Юри Илиев

Abstract:

The miracle of the holy gifts transformation into the body and blood of Christ. Why is the epiclesis prayer in the Holy Eucharist, so important? 

Key words: The Holy Eucharist and the Holy Gifts, the miracle of the transformation.

The Miracle of the transformation of Holy Gifts

***

Увод

Целта на настоящото изследване е да се утвърди отново правилното разбиране за същността на светата Евхаристия от вярващия човек, който се причастява в Църква. Предмета на изследване е Свещеното Писание на Новият Завет и обекта е светата Евхаристия, където Господ Иисус Христос изрича учредителните евхаристийни думи: „…вземете, яжте: това е Моето Тяло… пийте от нея всички; защото това е Моята Кръв на Новия Завет…“. (Матeй 26:26-28).

Методът, който използвам, е историко-критичен.

Задачата е да покажа чрез Новият Завет, че в тайнството света Евхаристия, в което се претворяват предложените свети дарове, хляб и вино по време на евхаристийната молитва на свещеника, „επίκλησις“ чрез Светия Дух в Тяло и Кръв Христови, са една мистична реална жертва, която ние приемаме чрез жива вяра в Бога.

Хипотезата е, че ние чрез вяра в учредителните думи на Спасителя (Матей 26:26-28), които приемаме при претворените свети дарове от Светия Дух, се съединяваме в една жива връзка с Бога. Това се случва в тайнство Евхаристия, което може да бъде възприето и като възпоменание („ἀνάμνησις“) на Христовата жертва и страдания на кръста, но то също е и радост от Христовото възкресение, победата над смъртта и ада. Светото Причастие не е въображаем (символ и образ) нито е само спомен, но е едно живо и реално общение („κοινωνία“) с Тялото и Кръвта Христови, а също  и благодарност (Марк 14:23), „εὐχαριστία” за жертвата на кръста.

Евхаристийното тайнство, хлябът на живота

Светата Евхаристия е Пасхата на Новия Завет. Синоптиците описват в Евангелията според евангелистите Матей, Марк и Лука, Тайната вечеря, като пасхална. Тя произхожда от юдейската Пасха и си има история, която е жива тя продължава и в Божието царство на вечността. Единната Христова църква вярва и изповядва, че Тайната вечеря, и светата Евхаристия извършена на нея, е пасхална и затова я нарича новата пасха на Господ Иисус Христос. Свещения текст ни разказва за Светата Евхаристия следното: „И като взе хляб и благодари…“ (Лука 22:19), „и като взе чашата и благодари …“, („εὐχαριστία“) (Матей 26:27; Марк 14:23). Христос произнася благодарствена молитва на Тайната вечеря в светата Евхаристия, която е основна и повлиява след това и на апостолските Евхаристийни събрания. „Чрез Вечерята възкръсналият Иисус Христос присъства всред Своя народ във всяко поколение[1]“. Той присъства реално за поколенията в светата Евхаристия. И тримата евангелисти (синоптици), (Матей, Марк и Лука,) наричат Тайната вечеря „пасха“. В църквата свещеника представя светите дарове чрез молитва, припомняне („ἀνάμνησις“) и след това на Евхаристийния канон се моли Светият Дух да претвори хляба и виното в Тяло и Кръв Христови (така наречената „епиклеза“). По време на молитвата за освещение на хляба и виното пред Бога светите дарове се претворяват в Тялото и Кръвта на Господ Иисус Христос в една мистико-реална жертва. Определено светата Евхаристия в храма има своето положително влияние върху вярата и живота на съвременния човек.

Благодарението в Тайната вечеря е в основата на светата Евхаристия. В евхаристийния канон евхаристийната молитва започва по следния начин: „Достойно и справедливо е да Ти възпяваме, да Те благославяме, да Ти благодарим…“. По този начин тя е позната от древност среща се и в Златоустовата св. литургия. Благодарността съставя основен мотив във встъпителната част на Анафората. Оттук, очевидно, и цялата служба е получила името си „евхаристия“ – благодарение, благодарствена служба“[2]. Както при юдеите домакинът на пасхалната вечеря благодари на Бога с молитвата „кидуши“. Иисус Христос казва на самарянката, че Неговите поклонници ще се покланят с дух и истина (Иоан 4:24). Св. Юстин мъченик и Философ пише: „… Не вярвай, че при идването на Христа ще се принасят на олтара дарове от кръв и питие, но истински и духовни: хваление и благодарност“[3]. В една благодарствена жертва приятна на Бога „милост от мир, жертва на хваление“, плод от устни, които Го прославят (Евреи 13:15). На Бог Му е угодно, когато ние сме благодарни, особено на светата Евхаристия, която е една мистична и реална жертва на Христовото Тяло и Кръв чрез претворените и предложени свети дарове хляб и вино.

Св. Юстин мъченик и Философ пише: „…Не вярвай, че при идването на Христа ще се принасят на олтара дарове от кръв и питие, но истински и духовни: хваление и благодарност“[4]. Това действие на Светия Дух чрез светата Евхаристия в хваление и благодарност, води християнина до дълбока вътрешна промяна и развива в него вяра и любов към Бога и ближния.

Действието на Светия Дух чрез светата Евхаристия в Църква и живата вяра в Бога влияе душеспасително върху съвременния християнин и е животоспасяващо за него. То го променя и развива в положителна посока на християнската вяра и любов към Бога и ближния.

Светата Евхаристия и претворението на светите дарове

За символите и образите на светата Евхаристия в цитираната книга по-долу: „Под влиянието на Оригеновия спиритуализъм, през IV-ти век „отгласи от една символическа терминология относно евхаристийните дарове като „символи“ („σύμβολα“), образи („εικόνες“, „αντιτύπα“), „подобия“ („ομοιότητες“), но поради неадекватността, недостатъчността и несъстоятелността тази символическа терминология била отхвърлена… Разбира се, в Евхаристията не може да се говори за символизъм, а за така наречения „мистичен реализъм“. Според св. Макарий Велики „тя не е образ на тялото и образ на кръвта, както някои в заслепения си дух безразсъдно говорят, а действително Тяло и действителна Кръв Христови“[5]. За тяхното претворяване  можем да допълним следното: „В Евхаристията става освещаване и претворяване на евхаристийните дарове в истинско Тяло и истинска Кръв Христови. Това освещаване и претворяване източните отци на Църквата означават с някои термини: („μεταβάλλειν“, „μεταπατεῖν“, „μεθιστάναι“, „μετασκευάζειν“, „μεταστοιχειοῦν“) тези термини означават динамична трансформация, преложение, превръщане, претворяване на хляба в Тяло и на виното в Кръв Христови, при което се извършва вътрешна промяна, докато външните физически и химически свойства (вид, цвят, вкус, твърдост, и други) за сетивата остават непроменени“[6]. Липсата на правилно разбиране и погрешна интерпретация на свещените текстове по отношение на св. Причастие, водят до еретичното разбиране, че те са „проста храна“, както казва еретика поп Богомил и че това са само образи и символи без никакво значение и стойност както твърди заблудения Цвингли. И те лишават последователите си от истинско общение („κοινωνία“), с тялото и кръвта на Иисус Христос чрез светото Причастие (1 Коринтяни 10:16-17) поради заблудителното си учение. Как общуват с Тялото и Кръвта на Господа след като те не вярват, че „претворените“ св. дарове са Тялото и Кръвта Христови в контекста на текста? Думите на Христос, които носят в себе си дух и живот (Иоан 6:63), а те заблудените си вярват, че светите дарове са само образи, символи или „проста храна“. И по този начин те нямат истинско „общение“ с Тялото и Кръвта Христови. Odo Casel пише по въпроса следното: „По-остро и по-драстично не би могло да се потвърди, че Евхаристията е действителното тяло и действителната кръв на Господа и че служи за истинска храна на нашите тела“.[7] Заблудените казват, че такова разбиране за светото Причастие е проява на „канибализъм“ и отново се мамят, както се заблудиха юдеите в синагогата в Капернаум, след проповедта на Христос за св. Евхаристия (Иоан 6:52), „…как може Този да ни даде да ядем от плътта Му“, че това е някакъв канибализъм, като не разбраха и не осъзнаваха, че това е жива вяра в спасителните думи на Христос в (Иоан 6:63). И молитвата, и Неговото учение, апостолите и после и на светите отци потвърждават думите на живот, изговорени от Спасителя. Общението (1 Коринтяни 10:16-17) с Тялото и Кръвта Христови според Odo Casel се извършва по време на „Божествената Литургия, а самото освещаване и претворяване на даровете става от Светия Дух чрез епиклезата. Чрез призоваващата молитва към Бога Отца да изпрати Светия Дух върху предложените евхаристийни дарове, за да ги освети и претвори в Тялото и Кръвта Христови. Odo Casel пише и за благодатно укрепване, душевна трезвост, прощение на греховете и спасение на причастяващите се“[8]. „Тъй като целокупното спасително дело на Христа, както стана дума, се актуализира и реализира само чрез слизането на Светия Дух по време а евхаристийния epiclesis, т.е. когато Църквата чете молитва за измолването и призоваването на Духа Свети, което измолване всъщност неизречимо се извършва от Самия Дух Свети в Църквата (Римляни 8:15-16, 26)“[9]. Светото Причастие и предложените свети дарове, хляба и виното, които са „претворени“ в Тялото и Кръвта Христови. Odo Casel допълва, че това се извършва от Светия Дух чрез молитвата на свещеника, в която той призовава Светия Дух да слезе върху народа и светите дарове на евхаристийния хляб и вино в Тяло и Кръв Христови. „За завръщането към древни евхаристийни текстове на Изтока – Василиевата анафора, Златоустовата анафора, на Запад – Амброзианската анафора, Римската анафора, и реформата в западната евхаристийна практика, както и за Евхаристията в третото хилядолетие, свидетелства италианският литургист Ч. Джираундо в своя труд „In unum Corpus“[10]. Евхаристията в третото хилядолетие е теофания на Света Троица. „Евхаристията е Богоявление, теофания и преобразява света в това Богоявление. Тя е Тайнството, което претворява всемира в троична теофания, в общение с троичния живот и любов, в благодарение и слава на Отца и Сина и Светия Дух“[11].

Прочетете още „Чудото на претворяването на светите дарове*“ →