Камен Станев

През 894 година, малко след като Симеон седнал на трона, между българи и ромеи избухнала война. Причината за нея е била преместването на тържището на българските стоки от Константинопол в Солун. Войната се проточила няколко години и приключила с победа на българите[1], но в изворите не са дадени детайли около мирния договор, включително и относно териториалните промени. Няколко години по-късно, през 901-902 година, при неясни обстоятелства българите овладели 30 крепости в района на Драч (без самия град), но след преговори ги върнали, без да е ясно какво са получили в замяна[2]. Две години по-късно, през 904 година, арабският флот начело с Лъв Триполит, превзел и опустошил Солун, след което нашествениците се оттеглили. От едно писмо на византийския дипломат Лъв Хиросфакт научаваме, че цар Симеон решил да се възползва от случая и заплашил, че ще завземе ограбения и изоставен от арабите град, но след проведените преговори, се отказал[3]. Лъв Хиросфакт уточнява какво е получил Симеон в замяна на отказа си, но откритият при село Наръш (днес Неа Филаделфия) надпис позволява да узнаем онова, което византийският дипломат е спестил. Селото се намира на по-малко от 20 км северно от крепостните стени на Солун (по права линия) и надписът маркира българо-византийската граница – „Лето 6412 от създаването на света, индиктион 7, граница на ромеи и българи при Симеон, архонт от бога на българите, при Теодор олгу таркана и при Дристра комита“[4]. Съществуват данни за още два идентични надписа, които днес са изгубени – втори от село Наръш и един от село Вардаровци (днес Аксиохори)[5]. Село Вардаровци е разположено на река Вардар, на 20 км северозападно от Наръш и на 36 км по права линия от крепостните стени на Солун. Съвпадението на годината, посочена в тези надписи и изнудването, което княз Симеон направил във връзка с превземането на града от арабите, напълно логично дават основание да се приеме, че в замяна на отказа си да овладее Солун той е получил териториална отстъпка в непосредствената околност на града. Това е теза, намерила широко разпространение в българската и чуждата историография[6], но срещу нея са изказани сериозни аргументи.

През 1964 година П. Готие, в изследването си, посветено на локализацията на епископията на Климент Охридски, достига до извода, че тя обхващала част от земите, обитавани от славянското племе драгувити. Това е територията непосредствено западно от град Солун, и според него тя била завладяна от българите през 894 година[7]. В подкрепа на предложената от него датировка той привлича и описанието на полето между Солун и Верея, направено от Иоан Камениат, който казва, че част от живеещите тук драгувити били подчинени на Солун, а другата част на българите[8]. В изследването си ученият се спира накратко и на надписа от Наръш, като отбелязва съвпадението на разположението му с данните на Камениат, че българите още преди завладяването на Солун от арабите са владеели непосредствените околности на града[9].

Срещу обвързването на надписа от Наръш и (а, съответно, и промяната на границата) с българо-византийските преговори, породени от заявеното желание на Симеон да окупира изоставения от арабите Солун, се изказва Д. Шепард[10]. Той се спира на факта, че 6412 година е започнала на 01.09.903 година и приключила на 31.08.904 година, а Солун е превзет от арабите на 31.07.904 година, тоест само в рамките на месец Симеон е разбрал за превземането на града, били проведени преговори и били поставени колоните с надписите. Като се има предвид това, той допуска, че надписът от Наръш отразява събития, станали преди завладяването на Солун и, следователно, промяната на границата не е свързана с това събитие. До същия извод, независимо от него стига и П. Георгиев[11], а наскоро тази теза е доразвита от полския историк М. Лешка. Той обръща внимание на два факта. Първият е, че писмото на Лъв Хиросфакт е писано в момент, в който той е изпаднал в немилост и е съвсем логично да преувеличава заслугите си към империята с цел да смекчи гнева на император Лъв VI. Вторият е споменатата по-горе хронология на събитията, тоест твърде краткото време – един месец. Това при тогавашните комуникационни средства, практически е невъзможно да стане. В момента, в който арабите превзели Солун, Лъв Хиросфакт е бил в Преслав, където провеждал преговори с неясен характер. Не е изключено Симеон, наистина да е изнудвал ромеите, но също така не е изключено години по-късно, когато Лъв Хиросфакт писал писмото си до император Лъв VI, да е доукрасил събитията[12].

Аргументът, че времето между превземането на Солун и края на 6412 година е твърде кратко (точно един месец) и за този период, физически е невъзможно княз Симеон да научи за превземането, да заплаши, че ще окупира града, император Лъв VI да прати Лъв Хиросфакт в Преслав, да се проведат преговорите, да се стигне до споразумение за корекция на границата и да бъдат сложени граничните надписи, е много сериозен и практически е невъзможно да бъде оборен предвид тогавашните средства за комуникация. Тази теза обаче има две слаби страни. Първата е, че появата на арабите пред Солун съвсем не е изненадваща. Това събитие е описано в един изключително ценен извор – За превземането на град Солун, от Иоан Камениат, виден солунчанин, участник в събитията, самият той пленен от арабите. Съгласно него, солунчани са знаели предварително за планираното нападение, като данните, които дава, позволяват да се приеме, че вестта за очакваното нападение е пристигнала поне няколко седмици преди появата на арабите. Вестта за подготвяното нападение е донесена от императорския пратеник Петрона[13]. Солунчани решили да надградят крепостната стена край морето, тъй като е била ниска и лесна за преодоляване, но Петрона предложил вместо това да поставят в залива антични саркофази и така да блокират достъпа на корабите. Започнала работа по изпълнение на този план и половината залив е бил блокиран, но Петрона е бил отзован и заменен с Лъв, назначен за стратег на темата. Той прекратил работата по поставяне на саркофази в залива и започнал да надгражда крайморската стена[14]. Междувременно дошъл още един стратег – Никита и при среща на двамата, Лъв паднал от коня и си счупил бедрената става. Никита мобилизирал подчинените на Солун славяни и пратил „две, три и повече“ писма на стримонския стратег да прати подчинените на него славяни[15], които обаче така и недошли. Всичко това се случило преди появата на арабите, която станала на 29.07.904 година. За да се случат всички тези събития определено е нужно немалко време. Нещо повече, по време на обсадата, стратегът Лъв, въпреки че преди това бил паднал от коня и си счупил бедрената става, обикалял стените и то не носен на носилка, а яхнал муле (макар и седнал странично)[16]. Това показва, че между нараняването му и този момент, е имало достатъчно дълго време за да може една толкова тежка рана да оздравее поне до такава степен, че да стои върху мулето. Като се имат предвид тези данни, можем да приемем, че за предстоящата атака се е знаело дълго преди появата на арабите. Българите от своя страна много бързо научили за нея, тъй като често посещавали града и не само са имали контакти с местните, но и са видели приготовленията за отбраната. Другият начин, по който е могло да научат, било на драгувитите, част от които били под властта на ромеите, а друга част – под контрола на българите. Както се каза по-горе, ромейските драгувити били мобилизирани, което няма как да не е било разбрано от техните роднини и съседи от другата страна на границата. Така, че княз Симеон е имал достатъчно време да разбере и да обмисли как да се възползва от ситуацията.

Второто нещо, на което не е обърнато внимание, е, че не е задължително българският владетел да прекарва цялото време в двореца си в Преслав. Свидетелство за това са оловните печати на Симеон, които са открити в Преслав[17]. Те са от писма, които той е изпращал до различни лица в Преслав в моментите, когато е бил далеч от града. Така може да се допусне, че по това време той е бил някъде в южните предели на държавата, тоест много по-бързо научавал какво става в Солун, а и комуникацията с Константинопол е била по-бърза.

Има още →