Архимандрит Серафим Алексиев

Втората категория доказателства, почерпани от цитираните Богороди чни стихири и песни, също нямат никаква стойност като аргументи в полза на непорочното зачатие. Към св. Дева Мария се прилагат сле дните библейски сравнения и обра зи: ново небе, запечатана книга, нескверна скиния, чиста гълъбица, свет храм, всесвещен храм, непро ходима врата, заря на божествената благодат, благовонно миро и пр. Ние можем да прибавим към тия образи и други още, с които много често се рисува св. Богородица: облак всесветъл, кивот на Владиката, чертог, жезъл, лествица и така нататък.

Въпросът, който се налага, е, дали е оправдано от тези библейски сравнения да се вади заключение за непорочното зачатие на св. Дева Мария. Един по-задълбочен размисъл във връзка с тях веднага ще покаже, че те съвсем нямат отношение към нейното зачатие! Те говорят за светостта на нейния живот, за непорочността на нейната приснодевственост и за изключителната висота на нейната мисия като майка на Господа.

Католическият свещеник М. М. е чувствал може би, че от библейските сравнения, употребявани за св. Богородица, не може току-тъй да се вади заключение за непорочното ѝ зачатие, и затова се е видял принуден да прибегне до обширни и неубедителни тълкувания, за да подчини тия библейски сравнения на своята тенденция и да ги направи да заговорят за непорочното зачатие. Той казва:  „Според общото мнение на отците и църковните учители, Ковчегът на Завета е бил образ на Пресвета Богородица. Затова в разните обреди, особено в гръцкия, на нея се дава названието Ковчег на Завета, Свети Ковчег”. Тук авторът в забележка привежда Богородичния на тропара на 1 глас: „Гавриилу вещавшу Тебе Дево, радуйся, со гласом воплощашеся всех Владика, в тебе Святем Кивоте, якоже рече праведний Давид…” и продължава: „Бог заповядал на Моисей да направи ковчега от негниещо дърво и да го обкове отвътре и отвън с чисто злато. Това негниещо дърво означавало Пресвета Богородица, безусловно чиста от всяка развала на първородния грях; златото пък – хубостта и блясъка на нейните добродетели. Ако е приличало Божият закон, написан на каменни плочи, да се държи в ковчег, обкован със злато, колко повече е приличало на Самия Законодател, Бог трижди свет, при въчеловечаването Си, да се роди и да почива в свето и достойно за Него светилище. Трябвало е, следователно, тялото и душата на Пресвета Богородица да бъдат по-нетленни от дървото на Скинията, защото тя (Мария) трябвало да бъде убежище на тялото, душата и светостта на Светия на светиите. Тя е била назначена за майка на Бога, затова трябвало да бъде съвсем непорочна. Безграничната Божия непорочност е изисквала да си избере майка съвсем непорочна. А това, което Бог е изисквал, могъл е да направи.

Действително – продължава нашият автор М. М., – Той е Пресвет и Всемогъщ. Като Пресвет Той ненавижда всяка скверност; като Всемогъщ Той може да предварди от скверност когото иска – отричането на едното или другото съставя богохулство. Безкрайно непорочен, Той не е могъл да иска освен непорочна майка. Безкрайно могъщ, Той е могъл да си я достави. Следователно, Той не я очистил след като е била засегната от първородната скверност, както направил с Иеремия и със св. Иоан Кръстител, а я създал действително безскверна. Допуснато, че грехът е обитавал в Пресвета Богородица, било само една минута, с пълно право можехме да кажем, че Бог си е избрал за майка не една жена Пресвета, както я нарича Източната църква, а една скверна жена, рабиня на дявола, предмет на проклятие и омраза. Можехме да кажем, че Той се вселил у Пресвета Богородица и встъпил в притежание на душата ѝ след дявола; че Той не е искал или не е могъл да предварди собствената Си майка, която обича повече от всички ангели и човеци заедно от тиранията на врага Си и от отровата на адската змия, сиреч от скверността на греха”.

Тези мисли на М. М., колкото и на вид логично построени, са пълни с грешки и несъобразности. Преди всичко ние сме длъжни да подчертаем, че светата Православна църква действително нарича майката Господня Ковчег на Завета, защото както в Стария Завет в Ковчега на Завета се е пазела най-голямата светиня на еврейския народ – двете каменни скрижали с написаните върху тях десет Божии заповеди, така и в Новия Завет в пречистата св. Богородица е благоволил да се всели и въплъти Сам Законодателят – Бог. „Законный древле Тя ковчегъ проображаше, Чистая, не скрижали внутрь носящь, но Христа Законодавца” (Октоих, гл. 7, сряда на утр. Кан. 1, пес. 8, Богородичен). Така че с пълно право св. Православна църква и св. отци уподобяват св. Дева Мария на древния Ковчег на Завета. Св. Прокъл, Цариградски патриарх, например я нарича „кивот, защото не закона е носила, но в утробата си е имала Законодателя”.

А св. Григорий Неокесарийски казва: „Светата Дева е наистина кивот, позлатен и отвън, и отвътре и приел в себе си цялото съкровище на освещението” (ИзбранньІя слова св. отцев в честь и славу Пресв. Богородицы, М., 1885, с. 86).

А св. Андрей Критски в своето слово на Благовещение нарича Пресвета Богородица „ковчег на славата”, обръщайки се към нея така: „Радвай се, нов ковчег на славата, в който е почивал слезлият Дух Божи, ковчег, в който Светият по естество, чрез въплъщение, е устроил по чуден начин за Себе Си светиня на новата слава в девическата утроба” (Пак там, с. 102). Но значи ли това, че св. Дева Мария, като е наречена Ковчег на Завета, е действително родена без първородния грях? За М. М. изглежда, че то тъкмо това значи. Той казва: „Бог заповядал на Моисей да направи ковчега от негниещо дърво… Това негниещо дърво означавало Пресвета Богородица, безусловно чиста от всякаква развала на първородния грях”.

В Речника на Св. Писание, Цариград, 1884, с. 248, четем: „Ковчега на Завета… бе направен от дърво ситтим”. Ситтим пък е „едно драгоценно дърво, от което Моисей направи повечето трапези, олтари и дъски за Скинията… то почти не гние” (Пак там, с. 467-468).

М. М. гради своето доказателство за непорочното зачатие на св. Дева Мария върху негниемостта на дървото ситтим, а се оказва, че то „почти не гние”. Освен това не само Ковчегът на Завета е бил направен от това драгоценно дърво, но още и много други принадлежности в Скинията, дето се намирал в Святая святих и Ковчегът на Завета; от него били направени „повечето трапези, олтари и дъски за скинията”… Ако речем да използваме изкуствената аналогия на М. М. в духа на неговата тенденция, ще излезе, че непорочното зачатие, свързано със скъпоценното дърво ситтим, не е прерогатив само на св. Богородица, а и на други светци, удостоени да бъдат богоносци, храмове на Духа Свети и да стоят съвсем близо до Бога, в Неговата небесна скиния.

Но, което е най-важното, М. М. е забравил, че Ковчегът на Завета е бил направен от дърво, донесено не от рая, а пораснало на земята, която цялата се намира под Божието проклятие, вследствие на Адамовия грях, според думите на Господа: „Проклета да е земята поради тебе” (Бит. 3:17). Как е могло едно прокълнато дърво да бъде използвано като материал за направа на най-голямата светиня на еврейския народ – Ковчега на Завета?! И как е могъл Бог да присъства в светилището, направено от земно, прокълнато дърво (1 Пар. 13:6; 4 Цар. 19:14-15) и да се явява там (Лев. 16:2)?

За всички подобни недоумения в теорията на М. М. няма отговор. Но св. Православна църква намира отговора в безкрайната Божия светост, която ни най-малко не се накърнява от съприкосновението си с греха и която напротив – освещава всичко, до което се доближи и докосне. Когато Бог благоволи да слезе във вид на огнен пламък в една обикновена къпина, Той превръща това място, дето е къпината, в земя света (Изх. 3:2-5). Щом Той благоволи да слезе и да се всели в някой човек, Той освещава душата му и я превръща в достойно за Себе Си светилище.

Ако св. Богородица не би могла, бидейки родена в първородния грях, да бъде достойно жилище за безкрайно непорочния Бог, и ако е трябвало, за да може да стане тя достойно вместилище на Невместимия, да бъде съвсем непорочна, тоест родена без първородния грях, тогава освен че се отрича Божието всемогъщество, което може и разбойници, и блудници да очиства и въвежда в рая (Лука 23:43; Мат. 21:31), но се идва до опасния извод, че всички ония, които са родени в първородния грях, би следвало да се смятат обречени на вечно недостойнство да станат жилище на Бога, защото чрез първородния грях са били вече синове и дъщери на дявола. А понеже според римокатолическото учение единствена св. Богородица между човеците е родена без първородния грях, въпросното безнадеждно недостойнство би засегнало всички останали човеци. Но това не води ли към отчайващото заключение, че онзи, който е бил веднъж „роб на дявола, предмет на проклятие и омраза”, понеже е роден в първородния грях, не може да стане вече жилище на Бога? Това може би и М. М. не би искал да твърди, но погрешните му предпоставки водят към подобни погрешни изводи.Според Словото Божие Спасителят тъкмо за това е дошъл – да изкупи човеците от греховете им и да ги направи достойни да бъдат жилище на Бога, след като са робували на дявола. Христос е казал на апостолите Си, които нито са били родени вън от първородния грях, нито в личния си живот са били безгрешни: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим” (Иоан 14:23). Както обикновени хора, родени в първородния грях и вършили и лични грехове, са могли с личен подвиг и с помощта на Божията благодат да станат богоносци, така и св. Дева Мария, родена в първородния грях, но предочистена от Духа (св. Григорий Богослов) е могла да стане още повече достойна да носи Господа в утробата си. От това Господ ни най-малко не е изгубил от светостта Си – та нали Той, по думите на преп. Иоан Дамаскин, е Сила, „Която без осквернение прониква във всички същества” (Точное изложение православной верьІ, Спб, 1894, с. 14), – а, напротив, с безкрайната Си светост е осветил девическата утроба, която е превърнал в „пречист храм Спасов”, както пее св. Църква (Кондак на 21 ноември).

И така, от обстоятелството, че св. Православна църква нарича св. Богородица в своите песнопения „свет Кивот”, „Ковчег на Завета”, съвсем не следва, че тя е родена без първородния грях. Що се пък отнася до факта, че тези и много други библейски сравнения и образи се прилагат към св. Богородица, ще кажем, че няма нищо по-целесъобразно и по-естествено от това. Та как да не бъде наречена светата Дева,например „ново небе”, щом в нея обитава „Онзи, Който и живее на небесата” (Пс. 2:4)! Как да не бъде наречена тя „одушевен храм” или „всесвещен храм”, или „словесен рай”, когато храмът е обиталище на Бога и раят е там, дето е Бог! А св. Дева Мария е била действително вместилище на въплътилия се в нейната чиста утроба Бог, както прекрасно говори за това преп. Иоан Дамаскин: „О, благодатна Дево, храм на светия Бог, който Началникът на света е построил и в който Той се е вселил!” Тя е „всенопорочная палата всех Царя”, „чертог Слова нескверньІй”, все по същата причина.

Как да не бъде наречена тя „заря на Божествената благодат”, когато действително тя е била онова благословено утро в историята на Божието домостроителство, което е предвещавало изгрева на Слънцето на правдата, Христа! Как да не бъде наречена тя „благовонно миро”, когато е била участница в славата на своя божествен Син, Който е самото миро и носи името „Месия”, „Христос”, което значи Помазаник. А помазанието се е извършвало с благовонно миро. Светата Дева, която е имала в утробата си това „Миро”, се е облагоухала цялата от Него и затова е наричана в църковните химни „миро драгоценное” (Канон с акатист на Пресвета Богородица, песен 1, стих 4), или още по-точно „сосуд, миро неистощимое на ся излиянное приемший” (Пак там, песен 9, стих 2). „Радвай се, миро” – възпява я преп. Иоан Дамаскин – „безценно съчетание на добродетелите. Ти благоухаеш с всяка чистота. От тебе е дошъл Господ, подобен на теб по име, защото е казано: миро излиянное е името Му” (Сказания о земной жизни Пресвятой БогородицьІ, М., 1904, с. 11).

Авторът М. М. привежда като доказателство за непорочното зачатие и следната църковна песен: „Книгу, юже прорече пророкъ, запечатанну Духомъ божественньІмъ” (9 декември, песен 1). Но и тук съвсем не се говори за непорочното зачатие на св. Дева Мария, а за нейното девство. Образът „книга запечатана” е взет от Стария Завет. Там четем следното: „Всяко пророчество за вас е същото, каквото думите в запечатана книга, която подават ономува, който знае да чете книга, и казват: прочети я; и той отговаря: не мога, защото е запечатана” (Исаия 29:11). Този образ св. Църква е използвала, за да подчертае от една страна приснодевството на св. Дева Мария, запечатано с печата на чистотата, а от друга страна – непостижимостта на тайната на Боговъплъщението. В първия смисъл този образ се тълкува от св. отци и от някои църковни песни. Св. Иоан Златоуст например говори: „Коя е тази запечетана книга, ако не… чистата Дева?… Кому ще бъде тя дадена? На дърводелеца Йосиф, този Йосиф, който отпърво е живял в честен брак и е родил синове, е загубил жена си и останалото време живял в целомъдрие… Той е бил длъжен да запази Девата непокътната. Това е предсказал пророкът много по-рано: подават, казва той, запечатана книга ономува, който знае да чете книга, тоест на човек, съчетал се с брак, и той ще каже: не мога да я чета. Защо не можеш, Йосифе? Не мога, казва, да я прочета, понеже книгата е запечатана. За кого се пази тя? Тя се пази за Твореца на всички неща да Му бъде жилище” (Слово на Благовещение, Творения, т. ІІ, кн. 2, Спб, 1896, с. 855). Подобни мисли изказва и преп. Иоан Дамаскин. Пояснявайки друг един образ, прилаган към св. Дева Мария, наричана „источникъ запечатленъ”, той казва, че думата „запечатленъ” сочи присноведството на Божията майка. И св. Църква учи: „Тя запечатленньІй источникъ и заключенную дверь воистину именова ликъ пророческий, девства твоего, Всепетая, явственне знамения намъ пишуще, еже сохранила еси и по рождестве”.

Във втория смисъл – за да се изрази непостижимостта на тайната на Боговъплъщението – образът „запечатана книга” се тълкува в много църковни песни. В навечерието на празника Рождество Богородично Църквата пее: „Запечатленная нине книга раждается, юже прочести невозможно естествомъ закона земньІхъ, соблюдаема в жилище Слова: якоже книги проявиша богоглаголивихъ Духомъ” (7 септември, канон, песен 5). В тази „одушевена” книга е написано по непостижим начин с Божията ръка ипостасното Слово. Тази книга е запечатана завинаги, защото никой от смъртните не може да разгадае тайната на Боговъплъщението, съгласно следните слова на църковната песен: „Твоего несказаннаго рождества приписуя Пророкъ, книгу запечатану провиде, еяже никтоже таинство разуме, вочеловечения рождества Твоего”.

След като самата Православна църква дава ясно тълкувание на употребявания от нея в богослужебните песни образ „книга запечатана”, и след като тя не влага в този образ никаква мисъл за непорочното зачатие на св. Дева Мария, чудно ни се вижда дръзновението на католическия свещеник М. М. да извежда от този образ заключението, че Православната църква влага в него идеята за непорочното зачатие!

Но и никой от другите образи не говори за непорочното зачатие. Да вземем например библейското пророчество за „непроходимите врата”, отнасящо се пак към св. Богородица. То е взето от книгата на св. пророк Иезекиил, 44 глава, 1 и 2 стих, дето четем: „И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отварят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени”.

Вратите, обърнати на изток, означават св. Богородица. Господ, Бог Израилев, Който влиза през тях, е Синът Божи, Иисус Христос. Туй, че никой човек не ще влезе през тези врати, определени само за минаването на Господа през тях, означава, че св. Богородица не ще има други деца, освен Иисус Христос. Тези врати, които са били заключени и до, и след минаването на Господа през тях, символизират приснодевството на Божията майка. Така разбира този израз св. Църква, така го разбират и св. отци. Църквата пее: „Дверь Божия провиде тя пророк, еюже Самь пройде Единъ, якоже весть, Дево Пречистая”… и още: „Яко виде тя древле, Чистая, Пренепорочная, пророкъ врата зрящая къ свету незаходимому, абие тя позна Божие жилище”. Тези врати, както е отбелязано в пророчеството, са обърнати на изток, с което се напомня, че през тях ще мине Онзи, Чието име е „Изток свише” (Лука 1:78). Така тълкува това обстоятелство преп. Иоан Дамаскин. В едно от словата си в чест на Рождество Богородично той казва:”Сега се устройват светите врата (т. е. Св. Богородица – в скоби мои) откъм Източната страна, чрез които Христос ще влезе и ще излезе, и тия врата ще стоят затворени (Иезекиил 44:1)… Неговото (на Христа) име е Изток; чрез Него ние сме получили достъп до Отца, източника на светлината”. Нито църковните, нито светоотеческите тълкувания на образа „непреходими заключени врата” правят какъвто и да било намек в полза на учението за непорочното зачатие.

И всевъзможните други старозаветни предобрази на св. Дева Мария не могат ни най-малко да се използват като доказателства за нейното непорочно зачатие. Тя се нарича „лек облак”, съгласно пророческите думи на св. пророк Исаия, който с фигуративни думи предсказва бягството на св. майка с Богомладенеца Иисус в Египет: „Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски” (Исаия 19:1). Църквата повтаря този символичен образ в своите песнопения: „Тя облакъ легокъ древле зритъ просвещаемъ Духомъ пророк Исаия, та немъ же седе славьІ Господь, прииде и низложи египетския вся истуканньІя”. „Облакъ тя легкий неложно, Дево именуемъ, пророческимъ возследующе речениемъ”. Божията майка се нарича облак още и поради това, че първо от нея „возсия намъ солнце праведное” и второ, понеже тя „источаетъ жаждущимъ воду живу оставления (греховъ)”. Къде може тук да се открие някаква следа от учението за непорочното зачатие?! Не говори за такова зачатие нито едно от сравненията и предобразите на Стария Завет, които Църквата и св. отци са отнесли към чудния и неповторим образ на Пречистата и Непорочна Дева Мария. Тя се нарича „жезъл Ааронов”, на който е цъфнал цветът – Христос! Тъй я величае в словото си за Рождество Богородично преп. Иоан Дамаскин, като казва: „Сега е изникнал от Иесеевия корен жезъл, от който ще произлезе Богоипостасният цвят за света”. Тъй я възпява и св. Църква в богослужебните си песни: „От корени прозябши двоице святая Давида Богомудраго, жезлъ всесвященньІй Деву чистую миру породисте, цветъ священнейший нам Христа безсеменно возсиявшую” (9 септември, Канон, песен 7). Или: „Слава тебе прославльшему неплодную днесь: роди бо жезлъ присноцветущий… от негоже прозябе Христосъ, цветъ жизни нашея” (8 септември, Канон, песен 5). Или: „Радуйся, Богоневесто, жезле тайньІй, цветъ неувядаемьІй процветший” (Канон с Акатист на Пресв. Богородица, песен 7, ст. 2). Във всички тези песни се изтъква не непорочното зачатие на св. Дева Мария, а великото й призвание да послужи като благословено оръдие на небесния Промисъл за провеждане божествения план на изкуплението. В тях няма дори и най-леки намеци за непорочното зачатие.  Напразно ще се търсят такива намеци и в останалите сравнения и предобрази на св. майка Божия. Ако тя е наречена „неопалимая купина“ (Пак там, песен 6, ст. 4), то е защото, както къпината, в която се е явил Бог на Моисей горяла и не изгаряла, така и светата Дева не изгубила своето девство и след раждането на Спасителя. Това се вижда от следното поетическо тълкувание, което е възприела Църквата: „Якоже купина не сгараше опаляема, тако Дева родила еси и Дева пребьІла еси“ (Октоих, Догматикът на 2 гл.). Ако св. Богородица е наречена лествица (Канон с Акатист на Пресв. Богородица, песен 4, ст. 2), според тайнственото видение на патриарх Иаков (Бит. 28:12), то е затуй, защото, както онази лествица свързала небето със земята, така и св. Богородица е свързала чрез своето тайнствено раждане на Спасителя небето със земята. И ако тя е наречена „руно одушевленное, еже Гедеонъ предвиде“ (Канон с Акатист на Пресвета Богородица, песен 6, ст. 2), то е затова, защото както руното е било оросено с роса от небето, тъй и Пресветата Дева е била оросена от небесната божествена благодат, този дъжд, който се излял над нея при благовещението. Небесният дъжд, това е Сам Христос, Подателят на живата вода (Иоан 4:14). Тъй Го прославя и св. Църква: „Яко на руно, во чрево ДевьІ сшелъ еси дождь, Христе“ (25 декември, Канон, песен 4).

Намираме за излишно да анализираме останалите сравнения, подобия и предобрази отнасящи се към св. Богородица, каквито са например „градъ всехъ Царя“, „гора несекомая“, „источникъ неистощаемьІй“ и пр., защото и те не съдържат никаква идея за непорочното зачатие, което става ясно по аналогия от казаното дотук. Библията е изпъстрена с подобни сравнения и предобрази. Както заявява св. Андрей Критски, „в цялото въобще боговдъхновено Писание внимателният изследовател ще види разни намеци за пречистата Дева Мария, разяснени навсякъде“. Тези предобрази и сравнения украсяват всички Богородични служби, канони и акатисти. От съсредоточеното им проучване всеки ще разбере, че в тях няма никаква сянка от мисъл или учение за непорочното зачатие на св. Дева Мария.

Това признават и римокатолическите учени. Авторът например на прекрасното съчинение „Le nouveau dogme en presence de l’Ecrit sainte et de la tradition catholique“, римокатолик, казва, че всички възхвали, отнасящи се към св. Дева Мария, не доказват нищо, че на римокатолическите светци Анселм, Бернар, Илдефонс, Бонавентура са прилагали към св. Богородица същите епитети, същите сравнения, подобия и предобрази, които се срещат в православните Минеи, и все пак не са вярвали в непорочното зачатие.

И ако те са си служили с тези изрази, без да вярват в непорочното зачатие и дори напротив, категорично отричайки го, защо и Православната църква да не е могла да ги употребява, без да вярва в споменатото учение!

И друг един римокатолически учен, цитираният вече няколко пъти Бернхард Бартман, задълбочавайки се в значението на всички онези епитети и сравнения, които източните св. отци и Православната църква отнасят към св. Богородица, наричайки я не само непорочна, но дори и пренепорочна, е принуден честно да признае: „Man ist… nicht berechtigt, die reichlich bezeugte volle Sundenreinheit sofort auch auf die Erbsunde zu beziehen; das muss formell bezeugt sein,denn es ist eine Ausnahme“. Това значи: „Не е оправдано да се отнесе току-тъй към първородния грях богато засвидетелстваната пълна чистота от грях (у св. Дева Мария – в скоби мои); това трябва да бъде засвидетелствано изрично, тъй като то е едно изключение“. Но то не е засвидетелствано никъде изрично в богослужебните книги на Православната църква, защото тя никога не е вярвала в него. Православната църква вярва само в едно непорочно зачатие – в безсеменното зачатие на Иисус Христос. Това тя тържествено изповядва например в следната богослужебна песен: „Восхвалимъ ныне Господня Предтечу, егоже священнику Елисаветъ роди изъ ложеснъ неплодныхъ, но не безъсемене: Христосъ бо един вместилище проиде непроходимо безъ семене: Иоанна неплодьІ роди, безъ мужа же сего не роди: Иисуса же, осенениемъ Отца и Духа Божия, Дева роди чистая“ (24 юни, икос). Както св. Иоан Предтеча е бил роден, макар по чудесен начин, от престарели и безплодни родители, но по естествен път, така и св. Дева Мария, подобно на него, е била родена по чудесен начин от безплодни родители, но по естествен път. Затова нейното зачатие не е непорочно и не може да бъде такова.

След всичко казано, може ли да се сметне за сериозно твърдението на М. М. и на други някои римокатолически богослови, че и Православната църква вярва в непорочното зачатие, но не признава това едва ли не само от опозиция към Римокатолическата църква?

Православната църква никога не е вярвала в непорочното зачатие. Ако тя бе склонна да вярва в него – нека си послужим тук с думите на цитирания много пъти анонимен римокатолически автор (Le nouveau dogme…, p. 76), – „тя би изразила своята вяра по един ясен начин в своите богословски книги, в своите изповядвания на вярата, в определенията на своите църковни събори. В никой от тези документи не е упоменавано непорочното зачатие, нещо повече, знае се, че и днес тази Църква гледа на определението на Пий ІХ като на новаторство“.

Следва…(Виж долу вдясно бутон с надпис „23.Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария“, който трябва да се активира).

_________________________________________________

*Хабилитация под заглавие „Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария“ в машинопис, от 1962 година.

Изображение: авторът архимандрит Серафим Алексиев (1912-1993). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8