Христо Попов

Малахий (от еврейски ангел мой, известител мой) бил последен пророк на стария завет. За произхода и обстоятелствата на неговия живот никъде в Свещеното Писание не се споменава, а преданията са толкова разногласни, че някои, даже, самото име Малахий считали не собствено, а нарицателно, служещо за обозначаване пророческа дейност (в такъв смисъл Агей – 1:13 – употребява тази дума за пророците, а Малахий – 2:7 – за левитите), и пророка отъждествявали с Агей и със свещеник Ездра. В такъв смисъл и 70-те преводачи в надписанието на книгата (1:1), вместо “Малахий”, поставили “ангела его”. Други, според свидетелството на св. Кирил Александрийски, утвърждавали, че Малахий, по своята природа бил ангел, но по Божия воля се облякъл в тяло и станал пророк сред еврейския народ. Но нито първото, нито второто от тези мнения не може да се приеме. В 3-та книга Ездра 1:40 името на Малахий е поставено наред с пророците – които по природа били човеци, при това, към името на Малахий е прибавено: “иже и ангел Господень наречеся”; тази прибавка доказва, че Малахий е собственото име на пророка, а “ангел Господен” – неговото прозвище. Св. Ефрем Сирин, като указва произхода на Малахий от Завулоновото коляно, говори, че със своя благочестив живот пророкът удвилявал народа и последният, виждайки, че той по живота си е подобен на ангел Божи, нарекъл го Малахий, тоест ангел или известител. Светата Църква причислява Малахий към лика на светите пророци-човеци и паметта му празнува на 3 януари.

Времето на пророк Малахиевото служение можем да определим от съдържанието на неговата книга и от съпоставянето на последната с книгата на Неемия. От книгата на пророка се вижда, че той пророчествал, когато храмът бил вече построен, в него се принасяли жертви (Малахий 1:6-14; 3:10) и юдеите имали княз или особен управител (Малахия 1:8), който след Неемия не е могъл да бъде, защото след Неемия юдеите се управлявали от първосвещеници. Значи, Малахий е пророчествал след пророците Агей и Захарий, но не след Неемия. Понеже пророкът изобличава народа в същите злоупотреби и пороци, в каквито изобличавал и Неемия, именно: в бракове с жени езичници (Малахия 2:11-16; Неемия 13:23-30), в небрежно изплащане десетините (Малахия 3:3-10; Неемия 13:10-13), може да се мисли, че той започнал да пророчества при Неемия, около 427 година преди Рождество Христово като последен пророк на стария завет. От отците на Църквата Малахий се нарича печат на пророците.

Съвременно състояние на еврейския народ

В религиозно-нравствено отношение съвременните на пророк Малахий евреи стоели твърде ниско. Колкото много те се израдвали при вестта за освобождението от вавилонския плен и мечтаели за мирен и щастлив живот, толкова повече се разочаровали след връщане в своята разорена родина, където, вместо наследници на небесни обещания, те се оказали безприютни скитници, по-бедни, по-унижени и по-нещастни от своите съседи езичници. След тежките страдания в плена те считали себе си праведни и достойни за Божиите благодеяния и спасение, които, по предсказанията на пророците, трябвало да се осъществяват след вавилонския плен. Но се минали сто години и повече, откато се върнали от робската страна, а въжделените и с голямо нетърпение очаквани блажени времена все още не настъпвали. Те започнали да се съмняват в изпълнението на месианските обещания, и даже да отхвърлят Божия промисъл, въздаващ всекиму заслуженото, и говорели: “всеки, който върши зло, е угоден Богу, и Той благоволява към такива; и къде е Бог на правосъдието?” (Малахия 2:17). При такова неверие в Бога, те взели да считат условията на завета безполезни и да усвояват езически понятия и нрави (Малахия 3:14-15). Нужно е било животворно пророческо слово, което да повдигне този отпаднал духом народ, да оживи изгасващата у него искра вяра в божествените обещания и да вдъхне надежда в скорошното изпълнение на последните. В това, именно, се заключавала и задачата на пророк Малахий.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е: Бог обикнал еврейския народ и го направил Свой, а народът, начело със свещениците, не изпълнил завета с Бога, усъмнил се в Неговия промисъл, поради което Бог предшестван от Своя ангел, ще дойде на съд и ще отдели нечестивите от праведниците, като направи последните Своя собственост. Тази мисъл е изложена в четири глави.

Отначало пророкът, за да привлече вниманието на народа към своята реч, посочва на особената Божия любов към еврейския народ, проявена в избирането и покровителстването на този народ, и в отхвърлянето и наказването на Исавовите потомци – идумеите (1:1-5). След това той започва да изобличава. Изобличава всички въобще юдеи, задето принасяли жертва нечисти хлябове, болни, хроми и даже, крадени животни, като ги уверява, че такива жертви безславят Божието име и са противни Богу (1:6-14). Изобличава свещениците, които, под предлог, че жертвоприносителят е беден, допускали за жертва негодни животни и с това унижавали жертвоприношението; призовавайки тях към изправяне, пророкът указва на важното значение на свещеника за народа като негов учител и пазител на истината (2:1-9). Изобличава всички онези, които се женели за жени езичници и отхвърляли своите законни жени (2:10-16). Нататък пророкът изобличава богохулството на онези, които отхвърляли Божия промисъл и заедно с това, предсказва, че, напротив, Бог скоро ще дойде да съди всички хора; но предварително ще прати пред Себе си Своя известител – Предтеча. Когато дойде, Бог ще претопи, ще очисти Своите избрани така, както се очистват злато и сребро (2:17-3:5). След това пророкът изобличава тези, които, под предлог на неплодородие, не искали да внасят в храма десетините и наченките и с това лишавали храма от жертви, а левитите – от средства за издържане, опровергава онези, които говорели, че безполезно е да се служи Богу, че благочестивите благоденстват на земята и не биват сполетявани от зло. На такива пророкът отговаря, че Бог вижда и знае всички дела на хората и на съда, когато Той покаже, че благочестивите обича като добри деца, всички ще видят разликата между праведните и нечестивите (3:6-18). В този, именно, страшен ден и пламенния Божи съд беззаконниците ще изгорят като слама, а за благочестивите, напротив, ще изгрее Слънцето на Правдата, което ще им принесе радост и изцеление. Изпълняващите Моисеевия закон тогава Бог ще предупреди: ще им изпрати ръководител в лицето на Илия Тезвитянин, който ще ги приготви за деня на страшния съд, като възстанови любовта между тях (4:1-5).

Глава 1:11-12. Тук се съдържа пророчество за прекратяване на старозаветната жертва и за установяване на християнската – духовна, безкръвна. Сам Спасителят разяснил на самарянката, че в новозаветните времена служението Богу ще се извършва не в определени места, както това било в стария завет, а там, където ще живеят истинските поклонници, тоест по цялата земя.

Глава 2:17. Евреите, виждайки благосъстоянието на обкръжаващите ги езичници и неизпълняването на Божиите обещания у себе си, дошли до отричане на Божия промисъл; управляващ света, и питали: “къде е Бог на правдата? Защо Той закъснява да изпълни Своите обещания и не произвежда съд над езичниците?” Пророкът на това отговаря, че Месия ще се яви в скоро време, но не да дари благоденствие на евреите, а да извърши всеобщ, нелицемерен съд.

Глава 3:1. В Свещеното Писание думата “ангел” не всякога указва на безплътни духове; понякога тя означава длъжност – известител. В последния смисъл ангели се наричат пророците (Агей 1:3) и свещениците (Малахия 2:7). Съответно на това, под ангел, който щял да подготви пътя Господен, се разбира човек-известител, за чието явление и дейност евреите вече знаели от Исаия 40:3-5. По обяснението на Спасителя (Марк 11:10) и евангелист Марк (1:2-4), този ангел е Иоан Кръстител – Христовия предтеча, който ще изправи нравствения път и ще приготви хората за достойно посрещане на Месия. След Кръстителя ще се яви в Своя храм Сам Господ, за което предсказал и пророк Агей. Ще се яви Той като Ангел на Завета (Исаия 9:9), тоест като установител на нов завет, на нови отношения между Бога и хората, понеже евреите желаели да се възстанови Синайският завет и да настъпят онези блага, които били съединени с него. От думите на архидякон Стефан (Деяния на светите апостоли 7:38) се вижда, че и Синайският завет бил сключен от Иисус Христос.

Стихове 2-3. Юдеите мечтаели, че, каквито и да бъдат те, Месия ще бъде към тях благосклонен. Но те грубо се лъжели. Месия действително ще бъде благосклонен и милостив към добрите, но съвсем не и към лошите. Като праведен съдия, Той строго ще съди последните. Изобличенията Му ще се отекнат в сърцето на осъдените така болезнено, както ако биха ги горили на огън; те са така разяждащи, както е разяждащо веществото, употребявано за изваждане петна от дреха. Такива били действително изобличенията на Иисус Христос против фарисеите при първото Негово идване. Такива също ще бъдат и в деня на второто Негово пришествие. Строг е съдът Христов над нечестивците; но колкото е по-строг, толкова е по-добре за царството Божие, понеже достойни негови членове ще се окажат само онези, които издържат този съд – както златото и среброто издържат силата на огъня и ще бъдат отделени от средата на нечестивците, както благородните метали чрез огън се отделят от всякаква нечиста примес.

Стих 5-ти. Съгласно с пророчеството, Иисус Христос дошъл на земята за съд (Иоан 9:39; 12:31) и го извършил. Този съд, по отношение към целия свят, се състоял в това, че Той със Своята смърт осъдил греховете на всички; по отношение към евреите – във временното тяхно отхвърляне от Своята Църква; към езичниците – в тяхното приемане; а по отношение към всеки човек – във възвестяваното нему спасение, в случай че приеме Неговото учение и – гибел, в случай че го отхвърли. Този съд продължава и досега и ще се завърши с основаване царството на славата.

Глава 4-та. Всички отци на Църквата под “Солнце правды” разбират Месия, Който, подобно на слънце, е извор на духовна топлина и оживотворява всички вярващи. Тук, както и в 3-та глава, се разбира не само първото, но и второто пришествие на Христос, Неговият страшен съд, на който окончателно ще се определи участта на всички хора. Под Илия някои разбират Иоан Кръстител, който е действал в духа на пророк Илия, други – самия Илия Тезвитянин. В превода на 70-те, вместо “пророка”, стои “Тезвитянин”; това показва, че 70-те преводачи вярвали, че пророк Илия ще бъде предтеча на Месия. Така вярвали и съвременните на Спасителя книжници и фарисеи (Иоан 1:21; Матей 17:10). Но сам Иоан, както е известно, тържествено заявил пред пратените от синедриона, че той не е Илия (Иоан 1:21). Ангелът, който се явил на свещеник Захарий, казал, че Иоан ще върви пред Господа само в духа и силата на Илия (Лука 1:17). Според евангелист Матей (17:12-13), Иисус Христос казал на учениците Си, че “Илия вече дойде” и последните разбрали, че Той им говори за Иоан Кръстител, който се явил в качеството на предтеча при първото идване на Спасителя.

Но, както казахме и по-горе, под пришествие на Месия ще разбираме не само първото Христово идване, но и второто. Ако е така, то Илия Тезвитянин не е ли предтеча на 2-рото Христово пришествие? На предложения от учениците въпрос за идването на Илия като предтеча на Месия Спасителят отговорил: “Илия убо приидет прежде и устроит вся” (Матей 17:11; Марк 9:12), а после прибавил, че “Илия уже прииде” (Марк 17:12-13). По такъв начин, Иисус Христос утвърждава, че Илия ще дойде и ще бъде предтеча, но не при първото пришествие на Месия (както мислели книжниците), когато предтеча бил Иоан, а при второто.

Църковните отци утвърждават, че пророк Илия ще се яви в качеството на предтеча при второто идване на Спасителя, а Църквата в своите песнопения пророка нарича “вторый предтеча пришестивя Христова” (тропар на пророк Илия) и поучава, че Бог го удостоил да не види смърт, докато не проповядва на всички за свършека на света (самогласна стихира на Господи воззвах 5).

Забележка. Глава 3:1-8, 17-18 и 4:5-6 съставя паримия в празниците на св. Иоан Предтеча (29 август, 24 февруари и 25 май), като пророчество за него.

____________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Малахий, на руски език и св. пророк Малахий (живял V-ти век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dNC