Чавдар Спасов

Abstract:

Chavdar Spasov, Abstract: A Spelling problem or „how to write“ phrases: „Holy Scripture“ or „Holy Scripture“, „Old Testament and New Testament“ or „Old Testament and New Testament“, placed in the context of the need for one-way pedagogical impact. The aim of this article is to raise the issue of the spelling of the phrases “Holy Scripture,” “Old Testament,” and “New Testament” within the scientific community. The problem is both linguistic and theological in nature, as it concerns concepts fundamental to theological knowledge. However, discrepancies in the spelling of these terms in textbooks across different subjects hinder the work of both students and teachers, leading to a lack of consistent pedagogical influence.

Keywords: The Spelling, „Old Testament“ and „New Testament“, Pedagogical Influence

Първо, бих искал да започна с това, че с тази статия не си поставям за цел да направя преглед на многообразието от аспекти, интерпретиращи от морфологична гледна точка различните случаи на употреба на главна буква нито в исторически, нито в сравнителен план, което по своята същност би било колосално по своята същност изследване.

Второ, не си поставям за цел и да осветля научно един по същество колкото езиковедски, толкова и богословски проблем, като заема едната или другата страна. Задача ми е съвсем скромна – да представя още една гледна точка относно въпроса за правописа в посочените в заглавието словосъчетания, а именно: „Свещеното писание” или  „Свещеното Писание”, „Стар завет и Нов завет” или „Стар Завет и Нов Завет”. Тази гледна точка обаче считам за изключително важна, защото касае еднопосочността на педагогическото въздействие при обучението на подрастващите.

В пояснението „Паричните единици в Новия Завет”, включено след текстовете на всичките 77 книги от Библията, в изданието: Библия – сиреч книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет, издание на Светия Синод на Българската църква от 1991, е употребена формата „Новия Завет[1]”. Доцент Ивайло Найденов, понастоящем декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, в книгата си „Библейският Иона” също многократно употребява формите „Свещеното Писание”, „Стар Завет и Нов Завет”. Като примери могат да се посочат: на стр. 19 пише: „Книгата на пророк Иона е неразделна част от канона на Стария Завет[2]”, на стр. 175 е употребена формата „Свещеното Писание [3]”.

Не само днешните преподаватели богослови, но и старите и уважавани професори по различните богословски научни дисциплини в Софийския университет в своите научни трудове и статии употребяват единствено и само правописните форми „Свещеното Писание” и „Стар Завет и Нов Завет”. Красноречив пример в това отношение е професор протопрезвитер Николай Шиваров, който в научния си труд, изучаван и днес от всички студенти бъдещи богослови – „Херменевтика на Стария Завет”, още в самото заглавие е употребил гореспоменатата форма[4]. Същото се отнася и до професор Христо Гяуров, който използва навсякъде по-старите форми „Св. Писание[5]” и „Вехтия и Новия Завет[6]”. Този списък може да бъде продължен с десетки имена на български учени в областта на богословските науки, което в случая е напълно излишно.

Не е излишно обаче да видим как стоят нещата в новоиздадените учебници по религия за начален и среден курс на общообразователните училища. То е необходимо, защото въз основа на Заповед № 06-00-159 от 28.08.1997 година на Министерството на образованието и науката религията получи място в учебните планове на общообразователното училище като свободноизбираем предмет (СИП или ФУЧ), а след приетата Инструкция № 2 от 23.06.2003 година от Министерството на образованието и науката и на задължително избираем предмет (ЗИП или ИУЧ)[7]. От настоящата 2020-2021 учебна година предметът „Религия” ще продължава да се изучава като избираем (ИУЧ) за учениците от първи до дванадесети клас, но вече ще е с учебници, одобрени от Министерството на образованието и науката, а не само с учебни помагала. Обучението ще се провежда по предварително зададени програми, утвърдени със заповед № РД09-1474 от 24.08.2018 година на МОН[8], по три направления:

1. Религия (християнство),

2. Религия (ислям),

3. Религия (неконфесионално обучение).

До настоящия момент са издадени учебници по учебния предмет „Религия–християнство-православие” само за учениците от първи до пети клас, като предстои и издаването на учебници за следващите класове. В учебника „Религия – християнство-православие за пети клас”, издание на Българската православна църква-Българска патриаршия от 2019 година, констатираме употребата на едни и същи правописни форми. В първия раздел със заглавие: „Библията – книга на живота” на стр. 8 четем: „Двете части на Библията, Старият и Новият Завет…” и „Днес Свещеното Писание е преведено на повече от 2400 езика…”[9]. Не по-различно е и в учебника за четвърти клас, където още на стр. 3 пише: „Разгръщаме популярните страници на Свещеното Писание”, а на стр.16: „В Новия Завет Божият Син Иисус Христос обединява тези заповеди (Десетте Божии заповеди – бележка моя) в две – любовта към Бога и към ближния”[10].

Прочетете още „Един правописен проблем или „как трябва да се пишат словосъчетанията: „Свещеното писание” или „Свещеното Писание”, „Стар завет и Нов завет” или „Стар Завет и Нов Завет”, поставен в контекста на необходимостта от еднопосочност на педагогическото въздействие*“ →