Abstract

Уважаеми читатели и посетители на блога,

Ангел Николов Ангелов (1950-2023) е роден в София. Целия му живот преминава в столицата. След завършване на основното и средното си образование и отбиването на войнския дълг, през седемдесетте години на миналия век записва и завършва последователно Инжeнеро-строителния институт (сега Висш институт по архитектура и строителство) и Духовната академия (сега Богословски факултет при Софийския университет). От 1980 г. до 1986 г. е заместник-главен счетоводител в Светия Синод на Българската православна църква, а от 1986 г. до 1992 г. е главен счетоводител на Софийска св. митрополия.

След 1992 г. до пенсионирането си през 2017 г. работи в охранителния бизнес.

От доста години познавам Ангелов, като колега-богослов (аз също съм завършил Духовната академия). Беше ми споделил, че е написал две книги, които са в ръкопис, както следва: „Основни сведения за исляма, ислямското богослужение и ислямското право“ и втората книга – „Византийското право и неговото влияние върху правото на славяните“.Той ме помоли да наберем въпросните книги на компютър и първата книга за исляма в продължение на близо две години от ръкопис, я превърнахме в уърдов файл, като той ми диктуваше, а аз слагах текста на дигитален носител. Идеята беше когато наберем и втората книга, да бъдат издадени, но не се осъществи този замисъл защото Ангелов почина.

Готовата първа книга я представих на специалист по ислям – за мнение, препоръка, но този учен до когото се допитах (уточнявам, че е жена), каза, че това е по-скоро справочна книга, не представлява изобщо научен труд и не може да се ангажира да препоръча книгата като учебно пособие за студентите.

Нямам представа ако дам книгата в някое издателство, колко ще струва всичко, така че, мисля, лека-полека да я сложа тук в блога. Приятно четене.

Драган Бачев

***

Основни сведения за исляма, ислямското богослужение и ислямското право

Ангел Н. Ангелов

Въведение

В нашата страна има значителен брой хора изповядващи исляма. В последно време от Близкия изток пристигат бежанци, също така предимно мюсюлмани. За религията, богослужението и празниците на всички тези хора останалата част от населението има смътна представа. Освен това много българи отиват на работа в арабските страни, където също така се изповядва исляма. За съжаление тези наши сънародници незапознати с основните понятия на тази религия, с ислямското богослужение и право попадат понякога в големи неприятности.

На български език литературата, от която могат да се почерпят сведения по тези въпроси е твърде оскъдна и включва: превода на Корана от арабски език (Коран, С., 2008), книгата на Гълъб Гълъбов (Мюсюлманско право с кратък обзор върху историята и догмите на исляма, С., 1924), която е голяма библиографска рядкост и изследването на Чуков, В., В. Георгиев (Философия и теория на ислямското право, С., 1997), което също така е почти невъзможно да се намери. В последно време върху някои аспекти на исляма работи професор Клара Тонева от Богословския факултет на Софийския университет.

Настоящата работа е един скромен опит да се запознае българския читател с основите на ислямското вероучение, богослужение и право.

При изписването на имената и понятията сме се придържали към общоприетата им транслитерация на български език. Посочването на датите в повечето случаи е според Григорианския календар.

Когато мюсюлманите споменават или изписват името на пророка Мохамед те обикновено го съпровождат с думите „Да го благослови Аллах и да го приветства“. Това, че ние не споменаваме тази формула всеки път не е поради неуважение, а защото така е прието в европейската наука.

Към всяка глава е посочена препоръчителна литература и в края на изследването е поместена обширна библиография.

Доколко сме успели в задачата, която сме си поставили ще прецени читателят.

***

I. Сведения за живота на основателя на исляма

Мохамед, пророка на Аллах, се е родил в 570 година в Мека. През същата година Абреха, абисински (етиопски) владетел потеглил с голяма войска към Мека, за да разруши Кааба. Заедно с войската той водел няколко бойни слона. Арабите били объркани и изплашени, тъй като не били виждали слонове. Но когато войската на Абреха наближила Мека, слонът върху който владетелят седял застанал на колене и отказал да върви по-нататък, според преданието. Абреха се оттеглил и така градът и светилището били спасени. По-късно тази година била наречена „годината на Слона“.

Мохамед се родил в рода хашим на племето курейшити. Баща му Абдалах бил дребен търговец и починал малко преди раждането на сина си, а майка му Амана починала, когато той бил на шест години. След нейната смърт с отглеждането и възпитанието на Мохамед се заел неговият дядо Абд ал-Муталиб, който също така починал две години по-късно, след което за Мохамед започнал да се грижи до навършването на пълнолетие неговият чичо по бащина линия Абу Талиб. За детството и юношеството на Мохамед е известно много малко.

От младини той бил запознат с керванната търговия и понякога участвал в търговски пътувания. Една богата вдовица, Хадиджа, която научила за честността и почтеността на Мохамед му предложила да води търговските ѝ дела, а малко по-късно – да сключи брак с нея. По това време Мохамед бил на двадесет и пет години, а Хадиджа – на около четиридесет. Независимо от разликата във възрастта съпружеският им живот бил щастлив и те имали шест деца: две момчета починали още в младенческа възраст и четири дъщери: Рукайя, Ум Кулсум, Зайнаб и Фатима. Докато Хадиджа била жива Мохамед нямал други жени. След нейната смърт той си взел дванадесет жени. Почти всички те, без Айша, били зрели вдовици и в повечето случаи тези бракове носели политически характер. Правото на Мохамед да превиши разрешеният за мюсюлманина брой жени (четири) било обосновано с кораническо откровение. Той имал още един син Ибрахим от коптската си наложница Мария, който също починал като младенец. Рукайя се омъжила за Осман, който по-късно станал трети халиф, а след нейната ранна смърт Осман си взел за жена нейната сестра Ум Кулсум. Фатима се омъжила за Али, братовчеда на Мохамед и имала от него двама сина: Хасан и Хюсеин и две дъщери: Зайнаб и Ум Кулсум.

Благодарение на Фатима, която надживяла братята и сестрите си, родът на Мохамед (Ал ан-наби) не бил прекъснат. От нейните синове Хасан и Хюсеин произлизат многочислените в днешните мюсюлмански страни потомци на „семейството на Пророка“ (Ахл ал-Байт) – сайидите и шарифите. Фатима, Али и техните синове играят огромна роля в историята на мюсюлманите-шиити, както ще видим по-нататък.

След женитбата си за Хадиджа, Мохамед вече бил материално осигурен и имал повече време за молитви и размишления. За разлика от повечето свои съвременници араби, той бил много набожен и често се уединявал в пещера на планината Хира, която се намира на няколко километра северно от Мека. Там той се предавал на молитви. Мюсюлманите наричат предислямска Арабия ал-джахилия (време на незнанието). Това незнание, според убеждението на мюсюлманите, било предизвикано от ширещото се по онова време многобожие, когато езичниците не познавали истинския Бог. Обаче, Мохамед не бил самичък. Той бил между онези люде, които търсели по-чиста и благодатна религия, всред царящото наоколо многобожие. Мюсюлманските учени съобщават, че и преди Мохамед имало хора наричани хунафа (мн. ч. от ханиф). Те били привърженици на Авраамовата религия. Съгласно Корана (3:67[1]), Авраам (Ибрахим) не бил нито юдеин (йехуди), нито назарянин (назрани), но той бил благочестив (ханиф), покорен на Бога (муслим) и не бил в числото на многобожниците.

По време на едно от тези свои уединения в планината, в 610 година Мохамед получил откровение. Ангел Гавриил (Джибрил) му съобщил повелята на Бога (Аллах). Ангелът поставил върху гърдите му брокатено покривало, в което била сложена книга и Мохамед почувствал такава тежест, сякаш щял да умре. Джибрил му заповядал да чете, но Мохамед му отговорил, че е неграмотен, но ангелът продължавал да настоява и на Мохамед изведнъж се открил смисъла на тези думи (Коран 96:1-5). Джибрил му наредил да запомни тези думи и да ги предаде на хората.

Тази нощ се паднала в края на месец рамадан (юли, 610 година), месеца на пост и получила името Лейлят ал-Кадр (Нощта на могъществото, Нощта на славата). Тя се празнува на 27 рамадан, макар точната дата да е неизвестна [2].

Съгласно някои мюсюлмански извори, след първото откровение последвало прекъсване от шест месеца (макар някъде да се споменават три години). След това Мохамед продължил да получава откровения до края на живота си, в продължение на около двадесет и три години.

Първите повярвали във вярата, която проповядвал Мохамед били съпругата му Хадиджа, братовчед му Али, освободеният роб Зайд ибн ал-Харис, който бил осиновен от Мохамед и останал в дома му и приятелят му Абу Бакр, заможен търговец. Последният, както ще видим, станал по-късно първият халиф.

Мохамед приел мисията на пророк. На първо време той избягвал публичните проповеди и предпочитал личните беседи с хората. В течение на около три години мюсюлмани (онези, които се покоряват [на Бога]) станали около петдесет жители на Мека. Мохамед призовавал хората да следват път в живота наречен ислям (покорност пред волята на Аллах). След като получил чрез откровение нареждане да започне публична проповед, той почнал да проповядва на всеослушание.

Новата вяра разделила курейшитите. Някои роднини на Мохамед, като Абу Лахаб, станали негови противници. Самият Мохамед не бил заплашен от неприятности, защото неговият чичо Абу Талиб бил достатъчно влиятелен, за да го закриля, но някои мюсюлмани били бити и преследвани. Най-много си изпатил чернокожия абисински роб Билал. Накрая Абу Бакр го заменил срещу един здрав и силен роб и му дарил свободата. По-късно Билал станал първият муедзин (човекът, който призовава към молитва). Поради  всичко това в 615 година Мохамед разрешил на петнадесет мюсюлмани да се преселят в Абисиния (Етиопия), където негусът (царят) им оказал покровителство. Скоро към тях се присъединила втора група и вече около стотина мюсюлмани се оказали в Абисиния[3].

В Мека новата религия, независимо от трудностите, намерила нови последователи. В 616 година Хамза, чичо на Мохамед се присъединил към мюсюлманите, а малко по-късно и Омар ибн ал-Хатаб, който бил изпратен да убие Мохамед, приел исляма. Както ще видим, в следващите глави, в 634 година Омар ще стане вторият халиф.

В 619 година положението на Мохамед в Мека станало още по-несигурно. През тази година починали Хадиджа и Абу Талиб. След смъртта на последния, глава на рода Хашим станал Абу Лахаб, брат на Абу Талиб, който бил враждебно настроен към Мохамед. Отначало, след като Абу Лахаб му отказал покровителство, Мохамед отишъл в Таиф, град отдалечен от Мека на стотина километра. Неговата проповед, обаче не била приета добре и той бил прогонен, след което се завърнал в Мека.

През 621 година Мохамед преживял втората най-важна нощ в своя живот, Лейлят ал-Мирадас (Нощта на Възнесението). Известно е само, че той бил разбуден и пренесен върху вълшебно животно ал-Бурак (блестящия; крилат кон с човешко лице) в Иерусалим. Над местоположението на древния юдейски храм на планината Сион небесата се разтворили и се открил път към престола на Господа. След това като оставили ал-Бурак в Иерусалим, Мохамед и Джибрил се изкачили на небето. На всяко от седемте небеса той бил приветстван от пророците преди него, а след това застанал пред трона на Аллах, Който определил задължителните за мюсюлманите пет ежедневни молитви. Мохамед, обаче, не виждал Аллах. Съгласно най-разпространеното мнение ал-Исра ва-л-Мирадас (Нощното пътешествие и Възнесението) станало на 27 раджаб 621 година[4]. Този ден се отбелязва в повечето мюсюлмански страни, като религиозен и държавен празник.

Преди да се случи това, обаче, през 620 година за поклонничество в Кааба се явила група от шест човека от град Ясриб, намиращ се на около триста километра северно от Мека. Те с внимание се отнесли към проповедите на Мохамед и го признали за пророк. Това събитие било наречено „първата клетва при Акаба“, по името на мястото близо до Мека, където станала срещата на поклонниците с Мохамед. Групата поклонници се заклела да се покорява на Мохамед и да се сражава за него. Те го уговаряли да напусне Мека и да се пресели в техния град, където щял да бъде приет с уважение и почит.

Мохамед посъветвал мнозина от своите последователи да се преселят в Ясриб, докато той все още оставал в Мека, за да не възбуди излишни подозрения. След смъртта на чичо му Абу Талиб курейшитите можели да нападат Мохамед и даже да го убият и той отлично разбирал, че това рано или късно може да се случи. Никой не помислял да му разреши да напусне Мека, за да бъде приет някъде с почит и уважение.

Заминаването му било съпроводено с драматични събития. Неговият братовчед Али предложил да послужи за примамка, като остане в стаята на Мохамед вместо него, а самият пророк на Аллаха по чудо избегнал плена благодарение на изключителното познаване на местните пустини. Най-накрая той пристигнал, съпроводен от Абу Бакр, в Ясриб на 24 септември 622 година след дълго, уморително и опасно пътешествие. Това събитие получило името хиджра (преселение), а Ясриб малко по-късно бил наречен Медина (Мединат ан-наби – градът на Пророка или просто Градът)[5].

По-късно, в 639 година, вторият халиф Омар ибн ал-Хатаб наредил да се въведе нов мюсюлмански календар, който се състоял от дванадесет лунни месеци и годината според този календар е по-кратка от Григорианската. За начало на ислямското леточисление бил обявен 16 юли 622 година – първият ден от първия месец на годината на преселението от Мека в Медина. Заедно с Мохамед и Абу Бакр в Медина се преселили около седемдесет души. Те получили името мухаджири (преселници). На практика те били бежанци, които са изоставили цялото си имущество в Мека. Мохамед се обърнал към народа на Медина да предостави на мухаджирите приют и защита. Онези, които откликнали на призива и помогнали на мюсюлманите от Мека били наречени ансари (помощници).

Толкова много хора предложили гостоприемството си на Мохамед, че той, смутен, решил да предостави избора на своята камила, която се спряла на едно празно място. Мохамед откупил това място от предишните собственици и на него построил правоъгълен двор с отделни помещения за своите жени. Когато техния брой се увеличавал, били построявани нови помещения.

Вероятно в първите месеци след хиджрата между Мохамед и жителите на Медина бил сключен договор, известен като „конституцията от Медина“, който уреждал взаимоотношенията на мюсюлманската община (ума) с останалото население. В началото на пребиваването му на новото място  Мохамед установил три основни задължения за мюсюлманите.

Първо намерили по-нататъшно развитие ежедневните общи молитви, които съгласно преданието били извършвани в двора на жилището на Мохамед, в което мюсюлманите виждат първата джамия (масджид – място на поклони до земята). Петте ежедневни молитви носят следните имена: утренната (салят ас-субх), по пладне (салят ас-зухр), следобедната (салят ал-аср), след залез слънце (салят ал-магриб) и при настъпването на нощта (салят ал-иша).

Второто задължение се състояло в раздаването на милостиня (закят) на най-бедните и нуждаещите се. И салят, и закят, се одобряват и се вменяват като задължение на мюсюлманите в Коран 4:162.

Третото задължение включвало пост в рамадан, деветият месец на годината. Мюсюлманите постят от зори до мрак през този месец и се въздържат от съпружеска близост през това време. През рамадан Мохамед получил чрез ангела Джибрил за пръв път словото на Корана и той бил определен за месец на пост – Коран 2:185.

Набезите (магази) били нещо обичайно за живота на арабите. Участниците в набезите отнемали камилите и останалото имущество. Те можели също така да отвличат мъже, жени и деца за откуп. Твърде скоро започнали първите сблъсъци между последователите на Мохамед и керваните от Мека, възможно е те да са се случили няколко месеца след хиджрата. След няколко набега и по-малки сражения между мюсюлманите от Медина и курейшитите от Мека, през март 627 година десетхилядна войска се отправила от Мека към Медина. Мохамед наредил да се изкопае откъм северната, най-уязвимата, страна на Медина ров. Курейшитите не били готови за продължителна обсада. След две седмици те се изпокарали със съюзниците си, а силна буря разпръснала шатрите им. Разочаровани и потиснати те напуснали полето на „Битката край рова“ и се завърнали в Мека. Това била голяма морална победа за мюсюлманите, защото всички араби се убедили, че даже такава голяма войска не е в състояние да победи Мохамед.

В 628 година пророкът на Аллаха обявил своето решение да извърши мирно поклонничество в Мека. Той събрал около хиляда и четиристотин последователи и те невъоръжени, в поклоннически одежди, състоящи се от две прости бели покривали, се отправили за Мека. Разтревожените жители на Мека изпратили делегация за среща с Мохамед в местността Худайбийа, която се намирала близо до града. Там било сключено съглашение, в съответствие с което Мохамед и неговите съмишленици се съгласявали да не извършват поклонничество през тази година, а в замяна им се разрешавало да извършат малко поклонничество (умра) през следващата година. Малко по-нататък, в съответната глава ще разгледаме в какво се състои малкото поклонничество и каква е разликата между него и хадж. Освен това съглашението включвало и договор за ненападение. Всеки жител на Мека, който пожелаел, можел да стане мюсюлманин. Съглашението трябвало да бъде в сила в продължение на десет години.

През 629 година Мохамед и неговите последователи посетили Мека след седемгодишно отсъствие. Там те извършили малко поклонничество (умра). Тогава приел исляма Халид  ибн ал-Валид, който станал по-късно един от най-прославените пълководци на халифата и ръководел военни походи срещу сасанидски Иран и Византия.

Примирието, сключено в местността Худайбийа се оказало нетрайно и през ноември 629 година жителите на Мека нападнали едно от племената, което било в съюз с мюсюлманите. Мохамед решил, че случилото се е нарушение на договора за ненападение и потеглил с десетхилядна войска срещу Мека. Той се разположил близо до града и обещал всеобща амнистия, ако жителите на Мека се признаят за победени.

Мохамед  с триумф влязъл в града и веднага се отправил към Кааба, която седем пъти ритуално обиколил, а след това разрушил всички идоли, като наредил да бъдат оставени изображенията на Дева Мария с младенеца Иисус, които били заличени много по-късно. Стените на зданието били измити с вода от Замзам, свещен кладенец в пределите на храма.

През март 632 година Мохамед извършил поклонение (хадж), известно като Хаджат ал-Вида (Последното поклонение)[6]. По време на това поклонение  той получил откровения за правилата на хаджа, които мюсюлманите спазват и до днес.

След две седмици Мохамед се завърнал в Медина и започнал да се готви за експедиция в Сирия, но заболял от треска. Той продължавал според силите си да ръководи общите молитви, за което му помагал Али, неговият братовчед и бъдещ четвърти халиф, но накрая бил заместен от Абу Бакр.

Подобрение в състоянието му нямало и пророкът на Аллаха окончателно загубил сили. Неговите жени, разбирайки, че той иска да остане с Айша, го преместили в нейната стая, където той починал в ръцете ѝ на 8 юни 632 година (според мюсюлманския календар на 12 раби ал-авал, 11-та година от хиджрата). Той бил погребан в стаята на Айша, която днес е светиня, принадлежаща на съвременния храмов комплекс в Медина.

За живота на Мохамед, за неговите думи и дела ние научаваме от хадисите (хадис – известие, разказ).  Те се смятат за втория след Корана извор на правото, върху тях е основана суната. В една от следващите глави ще разгледаме подробно какво представляват хадисите и суната.

За неговият живот черпим сведения също така от многобройните жизнеописания (сира), най-известното от които е съчинението на Ибн Хишам[7], починал в 834 година, който преработил и редактирал труда на Ибн Исхак (704-767). Заедно с труда на ал-Вакиди (747-823) съчинението на Ибн Исхак е основният извор за всички следващи трудове от този жанр.

Интересно е да се отбележи, че на заседанието на организацията Ислямска конференция, състояло се в Пакистан през 1396 година от хиджрата (1976 година) бил обявен конкурс за жизнеописание на пророка на Аллах. За най-добра била призната работата на индийския учен Сафи ар-Рахман ал-Мубаракфури[8] измежду сто седемдесет и едно представени съчинения на този конкурс[9].

Следва…(виж тук).

_____________________________________________

[1]. Цитатите от Корана са по общоприетото каирско издание от 1928 година.

[2]. Maqsood R., Islam, L., 1994, p. 14-15.

[3]. Forward M., Muhammad: A Short Biography, Oxford, 1997, p. 28.

[4]. Schrieke B., Isra, Enzyklopädie des Islam, Bd. 2, Leiden-Leipzig, 1920, p. 591-592.

[5]. The Life of Muhammad. A Translation of Ishag’s  Sirat Rasul Allah with introduction and notes by A. Guillavme, L., 1955, p. 146-153, 167-169, 213-231.

[6]. Gaydefroy-Demombynes M., Le pèlerinage à la Mekke: Etude d’histoire religieuse, P., 1923.

[7]. Ибн Хишам, Жизнеописание пророка Мухаммада, М., 2002.

[8]. Сафи ар-Рахман ал-Мубаракфури, Жизнь пророка, М., 2003.

[9]. Препоръчителна литература: Watt W. M., Muhammad at Mecca, Oxford, 1953; Watt W. M., Muhammad at Medina, Oxford, 1956; Watt W. M., Muhammad: Profet and statesman, L., 1969; Muir W.,  The Life of Muhammad, Edinburgh, 1923; The Life of Muhammad. A Translation of Ishag’s “Sirat Rasul Allah” with introduction and notes by A. Guillaume, L., 1955; Hamidullah M., Le Prophète de l’Islam, P., 1959.

Изображения: авторът Ангел Н. Ангелов (1950-2023). Източник личния му архив.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-cdY