Галя Тодорова Господинова

От фонда № 52к на академик Йордан Иванов, съхраняван в Научен архив на БАН, научаваме за интересите, които ученият е проявявал към събиране на етнограф­ски, исторически и археологически сведения[1] от различни райони на страната.

Обект на разглеждане в този доклад ще бъдат данните, предоставени в архивни единици № 82, 83 и 197, които засягат темите за обичаите и нравите на българите, прак­тикувани по нашите земи. Това са сведения от село Раждавица, Гърбино и село Лозно, които са събирани от учителя В. Паспалев от село Гърбино. Другите данни са от село Сеславци (Софийско), които са събирани от неизвестно лице във връзка с проуч­ванията на академик Иванов върху св. Иван Рилски и Рилския манастир. Материалите в последната архивна единица № 197 са събирани от няколко лица, които са оставили своите имена върху отделните листове. В края на лист 16 научаваме, че през 1905 година данните са събрани и записани от Тр. Чолаков от кюстендилското село Еремия. В същата архивна единица 197 (на лист 7б) се съдържа и името на Георги Милчев от село Очуша. Сведения за празниците са оставени и от Христо и В. Стоеви от Кюстендилско (лист 8), а Атанас Митрев е писал песни за различни светци и празници, като например – св. Никола, св. Йоан и така нататък. Тези текстове също са предоставени на академик Иванов.

В сведенията от село Гърбино (архивна единица 82) са поместени по дати обичаите за празни­ците, започвайки от 1 януари. Описанието е за сурвакари, които, обикаляйки къ­щите и удряйки със сурвачки хората, изказват обичайните сурвакарски пожелания и накрая събират дадената им храна и пари. По-нататък документът продължава по календарния ред с 6 януари. За този ден (Богоявление) се споменава, че след като се ходи на черква, на връщане хората се къпят в коритата на чешмите си.

За празника Сретение Господне се споменава, че се раздава пшеница.

За Тодоровден се описва, че вечерта се излиза на служба с колаци, пшени­ца и вино, а след това младите невести играят хоро. На сутринта преди изгрев слънце се яздят конете със запалени свещи на самара и ги поят с вода, за да не ги лови болест (5 март).

За празника Св. 40 мъченици – 9 март, се споменава, че на този ден се събират по няколко души и ходят по къщите да ядат и пият, като пеят по обичая. Същото се прави и на празника 25 март Благовещение (Благовец).

За празниците Цветница и Великден се споменава, че се ходи на черква. Дните Велики четвъртък и събота преди Деня на св. Георги се отбелязват по начин, по който да се предпазят населението и посевите от градушки. На Велики четвъртък бабите, с решето в ръце, излизат преди изгрев слънце, обръщат се на запад или ако има облак, се обръщат към него, и баят. Думите са: „Джермана, Джермана, да дойдеш на Бъдни вечер, тогай съм сготвила тебе вечеря, тогай да вечераш, а сега да не дойдеш, сега да идеш у пуста гора, тамо дека нема говеда да реват, овце да блеят, човеци да думат, тамо дека нема нищо да чуеш. Наше е поле покрито със златен пояс, увито с бяла пелена покритаархивна единица[2]“. След тези думи бабите се връщат заднешком в къщите, така с този обичай се пропъждал облакът, който носел градушка.

На Гергьовден се колят агнета за курбан и се пекат вън от селото. На овцете им се дава от свещеника така наречената молитвена сол. Тя се измесва с разни билки, които се берат от момичетата. Това са здравец, коприва и други, набрани преди изгрев слънце. Берат се също и върбови клончета, които слагат като пояси на кръста, за да не ги боли. Върбови клонки слагат и по вратите и прозорците. Изплита се венец от билките и върбите за ведрото, където овцете ще пият вода. Друг венец се изплита от треви и цветя, който се поставя на главата на овцата и стои там, докато се дои животното. Имало е обичай, според който по плешката на живот­ното, принесено в жертва, се гадаело бъдещето на семейството. Ако костта е мътна, показва богатство, а ако е чиста, показва сиромашия.

За Атанасовден – 2 май, се споменава, че няколко души отиват от къща на къща и събират неща, които се сваряват в голям котел заедно с царевица. Останалото се продава и с парите се купува вино. Всички се събират с колаци и свещеникът чете молитва на колаците и пшеницата. След което всички сядат на обща трапеза. Същият обичай се прави и на 30 юни – събор на светите Апостоли (Павловден), заедно с това се прави и маслосвет, и водосвет.

През следващия месец юли, на Деня на св. Илия, се приготвят курбан ястия. По такъв начин се чества и празникът на св. Иван Рилски, само че животните се колят на оброчище, което носи същото име на празника. Това оброчище е в голяма пещера, където бил живял св. Иван Рилски. Свещеникът прави молитва на жертвата.

Интересно е описанието за 8 ноември – Архангеловден. Този празник се празнува, като се коли овца или овен. По-бедните купуват плешка от закланото за курбан животно. Вечерта се събират няколко души и отиват във всяка къща. Обичаят повелява да бъде приготвено през това време колак с пшеница и чаша вино. Запалва се свещ над колака и всички стоят, докато не изгори свещта. Един от домакините – обикновено най-възрастният, взема лопата с огън и тамян и кади всички. След това двама души – един от домашните и един от дошлите, разчупват погачата, като гледат в кого е по-голямата част. Този, у когото е по-голямото парче пита, показва, че е бил по-голям орач, и домакинът изрича думите: „Житото да бъде толкова високо и класът му толкова тежък, колкото тежи парчето от погача­та“. По плешката изядено месо се предсказвало бъдещето на семейството. Ако по костта има спусната дълга черна линия, предсказвало някакво нещастие, а ако е бяла без петна – сиромашия. Когато костта е заградена с тъмни черти – на богатство. След всичко това гостите повтарят обичая в друго домакинство.

На Игнажден не се празнува, но според данните, оставени за сведение на академик Иванов, се разбира, че се гадаело на този ден по това, кой пръв ще дойде в дадена къща. Ако е от богато семейство, означавало, че тази година ще е богата за това домакинство, и така нататък.

За Бъдни вечер се съобщава, че на 23-ти вечерта се избира кой от дадено се­мейство ще бъде готвачът за този празник. Тогава определеното лице трябва да стане рано и да омеси тесто. От тестото трябва да се направят фигури на орач или животно – куче, овца и така нататък. Фигурите се поставят върху погачата и се изпи­ча първа. Вътре в нея се поставя и пара – сребърна или медна, а също сламка и клечка. Всички тези дребни неща означавали богатство – с пари, едър или дребен добитък.

Всичко, което е приготвено през деня, се слага на трапезата (зелник, ошав, боб и други), като под нея се поставя сноп слама. Върху погачата се слага свещ и се запалва, през това време всички стоят, докато не изгори свещта. Домакинът кади с тамян всички, а за онези, които имали кошери с пчели, се изпълнявало следното: взема се вретено и се завързва на него от всеки член на семейството по една нишка и се пита: „Какво правим?“, отговорът, който трябвало да последва, бил: „На кошерите сграда“. Това се правело, с цел да се роят кошерите с пчели. След това домакинът излиза пред вратата с трапезата, която е наредена, и застава на прага, като с глас вика следното: „Джермане, Джермане сега съм направил много вечеря, да ми дойдеш на вечеря, няма да ти се посрама, а лятоска да не дождаш, защото лятоска няма сготвена вечеря[3]“ – тези думи са изричани няколко пъти. После се връща на мястото в стаята и се разчупва погачата. По това, на кой какво се падне от парчето хляб, се гадае какво ще му донесе новата година. На сутринта, преди изгрев слънце, домакинът взема снопа слама и отива при плодните дървета. Там той връзва по няколко сламки на всяко дърво. С този обред се цели раждането на повече плодове през годината.

Данните за Кюстендилския район, предоставени от Христо и В. Стоеви на академик Йордан Иванов, обхващат по-важните празници през годината, като се започва от Бъдни вечер. Местното наименование на този ден е бил „наядка“, защото на този празник децата са ходили по къщите и им дават неща за ядене. Ако е било женско, то се е смятало, че агнетата и говедата ще бъдат женски, и обратно. За това особено са се радвали на момичетата. Когато детето дойде в някоя къща, то домакините го карали веднага да яде и да се лакоми, защото и животните ще са такива. На този ден жените в дадено домакинство хранят кокошките 10 пъти, за да са сити, като по този начин кокошките през цялата година ще носят яйца. Когато хранели кокошките, тогава те не бива да бъдат привиквани, защото може да ги чуе някоя друга жена и ако каже: ,,На тебе кокошки, на мен яйца“, то се вярвало, че няма да има яйца в дома. На този ден към животните е имало особено внимание и на всички се е давало така наречената пресол – тоест сол, разтворена във вода, и в нея се слага тиква. Така се захранвали всички животни, за да бъдат здрави, а говедата да не хващат щръклица. На вечерта всички от домакинството сядали на трапезата и никой не трябвало да става, защото се вярвало, че така ще избягат пчелите, а ако някой му се налагало да стане, то е важно да се хване за кош, сложен в някой ъгъл на стаята, като по този начин и пчелите щели да се прибират в кошера си. Вечерта, преди да се сложи софрата, се слага под нея слама, а също и кръст, направен от слама. Те се оставят там цялата вечер, а на сутринта се взимат и с тях се прави следното: кръстът се хвърля на къщата, а другата слама се връзва на дърветата, за да раждат през годината. Което дърво не е раждало години наред, то домакинът взима секирата и отива заедно с някой от къщата и го заплашва, че ще го отсече, а другият с него го спира и отвръща „Не мой, оно че роди[4]“.

По парата, сложена в баницата, се гадаело за това, дали годината ще е берекетлия, или не. Ако по нея има тесто, то поверието било, че годината ще бъде плодородна, и обратно. Вечерта се слага церово дърво в огъня да гори и към края на вечерта събират въглените в подница и ги наричат за отделните посе­ви – за пшеница, за царевица, за ръж и така нататък. На сутринта гледат въглените – ако са превърнати в пепел, означава, че ще се роди този посев през годината, а ако наречените въглени са останали черни, това означава, че годината няма да бъде плодородна за тези посеви. Останалите ненаречени въглени от дървото се запазват и се използват през годината за уроки.

На 1 януари се празнува Денят на св. Василий, или така наречената Василица. През нощта срещу празника ходят деца, стари хора и ергени по къщите и играят роля на невести, сватове и така нататък. Когато пристигнат в някоя къща, те изричат различни думи за благополучие и здраве на всички, като например: ,,Сурва, сурва да презимееш, да прелетееш като врабче на трънка[5]“. Сутринта на този ден се ходи на черква, а после се отива на гости, като следобед се играе хоро.

Обичаите, свързани с 6 януари, са подобни на тези, които са съхранени и до днес, само че, за да се извади кръстът, селяните наддават и който даде най-вече на черквата, той го изважда. Жените си наливат вода от реката и с нея лекуват уроки. В този Кюстендилски район има обичай да се окъпват няколко души, които са загубили от противника при наддаване. Тогава всички го хващат и го хвърлят в реката.

За 8 януари (Бабинден) се съобщава за този район, че жените, родили през годината, отиват при своите баби – тоест тази, която е бабувала при раждането и ѝ подаряват сапун, кърпа и забрадка (шамия).

За Деня на св. Трифон – 1 февруари, е споменато, че всеки стопанин, който има лозе, на сутринта напълва една бъклица с вино и отива да го закрои, тоест да зареже, пореже лозето. След това той поръсва лозето с вино и си тръгва. Ако по пътя си срещне някой, то тогава му дава да пие от бъклицата.

На Тодоровден се извеждат конете и се обикаля с тях три пъти черквата, след което се остават да препускат на определено място. Това се извършва, за да не треперят краката на коня.

В деня срещу 25 март – Благовещение, се измита къщата и се запалва събра­ната смет. Взимат се вериги, маши и така нататък и с тях се изгонват змиите и гущерите с думите: „Бягайте змии и гущери, че дойде Благовец“

Имало е поверие, че срещу Благовец и Гергьовден момите са правили мост над вадичка от 40 пръчки и така го остават. През нощта се гледа кое момче ще мине през моста и което е първо, значи за него ще се омъжи.

Всички четвъртъци между дните Възкресение и Възнесение Христово са били отбелязвани с това, да не се работи нищо, като по този начин се пазели домовете и хората от градушка.

В четвъртъка преди Деня на св. Георги, който ден бил наречен още „Джур-джов“, се ходи в гората и се берат билки. На самия ден се колят агнета и се събират всички на обща трапеза.

На Петдесетница, или Деня на Света Троица, няколко моми се събирали и от вечерта слагали своя вещ в котле, като на сутринта стара жена им предричала бъдещето.

В деня на Рождението на св. Йоан Кръстител е описан случай от село Църварица, където една жена от така наречените жени душманки отивала рано преди изгрев слънце на някоя нива и обирала плодовете. Там пръскала нещо и се събличала гола. Такава жена магьосница била известна и в друго село от Кюстендилския район.

На 19 октомври – Денят на св. Йоан Рилски, в село Раждавица се ходи на черква, след което част от църковните настоятели обикалят всяка къща и съби­рат храна. Когато обикалят, те викат с глас: „Хайде, принесете за светото“. Към обяд всички отиват в местността Стойна лъка, където според преданието св. Иван Рилски се е криел 3 дни, когато е бил изпъден от село Гърбино. Събраните дарове се продават и с парите се откупва говедо за курбан.

На 27 октомври, тоест един ден след Деня на св. Димитър (Митровден, Мироточец), се празнува така наречения Мишляци. На този ден не се хваща нищо, което го яде мишка, като не се изрича и тази дума, защото в противен случай ще се разсърдят мишките и ще изядат всичко.

На 8 ноември (Архангеловден) се дават трици на определеното за жертва животно, като в паницата се запалва свещ и се оставя до главата на животното, докато издъхне, след като се заколи.

На 4 декември, Деня на св. великомъченица Варвара, малките момичета сутринта рано обикаляли къщите с думите „Варвара, Бог Сава“, а домакините им давали боб, жито, царевица и други. След това дареното се сварявало и тряб­вало да бъде изядено до вечерта, защото, ако остане, поверието било, че ще се разболеят от шарка.

В този район денят 25 декември бил наречен още „Божич“. На сутринта всеки член от семейството, който излезе навън, при завръщането си носи клонче и когато влезе в стаята, казва: „Добро утро, дошел Божич, похвалил се с жито, с мляко, с говеда, с телци и така нататък“[6], като изрежда от какво има нужда семейството. Една от жените взима едно от клончетата и го върти над огъня с думите: „Тък, тък, бабини кокалчици, по село одила, дома носила“[7].

На Ивановден (7 януари) имало обичай по тези земи да се къпят невестите, които са се омъжили през годината.

Това са само част от обичаите и поверията на хората от Кюстендилската област. Наблюдава се, че традициите и обичаите по българските земи били изпълнени с общи трапези, на които се споделяла приготвената курбан храна. Тези общи трапези водят началото си още от I-ви век, когато последователите на Христос се събирали на така наречените „вечери на любовта“. В повечето обичаи присъст­вието на свещеника се свеждало до прочитане на различни молитви. В други случаи неговата функция се изпълнявала от най-възрастния мъж в семейството, като ролята му поставя в зависимост членовете на семейството.

Като цяло обичаите били насочени за съхраняване на семейството, на живот­ните и посевите. Умножаването на членовете на дадено семейство, животните и реколтата била една от главните цели на традиционните обичаи. Всичко се правело в тази насока и в стремежа да се постигне това, са били използвани раз­лични начини, включително гадателски умения и магически ритуали. В повечето случаи един празник бил свързан с друг или имало повторяемост от по-преден обичай[8]. Храната, определена за курбан, била дарявана или откупвана. Ролята на всеки член от семейството била с определена задача, изпълнявана на даден празник. Често пъти началото на някой празник започвало от предната вечер или преди изгрев слънце. С присъствието на свещеника и с помощта на литургия се измолвала Божията благодат за семейството, децата, животните и реколтата. В много празници, в рамките на един ден, се наблюдава противопоставяне (сме­сица) между християнски обичай с езически ритуали, тоест до обяд посещение на черква, а след това се правят суеверия, гадаене, наричания и така нататък. Съществували са празници и обреди, които са отредени само за животните, а други – за изобилна реколта, но така или иначе всичко се правило за спасителното въздействие, което се очаква като краен резултат върху хората.

Използвана литература

Архимандрит Авксентий. Литургика. Пловдив, 2006.

Архимандрит Авксентий. Еортология. Пловдив, 2012.

Георгиев, М. Българска народна медицина. Енциклопедия. София, 2018.

Барболова, З., М. Симеонова. Речник на народната духовна култура на бълга­рите. София, 2018.

Иванов, Й. Критични бележки по фонетиката на кюстендилския говор. София, 1894.

Иванов, Й. Свети Иван Рилски и неговият манастир. София, 1917.

Иванов, Й. Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки. София, 1935.

Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. Второ фототипно издание. София, 1994.

Използвани архиви

Научен архив – БАН, ф. 52к, оп. 1, а. е. 82, 83, 197.

Интернет ресурси

https://crafts-bg-sr.eu/downloads/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D 0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D1%8 0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8,%20%D0%BE%D0%B- 1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B8%20%D0%B8%20%D1%84%D0%BE%D 0%BB%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%80.pdf; (към 30.01.2023)

https://thefestivalsofkyustendil.wordpress.com/;(към 21.01.2023)

https://www.sabori.bg/ob-kustendil/view.html?oid=15975;(към 31.01.2023)

https://glaspress.rs/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0 %B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80-%D0%B2-%D0%BA%D1%8E %D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB/; (към 30.01.2023)

Бележки

[1]. Например в писмо от 2.11.1904 година, поместено в а.е. 197 на л. 26-28, адресирано до академик Иванов и написано от Г. Манасов, научаваме, че в местността Връм, на юг от село Коркина (Бобошевска околия), е бил открит мраморен крак и статуя с надпис, а на върха на тази местност е бил разположен палат на български цар. В писмото дори е поместен надписът, който самият автор е разчел.

[2]. Научен архив – БАН, ф. 52к, оп. 1, а.е. 82, л. 5.

[3]. Научен архив – БАН, ф. 52к, оп. 1, а.е. 82, л. 11.

[4]. Научен архив – БАН, ф. 52к, оп. 1, а.е. 197, л. 8.

[5]. Научен архив – БАН, ф. 52к, оп. 1, а.е. 197, л. 9.

[6]. Научен архив – БАН, ф. 52к, оп. 1, а.е. 82, л. 18.

[7]. Научен архив – БАН, ф. 52к, оп. 1, а.е. 82, л. 18 – 19.

[8]. Вж: по-горе например за Велики четвъртък и Бъдни вечер, с. 2 и 4.

_________________________________________

*Публикувано в https://academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Eortological Data According to Manuscripts from Fund № 52k of
Academician Yordan Ivanov Stored at the Bulgarian Academy of Sciences
Scientific Archives

Galya Gospodinova

(Summary)

There are eortological data about the Kyustendil region in Academician Yordan Ivanov personal records (Fund 52k) archived in the Scientific Archives of the Bulgar­ian Academy of Sciences. The manuscripts have been sent to Academician Ivanov by different persons. Upon the scientist request, the data have been collected from various villages – Razhdavitsa, Garbino, Lozno and Tsarvaritsa. Among the more important actors giving their merit to recording these testimonies are: V. Paspalev, Tr. Cholakov and Hr. and V. Stoevi.

Изображения: академик Йордан Иванов (1872-1947) и негова книга. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dW2