The salvation of man

Петър Димитров

Abstract

The theme of the salvation of man is important both for Christian literature and for dogmatic theology, for moral theology, in general, it runs through the whole problem of systematic the ology. Here the participation of man in the spiritual life of the Church, participation in the holy sacra ments and church services is of great importance. We will focus on these and some other important questions on the topic raised.

Key words: salvation, spiritual life, sacraments

***

Увод

Богословската литература посочва, че крайната цел и върховното предназначение е общуването (съединението) на човека с Бога, точно както е описан и пътят за постигането на тази цел: това е вяра със спазването на Христовите заповеди, с помощта на Божията благодат. Изглежда, че е достатъчно да се каже само една дума: „Ето пътят! – Върви!“.

Лесно е обаче да се каже: пътят е пред теб, върви! Но как да го направиш? Най-често на хората им липсва желание да вървят по този път. Душа, обременена със страсти, е склонна упорито да отхвърля всяко насърчение и всяка покана; тя се отвръща от Бога, не желаейки да се обърне към Него. Христовият закон не ѝ е скъп; в такава душа няма настроение дори да чуе за Него, или, казано по-просто, не ѝ се иска. Възниква въпросът: как да се достигне до състояние, в което да се появи желанието да се възнесеш към Бога по Христовия път; какво да се направи, така че Божият закон да се запечата в сърцето и човек, действайки според заповедите Господни, да прави всичко естествено, лесно, сякаш по собствена воля, сякаш не е под закон свише, а той (този закон) да извира от самия него?

Нека сега предположим, че човек се е обърнал към Бога, че е обикнал закона Господен. Но ще бъде ли успешно възходът към Бога, пътят на спазване на Христовите заповеди, просто защото има съответно желание? Съвсем не. Освен желанието е необходимо да се притежава сила и умение за действие: необходима е действена мъдрост. Всеки, който тръгне по истинския път на благочестивия живот или с помощта на благодатта започне да се стреми към Бога, придържайки се към Христовия закон, неминуемо ще бъде заплашен от опасността да се отклони от пътя, да се изгуби и да погине, намирайки се в умствената заблуда, че се спасява. Тези лутания са неизбежни поради склонността към грях и разстройството на силите, които се запазват в душата дори след искрено обръщане към Бога и които са способни да представят нещата на човек в изкривена светлина, да го заблудят и погубят. Към тях се присъединяват сатанински интриги, тъй като врагът на нашето спасение много неохотно се разделя с жертвите си, затова, когато някой от неговия кръг тръгне към светлината Христова, той го следва и му поставя всякакви мрежи и капани, за да го хване отново, и често наистина успява да го направи. Затова е необходимо онези, които вече имат желание да тръгнат по посочения път към Господа, да обърнат внимание на всички капани и изкушения, които ги дебнат по този път. Така, тръгващият към Господа, ще бъде предупреден за всичко предварително, ще вижда опасностите, с които неизбежно ще се сблъска, и ще знае как да ги избегне.

Изложение

Има един момент, и той е много забележим, ясно разграничен и забележим в хода на нашия живот, и това е моментът, когато някой започва да живее според Христос, моментът, в който съществените черти на християнския живот започват да се проявяват в човека. Християнският живот е пламенността и силата на активното живеене в общение (съюз) с Бога, чрез вяра в нашия Господ Иисус Христос, чрез Божията благодат, чрез изпълнение на Неговата свята воля, за слава на Неговото пресвято име. Същността на християнския живот се състои в общение с Бога (съюз с Бога) в Христос Иисус, нашия Господ, общение с Бога (съюз с Бога), което първоначално е скрито не само от очите на околните, но и от самия човек. Свидетелството за него, видимо за другите или ясно за нас самите, е огънят на действената ревност за едно-единствено нещо – за християнско богоугодно, с пълно себеотрицание и презрение към всичко, което е противно на богоугодния живот. Следователно, когато този пламък на ревността се разпали в душата, се полага основата на християнския живот; и в когото този пламък не угасне, той живее според Христос. Да живееш в благочестие и общение с Бога е трудно и мъчително, особено в началото. Откъде се намират сили да се изпълняват всички тези трудове както трябва? Отговорът е: от ентусиазирана ревност и с помощта на Божията благодат. И търговецът, и войникът, и съдията, и ученият имат трудна служба, изпълнена с много грижи; но какво ги спира да изпълняват трудовете си? Ентусиазмът и любовта към работата им. Именно това държи човек на пътя на благочестивия живот. Без това служенето на Бога ще бъде истинско бреме за нас, твърде голямо бреме, скука и безпокойство.

Ясно е, следователно, че без ревност ние сме лоши християни: мързеливи, отслабени, безжизнени, нито горещи, нито студени, и животът ни тогава не е нищо повече от скучно и празно занимание. Знаейки това, нека се стремим да се покажем като истински ревностни за добри дела, да бъдем истински угодни на Бога, нямайки в себе си нечистота или порок, нито нещо подобно. Достоверното свидетелство на християнския живот е следователно огънят на деятелната ревност за угаждане на Бога. А сега ще зададем въпроса: как се разпалва този огън и какво го причинява?

Ревността, за която говорим, се задейства от действието на Божията благодат, но не без участието на нашата свободна воля. Християнският живот не е тъждествен с естествения живот. Неговото начало и пробуждане също са особени. Точно както животът се пробужда в семето, когато влага и топлина проникнат до скрития в него кълн, а чрез тях и всеобновяващата се жизнена сила, така и божественият живот се пробужда в нас, когато Божият Дух проникне в сърцето и положи там основата на живота според духа, пречиствайки и възстановявайки помрачените и избледнели черти на Божия образ. Първо се пробуждат желанието и свободното търсене (чрез външно действие), след това слиза благодатта (чрез Светите Тайни), която, взаимодействайки със свободата, ражда огнена ревност. Нека никой не мисли, че може да създаде в себе си такава сила, която ражда духовен живот: за нейното придобиване човек трябва да се моли и да се подготвя да я получи. Огънят на ревността с духовна сила – това е благодатта Господня. Божият Дух, слизайки в сърцето, започва да действа в него не само с пламенна, но и с вседействаща ревност.

Следователно, ако искате да започнете християнски живот, търсете Божията благодат. Моментът, в който благодатта ви осени и се съедини с вашата воля, ще бъде моментът на раждането на християнски живот във вас – силен, непоколебим и плодотворен живот. Къде можете да намерите и как можете да получите благодат, която е началото на живота? Придобиването на благодатта и освещаването на нашето същество чрез нея се усъвършенства в Светите Тайни. В тях ние се предаваме на действието на Бога или предлагаме на Бога своята безполезна и паднала природа, а Той я преобразява чрез Своето действие. На Господа му е било угодно, за да посрами гордия ни ум, да скрие силата Си под прикритието на простата материя в самото начало на истинския живот.

Как се случва това – не можем да проумеем, но целият християнски опит свидетелства, че не се случва иначе.

Има две Свети Тайни, които са най-свързани с началото на християнския живот: Кръщение и Покаяние. Ето защо правилата относно началото на истинския живот според Христос могат да бъдат групирани около Кръщението и Покаянието. Кръщението ни освобождава от всички тези злини. То премахва проклятието чрез силата на Христовия кръст и възстановява на човека Божието благословение: тези, които приемат Кръщение, са Божии деца, както самият Господ им е дал да се наричат и да бъдат. „А ако са деца, то и наследници: наследници Божии и сънаследници Христови“ (Римляни 8:17). Небесното царство принадлежи на кръстения веднага след Кръщението. Той е освободен от властта на Сатана, който сега губи властта си над него и силата да действа произволно в него. Влизайки в Църквата – това убежище и пристанище на човешкия род – Сатана е възпрепятстван да има достъп до новокръстените. Той е в Църквата сякаш в безопасно затворено пространство.

Чрез кръщението, семето на живота в Христос се полага в душата на детето и това семе остава в него; но този живот все още сякаш не е негов собствен, а действа като сила, която само го оформя и формира. Духовният живот, заченат в детето чрез благодатта на Кръщението, ще стане собственост на човека в истинския смисъл, в цялата му пълнота, като съобразен не само с благодатта, но и с качеството на разумно създание, от момента, в който човекът, станал (само)съзнателен, свободно се посвети на Бога и с доброволно, радостно и благодарно приемане възприеме благодатната сила, намираща се в него. Още преди това в него действа истински християнски живот, но, може да се каже, без негово знание; той действа в него, но все пак сякаш не е негов. Обаче, от момента на неговото знание и свободен избор, християнският живот става негова собственост, не само изпълнена с благодат, но и свободна.

Първо ще обърнем внимание на детето в люлката, в периода преди пробуждането на каквито и да е способности у него. Това дете е живо, което означава, че може да се повлияе на живота му. Тук се създава място за Светите Тайни, а след това и за цялата църква. Там, разбира се, са и вярата и благочестието на родителите.

Честото причестяване със Светите Христови Тайни (и бихме могли да добавим още: колкото е възможно по-често) по жив и деятелен начин съединява с Господа Неговия нов член чрез Неговото пречисто Тяло и Кръв, освещавайки го, дарявайки му мир на духовните му сили и правейки го недостъпно за силите на тъмнината. Тези, които действат по този начин, със сигурност са забелязали, че едно дете, след като получи Свето Причастие, е потопено в този ден в дълбоко спокойствие, без обичайните бурни движения на естествените нужди, дори и най-основните. Детето понякога е изпълнено с такава радост и духът му е толкова развълнуван, че се втурва да прегърне всички, сякаш са негови. Не рядко причастието е съпроводено и с Божии чудеса. Така Свети Андрей Критски не е могъл да говори дълго време в детството си. Когато родителите, с болка и съкрушено сърце, се обърнали към молитвата и средствата на благодатта, Господ, докато детето се причестявало, внезапно разкъсал оковите около езика му с благодатта Си. И този език по-късно се превърнал в изобилен извор на хваление и мъдрост, с който е напоена цялата Христова Църква. Един лекар свидетелства, според своя опит и наблюдения върху деца, че при детски заболявания най-често е необходимо детето да се заведе на причастие и че, ако това се направи, много рядко се налага да се прибягва до допълнителни медицински средства.

Децата са силно засегнати от честото им водене на църква, целуването на Светия кръст, Евангелието, иконите и покриването им с въздух. Същото можем да кажем и за това, което обгражда детето в къщата – честото поставяне на детето под икони, честото прекръстване, поръсването му със светена вода (агиасма), паленето на тамян, прекръстването на люлката на детето, храната и всичко, до което детето се докосва, свещеническите благословии, внасянето на икони от църквата в къщата и четенето на молитви. С една дума, всичко, което е църковно, по неизразим и чудотворен начин укрепва и подхранва блажения живот на детето, представлявайки най-сигурната, най-сигурната ограда и непреодолима преграда пред невидимите сили на тъмнината, които винаги са готови да проникнат в душата, която тепърва започва да се развива, за да я заразят със зловонния си дъх.

Освен тази видима защита, има и такава, която е невидима за човешките очи: Ангелът Хранител, пазител и покровител на душата и тялото на детето, даден му от Бога при кръщението. Той закриля детето, невидимо му влияе с присъствието си и в случай на нужда, особено в извънредни и трудни ситуации, напътства родителите какво трябва да правят с детето.

Благоразумието може да се забележи у децата много рано. То се развива заедно с речта и се усъвършенства заедно с нея. Затова е необходимо да се свърже формирането на ума с развитието на речта. Основното нещо, което трябва да се има предвид, са здравословните понятия и преценки за всичко, което заобикаля детето и което може да привлече вниманието му, основани на християнските принципи: кое е добро и кое е зло, кое е правилно и кое е грешно. Детето може да се запознае с тези понятия и преценки много лесно, чрез обикновени разговори и въпроси.

Децата са склонни към многобройни желания: всичко ги интересува, привлича ги и следователно поражда у тях определени желания. Неспособно да различи доброто от злото, детето жадува за всичко и всичко, което иска, е готово да направи. Ако оставим детето само, то ще стане неконтролируемо своенравно. Затова родителите трябва стриктно да следят тази страна на умствената дейност. Най-простият начин да я сведат до приемливи граници е да научат детето да не прави нищо без разрешение.

Под влияние на вече описаното действие на ума, волята и нисшите сили, сърцето също ще придобие от само себе си предразположение към здрави, истински добри чувства, както и навик да се наслаждава само на това, което доставя истинско удоволствие, и изобщо да не се стреми към това, което, прикрито като фалшиво удоволствие, впръсква отрова в душата и тялото. Сърцето всъщност представлява способността да се преживява и усеща пълнотата и богатството на живота. Когато човекът е живял в свято общение с Бога, той е намирал наслада в божествените неща, осветени от Божията благодат. След грехопадението обаче той е загубил това чувство и е започнал да жадува за чувствени удоволствия. Благодатта на кръщението го освобождава от това, но чувствеността отново е готова да изпълни сърцето му. И това не бива да се допуска: сърцето трябва да бъде оградено от подобни влияния. Най-ефективното средство за възпитаване на истинска наслада в сърцето е църковността. Затова децата трябва постоянно да пребивават в тази атмосфера. Усещането за всичко свято, красотата на живота в тази среда, в тишина и духовна топлина, дистанцирайки се от всичко, което води до фалшив блясък, смут и запустение на този свят, се запечатват най-добре в сърцето именно в Църквата. А именно, храмът, духовното пеене, иконите, представляват, както по съдържание, така и по сила, най-красивите и величествени предмети, с които детето се среща и запознава. Струва си да се има предвид и фактът, че според вкуса (пристрастията) на сърцето, човек ще се определи за бъдещото си, вечно обиталище; и чувствата на сърцето ще бъдат такива, каквито ги оформим. Очевидно е, че театърът, циркът и подобните забавления не са подходящи за християнско образование. Ако душата бъде успокоена и приведена в ред по този начин, тя няма с присъщия си хаос да създава пречки за развитието на духа. Духът се развива по-лесно от душата; той проявява силата и дейността си преди душата. Към действията на духа включваме: страха Божи (който съответства на разума), съвестта (която е адекватна на волята) и молитвата (която съответства на чувството). Страхът Божи ражда молитвата и обновява и очиства съвестта. Децата имат предразположеност към тези чувства и ги възприемат много бързо. Това се отнася особено за молитвата: тя много лесно навлиза в детската душа и децата не я създават просто с езика си, а със сърцето си. Това е обяснението защо децата толкова охотно и неуморно участват както в домашните молитви, така и в църковните служби и защо толкова много се радват на това. Поради тази причина децата не бива да бъдат лишавани от тази част от образованието си, а напротив, те трябва постепенно да бъдат въвеждани в тази свещена скиния на човешкото съществуване. Колкото по-рано в душата се всели страх Божий и колкото по-рано се събуди молитвата, толкова по-непоколебимо ще бъде благочестието в по-късен етап от живота.

Но най-важното е децата да развият склонност да изпитват съвестта си и съзнателно, благоразумно отношение към нея. Съзнанието и благоразумието са качества от изключително значение за живота; но както е лесно да се оформят, така е лесно и да се задушат в детското същество. За малките деца волята на родителите представлява едновременно закон на съвестта и Божи закон. Нека родителите насочат цялото си благоразумие и всичките си заповеди така, че децата да не бъдат поставени в ситуация да нарушават волята им, а ако това се случи, е необходимо да се създаде у децата покаяно настроение. Това, което е слана за новоцъфтящите дървета, е нарушение на родителската воля за детето. То не може да погледне родителите си в очите, избягва нежността им, иска да избяга, да се изолира; през това време душата става все по-груба, детето се отчуждава. Колко е добре да се създаде предварително у детето готовност за покаяние, за да може в случай на нужда да се обърне към старейшините без страх, с доверие и през сълзи и да каже: „Ето, аз направих това и онова, което не е правилно!“. Всичко това, разбира се, ще се отнася до най-обикновените неща, но най-важното е, че по този начин се полага основата за по-късно постоянство в истинското благочестие и целия характер на човека, за готовността да се изправи веднага след падението, и второ – че по този начин се придобива изкуството на бързото покаяние и самоочистване или обновление чрез покаятелен плач.

Началото на благословения християнски живот се полага в Кръщението. Но малцина запазват тази благодат, докато мнозинството християни я губят. Виждаме, че в реалния живот някои са повече или по-малко покварени, със зли зародиши, на които е било позволено да се развият и вкоренят в тях. Други може да са имали добро начало, но в младостта си младите хора го забравят, било по собствена склонност, било поради чуждо изкушение, и започват да свикват със злото и наистина свикват. Никой от тях все още няма истински християнски живот в себе си, така че трябва да го започне отново. Нашата свята вяра ни предлага за това светото Тайнство на Покаянието. „Ако някой съгреши, имаме ходатай при Отца, Иисуса Христа Праведния“ (1 Иоан 2:1). „Ако си съгрешил, осъзнай греха си и се покай. Бог ще ти прости греховете ти и ще ти даде „ново сърце и нов дух“ (Иезекиил 36:26). Няма втори шанс: или не греши, или се покай! Съдейки по големия брой на онези, които падат след Кръщението, дори би било справедливо да се каже, че за нас покаянието се е превърнало в единствения източник на истински християнски живот.“

Трябва да се знае, че в Светото Тайнство Покаяние за някои хора дарът на живот на благодат, който те вече са получили и който е активен в тях, само се пречиства и разпалва; за други обаче се полага самата основа на този живот, дарът им се дава отново и те го получават отново.

Заключение

Спасението трябва да бъде главната цел на земния живот на човека и е избавление на човека от греха, от проклятието, от смъртта. Спасението на хората зависи от Бога и от самия човек, защото човек не може да бъде спасен без Божията помощ, а Бог не може да спаси човека без човека. Епископ Теофан Затворник, излагайки светоотеческото учение по този въпрос, пише, че „Бог би могъл да ни създаде без нас, но не може да ни спаси без нас“. Следователно, според него, „във въпроса за нашето спасение трябва да разграничим две страни: устройването на спасението от Господ Спасител, или домостроителството на спасението, и след това прилагането на това към спасението на всеки, или създаването на спасението от всеки. В първата всичко е от Господ Спасител, а във втората нашето участие е налице и е толкова важно, че е условие за спасение“. В съответствие с това, основният проблем в православното богословие е учението за това какво е направил Бог за спасението на човека и какво трябва да направи самият човек, за да се спаси. Сега изцелението и спасението на заразените от греха потомци на Адам означавало по същество ново сътворяване на човека. То станало чрез кръстния подвиг на Божия Син, възприел в Себе Си цялата пълнота на психофизическата природа на човека и станал „втори Адам”, възстановил в първоначалното достойнство природата на първия Адам (тоест на цялото човечество).

Използвана литература

„Пътят към спасението‘‘. Свети Теофан Затворник

__________________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, Пловдив, УИ Паисий Хилендарски, том 28 (33), нова серия, 2025, с. 200-207. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: Христос спасява любимото Си творение – човека. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-g21