Иван Спасов Марковски

1. Историческа обстановка и време на пророка

Книгата пророк Наум започва с думите „пророчество за Ниневия” (масса ниневе), тоест предсказание за Ниневия, за съдбата на Ниневия. Това надписание на пръв поглед изглежда странно за една свещена книга, щото тя да си поставя за главен предмет на своето изложение чисто исторически, светски въпрос. Но като се има предвид, че старозаветният човек на всичко е гледал през призмата на религията, лесно ще си обясним, защо пророкът поставя като предмет на своята книга тоя въпрос. От съдържанието се вижда, че тук нямаме описание на обикновено историческо събитие, но то е послужило само като повод авторът да развие и илюстрира своите религиозно-нравствени идеи. И градът Ниневия, столицата на тогавашна мощна Асирия, със своя сложен живот му дава богат сюжет за неговата нравоучителна цел.

Асирия през VІІІ-ми и VІІ-ми век преди Христа достига до голямо величие и разцвет. Натрупаните богатства от плячки и грабителства на завладените страни довели страната до голямо благосъстояние. Но наред с това се ширил и нравственият упадък, който се подпомагал от разгулния езически култ на Ваал и Астарта. Пагубното влияние на Асирия в социално и религиозно отношение се разпростряло и в съседни на нея страни, които се намирали под нейно влияние и зависимост. Това може да се каже особено за Израел и Юдея. Във време на юдейския цар Манасия (698-643 година), през което време се отнася по-голямата част от пророческата дейност на пророк Наум, на езическото асирийско богослужение били отворени широко вратите. Манасия бил неугоден цар на Бога, той станал един вид васал на асирийци и в негово време се създала тясна връзка с някогашния враг на Израел, и влиянието му се ширило както в политическо отношение, така и във всички други области на живота, и започнало силно подражание. Асирийски начин на живот и мислене, асирийски нрави и култура, дори, и облеклото, са предпочитали. Това положение не могли да търпят израилските патриоти начело с пророците. Ето така можем да си обясним разгорещената ненавист и неукротимия гняв, с които говорил срещу Ниневия пророк Наум, като строга нравствена личност и верен богоизбран мъж.

С пророческа прозорливост той предсказва приближаващото загиване на асирийското величие и могъщество и разрушаване на гордата Ниневия с нейните чудни постройки, палати и висящи градини. Неговите смели слова били като ободрителен и освежителен лъх не само за израилтяни и юдеи, но и за всички покорени и измъчени народи, които с нетърпение чакали падането на страшния тиран. Асирия със своите завоевателни походи и хвърляне в робство на множество народи си спечелила врагове от всички страни; те само чакали удобния момент да се нахвърлят срещу нея. Колко жестоко се отнасяли асирийци спрямо своите подвластни народи се вижда от много места в Свещеното Писание. Това се потвърждава и от множество изображения в техните дворци и по разните паметници. Оттук ни стават ясно разбираеми думите на пророка, с които той изразява общата радост на всички народи, когато ще чуят, че столицата на общия тиран е разрушена. „Всички, които чуят вестта за тебе, ще ръкопляскат за тебе, защото върху кого не се е простирала твоята злоба?” (3:19). И как може Израил да се не възрадва, когато едната му половина, тоест северното израилско царство, Самария, в 722 година асирийският цар Саргон унищожил и откарал по-голямата част от населението в плен. Другата половина – Юдея бива тежко потискана и сведена почти до политическо загиване. Плюс това тя непоносимо чувства противното идолослужение на тиранина. Освен това Ниневия била свърталище на всякакви пороци, затова възмущението на пророка и силните му упреци срещу този град не трябва да ги смятаме за прекалени.

Известни политически обстоятелства и външни признаци давали да се разбере, че е наближило времето, за което предсказва пророк Наум. С високопоетичен език той предсказва за мощното нападение на мидийци в съюз с вавилонци, за страшната буря, която ще се разрази над асирийската земя и за разрушаването и запустяването на Ниневия. Този могъщ град, който, като в зинала лъвска уста, е криел в себе си нечестен човешки грабеж и със своята поквара и магьосничество е опиянявал тогавашния свят, ще изпита съдбата на силния египетски град Но-Амон. Загиването на Ниневия, според пророк Наум, е неизбежно, понеже тук е източникът на всичкото зло, насочено срещу Яхве и Неговата свещена земя. В нашата книга нагледно се описва, как град Ниневия ще бъде обсаден и разрушен. Народът му ще бъде разпилян и ще блуждае без водачи. „За тебе, Асуре, Господ определи: не ще има вече семе с твое име; из дома на твоя бог ще изтребя истукани и кумири, ще ти приготвя в него гроб, защото си нищожен” (1:14).

Това предсказание не след дълго време, само подир 4-5 десетилетия, се сбъднало. Васалните държави почувствали слабостта, разклатеността на Асирия и почнали една след друга да се откъсват и освобождават. След Египет, Вавилон, Елам и Мидия се откъсва и се бори за самостоятелен и независим живот. Това се удало особено на енергичния и делови мидийски цар Киаксар, който в 633 година наследил баща си Фраотес. Той успял да организира мидийците в държавно и военно отношение и да ги подготви за решителна борба с асирийци. Можал също да се освободи от скитите и да ги прогони на север: те искали да съперничат с него. След това се съюзил с вавилонския цар Набополасар за нападение, срещу Ниневия. Смъртта на бележития асирийски цар Асурбанипал (Сарданапал) в 626 година улеснила неговия план. След добра политическа и военна подготовка Киаксар отново нападнал Ниневия и в 612 година[1] преди Христа прочутата асирийска столица паднала под напора на мидийци с помощта на вавилонци, които си поделили покореното асирийско царство. Мидийците завладели планинската област на Армения и Кападокия, а вавилонците се разширили в северна Месопотамия и наследили Сирия и крайбрежието, където някогашната вавилонска култура оставила дълбоки следи. Така вавилонците наследили асирийците и станали съседи на Юдея, което обстоятелство имало голямо отражение върху по-нататъшната съдба и история на тази земя.

Ето при тази международна и политическа обстановка се разнесло словото на пророк Наум, отявлен националист и патриот, който ненавиждал всичко асирийско и останал докрай непримирим враг на блудната столица Ниневия.

Има още →