Галя Тодорова Господинова

В православната традиция са познати голям брой празници свързани с Христовите ученици. Някои от тях са посветени на всички апостоли, други на един или двама от тях. Паметта на двамата първовърховни апостоли Петър и Павел се чества на 29 юни. На следващия ден – 30 юни е празникът посветен на Събора на дванадесетте апостоли и прослава на св. апостол Павел. На 16 януари се извършва поклонение на честнѝте вериги на св. апостол Петър. На Запад съществуват и други празници, свързани с апостол Петър като датите 29 и 30 юни съвпадат, 18 януари е честване катедрата на светеца в Рим, 22 февруари – честване катедрата на св. апостол Петър в Антиохия, 1 август честване веригите на апостола. На Изток за честването на веригите се установява датата 16 януари; така е отбелязана в старите типици, като например този на Великата Константинополска църква (IX-X век) по ръкопис на Патмоската библиотека, в типика на Константинополския Евергетски манастир от XI-XII век ръкопис №788[1] и други. Култът към св. апостол Петър е бил голям, както приживе така и след мъченическата му смърт. Свещеното Писание ясно говори за това (Деяния на светите апостоли 5:13-5; Деяния на светите апостоли 5:26; Галатяни 2:1-9 и други). Св. Петър е от град Витсаида Галилейска. Според книгата Деяния на светите апостоли около 42-ра година е предприето гонение от император Ирод Агрипа, при което той е хванат и хвърлен в тъмница. Бил е окован с вериги (Деяния на светите апостоли12:6), но през нощта се явил ангел и освободил апостола. През 67-ма година светецът отново е окован във вериги от Нерон, който го осъдил на смърт.

Константинополският патриарх Фотий (820-891), доминираща фигура във византийския религиозен, обществен и политически живот, бил ”винаги готов да признае изтъкнатото положение на св. Петър сред апостолите[2]”. Често при кореспонденция, обръщения между него и други висши източни и западни свещенослужители и общественици се използват изрази подчертаващи особеното място и авторитет на св. Петър: „Все пак било, че искате да ви бъде ръкоположен патриарх, било архиепископ, било епископ, не можете да искате по-уместно от никого другиго такъв да ви бъде ръкоположен, освен от първосвещеника на престола на блажения Петър, от когото си е получило началото и епископството, и апостолството”[3] ”и блаженият Петър, който обитава своя престол и председателствува, дава на допитващите се истината на вярата[4]“. В писмото на българския цар Калоян до папа Инокентий III също се употребява подобен род словосъчетания и се подчертава апостолската приемственост на църквата. Настойчивото поддържане е с цел – представяне на една империя като Царство Небесно. Идеята, че една определена земна църква може да има „в пълния богословски смисъл по-голяма способност да запази вярата на Петър, е чужда на византийците[5]“. Престижът на Рим не се е оспорвал, но интерпретацията и настояването за авторитета на Вселенските събори е присъщо на Изтока. Предлагам един цитат на Йоан Майендорф, особено показателен за този случай. Това е едно обръщение на Николай Месарит към латинците от XIII век,”Вие се опитвате да представите Петър като учител единствено на Рим, докато божествените Отци говорят за обещанието, дадено му от Спасителя като за имащо католическо (съборно) значение и като отнасящо се до всички, които са вярвали и вярват, вие силом навлизате в тясна и лъжлива интерпретация, приписвайки го само на Рим…[6]”.

Част от литургичните чинове в Западната и Източна група носят имената на някои от апостолите или общо на апостолите, каквито са древната антиохийска литургия на светите апостоли превърнала се в основа на византийската литургия на св. Иоан Златоуст и етиопската литургия на светите апостоли.

По въпроса за така наречените апостолски литургии, трябва да споменем, че те са написани в духа на апостолското учение, което от своя страна е гаранция за тяхната приемственост. Тези литургии са минали през различни редакции, но въпреки това те носят белега на древността[7]. Истинските автори на тези литургии са неизвестни, тъй като ако те бяха излезли изпод перото на някои от апостолите, то щяха да намерят място в новозаветния канон.

В “Беседа против богомилите” презвитер Козма дава следното много интересно свидетелство, за произхода на различните литургични чинове: ”Казвате, че не апостолите са установили литургиите и причастяването, а св. Иоан Златоуст; че от рождество Христово до Иоан са се изминали повече от триста години. Нима толкова години Божиите църкви са били без литургия и без причастяване? Та апостол Петър не създаде ли литургия, която и досега държат римляните[8]?” Очевидно презвитер Козма има предвид класическата римска литургия, а не латино-византийската, която е със същото име, защото е споменал само римляните. От това свидетелство се вижда, че представителите на Българската църква са познавали Литургията на св. Петър. По същото време тя вече е „официалната“ литургия в Римската църква. Заслужава внимание предположението на професор Смядовски: ”Козма има предвид в случая нещо, което е било прилагано някъде и някога по българските земи, а не само богослужението на славяните католици, хървати или чехи[9].”

До нас са достигнали три редакции на Литургията на св. апостол Петър.

Първата Литургия на св. апостол Петър е маронитска по произход. Известна е под наименованието „Sarar”[10]. По съдържание и структура тя е близка до източно-сирийските литургични чинове. Другата редакция на тази литургия е тази на Римската църква. В някои древни итало-гръцки молитвослови Римската литургия е написана като „литургия на св. Петър[11].” През VI-ти век св. Григорий (590) ревизира частите на литургията. Литургията на св. Петър е била използвана в Латинската църква до II-рия Вселенски събор (1969 година).

Радикалното отличие съдържащо се в основата на Римския канон е именно тази, че епиклезиса[12] предшества анамнезиса. Тази радикалност в литургическата наука се обяснява с две хипотези. Първата е на немския учен A. Baumstark изказана в 1904 година като в нея се предполага, че елемента на римската формула: епиклеза-анамнеза принадлежи на египетския вариант на традициите на св. Петър.

Има още →