Църквата Христова и Царството Божие*

(Опит за разграничаване на понятията)

Протоиерей Владимир Башкиров

Наскоро попаднах на едно при­ложение към списанието „Правосла­вен събеседник“ от 1910 година, № 7-8, в ко­ето е поместено обширно и интерес­но изследване, озаглавено „Христова­та Църква и Божието Царство“. В него авторът Иосиф Васильевич Борков поставя един важен, но не напълно изяснен въпрос относно значението на изразите Цър­ква Христова и Царство Божие и връзката между тях. Разсъжденията на автора са актуални и днес, поради ко­ето намирам за необходимо да разк­рия съдържанието им накратко, с ня­кои мои коментари върху тях.

Съдържанието на израза Църква Христова е ясен и разбираем за все­ки християнин. В по-широк смисъл думата Църква притежава няколко зна­чения. В Свещеното Писание с Ecclesia се обозначава единството между всички разумни същества на небето и земя­та, съединени „под един глава – Хрис­та“ (Ефесяни 1:10), сонма от праведници, които пребивават на небето (Евреи 12:23), християните, които се намират под ръководството на църковната ие­рархия (Деяния на светите апостоли 20:28); християнското се­мейство също е наречено Църква (Деяния на светите апостоли 8:1; 13:1; 1 Коринтяни 1:2; 1 Солуняни 1:1; 1 Коринтяни 16:19). В славянския превод на Псалом 25:5 Църк­вата се разграничава от събранието на нечестивите: „намразих сборището на злонамерените[1]“.

Никео-Цариградският символ на вярата предава още по-точно съдър­жанието на израза Църква Христова посредством нейните четири основни характеристики – една, света, събор­на и апостолска.

Според записаното в Катехизиса, издаден по времето на патриарх Филарет (починал 1633), „Божията Църква е съ­бор (събрание) от вярващите в Бога, които непоколебимо изповядват една православна вяра и достойно приемат светите Божествени тайни, свързани чрез Иисус Христос – глава на Църк­вата“.

Според тази дефиниция Божия­та Църква или Църквата Христова е събрание от християни, които живе­ят в определено време на земята, съе­динени са чрез една вяра в Иисус Христос, ръководени са от църковна иерархия, пазят непроменено Христо­вото учение такова, каквото ни е пре­дадено от Самия Господ Иисус Хрис­тос и от Неговите апостоли[2]. Лекота­та, с която определяме Църквата, ни позволява да обобщим, че догмати­ческото съдържание на израза Църк­ва Христова е изяснен отдавна.

По друг начин бихме подходили спрямо израза Царство Божие. Той се среща на много места в Новия Завет, но въпреки това не е лесно да се оп­редели точно неговото съдържание. В руската богословска литература на този въпрос са посветени не много из­следвания. Бихме могли да посочим само някои от тях, които по различни начини отговарят на въпроса: какво трябва да разбираме под Царство Бо­жие[3], но липсват сериозни съчинения относно взаимоотношението между Царството Божие и Църквата Хрис­това. Изследователите не се занима­ват специално с тази тема и поради следната причина: в богословската ли­тература нерядко двата израза са вза­имозаменяеми. „У православните бо­гослови, както и у римокатолическите – пише Н. М. Иванцов – нерядко се сре­щат изрази като: „Царството Божие, или което е същото, Църквата“; „Цър­квата или както я наричаме, Царство­то Божие[4]“.

Много изследователи привеждат едни и същи текстове от Свещеното Писа­ние както в подкрепа на своите възг­леди за Църквата, така и на възгледи­те си за Царството. Те се позовават на светите отци и учители на Църк­вата, които, както например св. Иоан Зла­тоуст, наричат Църквата Царство Бо­жие, Христово Царство, Небесно Цар­ство. Те ѝ приписват характеристи­ки, които в Свещеното Писание се отна­сят за Царството и разкриват негова­та същност[5]. В светоотеческите раз­съждения не е посочена ясно разли­ката между Църквата и Царството. Непрецизното формулиране на тяхно­то съдържание е причина да се изпол­зват взаимозаменяемо.

Бихме могли да приведем и мно­го библейски текстове, които откри­ват разликата между Царство Божие и Църква Христова. В Новия Завет за Царството Божие се говори като за духовно Царство, което се различа­ва от земните институции: „А попи­тан от фарисеите, кога ще дойде Цар­ството Божие, отговори им: Царст­вото Божие няма да дойде забеляза­но, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, Царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:20, 21); „Защото Царството Божие не е яс­тие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа“ (Римляни 14:17)[6].

Църквата Христова обаче не мо­же да бъде характеризирана само ка­то духовен организъм. Според опре­делението, което приведохме по-горе, тя е общност от вярващи с особена организация, тоест Църквата същест­вува като видима институция, която има конкретни духовни характеристи­ки. Това определение не може да бъ­де отнесено към Царството Божие. Ако изразите Царство Божие и Църк­ва Христова са тъждествени, би било възможно те да се използват като вза­имозаменяеми във всички библейски текстове, но подобни текстови ком­бинации не са възможни навсякъде. За пример ще посочим Лука 17:20, 21: „Царството Божие няма да дойде за­белязано… Понеже ето, Царството Божие вътре във вас е“. Можем ли да твърдим, че Църквата Христова е не­видима и се намира вътре у човека? Разбира се – не, защото Църквата има външна, видима страна и нейният про­изход, развитие и история са добре познати.

Нека да размислим върху текста от Господнята молитва: „Да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята во­ля, както на небето, тъй и на земята“ (Матей 6:10). Уместна ли е замяната на съществителното Царство с Църква, когато в молитвата се посочва, че Цар­ството Божие предстои да дойде или, че то вече се е приближило, а Църк­вата Христова е създадена преди сто­летия и за нея не можем да кажем, че ще се съгражда или ще бъде съграде­на?

Трябва да обърнем внимание и на друг важен детайл. Не всички чле­нове на Църквата Христова принад­лежат към Царството Божие, а само тези, които постоянно се усъвършен­стват и не гледат назад (Лука 9:62), тоест не се съблазняват от изкушенията в грешния свят[7]. Членове на Църквата могат да бъдат и съгрешаващите, ако не са отпаднали от вярата, не са похулили Светия Дух и не се отчайват за­ради невъзможността да се спасят[8]. Мисията на Църквата е да подкрепя християните в духовно-нравственото им усъвършенстване, да ги предпазва от извършване на грехове и да ги во­ди към спасение. Целта на Царство­то Божие не е такава и тази е една от сериозните разлики между тях.

Какви са взаимоотношенията между Църквата и Царството? За да определим вярно характера на тези взаимоотношения, ще продължим размисъла, сравнявайки приликите и разликите между Царство Божие и Църква Христова, като подкрепяме разсъжденията си с новозаветни тек­стове.

Ще се спрем на по-важните при­лики между тях.

Както Църквата Христова, към която принадлежим, така и Царство­то Божие, към което се стремим, съ­ществува на земята, поради което би могло да се означи и като земно Цар­ство Божие. Тази идея извеждаме от новозаветните текстове, в които е за­писано, че вярващите придобиват Царството Божие още докато живе­ят на земята, тоест преди тяхното пре­селване на небето (Матей 6:3; 12:28; Марк 1:15; Лука 6:20, 21).

Църквата Христова е съградена за хората, но и Царството Божие е предназначено за тях, осъществява се във всеки един човек и се проявява посредством всички. Това се потвър­ждава от много новозаветни тексто­ве: Матей 5:3, 20; 7:21; 12:28; 18:3. Господ Иисус Христос нарича Себе Си Ос­новател на Църквата: „…ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Матей 16:18), но и на Царството: „Моето Царство не е от тоя свят“ (Иоан 18:36).

Някои от тях потвърждават то­ва. Царството Божие е назовано и Христово Царство (Ефесяни 5:5), както и Църквата, която е „Църква на Гос­пода и Бога, която Той си придоби със Своята кръв“ (Деяния на светите апостоли 20:28). Но Църквата е и Божия Църква (1 Солуняни 2:14; 1 Коринтяни 10:32; 11:16), както и Царството, което Спа­сителят нарича Царство Божие (Матей 12:28; Марк 1:15; 4:26; 9:47).

Прочетете още „Църквата Христова и Царството Божие*“