Съдържание 8

1653. Христо Попов, Книга на пророк Иезекиил. Сведения за пророка – продължение и край

1654. Христо Попов, Книга на пророк Даниил. Сведения за пророка (следва)

1655. Христо Попов, Книга на пророк Даниил. Сведения за пророка – продължение 1 (следва)

1656. Христо Попов, Книга на пророрк Даниил. Сведения за пророка – продължение 2 и край

1657. Христо Попов, Книга на пророк Осия. Сведения за пророка; място и време на неговото служение

1658. Христо Попов, Книга на пророк Йоил. Сведения за пророка и време на неговото служение

1659. Христо Попов, Книга на пророк Амос. Сведения за пророка

1660. Христо Попов, Книга на пророк Авдий. Сведения за пророка и време на неговото служение

1661. Христо Попов, Книга на пророк Иона. Сведения за пророка; време на неговия живот и отиване в Ниневия

1662. Христо Попов, Книга на пророк Михей. Сведения за пророка

1663. Христо Попов, Книга на пророк Наум. Сведения за пророка

1664. Христо Попов, Книга на пророк Авакум. Сведения за пророка

1665. Христо Попов, Книга на пророк Софоний. Сведения за пророка

1666. Христо Попов, Книга на пророк Агей. Сведения за пророка

1667. Христо Попов, Книга на пророк Захарий. Сведения за пророка

1668. Христо Попов, Книга на пророк Малахий. Сведения за пророка и време на неговото служение

1669. Христо Попов, Въведение. Понятие за пророците изобщо и за пророчествата

1670. Христо Гяуров, Протоевангелие на Яков (следва)

1671. Христо Гяуров, Протоевангелие на Яков – продължение и край

1672. Галя Господинова, Фондове на учени богослови, съхранявани в Научния архив на БАН (следва)

1673. Галя Господинова, Фондове на учени богослови, съхранявани в Научния архив на БАН – продължение и край

1674. Иван Ж. Димитров, Ползването на новозаветния текст в защитата на православната вяра от св. Атанасий Велики

1675. Галя Господинова, Изчезналите църкви на град София

1676. Галя Тодорова Господинова, Еортологични данни според ръкописни материали от фонд № 52к на академик Йордан Иванов, съхраняван в Научен архив – БАН

1677. Галя Тодорова Господинова, Редакция на Литургията на св. апостол Петър

1678. Професор протопрезвитер Николай Шиваров, Екзегетическият метод в св. Василиевия „Шестоднев“ и актуализирането му днес (следва)

1679. Професор протопрезвитер Николай Шиваров, Екзегетическият метод в св. Василиевия „Шестоднев“ и актуализирането му днес – продължение и край

1680. Д-р И. К., Иисус Х ристос като идеален човек и като идеал на човечеството

1681. Христо Гяуров, Свещеното Писание на Новия Завет и неговото значение

1682. Борис Маринов, За влиянието на религията върху човешката душа и народите

1683. Архимандрит Иларион, Падане и ставане

1684. + Макариополски епископ Николай, Подражание на Христа

1685. Бракът и безбрачието според св. апостол Павел, превод от немски архимандрит Прохор

1686. Тотю Коев, Икона и идол

1687. Иван Георгиев Панчовски, Как да станем добри

1688. Иван Спасов Марковски, Знанието на Свещеното Писание е първото условие за истински религиозен живот

1689. Доцент архимандрит д-р Серафим, Единството на Христовата църква според св. апостол Павел

1690. Илия К. Цоневски, Светоотеческо изяснение на Матей 16:18: „Ти си Петър, и на този камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят!“

1691. Доц. архимандрит Сергий, Учението на светите апостоли Петър и Павел за Господ Иисус Христос като крайъгълен камък

1692. Виктор Димитриевич Кудрявцев, Илюзия ли е религията? (следва)

1693. Виктор Димитриевич Кудрявцев, Илюзия ли е религията? – продължение и край

1694. Архимандрит Серафим, Спиритизъм, духовидство, врачуване (следва)

1695. Архимандрит Серафим, Спиритизъм, духовидство, врачуване – продължение и край

1696. Проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков, Жената

1697. Действително ли е възкръснал Иисус Христос? (редакционна)

1698. Иван Спасов Марковски, Библията е утеха, поука и опора в живота

1699. Ейбрахам Креси Морисън, Библия и наука, религия и наука

1700. Епископ Теофан Затворник, Как трябва да се подготвяме за изповед и св. Причастие

1701. Л. Целер, Христовото царство на любовта и мира

1702. Иван Георгиев Панчовски, Жените в родословието на Иисус Христос

1703. + Смоленски епископ Тихон, Вечната жертва и вечната радост

1704. Епископ Теофан Затворник, Първите благовестнички за възкресението на Господа

1705. Владимир Лоски, За третото свойство на Църквата

1706. Тотю Пенчев Коев, Съдържание и значение на Никейския символ (По повод 1650 години от Първия вселенски събор)

1707. Илия К. Цоневски, Същност и свойства на Църквата

1708. + Макариополски епископ д-р Николай, Православното монашество (същина, произход и значение) (следва)

1709. + Макариополски епископ д-р Николай, Православното монашество (същина, произход и значение) – продължение и край

1710. Виктор Димитриевич Кудрявцев, Основната причина на неверието

1711. Николай Маджуров, За личността и влиянието на блажени Августин

1712. Димитър Пенов, Религия и изкуство

1713. + Драговитийски епископ Иоан, Гетсиманската трагедия

1714. Иван Спасов Марковски, Библейската жена

1715. Иван Георгиев Панчовски, Добродетели на християнското семейство

1716. Епископ д-р Николай Велимирович, Има ли безсмъртие и ще възкръснат ли мъртвите?

1717. Ейбрахам Креси Морисън, Седем основания на учения да вярва в Бога

1718. Иван Ж. Димитров, На кого е пречел св. Йоан Кръстител?

1719. Иван Ж. Димитров, Претория какво е?

1720. Лионърд Суидлър, Иисус Христос възвести ново отношение към жените

1721. Костадин Нушев, „Заветът на свети Иван Рилски и ролята на Рилския манастир в духовната традиция на Българската православна църква“

1722. Проф. ставроф. свещеноиконом Василий Николов, Майката в християнското семейство

1723. Дякон Владимир Ригин, Деветият член от Символа на вярата

1724. Тотю Пенчев Коев, Богословието като израз на живота и съзнанието на Църквата (следва)

1725. Тотю Пенчев Коев, Богословието като израз на живота и съзнанието на Църквата – продължение и край

1726. Христо Н. Гяуров, Св. апостол Петър в Новия Завет (следва)

1727. Христо Н. Гяуров, Св. апостол Петър в Новия Завет – продължение и край

1728. Иван Георгиев Панчовски, Вяра и дела

1729. Димитър Пенов, Религия и образование

1730. Иван Г. Панчовски, Значение на съвестта

1731. Иван Г. Панчовски, Истината в християнската религия

1732. Иван Панчовски, Актуалност на проблема за надеждата и понятие за нея (следва)

1733. Иван Панчовски, Актуалност на проблема за надеждата и понятие за нея – продължение и край

1734. Иван Г. Панчовски, Харизматичното движение в православен аспект

1735. Иван Ж. Димитров, Митра какво е?

1736. Архимандрит Методий, Апостолският събор и спорът между светите апостоли Петър и Павел в Антиохия

1737. Димитър Пенов, Християнството и щастието

1738. Иван Г. Панчовски, Превъзмогване на разочарованието от Църквата

1739. Димитър Киров, Възгледът на св. Григорий Нисийски за човека след грехопадението му

1740. Проф. Валерий Александрович Погорелов, Кой е покръстил Русия?

1741. Ева Ковачева, „И видях ново небе и нова земя…“ (Откр. 21:1). Есхатологията като преобразяване на творението

1742. Дилян Николчев, За началото на оперативната ДС-разработка на екзарх Стефан през 40-те години на миналия век – факти и хипотези

1743. Антоний Хубанчев, Сократ – образ и идеи

1744. Иван Йовчев, Старокатолическата църква – произход, доктрина и развитие

1745. Житие на епископ Теофан Затворник

1746. Илиана Димова, Библейският наратив в предучилищна възраст – функция и приложение

1747. Професор ставрофорен иконом д-р Николай Шиваров, Човекът като Божи образ и подобие и съхраняването на живота и целостта на творението – в светлината на Стария Завет (следва)

1748. Професор ставрофорен иконом д-р Николай Шиваров, Човекът като Божи образ и подобие и съхраняването на живота и целостта на творението – в светлината на Стария Завет, продължение и край

1749. Ставрофорен иконом Михаил Михайлов, Синодални наредби: правна характеристика, функции и приложение

1750. Иван Г. Панчовски, Служенето на християнина за благото на човешкото общество

1751. + Митрополит Дамаскинос Папандреу, Творението – вяра и знание

1752. Ивелина Николова, Царството Божие – реалност и есхатологично очакване

1753. Архимандрит доц. Павел Стефанов, Индийската секта Сахаджа йога

1754. Иван Петев, Човекът и семейството в библейска, светоотеческа и съвременна светлина

1755. Христо Стоянов Христов, Православието и Османската империя (Исторически уроци) (следва)

1756. Христо Стоянов Христов, Православието и Османската империя (Исторически уроци) – продължение и край

1757. Иван Ж. Димитров, Един е вашият учител – Христос (За прозвищата на Иисус Христос в новозаветните книги)

1758. Павел Павлов, Богословското свидетелство на църковния историк професор Христо Стоянов[1] (следва)

1759. Павел Павлов, Богословското свидетелство на църковния историк професор Христо Стоянов[1] – продължение и край

1760. Архимандрит Павел Стефанов, Тертулиан и монтанизмът

1761. Зорница Гюрова, Нова хипотеза за пренасянето на десницата на св. Иоан Рилски на остров Тинос

1762. Жоржета Назърска, Отец Паисий Хилендарски и Софроний епископ Врачански в държавната атеистична политика (60-80-те години на ХХ-ти век)

1763. Чавдар Спасов, Един правописен проблем или „как трябва да се пишат словосъчетанията: „Свещеното писание” или „Свещеното Писание”, „Стар завет и Нов завет” или „Стар Завет и Нов Завет”, поставен в контекста на необходимостта от еднопосочност на педагогическото въздействие

1764. Клара Стаматова, Богословски размисли върху феминизма

1765. Мартин Ралчевски, Библейски аргументирана ли е вярата ни в Света Троица, или е по-късна добавка? (Кратък историко-доктринален анализ във връзка с учението на Свидетелите на Иехова по темата)

1766. Ева Ковачева, „Пребъдването в Бога“ според Първо съборно послание на св. апостол Йоан Богослов

1767. Фьодор Николаевич Козирев, Напътствие към воина-християнин (За воинската служба и непротивене на злото)

1768. Ивайло Найденов, Библията и св. Василий Велики срещу лихварството [1]

1769. Иван Г. Панчовски, Образът на жената в Стария Завет

1770. Тотю П. Коев, Иконопочитанието в светлината на боговъплъщението

1771. Клара Стаматова, За дехуманизиращия потенциал на биотехнологиите

1772. Архимандрит Горазд, Религията на траките и нейните отражения в живота и културата на балканските народи (следва)

1773. Архимандрит Горазд, Религията на траките и нейните отражения в живота и културата на балканските народи – продължение и край

1774. Иван Йовчев, „Creatio ex nihilo“ – християнското учение за сътворението на света „от нищо“

1775. Д-р Грегор Ларенцакис, Никео-Цариградският символ. Значението му за единството на християните в миналото и днес

1776. Алексей Алексеевич Зайцев, Светите отци за човешката природа на Христос и ереста на афтартодокетите

1777. Архимандрит Методий, Да се облечем в Христа!

1778. Иван Петев, Константинополският патриарх св. Герман – защитник на иконопочитанието

1779. Маргарита Загарова, Юродиви ради Христа

1780. Иван Панчовски, Многообразие на светия живот

1781. Архимандрит Инокентий, Онова, което свещеникът не трябва да забравя никога

1782. Димо Пенков, Нетварната светлина на Преображението Господне в учението на св. Григорий Палама (следва)

1783. Димо Пенков, Нетварната светлина на Преображението Господне в учението на св. Григорий Палама – продължение и край

1784. Емил Трайчев, Интертекстуалност и библейски текст

1785. Ренета Трифонова, Религиозното и нравственото чувство при професор Иван Панчовски и идеята за святото на Рудолф Ото (следва)

1786. Ренета Трифонова, Религиозното и нравственото чувство при професор Иван Панчовски и идеята за святото на Рудолф Ото – продължение и край

1787. Магдалена Крайчева, „Жена в свещенство“ в ортодоксалните юдаизъм и християнство

1788. Павел Павлов, Православно богословие и университетска наука в България (история и методология)[1]

1789. Сергей Иванов, Вторият Рим през очите на Третия (Еволюцията на образа на Византия в руското обществено съзнание)

1790. Иван Рашков, Стенописите в Бачковската костница (По случай 900 години от създаването им)

1791. Иван Петев, Светоотеческо разкритие на Богооткровеното учение за ангелския свят(следва)

1792. Иван Петев, Светоотеческо разкритие на Богооткровеното учение за ангелския свят – продължение и край

1793. Тотю П. Коев, Догматическата дейност на Шестия вселенски събор

1794. Протоиерей Владимир Башкиров, Църквата Христова и Царството Божие (Опит за разграничаване на понятията)

1795. Професор протопрезвитер Радко Поптодоров, Основни положения в каноническата дейност на Шестия вселенски събор

1796. Иеромонах Павел (Стефанов), Пустинята и планината като библейски понятия

1797. Венцислав Каравълчев, Съвременният антипаламизъм и православното учение на обòжението

1798. Ева Ковачева, Образът, личността и делото на св. Мария Магдалина – “Apostola Apostolorum[1]” според книгите на Новия Завет, преданието на Църквата и раннохристиянските текстове от Наг Хамади (следва)

1799. Ева Ковачева, Образът, личността и делото на св. Мария Магдалина – “Apostola Apostolorum[1]” според книгите на Новия Завет, преданието на Църквата и раннохристиянските текстове от Наг Хамади – продължение и край

1800. Ивайло Найденов, Първосвещеникът и книжникът – старозаветни институции

1801. Тодор Събев, Социално-икономически, политически и икуменически фактори в зараждането и развитието на иконоборството

1802. Иван Желев, Капанът на дигита лната книжовност

1803. Чавдар Спасов, Чудото на Христовото Възкресение в контекста на съвременните научни достижения

1804. Тотю Коев, Единство и троичност на Бога

1805. Иван Рашков, Богословско съдържание и символика в иконата „Старозаветна Света Троица“ на преподобни Андрей Рубльов

1806. Бистра Николова, Българската архиепископия между 870-та и 886-та година
(Учредяване, статут и диоцез)

1807. Георги Чочев, Учението за девството у св. Григорий Нисийски

1808. Христо Стоянов Христов, Подготовка и свикване на Шестия вселенски събор (Кратък исторически обзор)

1809. Иван Денев, Преображение Господне

1810. Тотю Пенчев Коев, Богословското съдържание на българската икона

1811. Илия К. Цоневски, Живот и дейност на св. Василий Велики

1812. Иван Петев, Учението на св. Григорий Богослов за тайнството Кръщение

1813. Иван Денев, Свети архидякон Стефан и неговата проповед пред Синедриона

1814. Боян Пиперов, Св. Кирил Александрийски като екзегет

1815. Цветомир Пенков, Свещеник Михаил Апостолов – изповедникът от село Овчарци (архимандрит Макарий) – следва

1816. Цветомир Пенков, Свещеник Михаил Апостолов – изповедникът от село Овчарци (архимандрит Макарий) – продължение и край

1817. Цветомир Пенков, Архимандрит д-р Ириней поп Константинов – един малко познат свидетел за Христовата вяра

1818. Николаос Нисиотис, Богословието на Църквата и неговата изява

1819. Иван Йовчев, Възникване, идентичност и закриване на Охридската архиепископия

1820. Архимандрит Горазд, Подвигът на български светци-мъченици в Тракия, Мизия и Македония – християнско-народностна изява

1821. Протоиерей Алексий Чаплин, Кога и от кого е кръстен светият равноапостолен Константин Велики?

1822. Димитър Киров, Първоначалното състояние на човека според св. Григорий Нисийски Значения на понятието „образ“ в богословието на св. Григорий Нисийски

1823. Свещеник Иван Латковски, Богословското наследство на доцент д-р архимандрит Серафим Алексиев (1912-1993) – следва

1824. Свещеник Иван Латковски, Богословското наследство на доцент д-р архимандрит Серафим Алексиев (1912-1993) – продължение и край

1825. Тотю Пенчев Коев, Православната църква в миналото и днес. III. Антиохийска патриаршия

1826. Архимандрит Инокентий, Свещеното Предание като вероучителен извор

1827. Костадин Нушев, 75 години от закриване на Богословския факултет и идеологическата борба на тоталитарния атеистически режим срещу богословската наука в България

1828. Бисер Божков, Обзор на отношенията на Православната църква спрямо римокатолицизма, протестантството, икуменизма и сектите (следва)

1829. Бисер Божков, Обзор на отношенията на Православната Църква спрямо римокатолицизма, протестантството, икуменизма и сектите – продължение 1 (следва)

1830. Бисер Божков, Обзор на отношенията на Православната Църква спрямо римокатолицизма, протестантството, икуменизма и сектите – продължение 2 (следва)

1831. Бисер Божков, Обзор на отношенията на Православната Църква спрямо римокатолицизма, протестантството, икуменизма и сектите – продължение 3 (следва)

1832. Бисер Божков, Обзор на отношенията на Православната Църква спрямо римокатолицизма, протестантството, икуменизма и сектите – продължение 4 и край

1833. Ренета Трифонова, Нравствената ерес на нашето време

1834. Ваня Карчина, Ролята на религиозното образование за възпитание на младите хора в християнските нравствени ценности и добродетели

1835. Венцислав Каравълчев, Османската империя и християните

1836. Тотю Коев, Божественият призив към единство

1837. Петър Димитров, Предмет на Христовата апология – обосноваване на месианското достойнство и богосиновството (Месия, Син Човешки, Син Божи)

1838. Павел Павлов, Драмата на българския академичен богослов[1]

1839. Антоний Хубанчев, Духовният порив на богословието

1840. Ева Ковачева, 1 Кор. 3:17; 6:19; Евр. 3:6 във връзка с употребата на названието „Богоносци“ през първите векове на християнството

1841. Христо Стоянов Христов, Подготовка, възвестяване и прилагане на Втория иконоборчески едикт (730 година)

1842. Костадин Нушев, Учението на Петър Дънов и Всемирното бяло братство – езотерично християнство, окултно учение или ново религиозно движение?

1843. Димитър Попмаринов, Православието – елемент на националната сигурност (следва)

1844. Димитър Попмаринов, Православието – елемент на националната сигурност (продължение и край)

1845. Ренета Трифонова, Някои аспекти в христологично-нравствената проблематика в творчеството на проф. Ганчо Пашев и проф. Иван Панчовски

1846. Христо Стоянов Христов, Последици от иконоборческата политика в Италия и други западни области на Империята

1847. Ева Ковачева, Явяването на пророците Моисей и Илия при Преображение Господне (старозаветни и новозаветни аспекти)

1848. Йоана Йорданова, Учението за Божия образ в човека според св. Григорий Нисийски и св. Григорий Палама̀

1849. Петър Димитров, Спасението на човека

1850. Проф. Александър Павлович Лопухин, Животът на апостол Павел (следва)

1851. Проф. Александър Павлович Лопухин, Животът на апостол Павел – продължение и край

1852. Христо Стоянов Христов, Формиране на иконоборческата партия и идеология

1853. Полина Спирова, Иисус Христос като път, истина и живот, за учителя по вероучение

1854. Тотю Коев, Вярата – основен фактор в религиозния живот

1855. Архимандрит Павел Стефанов, Тенгризмът на хазарите и неговите прабългарски паралели

1856. Христо Стоянов Христов, Патриарх Герман – защитник и стълб на иконопочитанието

1857. Илко Димитров, Охридската архиепископия (учредяване и унищожаване)

1858. Христо Стоянов Христов, Идеологически отпор на папството срещу иконоборчеството

1859. Иво Братанов, „Ако някой не иска да работи, не трябва да яде„

1860. Людмил Малев, Схизмата над Българската църква (1872-1945 година)

1861. Тотю Коев, Православие и хилиазъм

1862. Ева Ковачева, „Небесно видение на учениците“ според Papyrus Berolinensis 22220

1863. Свещеник Родион, Екстрасенсите. Техният произход и същност, православна концепция

1864. Протопрезвитер Иоан Майендорф, За изменяемостта и неизменяемостта на православното богослужение

1865. Христо Стоянов Христов, Св. Иоан Дамаскин – апологет на иконопочитанието

1866. Христо Стоянов Христов, Из историята на иконоборчеството (717-741) – ползвана литература и резюме

1867. Христо Стоянов Христов, Из историята на иконоборчеството (717-741) – студия

1868. Иван Латковски, Съдържание и същност на понятието „Антихрист“

1869. Мариян Стоядинов, Църквата в еклезиологична перспектива

1870. Клара Стаматова, Християнство и ислям. Пътят от противопоставяне към „Пречистване на историческата памет“

1871. Главен асистент д-р иеромонах Павел Стефанов, Новият Завет и гностицизмът

1872. Тотю Коев, Константинополският събор (869/870 година) и българският църковен въпрос

1873. Милияна Каймакамова, Религия, църква и държава в ранносредновековна България (края на VII-ми – началото на XI-ти век)

1874. Владимир Николаевич Лоски, Глава III, Бог-Троица (следва)

1875. Владимир Николаевич Лоски, Глава III, Бог-Троица – продължение и край

1876. Андрей Десницкий, Дошъл ли е до нас оригиналът на Библията?

1877. Архиепископ Аверкий Таушев, Принадлежим ли на Христовата църква?

1878. Борис Маринов, Свещените текстове и историческото познание

1879. Клара Стаматова, Човекът според Паскал – средина между всичко и нищо (следва)

1880. Клара Стаматова, Човекът според Паскал – средина между всичко и нищо – продължение и край

1881. Галя Господинова, Защо Александър Невски не е и не може да бъде светец на Православната църква?

1882. Клара Стаматова, Джихад. Между меча и върховното усилие на сърцето

Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина.

Православието е Вселенската истина, истината за целия свят, за всички времена и за всички народи – протоиерей Георги Флоровски

Съдържание 8

Споделяне: