Христо Попов

Пророк Авдий (от еврейски Божи раб) сам не дава никакви сведения за себе си. Повод за да пророчества му послужило участието на едомяни в разграбването на Иерусалим от “чужденци” (стихове 11-14). При това събитие едомяни не само изказвали своето злорадство над юдеите, но грабели и убивали тях заедно с другите врагове. За да може да се окаже времето на Авдиевото пророческо служение, трябва, въз основа на старозаветните исторически книги, да се определи – кои са били тези “чужденци”, които ограбили и кога ограбили Иерусалим.

Разграбване на Иерусалим е станало 4 пъти: 1) от египетския фараон Сусаким в 5-тата година от царуването на Ровоам, 2) от аравитяни (араби) и филистимци в дните на Йорам, 3) от израилския цар Йоас, при Амасий и 4) от вавилоняни при юдейските царе Йоаким, Йехония и Седекия, при когото бил Иерусалим окончателно разрушен.

Първото разграбване не можем да подразбираме в книгата на пророк Авдий, защото свещените историци (2 Паралипоменон 12:13), като преброяват народите, извършили това разграбване под предводителството на Сусаким, не споменават за едомяни. Също така не можем да подразбираме и разграбването на Иерусалим от Йоас, защото израилтяните били родствен народ на юдеите, а тук е казано, че разграбването е станало от чужденци; освен това, както и при първото разграбване, никак не се споменава за едомяни. Някои тълкуватели разграбването на Иерусалим, за което говори пророк Авдий, отъждествяват с разграбването, извършено от вавилоняни, като се основават на 2 Ездра 4:45, където изрично се говори, че едомяни изгорили храма (иерусалимски), когато Юдея била опустошена от халдеите, и на Псалом 136:7, където е казано, че Едомовите синове помагали на халдеите да разрушат Иерусалим и със злорадство им викали: истощайте, истощайте до оснований его”. Но това не може да се приеме, понеже от Йоил 2:32, където е процитирано пророчеството на Авдий за спасението от Сион (стих 17), Иерусалим бил разграбен от аравитяни, а с последната дума библейските писатели обозначават всички народи, които живеели на изток и юг от Юдея, следователно, и едомяни; 2) по свидетелството на 2 Паралипоменон 21:17, неприятелите не се ограничили с разграбване на съкровищата, а унищожили целия царски род, с изключение на Охозий; отслабването на царския дом влизало в политиката на едомяни – да обезсилят Юдея, от която току-що се отделили; и 3) пророк Амос, който пророчествал в първите години от царуването на Озия (Амос 1:1), предсказва Божи съд над едомяни за тяхната вражда против Яков (1:11); но друго по-близко основание, освен изложеното в 2 Паралипоменон 21:16-17, за това Амосово пророчество в историческите книги няма.

По такъв начин, повод за произнасяне пророчеството на Авдий за Едом послужило разграбването на Иерусалим при Йорам от едомяни, араби и филистимци, а времето на неговото служение съвпада с годините от царуването на юдейския цар Йорам (889-884). Това се потвърждава и от юдейските предания, които отъждествяват пророк Авдий ту с началника на Ахавовия дворец Авдий, който скрил пророците от Йезавел (3 Царства 18:3-16), ту с третия петдесетник на Охозий, пощаден от пророк Илия, след като първите два били изтребени чрез огън (4 Царства 1:13-16), ту с мъжа на сунамката, в чийто дом живеел пророк Елисей (4 Царства 4:8-37), ту с Йосафатовия царедворец Авдий или Овадий, когото царят провождал да разпространява в Юдея благочестието чрез четене и обясняване на Моисеевия закон (2 Паралипоменон 17:7). И преданията, значи, отнасят живота на пророк Авдий към времето на царуването на Ахав и неговите синове (918-889). Понеже пророк Авдий написал книгата си по повод разграбването на Иерусалим, той, предполага се, пророчествал в Юдейското, а не в Израилското царство, за което никак не споменава. Паметта на св. пророк Авдий се празнува на 19 ноември.

Съдържание на книгата

Книгата на пророк Авдий съдържа пророчество за Едом. Когато Бог ще произвежда всемирния съд, Едом ще загине, а Сион ще се спаси. От начало пророкът описва бедствията, които ще постигнат Едом (стихове 1-9), после обяснява причините на Божия съд над него (стихове 10-16) и най-накрая предсказва за спасението на Сион като следствие от съда над Едом (стихове 17-21).

Бог определил – казва пророкът, – да разори Идумея и да изтреби нейните жители, а за извършване на това определение Той сам възбужда враговете да наченат опустошителна война против Едом. По Божие устроение едомяни, макар да били незначителен и, даже, в сравнение с египтяни и вавилоняни, нищожен народ, оставали независими. От това те се възгордели до самоизлъгване, особено пък като живеели по непристъпните канари. Но никакви височини няма да ги спасят: ако те се издигнеха като орел, ако си построеха жилище и между небесните звезди, то и оттам щеше да ги свали Бог и предаде в ръцете на пленителите. Враговете не само ще свалят тях от високите планини, но и ще разорят жилищата им и цялата едемска страна и то не така, както крадците разоряват домовете и лозята: крадците и разбойниците грабят само онова, що им се понрави и падне под ръка, а враговете на едомяни нищо няма да оставят, всичко ще отвлекат, даже и скритите богатства. Във време на бедствията едомяни не ще могат с нищо да се защитят, защото Бог ще отнеме разсъдъка на техните мъдреци, така че и най-храбрите и неустрашими темански (идумейски) войници ще се убоят (1-9). Такава участ е определена на едомяни за техните враждебни действия спрямо избрания Божи народ, задето те се съединявали с враговете на юдейския народ и заедно с тях опустошавали Юдея, разрушавали Иерусалим, радвали се при загиването на своите братя, грабели тяхното имущество, бягащите от тях убивали или пък ги хващали и предавали на неприятеля. За всичко това и с тях ще бъде постъпено така, както те постъпили с юдеите: Идумея ще бъде опустошена, а нейните жители изтребени. Заедно с едомяни ще изпият чашата на Божия гняв всички врагове на юдейския народ, за които и памет не ще остане на земята (10-16). Тогава евреите, след като се върнат от асиро-вавилонския плен, не само ще завземат своите предишни владения, но далеч и широко ще се разпространят, ще завладеят земята на своите врагове, като изтребят последните. Тогава, именно, юдеите ще отмъстят на своите заклети врагове – едомяни и ще ги изтребят, както огънят изтребва сламата или сухата тръстика. Израилтяните ще се разпространят във Финикия до Сарепта, а иерусалимци ще завземат южните градове. На планина Сион, която ще бъде света, ще се открие спасение; от нея ще излязат спасените, за да отмъстят на Исавовата планина (на езичниците), и тогава ще настъпи царството на Иехова (стихове 17-21).

Стих 1. Идумея или Едом значи народ, произлязъл от Исав, който бил наречен Едом (червен), защото продал на брат си Яков първородството за лещена (червена) чорба (Битие 25:30). Пророкът по-нататък (стих 9) същия народ нарича още Теман, по името на Исавовия внук Теман (Битие 36:11). Потомците на Теман живеели в една идумейска провинция, която носела име Теман. В Идумея имало и град Теман. Идумеите живеели на планина Сеир и заемали пространството на юг от Ханаанската земя до Ейлатския залив на Червено море. Слух – Божие определение.

Стих 3. Презорство – гордост; в пещерах каменных – в планинската страна Едом.

Стих 5. Довольных себе – което им е нужно и се понрави.

Стих 7. Допредел испустиша тя вси мужи завета – съюзниците, боейки се от твоите врагове, зад границите на своята страна ще изгонят твоите посланици; под мужие мирницы както и мужие завета се разбират съюзниците на едомяни – халдейци.

Стих 8. Идумеите или едомяни се славели със своята мъдрост. Някога в Идумея е имало знаменити мъдреци, като например Иов и неговите другари (Иов 4:1; 8:1; 20:1; срв. Иеремия 49:7; Варух 3:22-25).

Стих 10. Посечения ради – поради избиване с меч.

Стих 11. Чуждии – иноземци, чужденци; силу его – войска, богатство, имущество; вергоша жребия – на всичко, което намерили в Иерусалим, хвърлили жребий за дележ.

Стих 12. Не презриши дне – не гледай злорадостно на братовите ти страдания в деня, когато тържествуват враговете над него.

Стих 19. В нагеве – на юг; в раздолии – в равнината.

Стих 20. Преселения начало – връщането от плен.

Божият съд над едомяни се изпълнил в старозаветните времена, когато асирийци и вавилоняни опустошили страната, а римляни унищожили и самата памет за Едом като за отделен народ. Иоан Хиркан (130 година преди Рождество Христово) принудил едомяни да се обрязват и да изпълняват Моисеевия закон, така че изчезнало религиозното различие между тях и юдеите; в това време Яков бил, по думите на пророк Авдий, пламък за Едом. Но понеже Авдиевото пророчество има и всемирно значение – Едом е тип на всички враждебни на Божието царство народи, и съдът над него е съд над всички врагове на последното – то неговото изпълнение трябва да отнесем към новозаветните времена. Със Своето учение и смърт Иисус Христос произвел съд над света, победил злото и основал Своето царство или църква, обземаща всички народи. Дом Яковль служи тип на всички народи – юдеи и езичници, които познали Бог. Обещаната земя и нейните дялове служат като образ на онези блага, с които ще се ползват вярващите на земята. Окончателен съд ще бъде произведен след второто пришествие на Христос, когато бъдат победени всички Негови врагове.

________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Авдий, на руски език и св. пророк Авдий (живял IX-VIII век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dLl