About irmos as a church singing and hymnographic phenomenon

Ясен Божилов[1]

Абстракт:

В статията е направен анализ на възникването на ирмосите, в контекста на развитие на химнографията и използваните в древност библейски песни от Свещеното Писание. Описва се мястото на ирмосите в богослужението, като част от църковният жанр „канон“, който се изпълнява по време на Утренята. Показани са примери, които способстват за разбиране на връзката между библейските песни и празничните канони. Разглежда се значението на Катавасиите, като съвкупност от ирмоси, както и тяхното влияние върху годишния богослужебен цикъл.

Ключови думи: Ирмос, библейски песни, канон, катавасии, църковно пение, църковна химнография.

Abstract:

The article analyzes the emergence of irmos, in the context of the development of hymnography and the biblical songs from the Holy Scriptures used in ancient times. The place of the Irmos in the worship service is described, as part of the church genre “canon” that is performed during morning worship service. Examples are shown that contribute to the understanding of the relationship between biblical songs and the festive canons. The significance of the Catavasias, as a collection of irmos, is examined, as well as their influence on the annual worship service cycle.

Keywords: Irmos, biblical songs, canon, catavasias, church singing, church hymnography.

***

Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо (Изход 15:19).

Това е част от песента, която Моисей и израилевият народ запели след като по чудесен начин преминали по сухо през Червено море. Те песнено възхвалили Господ в знак на благодарност за това, че Той ги защитил и избавил от преследващите ги фараонови колесници и конници. Цялата песен е описана в книга Изход, 15-та глава, от 1-ви  до 19-ти стих.

В Свещеното Писание са описани и други случаи при които израилският народ пеел хвалебни песни. Нашият Спасител, Господ Иисус Христос при установяване на тайнството Евхаристия, на Тайната вечеря пял с учениците си хвалебна песен (Матей 26:30; Марк 14:26). По думите на доц. Любомир Игнатов в дисертационния труд: Динамика в осмислянето на църковното пение в периода IV-VI век (Аксиология и праксиология), с това си действие Спасителят  осветил пеенето за богослужебна употреба[2]. В древност когато църковната химнография все още не била развита, християните използвали преимуществено Псалтира за богослужения. Но заедно с него използвали и дванадесет библейски песни.

С развитието на химнографията възникнали различни църковни жанрове, като кондаци, стихири и др. Последен възникнал канонът, който е свързан с библейските песни посредством първите строфи на всяка песен, които се наричат ирмоси. Те са отобраз на библейските песни в храмовото богослужение.

Така например в ирмоса на първа песен за Кръстовден се възпява същото събитие, което беше споменато по-горе, за преминаването през морето на израилския народ, но с други думи:

Кръст начерта с жезъла си Моисей и пряко пресече Червеното (море) за вървящия пеша израилски народ, а когато го простря обратно над фараоновите колесници и очерта нашир, съедини водата – непобедимото оръжие; затова нека пеем на Христос, нашия Бог, защото се прослави[3].

Както се вижда от горните редове, същото чудесно преминаване през Червено море отново е възхвалено, но вече погледнато от новозаветна гледна точка. Възпява се Христос нашият Бог, който е извършил това велико чудо. По този начин в първите строфи на канона заедно с историческите факти се преплитат догматични истини на вярата. Пее се на Христос, Който е същият Бог, който е направил в древност чудото.

Но за да се вникне в същността на ирмосите, следва да се проследи тяхното възникване и развитие, както и предхождащите ги богослужебни последования.

Възникване на канона като химнографски жанр

Първи сведения за молитвите в древната църква получаваме от книга „Деяния на св. Апостоли“. Преди празника Петдесетница, учениците пребивавали в горницата в молитва и моление (Деян. 1:13-14). Чудесното слизане на Светия Дух се извършило върху събралите се около 120 Христови последователи, но веднага след последвалата проповед на св. апостол Петър към Църквата се добавили още 3,000 души, които веднага се кръстили, като всички заедно участвали в преломяването на хляба и молитвите (Деян. 2:42).

Първите християни не са били облагодетелствани като нас с множество християнски книги. Те са имали Господнята молитва „Отче наш“, дадена от самия Спасител, Малкото славословие и други молитви, но те са били твърде малко на брой. Основна книга за техните богослужения е бил Псалтирът. През следващите десетилетия и дори векове, основната задача и първа цел на верните Христови последователи е било да запазят живота и вярата си сред незатихващите гонения от страна на езичници и иудеи. По това време физически не е било възможно да се твори църковна поезия, нито да се запази ако някъде евентуално възникне. Затова през първите три века за богослужения се използвали предимно Псалтир и фрагменти от Свещеното Писание[4].

Едва през IV-ти век възниква църковната химнография, което в превод от гръцки език означава химнотворчество, като под термина се има предвид „богослужебна песенна поезия”. Тя започва да се развива след Миланския едикт, с който се спирали гоненията срещу християните[5].

Първоначално дванадесет песни от Стария Завет и от Новия Завет били поместени в края на византийския Псалтир[6]. Наричали се библейски песни, за да се различават от псалмите.

Десет от тях са от Стария Завет, а две са от Новия Завет. Тези песни се изпълнявали на утренята. Постепенно към тях започнали да добавят строфи, които се пеели като припеви. Остатък от това древно пеене можем да видим на утренята, когато след възгласа на свещеника „Богородицу и Матер Света в песнех возвеличим“ започва да се пее: „Честнейшую херувимъ и славнейшую без сравнения серафмъ, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем”[7]. 

На утренята се повтаря тази песен като припев, докато се казват стиховете от песента на Пресвета Богородица, описана от св. евангелист и апостол Лука (Лука 1:46-55).

По подобен начин в началното развитие на химнографията се добавили стихове и към другите библейски химни. Постепенно добавените строфи ставали все повече и повече, докато се сформира определено правило за писането им. Заимствани от античната практика, тези поетични строфи (тропари) спазвали определена ритмична стъпка. Първият, който се наричал „ирмос“ служел за образец на останалите.

Така през VII-ми век се стигнало до възникването на нов църковен жанр наречен канон, който възниква като допълнение към библейските песни[8].

Канонът представлява порядък от песнопения съставени по образец и следващи строго определено правило на подреждане. Въпреки че се чете или пее по време на утренята, канонът е самостоятелен църковен жанр[9]. Впоследствие през VIII-IX век канонът се налага като един от основните жанрове, а в периода на Късното средновековие той заменя в богослуженията библейските песни[10]. Като уточнение е редно да се спомене, че в настоящото съчинение, термините „строфа“ и „тропар“ се използват като взаимнозаменяеми.

Както се спомена, в древност използвали дванадесет библейски химна, но 2 отпаднали, а други два били слети в един, затова канонът се фокусира върху 9 песни. Всяка песен има по няколко тропара. От Старозаветните песни извън канона останали песента  на Девора (Съдии 5:2-31) и песента на Езекия (Исаия 38:11-20). Така от Стария Завет останали 8 химна. А двете песни от Новия Завет – тази на Захария от Лука 1:68-79 и песента на св. Богородица от Лука 1:46-55 са събрани в една песен – девета[11].

При написването на пълния канон се съблюдава следното правило: Всяка песен от канона да има ирмос и последващи тропари, които преповтарят ритмичната му стъпка. Ирмосът служи за основна връзка между канона и библейските песни. Другите строфи може да са поетичен преразказ на житието на някой светец с преплетени молитви към него.

Деветте ирмоси са посветени съответно на:

Първа песен на Моисей (Изход 15:1-19),

Втора песен на Моисей (Второзаконие 32:1-43),

Песен на пророчица Анна (1 Царства 2:1-10),

Песен на пророк Авакум (Авакум 3:1-19),

Песен на пророк Исаия (Исаия 26:9-19),

Песен на пророк Йона (Йона 2:3-10),

Песен на Азария (Даниил 3:26-45),

Песен на тримата отроци (Даниил 3:57-90).

Девета песен обединява две библейски песни. Тази на Пресвета Богородица и другата на пророк Захария (Лука 1:46-55, 68-79)[12]. Най-често използваният вид на канона е с 9 песни от които липсва 2-ра песен, тъй като тя е с покаен характер, който не е подходящ за всички празници. Всяка песен се състои от ирмос и няколко строфи под него, като пред всяка строфа се казва припев, с изключение на ирмоса, който се чете без припев. Текстовете под ирмоса повтарят същата ритмична стъпка, което означава, че сричките и ударенията са на същите места както при образеца (ирмоса). Редно е да се отбележи, че в ирмосите се преплитат както сюжетът на библейската песен, така и темата за празника за който са писани.

Ирмосите като образец на отделните канонни песни

Ирмосът е първата строфа във всяка песен от канона. Както по-горе бе посочено, най-ранните подобни текстове представляват поетично възпроизвеждане на стихове на библейска песен. Той служи за образец при съставянето на следващите строфи[13]. Първоначално авторите на каноните били автори и на ирмосите им. По-късно, при писането на нов канон започнали да използват вече съществуващи ирмоси[14]. След като един път са избрани ирмосите, вече са налице както гласът[15] на който ще се пее новият канон така и метриката на песните от канона. Метрика се нарича ритмическата структура на ирмоса. Затова следващата стъпка на мелотвореца е да съчини останалите строфи от песните така, че ирмосът да служи за образец, а всяка строфа под него да има сходно разпределение на ударените срички. Отличен пример за изпълнена метрика и прецизно описание на същата, намираме в превода на новобългарски език на канона на пресвета Богородица от иконом Кирил Дидов. В края на изданието на Молебен канон на пресвета Богородица (малък)[16] намираме описани както броя на ударените срички, така и мястото им във всяка строфа на песните от канона.

Ирмосите като катавасии

Катавасията е ирмос, който се пее в края на съответната песен. Наименованието катавасия произлиза от гръцкия глагол καταβαίνω „слизам“ и е свързано с начина ѝ на изпълнение в древност. Тогава  всички певци слизали от двете страни на храма в средата, където заедно изпявали катавасиите[17]. Има и още една версия за произхода на термина Катавасии, пак от думата слизане, но в смисъл поставяне долу[18]. Ирмосът слиза и се поставя долу под останалите строфи и се изпява. В началото го изпяваме и се осъществява връзката с библейската песен, но накрая отново се изпява и пак се прави тази библейска връзка, другите текстове в песента може да са само за празнуемия светец, но в началото и в края се затваря песента с темата за Моисей или Йона или Старозаветните отроци, съобразно номера на песента. Относно пеенето на катавасиите има разлика между Цариградския и Йерусалимския устави. Съгласно научния труд на доц. д-р Любомир Игнатов: Псалмопението, Духовно-музикална съкровищница на двата Завета: Според изискванията на Йерусалимския типик всяка (катавасия) се изпълнява в края на съответната ѝ песен на канона, а според Цариградския – всички наведнъж след прочитането на канона[19].

Ирмосите като връзка с библейските  песни

Думата „ирмос“ идва от гръцки и означава свързвам или връзка[20]. От една страна ирмосите осъществяват връзката между отделните песни на канона, но от друга страна, чрез тях се осъществява преплитането на библейски теми от Стария Завет и празникът за който е писан химнографския текст. Въпреки, че каноните се съставят за конкретен празник, между всички тях има връзка. Тази връзка се състои в общата структура, чиито ред стриктно се спазва при написването  им. Както вече се спомена, всяка песен има насоченост, която е свързана със събития в Стария Завет, които иносказателно подсказват за други събития в Новия Завет и църковната история. Връзката между иносказателният смисъл в Стария Завет и празникът, който молитвено се споменава се осъществява в ирмосите – които стоят в началото на всяка песен. В някои случаи този паралел се изразява и в тропарите на песента, но това не е абсолютен закон. Реално, ирмосите са опората, за която се закачат останалите строфи.

Илюстрация за съотношението между у старозаветен текст и новозаветно събитие

Във всички канони съществува преплитаща се връзка между библейските песни като предобраз и новозаветни събития, които се възпяват в съответния ирмос. Пример за връзката между библейски сюжет и темата на конкретния празник  наблюдаваме в ирмоса на трета песен на първите рождественски катавасии, написани от преподобни Козма Маюмски на гл. 1. Третата песен в канона е посветена на химна на Ана, майката на пророк Самуил (1 Царства 2:1-10). От първа книга Царства е известно, че Ана първоначално не е имала деца. И тъй като това е било много тежко изпитание за нея, тя изливала скръбта си в молитви пред Господа. В една от молитвите си тя дава оброк, че ако роди дете от мъжки пол, ще го даде в дар на Господа, за да му служи. Свещеник Илий я благославя и Бог изпълнява молбата ѝ. След като момчето се ражда, тя изчаква определено време докато порасне и го завежда при свещеник Илий (1 Царства 1:9-25), след което запява песента в която възхваля Господа (1 Царства 2:1-10). В песента на Ана се пее:

Господ ще съди краищата на земята, ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си (1 Царств. 2:10). „Рог“ е древен библейски символ за могъщество, сила и достойнство, което в Новия Завет получава ново значение – възраждането на човека от Бога и освобождаването му от робството на греха[21].

По сходен начин в ирмоса думата „рог“ се преплита с възхвалата на Бога и събитието, което е свързано с тази възхвала – въплъщението на Единородният Син Божи. Затова в катавасиите се пее:

Да въкликнем към Христос Бог-Роденият преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си Господи, (Ти) Който възвиси нашият рог[22]!“

Както се вижда от горния пример, освен църковна поезия и молитва, ирмосите съдържат и догматика. В тези два стиха се съдържа учението на църквата за личността на Господ Иисус Христос: Роденият преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева.

От което следва извода, че ирмосите, освен богослужебно имат и догматическо значение, което потвърждава принадлежността им към Свещеното Предание. Подходящ пример за връзката между двата Завета може да се открие и в ирмоса на четвърта песен на Пасхалния канон, на гл. 1, творение на св. Йоан Дамаскин. Както се спомена по-горе, четвъртата библейска песен е взета от книгата на пророк Авакум (Авакум 3:1-19). В ирмоса на четвърта песен от пасхалния канон св. Йоан прави препратка към тази библейска песен, но същевременно използва и стиха от втора глава на същата книга: Застанах на стражата си … за да узная, какво Той ще ми каже (Авакум 2:1). Св. пророк Авакум е един от просиялите в древност пророци, които имат значение както за старозаветните изпълнители на Моисеевия Закон, така и за християните. Книгата на пророк Авакум има богослужебен характер. Вероятно пророкът е бил ръководител на храмовия хор[23]. И ако във втора глава пророкът застава на стража молитвено пред Бога, то в трета глава на книгата  той изрича пророчество за идването на Спасителя: Бог иде… Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята (Авакум 3:3)… Затова св. Йоан свързва изразът от втора глава, с вече изпълнилото се пророчество от трета глава и пее:

На божествена стража да застане заедно с нас боговдъхновения пророк Авакум и да се покаже като светоносен ангел, който вика с ясен глас: „Днес дойде спасението на света, понеже Христос възкръсна като всесилен[24]!

Въз основа на гореизложеното е съвсем логично да се приеме, че св. Йоан Дамаскин говори за идването, животът и Възкресението на Господ Иисус Христос като изпълнение на пророчеството на св.пророк Авакум. От този момент насетне, Пасхалният канон остава завинаги в Свещеното Предание на Църквата, за да се пее всяка година без изключение на Пасха и 40 дни след това, до отданието на празника като катавасия. Затова макар и разделени с векове от времето на св. пророк Авакум, всички православни християни всяка година го споменават, казвайки: На божествена стража да застане заедно с нас боговдъхновения пророк Авакум[25], което ни утвърждава в убеждението, че Господ Иисус Христос е Изпълнител на пророчествата, включително и това на пророк Авакум.

Отличен пример за връзката между ирмосите на канона и библейските песни можем да открием и в шеста песен, която по правило преразказва песента на пророк Йона (Йона 2:3-10). В ирмоса на шеста песен на Пасхалния канон се прави паралел между тридневното Христово възкресение и чудесното избавяне на пророк Йона в Стария Завет от кита, в който той престоял три дни. Ти слезе в земната преизподня, о Христе, и съкруши вековните прегради, които държаха пленниците на смъртта и както Йона излезе от кита, така Ти тридневен възкръсна от гроба[26]! Отново виждаме новозаветна перспектива към старозаветно събитие. Тридневното престояване на пророк Йона в кита и последващото му излизане е факт, но освен това е предобраз на тридневното възкресение на Господ Иисус Христос, преди което Той слязъл в ада, за да съкруши вековните прегради, които държаха пленниците на смъртта[27]. И макар че този ирмос е от Пасхалния канон, той се среща и в други канони. С две думи: каноните са много, но ирмосите са по-малко на брой, защото различни канони вземат едни и същи ирмоси. По-конкретно – канонът на кръстопоклонна неделя е с ирмоси от пасхалния канон. И това не е случайно.

Въпреки, че по това време се намираме в периода на Великия пост и се прекланяме пред светия Кръст, в този ден се празнуват два празника: Единият е поклонението пред светия Кръст. Другият празник е възкресението, което се почита всяка неделя, независимо, дали е пост или не.

Тъкмо чрез ирмосите на пасхалния канон се изразява още по-ярко тази връзка между Кръста и възкресението на Христос от мъртвите и победата над греха и смъртта. Използвайки тези текстове от Пасхалния канон в този ден, химнотворецът индиректно ни напомня за радостта на празника Пасха, който ще се празнува няколко седмици по-късно. По този начин се осъществява една деликатна симфония между постния Триод и празничният цветен Триод. Затова още през поста, докато се покланяме на св. Кръст, църквата пее: както Йона излезе от кита, така Ти (Христе) тридневен възкръсна от гроба[28].

Празнично възпяване на първа библейска песен

Въпреки, че първа песен е посветена на чудесното преминаване по сухо през Червено море на израилският народ, в някои случаи не се прави поетичен преразказ на химна. Това се случва при някои канони за Господски и Богородични празници. В тези случаи първата песен изцяло е посветена на празника. Това се наблюдава в ирмосите за Пасха, Рождество Христово, Успение Богородично, Богородичният канон и др. Причината е, че тези празници за неразривно свързани със събитие, което може да се приеме като отобраз на древното преминаване през Червено море. Например на Пасха, Христос преминал невредим след като слязъл в преизподнята и след това възкръснал, за което преминаването на израилският народ по сухо се приема като предобраз. По подобен начин на Рождество Христово, Второто Лице на Св.Троица, Божието Слово се е въплътил. Христос слиза от небесата[29], но това ни най-малко не повлияло на Неговата Божественост. Той е едновременно и Бог и Човек. Затова първата песен на Рождественските катавасии написани от преподобни Козма Маюмски е вдъхновена от словото на св. Григорий Богослов. Началото на това слово е станало ирмос на първата песен:

Христос се ражда – славете Го!

Христос слиза от небесата – посрещнете Го!

Христос е на земята – издигнете се[30]!

Празничните канони и всекидневното богослужение

В делнични дни вместо катавасии се пеят ирмосите на последния канон, който току-що се е чел. Но на празник има определени катавасии, които се пеят. Същественото в случая е, че катавасиите може да съвпадат с ирмосите които са се чели, но може и да бъдат различни. За всеки период от годината има определени катавасии, които са описани в края на Типика, във 2-ри раздел от Приложенията, който се нарича „Катавасии на Господски, Богородични, неделни и светийски празници“[31]. По този начин се допълва схемата на целогодишния богослужебен цикъл. Така големите празници, посредством ирмосите, събрани като катавасии, оказват влияние и на близките извънпразнични дни. В богослужебния устав има празници, които са с по-голям приоритет, защото те очертават евангелските събития, които последователно се честват през годината, и чието начало е църковната нова година на 1-ви септември. От този ден до края на месец август следващата година, църквата подканва миряните да изживеят последователно евангелските събития според подредбата на големите църковни празници, която е съобразена с евангелските събития. Катавасиите взимат значимо участие в тази подредба. Ярък пример за това е фактът, че още от празника Въведение Богородично, който се празнува на 21 ноември, започват да се пеят катавасиите на Рождество Христово, което се празнува на 25 декември. Практически остава цял месец до настъпването на празника на Христовото въплъщение, но всеки който успее да отиде на утренята преди Литургия слуша радостният възглас:

Христос се ражда – славете Го!

Христос слиза от небесата – посрещнете Го[32]!

По този начин чрез ирмосите на празника Рождество Христово, събрани и нотирани като катавасии, църквата отрано подготвя християните за посрещане на големия Господски празник, въпреки, че остава цял месец до неговото фактическо честване. Изборът на 21 ноември за започване на пеенето на рождественските катавасии съвсем не е случаен. По този начин се подчертава връзката между двата празника „Въведение Богородично“ и „Рождество Христово“. На „Въведение Богородично“ се празнува въвеждането в храма на тази, която впоследствие ще стане храм на Живия Бог. Неслучайно, в други песнопения за Богородичния празник се пее:  Днес одушевеният храм на великия Цар влиза в храма, за да Му се приготви за божествено жилище (Слава…, гл. 2, след 50-ти псалом).

Практически още от малка светата Дева е подготвена за това да бъде Майка на Бога. Затова е съвсем логична връзката, която се прави с катавасиите, които са от канона за Господския празник. Несъмнено връзката между двата празника се усилва с ирмоса на девета песен от канона на Рождество Христово:

Тайнство странно и преславно виждам:

пещерата стана Небе, Дева – херувимски престол (на Бога),

яслите – вместилище, в което легна невместимият Бог – Христос,

Когото величаем, възпявайки Го в химни[33].

В заключение може да се обобщи, че  след като възникнал през VII-ми век, през VIII–IX век канонът се налага като един от основните жанрове на химнографията, а впоследствие той измества от богослужението библейските песни[34].

Съответно, деветте ирмоса като част от канона стават водещата структура, която осъществява връзката между канона и темите от библейските химни.

Автор: Ясен Божилов, докторант в Софийски университет „Св.Климент Охридски“, Богословски факултет, катедра „Практическо богословие“

Бележки:

[1]. Авторът е докторант в Софийския университет „Св.Климент Охридски“, Богословски факултет, катедра „Практическо богословие“.

[2]. Игнатов, Л. Динамика в осмислянето на църковното пение в периода IV-VI век (Аксиология и праксиология), Изд. Варненска и Великопреславска света митрополия, Варна, 2021, с. 15.

[3]. Ирмос на 1-ва песен, Канон на св. Кръст, творение на на св. Козма Маюмски, глас 8 (електронен ресурс: https://sluzhbi.blogspot.com/2023/09/17.html (януари, 2024)

[4]. Игнатов, Л. Динамика…, с. 17.

[5]. Пак там, с. 18.

[6]. Чифлянов Бл. Православна Литургика, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 116.

[7]. Часослов, Синодално издателство, София, 1996, с.52

[8]. Койчева, Регина, Канон. //SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина //http://scripta-bulgarica.eu/bg/terms/kanon (Електронен ресурс, октомври, 2023)

[9]. Игнатов, Л., Псалмопението, Духовно-музикална съкровищница на двата Завета, Изд. „Librum”, София, 2021, с. 46.

[10]. Койчева, Регина, Библейска песен. //SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина //  http://scripta-bulgarica.eu/bg/terms/bibleyska-pesen (Електронен ресурс, октомври, 2023)

[11]. Авксентий, Архим. Литургика, Изд. „Праксис“, Пловдив, 2005, с. 349.

[12]. Койчева, Регина, Библейска песен. //SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина //http://scripta-bulgarica.eu/bg/terms/bibleyska-pesen (Електронен ресурс, октомври, 2023)

[13]. Авксентий, архим. Литургика…, с. 350.

[14]. Пак там, с. 350.

[15]. Терминът Глас в източното пение се използва в смисъл на тоналност.

[16]. Дидов, ик. К. Молебен канон на пресвета Богородица (малък), Изд. Столичен храм „Св. Апостоли Петър и Павел“, София, 2015, с. 57.

[17]. Койчева, Регина, Катавасия. //SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина //http://scripta-bulgarica.eu/bg/terms/katavasiya (Електронен ресурс, септември, 2023)

[18]. Игнатов, Л. Псалмопението…, с. 207.

[19]. Пак там, с. 207.

[20]. Пак там, с. 46.

[21]. Курс Православно богослужение, Разяснение на Рождественските катавасии. //Енорийски просветен център към храм “Света Троица” гр. Пловдив //http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/index.php?themes=2&view=212 (Електронен ресурс, септември, 2023)

[22]. Курс Православно богослужение, Разяснение на Рождественските катавасии. //Енорийски просветен център към храм “Света Троица” гр. Пловдив //  http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/index.php?themes=2&view=212 (Електронен ресурс, септември, 2023)

[23]. Вълчанов, С. Тълкуване на дванадесетте пророци (пособие за изпитните събеседвания на свещениците), Синодално издателствво, София, 1977, с. 83

[24]. Цветен Триод, Изд. Манастир Свв. Апостоли Петър и Павел, Одраница, 2017, с. 14.

[25]. Пак там, с. 14.

[26]. Цветен Триод, с. 16.

[27]. Пак там.

[28]. Пак там.

[29]. Курс Православно богослужение, Разяснение на Рождественските катавасии. //Енорийски просветен център към храм “Света Троица” гр. Пловдив // http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/index.php?themes=2&view=212 (Електронен ресурс, септември, 2023)

[30]. Пак там.

[31]. Типик или Църковен Устав, Синодално издателство, София, 1980, с. 486.

[32]. Курс Православно богослужение, Разяснение на Рождественските катавасии. //  Енорийски просветен център към храм “Света Троица” гр. Пловдив //  http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/index.php?themes=2&view=212 (Електронен ресурс, септември, 2023)

[33]. Пак там.

[34]. Койчева, Регина, Библейска песен. //SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина //http://scripta-bulgarica.eu/bg/terms/bibleyska-pesen (Електронен ресурс, октомври, 2023).

___________________________________________________________________________

*Публикувано в списание Светодавец, бр. 1-2/2024 г., стр. 72-88, и в https://dobrotoliubie.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът Ясен Божилов. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gHX