+ Макариополски eпископ д-р Николай

В ранните пролетни дни обикновено пристигат у нас ланските прелетни птици. Те идват от топлите южни страни като вестители на пролетта. Дълъг и труден е техният път. Трябва да летят стотици километри над суша и морета. Любопитно е, че прелетните птици – особено жеравите – не летят поединично, а на орляци. Всеки орляк се разполага в клин и на върха застава обикновено най-силният, най-смелият и най-съобразителният – водачът на ятото. И в името на общата безопасност и благополучното достигане на крайната цел всички птици неуклонно следват своя водач.

Не същото ли е и с нас, човеците? И ние, като прелетните птици, сме път­ници на тая земя. Нямаме тук постоянен град, но бъдещия търсим (Евреи 13:14). Към него сме устремили (или трябва да устремяваме) внимание. Пътят за там обаче е също дълъг и труден. И в това наше пътуване, подобно на прелетните птици, ние също имаме нужда от водач. Става дума за водач повече в духовно- нравствен смисъл. Не всеки може да бъде водач. Истинският водач трябва преди всичко добре да познава крайната цел и пътя, който води към нея. Но не е до­статъчно само това; водачът, тъкмо защото е водач, трябва наистина да води – да застане начело и да върви напред. Не е истински водач оня, който само дава указания за пътя или го чертае на книга. Истинският водач лично поема грижата и отговорността да води и благополучно да доведе водените до определената цел.

Такъв Водач имаме ние, християните, в духовния живот. Нашият Водач е Господ Иисус Xристос. Свети евангелист Марк повествува, че Христос веднъж повикал народа и учениците Си и им рекъл: «Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (8:34).»

Обръща внимание обстоятелството, че Христос поставя три съществени изисквания като предварително условие да Го следваме: лично свободно жела­ние, отричане от себе си и носене на кръст. Христос цени човешката свобода като скъп Божи дар. Той казва: «Който иска да върви след Мене…» Затова пък свободното лично определение към Христа и драговолното вървене след Него имат висока морална стойност.

Себоетрицанието, тоест готовността за жертви е също важно предвари­телно изискване в подражанието на Христа и в делото на нашето спасение. На пръв поглед се струва, че Христос изисква от нас много, че изисква дори невъз­можни, непосилни, неестествени неща; струва ни се, че себеотрицанието, за което говори Христос, е отричане на самия човек, на неговата личност, на него­вото щастие, на радостите в живота. Всъщност обаче себеотрицанието, според смисъла на Христовите думи, е себеутвърдяване. Нашият живот е така устроен, че без себеотрицание в по-малка или по-голяма степен, в една или друга форма не е възможно да се постигне успех в доброто. Да си спомним, на­пример, жертвоприношението на Авраам: Бог му даде син в старините му. И тъкмо когато трябваше да се радва на любимото си чедо, дойде изпитанието – Бог му рече: «Аврааме, вземи едничкия си син Исаака, когото обичаш, и иди в земята Мория и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа» (Битие 22:1-2). Това изпитание, както знаем, беше само начин, за да направи Бог радостта на Авраам още по-голяма. Случаят с жертвопри­ношението на Авраам в една или друга форма се повтаря в живота на отделните люде. Ако в областта на изкуството, науката, производството и общественото служение често пъти се изискват толкова много лични жертви, за да се постигне успех, ако в областта на възпитанието или във военната служба се изисква от ученика или войника да подчини своята воля на волята на учителя, родителя или военачалника в името на нещо добро, колко повече е необходимо за вярващите отричане от себе си, тоест подчиняване нашата лична воля на Волята Божия или пожертване на някоя лична наша изгода в името на нашето собствено спасение!

Третото предварително условие за следване на Христа е да вземем своя кръст, тоест собствените наши страдания, тежести и несгоди и да носим тоя кръст безропотно с твърдост и търпение. Сторим ли и това, вече можем да тръгнем след Христа.

Но що значи «да вървим след Христа?» — Това значи: да изпълняваме Не­говата воля, изразена в св. Евангелие. Значи още – да имаме Него за пример на подражание в живота, да живеем и постъпваме тъй, както е живял и постъпвал Христос; да имаме Неговите мисли (Филипяни 2:5). Сам Христос посочва Себе Си за пример на нас, казвайки:. «Пример ви дадох, за да правите и вие същото, каквото Аз ви направих» (Иоан 13:15). Св. апостол Петър ясно казва: «Христос по­страда за нас, като ни остави пример, за да вървим по стъпките Му» (1 Петр. 2:21).

Би могло обаче да се постави въпрос – може ли Христос да бъде нам пример за подражание? Както и – в що и доколко можем да подражаваме на Христа? Защото Христос е Бог, а ние сме човеци. А това, което е възможно за Бога, е не­възможно за човеците (Лука 18:27). Но тъкмо защото Христос е Бог или по-­точно Богочовек, Той може да бъде нам пример за подражание. Защото ние подражаваме обикновено на онова, което е идеално и съвършено, Идеалът за това е идеал, защото обладава пълнотата на съвършенството. Човек, колкото и иначе да е добродетелен, не може да ни служи за идеал, защото, като човек, е несъвършен. Христос ни посочи Бог Отец за идеал тъкмо защото, като Бог, е съвършен (Матей 5:48). Тъй и Синът Божи, тъкмо защото е Бог, може да бъде нам идеал на подражание. Поради това, че Христос е Бог, ние можем да имаме си­гурността, че Той няма да ни измами и поведе по погрешен път. А понеже е и чо­век и познава нашата човешка природа с нейните възможности, знае колко и какво можем да дадем, знае поради това и какво и колко да изисква от нас. Би­дейки човек като нас, Той бе изкушаван като нас (Евреи 2:18), а като Бог, за разлика от нас, победи изкушенията и тъкмо затова може да ни служи за идеал. Кой друг от човешките синове, дори и най-великите, е толкова добродетелен и нрав­ствено съвършен, за да може с всичкото основание като Христа да каже: «Пример ви дадох» (Иоан 13:15)?

Когато става въпрос за подражание на Христа, трябва да имаме предвид, че не на всичко у Него можем и трябва да подражаваме. Защото у Христа има неща с вечно значение, а има и неща второстепенни, свързани с временни, местни, гео­графски, климатически, битови и други условия. Вечно и съществено у Христа е, например, Неговият нравствен образ, Неговите характерни нравствени качества. А временно и несъществено е, например, начинът на ежедневния Му живот и ня­кои неща, свързани с тогавашните местни обичаи. Поради това не е нужно да се подражава, например, на облеклото на Христа, да ходим боси като Него, да ядем в лежащо положение според тогавашния римски обичай (Матей 26:7, 20) и прочее. Подражанието на Христа, следователно, трябва да се изразява в следване на Неговия нравствен живот. Христос е нравствено завършена и универсална лич­ност. Поради това Нему могат да подражават всички човеци без разлика на пол, възраст, външно положение, народностен и расов произход и прочее.

Кои са нравствените качества на Христа, на които следва да подража­ваме? – Те са много. Тук ще изложим обаче само най-важните и характерните: Неговата светост, Неговата преданост на волята на небесния Му Отец, Неговата безпримерна кротост и смирение, безпределната Му любов и Неговото миротворство.

Светостта на Христа. Светостта е основно качество на Бога. Божията светост е абсолютна, съвършена. Тя е състояние на пълна безгрешност и нрав­ствена чистота. Христос, като Бог, обладава пълна светост. Той е безгрешен (1 Петр. 2:22). «Кой от вас ще Ме укори за грях?» – пита Христос юдеите, които търсели против Него някакво обвинение (Иоан 8:46). На светостта на Христа можем и трябва да подражаваме. Още в Стария Завет Бог изискваше от човеците да бъдат свети. «Свети бъдете, казва Бог, защото и Аз съм свет» (Левит 11:41; 1 Петр. 1:15-16). Светостта е наше призвание (1 Солуняни 4:7). Без светост не можем да постигнем съвършенство и да видим Бога (Евреи 12:14). Човеците нямат и не могат да постигнат пълна светост. Те имат призванието само да се стремят към нея и в по-малка или по-голяма степен да я осъществяват в живота си. Както предме­тите все повече стават светли, колкото по-близко идват до светлината, тъй и ние ставаме по-свети, колкото повече се стремим към Бога и Неговата светост. А и Божията благодат, която ни се дава като дар според мярката на нашето усърдие в изпълнение на Божията воля и вършене на свети дела, ни също освещава. Светиите, които украсяват нашия календар и блестят като светила върху църковния небосклон, в по-голяма или по-малка степен са постигнали светост, като са подра­жавали на Христа.

Предаността на Христа на Божията воля. Христос дойде на земята, за да изпълни Божията воля (Иоан 4:34; 5:30; 6:39). Цялото Негово служение беше под знака на послушанието на Божията воля. Още пророк Давид беше предсказал за Христа и за Неговото послушание на Божията воля, казвайки: «Ето ида; в книжния свитък е писано за Мене – желая да изпълня во­лята Ти, Боже Мой» (Псалом 39:8-9). И в най-тежките моменти на върховна нрав­ствена мъка и изпитание, когато душата Му беше прескръбна до смърт (Матей 26:38), Христос се молеше на Своя Отец: «Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля» (Матей 26:42). Той, Който, бидейки Бог, не счете за похищение да бъде равен Богу, но понизи Себе Си, като прие образ на раб и… смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна» (Филипяни 2:6-8). По тоя път на пълно послушание на Божията воля вървяха и Божията Майка (Лука 1:38), и светите апостоли (Деяния на светите апостоли 5:29) и всички истински подражатели Христови.

Безпримерната Му кротост и смирение. Христос ни даде рядък пример на смирение. Той, Синът Божи, Царят на царете благоволи да се роди в бедна пещера, дойде не за да Му послужат, но да послужи (Матей 20:28), уми нозете на учениците Си, давайки ни пример за това – как и ние трябва да постъпваме (Иоан 13:12-15). «Дойдете при Мене, казва Христос, всички отру­дени и обременени и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си» (Матей 11:28-29).

Безпределната Му любов. От любов към нас Христос дойде на земята. Цялото Му служение беше подбудено от любов. Той ни възлюби преди ние да Го възлюбим (1 Иоан 4:19) и доказа любовта Си към нас с това, че умря за нас, когато още бяхме грешни (Римляни 5:8), че ония, които бе възлюбил, докрай ги възлюби (Иоан 13:1). Любовта Христова се простира дори и до враговете (Матей 5:44). Любовта се явява като най-характерен белег за подражание на Христа и за принадлежност към Него. «По това ще ви познаят, че сте Мои ученици, казва Христос на апостолите, ако любов имате помежду си» (Иоан 13:15). Любовта в името на Христа, проявявана от древните християни, извиквала удивление у езичниците. «Гледайте, как се обичат!» – с възхищение и удивление се провик­вали те. Сам Христос изисква от нас да подражаваме на това Негово качество: «Както ви възлюбих, (тъй) да любите и вие един другиго» (Иоан 13:34; 15:11).

Неговото миротворство. Идването на Христа в света бе възвестено от ангелското славословие за мир на земята и благоволение между човеците (Лука 2:14). Христос е Княз на мира (Исаия 9:6) и Неговият мир няма край (Исаия 9:7). Христос преподаде на учениците Си Своя мир (Иоан 14:27). Христос е нашият мир. Той ни примири с Бога (Ефесяни 2:14-16). Делото на изкуплението, което Той извърши, по своята същина е примирение между човеците и Бога (Ефесяни 2:16). Христос ублажава миротворците, тоест ония които Му подражават в Неговото миротворство.

Христос и днес призовава всички нас, както някога призова народа и уче­ниците Си: «Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва» (Марк 8:34)! Но, къде ще ни заведеш, Господи Иисусе? – бихме запитали ние. И като че ли чуваме Неговия отговор: «Към вечна радост, към спасение»!

Хиляди и хиляди са се вслушвали в тоя зов на Христа Господа, тръгвали са след Него и Той, като добър Пастир, ги е настанявал на злачните пасища на Божественото Си слово, водил ги е на тихите води на благодатния живот (Псалом 22:1-2) и ги е извел към спасение (Псалом 65:12). Този е неизменно пътят на всички, които искат да бъдат последователи на Христа. Животът на християнина е всъщ­ност подражание на Христа. Затова и всички, които искат да се спасят, трябва да вървят след Христа и Нему да подражават. Неговият съвършен образ трябва винаги да бъде пред очите им и от него да се вдъхновяват. Когато често гледаме в един образ, ние незабелязано възприемаме неговите черти и те по един или друг начин се отразяват върху нас и ние се уподобяваме на тоя образ. Също тъй, гледайки на образа Христов, ние се преобразяваме в същия Негов образ (2 Коринтяни 3:18) и така, следвайки Го и имайки винаги пред очи Него – Началник и Завършителя на вярата (Евреи 12:2), ние растем и преуспяваме във вярата и добродетелния живот, докато достигнем до пълната възраст на Неговото съвър­шенство (Ефесяни 4:13).

__________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1962, кн. 9, с. 1-4. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът + Макариополски епископ д-р Николай (1908-1981) и Господ Иисус Христос. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация –https://wp.me/p18wxv-e2V