Юри Илиев

Abstract:

The miracle of the holy gifts transformation into the body and blood of Christ. Why is the epiclesis prayer in the Holy Eucharist, so important? 

Key words: The Holy Eucharist and the Holy Gifts, the miracle of the transformation.

The Miracle of the transformation of Holy Gifts

***

Увод

Целта на настоящото изследване е да се утвърди отново правилното разбиране за същността на светата Евхаристия от вярващия човек, който се причастява в Църква. Предмета на изследване е Свещеното Писание на Новият Завет и обекта е светата Евхаристия, където Господ Иисус Христос изрича учредителните евхаристийни думи: „…вземете, яжте: това е Моето Тяло… пийте от нея всички; защото това е Моята Кръв на Новия Завет…“. (Матeй 26:26-28).

Методът, който използвам, е историко-критичен.

Задачата е да покажа чрез Новият Завет, че в тайнството света Евхаристия, в което се претворяват предложените свети дарове, хляб и вино по време на евхаристийната молитва на свещеника, „επίκλησις“ чрез Светия Дух в Тяло и Кръв Христови, са една мистична реална жертва, която ние приемаме чрез жива вяра в Бога.

Хипотезата е, че ние чрез вяра в учредителните думи на Спасителя (Матей 26:26-28), които приемаме при претворените свети дарове от Светия Дух, се съединяваме в една жива връзка с Бога. Това се случва в тайнство Евхаристия, което може да бъде възприето и като възпоменание („ἀνάμνησις“) на Христовата жертва и страдания на кръста, но то също е и радост от Христовото възкресение, победата над смъртта и ада. Светото Причастие не е въображаем (символ и образ) нито е само спомен, но е едно живо и реално общение („κοινωνία“) с Тялото и Кръвта Христови, а също  и благодарност (Марк 14:23), „εὐχαριστία” за жертвата на кръста.

Евхаристийното тайнство, хлябът на живота

Светата Евхаристия е Пасхата на Новия Завет. Синоптиците описват в Евангелията според евангелистите Матей, Марк и Лука, Тайната вечеря, като пасхална. Тя произхожда от юдейската Пасха и си има история, която е жива тя продължава и в Божието царство на вечността. Единната Христова църква вярва и изповядва, че Тайната вечеря, и светата Евхаристия извършена на нея, е пасхална и затова я нарича новата пасха на Господ Иисус Христос. Свещения текст ни разказва за Светата Евхаристия следното: „И като взе хляб и благодари…“ (Лука 22:19), „и като взе чашата и благодари …“, („εὐχαριστία“) (Матей 26:27; Марк 14:23). Христос произнася благодарствена молитва на Тайната вечеря в светата Евхаристия, която е основна и повлиява след това и на апостолските Евхаристийни събрания. „Чрез Вечерята възкръсналият Иисус Христос присъства всред Своя народ във всяко поколение[1]“. Той присъства реално за поколенията в светата Евхаристия. И тримата евангелисти (синоптици), (Матей, Марк и Лука,) наричат Тайната вечеря „пасха“. В църквата свещеника представя светите дарове чрез молитва, припомняне („ἀνάμνησις“) и след това на Евхаристийния канон се моли Светият Дух да претвори хляба и виното в Тяло и Кръв Христови (така наречената „епиклеза“). По време на молитвата за освещение на хляба и виното пред Бога светите дарове се претворяват в Тялото и Кръвта на Господ Иисус Христос в една мистико-реална жертва. Определено светата Евхаристия в храма има своето положително влияние върху вярата и живота на съвременния човек.

Благодарението в Тайната вечеря е в основата на светата Евхаристия. В евхаристийния канон евхаристийната молитва започва по следния начин: „Достойно и справедливо е да Ти възпяваме, да Те благославяме, да Ти благодарим…“. По този начин тя е позната от древност среща се и в Златоустовата св. литургия. Благодарността съставя основен мотив във встъпителната част на Анафората. Оттук, очевидно, и цялата служба е получила името си „евхаристия“ – благодарение, благодарствена служба“[2]. Както при юдеите домакинът на пасхалната вечеря благодари на Бога с молитвата „кидуши“. Иисус Христос казва на самарянката, че Неговите поклонници ще се покланят с дух и истина (Иоан 4:24). Св. Юстин мъченик и Философ пише: „… Не вярвай, че при идването на Христа ще се принасят на олтара дарове от кръв и питие, но истински и духовни: хваление и благодарност“[3]. В една благодарствена жертва приятна на Бога „милост от мир, жертва на хваление“, плод от устни, които Го прославят (Евреи 13:15). На Бог Му е угодно, когато ние сме благодарни, особено на светата Евхаристия, която е една мистична и реална жертва на Христовото Тяло и Кръв чрез претворените и предложени свети дарове хляб и вино.

Св. Юстин мъченик и Философ пише: „…Не вярвай, че при идването на Христа ще се принасят на олтара дарове от кръв и питие, но истински и духовни: хваление и благодарност“[4]. Това действие на Светия Дух чрез светата Евхаристия в хваление и благодарност, води християнина до дълбока вътрешна промяна и развива в него вяра и любов към Бога и ближния.

Действието на Светия Дух чрез светата Евхаристия в Църква и живата вяра в Бога влияе душеспасително върху съвременния християнин и е животоспасяващо за него. То го променя и развива в положителна посока на християнската вяра и любов към Бога и ближния.

Светата Евхаристия и претворението на светите дарове

За символите и образите на светата Евхаристия в цитираната книга по-долу: „Под влиянието на Оригеновия спиритуализъм, през IV-ти век „отгласи от една символическа терминология относно евхаристийните дарове като „символи“ („σύμβολα“), образи („εικόνες“, „αντιτύπα“), „подобия“ („ομοιότητες“), но поради неадекватността, недостатъчността и несъстоятелността тази символическа терминология била отхвърлена… Разбира се, в Евхаристията не може да се говори за символизъм, а за така наречения „мистичен реализъм“. Според св. Макарий Велики „тя не е образ на тялото и образ на кръвта, както някои в заслепения си дух безразсъдно говорят, а действително Тяло и действителна Кръв Христови“[5]. За тяхното претворяване  можем да допълним следното: „В Евхаристията става освещаване и претворяване на евхаристийните дарове в истинско Тяло и истинска Кръв Христови. Това освещаване и претворяване източните отци на Църквата означават с някои термини: („μεταβάλλειν“, „μεταπατεῖν“, „μεθιστάναι“, „μετασκευάζειν“, „μεταστοιχειοῦν“) тези термини означават динамична трансформация, преложение, превръщане, претворяване на хляба в Тяло и на виното в Кръв Христови, при което се извършва вътрешна промяна, докато външните физически и химически свойства (вид, цвят, вкус, твърдост, и други) за сетивата остават непроменени“[6]. Липсата на правилно разбиране и погрешна интерпретация на свещените текстове по отношение на св. Причастие, водят до еретичното разбиране, че те са „проста храна“, както казва еретика поп Богомил и че това са само образи и символи без никакво значение и стойност както твърди заблудения Цвингли. И те лишават последователите си от истинско общение („κοινωνία“), с тялото и кръвта на Иисус Христос чрез светото Причастие (1 Коринтяни 10:16-17) поради заблудителното си учение. Как общуват с Тялото и Кръвта на Господа след като те не вярват, че „претворените“ св. дарове са Тялото и Кръвта Христови в контекста на текста? Думите на Христос, които носят в себе си дух и живот (Иоан 6:63), а те заблудените си вярват, че светите дарове са само образи, символи или „проста храна“. И по този начин те нямат истинско „общение“ с Тялото и Кръвта Христови. Odo Casel пише по въпроса следното: „По-остро и по-драстично не би могло да се потвърди, че Евхаристията е действителното тяло и действителната кръв на Господа и че служи за истинска храна на нашите тела“.[7] Заблудените казват, че такова разбиране за светото Причастие е проява на „канибализъм“ и отново се мамят, както се заблудиха юдеите в синагогата в Капернаум, след проповедта на Христос за св. Евхаристия (Иоан 6:52), „…как може Този да ни даде да ядем от плътта Му“, че това е някакъв канибализъм, като не разбраха и не осъзнаваха, че това е жива вяра в спасителните думи на Христос в (Иоан 6:63). И молитвата, и Неговото учение, апостолите и после и на светите отци потвърждават думите на живот, изговорени от Спасителя. Общението (1 Коринтяни 10:16-17) с Тялото и Кръвта Христови според Odo Casel се извършва по време на „Божествената Литургия, а самото освещаване и претворяване на даровете става от Светия Дух чрез епиклезата. Чрез призоваващата молитва към Бога Отца да изпрати Светия Дух върху предложените евхаристийни дарове, за да ги освети и претвори в Тялото и Кръвта Христови. Odo Casel пише и за благодатно укрепване, душевна трезвост, прощение на греховете и спасение на причастяващите се“[8]. „Тъй като целокупното спасително дело на Христа, както стана дума, се актуализира и реализира само чрез слизането на Светия Дух по време а евхаристийния epiclesis, т.е. когато Църквата чете молитва за измолването и призоваването на Духа Свети, което измолване всъщност неизречимо се извършва от Самия Дух Свети в Църквата (Римляни 8:15-16, 26)“[9]. Светото Причастие и предложените свети дарове, хляба и виното, които са „претворени“ в Тялото и Кръвта Христови. Odo Casel допълва, че това се извършва от Светия Дух чрез молитвата на свещеника, в която той призовава Светия Дух да слезе върху народа и светите дарове на евхаристийния хляб и вино в Тяло и Кръв Христови. „За завръщането към древни евхаристийни текстове на Изтока – Василиевата анафора, Златоустовата анафора, на Запад – Амброзианската анафора, Римската анафора, и реформата в западната евхаристийна практика, както и за Евхаристията в третото хилядолетие, свидетелства италианският литургист Ч. Джираундо в своя труд „In unum Corpus“[10]. Евхаристията в третото хилядолетие е теофания на Света Троица. „Евхаристията е Богоявление, теофания и преобразява света в това Богоявление. Тя е Тайнството, което претворява всемира в троична теофания, в общение с троичния живот и любов, в благодарение и слава на Отца и Сина и Светия Дух“[11].

В светата Евхаристия се претворява всемира чрез тази троична теофания Отец и Син и Свети Дух. „Богословието е преди всичко плод на Евхаристията. Ако истински „богословстваме от сърцето на Църквата“, тогава сърцето на Църквата не е нищо друго, освен Евхаристията“ [12]. Интерконфесионалния диалог между християнските вероизповедания е основен дълг на Христовата Църква, епископите, свещениците, дяконите и миряните. Той е от особена важност за Християнството днес. Как хората от света ще погледнат на нас и на Църквата? Имаме ли любов по между си или се забелязва Каиновата омраза? Христос ни учи, че по любовта на дело ще ни познаят, че сме Негови, а не само по думите (Иоан 14:15). Любов която защитава учредителните думи на Спасителя за светата Евхаристия (Матей 26:26-28), защитава учението на светите апостоли за светото Причастие (Иоан 6:54; 1 Коринтяни 11:25), на светите отци и църковни учители, учението на Църквата и решенията на вселенските събори. Отслужването на светите тайнства в Църква и извън нея става само от свещенослужители или упълномощени от тях лица (1 Коринтяни 11:23). Църквата е стълб и подпора на истината (1 Тимотей 3:15). „След Евхаристията няма нищо повече да се желае, но ние трябва да спрем тук и да се научим как можем да съхраним това съкровище до края“[13]. Евхаристията е самата Тайна вечеря, постоянно извършваща се, но не повтаряща се, защото всяко ново честване не само изобразява, но наистина е същата Тайна вечеря, която е извършена за първи път от Самия Божествен Първосвещеник „през нощта, когато бе предаден или по-скоро предаде Себе Си за живота на света“. Истинския извършител на всяка литургия е Самият наш Господ“[14]. Господ Иисус Христос е извършителя на всяка една света Евхаристия тя е истинско съкровище, което трябва да бъде съхранено от Църквата Христова в автентичният му вид. „В молитвата,… това, което принасяме, е същата онази жертва, която Господ Иисус Христос принесе на Отца за всички и за всичко. Това става възможно само чрез силата и благодатното действие на Светия Дух в постоянната Петдесетница“[15]. Претворяването на предложените свети дарове, хляб и вино от Светия Дух в Тяло и Кръв Христови е от особено важно значение за Христовата Църква днес. Небиблейските твърдения, разбирания и заблуди по този въпрос трябва да бъдат преразгледани от вярващите християни. Трансформацията относно предложените свети дарове, хляб и вино, претворени в Тяло и Кръв Христови е актуална и важна и днес, като се продължава да се търси автентичното, библейско, християнско и богословско разбиране по въпроса. А именно благодарствена – трансформираща молитва, каквато направи Господ Иисус Христос на Тайната вечеря в (Матей 26:26-28) и след Него, св. апостол Павел в (1 Коринтяни 10:16-17) светата Евхаристия. Трябва да намерим общи верски опорни точки в този диалог за да продължим напред вярвайки в животворните думи на Спасителя записани в Свещеното Писание в (Иоан 6:54-57) и апостолското Предание (2 Солуняни 2:15).

Заключение

Светата Евхаристия се извършва в Църквата, където пребъдва Светия Дух и нашата вяра в Бога произвежда душеспасително и животоспасяващо влияние върху смиреният християнин. Там се принасят пред Бога и светите дарове чрез молитвата на свещеника, „припомняне“ („ἀνάμνησις“) и след това на Евхаристийния канон той се моли Светият Дух да претвори хляба и виното в тяло и кръв Христови –  „епиклеза“  („επίκλησις“). По време на молитвата за освещение на хляба и виното пред Бога светите дарове се претворяват (трансформират) в Тяло и Кръв Христови в една мистико-реална жертва. В светата Евхаристия те пребъдват за спасение и опрощение на греховете (Иоан 6:54; 1 Иоан 1:7; 5:6-8; Откровение 12:11; Колосяни 1:14; Матей 1:21). Същността на светата Евхаристия е възпоменание („ἀνάμνησις“), благодарност („εὐχαριστία“), жертва („θύσιαν“), завет („διαθήκη“) и тайнство („μυστήριον“).

Благодарствената молитва („εὐχαριστία“), на Господ Иисус Христос на Тайната вечеря е в основата на светата Евхаристия.

Светата Евхаристия в есхатона, като възпоменание („ἀνάμνησις“), (Лука 22:19; 1 Коринтяни 11:26) е „възвестяване на смъртта на Господа“. Също е и живо общение („κοινωνία“) с Христос чрез Неговата плът и кръв чрез претворените свети Дарове (1 Коринтяни 10:16). Ние си спомняме за смъртта на възкръсналият Господ Иисус Христос, което допринася радост и благодарение вътре в нас за крайната победата над смъртта и ада. Ранната Христова църква взема светата Евхаристия с радостни и благодарни сърца (Деяния на светите апостоли 2:46).

Епиклезисът има древен дори изначален произход. Той е засвидетелстван по категоричен начин в древните литургични паметници и в светоотеческата литература. Светото Причастие и предложените свети дарове, хляба и виното, които са „претворени“ в Тяло и Кръв Христови от Светия Дух и молитвата на свещеника, в която той призовава Светия Дух да слезе върху народа и светите дарове и която се нарича „епиклезис“.

В Светата Евхаристия се претворява всемира чрез тази троична теофания – Отец и Син и Свети Дух. Претворяването на предложените св. дарове, хляб и вино от Светия Дух в Тяло и Кръв Христови (по време на молитвата-епиклезис) е от особено важно значение за Христовата Църква днес. Епископа заедно със свещенството и общността представляват евхаристийния живот на църквата. Господ Иисус Христос чрез Светия Дух е извършителя на всяка една евхаристийна литургия в Църквата Христова.

Използвана литература

Използвани извори:

Св. Иустин Философ. Dialog. 118.

Св. Николай Кавасила. De vita in Cristo, IV, 1, 4, 15. В сръбското издание с. 117, 119 сл., 132.

Използвана литература на кирилица:

Богословско творчество на професор Иван Панчовски и духовно-просветна традиция на Българската Православна Църква. Университетско издателство „Св. Климинт Охридски“. С., 2018.

Кюмурджийски, дякон Иванов Ив. Иванов. Евхаристията Mysterium Fidei-Mysterium Vitde, Литургично изследване на тайнството Евхаристия. Издава Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2020.

Макариополски, Епископ д-р Николай. Светата Евхаристийна жертва. Синодално издателство, С., 1968.

Попович, архимандрит Иустин. Църква, Православие, Евхаристия. Издава „Caroline House Publishers“, 1999.

Флоровски, Протоиерей Георги. Творение и изкупление. Библиотека „Православен Калейдоскоп“. С., 2008.

Използвана литература на латиница:

Casel, Odo. Die Liturgie als Mysterienfeier, Herder, 1922.

Giraundo, C. In unum Corpus. Trattato mist agogico sull, Eucaristia. Roma, 2001.

The international standard Bible Encyclopedia. Fully revised. Illustrated. In four volumes. Volume three: K-P. Geoffrey W. Bromiley, Everett F. Harrison, Roland K. Harrison, William Sanford LaSor, Lawrence T. Geraty, Edgar W. Smit, Jr. William B. Eerdmans Publishing Company Grand Rapids, Michigan, 1986.

Печатни издания:

Гошев, протоиерей Иван. Божествената литургия на Златоуста. Критически бележки и изяснения с четири приложения на стари текстове. С., ГСУ БФ, 1943.

Електронни издания:

Кардамакис, прот. Мих. Евхаристията като царствено Тайнство. (https://zadrugata.com/2012/08/13/евхаристията-като-царствено-тайнств/.

______________________________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 26 (31) нова серия, с. 19-27, Пловдивско университетско издателство Паисий Хилендарски, Пловдив 2025. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. The international standard Bible Encyclopedia. Fully revised. Illustrated. In four volumes. Volume three: K-P. Geoffrey W. Bromiley, Everett F. Harrison, Roland K. Harrison, William Sanford LaSor, Lawrence T. Geraty, Edgar W. Smit, Jr. William B. Eerdmans Publishing Company Grand Rapids, Michigan, 1986, р. 169.

[2]. Макариополски, епископ д-р Николай. Светата Евхаристийна жертва. Синодално издателство, С., 1968, с. 159.

[3]. Св. Иустин Философ. Dialog. 118.

[4]. Пак там.

[5]. Иванов, дякон Ив. (Кюмюрджийски). Богословските възгледи на професор Панчовски за св. Евхаристия в контекста на православната литургическа традиция. – В: Сб. „Богословско творчество на професор Иван Панчовски и духовно-просветна традиция на Българската Православна Църква. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 2018, с. 167.

[6]. Това освещаване и претворяване източните отци на Църквата означават с някои термини: (μεταβάλλειν, μεταπατεῖν, μεθιστάναι, μετασκευάζειν, μεταστοιχειοῦν) тези термини означават динамична трансформация, преложение, превръщане, претворяване на хляба в Тяло и на виното в Кръв Христови. Пак там, с. 167.

[7]. Casel, Odo. Die Liturgie als Mysterienfeier. Herder, 1922, р. 160.

[8]. Иванов, дякон Ив. (Кюмюрджийски). Богословските възгледи на професор Панчовски за св. Евхаристия, с. 166.

[9]. Попович, Архимандрит Иустин. Църква, Православие, Евхаристия. Изд. „Caroline House Publishers“, 1999, с. 100-101.

[10]. Giraundo, C. In unum Corpus. Trattato mistagogico sull, Eucaristia. Roma, 2001, p. 515-522, 542-549, 550-560.

[11]. Кардамакис, прот. Мих. Евхаристията като царствено Тайнство. (https://zadrugata.com/2012/08/13/евхаристията-като-царствено-тайнств/)  18.07.2023.

[12]. Кардамакис, прот. Михаил. Богословието е плод на Евхаристията. https://www.pravoslavie.bg/Църква/Богословието-е-плод-на-Евхаристията/ 24/02/2023.

[13]. Св. Николай Кавасила. De vita in Cristo, IV, 1, 4, 15. В сръбското издание с. 117, 119 сл., 132.

[14]. Флоровски, протоиерей Георги. Творение и изкупление. Библиотека „Православен Калейдоскоп“. С., 2008, с. 197.

[15]. Гошев, Протоиерей Иван. Божествената литургия на Златоуста. Критически бележки и изяснения с четири приложения на стари текстове. С., ГСУ-БФ, 1943, с. 56-61. Срв. Кюмурджийски, дякон доц. д-р. Ив. Ив. Евхаристията Mysterium Fidei-Mysterium Vitae, Литургично изследване на тайнството Евхаристия, Изд. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2020, с. 389.

Изображение: Причащение на светите апостоли и Василий Васильевич Беляев (1867-1928), Христос раздава причастие на светите апостоли. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gGN