотворното вино : Легенда / Архимандрит Прохор. // ХХХІІІ, 1953, № 4, с. 26-28.

1052. ПУСТОТО вино немирно : Народно сказание. // XXXVIII, 1958, № 3,  с. 26-28.

1053. РАДОСТ и в страданието : [Разказ]. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 22.Подпис: К. З.

1054. САДОВСКИ, Йордан. Манак кан : Разказ / Йордан Садовски. // XLIV, 1964, № 8, с. 26-30.Действителна история из живота на един ревностен мюсюлманин, който повярвал в Иисус Христос. По материали на Ернст Макс Хопа.

1055. САДОВЯНУ, Михаил. Сълзите : [Разказ] / Михаил Садовяну ; Прев. от рум. Янаки Чапанов. // XLIII, 1963, № 4, с. 24-26.

1056. СИМЕОНОВА – ДЕЛИБАЛТОВА, Анастасия. Митра : Разказ / Анастасия Симеонова – Делибалтова. // XLII, 1962, № 9, с. 28-31.

1057. СЛАВКОВА, О. Д. Силата на вярата : [Разказ] / О. Д. Славкова. // ХХХV, 1955, № 1, с. 17-18.

1058. ТАЙНСТВЕНИЯТ албум : [Разказ]. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 16-19. Подпис: Р. Е. М.

1059. ТИХОТО пристанище. // ХХХІІІ, 1953, № 1-2, с. 16.Подпис: Е. С.

1060. ТОЛСТОЙ, Михаил граф. Жив мъртвец /  Граф Михаил Толстой. // ХХХ, 1950, № 1, с. 26-30.

1061. ТОДОРОВ, Петко Ю. Иконата на св. Братя : [Разказ] / Петко Ю. Тодоров. // ХХХІІІ, 1953, № 5-7, с. 50-51.Из: „Идилии” – кн. 3.

1062. ТОДОРОВ, Петър. Елиуд бен Елиаким : Разказ / Петър Тодоров. // ХLІV, 1964, № 5, с. 19-30.

1063. ТОДОРОВ, Петър. Разкази за отец Паисий / Петър Тодоров. // XLII, 1962, № 5-6, с. 41-61.Съдържа разказите: 1. От сърце дарен; 2. Призван; 3. Народен будител.

1064. ТОДОРОВ, Петър. Сиромашка клетва : Разказ / Петър Тодоров. // XLI, 1961, № 12, с. 27-32.

1065. ТУРГЕНЕВ, Иван С. Пъдпъдък : [Разказ] / Иван С. Тургенев ; Предава п. Дошо. // ХХХVІІІ, 1958, № 7, с. 29-30.

1066. ЧЕХОВ, А. П. На изповед : [Разказ] / А. П. Чехов. // ХХХ, 1950, № 2-3, с. 8-10.Ориг. загл. е „През Страстната седмица.”

1067. ЧЕХОВ, А. П. Светата нощ : [Разказ] / А. П. Чехов ; Прев. В. // ХХХVІІ, 1957, № 4, с. 26-30.

1068. ЧИЛИНГИРОВ, Стилиян. Доверието : Великденски разказ / Стилиян Чилингиров. // XXXVIII, 1958, № 4, с. 28-30.

1069. ЩЕДРИН, Н. и др. Рождественска приказка / Н. Щедрин, М. Е. Салтиков. // ХХХVІ, 1956, № 1, с. 20-24.

1070. ЩУКЕРТ, К. Добросъвестност : [Разказ] / К. Щукерт. // ХХVІ, 1946, № 8, с. 28-33.

Поезия

1071. АКИНДИН. Пролет : [Стихотворение] / Акидин. // ХХХVІІ, 1957, № 3, с. 29.

1072. АЛЕКСИЕВ, С. Еделвайси : [Стихотворение] / С. Алексиев. // ХХХІV, 1954, № 2-3, с. 12.

1073. АНГЕЛОВА, Мила. Спомен : [Стихотворение] / Мила Ангелова. // XXXVIII, 1958, № 1, с. 21.

1074. БАЛКАНСКА, Р. Есен : [Стихотворение] / Р. Балканска. // ХХХV, 1955, № 10-11, с. 36.

1075. БАЛКАНСКА, Р. Панихида : [Стихотворение] / Р. Балканска. // ХХХVІ, 1956, № 11, с. 24.

1076. БДИНСКИ, Ромил. Котленска анатема : [Стихотворение] / Ромил Бдински. // ХХХVІ, 1956, № 10, с. 25.

1077. БЕНЧЕВ, Васил прот. За свободата : В памет на Васил Левски, по случай 89 години от Априлската епопея : [Стихотворение] / Прот.Васил Бенчев. // XLI, 1965, № 3, с. 30-32.

1078. БЕНЧЕВ, Васил прот. Загубен беше и се намери : По притчата за Блудния син (Лук 15 : 11-32) : [Стихотворение] / Прот. Васил Бенчев. // XLI, 1961, № 2, с. 31-32.

1079. БЛАЖЕН Е : Пс. 1:1-3. // ХХХ, 1950, № 8, с. 12.

1080. БОБЧЕВА, Таня. Към свети Иоана Рилски : [Стихотворение] / Таня Бобчева. // XXXIX, 1959, № 11, с. 30.

1081. БОДЪР, Борислав. Балада за светите братя Кирил и Методий : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХVІІ, 1957, № 5-6, с. 49.

1082. БОДЪР, Борислав. Бъдни вечер : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХ, 1950, № 1, с. 4.

1083. БОДЪР, Борислав. В мъничкия храм :  [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІV, 1954, № 6, с. 24.

1084. БОДЪР, Борислав. Великден : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІІ, 1952, № 3-4, с. 21.

1085. БОДЪР, Борислав. Великденска нощ ; Гергьовден : [Стихотворения] / Борислав Бодър. // ХХХVІ, 1956, № 5-6, с. 48.

1086. БОДЪР, Борислав. Великденска утрин ;  Изворче : [Стихотворения] / Борислав Бодър. // ХХХV, 1955, № 4, с. 9-10.

1087. БОДЪР, Борислав. Великденски камбани : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХ, 1950, № 4, с. 6.

1088. БОДЪР, Борислав. Възкресна песен :  [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХVІІ, 1957, № 4, с. 24.

1089. БОДЪР, Борислав. Вярата : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІV, 1954, № 2-3, с. 13.

1090. БОДЪР, Борислав. Голгота : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІ, 1951, № 4, с. 7-8.

1091. БОДЪР, Борислав. Дали : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХVІ, 1956, № 1, с. 17.

1092. БОДЪР, Борислав. Жетварска молитва : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХ, 1950, № 6, с. 17.

1093. БОДЪР, Борислав. Завръщане : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХVІ, 1956, № 3, с. 23.

1094. БОДЪР, Борислав. Коледна песен : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІV, 1954, № 11-12, с. 38.

1095. БОДЪР, Борислав. Кръстчето ; Иконата : [Стихотворения] / Борислав Бодър. // ХХХVІ, 1956, № 8-9, с. 54.

1096. БОДЪР, Борислав. Люлчина песен : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХV, 1955, № 10-11, с. 36.

1097. БОДЪР, Борислав. Молитва : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХVІ, 1956, № 12, с. 28.

1098. БОДЪР, Борислав. На жената : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІ, 1951, № 2-3, с. 36-37.

1099. БОДЪР, Борислав. На Сретение ; Зима : [Стихотворения] / Борислав Бодър. // ХХХVІ, 1956, № 2, с. 15-16.

1100. БОДЪР, Борислав. Новогодишно настроение :   [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХV, 1955, № 1, с. 7.

1101. БОДЪР, Борислав. Облаче ; Мечта : [Стихотворения] / Борислав Бодър. // ХХХІV, 1954, № 9, с. 15, 17.

1102. БОДЪР, Борислав. Образи : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХV, 1955, № 5, с. 14.

1103. БОДЪР, Борислав. Образи : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХV, 1955, № 6, с. 21.

1104. БОДЪР, Борислав. Образът на майката : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХV, 1955, № 2-3, с. 41.

1105. БОДЪР, Борислав. Ода на труда : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІІ, 1952, № 5, с. 3.

1106. БОДЪР Борислав. Ожидание : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // XXXVIII, 1958, № 1, с. 20.

1107. БОДЪР, Борислав. Песен за Витлеем : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІІІ, 1953, № 1-2, с. 5.

1108. БОДЪР, Борислав. Песен за кръста : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІІ, 1952, № 7, с. 12.

1109. БОДЪР, Борислав. Пролет : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХ, 1950, № 2-3, с. 32.

1110. БОДЪР, Борислав. Пролетни мотиви : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІV, 1954, № 5, с. 18.

1111. БОДЪР, Борислав. Пролог към историческата поема „св. Иоан Рилски” : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІІ, 1952, № 9-10, с. 14-16.

1112. БОДЪР, Борислав. Псалом : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХ, 1950, № 9-10, с. 32.

1113. БОДЪР, Борислав. Псалом на човешкия труд : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІІІ, 1953, № 5-7, с. 60.

1114. БОДЪР, Борислав. Пустинникът ;  Клепалото : [Стихотворения] / Борислав Бодър. // ХХХV, 1955, № 12, с. 16-17.

1115. БОДЪР, Борислав. Път : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХV, 1955, № 9, с. 28.

1116. БОДЪР, Борислав. Св. св. Кирил и Методий : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 12.

1117. БОДЪР, Борислав. Слова : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХ, 1950, № 7, с. 4.

1118. БОДЪР, Борислав. Христовият мир : [Стихотворение] / Борислав Бодър. // ХХХІІ, 1952, № 1-2, с. 3.

1119. БОТЕВ, Хр. Обесване на Васил Левски : [Стихотворение] / Хр. Ботев. // ХХІХ, 1949, № 2-3, с. 14.Публ. се по случай 100 год. от рождението на поета и 76 год. от обесването на Левски.

1120. БОЯДЖИЕВА Катя. Дар Божий : [Стихотворение] / Катя Бояджиева. // XXXIX, 1959, № 6, с. 30.

1121. БОЯДЖИЕВА Катя. Камбани : [Стихотворение] / Катя Бояджиева. // XXXIX, 1959, № 2, с. 29.

1122. ВАЗОВ, Иван. Клепалото бие : [Стихотворение] / Иван Вазов. // XХХ, 1950, № 6, с. 1-2.Публ. се по случай 100 год. от рождението на Ив. Вазов.

1123. ВАЗОВ, Иван. Посрещане на руските войски : [Стихотворение] / Иван Вазов. // ХХХІІ, 1952, № 3-4, с. 47.Откъс. Публ. е по случай 74 год. от Освобождението на България.

1124. ВАЗОВ, Иван. При Рилския манастир : [Стихотворение] / Иван Вазов. // XL, 1960, № 7-8, с. 60-61.

1125. ВАКЛИНОВ, Станислав. Блажени : [Стихотворение] / Станислав Ваклинов. // XXXIX, 1959, № 12, с. 31.

1126. ВАКЛИНОВ, Станислав. За мир : [Стихотворение] / Станислав Ваклинов. // XLII, 1962, № 12, с. 32.

1127. ВАКЛИНОВ, Станислав. Май : [Стихотворение] / Станислав Ваклинов. // XLI, 1961, № 6, с. 32.

1128. ВАКЛИНОВ, Станислав. Светейшему Кирилу патриарху Болгарскому : [Стихотворение] / Станислав Ваклинов. // ХХХІV, 1954, № 5, с. 7-8.Написано на 10 май 1953 г. по случай възстановяването на Бълг. патриаршия. Публ. се по случай първата година от това събитие.

1129. ВАКЛИНОВ, Станислав. Светогорският факлоносец : Лирична поема / Станислав Ваклинов. // XLII, 1962, № 5-6, с. 37-41.

1130. ВАСИЛЕВ, Марин. Балада за Шипка / Марин Василев. // ХХХVІІ, 1957, № 8, с. 21.

1131. ВАСИЛЕВ, Марин. Зима : [Стихотворение] / Марин Василев. // ХХХVІІ, 1957, № 1, с. 28.

1132. ВАСИЛЕВ, Марин. Празнична песен : [Стихотворение] / Марин Василев. // ХХХVІІ, 1957, № 4, с. 25.

1133. ВАСИЛЕВ, Марин. Първи май : [Стихотворение] / Марин Василев. // ХХХVІІ, 1957, № 5-6, с. 48.

1134. ВАСИЛЕВ, Марин. Светла нощ : [Стихотворение] / Марин Василев. // ХХХVІ, 1956, № 1, с. 17.

1135. ВАСИЛЕВ, Марин. Смирение : [Стихотворение] / Марин Василев. // ХХХVІІ, 1957, № 3, с. 7.

1136. ВИТАНОВ, Симеон. Моята опора : [Стихотворение] / Симеон Витанов. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 11.

1137. ВИТАНОВ, Симеон. Притчи : [Стихове] / Симеон Витанов. // ХХХ, 1950, № 9-10, с. 32.

1138. ВИШНЕВСКИ, Георги. Дъб и трева : Басня / Георги Вишневски. // XLII, 1962, № 4, с. 31.

1139. ВИШНЕВСКИ, Георги К. Меч и маслинено клонче : Басня / Георги К. Вишневски. // XLIV, 1964, № 6-7, с. 63.

1140. ВИШНЕВСКИ, Георги К. Слънце и земя : Басня / Георги К. Вишневски. // ХХХІV, 1954, № 2-3, с. 54.

1141. ВИШНЕВСКИ, Георги К. Студ и глад : Басня / Георги К. Вишневски. // XLII, 1962, № 12, с. 33.

1142. ВЯЗЕМЕНСКИ, П. А. Молитва : [Стихотворение] / П. А. Вяземенски ; Прев. Свещ. Витан Кечев. // XL, 1960, № 9, с. 31.

1143. ВЯРА Светла. Молитва  : [Стихотворение] / Вяра Светла. // ХХХ, 1950, № 8, с. 22.

1144. ГАМАЛОВ, Николай. Адолинанонго : [Стихотворение] / Николай Гамалов. // XLV, 1965,  № 2, с. 38.Посветено на Алберт Швайцер.

1145. ДА БЪДЕ Твойта воля! : [Стихотворение]. // ХХХІІ, 1952, № 6, с. 13.Подпис: А. С.

1146. ДЕНЕРТ, Еберхардт. Ноемврийско настроение : [Стихотворение] / Еберхардт Денерт ; Прев.  Борислав Бодър. //  ХХХІ, 1951, № 9-10, с. 25.

1147. ДИМИТРОВ, Светлозар. Рождественската нощ :[Стихотворение] / Светлозар Димитров. // ХХХІ, 1951, № 1, с. 6-7.

1148. ДОБРОЛЮБОВА, Светла. Божествен зов ;  Път на живота : [Стихотворения] / Светла Добролюбова. // XLII, 1962, № 12, с. 32.

1149. ДОБРОЛЮБОВА, Светла. Възкресна нощ : [Стихотворения] / Светла Добролюбова. // XLIII, 1963, № 4, с. 24.

1150. ДУНАВСКИ, Вл. свещ. Гурбетчия : [Стихотворение] / Свещ. Вл. Дунавски. // ХХХVІІ, 1957, № 8, с. 22.

1151. ЕЛА ! : [Стихотворение]. // ХХVІІ, 1947, № 5, с. 11.Подпис: А. С.

1152. ЗАСОДИМСКИ. Заговор на нощните птици : [Басня] / Засодимски. // ХХVІ, 1946, № 2, с. 16-18.

1153. ЗМЕЙ Горянин. Девети септември : [Стихотворение] / Змей Горянин. // ХХХVІІІ, 1958, № 9-10, с. 59.Псевдоним на Светлозар Димитров.

1154. ЗМЕЙ Горянин. Откъси : Из непечатана поема / Змей Горянин. // ХХХVІІІ, 1958, № 11, с. 23-24.Псевдоним на  Светлозар Димитров.

1155. ИЛАРИОН, архимандрит. Златното кандило : [Стихотворение] / Архимандрит Иларион. // XLIV,1964, № 12, с. 30.

1156. ИЛАРИОН, архимандрит. Огнената молитва : [Стихотворение] / Архимандрит Иларион. // XLIII,1963, № 10, с. 29.

1157. ИЛАРИОН, архимандрит. Паисий Хилендарски пред народа : [Стихотворение] / Архимандрит Иларион. // XLII, 1962, № 11, с. 30-31.

1158. ИЛАРИОН, архимандрит. Поклади : [Стихотворение] / Архимандрит Иларион. // XLIII, 1963, № 2, с. 32.

1159. ИЛИЕВ, Йордан п. Към Бога : [Стихотворение] / Йордан п. Илиев. // ХХХІІ, 1952, № 3-4, с. 49.

1160. ИЛИЕВ, Йордан п. Мир вам! : [Стихотворение] / Йордан п. Илиев. // ХХХVІІІ, 1958, № 8, с. 26.

1161. ИЛИЕВ, Йордан поп. Молитва : [Стихотворение] / Йордан п. Илиев. // ХХVІІ, 1947, № 6, с. 27-28.

1162. ИЛИЕВ, Йордан п. Негърът Мак Инграм : [Стихотворение] / Йордан п. Илиев. // ХХХVІІІ, 1958, № 8, с. 26.

1163. ИЛИЕВ, Йордан п. Не искам ; Да имат мирни дни :[Стихотворения] / Йордан п. Илиев. //XLIV,1964,  № 3, с. 28.

1164. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. България : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLII, 1961, № 5, с. 32.

1165. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Велик е творецът : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLIV, 1964, № 10-11, с. 64.

1166. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. В първите мигове на утринта : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLIII, 1963, № 7-8, с. 64.

1167. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Вяра : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLI, 1961, № 6, с. 31.

1168. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Господнята вечеря : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XXXXIX, 1959, № 4, с. 30.

1169. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Границата : По Пс. 74 : 16 : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLIV, 1964, № 2, с. 27.

1170. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Девети септември : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLII, 1962,  № 9, с. 28.

1171. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Девети септември : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLIV, 1964,  № 9, с. 32.

1172. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Дните си отиват… : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XL, 1960,  № 9, с. 32.

1173. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. За сбогом : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLIV, 1964, № 4, с. 32.Също и в: Духовна култура, XLV, 1965, № 12, с. 34.

1174. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Звездици : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // ХХХVІІ, 1957, № 5-6, с. 50.

1175. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Камбанен звън : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLII, 1962, № 4, с. 31.

1176. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Молитва : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLV, 1965, № 2, с. 37.

1177. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Мъдростта : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLIV, 1964, № 3, с. 29.

1178. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. На майка ми : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // ХХХVІІІ, 1958, № 12, с. 28.

1179. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Новогодишни размишления : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLII, 1962, № 1, с. 23.

1180. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Новото докосване : Матей  8:15 : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLII, 1962, № 11, с. 32.Стихотворението е написано въз основа на думите „и допря се до ръката ѝ ” (Мат. 8:15).

1181. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Погибел и избавление : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLI, 1961, № 12, с. 32.

1182. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Последната молба : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLV, 1965, № 10, с. 34.

1183. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Предвечерие : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XL, 1960, № 11, с. 32.

1184. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Приказка за всички : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XXXVIII, 1958, № 2, с. 29.

1185. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Пролет : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLIV, 1964, № 6-7, с. 62.

1186. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Първи май : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XL, 1960, № 4, с. 29.

1187. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Първи май : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLII, 1962, № 5-6, с. 62.

1188. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. [Първи] 1 януари 1959 : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XXXIX, 1959, № 1, с. 25.

1189. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Света Богородица : 28 август : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // ХХХVІІІ, 1958, № 8, с. 26.

1190. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Септември : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XХХVІІІ, 1958, № 9-10, с. 59.

1191. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Септември : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XL, 1960, № 9, с. 32.

1192. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Спасение : Лук. 2:29-32 :  [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XL, 1960, № 2, с. 32.

1193. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Спомни си… : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLV, 1965, № 2, с. 37.

1194. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Страданието на малката Цветанка : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLIV, 1964, № 8, с. 30.

1195. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Съветски съюз : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLI, 1961, № 7-8, с. 64.

1196. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Успение на Пресвета Богородица : 28 август : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLV, 1965, № 7-8, с. 64.

1197. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. [Хиляда деветстотин  и шейсета] 1960 : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XL, 1960, № 1, с. 30.

1198. КАНТАРДЖИЕВ, Александър. Честита нова година! : [Стихотворение] / Александър Кантарджиев. // XLI, 1961, № 1, с. 32.

1199. КАНТАРДЖИЕВ, Ал. Щастието : Разказ и стихове. / Ал. Кантарджиев. // XLI, 1961, № 3, с. 28-29.

1200. КАРАДЖОВ, Любомир свещ. Трисвятое : [Стихотворение] / Свещ. Любомир Караджов. // ХХХVІ, 1956, № 5-6, с. 48.

1201. КАРАДЖОВ, Любомир свещ. Хирошима : [Стихотворение] / Свещ. Любомир Караджов. // XL, 1960, № 9, с. 32.

1202. КИШМЕРОВ, Петър Хр. Богоявление : [Стихотворение] / Петър Кишмеров. // XLII, 1962, № 1, с. 23.

1203. КЛАСОВЕ : [Стихотворение]. // ХХVІІІ, 1948, № 6, с. 13.Подпис: В. Д.

1204. КНИГАТА : [Стихотворение]. // ХХVІІ, 1947, № 6, с. 19-20.Подпис: А. С.

1205. КОВАЧЕВ, Михаил. Атонска повест : [Стихотворение] /Михаил Ковачев. // XLII, 1962, № 7-8, с. 64.

1206. КОВАЧЕВ, Михаил. Блудният син : [Стихотворение] / Михаил Ковачев. // XLIV, 1964, № 3, с. 29.

1207. КОВАЧЕВ, Михаил. В защита на мира : [Стихотворение] / Михаил Ковачев. // XLV, 1965, № 10, с. 34.

1208. КОВАЧЕВ, Михаил. В сияйна нощ : [Стихотворение] / Михаил Ковачев. // XLII, 1962, № 5-6, с. 62.

1209. КОВАЧЕВ, Михаил. Витошкият молебник Йов: [Стихотворение] / Михаил Ковачев. // XLI, 1961, № 11, с. 32.

1210. КОВАЧЕВ, Михаил. Есен : [Стихотворение] / Михаил Ковачев. // XLIV, 1964, № 8, с. 31.

1211. КОВАЧЕВ, Михаил. Задушница : [Стихотворение] / Михаил Ковачев. // XLIV, 1964, № 6-7, с. 62-63.

1212. КОВАЧЕВ, Михаил. Иисус Христос на съд : [Стихотворение] / Михаил Ковачев. // XLIII, 1963, № 4, с. 23.

1213. КОВАЧЕВ, Михаил. Коледна молитва : [Стихотворение] / Михаил Ковачев. // ХХХV, 1955, № 1, с. 19-20.

1214. КОВАЧЕВ, Михаил. Любовта на св. Петра към Иисуса Христа : Пасхална лирическа поема / Михаил Ковачев. // ХХХV, 1955, № 4, с. 11-15.

1215. КОВАЧЕВ, Михаил. Откъс от историята на Троянски манастир „Св. Богородица” към 1873 : По случай 92 годишнина от славната гибел на Апостола на свободата Васил Левски(19.II.1873-19.II.1965г.) : [Стихотворение] / Михаил Ковачев. // XLV, 1965, № 2, с. 37.

1216. КОВАЧЕВ, Михаил. Паисий Хилендарски : Балада / Михаил Ковачев. // XLII, 1962, № 5-6, с. 63.

1217. КОВАЧЕВ, Михаил. Пред Зограф : [Стихотворение] / Михаил Ковачев. // XLIV, 1964, № 9, с. 32.

1218. КОВАЧЕВ, Михаил. Светият Божий кръст ;  Белят гълъб : [Стихотворения] / Михаил Ковачев. // XLII, 1962, № 9, с. 27.

1219. КОНСТАНТИНОВА, Кинка. Песен за словото: [Стихотворение] / Кинка Константинова. // ХХХVІІ, 1957, № 7, с. 14.

1220. КРИЛОВ, И. А. Гребенче : Басня / И. А. Крилов. // ХХХІ, 1951, № 2-3, с. 29-30.

1221. КРИЛОВ, И. А. Жълтица : Басня / И. А. Крилов. // ХХVІІІ, 1948, № 9-10, с. 54.

1222. КРИЛОВ, И. А. Квартет : Басня / И. А. Крилов. // ХХVІ, 1946, № 2, с. 18-19.

1223. КРИЛОВ, И. А. Лисица и магаре : Басня / И. А. Крилов. // ХХХ, 1950, № 9-10, с. 31.

1224. КРИЛОВ, И. А. Листи и корени : Басня / И. А. Крилов ; Прев. Г. Райчев. // ХХVІІІ, 1948, № 2, с. 17.

1225. КРИЛОВ, И. А. Писател и разбойник : [Басня] / И. А. Крилов ; Прев. Георги Райчев. // ХХVІІ, 1947, № 9-10, с. 28-30.

1226. КРИЛОВ, И. А. Селянин и кон : [Басня] / И. А. Крилов. // ХХІХ, 1949, № 5, с. 19.

1227. КРЪСТЕВ, Ив. п. свещ. Копнеж за мир : [Стихотворение] / Свещ. Ив. п. Кръстев. // XXXIX, 1959, № 6, с. 31.

1228. КРЪСТЕВ, Иван п. свещ. Нашата реч звънлива : [Стихотворение] / Свещ. Иван п. Кръстев. // XLII, 1962, № 5-6, с. 62.

1229. КРЪСТЕВ, Ив. п. свещ. Пред иконата на Христа: [Стихотворение] / Свещ. Ив. п. Кръстев. // XLII, 1962, № 3, с. 31.

1230. ЛЮТАКОВ, Захария. Балада край Тимок / Захария Лютаков. // ХХХVІІ, 1957, № 2, с. 20.

1231. ЛЮТАКОВ, Захария. Коледна приказка : [Стихотворение] / Захария Лютаков. // ХХХVІІ, 1957, № 1, с. 31.

1232. ЛЮТАКОВ, Захария. Покаяние : [Стихотворение] / Захария Лютаков. // ХХХVІ, 1956, № 3, с. 23.

1233. ЛЮТАКОВ, Захария. Пътник : [Стихотворение] / Захария Лютаков. // ХХХVІ, 1956, № 8-9, с. 53.

1234. ЛЮТАКОВ, Захария. Равнина : [Стихотворение] / Захария Лютаков. // ХХХVІІ, 1957, № 7, с. 15.

1235. МАЙКОВ, А. Свещта пред иконата : [Стихотворение] / А. Майков. // ХХХ, 1950, № 7, с. 8.

1236. МАСЛАРОВ, Христо Н. Сън : [Стихотворение] / Христо Н. Масларов. // ХХХVІ, 1956, № 5-6, с. 49.

1237. МИЛЕВ, Иван. Животът : [Стихотворение] / Иван Милев. // ХХХV, 1955, № 2-3, с. 41.

1238. МИЛЕВ, Николай. Поклон пред подвига на свободата :  [Стихотворение] / Николай Милев. // ХХХVІІ, 1957, № 2, с. 3-4.

1239. МИХАЙЛОВСКИ, Ст. Над всичко е Бог : [Стихотворение] / Ст. Михайловски. // ХХХ, 1950, № 1, с. 18.

1240. НАДСОН, С. Я. Аз чувствам… : [Стихотворение] / С. Я. Надсон ; [Прев.] Ст. Ваклинов. // XLII, 1962,  № 11, с. 31. По повод сто годишнината от рождението на поета.

1241. НАЙДЕНОВ, Стоимен. Празнична песен ; Четиридесет години : [Стихотворения] / Стоимен Найденов. // XXXVII, 1957, № 10, с.  26.

1242. НАЙДЕНОВ, Стоимен. Пролетна утрин : [Стихотворение] / Стоимен Найденов. // XXXVI, 1956, № 5-6, с. 48.

1243. НАЙДЕНОВ, Стоимен. Рождественска песен : [Стихотворение] / Стоимен Найденов. // XXXVIII, 1958, № 1, с. 21.

1244. НАЙДЕНОВ, Стоимен. Хвала : [Стихотворение] / Стоимен Найденов. // XXXVII, 1957, № 11-12, с. 57.Из цикъла: „Православие”. В памет на Варненски и Преславски митрополит Симеон, 25 год от смъртта му.

1245. НЕНОВА, Ана. Майката : [Стихотворение] / Ана Ненова. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 31-32.

1246. НЕСТОР, иеродякон. Борбата с Бога : [Стихотворение] / Иеродякон Нестор. // XХХІ, 1951, № 2-3, с. 16.

1247. НЕСТОР, иерод. Гълъбът на патриарха Ной : [Стихотворение] / Иерод. Нестор. // XХХІІІ, 1953, № 1-2, с. 15.

1248. НЕСТОР, архимандрит. Първият будител : [Стихотворение] / Архимандрит Нестор. // XLII, 1962, № 9, с. 28.

1249. НЕСТОР, иеродякон. Свети патриарх Евтимий : [Стихотворение] / Иеродякон Нестор. // XХХІІІ, 1953, № 3, с. 20-21.

1250. НЕСТОР, иерод. Химн на любовта : По св. ап. Павла : [Стихотворение] / Иерод. Нестор. // XХХІ, 1951, № 9-10, с. 34.

1251. ПАВЛОВ, Ив. Среща в котел : [Стихотворение] / Ив. Павлов. // ХХХVІ, 1956, № 10, с. 24-25.Из неиздадената поема „Софроний”.

1252. ПРОХОР, архимандрит. Бисерът : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІV, 1954, № 1, с. 21-22.

1253. ПРОХОР, архимандрит. Бодил и теменуга : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХV, 1955, № 2-3, с. 59.

1254. ПРОХОР, архимандрит. Бухал и кукумявка : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХV, 1955, № 9, с. 29-30.

1255. ПРОХОР, архим. Вирът : Басня / Архим. Прохор. // ХХХ, 1950, № 6, с. 16-17.

1256. ПРОХОР, архимандрит. Змията и скалата : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІV, 1954, № 5, с. 26.

1257. ПРОХОР, архимандрит. Кокал : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІІІ, 1953, № 12, с. 26.

1258. ПРОХОР, архимандрит. Комар и паяк : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІV, 1954, № 10, с. 10.

1259. ПРОХОР, архим. Кос и ястреб : Басня / Архим. Прохор. // ХХХ, 1950, № 7, с. 13-14.

1260. ПРОХОР, архимандрит. Къртът : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІІІ, 1953, № 5-7, с. 61.

1261. ПРОХОР, архимандрит. Ластовичка и свиня : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІІІ, 1953, № 11, с. 28.

1262. ПРОХОР, архимандрит. Лебедът : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 19-21.

1263. ПРОХОР, архим. Мъдрото решение : Басня / Архим. Прохор. // ХХХV, 1955, № 7, с. 20.

1264. ПРОХОР, архимандрит. Орел и бухал : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХVІІ, 1957, № 3, с. 7.

1265. ПРОХОР, архимандрит. Осел и петел  : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІІІ, 1953, № 9-10, с. 39-40.

1266. ПРОХОР, архим. Осел и сърна : Басня / Архим. Прохор. // ХХХV, 1955, № 5, с. 13.

1267. ПРОХОР, архим. Пчела – работничка и търтей : Басня / Архим. Прохор. // ХХХІV, 1954, № 6, с. 22-23.

1268. ПРОХОР, архимандрит. Пчелар и пчела : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХV, 1955, № 6, с. 22.

1269. ПРОХОР, архим. Свинска философия : Басня / Архим. Прохор. // ХХХІV, 1954, № 7-8, с. 62.

1270. ПРОХОР, архимандрит. Свиня и сърна : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІІ, 1952, № 9-10, с. 35-36.

1271. ПРОХОР, архимандрит. Славеят и гарваните : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХ, 1950 , № 2-3, с. 30-31.

1272. ПРОХОР, архим. Славеят и свинята : Басня / Архим. Прохор. // ХХХІ, 1951, № 9-10, с. 36-37.

1273. ПРОХОР, архимандрит. След буря : Басня / Архимандрит  Прохор. // ХХХ, 1950, № 1, с. 17-18.

1274. ПРОХОР, архим. Слон и хамелеон : Басня / Архим. Прохор. // ХХХ, 1950, № 8 , с. 17-19.

1275. ПРОХОР, архимандрит. Спор за първенство : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІV, 1954, № 2-3, с. 54-56.

1276. ПРОХОР, архимандрит. Топола и череша : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІV, 1954, № 9, с. 16-17.

1277. ПРОХОР, архимандрит. Тросъкът и цветчето : Басня / Архимандрит Прохор. // ХХХІІІ, 1953, № 1-2, с. 60.

1278. ПУШКИН, А. С. Безверие. – Пророк : [Стихотворения] / А. С. Пушкин ; Прев. [от рус.] Д. П., М. Г. // ХХІХ, 1949, № 7, с. 11-14.

1279. ПУШКИН, А. С. Анчар : Отровното дърво : [Стихотворение] / А. С. Пушкин; Прев. К. Христов. // ХХІХ, 1949, № 5, с. 18-19.

1280. ПУШКИН, А. С. Пророк : [Стихотворение] / А. С. Пушкин ; [Прев. от рус.] Ст. Ваклинов. // ХLI, 1961, № 2, с. 32.

1281. СВЕТЛОВА, Зорница. Благовестта : [Стихотворение] / Зорница Светлова. // XXXVIII, 1958, № 4, с. 30.

1282. СВЕТЛОВА, Зорница. Гробът : Акростих / Зорница Светлова. // XXXVIII, 1958, № 11, с. 23.

1283. СВЕТЛОВА, Зорница. Спасението : [Стихотворение] / Зорница Светлова. // XXXIX, 1959, № 1, с. 24-25.

1284. СЕВЕРЯНИН, Игор. В пролетния светъл ден : [Стихотворение] / Игор Северянин ; [Прев.] от рус. Свещ. Вл. Дунавски. // ХХХVІІ, 1957, № 4, с. 25.

1285. СЕРАФИМ, архимандрит. Аз бях дете ; Вопъл : [Стихотворения] / Архимандрит Серафим. // XXXV, 1955, № 3, с. 28.

1286. СЕРАФИМ, иером. Божият буквар : [Стихотворение] / Иером.  Серафим. // XXVI, 1946, № 3-4, с. 16-17.

1287. СЕРАФИМ, архим. Великден : [Стихотворение] / Архим. Серафим. // XXVII, 1947, № 4, с. 12.

1288. СЕРАФИМ, архимандрит. Вечер в планината : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXV, 1955, № 12, с. 17.

1289. СЕРАФИМ, архимандрит. Вечна есен : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXX, 1950, № 9-10, с. 25

1290. СЕРАФИМ, архимандрит. Витлеемска песен : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXVII, 1957,  № 1, с. 26.

1291. СЕРАФИМ, архимандрит. Връщане : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXІ, 1951, № 5-6, с. 9-11.

1292. СЕРАФИМ, архимандрит. Във Витлеемската пещера: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXІІ, 1952, № 1-2, с. 3-11.

1293. СЕРАФИМ, архим. Възкресение : [Стихотворение] / Архим. Серафим. // XXXІ, 1951, № 4, с. 9.

1294. СЕРАФИМ, архим. Възкресение : [Стихотворение] / Архим. Серафим. // XXXІІ, 1952, № 3-4, с. 9.

1295. СЕРАФИМ, архим. Задушница : [Стихотворение] / Архим. Серафим. // XXІХ, 1949, № 6, с. 24.

1296. СЕРАФИМ, архим. Закхей : [Стихотворение] / Архим. Серафим. // XXХ, 1950, № 8, с. 11.

1297. СЕРАФИМ, архимандрит. Кандилцето гори: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXVІ, 1956, № 2, с. 16.

1298. СЕРАФИМ, архимандрит. Коледно видение: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXІV, 1954, № 11-12, с. 38.

1299. СЕРАФИМ, архим. Край водопада: [Стихотворение] / Архим. Серафим. // XXXVІІІ, 1948, № 6, с. 12.

1300. СЕРАФИМ, архимандрит. Към неизвестния Христос: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXVІІ, 1947, № 5, с. 12-13.

1301. СЕРАФИМ, архимандрит. Към Новата година: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXVІІ, 1957, № 1, с. 28.

1302. СЕРАФИМ, архимандрит. Майка ми: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXХІІІ, 1953, № 11, с. 27.

1303. СЕРАФИМ, архимандрит. Може би…: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXІV, 1954, № 9, с. 15.

1304. СЕРАФИМ, архимандрит. Момини сълзи: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXV, 1955, № 4, с. 10.

1305. СЕРАФИМ, архимандрит. На болния брат: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXІІІ, 1953, № 12, с. 25.

1306. СЕРАФИМ, архимандрит. На митрополит Климент Търновски: Васил Друмев : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // ХХХІ, 1951, № 9-10, с. 1.

1307. СЕРАФИМ, архимандрит. На Софроний Врачански: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXVІ, 1956, № 10, с. 24.

1308. СЕРАФИМ, архимандрит. На Софроний Врачански: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXIX, 1959, № 10, с. 25.По случай 220 години от рождението му.

1309. СЕРАФИМ, архимандрит. Надеждата: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXV, 1955, № 1, с. 6.

1310. СЕРАФИМ, архимандрит. Не бой се: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXV, 1955, № 6, с. 22.

1311. СЕРАФИМ, архим. Писмо до мама: [Стихотворение] / Архим. Серафим. // XXІХ , 1949, № 2-3, с. 27-28.

1312. СЕРАФИМ, архимандрит. Победа: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXVIII, 1958, № 3, с. 26.

1313. СЕРАФИМ, архимандрит. Покайникът : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXVІ, 1956, № 3, с. 22.

1314. СЕРАФИМ, архим. По-силна от атлета : [Стихотворение] / Архим. Серафим. // XXXVІІІ, 1948, № 9-10, с. 13-14.

1315. СЕРАФИМ, архимандрит. Потокът ; Теменужка : [Стихотворения] / Архимандрит Серафим. // XXVIII, 1948, № 3-4, с. 26-28.

1316. СЕРАФИМ, архимандрит. Предателя : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXIX, 1959, № 4, с. 29.

1317. СЕРАФИМ, архимандрит. При изповедника : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXX 1950, № 2-3, с. 7-8.

1318. СЕРАФИМ, архимандрит. Пролетно покаяние: [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXV, 1955, № 5, с. 12.

1319. СЕРАФИМ, архимандрит. Радост в първи лъчи : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XLV, 1965, № 9, с. 33-34.Среща между св. цар Борис и светия Климент, Наум и Ангеларий, дошли в Б-я след прогонването им от Моравия. Диалогът се води между св. Климент и св. цар Борис в двора на последния.

1320. СЕРАФИМ, архимандрит. Рождество Христово ; На Коледа : [Стихотворения] / Архимандрит Серафим. // XXXIV, 1954, № 1, с. 1-2.

1321. СЕРАФИМ, иером. Св. Иван Рилски :  [Стихотворение] / Иером. Серафим. // XXVІІ, 1946, № 6, с. 8-9.

1322. СЕРАФИМ, иером. Св. Иван Рилски :  [Стихотворение] / Иером. Серафим. // XXVІ, 1946, № 9-10, с. 5-6.

1323. СЕРАФИМ, архимандрит. Свети Мартиниян : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXV, 1955, № 2-3, с. 32-40.

1324. СЕРАФИМ, архим. Свети Серафим Саровски : [Стихотворение] / Архим. Серафим. // XXVІІ, 1947, № 7, с. 8-9.

1325. СЕРАФИМ, архимандрит. Светците : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXІ, 1951, № 1, с. 15.

1326. СЕРАФИМ, архимандрит. Сретение Господне : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXVІІ, 1957, № 2, с. 19-20.

1327. СЕРАФИМ, архим. Съвестта : [Стихотворение] / Архим. Серафим. // XXXІІ, 1952, № 8, с. 20-21.

1328. СЕРАФИМ, архимандрит. Сънувах сън… : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXІV, 1954, № 5, с. 17.

1329. СЕРАФИМ, архимандрит. Ти възкръсна! : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXVІ, 1956, № 5-6, с. 48.

1330. СЕРАФИМ, архимандрит. Христос воскресе! : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXІІІ, 1953, № 4, с. 1-2.

1331. СЕРАФИМ, архим. Христос воскресе! : [Стихотворение] / Архим. Серафим. // XXXІV, 1954, № 4, с. 1.

1332. СЕРАФИМ, архимандрит. Христос възкръсна! : [Стихотворение] / Архимандрит Серафим. // XXXVІІ, 1957, № 4, с. 24.

1333. СИМЕОНОВА, Марина. Зов : [Стихотворение] / Марина Симеонова. // XXXIX, 1959, № 1, с. 25.

1334. СИМЕОНОВА, М. Пожелание : [Стихотворение] / М. Симеонова. // XL, 1960, № 1, с. 30.

1335. СИМЕОНОВА, М. Утрин : [Стихотворение] / М. Симеонова. // XXXIX, 1959, № 11, с. 30.

1336. СЛЪНЧЕВА, Светла. Али : [Стихотворение] / Светла Слънчева. // ХХХVІІ, 1957, № 7, с. 15.

1337. СТАНЕВ, Станимир. В Бачковския манастир : [Стихотворения] / Станимир Станев. // XXXІV, 1954, № 11-12, с. 12-13.Съдържа: Вечерният час; Вечерня; Спокойна нощ.

1338. СТАНЕВ, Станимир. Велик ден : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVI, 1956, № 5-6, с. 47.

1339. СТАНЕВ, Станимир. Вечерта : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVI, 1956, № 11, с. 24.

1340. СТАНЕВ, Станимир.Водици : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVII, 1957, № 1, с. 30.

1341. СТАНЕВ, Станимир. Въведение ; Кандило : [Стихотворения] / Станимир Станев. // XXXV, 1955, № 12, с. 15.

1342. СТАНЕВ, Станимир. Възхвала : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVI, 1956, № 11, с. 1-2.

1343. СТАНЕВ, Станимир. Гост : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVIІ, 1957, № 11-12, с. 57.

1344. СТАНЕВ, Станимир. Есен ; Прозрение : [Стихотворения] / Станимир Станев. // XXX, 1950, № 8, с. 12.

1345. СТАНЕВ, Станимир. Жълтото цвете : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVIII, 1958, № 2, с. 30.

1346. СТАНЕВ, Станимир. Защо? : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVI, 1956, № 10, с. 26.

1347. СТАНЕВ, Станимир. Зора : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXІХ, 1949, № 6, с. 23.

1348. СТАНЕВ, Станимир. Кандилцето : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVI, 1956, № 12, с. 28.

1349. СТАНЕВ, Станимир. Лято Господне : [Стихове] / Станимир Станев. // XXXVII, 1957, № 5-6, с. 49.Съдържа: Зора; Ден; Утро; Нощ.

1350. СТАНЕВ, Станимир. Молитва : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXІV, 1954, № 6, с. 23-24.

1351. СТАНЕВ, Станимир. Очакване ; Среща : [Стихотворения] / Станимир Станев. // XXXVI, 1956, № 1, с. 16.

1352. СТАНЕВ, Станимир. Очите ; Пролет : [Стихотворения] / Станимир Станев. // XXXVI, 1956, № 4, с. 22-23.

1353. СТАНЕВ, Станимир. Песен : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXV, 1955, № 9, с. 29.

1354. СТАНЕВ, Станимир. Писмо : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVII, 1957, № 4, с. 25.

1355. СТАНЕВ, Станимир. По пътя на Христа : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVII, 1957, № 9, с. 30.

1356. СТАНЕВ, Станимир. Пред лика на Божията майка: [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVII, 1957, № 8, с. 21.

1357. СТАНЕВ, Станимир. Предпролет: [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVII, 1957, № 3, с. 29.

1358. СТАНЕВ, Станимир. Пред Успение: [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVI, 1956, № 8-9, с. 53.

1359. СТАНЕВ, Станимир. Пролет; Утро; Радост; Вечерня: [Стихове] / Станимир Станев. // XXX, 1950, № 5, с. 12.

1360. СТАНЕВ, Станимир. Прости песни : [Стихотворения] / Станимир Станев. // XXVІІ, 1947, № 5, с. 24-25.Съдържа: Славеи; Навред край мен…; Параклис.

1361. СТАНЕВ, Станимир. Размисъл : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXV, 1955, № 5, с. 12.

1362. СТАНЕВ, Станимир. Старото клепало : [Стихотворения] / Станимир Станев. // XXXІІ, 1952, № 3-4, с. 48-49.Съдържа: Утро; Пак идва нощ; Божа благодат; Утринният вятър; Песен.

1363. СТАНЕВ, Станимир. Утринна : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXVІІ, 1947, № 2-3, с. 51.

1364. СТАНЕВ, Станимир. Часове : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXV, 1955, № 10-11, с. 36.

1365. СТАНЕВ, Станимир. Юлска нощ : Акварел : [Стихотворение] / Станимир Станев. // XXXVII, 1957, № 7, с. 15.

1366. СТОИЛОВ, Кръстьо Н. Св. Кирил и Методий :  [Стихотворение] / Кръстьо Н. Стоилов. // ХХХ, 1950, № 5, с. 8.

1367. ХАЙНЕ, Хенрих. Мир : [Стихотворение] / Хенрих Хайне. // ХХХІІ, 1952, № 5, с. 14-15.

1368. ХОМЯКОВ, А. Вечерна песен : [Стихотворение] / А. Хомяков ; Прев. В. // ХХХV, 1955, № 12, с. 16.

1369. ХУБАНЧЕВ, Антоний. Покаяния отверзи ми двери : [Стихотворение] / Антоний Хубанчев. // ХХХІV, 1954, № 2-3, с. 59.

1370. ХЮГО, Виктор. Съвестта : [Стихотворение] / Виктор Хюго ; Прев. А. С-в. // ХХVІІІ, 1948, № 1, с. 15-16.Друга фамилия Юго.

1371. ЧАЧАНОВСКИ, Цветан. Старият дъб : [Стихотворение] / Цветан Чачановски. // XLII, 1962, № 11, с. 32.Посветено на писателя Стилиян Чилингиров, починал на 22 ноември 1962 г.

1372. ЧИЛИНГИРОВ, Стилиян. Два свята : [Стихотворение] / Стилиян Чилингиров. // XXXIII, 1953, № 9-10, с. 32-38.

Въпроси и отговори

1373. [ВЕЛИЧКОВ, Александър]. „Варварска отживелица ” или „предразсъдък” ли е религията? / [Александър Величков]. // ХХХ, 1950, № 9-10, с. 42-45.Подпис: А. В. В отговор на читателско запитване.

1374. [ВЕЛИЧКОВ, Александър]. Вярно ли е, че само простите хора се удивляват пред величието на вселената и от това величие вадят заключение, че тя е сътворена от Бога? [Александър Величков]. // ХХХ, 1950, № 2-3, с. 44-45. Подпис: А. В. В отговор на читателско запитване.

1375. ВЕЛИЧКОВ, Александър. Где е бил Иисус Христос от 12 до 30 годишната си възраст? / Александър Величков. // ХХVІІІ, 1948, № 2, с. 27-30. В отговор на читателско запитване.

1376. [ВЕЛИЧКОВ, Александър]. Говори ли срещу религията обстоятелството, че църквите се пълнели предимно от жени и стари хора, най-вече баби? / [Александър Величков]. // ХХХІІ, 1952, № 6, с. 21-22. Подпис: А. В. В отговор на читателско запитване.

1377. [ВЕЛИЧКОВ, Александър]. Живял ли е Христос? / [Александър Величков]. // ХХХ, 1950, № 8, с. 27-29. Подпис: А. В. Опровержение на отричащите историчността на Христос.

1378. ВЕЛИЧКОВ, Александър. Знаете ли, що значи „поп” ? / Александър Величков. // ХХVІІІ, 1948, № 3-4, с. 46-48. В опровержение на преподавател по логика, според който, поп е заблудител на народа.

1379. ВЕЛИЧКОВ, Александър. Мракобесие ли е религията? / Александър Величков. // ХХХІІ, 1952, № 9-10, с. 58-60.В отговор на нападките срещу религията.

1380. ВЕЛИЧКОВ, Александър. Невежество ли е да се твърди, че между науката и религията няма противоречие? / Александър Величков. // ХХVІІ, 1947, № 1, с. 29-32. В отговор на чит. запитване.

1381. ВЕЛИЧКОВ, Александър. Оглупява ли религията хората, замъглява ли тяхното съзнание и превръща ли ги в смирени и покорни роби? / Александър Величков. // ХХХІІІ, 1953, № 5-7, с. 66-69.В опровержение на статия от Т. Стойчев,  „Комунистическо възпитание на младеж-та и религията”.

1382. ВЕЛИЧКОВ, Александър. Прав ли е авторът на статията „Религия, религиозно възпитание и образование” в съждението си за произхода на религията и борбата с нея? / Александър Величков. // ХХVІІ, 1947, № 5,  с. 25-32.Относно статия на Цвятко Попов в Р о д и т е л с к а  п р о с в е т а, 1 май1947.

1383. ВЕЛИЧКОВ, Александър. Религията или безбожието представлява опасност за учащите се  и въобще за просветното дело? / Александър Величков. // ХХVІ, 1946, № 2, с. 28-32. В отговор на читателско запитване, относно статията “Крачка напред – две назад”, публ. в  У ч и т е л с к а  б о р б а, № 12, 1946, насочена срещу религ. обуч.

1348. ВЕЛИЧКОВ, Александър. Религията или безбожието пречи на нравствеността? / Александър Величков. // ХХVІІІ, 1948, № 8, с. 28-30.В отговор на чит. запитване, относно отношението на рел. към нравствеността.

1385. ВЕЛИЧКОВ, Александър. Справедливо ли е древногръцкият философ Ксенофан да бъде считан за безбожник? / Александър Величков. // ХХХІV, 1954, № 9, с. 35-36.По повод книгата на П. Павьолкин „Религиозните вярвания и вредата от тях”, в която авторът излага схващането на Ксенофан за религията.

1386. [ВЕЛИЧКОВ, Александър]. Съдържат ли някакъв реакционен елемент думите на ап. Петра : „от Бога се бойте, Царя почитайте”? / [Александър Величков]. // ХХХІІ, 1952, № 7, с. 32-33. Подпис: А. В.

1387. ВЕЛИЧКОВ, Александър. Три безбожнически въпроси във връзка с личността на Христа / Александър Величков. // ХХVІІ, 1947, № 7, с. 26-32.В отговор на читател, на който са били зададени сл. въпроси: 1. Вярно ли е, че Иисус Христос е незаконен син на Йосиф?; 2. Може ли да става зачеване от Св. Дух, когато науката и живота показват как става зачеването?; 3. Вярно ли е, че Христос е само гениален човек , а не Бог?.

1388. ВЪЗМОЖНА ли е градушката, за която се разказва в книга Изх. 9: 18-33 ?. // ХХХІІІ, 1953, № 8, с. 31-33.В отговор на чит. запитване.

1389. ВЪЗМОЖНО ли е библейското чудо с тримата момци в огнената пещ ?. // ХХХ, 1950, № 5, с. 27-31.В отговор на чит. запитване.

1390. ВЪЗМОЖНО ли е да възкръснат мъртвите при Второто Пришествие?. // ХХХ, 1950, № 4, с. 29-31.Възражение на безбожнически твърдения.

1391. ВЯРНО ли е, че актът на творението е доказателство, че Бог не съществува?. – Абсурдно ли е да се твърди, че Бог е създал света от нищо?. // ХХХІ, 1951, № 2-3, с. 41-42.В отговор на противници на християнството.

1392. ВЯРНО ли е, че еволюционната теория на Дарвина била изхвърлила чудесата като непотребна вещ?. // ХХХ, 1950, № 2-3, с. 43-44.

1393. ВЯРНО ли е, че лозето не щяло молитва, а искало само мотика?. // ХХVІІІ, 1948, № 6, с. 29-30.В отговор на чит. запитване: Излишна ли е за земеделеца молитвата?

1394. ГЯУРОВ, Христо. Н. Кога се е родил Иисус Христос? / Христо Н. Гяуров. // ХХХІІІ, 1953, № 3, с. 27-33.В отговор на чит. запитване.

1395. ДВЕ безбожнически възражения срещу св. Причастие. // ХХVІІ, 1947, № 9-10, с. 41-44.В отговор на твърденията: 1. че при причастието вярващите приемат обикновено вино и хляб, а не тяло и кръв Христови, 2. че посредством това тайнство се разпространяват болести.

1396. ДЕЙСТВИТЕЛНО ли е възкръснал Иисус Христос?. // ХХІХ, 1949, № 4, с. 25-31.В отговор на чит. запитване, относно възкресението на Христос.

1397. ДЕНЕРТ, Еберхардт. Вярно ли е Дарвиновото разрешение на проблемата за целесъобразността в живата природа? / Еберхардт Денерт. // ХХХ, 1950, № 6, с. 30-32.В отговор на чит. запитване, относно целесъобразността в природата.

1398. ДЕНЕРТ, Еберхардт. Може ли съвестта и нравствеността да бъдат резултат на естествено развитие? / Еберхардт Денерт. // ХХХ, 1950, № 7, с. 28.

1399. ДЕНЕРТ, Еберхардт. Що е случай? / Еберхардт Денерт. // ХХХІІІ, 1953, № 4, с. 28-30.1400. ЗА „безредието” и злото в света. // ХХХІІ, 1952, № 8, с. 24-25. В отговор на невярващите, които казват, че случаят управлява света и Бог не съществува.

1401. ЗАЩО  атеистите отричат човешката душа, и може ли духовният живот на човека да се счита за продукт на мозъка?. // ХХІХ, 1949, № 2-3, с. 41-42.

1402. ЗАЩО държа на своята вяра?. // ХХХІV, 1954, № 6, с. 25-28. Из: „Гласник српские православне цркве”, № 7-12, 1953, Београд.

1403. ЗАЩО покръстването на българите е било прогресивно историческо събитие и регресивно и реакционна ли е сега християнството?. // ХХVІІІ, 1948, № 9-10, с. 55-57.В отговор на чит. запитване.

1404. ЗАЩО праведният Йосиф, Света Дева и Младенецът Иисус са избягали в Египет?. // ХХХІ, 1951, № 1, с. 29-32.

1405. ЗАЩО Савел се нарекъл Павел?. // ХХХІ, 1951, № 8, с. 46-47.

1406. ЗАЩО Христос е трябвало да се роди, а не просто яви? ; Защо Спасителят се е родил в пещера?. // ХХХІV, 1954, № 11-12, с. 47-49.

1407. ЗАЩО цялото човечество страда, щом само Адам и Ева са съгрешили?. // ХХVІІІ, 1948, № 7, с. 31-32.В отговор на чит. запитване.

1408. И безбожниците вярват във възкресение. // ХХVІІІ, 1948, № 5, с. 31-32. Отговор на чит. въпрос, относно атеистите,които се подиграват на вярата във възкресение на мъртвите.

1409. КАКВА е задачата на християните в света?. // ХХХІІ, 1952, № 5, с. 32-33.

1410. КАКВА е нашата отговорност за ближните?. // ХХХІV, 1954, № 4, с. 28-29.

1411. КАКВА е ползата от догматите?. // ХХVІ, 1946, № 6, с. 32-33.В отговор на чит. запитване.

1412. КАКВО  означават имената „Иисус” и „Христос”?. // ХХХV, 1955, № 1, с. 32.

1413. КАКВО  учи религията за произхода на нравствеността?. // ХХХІV, 1954, № 1, с. 35-36.Подпис: Т. М.

1414. КАКЪВ  е Бог?. // ХХХІV, 1954, № 2-3, с. 60-64.В противовес на атеистично твърдение.

1415. КАКЪВ е  смисълът на страданията в природата? ; Безбожник ли е Волтер?. // ХХІХ, 1949, № 8, с. 34-36.

1416. КОМУ дължи своя произход християнството?. // ХХХІІ, 1952, № 3-4, с. 62-64.

1417. КОЯ е главната причина за отричане на чудото, особено в днешно време?. // ХХVІ, 1946, № 5, с. 30.В отговор на чит. запитване.

1418. КУДРЯВЦЕВ, Виктор Д. Илюзия ли е религията? / Виктор Д. Кудрявцев. // ХХІХ, 1949, № 9-10, с. 29-41.В опровержение на атеист, който наричал религията илюзия и се позовавал на нем. философ Фоербах.

1419. КУДРЯВЦЕВ, Виктор Д. Страхът, благодарността и стремежът към олицетворяване ли са създали религията? / Виктор Д. Кудрявцев. // ХХІV, 1949, № 7, с. 23-27.В отговор на чит. запитване.

1420. МАКИНТОШ,  Х. Р. А кой създаде Бога? / Х. Р. Макинтош ; Прев. от англ. прот. Хр. Димитров. // ХХVІІ, 1947, № 2-3, с. 64-65.В отговор на чит. запитване, относно създаването на света от Бога.

1421. [МАРИНОВ], Б. Вярно ли е, че християнството правело човека пасивен? ; За религия без външна страна, за религия без обреди, без култ ли говори Иисус Христос в беседата Си със самарянката? / Б. Маринов. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 38-45.Подпис: Б. М. В отговор на читатели, попаднали на сектанска пропаганда.

1422. [МАРИНОВ, Борис]. Дали „животът” не е пренесен на земята от другаде? / [Борис Маринов]. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 28-30.Подпис: Б. М.

1423. [МАРИНОВ, Борис]. Излишни ли се явяват нашите молитви? / [Борис Маринов]. // ХХVІІІ, 1948, № 2, с. 30-32.

1424. МАРИНОВ, Борис. Има ли някакво значение обредността в религията? / Борис Маринов. // ХХІХ, 1949, № 6, с. 29-32.Подпис: Б. М.

1425. [Борис Маринов]. Как да си обясним добротата у атеиста? / [Борис Маринов]. // ХХVІ, 1946, № 1, с. 31-32.Подпис: Б. М.В отговор на чит. запитване.

1426. [МАРИНОВ, Борис]. Може ли Бог да се меси в живота на природата? / [Борис Маринов]. // ХХVІІ, 1947, № 4, с. 29-32.

1427. [МАРИНОВ, Борис]. Има ли някакво значение обредността в религията? / [Борис Маринов]. // ХХІХ, 1949, № 6, с. 29-32.Подпис: Б. М.

1428. МАРКОВСКИ, Иван С. Библията е ли против експлоатацията на човек от човек? / Иван С. Марковски. // ХХХІІ, 1952, № 1-2, с. 45-48.

1429. МАРКОВСКИ,  Иван С. Отговор на някои възражения срещу Библията по въпроса за произхода на света / Иван С. Марковски. // ХХVІ, 1946, № 9-10, с. 37-42.В отговор на чит. запитване, относно библ. разказ за произхода на света.

1430. МОЖЕ ли в днешно време да бъдеш учен и същевременно да си вярващ християнин?. // ХХVІ, 1946, № 7, с. 30-31.

1431. МОЖЕ ли православния християнин да се моли за инославните християни?. // ХХХІV, 1954, № 7-8, с. 63-64.

1432. МОНАРХИЯ или Република?. // ХХVІ, 1946, № 8, с. 33-34.В отговор на чит. запитване, относно мнението на Църквата.

1433. НЕ е ли недостойно за великия Бог да се въплоти на малката, нищожна земя?. // ХХІХ, 1949, № 1, с. 27-28.

1434. НЕ изпада ли Бог в затруднение? ; Вярно ли е, че бележитият естественик Ламарк е атеист?. // ХХVІІІ, 1948, № 1, с. 30. В отговор на чит. запитване.

1435. НЕОБХОДИМА ли е за човека религията?. // ХХІХ, 1949, № 5, с. 25-27.

1436. ОТКЪДЕ води своето начало обичая у християните да употребяват на Великден боядисани яйца?. // ХХХІ, 1951, № 4, с. 31-32.

1437. ПО какво може да проверим стойността на вярата в Бога и на неверието?. // ХХХ, 1950, № 1, с. 30-32. Подпис: St-d.

1438. ПРИЗНАВА ли великият руски учен М. В. Ломоносов съществуването на Бога?. // ХХХІ, 1951, № 9-10, с. 44. В отговор на чит. запитване.

1439. ПРОГРЕСИВНО явление ли е безбожието? ;  Вярно ли е, че проф. д-р Асен Златаров се отнася с пренебрежение към Иисуса Христа?. // ХХVІ, 1946, № 3-4, с. 61-62. В отговор на чит. запитвания.

1440. СПЪВА ли християнството прогреса на науките?. // ХХХV, 1955, № 2-3, с. 60-61. Опровержение на мнение, че християнството било спирачка на прогреса на науките.

1441. УЙЛЯМС, Н. П. Как Бог може да бъде навсякъде в едно и също време? / Н. П. Уйлямс ; Прев. от англ. прот. Хр. Димитров. // ХХVІІ, 1947, № 6, с. 28-30.

Книжнина, рецензии и отзиви

1442. АРНАУДОВ, Михаил. Българомохамеданите в Родопско / Михаил Арнаудов.  // ХLІ, 1961, № 9-10, с. 59-61.Рец. за: Български патриарх Кирил. Българомохамедански селища в Южни Родопи: Ксантийско и Гюмюрджинско: Топонимно, етнографско и историческо изследване. – С., СИ, 1960.

1443. АРНАУДОВ, Михаил. Дейността на Неофит Хилендарски Бозвели и наченките на църковния въпрос в нова светлина /  Михаил Арнаудов. // ХLІV, 1964, № 10-11, с. 4-13.Рец. за: Ванда Смоховска – Петрова. Неофит Бозвели и българският църковен въпрос : Нови данни из архивата на А. Чарториски. – С. : БАН, 1964.

1444. АРНАУДОВ, Михаил. Книжовници на ХVІІІ век : съвременници на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански / Михаил Арнаудов. // ХLV, 1965, № 3, с. 13-22. Рец. за: Боню Ангелов. Съвременници на Паисий. Ч. ІІ. – С. : БАН, 1964.

1445. АРНАУДОВ, Михаил. Към историята на българския църковен въпрос през 1871-1879 г. / Михаил Арнаудов.  // ХLІ, 1961, № 9-10, с. 61-64.Рец. за: Български патриарх Кирил. Принос към българския църковен въпрос : Документи от Австрийското консулство в Солун. – С. : СИ, 1961.

1446. АРНАУДОВ, Михаил. Натанаил Охридски и Пловдивски: 1820-1906 / Михаил Арнаудов.  // ХХХІІ, 1952, № 6, с. 23-32. Рец. за: Пловдивски Кирил. Натанаил Охридски и Пловдивски : 1820-1906. – С. : СИ, 1952.

1447. АРНАУДОВ, Михаил. Нов труд върху католическата пропаганда в България / Михаил Арнаудов.  // ХLІІІ, 1963, № 9, с. 23-32.Рец. за: Български патриарх Кирил. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на ХІХ век І, 1859-1865. – С. : СИ, 1962.

1448. АРНАУДОВ, Михаил. Нов труд за Неофита Рилски / Михаил Арнаудов.  // ХХХІІ, 1952, № 9-10, с. 60-61.Рец. за: Иван Снегаров. Принос към биографията на Неофит Рилски: Гръцки писма до него. – С.,  БАН, 1951.

1449. БРЪЗИЦОВ, Христо Д. Една стогодишнина на българския творчески дух : Петко Рачов Славейков и неговата „Гайда” / Христо Д. Бръзицов. // XLV, 1965, № 3, с. 23-30.За сатиричния вестник „Гайда.”

1450. ВАЧЕВ, Аврам. Нов църковно-певчески сборник / Аврам Вачев. // ХХХ, 1950, № 5, с. 31-33.Рец. за: Църковно-певчески сборник.Част ІІ / Прев. Петър Динев. – С., СИ, 1950.

1451. ВЕЛЕВ, Ганчо. // ХХХ, 1950, № 8, с. 30-33. Рец. за: Иван Снегаров. Духовно-културни връзки между България и Русия през Средните векове ІХ – ХV в. – С. : СИ, 1950.

1452. ГЯУРОВ, Христо Н.//ХХХVІ, 1956, № 4, с. 30-32. Рец. за: Макариополски епископ Николай. Светата Евхаристия: Произход и същност. – С.,  СИ, 1955.

1453. ГЯУРОВ, Христо Н.//ХL, 1960, № 7-8, с. 64.Отзив за: Иван С. Марковски. По стъпките на Спасителя. – С. : СИ, 1960.

1454. ДИМИТРОВ, Христо прот. // ХХХІ, 1951, № 2-3, с. 43-44. Рец. за: Архим. Николай и др. Нашата вяра – Закон Божи / Архим. Николай, архим. Серафим. – С. : СИ, 1950.

1455. ДИМИТРОВ, Христо прот. Нов принос в нашето църковно проповедничество / Прот. Христо Димитров. // ХХХVІІІ, 1958, № 7, с. 31-32. Рец. за: Български патриарх Кирил. Път Господен. – С. : СИ, 1957.

1456. ДИМИТРОВ, Христо прот. Ценно помагало за изповедника / Прот. Христо Димитров. // ХХХV, 1955, № 10-11, с. 63-65. Рец. за: Архим. Методий. Наръчник на изповедника / Архим. Методий, архим. Серафим. – С. : СИ, 1955.

1457. ДИНЕВ, Петър. Нова румънска духовно-музикална творба / Петър Динев. // ХL, 1960, № 10, с. 31-33. Рец. за: Ион Рунку. Музикално произведение ВО ВРЕМЕ ОНО за хор, сола и орган-пиано. – 1960.

1458. ДИНЕВ, Петър. Ценен принос към православната църковна музика / Петър Динев. // ХХХVІІ, 1957, № 11-12, с. 63-64. Рец. за: Ион Рунку. Cantarile liturgice in stil psaltic. – 1957.

1459. ЕВАНГЕЛИЯ от Матея, Марка, Лука и Иоанна, изложени в едно. // ХХІХ, 1949, № 9-10, с. 44-45. Отзив за: Христо Гяуров. Евангелия от Матея, Марка, Лука и Иоанна, изложени в едно. – С. : СИ, 1949.

1460. КАРМАНОВ, Е. Един отзив за „Кратка Библия” от Варненский и Преславски Йосиф / Е. Карманов. // ХL, 1960, № 10, с. 31.

1461. КЛИСАРОВ, Георги. Нова книга за Паисий Хилендарски / Георги Клисаров. // ХLІІ, 1962, № 9, с. 31-32. Рец. за: Георги Нешев. Паисий Хилендарски. – С. : Нар. просвета, 1962.

1462. КНИГИ, издадени по случай св. Ивановата Юбилейна година. // ХХVІ, 1946, № 9-10, с. 43-44.Отзиви за: 1. Акатист на Преподобния и Богоносен наш отец св. Иван Рилски Чудотворец. – С., 1946; 2. Илия С. Бобчев. Великият Рилски подвижник. – С., 1943; 3. Архим. Климент Рилец. Чудесата на св. Иван Рилски. – 7-мо доп. изд. – С., 1946; 4.Иером. Серафим. Свети Иван Рилски и значението му за българския народ. – С., 1946.

1463. КОВАЧЕВ, Михаил. // ХХХІІІV, 1953, № 1-2, с. 63.Отзив за: Митрополит Николай. Слова, речи, послания / Митрополит Николай ; Прев. архим. Йосиф. – С. : СИ, 1952.

1464. КОВАЧЕВ, Михаил. // ХХХІV, 1954, № 6, с. 29-32. Рец. за: Иван Марковски. Критическо разглеждане на „Великата измама” на Фридрих Делич. ГДА, Т. ІІ. – С., 1953, с. 257-282.

1465. КОВАЧЕВ, Михаил. // ХХХV, 1955, № 6, с. 30-32. Рец. за: Български патриарх Кирил. Съпротивата срещу Берлинския договор : Кресненското въстание. – С. : БАН, 1955.

1466. КОВАЧЕВ, Михаил. Поглед върху книжовното творчество на Негово Светейшество Българския патриарх Кирил / Михаил Ковачев. // ХLІV, 1964, № 3, с. 31-32.Преглед на трудовете на патриарха.

1467. КРЪСТЕВ, Ст. И от наша рода светци / Ст. Кръстев. // ХL, 1960, № 4, с. 29-31. Рец. за: Левкийски еп. Партений. Богослужебни последования за цялата година с жития на светите равноапостолни седмочислени славянски просветители. – 1960.

1468. МАРИНОВ, Борис. // ХХVІ, 1946, № 2, с. 32-33.Отзив за: 1. Иван С. Марковски. Теократически социализъм. ГБФ, 1944-45. – С., 1945; 2. И. А.Крилов. Басни / И. А. Крилов ; Прев. Г. Райчев. – С., Хемус, 1945.

1469. МАРИНОВ, Борис. // ХХVІ, 1946, № 5, с. 31. Отзив за: Иван Снегаров. Църквата и народната просвета. – С., 1946.

1470. МАРИНОВ, Борис. // ХХVІ, 1946, № 6, с. 33-34.Отзив за: 1. Тихамер Тот. Чиста младеж / Тихамер Тот; Прев. Никола Ничев. – 3. изд. – С., 1945; 2. Д. п. Петров. Впечатления от Конгреса на клира на всички изповедания в Ромъния. – С., 1946.

1471. МАРКОВСКИ, Иван С. // ХХІХ, 1949, № 1, с. 28-32.Рец. за: Susane de Dietrich. Die Wiederentdeckung der Bibel. – Zürich, Gotthelf. Verl., 1948.

1472. МАРКОВСКИ, Иван С. // ХХХVІІІ, 1958, № 3, с. 30-32. Рец. за: Werner Keller. Und die Bibel hat doch recht: Forscher beweisen die historische Wahrheit. – Düsseldorf, 1955/6.

1473. МИЛЕВ, Александър. // ХХVІІ, 1947, № 5, с. 32-33.Отзив за: Николай Дилевски. Рильский монастирь и Россия в ХVІ и ХVІІ веке.

1474. МИЛЕВ, Александър. // ХХІХ, 1949, № 9-10, с. 41-44. Рец. за: Иван Снегаров, Кратък исторически очерк за поместните православни църкви, С., СИ, 1948.

1475. МИЛЕВ, Александър. // ХХХ, 1950, № 2-3, с. 46-48. Рец. за: Божествената Литуртия на св. апостол Яков / Прев. Левкийски еп. Партений. – С., 1948.

1476. МИЛЕВ, Александър. // ХХХІІІ, 1953, № 5-7, с. 70-72.Отзиви за: 1. Годишник на Духовната академия „Св. Кл. Охридски”. Т. ІІ, 1951-52. – С. : СИ, 1952; 2. Христо Гяуров. Денят на Тайната вечеря. ГДА, Т. ІІ, 1951-52. – С. : СИ, 1952.

1477. МИЛЕВ, Александър. // ХХХV, 1955, № 12, с. 27-31. Рец. за: Камен Динков. История на Българската църква. – С. : СИ, 1954.

1478. МИЛЕВ, Александър. // ХХХVІІ, 1957, № 7, с. 25-28. Рец. за: Маньо Стоянов. Българска възрожденска книжнина: Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания: 1806-1878. Т. І. – С., 1957.

1479. МИЛЕВ, Александър. // ХХХVІІ, 1957, № 10, с. 26-29.Рец. за: Левкийский  еп. Партений. Богослужебная последования на все лето Преподобному и богоносному отцу нашему Иоанну Рилскому съ приложением. – С. : СИ, 1955.

1480. МИЛЕВ, Александър. Една нова богослужебна книга. // ХХХVІ, 1956, № 8-9, с. 61-63. Рец. за: Левкийский еп. Партений. Последования съ житиями светихъ триехъ мучениковъ Софийскихъ Георгиа, Георгиа и Николая. – С., 1954.

1481. МИХАЙЛОВ, Георги. //ХХХVІІ, 1957, № 5-6, с. 62-64. Рец. за: Александър Милев и др. Учебник по гръцки език за духовните училища / Александър Милев, Апостол Михайлов. – С. : СИ, 1956.

1482. НЕОФИТ, Видинский. Кирил, митрополит Пловдивски, за заслужили Пловдивски митрополити / Видинский Неофит. // ХХХІІ, 1952, № 8, с. 26-30.Отзиви за: Книгите на Пловдивски митрополит Кирил,относно трима Пловдивски митрополити – Паисий, Панарет, Натанаил.

1483. НИГ, Валтер. // ХХХVІІ, 1957, № 10, с. 30-32.Рец за: Ernst Benz. Geist und Leben der Ostkirche. – Hamburg: Rowohlt Verl.,  1957.

1484. НИКОЛАЙ, архим. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 46-47. Отзив за: Левкийский Партений. Последование иже во святих Отцу нашему Евтимиу, Патриарху Терновскому. – С. : СИ, 1951.

1485. НИКОЛАЙ, архим. // ХХХІІ, 1952, № 3-4, с. 65.Отзив за: Левкийский Партений. Последование с житием Препедобнаго и Богоноснаго Отца нашего Теодосия Терновскаго. – С., 1951.

1486. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. // ХХХІХ, 1959, № 3, с. 31-32. Отзив за: Прот. Иван Гошев. Рилски глаголически листове. – С. : БАН, 1956.

1487. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. // ХХХІХ, 1959, № 4, с. 31-32. Отзив за: Маркос Сиотис. Божествената евхаристия : Сведения на Новия Завет за Божествената евхаристия под светлината на църковното тълкувание. – Солун, 1957.

1488. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. Три нови издания на служебници / Макариополски епископ Николай. // ХL, 1960, № 6, с. 27-32. Отзив за: 1. Ромънският служебник. – Букурещ: Библ. инст., 1956; 2. Българският служебник. – 3. изд. – С., 1957; 3. Руският служебник. – М., 1958.

1489. НИКОЛАЙ, еп. Макариополски. // ХLІІ, 1962, № 3, с. 31-32.Отзив за: Δημητριον Μωραιτον. Εισαγωγη εις τιν Λειτουργικην και τας Λειτουργικας σπουδας. – Θεσσαλοωικη, 1950.

1490. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. // ХLІІ, 1962, № 10, с. 31-32. Отзив за: Die Eucharisriefeier der Ostkirche im byzaninischen Ritus. – Graz [u.a.] : Styria, 1962.

1491. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. // ХLІІІ, 1963, № 3, с. 31-33. Рец. за: Димитър Друмев. Тревненското резбарско изкуство. – С. : БАН, 1962.

1492. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. // ХLІV, 1964, № 3, с. 30. Отзиви за: 1. Нишки еп. Jован. Беседа на Гори – Стара у новом времену. –  Ниш, 1959 ; 2. Рад у Винограду Господньем. – Прокуплье, 1963.

1493. НИКОЛАЙ, епископ Макариополски. // ХLІV, 1964, № 12, с. 31. Отзив за: Прот. Лев Липеровски. Чудеса и притчи Христови. – Париж, 1962.

1494. НИКОЛОВ, Василий прот. // ХХХVІ, 1956, № 3, с. 28-32. Рец. за: Прот. Христо Димитров. Пастирско богословие. Ч. І. – С. : СИ, 1955.

1495. НИКОЛОВ, Василий прот. // ХХХVІІ, 1957, № 7-8, с. 28-30.Рец. за: Прот. Христо Димитров. Пастирско богословие : Лично или индивидуално душепастирство. Ч. ІІ. – С. : СИ, 1957.

1496. НИКОЛОВ, Василий прот. // ХL, 1960, № 3, с. 26-32.Рец. за: Български патриарх Кирил. Път Господен. Т. ІІ. – С. : СИ, 1959.

1497. НИКОЛОВ, Василий прот. // ХLІІ, 1962, № 1, с. 24-32.Рец. за: Български патриарх Кирил. Път Господен. Т. ІІІ. – С. : СИ, 1961.

1498. НЯКОИ библиографични данни, относно св. апостол Павла. // ХХХІ, 1951, № 7-8, с. 48.Отзиви за: 1. Н. Н. Глубоковски. Благовестие св. ап. Павла по его происхождению и существу : В 3 тома; 2. Прот. Хр. Димитров. Св. ап. Павел като пастир. – Пловдив, 1928; 3. Хр. Н. Гяуров. Живот и дейност на св. ап. Павла.ГБФ. – С., 1946.

1499. ОРМАНДЖИЕВ, Иван. Забележителен научен труд на Българския патриарх Кирил / Иван Орманджиев. // ХХХІХ, 1959, № 10, с. 29-32. Рец. за: Български патриарх Кирил, Граф Н. П. Игнатиев и българският църковен въпрос : За периода 1864-1872. – С. : СИ, 1959.

1500. ОРМАНДЖИЕВ, Иван. Оригинален труд на Българския патриарх Кирил / Иван Орманджиев. // ХLІ, 1961, № 4, с. 31-32.Рец. за: Български патриарх Кирил. Българомохамедански селища в Южни Родопи : Ксантийско и Гюмюрджинско : Топонимно , етнографско и историческо изследване. – С. : СИ, 1960.

1501. ОТЗИВ за научната дейност на Негово Светейшество Патриарх Кирил в списание „Иреникон”, Белгия. // ХLІV, 1964, № 5, с. 30-32.Сп. е изд. на бенедиктинския манастир в Шеветон, Белгия. В отдел „Библиографии” на бр.1, 1964, с. 155-158, е поместен критически отзив за научните трудове от 1956 до 1964г. на патриарх Кирил.

1502. ПАНЧОВСКИ, Иван Г. // ХХVІ, 1946, № 3-4, с. 63-64.Отзиви за: 1. Пловдивски митрополит Кирил. При извора. Т. ІІ. – Пловдив, 1945; 2. Тихамер Тот. Просветена младеж / Тихамер Тот ; Прев. архим. Дамаскин. – С.

1503. ПАРТЕНИЙ, Левкийски. Нова книга на Синодалното издателство / Левкийски Партений. // ХХХІХ, 1959, № 11, с. 30-32. Рец. за: Архимандрит Горазд. Богослужение и богослужебна дисциплина. – С. : СИ, 1959.

1504. ПАШЕВ, Ганчо Ст. // ХХХVІ, 1956, № 7, с. 28-31.Рец. за: Православна християнска етика / Състав. Сливенски митрополит Никодим, Цвятко п. Христов, Ив. Панчовски. – С. : СИ, 1955.

1505. ПАШЕВ, Ганчо Ст. // ХХХVІІІ, 1958, № 5-6, с. 60. Отзив за: В. Зеньковский. Апологетика. – Париж, 1957.

1506. ПАШЕВ, Ганчо Ст. // ХХХІХ, 1959, № 12, с. 32. Отзив за: Иван Г. Панчовски. Личността на Иисуса Христа: Скици и материали. – С. : СИ, 1959.

1507. ПАШЕВ, Ганчо Ст. // ХLІІ, 1962, № 2, с. 28-32. Рец. за: Исследование и материалы по древнорусской литературе. – М. : Акад. наук СССР, 1961.

1508. ПЕНОВ, Димитър. // ХХХVІІІ, 1958, № 8, с. 31-32.Рец. за: Годишник на Духовната академия „Св. Кл. Охридски”. Т. VІІ. – С. : СИ, 1958.

1509. ПЕНОВ, Димитър. // ХLІ, 1961, № 3, с. 30-32.Рец. за: Годишник на Духовната академия „Св. Кл. Охридски”. Т. ІХ, 1959/60. – С. : СИ, 1960.

1510. ПЕНОВ, Димитър. // ХLІІ, 1962, № 4, с. 32-33.Рец. за: Годишник на Духовната академия „Св. Кл. Охридски”. Т. Х. – С. : СИ, 1961.

1511. ПЕНОВ, Димитър. // ХLІІІ, 1963, № 4, с. 28-33.Рец. за: Богословские труды. – М. : Моск. Патриархия, 1960, сб. І ; 1961, сб. ІІ.

1512. ПЕНОВ, Димитър. // ХLІV, 1964, № 2, с. 28-36.Рец. за: Български патриарх Кирил, Път Господен, Т. ІV, – С., СИ, 1964.

1513. ПИПЕРОВ, Боян. // ХХХІV, 1954, № 4, с. 30-32. Рец. за: Иван Снегаров. Културни и политически връзки между България и Русия  през ХVІ – ХVІІІ в. – С., 1953.

1514. ПОПКРЪСТЕВ, Георги свещ. Нови данни за Софийската църква „Св. София” / Свещ. Георги Попкръстев. // ХL, 1960, № 1, с. 30-32. Рец. за: Ст. Бояджиев. Софийската църква „Св. София”. Сб. на БАН. – С., 1958.

1515. ПОПОВ, Борис. // ХХVІІІ, 1948, № 9-10, с. 57-61. Рец. за: Тодор п. Тодоров. Социалното възпитание и проповед, С., СИ, 1948.

1516. ПРЕОБРАЖЕНСКИ, Николай. // ХХХV, 1955, № 2-3, с. 62-64. Отзиви за: 1. Деяния на Третия църковно-народен събор : София, 8 – 10 май  1953. – С. : СИ, 1953; 2. Авва Доротей – Църковни слова / Прев. архим. Йосиф. – С. : СИ, 1954; 3. Евтим Томов. Васил Захариев. – С. : Бълг. худ., 1954.

1517. ПРЕОБРАЖЕНСКИЙ, Николай. // ХLV, 1965, № 12, с. 34-35.Отзив за: Dieter Döpmann. Die Bedeutung Bulgariens für die Trennung der  östlichen und westlichen Christenheit : Ein Beitrag zur Geschichte des Photinianischen Schismas : Habilitationschrift. – Berlin, 1965.

1518. СЕРГИЙ, иерод. // ХХХІІІ, 1958, № 2, с. 34-35.Рец. за: Архимандрит Серафим. Свети Серафим Саровски. – С. : СИ, 1957.

1519. СТАНЕВ, Петко п. иконом. // ХLІV, 1964, № 12, с. 31-32; ХLV, № 2, с. 40; № 10, с. 34-36. Рец. за: Гласул Бисеричний : Официално списание на Унгровлахийската митрополия, 1963, № 11-12; 1964, № 1-10.

1520. СТАНЧЕВ, Стефан Ц. // ХХІХ, 1949, № 2-3, с. 42-49. Отзиви за: 1. Bertold Spuler. Die gegenwärtige Lage der Ostkirchen. – Wiesbader, 1948; 2. Fritz Lieb. Russland unterwegs : Der russische Mensch zwischen Chritentum und Kommunismus. – Bern, 1945; 3. Fridrich Siegmund-Schultze. Die Überwindung des Hasses. – Zürich, 1946.

1521. СТАНЧЕВ, Стефан. // ХХІХ, 1949, № 4, с. 32.Рец. за: Архимандрит Киприян. Евхаристия. – Париж : УМСА-Прес, 1947.

1522. СТАНЧЕВ, Стефан Ц. // ХХІХ, 1949, № 5, с. 27-34.Рец. за: 1. Патриарх Сергий и его духовное наследство. – М., 1947; 2. Прот. Сергий Булгаков. Апокалипсис Иоанна : Опыт догматического истолкования. – Париж, 1948; 3. Л. А. Зандер. Бог и мир : Миросозерцание отца Сергия Булгакова. Т. І, ІІ. – Париж, 1948; 4. Закон Божий : Моя первая книга о православной вере. – Париж, 1948; 5. Православная мысль : Труды Православного богословскаго Института в Париже. – Париж, 1947, вып. V ; 1948, вып. VІ.

1523. СТАНЧЕВ, Стефан Ц. // ХХІХ, 1949, № 7, с. 27-34. Рец. за: 1. Прот. В. В. Зеньковский. История русской философии. Т. І. – Париж; 2. К. Мочульский. Достоевский : Жизнь и творчество. – Париж, 1947; 3. К. Мочульский. Владимир Соловьев : Жизнь и учение. – Париж, 1936; 4. К. Мочульский. Александър Блок. – Париж, 1948; 5. Ариадна Тыркова-Вильямс. Жизнь Пушкина. – Париж, 1929, Т. І ; 1948, Т. ІІ.

1524. СТЕФАНОВ, Б. // ХХVІ, 1946, № 5, с. 31-33. Рец. за: Ненко Радев и др. Български билки / Ненко Радев, Желязко Димитров. – С., 1941.

1525. СТОЯНОВ, М. // ХХХVІ, 1956, № 5-6, с. 63-64.Рец. за: Romano Guardini. Über das Wesen des Kunstwerks. – 5. Aufl. – Tübingen : Rainer Wunderlicheverl., 1954.

1526. СТОЯНОВ, М. В превала на времената / М. Стоянов. // ХХХV, 1955, № 12, с. 26-27. Рец. за: Клеменс Брокмьолер. Християнството в зората на атомната ера. – Frankfurt a. M., 1954.

1527. СТОЯНОВ, Петър. // ХХХV, 1955,1 № 10-11, с. 59-63.Рец. за: Български патриарх Кирил, Съпротивата срещу Берлинския договор, Кресненското въстание, С., БАН, 1955.

1528. ТОДОРОВ, Тодор п. „Слово на живота” / Тодор п. Тодоров. // ХХХІV, 1954, № 2-3, с. 15-34. Рец. за: Български патриарх Кирил. Слово на живота. – С. : СИ, 1954.

1529. ХИН, Виктор. Чужд отзив за научен труд на български богослов / Виктор Хин. // ХLV, 1965, № 2, с. 38-39. Отзив за: Макариополски епископ Николай. Основни идеи на св. Евхаристия : Опит да се определи и изясни същината на св. Евхаристия. ГДА, Т. ХІІ, 1962/63. – С. : СИ, 1963.

1530. ХЛОР, К. // ХХХVІІ, 1957, № 8, с. 27-31. Рец. за: Romano Guardini. Der Gegensatz : Versuche zu einer Philisophie des Lebendig-Konkreten. – 2. Aufl. – Mainz: Grünewald, 1955.

1531. ХРИСТОВ, В. и др. Ценен принос на румънската богословска литература / В. Христов, И. Брия. // ХL, 1960, № 4, с. 31-32. Рец. за: Николайе Кицеску. Божествените парадигми и повдигащите се от тях проблеми в догматическото богословие. // О р т о д о к с и я, 1958, № 1, с. 25-60.

1532. ЦИЦЕЛКОВ, Константин. // ХХХ, 1950, № 7, с. 29-32. Рец. за: Der Neue Herder von A bis Z. – Freiburg im Br., 1949.

1533. ЦИЦЕЛКОВ, Константин. ХХХІ, 1951, № 2-3, с. 44-49. Рец. за: Ernesto Buonaiuti. Geschichte des Christentums. Bd. I. – Bern, 1948.

1534. ЦИЦЕЛКОВ, Константин. Пловдивският митрополит Паисий и неговия принос за църковната борба / Константин Цицелков. // ХХVІІІ, 1948, № 8, с. 31-32. Рец. за: Пловдивски митрополит Кирил. Паисий, митрополит Пловдивски в църковно-народната борба. – Пловдив, 1948.

1535. ЦОНЕВСКИ, Илия К. // ХХVІІ, 1947, № 6, с. 30-33. Рец. за: Протопр. Стефан Цанков. Die orthodoxe Kirche des Ostens in ökumenischer Sicht. – Zürich, 1946.

1536. [ЧОЛАКОВ, Любозар]. // ХХХІІ, 1952, № 1-2, с. 49.Отзив за: П. И. Малицки. История на християнската църква. Т. І / П. И. Малицки ; Прев. Матей Попов. – 3. доп. и попр. изд. – С. : СИ, 1951. Подпис: Л. Ч.

1537. ЧОЛАКОВ, Любозар. // ХХХVІ, 1956, № 10, с. 30-31. Рец. за: Vocabulaire biblique. – 2. изд. – Париж, 1956.

1538. ЧОЛАКОВ, Любозар. // ХХХVІІ, 1957, № 1, с. 31-32. Рец. за: La Bible de Jerusalem. – Paris, 1956.

1539. ЧОЛАКОВ, Любозар. // ХХХVІІ, 1957, № 8, с. 32.Рец. за: G. Ingram et al. Histoires de la Bible et leur enseignement / G. Ingram, M. Ingram; Прев. от англ. Andre Roux. – Paris, 1956.

1540. ЧОЛАКОВ, Любозар. // ХХХVІІ, 1957, № 10, с. 32. Рец. за: Stephan Neill. Le Dieu des chretiens. – Paris, 1955.

1541. ЧОЛАКОВ, Любозар. // ХХХVІІІ, 1958, № 2, с. 35-36.Рец. за: Древние иконы старообредческого кафедрального Покровского собора при Рогожском кладбище в Москве : [Албум]. – М., 1956.

1542. ЧОЛАКОВ, Любозар. // ХХХVІІІ, 1958, № 4, с. 32. Рец. за: Младен Петков Каравелов. Храм-паметник „св. св. Константин и Елена”. – Пловдив, 1957.

1543. ЧОЛАКОВ, Любозар. // ХХХVІІІ, 1958, № 5-6, с. 59. Рец. за: Metropolite de Kroutitsy et de Kolomna Nicolas. Traduits du Russe par Nicolas Poltorasky en collaboration avec Georges Kaminica: Editions de l’ Eglise orthodoxe patriarchale russe. – Paris, 1956.

1544. ЧОЛАКОВ, Любозар. // ХХХVIІІ, 1958, № 9-10, с. 64. Рец. за: L. Debard et al. La Bible au foyer / L. Debard, N. Coste. – 2. ed. – Paris, 1955.

1545. ЧОЛАКОВ, Любозар. // ХХХVIІІ, 1958, № 11, с. 32. Рец. за: Concordance des Saintes Ecritures d’apres les versions Second et Synodale. – conquieme ed. – Lausanne, 1954.

1546. ЧОЛАКОВ, Любозар. // ХХХIX, 1959, № 1, с. 32. Рец. за: E. Royston Pike. Dictionnaire des religions. – Paris, 1954.

1547. ЧОЛАКОВ, Любозар. // ХLV, 1965, № 1, с. 36. Рец. за: Даниел-Ропс. Всекидневният живот в Палестина по времето на Иисуса. – Париж, 1961.

1548. ЧОЛАКОВ, Любозар. Голям многотомен научен труд във Франция върху увода към история на религиите / Любозар Чолаков. // ХLII, 1962, № 5-6, с. 63-64. Отзив за: Увод към история на религиите : В пет тома. – Париж, 1944 – .

1549. ЧОЛАКОВ, Любозар. Голям християнски поет и писател : Пол Клодел : По повод на една книга / Любозар Чолаков. // ХХХІХ, 1959, № 6, с. 32. Отзив за: Paul Claudel. Morceaux choisis. – Paris, 1956.

1550. ЧОЛАКОВ, Любозар. Книга за св. ап. Павел – завоевател за Христа / Любозар Чолаков. // ХLIV, 1964, № 8, с. 31-32. Отзив за: Даниел-Ропс. Свети Павел – завоевател за Христа. – Париж.

1551. ЧОЛАКОВ, Любозар. Книга за синовната любов / Любозар Чолаков. // ХLІV, 1964, № 6-7, с. 64. Отзив за: Marcelle Auclair. Lettres a leurs meres. – Paris : La Table, 1962.

1552. ЧОЛАКОВ, Любозар. Книжовното дело на Даниел-Ропс – историк на Християнската  църква : По случай избирането му за членна Француската академия / Любозар Чолаков. // ХХХVІ, 1956, № 7, с. 31-32. Отзиви за негови книги.

1553. ЧОЛАКОВ, Любозар. Нов забележителен труд из областта на църковната архитектура и изкуство / Любозар Чолаков. // ХLII, 1962, № 5-6, с. 64. Отзив за: Daniel Buscarlet. La Cathedrale de Geneve.

1554. ЧОЛАКОВ, Любозар. Нов труд върху апостол Петър ; Нов труд върху апостол Павел / Любозар Чолаков. // ХХХVІ, 1956, № 8-9, с. 63-64. Отзиви за: 1. Oscar Cullmann. Saint Pierre : Disciple – Apotre – Martyr. – Париж, 1952 ; 2. Giuseppe Ricciotti. Saint Paul Apotre. – Париж, 1952.

1555. ЧОЛАКОВ, Любозар. Речник по библейско богословие / Любозар Чолаков. // ХLIIІ, 1963, № 10, с. 32. Рец. за: Vocabulaire de theologie biblique. – Париж, 1962.

1556. ЧОЛАКОВ, Любозар. Романо Гаурдини на французки / Л. Чолаков. // ХХХVІІІ, 1958, № 12, с. 32. Рец. за: 1. Romano Guardini. Les sens et la connaissance de Dieu. – Paris, 1954 ; 2. Les ages de la vie. – Paris, 1956.

Рецензии и отзиви за:

1557. БОНЧЕВ,  Атанасий архим. Църковнославянска граматика със сборник от образци за превод и речник на църковнославянски език / Съставил архим. Атанасий Бончев. – С., СИ, 1952. // ХХХVІІІ, 1953, №4, с. 31.

1558. ВАКЛИНОВ, Станислав. Прегънати колене : Молитви на човешкото сърце / Станислав Ваклинов. – Русе : Вяра и живот. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 32.

1559. ГОДИШНИК на Духовната академия „Св. Кл. Охридски”. Т. ХІ. – С. : СИ, 1962. // ХLІІІ, 1963, № 10, с. 30-31.

1560. ГОДИШНИК на Софийски университет : Богословски факултет. Т. ХХІІ, 1944/45. – С., 1945. // ХХVІ, 1946, № 7, с. 32.

1561. ГОДИШНИК на Софийски университет : Богословски факултет. Т. ХХІІІ, 1945/46. – С., 1946. // ХХVІІ, 1947, № 4, с. 32.

1562. ГОДИШНИК на [Софийски университет] : Богословския факултет. Т. ХХІV, 1946/47. – С., 1947. // ХХVІІІ, 1948, № 3-4, с. 48.

1563. ГОЛОС Православие : Орган православной Церкви в Чехословакий, № 5, 1952. // ХХХVІІІ, 1953, № 4, с. 32.

1564. ГОШЕВ, Иван прот. Трите най-стари пространни жития на преподобни Иван  Рилски / Прот. Иван Гошев. // ХХІХ, 1949, № 6, с. 32-33. Студията на прот. Ив. Гошев е публ. в Годишник на Богосл.факултет. Т. ХХV. – С.,1948.

1565. ГОШЕВ, Иван прот.Търновски царски надгробен надпис от 1308 год. / Прот. Иван Гошев. // ХХVІ, 1946, № 7, с. 32-33.Студията на прот. Ив. Гошев е публ. в Български старини, кн. ХІV.

1566. ГЯУРОВ, Христо Н. Евангелски синопсис / Христо Н. Гяуров. – С., 1946. //  ХХVІІ, 1947, № 8, с. 31.

1567. ДИМИТРОВ. Христо прот. Енорийският катехуменат в най-ново време / Прот. Хр. Димитров. // ХХVІІ, 1947, № 9-10, с. 45-46.Студията на прот. Хр. Димитров е публ. в Годишник на Богосл. факултет, 1947-48. – С., 1948.

1568. ДИМИТРОВ, Христо прот. Митрополит Климент (Друмев) като пастир и пастролог / Прот. Христо Димитров. – С. : СИ, 1951. // ХХХІІ, 1952, № 8, с. 31-32.

1569. ДИМИТРОВ, Христо прот. Психология на молитвата : Религиозно-нравствено проучване / Прот. Христо Димитров. – С., 1946. // ХХVІ, 1946, № 9-10, с. 44.Студията на прот. Хр. Димитров е публ. в Годишник на Богосл. факултет, 1945-46. – С., 1946.

1570. ИЛАРИОН, архим. Езикът Божи дар / Архим. Иларион. – В. Т., 1946. // ХХVІІ, 1947, № 2-3, с. 65-66.

1571. ИЛАРИОН, архим. Пътя на монаха/ Архим. Иларион. – В.Т., 1947. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 32.

1572. КИРИЛ, Пловдивски. Панарет, митрополит Пловдивски: 1805-1883 / Пловдивски Кирил. – Пловдив : Бр. слово, 1950. // ХХХ, 1950, № 4, с. 31-33.

1573. КИРИЛ, митрополит Пловдивски. При извора. Т. ІІІ / Пловдивски митрополит Кирил. – Пловдив, 1946. //   ХХVІ, 1946, № 7, с. 31-32.

1574. КЛИМЕНТ Рилец, архим. Свети Иван Рилски и Рилския манастир / Архим. Климент Рилец. – С. : СИ, 1947. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 31.

1575. КРАТКА илюстрована Библия : Ветхи и Нови Завет. – С. : СИ, 1949. // ХХХ, 1950, № 1, с. 32-33.

1576. МАРИНОВ, Борис. Апология на „готовите” молитви /  Борис Маринов. – С., 1947. // ХХVІІІ, 1948, № 2, с. 32.

1577. МАРИНОВ, Борис. Вавилонският мит за сътворението на света / Борис Маринов. – С., 1950. // ХХХІ, 1951, № 1, с. 32.

1578. МАРИНОВ, Борис. За някои възражения срещу молитвата / Борис Маринов. // ХХVІ, 1946, № 9-10, с. 44-45.Студията на Б. Маринов е публ. в Годишник на Богосл. факултет, 1944-45. – С., 1945.

1579. МАРИНОВ, Борис. Из методологията на християнската апологетка във връзка с темата „Библия и наука” / Борис Маринов. // ХХVІІ, 1947, № 1, с. 32-33. Студията на Б. Маринов е публ. в Годишник на Богосл. факултет, 1946-47. – С., 1947.

1580. МАРИНОВ, Борис. Има ли противоречие между науката и Библията по въпроса за същината, произхода и развитието на живота? / Борис Маринов. – С., 1942. // ХХVІ, 1946, № 3-4, с. 65.

1581. МАРИНОВ, Борис. Наръчник на пастиря – проповедник / Борис Маринов. – Русе : Вяра и живот. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 32.

1582. МАРКОВСКИ, Иван С. Библейска археология / Иван С. Марковски. – 2-ро прераб. и доп. изд. – С., 1948. // ХХVІІІ, 1948, № 6, с.31-32.

1583. МАРКОВСКИ, Иван С. Животът на Иисуса Христа : Според външни, нехристиянски исторически свидетелства и документи / Иван С. Марковски. – 3. доп. изд. – С., 1951. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 47-48.

1584. МАРКОВСКИ, Иван С. Живял ли е Христос / Иван С. Марковски. – 2. подобр. и доп. изд. – С. : СИ. // ХХVІІ, 1947, № 7, с. 32-33.

1585. МИРОН, архим. Зов към Бога / Архим. Мирон. – С., 1947. // ХХVІІ, 1947, № 8, с. 31-32.

1586. Д-р НИКОЛАЙ, митрополит Крутицки и Коломенски,  в България : Доклади, речи, слова и изказвания, произнесени по време на гостуването му от 30 май до 6 юни   1952 г. – С. : СИ, 1952. // ХХХVІІІ, 1953, № 4, с. 31.

1587. ПРАВОСЛАВЕН мисионер, ХІV, № 1. // ХХVІ, 1946, № 8, с. 34.

1588. СВЕТА Петка – Параскева Българска. – С., 1948. // ХХVІІІ, 1948, № 5, с. 32-33.

1589. [СВЕТИ] Св. великомъченик Георги Победоносец : Житие. – С., 1948. // ХХVІІІ, 1948, № 5, с. 32.

1590. [СВЕТИ] Св. великомъченик Димитрий Солунски : Житие. – С., 1948. // ХХVІІІ, 1948, № 6, с. 32.

1591. СВЕТИ Николай Мирликийски Чудотворец : Житие. – С., 1948. // ХХVІІІ, 1948, № 6, с. 32.

1592. СНЕГАРОВ, Иван. Кратка история на съвременните православни църкви. Т. ІІ. / Иван. Снегаров. – С., 1946. // ХХVІ, 1946, № 7, с. 32.

1593. СТЕФАН І, екзарх и др. Социалният проблем в светлината на Евангелието / Екзарх Стефан І , протопр. Георги И. Шавелски. – С., 1947. // ХХVІІ, 1947, № 9-10, с. 44-45.

1594. ЦЪРКОВНО-ПЕВЧЕСКИ сборник : Кратък осмогласник и Божествена Литургия. Ч. І / Прев. от изт. на западни ноти Петър Динев. – С. : СИ, 1947. // ХХVІІІ, 1948, № 7, с. 3

1595. ШАВЕЛСКИ, Г. протопр. и др.Вечен календар и Вечна пасхалия на Православната църква / Протопр. Г. Шавелски, Д. Радованов. – С., 1948. // ХХVІІІ, 1948, № 6, с. 32-33.

1596. ALTANER, Bethold. Patrologie / Bethold Altaner. – 2. Aufl. – Freiburg im Br., 1950. // ХХХІ, 1951, № 5-6, с. 48-49.

1597. BARTHELEMY, D. O. P. et al. Discoveries in the Jordan Desert : Qumran Caver I / D. O. P . Barthelemy, J. T. Milik. – Oxford : Clarendon Press, 1955. // ХХХVІ, 1956, № 7, с. 32.

1598. PAROT, Andre. Deluge et Arche de Noe / Andre Parot. – Neuchatel : Delachaux et Niestle, 1952. // ХХХVІ, 1956, № 7, с. 32.

Следва…(виж тук).

___________________________________________

*Материалът е предоставен от автора. За справки: г-жа Мирослава Млечкова, тел. 359/2/989-01-15, вътр. 21.

Изображение: авторът Мирослава Млечкова в работна библиотечна среда. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-1dd