Христо Попов

Пророк Даниил (от еврейски Божий съд) произлязъл от Юдиното коляно, от знатно семейство, може би, даже от царски род, тъй като Навуходоносор, след завоюване на Иерусалим в 4-тата година от царуването на Йоаким (607 година до Рождество Христово), заповядал на началника на евнусите – Асфанез, да избере от царски и княжески род здрави и красиви еврейски момчета, които се отличавали с умствени способности, с цел, като изучат халдейския език и получат образование, да се приготвят за служба при двора на вавилонския цар; в числото на избраните бил и Даниил (1:1-4). Началникът Асфанез дал на Даниил и на трите негови другари – Ананий, Азарий и Мисаил – халдейски имена: на Даниил дал име Валтасар, в чест на Бог Вил, на Ананий – Седрах, което значи царски, на Азарий – Авденаго, в чест на бога Него и на Мисаил – Мисах в чест на бога на слънцето. Но с приемане езически имена, те не станали езичници; напротив, от страх да не нарушат Моисеевия закон, те, през тригодишното си обучение в царския двор, хранели се само с растителна храна, за да не се осквернят от ония ястия, които им се отпускали от царската трапеза (1:5-16). За тази тяхна любов към въздържанието Бог ги възнаградил с успех в науките и с разбиране всяка книжна премъдрост, а на Даниил, освен това, дарил способност да разбира видения и сънища. След тригодишно обучение момците били представени на царя за изпит, и той ги намерил десет пъти по мъдри от всички влъхви (мъдреци) във вавилонското царство. След това Даниил с тримата си другари бил назначен на служба в царския двор и останал в званието придворен сановник през всичкото време на царуването на Навуходоносор и неговите приемници до падане на Вавилонското царство и известно време след това – при Дарий и Кир (1:17-21). Някои събития от живота на пророка в царуването на Навуходоносор, Валтасар, Дарий Мидянина и Кир са изложени в неговата книга.

За последната съдба на пророк Даниил достоверно нищо не е известно. При издаване на указа от Кир за освобождение на евреите от плена пророкът не се върнал в своето отечество и продължавал да стои в двора на персийския цар. Навярно, Кировият указ за освобождение на евреите не засягал ония от тях, които заемали държавна служба, или пък, може би, сам пророк Даниил предпочел да остане в своето високо звание при двора, за да бъде повече полезен от своите сънародници, както на ония, които останали в плена, така и на ония, като се върнали в родината и продължавали да остават под върховната власт на персийците. Пророкът умрял в дълбока старост, но за времето на смъртта и мястото на погребението му така също нищо не е известно. По своите добродетели Даниил в книгата на пророк Иезекиил се поставя наред с Ной и Иов (Иезекиил 14:14-20), а по мъдрост се смята недосегаем образец (Иезекиил 28:3).

Паметта на св. пророк Даниил се празнува от Църквата на 17 декември.

Състояние на съвременното на пророк Даниил езичество и юдейство

Съвременното на пророк Даниил езичество се характеризира с мъртвост и безжизненост на своя култ. По-преди езичниците се кланяли на истуканите по привичка и по предание и, смятайки ги за богове, чувствали пред тях страх и благоговение, поради което и езическата религия имала сдържащо, обуздаващо значение за нравствеността. Но във времето на пророк Даниил тя изгубила и това значение. Смяната на всемирните владичестващи монархии подровила у езичниците вярата в техните богове: езичниците смятали истински онзи бог, чийто народ е по-силен, затова те служели на боговете на своите победители, които на реда си били побеждавани от други народи (например асирийците – от вавилонците, вавилонците от мидийците и персийците); явявали се случаи да се менят боговете, а чрез това се е подравяло доверието към тяхната сила и могъщество. На това още повече способствал произволът на царете, които поставяли себе си по-горе от боговете. Така например, Навуходоносор си издигнал грамадна златна статуя и искал всички поданици да ѝ се покланят. Дарий Мидянин обявил себе си за бог и издал заповед – в течение на 30 дни хората да не се молят и покланят на никакъв друг бог, освен на царя. И най-малоразвитият езичник ясно виждал, че в религията няма нищо трайно и устойчиво. Подравянето на вярата, съмнението у езичниците в истинността на своите богове и религия и опасяването за бъдещето – всичко това подготвяло благоприятна почва за възприемане истинската религия и признаване всемогъщия Бог, управляващ съдбините на всички народи и на всеки човек. Такава задача имал да постига пророк Даниил сред езичниците.

Що се касае до евреите, то пленът за тях бил очистителна епоха. Те се намирали под великия Божи гняв, били вън от Обетованата земя, без храм, без жертви, търпели всевъзможно притеснения от страна на поробителите (Иеремия 30:67), яли хляб със сълзи и приличали на самотна птица, изгубила своето родно гнездо (Псалом 101). Всичко това ги е пробудило от духовната заспалост; те плачели за Сион, седейки край вавилонските реки (Псалом 136); плачели за своите грехове, за своето отечество и храм, които се намирали в развалини; плачейки за Иерусалим, те се кълнели да го не забравят и жадували за неговото възраждане (Псалом 136:5 и 101:14-15). Те напълно съзнали, че вината на всички тези беди са те самите, и устремили своите молитвени погледи към Бог (Даниил 3:26-33), като изразявали при това искрено разкаяние за предишното нечестие и готовност да се изправят (Даниил 3:41).

Това разкаяние на евреите ги е привело към нетърпеливо очакване изпълнението на утешителните пророчества за новия живот, за възвръщането от плена. С това възвръщане у пророците (особено у Исаия, Иеремия и Иезекиил) тясно били съединени и даже слети обещанията за месианското царство, за новия, вечния завет на народа с Бог. А явяването на Месия и откриването на Неговото царство, по плана на Божието домостроителство за спасение на хората, щяло да настъпи след повече от 5 столетия след плена. Срокът на вавилонския плен във време на пророк Даниил вече се завършвал, а народът не виждал даже признаци за това: паднала вавилонската монархия, а настъпила мидо-персийската, против която народът не бил в сила нищо да предприеме. Нужно било да се поддържа у този народ вярата в неизменността на Божиите обещания, да му се разясни, че освобождението от плена и обетованите благодатни времена ще настъпят не едновременно, и точно да му се укажат признаците за настъпване на последните. Такава задача имал да изпълни сред еврейския народ пророк Даниил.

Съдържание на книгата

Книгата на пророк Даниил се състои от 14 глави, от които първите 12 са канонически, а последните две глави и 3:24-90 са неканонически и са запазени само в превода на 70-те. Първите шест глави съставят историческата част на книгата, в която се указва, как във време на плена се е разпространявала славата на Иехова сред юдеите и езичниците, а останалите шест канонически глави (7-12) – пророческата, съдържаща видения за бъдещата съдба на езическите народи, сред които живеели юдеите и за съдбата на Божието царство.

Прочетете още „Книга на пророк Даниил. Сведения за пророка*“ →