Илия К. Цоневски

Към края на Своята божествена мисия на земята Спасителят Иисус Христос близо до Кесария Филипова попитал веднъж учениците Си за кого Го мислят човеците, Него, Сина Човечески. Когато учениците отговорили, че едни Го смятат за Иоан Кръстител, други – за Илия, някои – за Иеремия или за някого от другите пророци, Той отправил към тях въпрос: «А вие за кого Me мислите»? Симон Петър отговорил: «Ти си Христос, Синът на Живия Бог». Тогава Иисус от­говори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър (камък), и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на зе­мята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата (Матей 16:13-19; срв. Марк 8:27-29; Лука 9:18-20).

На тези думи на Спасителя предимно се опира учението на римокатолиците за върховно главенство на св. апостол Петър над другите апостоли, а оттук по-нататък се обосновава и тяхната догма за главенство на римския епископ над цялата Църква, като приемник на св. апостол Петър. Така, във вероопределението на първия Ватикански събор (от 18 юли 1870 година) между другото се казва: «Въз основа на светото Евангелие ние учим и определяме, че първенството по власт (приматство на юрисдикция) над цялата Църква е дадено само на блажения апостол Петър непосредствено от Господ Иисус Христос… Тия особени права и предимства, дадени на апостол Петър, непременно трябва да се запазват и продължават в Църквата до свършека на света. И, действително, те са се запазвали, запазват се и до днес и никога не ще се прекратят; в това никой никога не се съмнявал, защото св. апостол Петър, княз и глава на апостолите, стълб на вярата и крепило на Вселенската Църква, който е получил от Христа Спасителя и Изкупителя на човешкия род ключовете на царството небесно, и до днес живее, председателства и управлява Църквата чрез римските епископи…» (глава I и II)[1].

Въпреки очакванията, че на втория Ватикански събор Римокатолическата църква ще смекчи това учение и ще го съобрази със съборното начало в устройството и управлението на Църквата, в догматическото постановление за Църквата, прието на третата сесия на събора, още повече се затвърдява вероопределението на първия Ватикански събор. Така, в глава III на това постановление между другото се казва: «Свещеният събор, следвайки първия Ватикански събор, учи и провъзгласява, че Иисус Христос, предвечният Пастир, създал светата Църква, като изпратил апостолите, както Сам Той бил изпратен от Отца (Иоан 20:21), и поис­кал техните приемници, тоест епископите, да бъдат в Неговата Църква пастири до края на света. И за да бъде самият епископат един и неделим, Той поставил начело на другите апостоли блажения Петър и в него поставил постоянното и видимо начало и основа на единството на вярата и общението. Това учение за установяването, непрекъснатостта, значението и смисъла на свещеното първенство на римския първосвещеник и неговото безпогрешно учителство, свещеният събор отново предлага на всички верни твърдо да вярват и, продължавайки започналото, постановил пред всички да изповядват и провъзгласяват учението на епископите, приемници на апостолите, които с приемника на Петър, наместник на Христа и видим глава на цялата Църква, управляват дома на Живия Бог…[2]».

Във вероопределението на първия Ватикански събор се подчертава, че «това ясно учение на Свeщеното Писание (за главенството на св. апостол Петър над другите апо­столи – бележка моя) всякога така е било разбирано от цялата Вселенска църква; и проти­воречат на това учение всички, които твърдят, че право на юрисдикция е дадено не само на апостол Петър, но и на другите апостоли и че първенството по власт (приматството) е дадено не непосредствено на апостол Петър, а на Църквата и чрез нея на нейните служители».

Така ли е обаче в действителност? Така ли е разбирала тези думи на Спа­сителя, отправени към св. апостол Петър, древната Църква в лицето на своите най-видни представители – светите отци? Приемали ли са светите отци, че св. апостол Петър е мистическият крайъгълен камък, на който е съградена Църквата, този камък, който я прави непоколебима в истината? Ако сам св. апостол Петър не е разбирал в този смисъл думите на Спасителя, а твърдо изповядва и свидетелства, че «крайъгълният камък» е Сам Иисус Христос (1 Петр. 2:4-7); ако св. апостол Павел също свидетелства, че Църквата има за крайъгълен камък Самия Иисус Христос (Ефесяни 2:20; срв. 1 Коринтяни 3:11), което говори за Себе Си и Сам Спасителят (Матей 21:41; срв. Марк 12:10; Лука 20:17), светите отци и учители на Църквата, които са най-верните и най-точните тълкуватели на съдържащите се в Свещеното Писание основни истини на нашата вяра, като са изяснявали тези истини напълно в духа на Хри­стовото учение, и най-верните и най-точните пазители на Свещеното Предание и църковното учение, не са могли да влагат друг смисъл в тези думи на Спасителя и безспорно им дават най-авторитетното изяснение. Какво говорят те?

Мнозинството от светите отци под «камък» разбират не св. апостол Петър като лич­ност, а разбират вярата, съдържанието на вероизповедта на св. апостол Петър.

Св. Атанасий Велики (295-373) подчертава, че «когато апостол Пе­тър изповядал Христа като Син Божи, чул думите: «Блажен си ти, Симоне…» Тази именно вяра нищо не ще я надделее. По-общо, но очевидно с тия думи на Христа, на друго място св. Атанасий пише: «Нека погледнем на първоначалното предание, на учението и вярата на Вселенската църква, – на вярата, която е предал Господ, която са проповядвали светите апостоли и са съблюдавали отците. Защото на нея е основана Църквата и който отпада от нея, той не може да бъде и дори не може да се именува християнин[3]».

Св. Иларий Поатески (починал 367 година) пише: «Това единствено е непоколебимата основа, това единствено е блаженият камък на вярата – вероизповедта на св. апостол Петър: «Ти си Христос, Синът на Живия Бог[4]». И другаде: «Върху камъка на това изповедание («Ти си Христос, Синът на Живия Бог») е съградена Църквата… Тази вяра е основата на Църквата. Чрез тази вяра адовите порти са безсилни срещу нея. Тази вяра притежава ключовете на небесното царство…»[5].

Св. Амвросий Медиолански (починал 397 година) пояснява: «Вярата, която изповядал апостол Петър, е основата на Църквата; защото не за плътта на Петър, а за вярата е казано, че портите адови не ще ѝ надделеят; обаче изповяданото побеждава ада[6]». «Основата на Църквата е вярата. Ако една църква отхвърли вярата и не притежава основите на апостолската проповед, тя ще запустее[7]».

И според св. Иоан Златоуст (347-407) думите на Христа: «на този камък ще съградя Църквата Си» означават вярата, изповеданието на Петър[8]. «Като казал на Петър: «Блажен си ти, Симоне, син Ионин», Спасителят обещал върху неговото изповедание да положи основата на Църквата[9]». И наистина, подчертава св. Иоан Златоуст, «Иисус Христос съградил Църквата върху изповеда­нието на Петър и така я укрепил, че безбройните опасности и смъртта да не ѝ надделеят[10]».

Св. Епифаний Кипърски (315-403) пише: «Апостол Петър изповядал, че Христос е Син на Живия Бог и чул: на камъка на тази непоколе­бима вяра ще съградя Царквата Си[11]».

Св. Кирил Александрийски (починал 444 година) подчертава, че „камък“ Спасителят е нарекъл непоколебимата вяра на Петър, върху която е съградена Църквата, тъй че тя не може да падне и дори за портите адови остава непристъпна[12]». И на друго място: «Казано е от Христа на Петра, когато той мъдро и безукорно изповядал вярата си в Него: «Ти си Петър, и на тоя камък ще съг­радя Църквата Си», при което мисля, камък Той нарича не някой друг, а непоко­лебимата вяра на ученика, върху която твърдо е издигната Църквата Христова[13]».

Блажени Августин (354-430), един от най-авторитетните отци на Западната църква, пита: «Какво значи това: на тоя камък ще съградя Църквата Си» и отговаря: «Това означава: върху тази вяра, върху думите: Ти си Христос, Синът на Живия Бог[14]». И другаде: «Върху тоя камък ще съградя Църквата Си. Не върху Петър, който си ти, но върху тоя камък, Който ти изповяда[15]».

Св. Иоан Дамаскин (около 675-749) в беседата си на Преображе­ние Господне възкликва: «Не плът, не кръв и не човешка мисъл, Петре, а Моят Небесен Отец ти откри тази божествена и тайна мъдрост. Тази вяра, която ти из­повяда по призива на Христа, тази неполебима и твърда вяра е това, върху което е съградена Църквата като върху скала, камък, от който и ти с право си получил своето име. Портите адови, тоест ересите, не ще могат да надделеят Църквата»[16].

Други свети отци и учители на Църквата думите «на тоя камък ще съградя Църквата Си» са отнасяли към Самия Христа, като са насочвали вниманието към изповеданието на Петър: «Ти си Христос, Синът на Живия Бог».

Евсевий Кесарийски (починал 339 година) пише: «Камъкът беше Христос, както учи и апостол Павел: «Друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос» (1 Коринтяни 3:11)…»[17]. И на друго място: «Христос е ка­мъкът, върху който е съградена Църквата. Той е планината, скалата и основния камък на Църквата…»[18].

Според св. Кирил Александрийски «основата на всичко и непоколебимата опора е Христос, Който подкрепва всичко, за да бъде то здраво утвърдено. В Него именно ние се съзиждаме в духовен дом, съединявани стройно чрез Духа в светата Църква, в Негово жилище (Ефесяни 2:21-22), защото Той пребъдва в нашите сърца чрез вярата[19]». И на друго място: «На Църквата може да се при­чини вреда, обаче тя не може да бъде надделяна. Защото тя е съградена върху скала и нейната опора е Христос – нейната непоколебима основа, нейната трайна сигурност, нейният Изкупител и Спасител[20]».

Блажени Августин пише: «Църквата не ще загине, защото е съградена върху оная основа, от която Петър е получил името си. Защото не от Петър произлиза Камъкът, но Петър е от Камъка, както Христос не произлиза от християнин, но християнин – от Христа. Затова именно Христос казва: «на тоя камък ще съградя Църквата Си», защото Петър изповядал: «Ти си Христос, Синът на Жи­вия Бог». На тоя Камък, следователно, Който ти си изповядал, ще съградя Цър­квата Си. Камъкът е бил именно Христос (1 Коринтяни 10:4). Върху тази основа е съзидан и сам Петър…[21]». И другаде: «Искаш ли да знаеш защо Петър е наречен камък? Слушай Павла: «Камъкът беше Христос»… Оттук Петър е получил името си…[22]». И още: «Камъкът е Христос, а Петър е християнския народ… И тъй, казва Христос, ти си Петър (камък), и на Тоя Камък, Който ти изповяда и призна с думите: «Ти си Христос, Синът на Живия Бог», ще съградя Църквата Си, тоест ще съградя Църквата Си върху Мене Самия, Сина на Живия Бог. Върху Себе Си ще съградя тебе, а не Себе Си върху тебе. Защото човеците, които искат да бъдат съградени върху човеци, казват: аз съм Павлов, аз – Аполосов, аз – Кифин. А които не искат да бъдат съградени върху Петър, а върху Камъка, каз­ват: аз към Христов… Тъй че Петър е съграден върху Камъка, а не Камъкът върху Петра…[23]. И още: «Аз съм Камък, говори Христос, а ти Петър. Ка­мъкът не е от Петра, а Петър е от Камъка… И на Тоя именно Камък ще съградя Църквата Си[24]».

Трета група църковни отци и учители отнасят думите на Христа «на тоя камък ще съградя Църквата Си», към всички апостоли.

Св. Киприан Картагенски (починал 258 година), като обосновава единството на Църквата, пише: «Господ говори на Петър: «и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си…» (Матей 16:18). И отново Той му говори след Възкресението: «Паси Моите овци» (Иоан 21:16). По такъв начин основава Църквата Си на едного. И макар след Възкресението Си Той да преподава еднаква власт на всички апостоли… (Иоан 20:21-23), обаче, за да изтъкне ясно един­ството на Църквата, Нему било угодно да започне с едного това единство. Разби- ра се, и другите апостоли са били това, което и Петър – имали са еднакви с него достойнства и власт; но в началото посочва едного за обозначаване на едната Църква…[25]».

Ориген (починал 253 година) пояснява: «Ако и ние кажем като Петър: «Ти си Христос, Синът на Живия Бог», при което не плът, не кръв са ни открили това, но светлината е възсияла в нашите сърца от Небесния Отец, ние ще станем Петровци, и нам тогава може да бъде казано със словото Божие: «Ти си Петър…» Защото камък е всеки ученик Христов… Ако пък ти мислиш, че Господ само върху Петър е съградил Църквата Си, то какво ще кажеш за Иоан, сина на гърма, или за всекиго от апостолите? Нима ще дръзнеш да кажеш, че портите адови само Петър няма да надделеят, а другите апостоли ще надделеят? Нима казаното не се отнася към всички и към всекиго от тях…?»[26]

Св. Василий Велики (около 330-379), като изяснява думите на пророк Исаия (2:2):«И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините», говори, че всеки ученик Христов, който има твърдата като камък вяра на св. апостол Петър, може да има същото значение в изграждането и в живота на Църквата, каквото е имал и св. апостол Петър[27].

В същия смисъл изясняват думите на Христа още и св. Кирил Иeрусалимски [28], св. Амвросий Медиолански[29], блажени Иероним[30] и други.

Блажени Августин тълкува тези думи още и в този смисъл, че св. апостол Петър е бил представител на всички апостоли, тъй че, което е дадено нему, е дадено на всички тях: «Когато били запитани от Христа всички апостоли, отговаря само Петър и нему се казва: «ще ти дам ключовете на царството небесно», като че ли само той получил власт да връзва и развръзва. Обаче и тези думи един казал от името на всички, и това обещание той получил заедно с всички, олицетворявайки единството. И така, един говори от името на всички, защото единството се намира във всички[31]». И другаде: «И така, тези ключове е получил не един човек, а единството на Църквата…[32]». И още: «Петър се появява в много места на Писанието, защото той олицетворява единството на Църквата, особено пък там, където е казано: «ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си… И ще ти дам ключовете на царството небесно…» (Матей 16:18-19). Но нима Пе­тър е получил тези ключове, а Павел не ги е получил? Петър ги е получил, а Иоан и Иаков не са ги получили? Или тези ключове не са в Църквата – там, къ­дето ежедневно се прощават греховете? Но тъй като според вътрешния смисъл Петър е олицетворил Църквата, то, което е дадено нему, е дадено на Църквата[33]».

И тъй, от приведените светоотечески изяснения се вижда, че светите отци и учи­тели на Църквата не са тълкували и разбирали думите на Спасителя, отправени към св. апостол Петър («Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си») в по-сетнешния римокатолически смисъл. Те не са приемали, че обещанието, дадено чрез св. апостол Петър на Църквата, е указание за негово главенство и признание, че той е мистическия камък, на който  е съградена Църквата. Светите отци ясно изповядват, че Църквата е основана не върху личността на св. апостол Петър, а върху неговата твърда вероизповед. Почти всички свети отци приемат, че камъкът, на който е съградена Църквата, е онази вяра, която св. апостол Петър тържествено изповядал, като изтъкват ту Самия Господ Иисус Христос за нейна основа, ту всички апостоли, съгласно вярата, която те са изповядали чрез устата на св. апостол Петър. И затова думите на Спасителя според светоотеческите изяснения трябва да се разбират в този смисъл: «Ти си Петър, тоест камък, заради твърдостта на вярата ти и на изповеданието ти. Ти си Петър-камък дотолкова, доколкото е твърда вярата ти». Затова всеки, който има вярата на св. апостол Петър, заслужава да бъде наречен камък, защото получава своето място в строежа на Църквата[34]. Както подчертава св. Киприан Картагенски[35], тук става дума не за някакво главенство на св. апостол Петър, а за единството на Църквата. Св. апостол Петър е само символ, изява на това единство, а не негова основа. Основа на единството на Църквата е Сам Господ Иисус Христос, Когото св. апостол Петър изповядал от името на всички апостоли като Син на Живия Бог. Чрез св. апостол Петър е изявена вярата на всички апостоли, чрез него говори гласът на цялата Църква[36].

Така са разбирали думите на Спасителя светите отци и учители на Църквата. Защото те са знаели много добре, както подчертава бележитият римокатолически богослов Иохан Адам Мьолер, че «не трябва само един, нито всеки поотделно да иска да бъде всичко: само всички могат да бъдат всичко и единството на всички може да бъде едно цяло. Това е идеята на Вселенската църква[37]».

______________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1967, кн. 7-8, с. 7-12. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Henг. Denzinger et Clem. Bannwart, S. J., Enchiridion Symbolorum. Definitionum et declarationum der rebus fidei et morum. Editio decima quarta et quinta. Friburgi Br. 1922, p. 482 sq; Димитър Витанов Дюлгеров, Римският папа пред съда на Свещеното Писание и църковната история. Историко-богословско осветление на въпроса за главенството и непогрешимостта на римските епископи в съчиненията на католическите богослови от епохата на Ватиканския събор, София 1924, стр. 6 сл.

[2].Das II. Vatikanische Konzil, Köln 1966, S. 52. – Священный Вселенский Ватиканский собор II. Догматическое постановление о Церкви, 1966, стр. 22.

[3]. Послание до Серапиона, I, 28.

[4]. За Троичността, 2, 23.

[5].За боговъплъщението, 33 сл.

[6]. Тълкуване на на Лука, 6, 9

[7]. Пак там, 6, 68.

[8]. Тълкуване на Матей, 54, 2

[9]. Тълкуване на Галатяни, I, I.

[10]. Тълкуване на Матей, беседа 82, 3.

[11]. Писмо 59, 7.                

[12]. Диалог за Троичността, 4.

[13]. Тълкуване на Псалмите, 44, 23.

[14]. Размишления върху посланията на Иоан, 10, I.

[15]. Слово 270, 2.

[16]. Беседа на Преображения Господне, 6.

[17]. Тълкуване на Псалмите, 17, 15.

[18]. Пак там, 47, 2.

[19]. Тълкуване на Матей, 7, 10.

[20]. Тълкуване на Псалмит, 44, 23.

[21]. Размишления върху Иоан, 124, 5.

[22]. Слово 295, 1.

[23]. Слово 76, 1.

[24]. Слово 270, 2.

[25]. За единството на Църквата, 4.

[26].Коментар на Матей, 12, 10.

[27].Срв. Коментар на пророк Исаия, 2, 66.

[28]. Катехеза 11, 3.

[29].Коментар на Лука, 6, 8, 64.

[30].Против Иовиана.

[31].Размишления на Иоан, 18.

[32].Слово 292, 2.

[33].Слово 149, 6.

[34].Срв. Ерм, Пастир, вид. III, 5. — Проф. д-р Илия К. Цоневски, Ерм и неговият «Пастир» (Год. на Соф. университет, Богосл. фак., т. ХХУ), София 1948, стр. 15 сл., 29.

[35]. Вж. д-р Илия К. Цоневски, Св. Киприан Картагенски. Възглед за Църквата. София, 1941, стр. 98 сл.

[36].Срв. Prof. Dr. Joseph Langen, Das Vatikanische Dogma von dem Universal. Episcopat und der Unfehlbarheit des Papstes, Bonn 1871, S. 12 f.; Професор архимандрит д-р Нико­дим Милаш, Славянските апостоли Кирил и Методий и истината на Православието, София 1903, стр. 164 сл; Димитър Витанов Дюлгеров, пос. съч., стр. 104 сл

[37].Jоhann Adam Möhler, Die Einheit in der Kirche oder das Prinzip des Kathoiizizimus dargesellt im Qeiste der Kirchenvater der drei ersten Jahrunderten, Mainz 1925, S. 176 f.

Изображение: авторът Илия К. Цоневски (1903-1992). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-e4G