Архимандрит Горазд

Религията на траките принадлежи към естествените религии, в които много религиозни понятия са силно изопачени. При сегашния стадий на научно изследване ние знаем твърде малко за бита, религията и културата на траките, които са вставени като компонент в антропологическия и психологически образ и строй на нас българите. D-r Friedrich Müller[1] изказва мнение, че «трако-илирийците първи са се отделили от общия индоевропейски (индогермански) корен и като напуснали арменските планински области, завладели Балканския полуостров». Следователно, според Мюлер, трако-илирийците са вторите по древност заселници, след баските, в Европа. Тракийците се поселили на изток от река Дрин по средното течение на българска Морава и до горното течение на река Струма, като се прострели до Егейско море. На север те достигнали до река Дунав, а на изток – до Черно море. Херодот, бащата на историята, пише, че тракийското племе гети населявало областта на север от Хемус (Стара планина) близо до морето и през IV-ти век преди Рождество Христово преминало Дунав и основало могъща гетска държава. На запад от гетите живяло тракийското племе кробизи (покрай реките Вит и Осъм), а малкото племе миси – по течението на река Цибър (Киамбра Джибра) и още по на запад – трибалите, от Горни Искър до река Дрин, тимахи – по река Тимок и прочее.

В Родопа са живели така наречените  от Херодот траки сатри (от албанската дума сатр – меч[2]. Това племе Тукидит нарича диами[3]. На едни от високите родопски върхове сатрите имали светилище на бога Дионис, чиито жреци, наречени беси (на гръцки висси) пророчествали (предричали бъдещите събития и съдбата на хората). Това светилище посетил Александър Велики при похода си към река Дунав през 335 година. И във времето на Октавиан  Август се говори за това светилище на бесите, както вече започнали да се наричат траките в Родопа. Бесите-траки отстоявали правата на своята народностна общност много векове и след завладяването им от Рим. От времето на римския император Траян (началото на II-ри век след Рождество Христово) е открит един надпис на латински и гръцки език, „западно от Пазарджик на около 5 км, в който бесите са назовани по латински «Vessi» и по гръцки – «Висси». Един от големите християнски мисионери сред траките бил епископ Никита Ремесиански, а през V-ти век, когато много траки били романизовани, бесите извършвали християнското богослужение на своя роден език.

Първият световен конгрес по тракология вече сочи големия интерес, който се проявява в научния свят към този огромен народ, влязъл в историческите повествувания на много древни писатели и историци, в монументалните паметници и писмени документации столетия преди новата ера и след нея.

Религията на траките споделя всички характерности на религиозното съзнание и преживяване, както и на външните им изрази. Тя е и знание, и воля, и чувство знание, придобивано чрез устно или писмено предаваната теогония и космогония, разкази за чудеса, поговорки и други, воля за действие чрез жертвоприношенията, молитвите, обетите-обричания и тяхното изпълнение, постенето, подвизите в името на вярата и чувство, което одухотворява действията на вярващия човек, импулсира религиозното му мислене и въображение, мотивира религиозната му възторженост и мистика, както и творбите на химни, просби и благодарения, които формират религиозния култ.

Религията на траките е не само основен, но и крупен фактор в бита, в духовната и материална култура, в държавното и социалното им устройство, та дори и във военната им настроеност и бойното им изкуство. Като всяка религия и религията на траките има своя история, защото има своя растеж и своите промени. Религиозното развитие на траките движи развитието на езика им, на устните им предания, на изкуството им, на строителството им, на песенното им творчество. И съвсем естествено, самият им културен напредък оказва своето влияние и довежда до нови, по-съвършени религиозни представи, по-възвишени понятия за божеството и нормите на взаимоотношенията между божеството и човека, като едновременно с това се облагородява култът. Трудно би било да си обясним бита на траките, моралните им и правови норми, родовия им морал, племенното им и държавно устройство, без да познаваме тяхната религия поне в най-общите ѝ черти. При траките явленията в природата и събитията в живота на човека и на обществото се разбират и приемат като воля за божеството. Религията на трака му дава понятията за добро и зло, за семейни и обществени задължения, за личен дълг и чест. Почти всички археологически находки от тракийски произход, като свидетелстват за материалната и духовна култура на траките, са такива именно, като въплъщение на религиозната им мисъл, на творческото им религиозно въображение и битност. И трябва да кажем, че от времето на първите сведения на траките, които Омир дава в IX-ти век преди Рождество Христово, а именно: «Новодошлите тракийци стануват… заедно с тях е и царят им Резос. Аз му видях и конете, прекрасни и твърде големи. Те са по-бели от сняг, а с ветровете на тичане равни. Злато и сребро му красяха дори колесницата нова. Има и златни огромни доспехи. За гледане чудо! А не прилича на смъртни да носят такива доспехи, ала напълно подхождат на боговете безсмъртни… храбри тракийци[4]. Вятър от Троя ме тласна при Исмар, града на кикони (тракийско племе), аз разруших им града. Ала спасени кикони отишли при други кикони… по-храбри и по-многобройни… опитни в битки с мъжете с колесници. Колко листа и цветя са на пролет, те толкова бяха… Паднаха (от нас)… по шестима от кораб: всичките други избягахме с мъка от смъртната участ… загубили много другари… убити в полето от тези кикони (траки»)[5] (Одисея, IX, 39-66), до времето, когато те строят гробници по горното течение на река Тунджа, в околността на град Казанлък, през IV-ти и III-ти век преди Рождество Христово в този близо шествековен период и култови въплъщения има огромна разлика. Тази разлика се вижда от изследванията на гробниците, открити в района на град Казанлък и околността, а именно: гробницата в древния град Севтополис, основан от тракийския цар Севт в края на IV-ти век преди  Рождество Христово и на гробницата, западно от град Мъглиж, от втората половина на III-ти век преди Рождество Христово, които са импозантни построени със сложна вътрешна архитектура, изградени с тухли, с много и изящни куполни форми.Тези построения са диктувани от изменените религиозни представи, от едно по-богато религиозно повествувание за задгробния живот от повишените и изменени култови изисквания и вероучителни тези. Тези, колкото оригинални паметници на архитектурата, толкова и ценни свидетели на изящен художествен вкус, разкриват достигнатата висока степен на строителна техника у траките и на вече много напредналата им тракийска култура, стимулирана от религиозното им чувство.

Писмеността е изключително важен фактор както за създаването, така и за развитието на еднакви представи за божеството (божествата); писмеността улеснява и уеднаквяването на религиозния култ в даден народ.При траките липсата на собствена писменост попречила за създаването на единно тракийско вероучение. Това подпомагало поддържането на местните религиозни тракийски обичаи и култове. Необходимостта от писменост и възприемането ѝ от гърците съдействали на гръцкото религиозно и културно влияние върху траките. Много религиозни паметници, създадени във връзка с празници, при погребения (могили с вътрешни постройки за покойниците, надгробни плочи стълбове, саркофази, плочи, на които се записвали обети-обещания към дадено божество за извършване някакъв подвиг или правене материална жертва) били писани на гръцки език. Най-вече такива паметници има по българското черноморско крайбрежие, където гръцкото културно влияние върху траките било улеснено от търговско икономическите контакти между гърци и траки.

Гръцкото религиозно влияние върху траките първоначално се проявява по черноморските градове Истрос до делтата на река Дунав, Катис, Одесос, Месемврия, Анхиало, а по-късно и във вътрешността на днешна България, когато Филип II Македонски основава град Филипополис, град Кабиле на река Тунджа (при днешния град Ямбол) и старотракийското поселище Берое (днес Стара Загора).

Религиозното влияние на гърците извън тези градове и техните околности било или много слабо, или никакво. Професор Янко Тодоров, траколог, обосновано твърди, че траките са имали своя самобитна култура и са я запазили, опазвайки ревниво вярата в своите божества; с тази вяра, с нейния култ и със своята култура те повлияват и на други народи. А от изследванията на световноизвестния академик Владимир Георгиев върху тракийския говор узнаваме как тракийският език навлиза в говора на гърците и то чрез възприетите от траките тракийски религиозни повествувания и религиозни култове на различни божества. Бележитият историк професор Димитър Ангелов в най-новия си труд пише: Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос… Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура и не била в състояние да оказва някакво особено въздействие върху голямото мнозинство, което нито знаело гръцки, нито се интересувало от гръцката култура[6]. Като липсвала тракийската писменост, единственото средство, чрез което се освежавала историческата памет на траките, е било религиозното устно повествувание и практикуването на религиозния култ на различните божества. Това е поддържало духовната връзка между минали, настоящи и бъдещи поколения: това е осъществявало моралната опора на тракийското етническо съзнание. И професор Димитър Ангелов продължава: «Очертал се постепенно своего рода «разрив» между един слой образовани хора и масата от населението, който разрив се чувствал през епохата на елинизма и който станал още по-подчертан след завладяването на Балканския полуостров от римляните»[7]

Данни от произведенията на римския поет Овидий, който бил заточеник в град Томи, на черноморския бряг, в началото на I-ви век преди Рождество Христово, подкрепят становището на професор Янко Тодоров и на професор Димитър Ангелов, а именно: Овидий съобщава, че тракийското племе гети не знаело гръцки език и че «тук-там в езика им се срещат следи от гръцки, но вече са добили варварски облик»[8] 

Главно тракийско божество е Залмоксис. Сократ разказва: «Научих това припяване – баене (Еподи) там в похода (в Потидея в 432 година преди Рождество Христово) от едного от тракийските лекари на Залмоксис, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата.Този тракиец думаше, че елинските лекари добре говорели това, което аз ви казах сега. Но Залмоксис, нашият цар, който е бог – рече той, казва, че както не бива да се почва да се лекуват очите без главата и главата без тялото, така и тялото – без душата[9]»

Прочетете още „Религията на траките и нейните отражения в живота и културата на балканските народи*“ →