Димитър Киров

Помрачаване на Божия образ у човека

Човекът, съблазнен и увлечен към злото, не могъл да различи добро от зло, злоупотребил със свободата си и, като се поддал на измамата на лука­вия, отпаднал от Бога. Тогава грехът и злото проникнали у него и получи­ли достъп и власт над цялото му потомство. И както всяко същество чрез размножаване наследява белези на своите родители, така и новороде­ният човек носи генетични заложби на родителските си форми: човекът ражда човек, грешникът – грешник, страстният – страстен[1]. Ето печал­ното Адамово наследство, което по­лучава всеки от нас със самото си появяване на света! И това наслед­ство ние още повече умножаваме със собствените си грехове в продълже­ние на целия си живот.

Според християнското учение гре­хът нанесъл тежки поражения на човека, но той не засегнал същността на Божия образ у него и не довел човека до загубване на високото му достойнство[2]. Божият образ остава ненакърним и безсмъртен дори когато човек изпитва душевни страдания, физически болести и смърт. Схва­щайки в този аспект последиците от грехопадението, св. Григорий Ни­сийски оприличава греха у човека на ръжда, на кал, на мрак, които пок­риват душата му и не позволяват благодатната божествена светлина да се докосне до нея. Макар че човекът изменил на богоподобната си природа и на нравственото си назначение всеблагият Бог и след грехопадението му промислял за него, а човекът копнеел по Бога. Въз основа на битийната си обусловеност от Бога и на религиозно-нравствената си потреб­ност човек се привлича от Бога и сам търси съпричастност с Вечното и Съвършеното, за да възпълва не­съвършенството си[3]. И в греховното си състояние човек осъзнава в себе си желание да върши добро, дори сe устремява към него и го търси: „Же­лание за добро има у мене, но да го върша, не намирам сили“ (Римляни 7:18), изповядва св. апостол Павел не само за себе си, а за всеки човек под греха.

С оглед на по-пълното изясняване на антропологическите възгледи на св. Григорий Нисийски необходимо е най-напред да се спрем, макар че се отклоняваме от темата, на св. Григориевата постановка за задгробната участ на починалите некръстени де­ца. Ще се спасят ли от гледна точка на Божията любов и правда и ще наследят ли вечен живот рано по­чиналите от болест, захвърлени или умъртвени непосредствено след раж­дането си некръстени деца, тоест тези, които са напуснали тукашния свят преди да бъдат осветени от Божията благодат, преди да бъдат просветени и призвани към Иисус Христос и преди да са извършили свободно лич­но дело? Ако тези деца наследят Царството на небесата и благата на обетованието, за които християните с вяра се надяват, тогава езичниците биха били в много по-благоприятно състояние в отвъдния свят отколкото Христовите последователи, понеже през живота си християните в една или друга степен се провиняват пред висшата Правда – Бога[4]. Св. Гри­горий Нисийски мисли, че отговорът на този въпрос превишава умствените сили на човека, поради което той се позовава на Свещеното Писание и раз­съждава преди всичко като бого­слов, а не като философ. Според него душите на починалите некръстени деца не преминават през възпита­телно-изправителни степени в отвъд­ния свят, тъй като не са извършили лични грехове в тукашния, но съще­временно не съзерцават отблизо сла­вата на Всевишния[5].Може би в определена степен след преселването им в отвъдния свят те отобразяват Бога в душите си, възвисяват се към вселюбещата божествена Лич­ност, от Която пият живот, за да бъдат вечно живи, без обаче знанието им за Бога да превишава ръста на личния им духовен живот. Това озна­чава, че богопознанието им не е по-голямо от това, което има всеки човек в момента когато е извикан към живот по образа на Твореца. Това знание на човека за Бога, да­рувано му от Твореца заедно с бо­жествената му струя, е извор на неугасимия му устрем към доброто и вечното, към божествените висоти, докато достигне познаването Сина Божи, до пълната възраст на Хри­стовото съвършенство (Ефесяни 4:13). Следователно децата, които поради ранната си смърт не са могли да на­преднат духовно, но не са извършили и лични грехове, се намират в природосъобразно положение. Поради това душевната им чистота, знанието и общението им с Бога в отвъдния свят не са награда, а естествено състояние за тях[6]. Тук следва да се отбележи, че близостта на душата до Бога зависи преди всичко от нравствената чистота и съвършен­ство на човека, от съзидателното му личностно себеосъществяване, от извайването на Божия образ в себе си, от невидимото му вътрешно общение с Бога. Тезата на св. Григорий Ни­сийски за задгробната участ на рано починалите некръстени деца създава недоумение сред изследователите на богословското му творчество. Някои тълкуватели твърдят, че тя не при­надлежи на св. Григорий (J. Hempel); според други той говори за кръсте­ните деца (F. Bernard), а трети мислят, че по този въпрос светителят разсъждава като философ, а не като богослов (A. Gross)[7]. За нас във връзка с разглежданата тема горните разсъждения на св. Григорий Нисийски са ценни, доколкото допъл­ват и осветляват антропологическото му учение.

Като се връщаме отново на темата, следва да отбележим, че според св. Григорий Нисийски Божият образ у човека не се състои само в разума му, както учат древногръцките фи­лософи[8]. Божият образ се съдържа преди всичко в личния дух на човека, неугасващата искра от животворя­щия Дух. Богоподобието на човека пък се изразява в естествената устременост на ума на човека към бо­жествения му Първообраз, възпиран неведнъж от лоши страсти и зли влечения и отклоняван към измамни блага. Затова когато душата напусне тялото преди човек да се е провинил с мисъл или с дело пред Бога, както това става с рано починалите деца, тя сама се насочва към Бога и по необходимост се издига към доброто, на което е сродна[9]. Тези разсъжде­ния, макар да са логически обосно­вани, не са напълно богословски изяснени. Тук св. Григорий Нисий­ски сякаш подминава наследствения грях. Това изглежда така, защото той не разграничава ясно, както това прави по-късното богословие, същността на първия грях от него­вите последици; той разсъждава об­що. Според св. Григорий помрачава­нето на Божия образ у човека – последица от първия грях, която се предава от род на род, е едва ли не самият наследствен грях. Следователно огрубялата плът на човека, болестите и смъртта са характерни също и за рано починалите деца, макар че на много места в творенията си и преди всичко в христологическото си учение той нарича загубените след грехопадението блага нравстве­но безразлични. Въпреки че св. Гри­горий задълбочено се е занимавал с проблема за грехопадението, той не е изяснил формалната му страна и не е разработил стройно учение за него. Също така и разсъжденията му за единството и целостта на човеш­кия род не са намерили съществено място в учението му за първия грях. В този аспект на разглежданата тема два въпроса заслужават вни­мание: първият, как св. Григорий въз основа на собствения си възглед за задгробната участ на некръстените деца, изложен по-горе, обосновава необходимостта от Кръщение, и вто­рият, има ли място в антропологията му идеята за „visio beatifica[10]“. На втория въпрос изследователи на тво­ренията му са дали пълни отговори, а първия ще се опитаме да изясним по-надолу, като изхождаме от уче­нието на св. Григорий за субектив­ната страна на спасението, която обхваща целия личен живот на чо­века – от момента на възстановява­нето на духовно-нравствената му природа до представянето му пред престола на Всевишния.

Възстановяване на първоначалното богоподобие

Човекът не се е сътворил сам по Божи образ и сам не се спасява: богоподобието ни е безценен Божи дар, помрачаването на Божия образ в себе си човек извършил съзнателно и свободно, пренебрегвайки или на­рушавайки Божията света воля, а възстановяването на Божия образ у човека е богочовешко дело. В него (в делото на изкуплението и спасе­нието), подпомаган от Божията бла­годат, човекът доброволно участва, пробужда негодувание у себе си от духовно-нравственото си състоя­ние, обзема се от покайно чувство, разпалва у себе си стремеж към доброто и се приближава към пър­воначалното състояние на нашия праотец. Този труден и дълъг път на ду­ховно-нравствено усъвършенстване на човека, на възстановяване Божия образ у него не спира при първоначалното богоподобие, а про­дължава нагоре към безкрая и веч­ността. Макар че след грехопадението човеците престъпвали изискванията на нравствения закон, извършвали беззаконие (1 Иоан 3:4), отчужда­вали се от Бога, преблагият и всеправеден Бог не се разгневил на непослушните си блудни синове, не ги лишил от личната им свобода и не пожелал Сам против волята им да възстанови Божия образ у тях. Бог обичал човека и очаквал човека сам да се опомни, да се освободи от робството над себе си и да прояви го­товност да обича Бога. Човекът обаче не могъл сам да се освободи от гре­ховното си бреме и да възпламени у себе си любов към Бога. Необходимо било най-напред Бог да се приближи до човека, да го обгърне и привлече към Себе Си. Затова Синът Божи слезе на земята, възроди човека за нов живот, обнови вътрешния му мир и възстанови Божия образ у него.

Човекът, който е предмет на за­дълбочен размисъл на св. Григорий Нисийски и важна тема в творенията му, прави съзнателни усилия за духовно пробуждане и просвещаване, за надмогване ограниченото и преход­ното, за преминаване от емпиричната в трансцендентната сфера, за дости­гане пълнотата на битието си. На много места в аскетическите си слова, чрез изкусните похвати на християн­ската риторика, той посява благо­датните семена на евангелската исти­на в сърцата на вярващите и ги наставлява да се упражняват в добро­детелта, за да се спасят, като че ли спасението се постига само с човешки сили. „Целта на моето слово е да възбудя у вас стремеж към доброде­телен живот[11]“ В тази връзка светият отец се спира и на девството, определяйки го като благоуханен плод на бого­човешки усилия. Наред с последова­телната и неотстъпна борба против изкушенията, греха и злото в света човекът отваря сърцето си за Бо­жията благодат, която ни учи и ни дава сили „да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем цело­мъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век“ (Тит 2:12). Следо­вателно блаженото безстрастие, към което се стреми религиозният човек, е преди всичко божествен дар. В словата си св. Григорий Нисийски препоръчва на християните още вни­мателно и задълбочено да изучават Свещеното Писание, откъдето да черпят вдъхновени сили в нравствената си борба и в нравственото си усъвършенстване. На много места св. Гри­горий говори за синергичните дей­ствия между Бога и човека в делото на изкуплението и спасението, за саможертвения подвиг на въплътилия се Божи Син в борбата за избавяне човека от злото и смъртта, за благо­датната помощ на Светия Дух в трудния път на човека към Бога и вечността, за безмерната Божия лю­бов, която обгръща човека и му отва­ря вратите на горния Иерусалим. От казаното дотук следва, че за извършване на лоши дела човекът не се нуждае от чужда помощ: той разпалва греховните си страсти, притъпява съпротивителните си сили против изкушенията и превръща сво­бодата си в робство на греха. Така той става сляпо оръдие на греха и извършва зли дела, обаче за тайн­ственото очистване, овещаване и въз­раждане ние изпросваме Божията благодат и призоваваме Бога.

Идеята на св. Григорий Нисийски за възстановяване първоначалното богоподобие у човека с помощта на Бога намира обоснован израз в уче­нието му за Кръщението, където се полага началото на вътрешното ду­ховно възраждане на човека и се да­ват сили за възвръщане на първо­началната му богосъздадена красота. Кръщението е основна тема на ня­колко слова на светия отец, а по-конкрет­но богословието на Кръщението той излага в догматическо-апологическите си слова. Там св. Григорий раз­крива естествената връзка между очистващата сила на Кръщението и плодовете на другите тайнства в нравствено-спасителното дело на чо­вешкия род. Според учението на светата Църква Кръщението е второ раждане свише, което въвежда чо­века във вечния живот (Иоан 3:3, 5:6), тоест чрез трикратно потапяне на кръщавания във вода и чрез произнасяне на кръщалната формула вярващият с помощта на Божията благодат се очиства от всеки грях, възражда се за нов духовен живот и бива оправдан и осветен. Това обно­вяване, добавя св. Григорий, има дълбок смисъл, който се изразява във възвръщане на младенческата невин­ност, във възстановяване на Божия образ у човека[12]. Светият отец обаче не спира тук; по-нататък той изясня­ва смисъла на въплъщението на Единородния Божи Син и основно разкрива спасителната сила на Кръ­щението, където се открива дълбочи­ната на неговото богословие на Бо­жия образ. Според него трикратното потапяне на човека в кръщалния купел съдържа в себе си дълбока тайна. Християните разбират, че не могат да се спасят само чрез изу­чаване Свещеното Писание, а преди всич­ко като следват Иисус Христос, като черпят от Него сили за нравствен възход и с помощта на Светия Дух постепенно оформят духовния си лик. Следователно необходимо е христия­ните творчески да следват Иисус Христос, да изпълняват дълга си и да осъществяват нравственото си при­звание, като постъпват така, както Иисус Христос би постъпил, ако би се намирал на тяхно място. Ето защо Бог Слово стана видим, за да може, както казва св. апостол Павел, последо­вателите Му да следват делата на началника на нашето спасение (Евреи 2:10), понеже никой не може да достигне богоподобие, ако няма мис­лите, чувствата и насоката на воля­та, които е имал и проявявал Иисус Христос (Филипяни 2:5).

Но по какъв начин християните могат леко и успешно да вървят по стъпките на Иисус Христос, да след­ват Неговия божествен пример и да се уподобяват на Бога? На Иисусовото преминаване чрез тридневно престояване в гроба от смърт към вечен живот за нас било потребно да бъде намерен съответен действите­лен отобраз. Мъртвият човек се полага в земята и, превръщайки се в земя, оздравява и се пречиства, а какво вещество вместо земя при бла­годатната помощ на Светия Дух може да се използва за поглъщане сти­хиите на греха и примамките на зло­то у живия човек? Понеже земята и водата са сродни елементи, светата Църква установила възраждащият се за нов, праведен и свет живот в единение с Бога да бъде потопяван трикратно в кръщалния купел, вмес­то, като нашия Спасител, да престоя­ва три дни под земята[13]. Тук е уместно да добавим, че за пълно освобождаване от греха, който дъл­боко разстроил човешката природа, е необходимо грешникът преди да се кръсти сам да пожелае неговото от­страняване, тоест да се покае за гре­ховете си. По този начин умиращият за предишния си живот завинаги намразва греха и злото и заживява за Бога (Римляни 6:10). Следователно Кръщението слага началото на благо­датния духовно-нравствен живот на човека; то е първото стъпало по лествицата на възстановяване Божия образ у него. В подкрепа на тезата си за мястото на кръщението в нравствено-спасителния път на чо­века св. Григорий Нисийски привеж­да следния пример: както един био­логичен процес предхожда друг про­цес и последният не би се осъществил, ако не се основава на предхождащия го, и както човешкото битие не би достигнало своята крайна цел без раждане, макар че всяко начало е назначително спрямо целта си (на­пример, човешкото семе в сравнение с човека), така и възкресението, което по своята същност и ценност многократно превъзхожда Кръще­нието, има своя начатък в Кръщение­то с вода, в така нареченото „малко възкресе­ние“. Следователно човек не може да възкръсне, ако по-напред не се роди в „банята на кръщението“. Тук св. Григорий Нисийски говори не за всеобщото възкресение, защото то­гава всички ще възкръснем, а за възвръщането към радостен и бла­жен живот (Иаков 4:9), за възстано­вяване на първоначалното богоподобие, което той схваща като възкресе­ние. Значи кръщението, което според св. Григорий е малко, обикновено дело, тъй като за неговото извърш­ване не се изискват особени усилия, е извор на най-драгоценни блага и висши ценности, на живот и нетление. Макар че св. Григорий набляга на духовното пробуждане и опомняне на човека, на личното му решение да скъса с греха и да направи решителен обрат в живота си, на свободното му искане да се кръсти, без да отдава дължимия принос на тайнствено-благодатната сила на Кръщението, ясно се разбира, че първоначалното богоподобие според светия отец не може да се възстанови без благодатното Божие съдействие. Както човек не може да се роди безсеменно, така богоподобието не може да се възста­нови без кръщението[14]. Оттук следва да се заключи, че възстановяването на Божия образ у човека е естествено развитие на семената на кръщалната благодат. Тези небесни семена обаче човек не може да посее в душата си чрез постоянно обогатяващото се съзнание, чрез непрестанна дейност, насочена към познаване и осъществя­ване на нравствени ценности, а чрез светото тайнство Кръщение – врата­та, през която следваме Иисус Христос и духовно общуваме с Него.

Несъмнено св. Григорий Нисийски схваща Кръщението като безусловно необходим благодатен способ за въз­раждане и богоуподобяване (Иоан 3:5-6) и го препоръчва като сред­ство за благодатно общение, но защо не всякога изисква от слушателите си да се кръщават[15]? Това негово становище намира израз във възгле­да му за задгробната участ на рано починалите некръстени деца, които според него имат знание за Бога, различно само по степен, а не по същество от знанието на кръстените. Светият отец не е убеден, че осветена­та вода в кръщалния купел е „до­коснала“ сърцето на човека щом гре­ховните влечения и порочните му страсти определят всички негови ре­шения и постъпки, щом у него не е започнал процес на нравствено кипене, щом не е отворил очите си за лъчезарната светлина на светостта и вечността, щом егоистичните му интереси не са напълно изгорели в пламъка на богообщението и на тяхно място не е застанал конкретният идеал на богоуподобяването чрез из­вършване на доброто. Следователно, ако човек свободно-съзнателно не влезе в духовен допир с Бога като абсолютна нравствена личност, не съдейства на благодатта и не про­мени предишния си живот с цел да го постави в съгласие с Божията воля, не ще проличат никакви нравствени плодове или резултати на Кръщение­то. Тогава тайнството няма да е действено за човека и водата ще си остане за човека вода[16]. Такова духовно-нравствено състояние на чо­века след кръщението му е дало основание на свeтия отец да се замисли, необходимо ли е човек да се кръщава? Отговор на този въпрос св. Григорий намира в дълбоката си убеденост, че богоподобието – сродството на чо­вешката душа с Бога, не е засегнато от първия грях. Грехът според него е повече физическа, отколкото ду­ховна зараза; той се изразява в те­лесно огрубяване, в болести, страда­ния, порочни влечения, егоистични страсти, които отчуждават човека от Бога. Затова, когато умре некръстено дете преди да е престъпило изисква­нията на нравствения закон и преди да е нарушило Божията воля, тоест преди да е извършило грях, духът му по силата на битийната връзка между Бога и човека се насочва към Бога и достига определена степен на богопознание и богообщение[17]. Какво тогава дава Кръщението на човека? Може би в този смисъл трябва да се разбира възгледът на св. Григорий за Кръщението. В антропологическото си учение св. Григорий не е дал ясно тълкувание на този въпрос, за да не би да се отклони от християнската традиция и да разколебае вярата на съвременниците си, които бързали да кръщават децата си, дори когато били на смъртно легло. Тези причини възпирали светия отец да изложи фило­софски обоснованите си схващания за Кръщението в единство с учението на Църквата. Това схващане на св. Григорий Нисийски за Кръщение­то повдига въпроса: има ли в уче­нието му за Кръщението рационални съставки? На този въпрос ще се спрем накратко само от гледна точка на учението му за богоуподобяването. Щом според св. Григорий Кръщение­то на човека – отобраз на Христова­та смърт и възкресение, е толкова необходимо за възстановяване първо­началната богообразност, колкото чо­вешкото семе за раждането на човека, то смъртта и възкресението на Спа­сителя са достатъчни за възстановя­ване на загубеното богоподобие и за личното му спасение. На много места в творенията си светият отец излага този свой възглед в омилетично-разказна, а не в богословско-систематична фор­ма. За нас по-голям интерес пред­ставлява физическото и мистическото му учение за спасението на чове­ка[18]. Въз основа на изложеното разбиране на св. Григорий за спасе­нието, в апологетичните му слова може да се отбележи следното: както дразненето на определен член на човешкото тяло се предава на цялото тяло, понеже членът, който възприе­ма дразненето, е органически свързан с тялото, така всички хора по силата на единната си цялостна природа ще възкръснат, защото Иисус Христос като член на единния човешки орга­низъм възкръсна. Следователно бо­жественият Логос, свързан нераз­делно и неразлъчно с човешката при­рода, благодатно обгръща живота на цялото човечество и подпомага всич­ки хора, макар че той се вселява у тези, които отключват сърцата си за него и доброволно Го приемат. От казаното следва, че преди всичко Бог възстановява, без да подценява­ме съзнателно-свободното човешко сътрудничество, първоначалната чи­стота на Божия образ у човека.

От учението на св. Григорий Ни­сийски за обективното спасение на човека и неговата нравствена страна се разбира, че не само тези, които са живели и живеят след въплъщението на Божия Син, а всички хора, от първия до последния сме изкупени от Иисус Христос, защото всички участваме в природата на Адам, членове сме на общочовешкия орга­низъм, обгърнати сме от Божието предведение и всемогъщество и сме освещавани от благодатта на Светия Дух[19]. Макар че св. Григорий под­държа възгледа за всеобщото спа­сение, което ще извърши Бог, той наставлява най-напред човек да се кръсти, да усвои доброто, да изпълни душата си с това, което обективно му е дадено от Бога. Следователно въз­раждането на човека, възхождането му към Първообраза, положено в светото Кръщение, не се извършва по магически път изведнъж и цялостно, а бавно, постепенно и при високо напрежение на духа, постоянство в любовта, непреклонност на волята с помощта на Бога. Богоуподобяване се достига чрез отричане на грехов­ното минало, съзнателно и добровол­но възлюбване, приемане и следване на Христа. Субективната страна на спасението пък св. Григорий изясня­ва обикновено с помощта на идеята за „образа“: божественото Слово прие физическия образ на човека, за да възстанови човекът помрачения си Божи образ. За обозначаване поня­тието „богоподобие“ св. Григорий Нисийски използва по-често думата „образ“, отколкото „подобие“. Оче­видно той не следва точното диферен­циране у св. Ириней Лионски, който под εικιου разбира „естествен образ“, а под „подобие“ ομοιωτι – осъще­ствяване назначението на човека[20].Също така не може у св. Григорий Нисийски „образът“ да се мисли като естествена заложба, а „подобието“ като свръхестествено постижение, както смята В. Hilt[21].

Целта на свободното следване на божествения пример на Спасителя, на напредването в осъществяване на Неговия идеал за нравствено съвър­шенство, обхваната в субективната страна на спасението, е уподобяване на Бога чрез богообщение и богопознание. Затова важна задача на човешкия разум и основна потреб­ност на човешката душа е богопознанието. Чрез него човек развива и усъвършенства себе си, осветлява пътя на живота си и се приближава до идеала на съществуването си. Колкото повече човек насочва мисъл­та си към Всевишния, толкова повече Бог обзема духа му, изпълва го с божествени помисли, насочва го към светлите простори на доброто. Като доказателство за безмерното нрав­ствено значение на богопознанието е достатъчно да приведем факта, че най-много напредналите в пътя на богопознанието, същевременно са най-издигнатите в нравствено отношение. Няма и не е възможно богоуподобя­ване без богопознание и богообщение. Тази идея намира обоснован израз в учението на св. Григорий Нисийски за субективното спасение: следване­то на Иисус Христос и богопознание­то според светия отец са едно и също нещо.

Последната граница, която отделя човека от първоначалното му бого­подобие в този свят е смъртта. „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“ (1 Коринтяни 15:22). Смъртта обаче не прекъсва нишката на живота, не издълбава пропаст между тукашното и отвъдно­то съществуване, а изхвърля от ду­шата на човека насъбралото се гре­ховно минало, убива силата му и отваря вратите на вечността. За да достигне човек вечния живот, пълно­тата на живота, трябва най-напред да се освободи от сегашния си живот, тоест да умре; без победата на живота над смъртта не можем да се богоуподобим[22]. Затова Господ Иисус Христос дойде на този свят, за да победи смъртта и я победи (1 Коринтяни 15:56-57). Ето положителния сми­съл на смъртта; тя е преход към нова форма на съществуване, към вечен живот. С тази идея завършва бого­словската си антропология св. Григорий Нисийски.

Пълно възстановява­не на Божия образ у човека

Според св. Григорий Нисийски достигане пълнотата на Божия образ у човека като крайно съвършенство, като обожествено състояние на чо­века, като участие в преизобилието на Божията благодат и любов е много по-високо от възстановяване първо­началната богообразност, която хо­рата загубили заедно с нашия праотец Адам. Човекът възстановява Божия образ у себе си, когато отново и отново с Божията помощ се обно­вява: когато се уподобява на Иисус Христос във всичко (Колосяни 3:10), ко­гато става сходен с образа Му (Римляни 8:29), преобразява се в прославения Му образ от слава в слава (2 Коринтяни 3:18), достига до пълна възраст на Неговото съвършенство (Ефесяни 4:13). Това духовно състояние, което започва тук на земята и продължава във вечността е много по-възвишено, отколкото блаженството на първите хора[23]. По учението на Свещеното Писа­ние всички ще възкръснем и ще се преобразим: „Всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим“ (1 Коринтяи 15:51). На основата на този библей­ски текст св. Григорий Нисийски развива идеята си за „телесността“ и „материалността“. Подобно на Ориген, св. Григорий схваща грубата телесност – последица от греха, само като форма на човешкото земно съществуване. Същинската материя, каквато според него притежават ду­ховните същества, е лека, фина, чиста вещественост[24]. Следователно телата на възкръсналите ще станат духовни, нетленни, безсмъртни, по­добни на ангелските; те не ще се под­чиняват на изискванията на физи­ческия живот, а ще носят в себе си принципа на божествения живот и ще живеят оживотворявани от Божия Дух[25].

В заключение на направеното бегло изложение се установява, че св. Гри­горий Нисийски не е разработил систематично учение за човека; ан­тропологическите му тези са систе­матично вплетени в цялата му бо­гословска система. Макар че са на­лице заимствани идеи от античната философия, от Филон Александрий­ски и от Ориген и са разглеждани въпросите за първия грях, за един­ството на човечеството, субективното спасение и богопознанието по-сво­бодно от традиционното църковно направление, богословско-антрополо­гическите възгледи на философски мислещия св. Григорий Нисийски се основават преди всичко на Свещеното Писание, на църковното учение и на личния му религиозен опит. Ан­тропологическите му идеи имат своите опорни точки в учението на светото Пра­вославие за човека, сътворен по Божи образ, свободно отпаднал от Бога, изкупен чрез саможертвения подвиг на въплътилия се Божи Син и устремен към осъществяване назна­чението си и постигане на висшето благо.

___________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1985, кн. 1, с. 16-24. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Св. Григорий Нисский, О душе и о воскресении, Творения, ч. 4, Москва, 1862, с. 225.

[2]. Адам загубил само богообразността на душата си, но не разрушил Божия образ у себе си. За разкриване тази догмати­ческа истина св. Григорий Нисийски си служи с евангелски символи: жената, която мете стаята и търси загубената драхма означава, че Божият образ у човека не е унищожен, а само затъмнен, поради което става трудно забележим за духовните очи на човека. (Срв. Gregorius Nуssenus, De virginitate, cap. 12; Migne, PG, t. 46, col. 373; PG, t. 46, col. 373; св. Григорий Нисский, Обь устроении человека. Творения, ч. 1, Москва, 1861, с. 139). Същата мисъл, облечена в образна реч, по-късно била възприета в литургическото богословие: Канонът на св. Андрей Крит­ски споменава за същата евангелска драх­ма; заупокойните тропари говорят: „Образ съм на неизречената Твоя слава, макар и да нося раната на прегрешението“. (Срв. професор д-р архимандрит Киприан, Антропология св. Григория Паламы, Париж, 1950, с. 163. Срв. също св. Григорий Нисский, О девстве, Творения, ч. 7, Москва, 1868, с. 342; от същия автор: Слово, к скорбящим о представившихся от настоящей жизни к вечную, пак там, с. 521).

[3]. Св. Григорий Нисский, О жизни Моисея Законодателя, Творения, ч. 1, Москва, 1861, с. 272.

[4]. Св. Григорий Нисский, О младенцах, преждевременно похищаемых смертию, Творения, ч. 4, Москва, 1862, с. 335 сл.

[5]. Св. Григорий Нисский, Слово на ден, светов, в которы крестился наш Господ, Творения, ч. 8, Москва, 1872, с. 5.

[6]. Св. Григорий Нисский, О младенцах, преждевременно похищае­мых…, с. 341, 343 сл.

[7]. R. Leys, L’image de l’homme chez st. Grégoire de Nyssé, Paris, 1951, p. 47, 48.

[8]. Елинистическия възглед за ума като най-висша част на душата и основна съставка на човека са поддържали: Климент Александрийски, св. Ириней Лионски и други свети отци, а в по-ново време Емил Брунер схваща човеш­кия ум като Божи образ у човека. (Срв. Е. Brunner, Der Mensch im Widerspruch, Berlin, 1937, S. 82, ff; H. Volk, E. Brunners Lehre von dеr ursprünglichen Cottebenbildlichkeit des Menschen, München, 1939, S. 185).

[9]. A. Lieske, Die Theologie der Logosmystik bei Origenes, Münster, 1938, S. 237.

[10]. Според латинските богослови, такова състояние, при което човекът е винаги с Бо­га (Лука 23:43), съединява се с Бога, съзер­цава Го лице в лице, изпълва се с неизра­зимо блаженство.

[11]. Св. Григорий Нисский, О девстве…, с. 284.

[12]. Св. Григорий Нисский, Слово на день световь…, с. 4 сл.

[13]. Пак там, с. 5.

[14]. Вж. U. V. Balthasar, Die Gnostischen Centurien, Freiburg, 1941, S. 55 ff.

[15]. Св. Григорий Нисский, Против отлагающих Крещение, Творения, ч. 7…, с. 448 сл.

[16]. Димитър Витанов Дюлгеров и Илия Кънчев Цоневски, Православно догматическо, богословие, София, 1948, с. 229. (Св. Гри­горий Нисийски разбира, че тази теза е много смела, и въпреки това я под­държа. Срв. Johann Schoemann, Gregors von Nyssa theologische Antropologie als Bildtheologie, Stuttgart, S. 188).

[17]. Пак там, c. 188.

[18]. Пълно изложение на физическото учение за спасението на човека според св. Гри­горий Нисийски вж. Johann Lenz, Zesus Christus nach der Lehre des Gregoar v. Nyssa, Trier, 1955, S. 84-87; L. Malevez, L’Eglise dans le Christ, RechScRel, 25, 1935, p. 257-265.

[19]. Gregorius Nyssenus, De hominis opificio, cap. 16; Migne, PG. t. 14, col. 188.   

[20]. Johann Schoemann, поc. съч, S. 192.

[21]. J. Losen, Logos und Pneuma, Mün­ster, 1941, S. 102.

[22]. Св. Григорий Нисский, Слово на святую Пасху о воскресении, сказано в великий день Воскресения, Творения ч. 8,. . .. с. 85; а същия автор, Слово на святую Пасху и о тридневном сроке вос­кресения Христова, Творения, ч. 8…, с. 34 сл.

[23]. Св. Григорий Нисский, О душе и о воскресении…, с. 225.

[24]. Johann Schoemann, поc. съч, S. 196.

[25]. Св. Григорий Нисский, О душе и о воскресении…, с. 229, 308; от същия автор, О совершенстве, ч. 7…, с. 253.

Изображение: авторът Димитър Киров. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-elI