Христо Попов

Пирът на Валтасар. Глава 5-та

Валтасар, правнук на Навуходоносор, при обсаждането на Вавилон от Кировите войски, устроил за пълководците от своята войска пир, на който присъствали и царските жени и наложници. В желанието си да унизи еврейския Бог, Който предсказал чрез пророк Иеремия за свършване на плена след изтичане на 70 години, какъвто срок вече изтичал и да осмее надеждите на юдеите, които в обсаждането на Вавилон от Кир виждали зората на своята свобода, разгорещеният от вино цар заповядал да донесат взетите от Навуходоносор от Иерусалимския храм съдове и в тях да подават вино на всички присъстващи, като в същото време пеят песни в чест на езическите богове. Такова богохулство веднага било наказано: на предната стена в залата за пиршества, срещу царя, се показала човешка ръка, която написала на стената някакви думи. Изплашеният цар още същия час повикал мъдреците и обещал големи награди на онзи от тях, който прочете и разясни написаното, но те не могли и се отказали (5:1-9). Тогава царицата напомнила за Даниил. Повиканият Даниил обяснил на царя, как Иехова наказал за гордост Навуходоносор, от примера на когото Валтасар трябвало да се научи да благоговее пред еврейския Бог, а той сам пил от посветените Нему съдове и другите угощавал, за което и е пратена от Него човешка ръка да напише на стената. Даниил прочел написаното така: “мани, текел, фарес” и обяснил неговото значение – “Бог измери твоето царство, сложи му край, раздели го и го даде на мидяни и перси” (10-28). Без да гледа на неприятното изтълкуване, Валтасар заповядал да дадат на Даниил обещаната награда. В същата нощ Вавилон бил превзет от войските на Кир; Валтасар бил убит, а се възцарил вуйчото и тъстът на Кир – Киаксар (син на мидийския цар Астиаг), наричан в свещените книги Дарий Мидянин (29-31), и, по такъв начин, се изпълнило Данииловото обяснение.

Това станало в 539 година преди Рождество Христово.

Спасяване на Даниил в лъвската яма. Глава 6-та

Дарий Мидянин (Киаксар), който встъпил на престола 62-годишен, разделил своето царство на 120 окръзи, като поставил за управление на всеки окръг отделен сатрап. За свое улеснение той назначил трима князе, на които били подчинени сатрапите и които знаели важните дела в държавата. Един от тези последните бил Даниил. Пророкът особено се отличил между другарите си и Дарий, комуто, вероятно, била известна неговата мъдрост, проявена през нощта на Валтасаровия пир, имал намерение да го постави пълновластен управител на цялото царство. Това възбудило завист у другите князе, които, знаейки привързаността на Даниил към своята вяра, решили да се възползват от нея, за да го погубят. С тази цел, те заедно със сатрапите предложили на царя да издаде указ, така че никой, в течение на 30 дни, да не се моли на някакъв бог или човек, освен на царя, защото, иначе, ще бъде хвърлен в лъвската яма (6:1-8). Старецът, поласкан от определението за своето причисляване към безсмъртните богове и неподозирайки никакво коварство, подписал и издал желания указ. След това враговете на Даниил, вероятно чрез подкупване на прислугата, сварили го на молитва, която той извършвал три пъти на ден пред отворен прозорец, обърнат към Иерусалим, и го обвинили пред царя в неизпълняване на указа, като настоятелно искали прилагането над него на определеното наказание. Дарий се опитал да спаси Даниил, но, по своята слабохарактерност, отстъпил на искането на князете и сатрапите и им дал пророка да го хвърлят на лъвовете, като изразил вяра в безграничното могъщество на Бога, Комуто Даниил служел, и като запечатал входа в лъвската яма. След това царят легнал да спи, без да вечеря, но през цялата нощ не могъл да се успокои и да заспи (9-18). На другия ден още рано сутринта той отишъл при лъвската яма и, като намерил Даниил жив и неповреден, веднага го освободил и заповядал да хвърлят там неговите врагове със семействата им, които веднага били разкъсани от лъвовете (19-24). След това Дарий издал повеля, в неговото царство всички да треперят и благоговеят пред Данииловия Бог, понеже Той е Бог жив и пребъдващ вечно, царството Му е несъкрушимо и владичеството Му е безкрайно. Това чудо още повече възвисило Даниил: той благоуспявал през цялото царуване на Дарий и в царуването на Кир Персийски (24-28).

Повелението на Дарий, макар да възвестявало на всички народи от неговото царство за всемогъществото на израилския Бог и ги задължавало да благоговеят и треперят пред Него, не обявявало, обаче, Него за единственият истински Бог и не унищожавало съществуването, наред с него и на други богове.

Видение на четирите звяра и откриване вечното царство на Сина Човешки. Глава 7-ма

В първата година от царуването на Валтасар пророкът видял насън, че от едно голямо, развълнувано море излизат един след друг четири звяра (7:1-3). Първият звяр бил подобен на лъв с криле на орел, които по-късно били оскубани и тогава той се повдигнал, застанал на два крака като човек и получил човешко сърце. Вторият звяр приличал на мечка (медведице) и имал три ребра в устата си между зъбите; нему било казано: воспани яждь плоти многи. Третият звяр приличал на рис (леопард) и имал четири крила и четири глави; нему било дадено владичество. Четвъртият звяр бил страшен и твърде силен, с големи железни зъби и с десет рога; вглеждайки се в роговете на звяра, пророкът забелязал нов един рог, който се появил сред десетте и, като съборил три от предишните, получил очи и уста човешки и взел да говори високомерно (4-8). След това настанало време за строго правосъдие: Ветхий денми (старият по дни), в бели като сняг дрехи и обкръжен от десетки хиляди (тми тем) ангели, седнал на огнения престол. Когато съдиите (судище) седнали и книгите били разтворени, пророкът видял, че за надменните думи, които произнасял рогът, четвъртият звяр бил убит и предаден на изгаряне; другите зверове били лишени от власт и само животът им бил запазен за известно време. След това пророкът видял, как на облаците небесни се явил като че ли Син Човешки, Който дошъл до Ветхий денми и получил царска власт над всички народи (9-14). Бивайки обзет от страх при вида на всичко това, пророкът помолил един от предстоящите – да му разясни видението и получил такова обяснение, че четирите звяра означават четири царства, които поред ще се явят на земята и после ще загинат, след което ще се яви вечното Божие царство (15-27). Накрая пророкът забелязва за впечатлението, което изнесъл от видяното (стих 28).

Това видение на Даниил е сходно със съновидението на Навуходоносор (глава 2); отличава се само по своя образ. Навуходоносор, като езичник, видял под образ на метали предимно външната страна на земните царства, понеже само това и могъл да разбере, а Божието царство с неговия Основател той съзерцавал под образ на прост камък, така както в неговите дни то се намирало в унижено състояние. Пророкът пък в своето видение вижда и разкрива вътрешния характер на тези царства и то под образ на зверове, в знак на това, че езичниците изгубили Божия образ и станали звероподобни, а Основателят на Божието царство съзерцава под образ на Син Човешки. Частно, под море се разбира езическият свят, под чиято власт се намирала цялата вселена.

Първото царство, представено под образ на лъв, е вавилонското. Крилете показват на неговото превъзходство над другите царства. А че този лъв се лишава от своите криле, застава на човешки крака и получава човешко сърце – това означава постепенният упадък на вавилонското царство, което в началото, като летящ орел, високо стояло над всички други, а накрая станало подобно на другите, с обикновени, свойствени на човешкото сърце слабости.

Второто царство, изобразено с мечка, е мидо-персийското. Характерните особености на мечката – груба сила, лакомство, бавност в движенията и отсъствие на лукавство, са напълно приложими към персийците: те проявили ненаситна алчност към завоеванията и действали с груба сила, без да прибягват до хитрост; трите ребра показват на трите царства, завоювани и погълнати от тях: асирийското, вавилонското и мидийското.

Третото царство, символ на което служи кръвожаден рис с четири крила и четири глави, е гръко-македонското, което при Александър Македонски се разпространило докрай земя. Четирите крила и четирите глави означават разделянето на Александровата монархия на четири главни области, по-късно обърнати на царства (македонско, тракийско, сирийско и египетско), под началството на 4-те главни управители: Касандър, Лизимах, Селевк и Птолемей.

Четвъртото царство, представено под образ на най-страшен звяр, е сирийско-египетското. Десетте рога на този звяр, по обяснението на ангела, означават 10 царе, а единадесетият рог означава също така цар, който със своята злоба ще надмине всички предишни, ще унизи трима царе, ще говори високомерно против Всевишния, ще угнетява светиите на Вишния и ще иска да отмени у тях празничните времена и закона. Всички тълкуватели в последния рог виждат изображението на сирийския цар Антиох Епифан, който най-много угнетявал и мъчел юдеите. Жестокостта на този цар по отношение към юдеите нямала граници: веднъж той самолично погубил в течение само на три дни 80 хиляди юдеи и 40 хиляди продал в робство, и през всичкото време на своето господство над юдеите постоянно ги подлагал на всякакъв род мъчения за вярата в истинския Бог, така че самото име юдеин било забранено (гледай 1-ва книга Макавейска 1:20-24; 2-ра книга Макавейска 5:11-21), докато най-после бил поразен от невидимата Божия сила. Със своята безмерна гордост, достигаща до боготворене на себе си, и със своята безумна вражда против Бог и Неговия закон, Антиох напомня онзи беззаконен човек и гибелен син, който ще се яви напоследък, при свършека на света. Ето защо, всички църковни отци считат Антиох предобраз на Антихрист. И апостол Павел, предсказвайки за появяването на Антихрист, изобразява последния с такива черти (2 Солуняни 2:4), с каквито е представен у пророк Даниил (8:9-12; 11:28-45).

Когато в лицето на сирийския цар Антиох Епифан, гордостта и бого враждебността на човешките царства стигнали до крайни предели, тогава се явил Старият по дни на съд, след извършване на който се открило Божието царство на земята. Основателят на това царство е Син Човешки. “Ветхий денми” (стих 9) е название на Бог Отец, което посочва на Неговата вечност; белите дрехи означават Неговата святост; престолът и огнения пламък – Неговия съд; а разтворените книги – Неговото всеведение. Човешки Син е Месия, който Сам отнесъл към Себе Си думите от Даниил 7, 13-ти стих (Матей 24:30 и 26:64). Единственото име, с което Спасителят най-вече обичал да назовава Себе Си през време на Своята земна проповед, това е името – Човешки Син. Под святым Вышнаго в 21-ви стих се разбират юдеите, но в 27-ми стих под същото име се разбират всички вярващи в Иисус Христос, които ще съставят царството Божие или Църквата Христова на земята.

Видение на овена и козела. Глава 8-ма

В третата година от царуването на Валтасар Даниил бил в Суза и тук, на брега на река Увал, имал ново видение. Той видял двурог овен, който бодял на всички страни и поразявал всички зверове (8:1-4); след това от запад (в славянската Библия неправилно е поставено от лива – от юг) извънредно бързо (не прикасаяся земли) се затекъл еднорог козел, поразил овена, счупил двата му рога и го стъпкал. Но в това същото време и на възгорделия се козел се счупил рогът, вместо който израснали четири рога; от единия от тях излязъл неголям рог, който нараснал твърде много по посока към юг, изток и прекрасната страна (славянски к силе), издигнал се до небето, съборил част от небесните звезди и ги потъпкал, посегнал даже върху Вожда на небесните воинства (в славянската Библия неправилно е преведено: “дондеже архистратиг избавит пленники” – стих 11-ти), отнел Му всекидневната жертва, светилището, самата правда захвърлил на земята и във всичко имал успех (8:5-12). След това пророкът чул, как един светия обяснявал на друг, че беззаконната дейност на този рог ще се продължи в течение на 2300 денонощия (6 години и 4 месеца приблизително). По обяснението на архангел Гавриил, това видение се отнася напоследок гнева, тоест изобразява последния Божий гняв над юдеите (13-19). Двурогият овен означава мидийския и персийския царе, а козелът – македоно-елинския цар; единият рог на козела означава единовластието на първия цар от това царство, а четирите рога, израснали след него – четирите държави, на които ще се раздели това царство. Към края на съществуването на тези държави, когато отстъпниците ще препълнят мярката на своите беззакония, ще се яви безсрамен и коварен цар, който ще погуби мнозина и ще въстане против Царя на царете, но ще бъде съкрушен без помощта на човешка ръка (20-27), тоест чрез необикновена болест (в славянската Библия 25-ти стих стои малко иначе).

Изпълнението на това видение виждаме в историята. Поражението на всички животни от овена посочва завоеванията, извършени от Кир и неговите приемници, на запад (малоазиатските държави и градове, Сирия, Вавилон и други), на север (скитските народи) и на юг (Египет). Тяхното могъщество било съкрушено от единия рог на козела – Александър Македонски, който победил Дарий Кодоман и сложил край на мидо-персийската монархия. Четирите рога на козела са 4-мата военачалници на Александър, които разделили царството му на четири държави: египетска (Египет, Ливия, Арабия и Палестина), сирийска (Сирия, Вавилон и Персия), македонска (Македония и Гърция) и тракийска (Тракия, Витиния и азиатските владения край Хелеспонт и Босфора). Силният рог, излязъл от единия от 4-мата, означава сирийския цар Антиох Епифан; боденето на рога показва на походите на Антиох против Египет, Персия, Вавилон и Иерусалим. Той мечтаел да се докосне до небесните звезди (2-ра книга Макавейска 9:10), ограбил Иерусалимския храм, довел го до запустяване, осквернил жертвеника, забранил да принасят жертви на Иехова, да изпълняват Моисеевия закон, принуждавал да служат на езическите богове и подлагал на жестоки мъчения ревнителите на закона. Неговите боговраждебни действия започнали в 143-та година по Селевкидовата ера (1-ва книга Макавейска 1:20-24), а се завършили с неговата смърт в 149-та година (1-ва книга Макавейска 6:16). Той умрял от страшна и мъчителна болест, която сам признал за наказание от Иехова.

За седемдесетте седмици. Глава 9-та.

В първата година от царуването на Дарий Мидянин Даниил прочел в пророк Иеремия, че вавилонският плен ще продължи 70 години. Краят на този плен бил вече близък. Имайки предвид неразкаяността на юдейския народ и опсявайки се, да не би пленът поради това да се продължи, пророк Даниил се обърнал с пламенна молитва към Бог и, подчертавайки на греховността на народа и на плачевното състояние на града и на храма, умолявал Го милостиво да погледне на запустелия свещен град и да постъпи с юдейския народ по Своето безмерно милосърдие (9:1-19). Архангел Гавриил открива на Даниил, че седемдесет седмици са определени от Бог за еврейския народ и за град Иерусалим, след което време всяко прегрешение ще изгуби сила (яко да обетшает), ще се унищожи първородният грях (скончается грех), и всички грехове ще бъдат забравени (запечатаются греси), ще се заглади неправдата и ще умият беззаконията, ще се въдвори или ще настане (приведется) вечното оправдание, ще се потвърдят, ще се изпълнят (запечатается) виденията и пророчествата и ще се помаже Светията на светиите (20-24). Начало на този период седмици ще служи указът за съграждаване на Иерусалим. От появяването на този указ до Христос Старейшина ще минат седем седмици и шестдесет и две, тоест всичко 69 седмици. В първите седем седмици, при трудни обстоятелства, ще бъде съграден Иерусалим. След това, след 62 седмици, ще убият Месия, за което еврейският народ ще бъде отхвърлен от Него, град Иерусалим и храмът ще бъдат унищожени от войските на вожда, а народът през време на войната ще бъде погубен. Последната (70-та) седмица е назначена за сключване на завет с мнозина; в средата на тази седмица старозаветното богослужение (жертва и возлияние) ще изгуби значение. Възстановеният след плена храм и град Иерусалим, по Божия съд, обречени са на разорение; те ще бъдат унищожени заедно с прекратяване църковно-политическото съществуване на еврейския народ (25-27).

Стих Разумех – обърнах особено внимание на Иеремиевото пророчество за 70-годишния вавилонски плен (Иеремия 25:11-13; 29:10), произнесено в 4-тата година на юдейския цар Йоаким, тоест в годината на първото преселение във Вавилон (в 607 година до Рождество Христово), което се счита начало на плена. Размишлявайки върху това пророчество в първата година на Дарий Мидянин, тоест в 539 година до Рождество Христово, пророк Даниил ясно виждал, че предсказаният от пророк Иеремия 70-годишен плен след 2 години ще се свърши. В това повече го уверявало друго пророчество на Иеремия, че, при свършване на 70-годишния плен, ще настъпи страшният Божий съд над Вавилон (25:12) и пророчеството на Исаия за Кир, освободителя на евреите от плена (44:28-45:6). Пророк Даниил сам бил очевидец на разрушаване вавилонското царство и падане на могъщата Навуходоносорова династия, а Кир вече се готвел да стане вавилонски цар, понеже Дарий Мидянин бил в преклонни години и нямал други наследници, освен Кир. Пророкът само недоумявал – по какъв начин народът, неизправил се в плена ще се окаже достоен за онези милости, които в пророчествата се съединявали със завършване на плена и щели да се осъществят в царството на Месия.

Стих 14. Убудися Господь на злобу нашу, и наведе сия на ны – настана край на Божието дълготърпение; Бог, Който досега не наказваше, като че ли се пробуди от сън и ни прати всички тези бедствия. Божието дълготърпение в Свещеното Писание често се представя под образ на покой или сън, в проявата на праведния Божий съд се уподобява на пробуждане.

Стих 21. Аки в чась жертвы вечерния – около онова време, когато, при съществуване на храма, се принасяла вечерната жертва, предписана от закона. Стих 22. Устроити тебе разум – да те вразумя. Стих 23. Изыде слово – излезе от Бог откровение за 70-те седмици: муж желаний – угоден Богу, поради което нему именно и се дава откровението; разумей в явлении – разбери видението. Стих 24. Сократишася – точно са определени. Благата, които ще настъпят след 70-те седмици, са: обетшает согрешение – ще остарее грехът, ще изгуби своята сила и власт над хората; запечатаются греси – греховете ще бъдат забравени; загладятся неправды и очистятся беззакония е двояк превод на еврейския израз, означаващ изкупване на вина чрез поръсване с кръв очистилището; значи, ще бъде принесена изкупителна жертва; приведется правда вечная – ще настане вечно оправдание, което Бог предопределил от вечност и което ще се продължава вечно; запечатается видение и пророк – ще се потвърдят, както документите се потвърждават с печат, ще се изпълнят всички пророчества; помажется Святый Святых – ще стане помазаник (Христос) Онзи, Който е най-свят от всички светии.

Стих 25. Относно времето, от което трябва да се започва броят на 70-те седмици, архангел Гавриил говори на пророка: “знай и разбери – от издаване на повелението (от исхода словесе) за завръщане (еже отвещати, – срв. по-долу – и возвратится) и за възстановяване (соградити, – срв. по-долу – и соградится) на Иерусалим до Христос Вожда (старейшины – срв. Иезекиил 44:3 и Михей 5:2) ще минат седем седмици и шестдесет и две седмици, тоест всичко 69 седмици; и возвратится – Иерусалим в предишното състояние или отново ще бъде построен; стогна – улици, стъгди (площади); забрала – стени, укрепления или градски окопи; и истощатся лета – от еврейски “но в усилни времена”. Стих 26. Потребится помазание – ще бъде убит Месия; суд не будет в нем – без съд, без вина от Негова страна; град (Иерусалим) и святое (храмът) разсыплется (ще бъдат разрушени) со старейшиною грядущим, (от еврейски – от народа, от войските на вожда, който ще дойде), – тук старейшина се отличава то Месия, Който ще бъде убит до идването на първия; и потребится аки в потоп и до конца рати сокращенныя чином погибельми – и ще загинат (градът заедно с народа и храмът), както във време на потоп, постепенно съкратявайки се или намалявайки се по число от разни видове бедствия (погибельми) до края на войната. Тук се загатва за страшните бедствия при разрушение на Иерусалим от римляните, когато много юдеи загинали (срв. Матей 24:7; 21-22).

Стих 27. В течение на последната седмица ще се утвърди новият завет; в половината на тази седмица ще се отменят старозаветните жертви, вследствие на което старозаветното светилище ще се подхвърли на запустяване и това запустяване ще продължи до свършека на света: “край (скончание) на това запустяване (на опустение) ще бъде сложен (дастся) чак при свършека на света (даже до скончания)”.

За да се посочи изпълнението на пророчеството и чрез това още по-ясно да се разбере неговият смисъл, е нужно 1) да се определи – що е седмица, 2) от кога седмиците трябва да се броят и 3) да се определи времето на събитията, за които се говори в откровението. Евреите различавали три рода седмици: седмица от дни, отговаряща на нашата седмица (Второзаконие 16:9; Даниил 10:2), седмица от години, обхващаща период от 7 години, при което последната (седмата) година била празнична и се наричала съботна (гледай Битие 29:27; Левит 25:3-5), и седмица от съботни години, обхващаща период от 49 (7х7) години, след които настъпвала юбилейната (50-та) година (Левит 25:8, 10-11). Тук не можем да подразбираме първия род седмици, тоест от дни, понеже немислимо е, в течение на 70 седмици или 490 дни да се извършат указаните в откровението събития. Също така под седмица не можем да разбираме и период от 49 години, защото в такъв случай изпълнението на настоящото пророчество би трябвало да отнасяме към далечно бъдеще, когато пък действителността показва, че всичко, предсказано от пророк Даниил, вече се изпълнило. Остава да приемем седмици в смисъл на седмолетие (70х7=490 години), и това се оправдава от историята. Броят на седмиците трябва да се започне “от исхода словесе” или от издаване на повеление за съграждане на Иерусалим. Укази или повеления били издавани от разни царе и в разни времена. Така, например, Кир издал указ в първата година от своето царуване, или в 536 година до Рождество Христово (2 Паралипоменон 36:23; 1 Ездра 1:2-4), Дарий Истасп издал във втората година от своето царуване или в 520 година (1 Ездра 6:3-5), а Артаксеркс издал два указа: един на името на Ездра в 7-та година от своето царуване (1 Ездра 7:13-24), а друг на името на Неемия в 20-та година (Неемия 2:1-8). С указите на Кир и Дарий се разрешавала постройката на храма, а не на града; указът на Артаксеркс, даден на Ездра, така също нищо не говори за постройката на Иерусалим. Само с указа, даден на Неемия в 20-тата година от царуването на Артаксеркс, се разрешавало да се построят стените на Иерусалим, и те действително били построени от Неемия, както свидетелства неговата книга. На това основание повечето от тълкувателите броят седмиците от 20-тата година на Артаксерксовото царуване или от 453-та година до Рождество Христово.

Следва…(виж тук).

___________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Даниил, на руски език и св. пророк Даниил (живял VII-VI век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dJU