Николай Маджуров

Между отците на Западната църква блажени Августин се отличава по своите необикновени дарби и способности. Ако той се бе родил в друг век, в условията на по-висока цивилизация и култура, неговият самобитен гений едва ли би се проявил по-рязко и по-разнообразно[1].

Августин знаел всичко, що можело да се знае в IV-ти век. Той бил най-солидно образованият човек на своето време: изучил в пълнота метафизика и история, владеел отлично философия, логика и психология, познавал добре астрология и астрономия, занимавал се с математика и геометрия, жънел успехи в областта на антропологията и археологията, интересувал се от геология и география, бил изряден професор по изкуствата и нравите; творил в областта на музиката, писал върху свободата на волята, разсъждавал за паметта, като явление на духа, а също и за причините за падането на Римската империя[2].

С една реч: цялата по онова време «университетска наука, поети, исто­рици, оратори, Платон, Аристотел, Цицерон, неоплатоници, християнска ли­тература на Западната църква, гръцко богословие, теософия на далечния Изток – всичко това минало през горнилото на неговата личност [3]».

Като имал остър и дълбок ум, блажени Августин проявявал при решението на въпросите за тайните на битието такава проницателна сила, която му помагала и при решението на най-трудните задачи на гносеологията[4].

Красноречието на Августин, понякога грубо и стихийно, се отличава въобще с оригиналност и простота; неговият суров морал не бил по вкуса на евти­ните мъдреци-казуисти. В многобройните му съчинения виждаме живо изобразено християнското общество в края на IV-ти век[5].

Къде блестеше този «религиозен гений[6]», по израза на Адолф Харнак, къде живееше и твореше този красноречив, дълбок и оригинален мислител, който съединявал в себе си творческата сила на Тертулиан и умствената широта на Ориген с църковното чувство на Киприан, диалектическата острота на Аристотел с идеалистическия подем и дълбокото умозрение на Платон, тактическия усет на латинеца с умствената подвижност на гърка[7]» и от когото най-сетне заимаха и заимат и до ден-днешен най-изтъкнати философи и богослови-проповедници[8].

Роден е в малкия градец Тагастé[9], в областта Нумидия, Северна Аф­рика, недалеч от Картаген, на 13 ноември 354 година. Майката, Моника, била благо­честива християнка; бащата, Патриций, декурион, бил катехумен. Августин от­блъснал като юноша християнството, избрал «света» и попрището на ритор. Бил последователно професор по риторика в Картаген, Рим и Милано. Преминал през манихейството, скептическата философия и неоплатонизма и намерил най-сетне в Христовата църква покой в Милано, под впечатлението на проповедите на св. Амвросий и запознаването му с монашеството. На Великден 387 година той приел в Милано кръщение чрез св. Амвросий Медиолански. По-късно отново в Северна Африка, той станал епископ в Ипон Региус; на този малко изтъкнат пост той скоро станал ръководещ дух в Западната църква.

От неговите многобройни съчинения[10] най-популярни и въздействащи ста­нали «Изповедите“[11], религиозни размишления и хваления във форма на молитви, ръ­ководна нишка на собственото му религиозно развитие до неговото покръстване, една от най-завладяващите християнски назидателни книги на всички времена, и голе­мия труд върху Божията държава (De Civitate Dei), една гениална апология на християнството срещу езическия упрек, че разлагало античната култура; све­товната история се схваща като огромна борба между два враждебни принципа, великото благодатно царство на Божията любов и царството на плътското чув­стване. Многократно неразбрани в техния първоначален смисъл, мислите на тази книга са имали голямо влияние докъм 1700 година“[12].

Блажени Августин е «най-значителният и най-влиятелният богослов» на Западната църква[13]. Според Karl Heussi той е «най-изтъкнатият богослов между св. Павел и Лутер[14]»; Августин философът на християнството![15]»

Влиянието на блажени Августин върху Западната църква и върху западно­европейската философска и богословска мисъл, по общо признание, няма равно на себе си в историята. Адолф Харнак, един от най-големите историци в ново време, с право пита: «къде може да се намери в Западната история човек, който по влия­ние би могъл да се сравни с блажени Августин?»[16]

Още неговите съвременници го признали за свой най-голям учител. Бла­жени Иероним се обръща към него с думите: «Catholcite conditorem antiquae cursus fidei venerantur». (Католиците те почитат като основател на насоката на древ­ната вяра; Epist. 141 ad Aug. P. L. T. 22, col. 1180). А през следващите векове той бил единственият учител, даден от Бога на Църквата на Запад, за да научи хората в онези тъмни и варварски времена, как да схващат духовните работи подуховному и как да търсят истината в Бога. И той действително ги научил! Цялото среднове­ковие в неговия най-голям триумф и блясък, в лицето на Тома Аквински, не е нищо друго освен един синтез на блажени Августин с Аристотел[17]. Затова, с пълно право по степен на влияние върху следващите поколения ние можем да го поставим на еднакъв пиедестал с Платон и Аристотел. Западната половина на Римската империя била щастлива, че получила от блажени Августин неговото богато ли­тературно наследство. Средновековната схоластика и мистика в еднаква степен са черпели своите жизнени сокове из творенията му. В средновековната филосо­фия никога не е умирал августинизмът, но и противоположното негово направ­ление, отдаващо решително предпочитание на Аристотел пред Платон, в значи­телна степен живеело в Августиновите традиции[18].

Още по-силно било влиянието на блажени Августин в областта на практи­ческата религиозност; той дал завършен образ на западното християнство, поло­жил крайъгълния камък, на който се опирала църковната и политическата си­стема на средните векове. Със своите «Изповеди» той създал нов тип религиозност и станал властелин на сърцето, търсещо успокоение в Бога[19]. От една страна той вестѝ по нов начин мъдрост – но в духа на Църквата – за Бога и за божествените неща. Из най-съкровените глъбини на своята душа той свидетелства за греха и вината, за изповедта и вярата, за Божията сила и Божията любов. На мястото на един блед морал той поставя живото благочестие, живот в Бога чрез Христа. Той твърди, че естественият човек е обладан от егоизма, че егоизмът е спънатост и вина, и че всеки по природа е брънка в едно чудовищно сковаване на греха.Той учи също, че Бог е по-голям от нашето сърце и че в Христа Иисуса са разкрити всичките съкровища на премъдростта и знанието. Августин повежда борба с ме­ханичната набожност; с цялата своя съкровена същност се бори и насажда една интензивна, пламенна и жива вяра в Бога. Но, от друга страна, не е имало никой преди блажени Августин, който да е поставил така решително християнството върху авторитета на Църквата и върху свети личности[20].

Към авторитета на Августин са прибягвали и защитниците на католичеството и неговите противници. Еднакво почитан от реформаторите (Жан Калвин) и от хуманистите (Еразъм Ротердамски), блажени Августин живее и през следващите векове, като във Франция вдъхновява цялото онова духовно движение, свързано с имената Янсений, Фенелон, Паскал, минава през философията на Спиноза в XIX-ти век, за да живее и днес тъй модерен, както и преди[21]. Като метафизик,той изпреварил някои от най-добрите мисли на Лайбниц и Малбранш. Цял свят получил най-голяма полза от неговото благочестие и излияние на неговия рели­гиозен гений[22]. Затова и Адолф Харнак с право нарича Августин «първият модерен човек на нашето време[23].»

Не малцина са се питали и питат: на какво се дължи това огромно обая­ние и ненадминато влияние на блажени Августин? – То се дължи на онова дъл­боко единение между разума и сърцето, което ярко личи във всяко негово дело, във всяка негова мисъл.

«Докато Аристотел и Тома Аквински са непостижими майстори в логиката и науката, но затова се четат само от философите и богословите, докато Платон е човек на дълбокото прозрение и фантазията и затова увлича мистично настрое­ните, у блажени Августин и едното, и другото са съединени в непостижимо един­ство – той е и гений, и човек[24].» «Той бил толкова мистик казва Фарар, колкото и схоластик; проявил в себе си рядко съчетание на пламенна ревност с неустрашим догматизъм и диалектическа тънкост[25]». И това е, смятаме, главното и особеното, което го прави така близък и понятен на всички и през всяко време.

____________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1969, кн. 1-2, с. 55-59. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Срв. М. Villеmain, Блажени Августинъ, превод отъ руски Д. Икономов. Велики мъже, София 1898, стр. 3.

[2]. Срв. проф. Иоанн Васильевич Попов, Личность и ученiе Блаженнаго Августина, томъ первый. ч. I; Личность Блаженнаго Августина. ч. II; Гносеология и онтология Блаженнаго Августина, Сергiевъ посадъ 1917, стр. 1-5; Георгий Фьодорович Александров, Бернард Эммануилович Быховский, Марк Борисович Митин, Павел Фьодорович Юдин, История на Философията. Т. I. Философията на античното и феодалното общество, превод Живко Ошавков, под редакцията на академик Тодор Павлов. София 1946, стр. 469; Д-р Фредерик Вилям Фарраръ, Жизнь и труды святыхъ отцевъ и учителей церкви, переводъ с английского Александр Павлович Лопухин, изд. второе, том II, часть I. Петроградъ 1903, стр. 429-430; Андрей Титовъ, Блаженный Августинъ (в списание «Христiянинъ» – журналъ церковно-общественной жизни, науки и литературы, томъ II. Май-Августъ, Сергиев Посадъ, 1910, стр. 359-360; Д-р Иван Георгиев Панчовски, Психология на религията в християнско апологетическо освет­ление, София 1943, стр. 5.

[3]. Проф. Иоанн Васильевич Попов, пос. съч., стр. I.

[4]. Срв. М. Villеmain, пос. съч., стр. 4.

[5]. Пак там, стр. 4.

[6]. Гледай у: H. Taber, Das Wesen der Religionspsychologie Tübingen. 1913, S. 3; цит. по д-р Иван Георгиев Панчовски, пос. съч., стр. 5.

[7]. Berthold Altaner, Patrologie. Leben, Schriften und Lehre der Kirchenväter Freiburg, 1958, S. 387; цит. по: проф. Борис Маринов и xоноруван преподавател и доброволен асистент Александър Величков, Наръчник на апологета, книга втора (Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, София, том VIII (XXXIV), 7, 1958-1959). София, 1959, стр. 330 (14).

[8]. Срв. М. Villеmain, поc. съч., стр. 4.

[9]. Градчето Тагастé лежало на реката Сук-Арас, приток на Меджерди, недалеч от днешния френски град Бон. Днес има запазени само развалини от него. Ер. С XXIV; Conf. II, 3, sec. Б; гледай забележката у д-р Фредерик Вилям Фарраръ, цит. съч., стр. 581.

[10]. Блажени Августин бил много плодовит писател. В своето съчинение: Retractiones («Поправки»), в което прави преглед на своята литературна дейност, той упоменава за 93 съчи­нения, в 232 книги, а това още не обхваща всички негови съчинения, а така също и неговите многочислени писма и проповеди. Той имал обичай често да се моли Богу: «Libera me, Deus, a multilcquio» («Избави ме, Боже, от многоречие») – De Trin. XV, 21. Гледай у д-р Фредерик Вилям Фарраръ, пос. съч., стр. 513.

[11].В «Изповеди», «едно от най-оригиналните съчинения на блажени Августин, е из­ложена историята на първата половина на живота му. Това е история на неговите страсти, па­дения, разкаяния и сълзи. В картини, пълни със сила и искренност, пред нас се рисува този бележит човек, честолюбив и любещ, чувствителен, духовит, любознателен и неудовлетворен от човешкото знание, човек, който вечно гони призраците на щастието и истината и в това гонение черпи нови сили». – М. Villеmain, пос. съч., стр. 19-20. За достойнствата на тази книга, за голямото ѝ психологическо проникновение, с което е написана, известният католически Августинов изследвач Е. Portalié казва: «по дълбочина на проникновението в най-сложните ду­шевни състояния, по силата на затрогването, по възвишение на чувствата и по дълбочина на философските прозрения тази книга няма равна на себе си в никоя литература» (Вж. Е. Por­talié, Augustin. Във: Dictionnere de Teologie Catholique, Paris, 1903, т. I, цит. по д-р M. Стоянов, Пътят на блажени Августин към Бога. Пловдив 1935, стр. 133). Затова тя векове наред е била и ще бъде любимо четиво на всяка жадуваща за Бога душа. Сам блажени Августин казва, че тя се харе­сала на мнозина негови братя и продължава да се харесва (Retractiones, L. II, 6, № 1). Съдържанието на своята книга той определя с думите: «тринадесетте книги на моите «Изповеди» възхваляват справедливия и благ Бог на моите злини и моите добрини; те издигат към Бога ума и сърцето на човека». – Цит. по Joseph Trabucco. «Jintroduction» към Saint Augustin, Le Confessions, classiques Garnier, t. 1, Paris, 1937, p. 3 «Езикът на «Изповеди»-те със своята нежност и риторичност, с многото игрословия и майсторски използвани цитати из Свещеното Писание е също едно от чудните неща в тази книга. Блажени Августин направи най-вече с «Изповеди»-те си от класическия латински език мощно средство за израз на най-дълбоки християнски чувства. Той е един от най-големите творци на всички романски, пък даже и германски езици» (Adolf Нarnaсk, Reden und Aufsatze Giessen, 1906, t. 1, стр. 59).

[12].Този съвсем кратък животопис на блажени Августин предаваме по: Кarl Heussi, Abriss der Kirchengeschichte Weimar, 1957, S. 27-28.

[13].В. Altaner, Patrologie, S. 387; гледай проф. Борис Маринов и Александър Велич­ков, пос. съч., стр. 330 (14).

[14].Кarl Heussi, пос. съч., стр. 27.

[15].Д-р Фредерик Вилям Фарраръ, (пос. съч., том II, стр. 1) прави следната интересна характеристика на великите отци, светии и учители на Църквата: «Макарий и Пахомий били основополoжници на отшелническия живот; Атанасий бил «отец на православието»; Ориген бил многостранен учен; Киприан – поборник на иерархията; Григорий Нисийски и Григорий Назиански – «богослови»; Иероним – учен; Августин – християнски философ; Теодор Мопсуестийски – тълкувател-ора­тор-проповедник; Василий Велики на Изток и Амвросий на Запад по преимущество велики епископи».

[16]. Dogmengeschichte, III изд., т. III, стр. 95: гледай у д-р М. Стояновъ, пос. съч. стр. 161.     

[17]. Пак там, стр. 161.

[18]. Проф. Иоанн Васильевич Попов, пос. съч., стр. 2.

[19]. Пак там, стр. 2-3 и сл.

[20]. Adolf Harnack, Augustinus Konfessionein. Bъв: «Reden und Aufsctze Erster Band. mwiete Auflage. Giesen, 1906, S. 77.

[21]. Д-р М. Стояновъ, пос. съч. стр. 162.

[22].Д-р Фредерик Вилям Фарраръ, пос. съч., стр. 429.

[23].Дмитрий Сергеевич Мережковскiй, Павелъ-Августинъ. Лица святыхъ от Iисуса къ намъ: Павелъ, Августинъ, Францискъ Ассизiй, Жана Д’Аркъ. Петрополисъ…, стр. 209.

[24].Вж. Е. Por­talié, St. Augustin. Във: Diction thеologicathol. t. 1. col. 2453-57; y д-р M. Стоянов, пос. съч., стр. 162.

[25].Д-р Фредерик Вилям Фарраръ, поc съч., стр. 429.

Изображения: авторът Николай Маджуров (1932-2020) и блажени Августин (354-430). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-ecj