В края на 2021 година излезе от печат нова книга в областта на специалното пастирско служение. Преподавателят по Пастирско богословие и Пастирска психология и психотерапия в Богословския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – доцент д-р Иво Янев публикува своята докторска дисертация  на тема „Пастирски грижи за младите хора в риск“.

В това първо по рода си изследване на пастирските грижи за младите хора в риск, са разгледани в три основни тематични направления, съответно проследени в трите основни глави:

В Първа глава са разгледани значението на термините „хора в риск”, „млади хора в риск”, видовете основни групи млади хора в риск и е извършен анализ на трите основни групи, предмет на настоящото изследване – млади хора без родители, наркозависими и  боледуващи от СПИН/HIV млади хора.

Втора глава е посветена на сравнително-историческия анализ на извори и примери на случаи на пастирски грижи за младите хора в риск, според Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, светите отци на Църквата, църковната история и съвременното им състояние в различните поместни Православни църкви; състоянието на тази грижа в България в Българската православна църква, Римокатолическата църква и при някои протестантски деноминации, както и методите на грижа за споменатите групи млади хора.

В Трета глава се посочват и анализират специалната пастирска подготовка, участието на енорията в тази грижа, включваща църковното доброволчество, благодатният живот на Църквата в тайнствата Евхаристия, Покаяние и Елеосвещение като важен фактор при специалното душегрижие за младите хора в риск.

В заключение, доцент Янев смята, че грижата на духовника за младите хора без родители, болни от СПИН и наркозависими е необходимо да бъде поставена на основата на църковната традиция на милосърдие и грижа. Свещенослужителят с добра социална, медицинска и психологическа подготовка, с помощта на лекари, психолози и социални работници най-добре може да извърши своята грижа за тези млади хора. Не е случайно, че именно грижата за наркозависими в духовните рехабилитационни центрове бележи такъв голям успех, а духовната грижа за болни от СПИН млади хора е най-полезна за тяхното духовно, психическо и физическо състояние. С подкрепата на Църквата и нейните духовници, приемната грижа и осиновяването може да подтикне вярващите хора да поемат грижата за деца и млади хора без родители и да им даде нормално човешко съществуване, образование и християнско възпитание. Необходимо е освен това да се припомни, че създаването на прицърковни домове, в които да живеят и да се възпитават в съгласие с Христовото учение, може да спаси много млади хора от мизерията на улицата, с нейните опасности, и да им даде християнска любов и нормално съществувание.

Книгата можете да намерите при г-н Драган Бачев, тел. 088-977-1591.

Изображения: авторът Иво Янев и корица на новата книга. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-97k

(Пастирска грижа за хора страдащи от СПИН/HIV)

Иво Янев

През последните години в целия свят се разпространява една от най-тежките болести нападали човечеството през последните векове – болестта СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност – AIDS-Аcquired immune deficiency sindrom[1]).

Обща информация за болестта

СПИН е тежко вирусно заболяване на имунната система, в резултат на което се развиват опортюнистични инфекции и неоплазии, които водят до смърт. За пръв път вирусът на СПИН е разпознат през 1981 година в САЩ. Сега се знае, че вирусът на СПИН поразява определен вид бели кръвни клетки-линфоцити (така наречените Т-хелпери или клетки-помощници[2]). Тези клетки играят ключова роля при осъществяване на имунната система на организма, затова и заболяването е животозастрашаващо. Проникналият в клетките вирус, може да остане в тях известно време без да се възпроизвежда. През този период, който може да трае от няколко месеца до няколко години, не се наблюдават признаци на вирусна инфекция. След развиването и размножаването му започва масово унищожаване на значителна част от линфоцитите, което води до срив на имунната система и до клинични прояви на имунна недостатъчност[3]. Понастоящем болните от СПИН наброяват повече от 34 милиона, затова Православната църква обръща особено внимание при обгрижването на тези болни наши събратя и сестри.

Мястото на Църквата и духовенството в грижата за болните от СПИН и носителите на ХИВ

Църквата и нейните пастири имат изключително важно положение при предпазването на подрастващите от болестта СПИН и за грижата за тези, които са заболели от тази болест. Енорийският свещеник чрез проповедите си по време на богослужение, чрез беседи в неделното училище или пък при лични събеседвания с юношите трябва да им разяснява физическата, психическата и духовната опасност от тази тежка болест. Разбира се, на първо място самият пастир трябва да бъде образован и да се запознае с най-съвременните данни за болестта СПИН.

В Еладската православна църква още от времето на Атинския архиепископ Христодул (1939-2008) се извършва сериозна пастирска грижа за болните от СПИН млади хора. Важен момент, който поставя началото на промяна в отношението на църковните и богословски среди в Гърция, е словото на архиепископа пред студентите от град Волос на тема AIDS: Αληθεύοντες εν Αγάπη – Μια Στάση Ευθύνης Συλλογικής και Ατομικής (СПИН: Утвърждаване в обичта – една позиция на отговорността на общността и индивида). В това слово той излага своето твърдение, че болестта СПИН е дошла да покаже, доколко липсват любовта и състраданието у обикновения вярващ, а и особено в неговите пастири. Според архиепископа гръцкото общество твърди и парадира, че е християнско, а всъщност чрез болестта СПИН се вижда, че у него няма състрадание и любов към болния, към ближния, изпаднал в нужда. Хората, болни от СПИН, са наши братя, нуждаещи се от обич. Употребата на предпазни средства при полов акт не решава проблема, защото опасността от тази болест продължава да съществува. Единственият възможен начин на спасение е гърците да се върнат в лоното на своята Църква и да възстановят в душите си учението на Спасителя Господ Иисус Христос за чист нравствен и физически живот[4].

Друг важен момент по отношение на тази болест е обръщението на архиепископ Христодул по случай 1-ви декември – международния ден за борба с болестта СПИН, през 2006 година. В това свое слово той обръща внимание на християните, че СПИН става все по-опасна за младото население на Гърция, и че единственият начин за нейното ограничаване е превенция на всички нива на гръцкото общество, която ще се осъществи чрез укрепването на морала на гърците[5]. Въз основа на тези две послания сред духовенството и богословите се затвърждават два основни извода. Първият е мнението, че СПИН не е позорен отпечатък върху живота на болния, а е болест като всички останали и всеки вярващ е длъжен да се грижи според възможностите си за тези болни, така както се полагат грижи за всички страдащи от тежки и неизличими болести. И второ – най-важната отговорност на Църквата в случая е да възпита младите хора в истинска любов към Бога, спазване на Неговите заповеди и чист живот в Христа. Всичко това ще предпази младият човек при съзряването му и през целия му живот. От друга страна този човек, когато създаде семейство, ще възпитава децата си в православието и така ще ги подготви, че те от своя страна да живеят чист живот. Последният извод трябва да стане основата, върху която пастирите и вярващите трябва да се борят срещу СПИН.

Има още →