Отец Михаил Михайлов

Множеството текстове, свързани с императивното изискване на УБПЦ-БП за публикуване на решенията на органите на църковна власт, недвусмислено указват важността и безспорната необходимост от огласяване на актовете, отразяващи се на организационния живот на поместната ни православна църква. Дори обаче да не бе юридически задължителна, публичността на решенията на органите на църковна власт е морално оправдана и практически наложителна, защото тези актове и решения са юридически факти, далеч надхвърлящи „вътрешната им църковна употреба“, за да останат известни само на техните адресанти.

Неоправдано и даже несъстоятелно е използването на църковната медийна среда и на нейния ресурс, в който се инвестира не малко, само за пиар, за отразяване на събития, които не са маловажни, но в по голямата част от случаите представляват изпълнение на преките задължения на иерархията, а не нещо извънредно. Нима представлява някаква новина фактът, че определен адвокат се е явил на някое дело в качеството на процесуален представител на своя доверител, както и обстоятелството, че някой хирург е извършил определения за деня брой планови операции. Направеният коментар би бил напълно неуместен, ако в медиите, използвани от органите на църковна власт, освен тези новини се оповестяваха официални документи, решения и актове, за да бъде църковната общественост осведомена за важните неща, като чрез това се подобри и активността на паството на Българската православна църква за съпричастност и участие в организационния ѝ живот. В противен случай с основание можем заедно с Господ Иисус Христос да кажем „давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте“ (Матей 23:23).

На 28 ноември 2024 година в електронния православен портал „Двери на православието“ бе публикуван материал със заглавие „Гръцката църква съобщи за низвержение на наш клирик, Българската мълчи“[4]. От споменатия материал става ясно, че Свeтият Синод на Гръцката църква е оповестил решението на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия да лиши от сан един популярен български свещенослужител заради канонични нарушения. В резултат от това той е върнат в редиците на миряните. Това е било съобщено с писмо до Атинската архиепископия и всички митрополии на Гръцката църква за тяхно сведение и съобразяване. От публикацията става ясно, че с писмо № 745 /18.11.2024 година Българският патриарх Даниил е уведомил ръководството на Гръцката църква, че свещеник Силвестър (Станимир) Георгиев Янакиев, клирик на Българската патриаршия, с решение на Светия Синод на Българската патриаршия е лишен от сан за канонични нарушения и е върнат в редиците на миряните. Това съобщение е направено, за да знаят църковните власти в Гърция и да не се допусне служение с низвергнатия клирик.

Подобна информация бе своевременно публикувана в няколко други електронни издания, интерпретиращи въпроси с църковна тематика, но не бе публикувана в официалните издания на Светия Синод.

Видно от публикуваната информация Българският патриарх на основание чл. 187, ал. 5, във връзка с чл. 39 и 49, ал. 1 т. 2 от УБПЦ-БП е изпълнил втората половина от изискуемото поведение, а именно  „решението, с което лице с духовен сан се наказва с лишаване от право на свещенослужение или отлъчване, се публикува в „Църковен вестник“ и се уведомяват  Поместните православни църкви“, а другата част, целяща и българската църковна общественост да бъде запозната с решението за низвержение на духовник чрез „Църковен вестник“, е изпълнена от една от поместните православни църкви чрез нейния медиен ресурс.

В опит да бъде направена хронология на събитията, имащи отношение към новината, в официалната интернет страница на Светия Синод не се откриват сведения за провеждане на синодални заседания, освен проведеното на 10 септември 2024 година, протокол № 13 – пълен състав, за което говорят публикуваните няколко новини (награждаването с орден на Вселенския патриарх Вартоломей и Перистерския митрополит Григорий, решение за епископската хиротония на архимандрит Мелетий Савов, преминаването на епископ Поликарп на служение в Пловдивска епархия, решението за определяне на дата за провеждане на избори за църковни настоятелства, за които ще стане въпрос по-надолу в настоящото изложение). При оскъдността на информация може да се приеме, че именно на това синодално заседание е взето решението, което Българският патриарх Даниил е съобщил на поместните православни църкви, станало известно от публикация на Еладската архиепископия. Открит стои въпросът, ако това решение за низвержение е взето на 10 септември 2024 година, защо е съобщено на поместните църкви повече от два месеца след това.Отдавайки подобно закъснение на нуждата от добър превод и забавяне, свързано с международния характер на кореспонденцията, не може обаче да бъде обяснена липсата на публикуване на тази информация в официалните църковни издания повече от два месеца след синодалното решение, след което решението на Сливенския епархийски съд влиза в сила. Тук, отново поради недостатъчната информация, се презумира решението на Сливенския епархийски съд, защото процедурата на църковното съдопроизводство изисква именно такъв ред на постановяване на подобно решение. Липсата на обявяване на решението на първата съдебна инстанция е напълно обяснима и дори задължителна, защото това решение, за да влезе в сила подлежи на утвърждаване от Светия Синод, който може и да измени решението, заменяйки го с по-леко. При огласяването на едно такова решение се накърнява името на свещенослужител, чието низвержение може и да не се състои. Решението на Светия Синод обаче се явява res judicata, тоест ползва се със силата на присъдено нещо и не може да бъде обжалвано. Предвид неговата окончателност и влизане в сила не само може, не само е необходимо, но и трябва по смисъла на императивната правна норма на чл. 187, ал. 5 да бъде публикувано и оповестено. С постановяването на синодалното решение по чл. 187 то предизвиква своите правни последици, тоест осъденият свещеник е низвергнат и не се числи в клира на Българската православна църква, не може да свещенодейства, а останалите свещенослужители не трябва да влизат в съслужение с него, а миряните не трябва да го третират като свещенослужител и да имат досег с него в това му качество, поради което те трябва да бъдат известени за решението. В конкретния случай само добрата воля на низвергнатия събрат е осуетила възможността от 10 септември до 28 ноември 2024 година или два месеца и половина от неговото низвержение до появата на новината за това той да е влизал в евхаристийно общение с каноничните свещенослужители и православното изпълнение на поместната ни църква.

В този смисъл изключително важно е решенията, водещи до промяната на статуса на свещенослужителите да бъдат своевременно обявявани, за да бъдат известни не само на техните адресанти (органите налагащи санкциите) и на преките им адресати (санкционирани духовници), но и на широкия кръг лица имащи досег до запредения свещенослужител в качеството му на такъв. Обявяването на такива решения е необходимо, както в случаите на пълна промяна на статуса, какъвто имаме при низвержението и отлъчването (чл. 191, ал. 1, т. 10 и 11 от УБПЦ-БП), за които се предвижда като задължително (чл. 187, ал.5), така и за временните и частични запрещения от свещенослужение (чл. 95, т. 19 и чл. 191, ал. 1, т. 5). Необходимостта на такова обявяване се налага, за да се обезпечи ефективността на приетата мярка, от една страна, както и да се предпазят останалите субекти на църковното право от неканонично съслужение с наказания, от друга страна.

Тук трябва да бъде отбелязано, че на официалната интернет страница на Софийска митрополия с известно закъснение на 31 януари 2025 година бе публикувано окръжно писмо № 185/27.01.2025 година, в което се съобщава, че „в изпълнение решението на Светия Синод от заседанието му на 10 септември 2024 година, протокол № 13 – пълен състав, както и в изпълнение решение на Софийския епархийски съвет от заседанието си на 30 декември 2024 година, протокол № 10, приложено ви изпращаме за сведение и съобразяване писмо вх. № 2785/03.12.2024 година на Светия Синод (изх. № 694-А/18.09.2024 година) относно низвержението без отлъчване от Църквата на ставрофорен иконом Силвестър (Станимир) Георгиев Янакиев, клирик на Сливенска епархия“[5]. Датите на съответните актове говорят сами по себе си. Тук само за сравнение трябва да бъде отбелязана и появата на една друга публикация по подобен въпрос в същия сайт на 06 юни 2025 година. С нея е огласено Окръжно писмо с № 934 от 06 юни 2025 година, с което се съобщава, че „в изпълнение решението на Светия Синод от заседанието му на 13 май 2025 година, протокол № 05 – пълен състав, приложено ви изпращаме за сведение и съобразяване писмо вх. № 1400/23.05.2025 година на Светия Синод (изходящ № 231/14.05.2025 година) относно низвержението без отлъчване от Църквата на дякон Иоаннис (Михаил) Джорджакис – клирик на Критската църква[6]“. Тук отново датите говорят сами, а съпоставката с предното Окръжно говори за доста по-кратки срокове и своевременна реакция.

Ако негативните последици от това неизпълнено задължение за публикуване на информация са вече преодолени, то последиците – преки и косвени от едно доста закъсняло оповестяване на друга важна информация тепърва предстоят.

На 13 ноември 2024 година на официалната интернет страница на Софийската митрополия[7] бе публикувано Окръжно писмо № 1135 от 07.11.2024 година, с което Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, съгласно Окръжно писмо на Светия Синод, протокол № 13/10.09.2024 година – пълен състав, и на основание чл. 143 и чл. 95, т. 22, от Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия (УБПЦ-БП), разпорежда поради изтичане на четиригодишния мандат на църковните настоятелства и проверителни комисии, на 24 ноември 2024 година да бъдат проведени НОВИ ИЗБОРИ ЗА ЦЪРКОВНИ НАСТОЯТЕЛСТВА И ПРОВЕРИТЕЛНИ КОМИСИИ. В същото окръжно писмо напомня изискването на чл. 142, ал. 3 от УБПЦ-БП кандидатите за църковни настоятели да подадат съответното заявление до председателя на църковното настоятелство, най-малко 7 дни до провеждане на избора, тоест до 17 ноември, включително.

Опирайки се на цитираните в Окръжното дати лесно може да се констатира, че решението на Светия Синод за провеждане на избори за църковни настоятелства и проверителни комисии е взето на 10.09.2024 година, а окръжното е издадено два месеца след това на 07.11.2024 година. Недоумение буди констатираното закъснение. Това недоумение обаче прераства в истинско затруднение при съпоставката на други две дати, свързани с окръжното. Последното е публикувано на митрополитския сайт на 13.11.2024 година, а в неговия текст се поставя изискване за подаване на заявление от страна на кандидатите най-късно до 17.11.2024 година, тоест желаещите да бъдат избрани за членове на църковното настоятелство са ограничени в рамките на 4 дни от научаването за тази възможност до нейното изчерпване от преклузивния срок, да осмислят своето поведение и да подадат заявление да председателя на съответното църковно настоятелство. Съпоставката на двата срока – 2 месеца за обявяването и 4 дни за подаването на заявление е индикация за тревожна тенденция.

Без да бъдат подлагани на коментар евентуалните причини за тези действия, ще бъде направен опит за очертаване на преките и косвени резултати от тях.

В последните години се наблюдава сериозен отлив на желаещи да упражняват както своите пасивни избирателни права, като членове на енорията, така и активните си избирателни права, тоест да бъдат избирани за членове на църковни настоятелства. Причините за това са много и трудно могат да бъдат обхванати и изброени в настоящото изложение. Те с положителност обаче са резултат на дългогодишни опити да се внуши безполезността на църковното настоятелство като орган на църковна власт, на неглижирането на миряните като част от персоналния субстрат на Църквата, на наслояването на усещане, че от тях не зависи нищо, на липсата на достатъчна осведоменост по отношение на тяхното място и роля в устройството и управлението на църквата, на стесняване на тяхното представителство в органите на управление на поместната ни църква, на нежеланието на църковната иерархия да осигури нужната публичност на своите решения и актове, за което последната освен морален дълг има и нормативно задължение. Всичко това води до намаляването на броя на желаещите активно да участват в организационния живот на Българската православна църква, което за съжаление се проявява и като намаление на броя за участващите в нейния богослужебен живот.

Ако към горните причини, които подробно са разгледани и обстойно анализирани в дисертационния ми труд „Уставът на БПЦ-БП: практика, приложение и колизии с другите източници на църковно право“, добавим и недостатъчната разгласа на тазгодишната кампания за избор на църковни настоятелства и кратките срокове, свързани с нейното провеждане, няма да е трудно да си обясним обективната невъзможност за реално провеждане на избори. На много места не се явяват нито кандидати, нито избиратели, а там където такива има техният брой е недостатъчен за провеждане на избор, поради което той се формализира и до голяма степен опорочава идеята за изборност като се стеснява представителността на конституираните органи. Без да бъде търсена целенасоченост в положението, което се разглежда, трябва да бъде отбелязано, че то задълбочава тенденцията за игнориране или поне ограничаване на възможността на миряните пълноценно да участват в църковния живот.

Пряка последица от тази тенденция увеличаването на броя на църковните настоятелства, чиито членове не са избрани, а назначени при прилагане на хипотезата на чл. 143, ал. 3. По този начин управителните органи на църквите като юридически лица са съставени от членове, които не са избрани от енорията и не се ползват с нейното доверие, а са назначени от епархийския митрополит по предложение на председателя на църковното настоятелство и не могат да бъдат истински коректив на неговата еднолична дейност.

Трябва да се има предвид, че именно изборите за църковни настоятели в немалка степен предпоставят изборите за останалите органи на църковната власт.

Важно е също да се подчертае, че за да бъде реализирана в пълна мяра идеята за широката представителност на Божия народ при многостепенната процедура за избор и конституиране на органите на църковната власт е справедливо изваждането на представителите на служебно утвърдените (чл. 143, ал. 3) и назначени от епархийския митрополит църковни настоятелства (чл. 150). Спазването на предвидената в Устава стандартна процедура с пряк избор на членовете на църковното настоятелство от членовете на църквата като юридическо лице и последващото им утвърждаване от епархийския митрополит след проведения контрол за законосъобразност, наистина обезпечава представителността на този орган. При реализиране на извънредни процедури с утвърждаване на служебен състав или назначаване на църковното настоятелство, тази представителност се губи, тъй като всички лица, влизащи в състава на църковното настоятелство, макар и формално отговарящи на условията и имащи качествата на църковен настоятел, са определени по волята на един човек, та бил той и епархийският митрополит. Ето защо е необходимо правилното протичане на избора за църковни настоятелства при добра избирателна активност, която обаче може да бъде постигната само при съзнание за важността на въпроса и усилията на митрополитските администрации да убедят членовете на църквата в нуждата от по-дейно участие в процедурите по конституиране на органите на управление. Много удобно е напоследък да се неглижира значението на църковното настоятелство като орган, лишен от съдържание и правомощия, което води до отлив на желаещи да реализират както пасивните, така и активните си избирателни права, а оттам до сформирането и утвърждаването на църковни настоятелства, чиито членове не са избрани от енорийското избирателно събрание, а са определени от митрополита по предложение на енорийския свещеник. Юридически справедливо би било членовете на такива църковни настоятелства да нямат право да определят свой представител, който да участва в избора на епархийските избиратели. Това е въпрос, който заслужава в бъдеще да бъде разгледан, обмислен и нормативно регламентиран, ако не с изменение и допълнение на УБПЦ-БП, то поне със Синодална наредба по смисъла на чл. 58, ал. 12 от Устава.

В заключение може убедено да се приеме, че с активното съдействие на всички членове на църковния организъм, с тяхното съучастие не само в богослужебния, но и в организационен църковен живот, с осъзнаването на иерархичната структура и съборната същност на Църквата, всеки според своето място и функция, съобразено с каноничните принципи, е в състояние да допринесе за нормалното и правилно функциониране на органите на поместната ни църква. Достатъчно е всеки член на Църквата, независимо от положението му в нейните състав и структура, активно да изпълнява своите задължения, за да може основателно да упражнява и своите права. Само тогава всеки, съобразявайки своите действия с нормите, би имал аргументи да изисква приложението на църковните правила и уставни разпоредби, като чрез личния си пример съумее да внуши на църковната иерархия необходимостта и наложителността от точното и еднакво прилагане. Само тогава УБПЦ-БП ще изпълни своето назначение да бъде гарант за законосъобразното управление на поместната ни православна църква. Само тогава поместната ни православна църква ще има моралното право, подкрепено от църковноправните разпоредби, да реализира високото си назначение, бидейки „стълб и крепило на истината“, да бъде нравствен стожер и коректив на обществото, сочещ му правилния път на възход към Бога. Всичко това може да стане, ако не само благодарение на реализиране на правото на информация, то с неговото значимо съдействие, проведено с правилно разбиране и реализиране на юридическите и морални задължения на органите на църковна власт за публичност на техните действия, решения и актове.

Библиография

Милаш, Далматински еп. Никодим. Православно църковно право. Бълг. превод. София, 1904 (фототипно издание на Софийска св. митрополия, 2020) [Milash, Dalmatinski ep. Nikodim. Pravoslavno tsarkovno pravo. Balg. prevod. Sofia, 1904 (fototipno izdanie na Sofiyska sv. mitropolia, 2020) (Bulg.)].

Кьосева, М. „Основни принципи на управление на органите на църковната власт на Българската православна църква – Българска Патриаршия.“ Християнство и култура, 3 (2024): 45-65 [Kyoseva, M. „Osnovni printsipi na upravlenie na organite na tsarkovnata vlast na Balgarskata pravoslavna tsarkva – Balgarska Patriarshia.“ Hristiyanstvo i kultura, 3 (2024): 45-65 (Bulg.)].

Кьосева, М. Гражданска правосубектност на Българската православна църква. Зографски манастир, 2024 [Kyoseva, M. Grazhdanska pravosubektnost na Balgarskata pravoslavna tsarkva. Zografski manastir, 2024 (Bulg.)].

Михайлов, М. Уставът на Българската православна църква – Българска Патриаршия и неговото приложение. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2025 [Mihaylov, M. Ustavat na Balgarskata pravoslavna tsarkva – Balgarska Patriarshia i negovoto prilozhenie. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 2025 (Bulg.)].

„Гръцката църква съобщи за низвержение на наш клирик, Българската мълчи, 28.11.2024 г.“ [„Gratskata tsarkva saobshti za nizverzhenie na nash klirik, Balgarskata malchi, 28.11.2024 g.“]. V:https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,73783/view,article/ (Bulg.)

Окръжно писмо относно низвержението на ставрофофрен иконом Силвестър Янакиев, 31.01.2025 г. [OKRAZhNO PISMO otnosno nizverzhenieto na stavrofofren ikonom Silvestar Yanakiev, 31.01.2025 g.] https://mitropolia-sofia.org/2025/01/31/ (Bulg.)

Окръжно писмо относно низвержението на дякон Иоаннис (Михаил) Джорджакис – клирик на Критската църква, 06.06.2025 г. [OKRAZhNO PISMO otnosno nizverzhenieto na dyakon Yoannis (Mihail) Dzhordzhakis – klirik na Kritskata tsarkva, 06.06.2025 g.] https://mitropolia-sofia.org/2025/06/06/  (Bulg.)

Окръжно писмо във връзка с изборите на нови църковни настоятелства и проверителни комисии, 13.11.2024 г. [Okrazhno pismo vav vrazka s izborite na novi tsarkovni nastoyatelstva i proveritelni komisii, 13.11.2024 g.] https://mitropolia-sofia.org/2024/11/13/ (Bulg.)

_______________________________________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2025, кн. 2, с. 83-100. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[4]. Гръцката църква съобщи за низвержение на наш клирик, Българската мълчи [Gratskata tsarkva saobshti za nizverzhenie na nash klirik, Balgarskata malchi], 28.11.2024 година, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,73783/view,article/ (08.10.2025) (Bulg.).

[5]. Окръжно писмо относно низвержението на ставрофофрен иконом Силвестър Янакиев, 31.01.2025 г. [OKRAZhNO PISMO otnosno nizverzhenieto na stavrofofren ikonom Silvestar Yanakiev, 31.01.2025 g.],https://mitropolia-sofia.org/2025/01/31/%d0%be%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be/ (08.10.2025) (Bulg.).

[6]. Окръжно писмо относно низвержението на дякон Иоаннис (Михаил) Джорджакис – клирик на Критската църква, 06.06.2025 г. [ОKRAZhNO PISMO otnosno nizverzhenieto na dyakon Yoannis (Mihail) Dzhordzhakis – klirik na Kritskata tsarkva, 06.06.2025 g.], https://mitropolia-sofia.org/2025/06/06/%d0%be%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-2/(08.10.2025) (Bulg.).

[7]. Окръжно писмо във връзка с изборите на нови църковни настоятелства и проверителни комисии, 13.11.2024 година. [Okrazhno pismo vav vrazka s izborite na novi tsarkovni nastoyatelstva i proveritelni komisii, 13.11.2024 g.], https://mitropolia-sofia.org/2024/11/13/%d0%be%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be%d0%b2%d1%8a%d0%b2-%d0%b2%d1%80%d1%8a%d0%b7%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0/ (08.10.2025) (Bulg.).

Изображение: авторът отец Михаил Михайлов. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-grI