Галя Господинова

В раздела Материали от творческата дейност е класиран един от най-значимите трудове на митропо­лит Симеон „Писма на Охридския архиепископ Теофилакт“. Любенова отбелязва, че по поръчка на Васил Златарски той е започнал да работи върху писмата на Теофилакт, които медиевистът му подбира и изпраща периодично[28]. Наред със статиите на митрополит Си­меон съществуват и работни материали, между които изпъкват темите относно „Чин за ръкоположение на епископ[29]„, „Изложение върху положението на българщината в Македония и Тракия през 1904 година[30]“ и други. Интерес предизвикват отделни статии по въпросите за схизмата[31]; бележки по синодални въпроси, правилата на светите и всехвални апостоли[32], бележки за църковните речи и други. Сред кореспонденцията на Варненския и Преславски митрополит са копирни книги с писма на митрополит Симеон до екзарх Антим, Българската екзархия и екзарх Иосиф, както и кореспонденция водена между други лица. От личните писма на владиката се разбира, че е изпращал пари на различни хора. Търсило се е неговото застъпничество пред архиерейския събор, за разрешаване въпросите на Екзархията. Често към него са отправяни молби, за да съдейства и подк­репи различни духовници.

Към личния фонд на митрополит Симеон са присъединени и писма на Антим I до различни лица. Пис­мата, които са на гръцки език са анотирани от външен сътрудник. Те са важен източник за църковно-националните борби на българския народ. Особена ценност представляват документите отпреди Освобождението, които разкриват живота на Екзархията и облика на духовниците. Личната кореспонденция на митрополит Симеон е обширна – около 700 архивни единици.

Друг особено значим личен фонд на наш богослов е този на Васил Друмев[33] (фонд 54к). Той е роден в Шумен през 1841 година. Завършва Духовната семинария в Одеса и академията в Киев. Васил Друмев напуска тайно Семинарията, след което заминава за сръбските земи, където негови другари са Васил Левски, Стефан Караджа и Иван Касабов[34]. След неуспеха на легията, той отново е приет в Семинарията, където успешно взима изпитите си за пропуснатото полугодие[35]. Той е един от основателите и първите действителни членове на Българското книжовно дружество. Още като студент Васил Друмев обмисля как да се създаде едно Книжовно-просветително дружество, което да работи за духовното повдигане на българската нация[36]. Бил е негов председател през периода 1869-1873 година. През 1873 година приема духовен сан под името Климент, след което става епископ на Доростоло-Червенската епархия (1874-1884 година). През 1893 година е бил заточен в Пертопавловския и Гложенски манастири и е лишен от правото да служи като духовно лице заради проруските си възгледи.

Първото постъпление на документи на Васил Друмев в Научния архив към Българската академия на науки­те е от май 1950 година. Документите са предадени от Стефан Пашев и през същата година са представени за откупване. Няколко години след това са предложени още материали за откупване от Теодора Петрова Станкова и Дора Друмева. Деветнадесет го­дини по-късно документите са оценени и откупени за сумата от 3000 лева. От тези частични постъпления в Научния архив се оформя и впоследствие е обработен архивния фонд на Васил Друмев.

Документалното наследство на митрополит Кли­мент обхваща периода от средата на XIX-ти век до 1925-­1930 година. В раздела биографски материали са класирани студентските му курсови работи и биографичните очерци и спомени за него.

В раздела творчески материали са организирани повести, исторически драми, съчинения, разкази, статии, откъси от исторически и нравствено духовни трудове (като например съхранява се чернова на Студия за история на християнската църква[37], биография на Иосиф Соколски[38], лекции, отзив, рецензии и бележ­ки. Кореспонденцията, водена от фондообразувателя се отнася до въпроси, засягащи църковната общност. Срещат се интересни данни за Българското книжов­но дружество[39], за Доростоло-Червенската епархия[40], Пертопавловския манастир[41], Търновската епархия[42] и други. Кореспонденцията на Васил Друмев е ценен извор и за политическия живот в страната след Освобождението. В личния фонд на Васил Друмев се съхранява и Устав на българската църква[43], съставен от самия него. Интерес представляват всички оцелели литературни ръкописи на Друмев, като „Цар Иван Александър“, „Цар Тодор-Светославов“, „Ученик и благодетели или чуждото си е все чуждо“ и други. Насоките, които дава Друмев в своите творби са от нравствено-християнска гледна точка.

Рачо Михов Каролев[44] е роден на 15 февруари 1846 година в Габрово. Първоначално завършва Киевската духовна семинария, а след това и Академията (1871 година). Бил е инспектор на народните училища в Русенска гу­берния. Представител е в Учредителното народно съб­рание в Търново за изработване конституцията на Бъл­гарското княжество. Рачо Каролев е бил министър на Народната просвета в кабинета на Петко Каравелов, а съ­що и народен представител на IV-тото Обикновено народно събрание. Член е на Българското книжовно дружество.

Личният му фонд се съхранява в Научния архив под № 62к. Документите са постъпили на 22 юни 1955 година. В делото на фонда са съхранени документи, които свидетелстват, че на три пъти неговият син Цветан Рачов Каролев е предлагал на Академията различни материали за откупване. Най-вероятно само портрета на Рачо Каролев не е бил откупен[45]. Документалните материали са изключително оскъдни – общо 11 (единадесет) архивни единици. Те са подредени без класификационна схема, като по-важните сред тях са съгласително за назначаване на Каролев за училищен писар, реч произнесена по случай юбилея на Габровската гимназия, история на Габровското училище, необработен ръкопис за пътуването му до Виена и Прага, описание на Габрово, спомен за въстанието в Габрово (1876 година), ръкопис свързан с подготовката на учители след Освобождението, част от монография – из историята на турското робство и две писма.

Петър Иванов Иванов[46] е роден през октомври 1847 година в град Стара Загора. През 1870 година завършва духовната семинария в Белград. Взема участие във Втора българска легия. Бил е учител в родния си град Стара Загора, в Сливен и Карнобат. Поради това, че взема участие в подготовката на Старозагорското въстание (1875 година), Петър Иванов е арестуван и осъден. На следващата година заминава за Цариград (1876 година), но по време на Руско-турската освободителна война се завръща в България. След Освобождението е заемал раз­лични административни длъжности – околийски началник в Казанлък, окръжен управител в Хасково, Бургас, Кюстендил и Видин, княжески търговски агент в Серес и други. От 1884 година е действителен член на БАН.

Фондът на Петър Иванов се съхранява в Научния архив на БАН под № 60к. Архивът постъпва в Академията на 12 май 1955 година. Според делото на фонда той е откупен от Петър Иванов Петров срещу сумата от 200 лева. Обработването и описването на архивния фонд приключва на 11 октомври 1989 година. Той съдържа общо 9 а.е., които са разпределени в разделите биографични документи, кореспонденция, творческа дейност и илюстративни материали. От съдържанието на писмата № 2 и № 3 се вижда, че Петър Иванов е засягал въпроси от обществена значимост. Писмо № 2 той е адресирал до Удроу Уилсън (28 декември 1856-3 февруари 1924 година), президент на САЩ. Писмото е от 20-26 април 1919 година. В него Петър Иванов изтъква значението на американските евангелистки мисии за културно-историческото развитие на българския народ през Възраждането. Същевременно изразява надежда САЩ да защитят българската национална цялост от домогванията на Сърбия, Гърция и Румъния. Под  а.е. № 3 се съдържа писмо адресирано до цар Борис, където Иванов моли за пълна амнистия и даване на политическа свобода на партиите в предстоящите избори[47].

Георги Йорданов Тишев[48] (21.XII.1847-9 .IV.1926 година) е роден в град Свищов. През 1863–1872 учи в Духовна академия в Киев. Веднага след завършването си, той става секретар на екзарх Антим I (1872 година). Заточен заедно с него в Ангора (днес Анкара) през 1877 година. След Освобождението (1878 година) е избран за окръжен началник на град Ловеч (1878 година), а по-късно същата длъжност е изпълнявал и в градовете Варна, Русе, Пловдив и София. Оглавява Министерството на вътрешните работи в кабинета на Драган Цанков (от 24 март до 28 ноември 1880 година). Член е на Държавния съвет (1881-1883 година) и председател на Върховната сметна палата. Георги Тишев собственоръчно написва завещанието си на 31 юли 1925 година, в което изразява своето желание да се образуват 3 парични фонда: към Светия Синод, БАН и Свищовската община. Известен е с това, че завещава на Академията 50 хиляди лева, чиито средства да се употребят по усмотрение на ръководството. Прави същото дарение и на Светия Синод на Българската православна църква.

Фондът на Георги Тишев, който се съхранява в Научния архив – БАН е под № 182к. Той съдържа общо 35 а.е., повечето от които са писма, приходно-разходни финансови документи, отчет, пълномощно[49] и други. На 30 януари 1962 година, документите от този фонд са подарени на Научния архив на БАН от неизвестно лице. Фондът е обработен през месец май 2002 година.

Материалите са от периода 1868-1908 година. В рубриката „Биографични материали“ са поставени бележник с библиографски данни за книги и брошури, пълномощно на Георги Тишев, с което упълномощава своя брат, поздравителни телеграми, имуществено стопански бланки и други. Във втория раздел на документи от обществена, политическа и служебна дейност се отнасят приходно-разходни материали от тефтерите на Екзархията, писма от светски и духовни лица, между които екзарх Антим I, митрополит Дионисий Ловчански, митрополит Симеон Варненски и Преславски, епископ Партений Велички и други. Сред документите от раздел „Кореспонденция“ са писмата на най-близките му хора, които споделят личните си нужди и очаквания. В последната рубрика на този фонд се отнасят документи на други лица, сред които писма, договор за наем, пълномощно, част от отчет, част от план и други.

Архивният фонд на Стефан Николов Стамболов[50] се съхранява в Научния архив на БАН под № 19к. Той е революционер, политик и общественик. Роден е на 30 януари 1854 година в Търново. Две години учи в Духовната семинария в Одеса (1870-1872 година), след което е изключен поради връзките му с руски революционери.

Материалите от фонда на Стамболов са постъпвали в БАН на няколко пъти в периода 1949-1962 година. Архивният институт в лицето на неговия директор академик Иван Снегаров прави всичко възможно да прекрати системата за частично предлагане на материали от един и същ архив, но без резултат. Всичките частични постъпления на този фонд са направени от сина на Стамболов – Стефан и Никола Чехларов – бивш член на Върховния административен съд. Те продават архива за суми, които са били одобрявани от назначените тогава комисии.

Документалното наследство на Стамболов е подредено според  класификационна схема, която започва с неговата служебна, обществена и политическа дей­ност. Следва богатата му кореспонденция, включваща огромно количество писма, телеграми и съобщения от него и за него. Разделите продължават с кореспонденцията между трети лица и накрая са илюстративните материали. Броят на а.е. е общо 1553. Голяма част от тези документи се отнасят за вътрешно-политическия живот на страната, дейността на Народно-либералната партия по време на Стамболовия режим, избора на Фердинанд за княз на България, политическите борби в провинцията, ходатайства за назначения и други. Голяма част от докладите, писмата и телеграмите са от българските дипломатически агентства в Цариград, Белград, Виена и Букурещ. Те са ценен източник за икономическото положение в страната и търговските връзки на България с Австро-Унгария, Англия, Италия, Румъния, Сърбия, Русия и Турция. Често Стамболов е получавал упреци от духовни и светски лица за ре­жима, който прокарва в сътрудничество с Фердинанд. Архивът му съдържа лични документи, кръщелно свидетелство, задграничния му паспорт, личния дневник воден в продължение на 6 месеца, три тефтерчета, в които са представени събитията след детронирането на княз Александър Батенберг и други.

Фонд № 84 на академик Иван Снегаров[51] съдържа об­що 968 а.е. Те са разделени в два описа. От благодарствено писмо № 924 от 6 юли 1971 година се разбира, че фондът е дарен от съпругата на академик Снегаров (on. 1). На 1 юни 1976 година е завършено описването му. Друга част от документалното наследство на академик Сне­гаров е дарение от неговата внучка. Тези документи са подредени, систематизирани и описани през месец юни-юли 2019 година. Броят на архивните единици е общо 58.

Архивните материали обогатяват знанията за големия учен-академик и обществен деец. Документите отразяват дейността му като богослов, историк, архи­вист и археограф. По време на творческия подем на Иван Снегаров България претърпява драматични военни събития, политически и социални обрати. Характерните особености на тази епоха е белязала документите от архивния фонд на Снегаров, които в една или друга степен обогатяват представите ни за някои събития и обществени прояви.

Част от архива на академик Иван Гошев Иванов[52] се съхранява в Научния архив на БАН. Негови архивни документи се съхраняват и в Централен държавен архив, в семейния архивен фонд Гошеви, под № 2013К. Той е роден на 8 септември 1886 година в град Пловдив. През 1903-1909 година той учи в Софийската духовна семинария. След то­ва продължава богословското си образование в Черновиц (Украйна) и накрая специализира във Виена. Гошев оглавява Църковния историко-археологически музей в София през годините 1922-1958 година.

Предаването на архива на академик Гошев в Научен ар­хив – БАН е направено от неговите наследници на 4 март 1966 година. Тогава се назначава комисия за преглед и оценка на материалите е цел откупване. Комисията е определила сумата от 200 лева. Сред документите е имало и оригинални фрагменти от славянски ръкописи, както и фотокопия (общо 13 броя), които са принад­лежали на Църковно-историческия и архивен институт (ЦИАИ). По решение на Бюрото на Президиума на БАН от 11 ноември 1970 година, тези части от ръкописи и фотокопия са предадени на ЦИАИ.

В Научен архив към БАН фондът на академик Иван Го­шев се съхранява под № 160к. В него се открива една значителна част от неговите публикации като Рилс­ки глаголически листове, Старобългарски кирилски и глаголически надписи, Антиминсът и други. Друга част от документите са непубликувани и неразчетени. Има много теми, върху които е работено, но са останали само като работен вариант.

Така документите от личните фондове на учените богослови, които се съхраняват в Научния архив на БАН разкриват част от културното наследство на първите строители на Академията. Особено ценни са изброените фондо­ве с това, че в някои от тях се съхраняват документи, свързани с първите години от създаването на различни научни институти, както и на някои архиви в страната. Благодарение на политиката, която е водена от Научния архив през годините за събиране и откупуване на архивни материали, ние днес имаме възможност да се докоснем до това книжовно-документално наследство.

Богатата дейност на всички тези учени богослови е отразена в документите от техните фондове. Тези уче­ни са били участници в обществения и църковен живот на страната. Съхранените документи са ценен източник за политически и културен живот на българското общество през бурните десетилетия на XIX-XX век.

Приложение

Списък на учени богослови, член-кореспонденти на БАН

Марко Димитров Балабанов (1837-16.06.1921);

Димитър Благоев (1840-27.12.1875 г.);

Нешо Бончев (2.01.1839-17.02.1878);

Тодор Стоянов Бурмов (2.01.1834-25.10.1906);

Петър Шкипърнев Генчев (1843-30.04.1905 г.);

Иван Иванов Гошев (8.09.1886-26.10.1965);

Митрополит Григорий Доростоло-Червенски (1828-16.12.1898);

Марин Стоянов Дринов (20.10.1838-28.02.1906);

Васил Друмев – (митрополит Климент Търновски) (1840-9.07.1901);

Райко Иванов Жинзифов (Ксенофонт) (15.02.1839-15.02.1877);

Петър Иванов Иванов (10.1847-2.02.1927);

Тодор Петров Икономов (1838-28.10.1892);

Михаил В. Казанакли (годините на раждане и смърт са неизвестни);

Райчо Михов Каролев (15.11.1846-12.III. 1928 г.);

Трайко Цветков Китанчев (1.09.1858-1.08.1895);

Йосиф Антонов Ковачев (14.01.1839-31.10.1898);

Сава Милков Мирков (15.06.1850-9.08.1927);

Николай Иванов Райнов (1.01.1889-2.05.1954);

митр. Симеон Варненски и Преславски (Одисей Нико­лов) (9.02.1840-23.10.1937);

Иван Иванов Снегаров (30.09.1882/4-1.03.1971);

Стефан Николов Стамболов (31.01.1854-6.07.1895);

митр. Теодосий Скопски (7.01.1846-1.02.1926;

Георги Йорданов Тишев (21.12.1847-9.04.1926);

митр. Милетий Софийски (1832-1891);

митр. Натанаил Охридски и Пловдивски (26.10.1820-18.09.1906);

Сава Илиев Радулов (Стойно) (1817/18-8.01.1887);

Неофит Рилски (1793-4.01.1881);

Веселин Димитров Хаджиниколов (4.05.1917-2003);

Драган Киряков Цанков (28.10.1828-11.03.1911);

Стефан Станчев Цанков (4.07.1881-20.03.1965).

Списък на фондове на учени богослови, съхранявани в Научен архив на БАН

Марко Димитров Балабанов – 26к;

Иван Иванов Гошев – 160к;

Марин Стоянов Дринов – 104к;

Васил Друмев – (митр. Климент Търновски) – 54к;

Петър Иванов Иванов – 60к;

Райчо Михов Каролев – 62к;

Митрополит Симеон Варненски и Преславски (Одисей Николов) – 144к;

Неофит Рилски – ф. 12к;

Иван Иванов Снегаров – 84к;

Стефан Николов Стамболов – 19к;

Георги Йорданов Тишев – 182к;

Драган Киряков Цанков – ф. 43к;

___________________________________________

*Публикувано в https://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основение чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[28]. Цит по: Любенова, Л. Симеон митрополит Варненски и Преславски (По случай 70 години от смъртта му). – В Изследвания по църковнa история. София, 2014, с. 233.

[29]. Научен архив на БАН, ф.144к, on. 1, а.е. 157.

[30]. Пак там, а.е. 168.

[31]. По въпроса за отношението на митрополита към схизмата вж: Любенова, Л. Варненско Преславският митрополит Симеон…, с. 56, къ­дето се отбелязва: „Старият владика отхвърля негласно наложената практика решенията на архиерейските събрания да не се смятат задължителни за Синода и обявява синодалните архиереи в безотговорност при решаване на съдбовни за страната ни въпроси“.

[32]. Правилата, както на светите апостоли (общо 85 правила), тъй и на светите събори се приема, че са божествените правила – точен израз на апостолското учение, предадени от тях и техните последователи. Православната църква приема също, че светите съботи и светите отци на църквата от първите векове са признали апостолският авторитет.

[33]. Източници за фондообразувателя: Мишев, Д. Митрополит Климент. Поменик. – ЛБКД, кн. 2, 1900/1, с. 86-97; Бобчев, С. Васил Друмев 1841-1901. – Български сборник, VIII, 1901, кн. 7, с. 433-448; Трифонов, Й. Васил Друмев – Климент Браницки и Търновски. София, 1926; Чилингиров, Ст. Васил Друмев. – В: Български писатели, Т. III, 1929, с. 127-168; Цацов, Б. Архиереите на Българската православна църква. Биографичен сборник, 2003, с. 153; Цураков, А. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, 2008, с. 13-14. Радев, С. Строителите насъвременна България. Т. 1. София, 1990 г., с. 187-191; 100 години Българска академия нанауките… с. 218-219.

[34]. Вж: Йончева, Г., Д. Илиева. Васил Друмев, митрополит Климент: един живот в полза на отечеството. – Сп. БАН, год. CXXVII, бр. 1, 2014, с. 35.

[35]. Пак там. с. 35.

[36]. Цит. по: Йончева, Г., Д. Илиева. Първостроителите на Българското книжовно дружество и Българската академия на науките. – Ноmо sciens, бр. 8, 2014 г., с. 3.

[37]. Научен архив на БАН. ф. 54к Васил Друмев. а. е. 176.

[38]. Пак там. а. е. 181.

[39]. Пак там, а.е. 263 и а.е. 272.

[40]. Пак там. а.е. 274.

[41]. Пак там. а.е. 242.

[42]. Пак там. а.е. 228.

[43]. Научен архив на БАН, ф. 54к. а. е. 49. Това е Устав за управление на Българската екзархия. Уставът е написан собственоръчно от митрополит Климент. Запазените документи са чернова.

[44]. Източници за фондообразувателя: Инджов, Е. Райчо Каролев. Габрово, 2006 г., с. 205; Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. Габрово. 1996 г., с. 618; 100 години Българска академия… с. 314.

[45]. В делото на фонд № 62к се съхранява писмо от 23 август 1954 година, в което синът на Райчо Каролев, Цветан Райчов Каролев, е предложил за откупуване портрет на баща си, рисуван от художника Берберов, с размери 80/54 см. По неизвестни причини този портрет не попала сред архивните документи на фонд № 62к.

[46]. Източници за фондообразувателя: Греков, М. Как ние освобождавахме България. София, 1990, с. 404, 410-411; Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 21; Матеева, М. Консулските отношения на България 1879-1986, София, 1988, с. 114; 100 години Българска академия… с. 249.

[47]. Научен архив на БАН, ф. 60к, Петър Иванов, а. е. 3. Документа, който е запазен е оригинал, недатиран и е издаден от Стара Загора.

[48]. Източници за фондообразувателя: Цураков, А. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, 2008, с. 17; 100 години Българска академия на науките…, с. 707.

[49]. Научен архив – БАН, ф. 182к, а. е. 6, това е пълномощно, с което упълномощава брат си по наследствени въпроси.

[50]. Източници за фондообразувателя: Маринов, Д. Стефан Стамболов и новейшата ни история. Летописни спомени и очерци. София, 1909.; Генадиев, Н. и др., Ст. Стамболов като революционер, общественик и държавник (статии). София 1921, с. 116; Страшимиров, А. Диктаторът Ст. Стамболов. София, 1925; Страшимиров, А. Диктаторът; нови проучвания върху живота и личността на Стефан Стамболов. София, 1935. Биман, А. Държавни мѫже въ наше врύме ɪ Стамболовъ. София, 1896; Генадиев, П. Стефан Стамболов. София, 1991; Радев, С. Строителите на съвременна България. Том 1. София, 1990, с. 178-180, 184-188, 256, 345-346, 383-384, 389-392, 409, 426-430; Спасов, Л. Държавният национализъм на Стефан Стамболов. – В: История на българите. Том IV: Българската дипломация от Древността до наши дни. София, 2003, с. 269-271; Иванов, Д. Лидерът Стамболов. София, 2014; Ганчев, Г. Стефан Стамболов Триумфът на един осъден на смърт. София 2018; Тонев, Ст. Стефан Стамболов в спомени на съвременници. София, 2003; Николов, Гр. Български загадки. София, 2012.

[51]. Източници за фондообразувателя: 100 години Българска академия на науките… 636-639.

[52]. Източници за фондообразувателя: Гошев, Ив. Доклад за избирането му за извънреден член на БАН. Летопис на … 1940-1941. 1945. с. 81-86; 100 години Българска академия на науките…, с. 166-168; Академик Иван Гошев (некролози от Президиума на БАН и отделението за исторически и педагогически науки). – Сп. БАН, 1965, кн. 4, с. 134; Бурмов, Ал. Академик Ив. Гошев. Сп. БАН, 1965, кн. 1; Иванов, Е. Развитие на църковната археология в България (1923-1966). – В: Сборник „Литургическото богословие в България: история, съвременно състояние и перспективи“. София, 2012, с. 243-274; Ivanov, Е. Die Theologische Schuhle der Chnstlichen Archaologie in Bulganen. – Romische Quartalschrift 1, 2010, 61-78; Грашева, Л., Гошев, Иван. – В: Кирило-методиевска енциклопедия. Т. I., София, 1985, с. 516-519; Турилов, А. А. Гошев, Иван. – В: Православная энциклопедия. Т.ХII. Москва, 2008. с. 239-240.

Изображения: Стефан Стамболов (1854-1895) и академик Иван Снегаров (1883-1971). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dPV