За християните Възкресение Христово е най-светлият празник. Съхранените през вековете хубави традиции често се спазват и от хора, които стоят далеч от вярата и от Църквата. На някои от хората повече им допада Рождество Христово, защото традициите, свързани с този празник, са по-богати. Освен това всеки, дори и нехристиянин, може да си каже, че на този ден честваме идването в света на изключителния Човек, без Когото нашата цивилизация би изглеждала съвсем другояче. Не е известна точната дата на Неговото раждане, но се знае кога и къде е живял. Всеки историк независимо от възгледите си не може да не се съгласи с два неоспорими факта.Първо – през годините 28-30 след Христа един Човек – Иисус от Назарет, проповядва в Палестина идването на Божието царство. Покрай Него се събират тълпи хора, но когато е осъден на смърт, всички Го напускат. По нареждане на римския наместник Пилат Понтийски на 7 април 30 година (или на 3 април 33 година) Го разпъват на кръст. Второ – скоро след това Неговите ученици, толкова уплашени по време на процеса и смъртта Му, започват изведнъж публично да проповядват, че Иисус е възкръснал и е жив. От този момент никой не е в състояние да ги принуди да мълчат. Не ги плашат нито преследванията, нито мъченическата смърт. И точно от тяхното твърдо убеждение се ражда християнството и се формира Църквата. Това се знае със сигурност. Щом като това убеждение има толкова сериозни последствия, струва си да се замислим какво е съдържанието на думата „възкръснал“. На този въпрос дори и вярващите невинаги могат да дадат правилен отговор. За нехристияните по принцип „възкресението“ се отнася към терминологията на мита. В повечето религии съществува божество, което слиза в света на умрелите, за да се върне после от него, но това винаги става в митическо измерение, а не в историческо (или извънисторическо). Иисус обаче е конкретна историческа Личност, живяла в определено време и среда; знае се дори и датата на смъртта Му. Към това трябва още да се добави, че за един християнин възкресението на Иисус не е както в мита – връщане към живота, а преминаване чрез смъртта в съвсем нова действителност. Нещо повече, това преминаване засяга също и всеки от нас и нашето лично възкресение. Такова е съдържанието на вярата при вярващите, макар че много от тях не разбират съвсем за какво става въпрос.
Да се опитаме да дадем отговор на основния въпрос: откъде идва понятието „възкресение“ и какво означава то?
Ще започнем с това, че то е библейско понятие и затова би трябвало да се обърнем към Библията. Ще направим голяма грешка, ако се опитаме да го изясним въз основа на добре познатите ни гръцки концепции. Гърците към VI век преди Христа са разделяли човека на безсмъртна душа и тяло. В Библията човекът винаги се схваща като цялост, която бихме нарекли „психофизична цялост“. В нея няма разделение на „дух“ и „материя“. Староеврейската дума „нефеш“, превеждана понякога като „душа“, точно означава „вдъхване на живот“ или направо „живот“.
Не по-малко проблеми ни създава думата „тяло“. Понякога дори и силно вярващи християни не разбират точно какво казват, изповядвайки вярата във възкресението на телата. Те не знаят, че в Библията думата „тяло“, на староеврейски „басаср“, означава човека в неговата преходност. Четем например у св. пророк Исаия: „И ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види“ (Исаия 40:5), където пророкът изразява надеждата, че тази слава ще я видят всички хора на земята. И така очакваното в края на света „възкресение на мъртвите“ – това не е възкръсване на тленните останки, а както смятат вярващите, несравнимо по великолепието си чудо: пробуждане за нов пълноценен живот на истинския човек, променен чрез Божията сила.Дълго време израилтяните имат много неясни представи за това какво ги очаква в отвъдното. Смятат, че човекът (като цяло, а не само сянката или душата му) преминава след смъртта си в Шеол, място под земята за умрелите, където няма никаква разлика между царя и просяка, където съществува вечен мрак и мълчание, където не може да се слави Бог, защото там вече не стига всемогъществото Му. На много места в псалмите можем да открием това разбиране. Ето например: „Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си, защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?“ (Псалом 6:5-6).
Праведният Иов, подложен на тежки изпитания, е сигурен, че ако умре преди да го е защитил Господ, тогава в Шеол дори Всемогъщият няма да може да го намери: „И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има“ (Иов 7:21). В същата Книга на Иова има обаче и думи, предсказващи, че има някаква нова надежда: „Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога“ (Иов 19:25-26). Еврейският текст не е много ясен. Подобни мисли можем да срещнем и в някои по-късни псалми.Пророк Иезекиил в началото на VI век преди Христа предава една потресаваща картина на възкресението. Бог показва на пророка голяма долина, пълна с изсъхнали кости, и му повелява да произнесе над тях следното пророчество: „Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете“ (Иезекиил 37:5). Тогава се долавя шум и движение „…и почнаха да се сближават костите, кост до своя кост. И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре, но дух нямаше в тях“ (Иезекиил 37:7-8). Тогава Бог му повелява да изрече пророчество за духа на умрелите. „И влезе в тях дух, – и те оживяха и се изправиха на нозете си – твърде, твърде голямо опълчение“ (Иезекиил 37:10). Тук лесно можем да се заблудим, че това е предсказание за всеобщо възкресение. Но няколко стиха по-нататък Сам Бог пояснява това пророчество: „Тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: „изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“… Ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева“ (Иезекиил 37:11-12). Тук става дума за възкресението на „Израилевия народ“, обаче без съмнение това пророчество на Иезекиил подготвя почвата за разбирането на индивидуалното възкресение.
Няколко десетилетия след Иезекиил започва да говори друг пророк, наречен Втори Исаия. Той приканва евреите да се върнат в разрушения Иерусалим, да се уповават на Господа и същевременно представя страдащия праведен Раб Господен. Неговото крайно унижение, позорната Му смърт, а също и триумфалното Му връщане към живот във възхвала (Исаия 52:13; 53:12). Този текст е много важен, тъй като в него се прокарва мисълта за възкресението, която ще намери израз в две по-късни книги (Книга на пророк Даниил и Втора книга Макавейска), възкресение – увенчаване на човешкия живот.Колко е чуждо на гръцката култура понятието „възкресение“, се убеждава и самият св. апостол Павел, когато се опитва да говори в Атина за Иисус Христос и за възкресението Му. Атиняните не проявяват интерес към възкресението: безсмъртната душа, веднъж освободена от тялото, което за нея е „гроб“, за какво да се връща към него? Пък и в Библията човек е неразделно единство на душа и тяло. Затова в споменатите Книга на пророк Даниил и Втора книга Макавейска не се говори за „души“, които след мъченическата си смърт ще се радват на вечен живот. От друга страна, този, който умира за своя Бог, не бива да бъде далече от този Бог след смъртта си. Именно тогава той възкръсва благодарение на Божията сила.
Във Втора книга Макавейска се разказва за седемте братя мъченици и тяхната майка, която неуморимо поощрява синовете си да издържат, а след тях и тя самата умира. Всички те получават силата, която им е необходима, за да понесат жестоките мъчения, от непоколебимата вяра в очакващото ги възкресение. Това изразява добре вторият от братята, когато се обръща към палача си: „Ти, мъчителю, ни лишаваш от тоя живот, но Царят на света ще възкреси за живот вечен нас, умрелите за Неговите закони“ (2 Мак. 7:9). Както виждаме, възкресението означава вечен живот, а този живот е в ръцете на Всемогъщия.
В 12-а глава на същата книга водачът на въстанието – Иуда Макавей, като разбира, че загиналите му войници са прекрачили Божия закон, прави следното: „Събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Иерусалим, за да принесат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение; защото, ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите“ (2 Мак. 12:43-44). Както виждаме,библейският автор не може да си представи задгробния живот на душите без телата им.Около 300 години по-късно Иисусовите ученици виждат всичко това в нова светлина. Възкресението на Иисус Христос за тях макар и най-велико, не е единично събитие, а истинско начало, първи акт на всеобщото възкресение. Затова св. апостол Павел пише на християнската общност в Коринт: „Защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви…“ (1 Кор. 15:16-17). Апостолът няма намерение да доказва Христовото възкресение, а напротив, убедително преразказва това събитие (срещнал се е с възкръсналия Иисус близо до Дамаск), за да накара все още мислещите „по гръцки“ коринтяни да повярват, че мъртвите ще възкръснат.
Тук възникват два съществени въпроса. Първият е: по какъв начин много години или векове след смъртта си човек може да възкръсне за нов живот и какво става с него между деня на смъртта и деня на възкресението? Вторият въпрос е: кога ще настъпи всичко това? Тези въпроси са си задавали и хората от библейско време. Може да се каже, че на първия въпрос отговор ни дава майката-героиня на седемте сина-мъченици от Втора книга Макавейска. Тя казва: „Аз не зная, как сте се намерили в утробата ми: не аз съм ви дала дух и живот; не чрез мене се е образувал съставът на всекиго. Затова Творецът на света, Който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, пак милостно ще ви даде дух и живот, понеже вие сега не щадите себе си за Неговите закони“ (2 Мак. 7:22-23). Това не е богословска спекулация с цел да се докаже възможността за възкресение. Майката намира отговор в силата на Всемогъщия, Който от нищо (2 Мак. 7:28) е сътворил всичко съществуващо. На въпроса кога ще настъпи това, тя отговаря, че по време на милостта Божия (2 Мак. 7:29), което не е хронологично определение. Авторът на Втора книга Макавейска не развива метафизична теория, а само изразява съществуващата отдавна в традицията на Израил надежда, че точното спазване на Божиите закони винаги води към живот, което значи към възкресение.Апостол Павел се опитва да изясни тази голяма тайна на хората, възпитани в духа на гръцката култура. Той я сравнява със зърното, което „умира“ в земята, за да даде начало на новото „тяло“ (тоест на новия видим вид) на растението. „Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление;… сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно“ (1 Кор. 15:35-44).
Интересно е, че св. апостол Павел въобще не се замисля за това, какво става с човека между смъртта и възкресението. В началото на мисионерската си дейност той е бил сигурен (както и другите), че ще доживее повторното идване на Иисус Христос и всеобщото възкресение на телата. Затова за нас са важни думите, които четем в неговото послание до филипяни. Апостолът пише това послание в затвора, в очакване на присъдата, която може да бъде и смъртна. Св. апостол Павел казва, че ако той трябва да избира между живота и смъртта, би се затруднил. Той знае, че е нужен на младата, неукрепнала християнска общност, но казва: „Желая да се освободя и да бъда с Христа“ (Фил. 1:23). Апостолът не пита как и по какъв начин. За него смъртта означава още сега „да бъда с Христа“, и това му стига. Този ерудиран голям богослов тук удивително напомня необразованата майка на седемте братя-мъченици.
Библейските автори не дават докрай отговор на въпроса за възкресението, а коригират някои нашипогрешни представи и същевременноразкриват задълбочено съдържанието на християнската вяра, която често не познават добре както християните, така и нехристияните.
И накрая, за тайната наВъзкресението може да разбере нещо повече само този, който като св. апостол Павел лично срещне Възкръсналия Иисус.
_______________________________
*Публикувано в Духовна култура, 1997, кн. 4, с. 17-20. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Св. Иоан ДамаскинНие вярваме във възкресението на мъртвите. Защото то наистина ще бъде, ще дойде възкресението на мъртвите. Когато говорим за него обаче, имаме предвид възкресение на телата. Защото възкресението е повторно повдигане на умрелия, а душите, които са безсмъртни, как да възкръснат? Смъртта определят като отделяне на душата от тялото и в такъв случай възкресението е повторно съединяване на душа и тяло и повдигане на роденото и поминало се живо същество[1]. Тялото, което се ражда и изтлява, ще възкръсне за нетление. По силите на Създалия го от земна пръст е да го възкреси, след като то се е родило и се е върнало обратно в земята, откъдето е дошло, пак по Божия повеля.
Ако няма възкресение, „да ядем и пием“ (Исаия 22:13, 1 Кор. 15:32), да живеем за удоволствията и насладите. Ако няма възкресение, по какво се отличаваме от безсловесните? Ако няма възкресение, дивите животни са по-щастливи от нас. Но ако няма възкресение, няма и Бог, няма и промисъл, а нещата се развиват и движат от случайността. Нерядко виждаме праведници да търпят лишения и да страдат без утеха на този свят, а грешници да тънат в богатство и разкош. Кой здравомислещ би приел това като дело на праведния съд или на мъдрия промисъл? Да, ще дойде, ще дойде възкресението! Бог е праведен и дава заслуженото на всички, устремили надеждите си към Него. И дори една-едничка душа да се е украсила с подвизите на добродетелта, тя единствена ще бъде възнаградена. И дори една-едничка да е тънела в удоволствия, единствено тя и ще бъде справедливо наказана. Но и към добродетелите, и към порока душата бе примамвана ведно с тялото, затуй е редно и двете да получат отплата.Божественото Писание също свидетелства за бъдещото възкресение на телата. „Всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; само плът с душата ѝ, сиреч с кръвта ѝ, не яжте; Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божи“ (Бит. 9:3-6), казва Господ на Ной след потопа. По какъв начин ще изиска човешката кръв от всеки звяр, ако не възкреси телата на умрелите? Нали няма да започнат да умират зверове вместо хората?!
А после на Моисей: „Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“ (Изх. 3:6. Мат. 22:32). „Бог не е Бог на мъртви“ (Мат. 22:32), които са починали и повече няма да съществуват, а на живи души, които са в Божия ръка (срв. Прем. Сол. 3:1), а телата им ще оживеят отново след възкресението. Богоотецът Давид се обръща към Бога: „Отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат“ (Псал. 103:29). Ето това вече е за телата. И веднага за душите: „Пратиш Духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята“ (Псал. 103:30).А Исаия добавя: „Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат“ (26:19). Ясно е, че не душите, а телата се полагат в гробовете.
Блаженият Иезекиил пък пророкува: „Почнаха да се сближават костите, кост до своя кост. И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре“. И после разяснява по какъв начин „влезе в тях дух“ (37:7-9).
Божественият Даниил на свой ред предрича: „И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата. И много от спещите в земния прах ще се събудят – едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама. И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда – като звездите, вовеки, за всякога“ (12:1-3). Очевидно изразът „много от спещите в земния прах“ описва възкресението на телата, защото никой не би твърдял, че душите спят в земния прах.
И Сам Господ учи пределно ясно в Евангелието за възкресението на телата: „Всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божи и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Иоан 5:28-29). А никой здравомислещ не би твърдял, че душите почиват в гробове.Господ възвести възкресението на телата не само с думи, а и с дела. Най-вече с възкресяването на Лазаря, мъртъв от четири дена, който вече миришеше (Иоан 11:39-44). Той възкреси не душа без тяло, а тяло с душа, при това не някое друго, а предалото се на тление. Как бихме узнали или повярвали във възкресението на умрелия, ако не го издадат характерните му особености? Той възкреси Лазаря, за да докаже собственото Си Божество и да ни убеди във възкресението – Неговото и нашето, – Лазаря, който трябваше пак да умре. Бог стана Начатък на съвършено възкресение, вече неподвластно на смъртта. Във връзка с това божественият апостол Павел назидава: „Ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете“ (1 Кор. 15:16-17). „Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20), „и първороден измежду мъртвите“ (Кол. 1:18). „Ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него“ (1 Сол. 4:14).
Естествено, Възкресението Господне бе съединяване на вече нетленното тяло с душата (нали бяха разделени): „Разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна“ (Иоан 2:19). Светото Евангелие е достоверен свидетел на казаното от Него за тялото Му (Иоан 2:21). „Те [апостолите], смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: защо се смущавате,… вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият“ (Лука 24:37-39). И като рече това, им показа ръцете и нозете Си (Лука 24:46) и даде на Тома да пипне ребрата Му (Иоан 20:27). Това не ни ли стига да повярваме във възкресението на телата?
Пак божественият апостол твърди: „Тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие“ (1 Кор. 15:53). И още: „Сее се в тление – възкръсва в нетление; сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила; сее се тяло душевно“, сиреч грубо и смъртно, „възкръсва тяло духовно“ (1 Кор. 15:42-44), ще рече, неизменно, чуждо на страсти, прозрачно като тялото Господне след Възкресението, кога минаваше през затворени врати, не сpещаше умора и не се нуждаеше ни от храна, ни от сън, ни от пиене. Ще бъдете като „Ангели на небесата“ (Марк 12:15), казва Господ. Не ще има нито брак, нито раждане на деца. „Нашето жилище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло“ (Фил. 3:20-21), но не като приеме друг образ – не!, – а като се преобрази от тление в нетление[2].„Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?“ (1 Кор. 15:35). О, неверие! О, безумие! Та не би ли могъл Този, Който само щом пожела и превърна праха в тяло, повели на зрънцето семе да расте в утробата и да съзидава многообразния и разностранен телесен организъм, да възкреси пак онуй, що се роди и изчезна[3]? В какво тяло ще дойдат? Безумецо, ако заслепението не ти позволява да повярваш на Божиите слова, повярвай поне на делата! Че „това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например пшеничено или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло“ (1 Кор. 15:36-38). Разгледай семената, закътани в браздите като в гробници. Кой им дава корени, стъбла, листа, зърна и върхове? Не е ли Творецът на всичко? Не е ли повелята на Този, що съгради всичко? И повярвай, че възкресението на мъртвите ще се извърши по Божествено желание и махване. Защото Неговото желание се излива в могъществото Му.
Да, ние ще възкръснем, душите ни ще се съединят с телата и ще станат безсмъртни, и ще се освободят от тление, за да се явим пред Страшния Христов съд; тогаз и дяволът, и демоните му, и човекът му, сиреч антихрист, и нечестивците, и грешниците ще бъдат хвърлени във вечния огън, който не е веществен, какъвто го познаваме, а духовен, известен само Богу. А които твориха добро, ще възсияят като слънце ведно с ангелите за вечен живот с Господа нашего Иисуса Христа, вовеки ще се вглеждат в Него и Той ще гледа тях, та като се наслаждават на непрестанно извиращото от Него веселие, да славят Отца и Сина и Светаго Духа во веки веков (Ср. Мат. 25:31-46, Иоан 5:29 и други места)!
Превод от руски Велимира Василева
______________________
*Публикувано в Духовна култура, 1995, кн. 4, с. 1-3.
(Съдбата на душата след смъртта според Свидетелите на Йехова)
Мартин Ралчевски
Въпросът за съдбата на човешката душа след смъртта безспорно е един от най-интригуващите всяко сърце. Което е още по-интересно – недоказуемостта на битие или съзнателно съществуване след смъртта сякаш още повече подбужда хората да мислят в тази посока. Те се надяват и търсят, а въображението им работи. До голяма степен човек е поставен в положение на заблуда, защото не знае основната разлика между вярата и знанието. Вярата е тази, която може да ни упъти и то вярата в Божественото Откровение като основен източник, защото колкото и да систематизираме познанията си по този въпрос за знание в научния смисъл на думата е пресилено да се говори.
Православния християнин, стъпвайки именно върху вярата си в Свещеното Писание изгражда и мирогледа си според него. Не така обаче мислят сектантите. Те обичат да изопачават библейската истина и да я преиначават според своите си доктрини. Свидетелите на Йехова също не правят изключение. Създавайки нова, своя истина те съзнателно предават на последователите си вярванията си като знания утвърдени от “авторитети” като напр.: “Нов Световен превод на Светото Писание”, “Изследвания върху Писанията”(Свидетели на Йехова), “Книга на ученията и заветите”(Мормони), “Божествения принцип”(Обединителна църква на Муун), “Писма на Мо”(Семейството) и др. За здраво мислещия човек този “авторитет” стои винаги под въпрос, по този начин той лесно може да разграничи библейското учение от сектантското такова. В частност учението на “Свидетелите на Йехова” за участта на човешката душа след смъртта рязко контрастира с библейското учение по въпроса.
Според тях думата душа, на еврейски – “нефеш”, която се среща над 700 пъти в Стария Завет се отнася в по-голямата си степен до цялото човешко същество, а не до някаква съставна част от него. Йеховистите тълкуват Битие 2:7 в смисъл, че “душа” е равнозначно на живот: “И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа.”, т.е. човекът е оживял; това е нещо като събуждането от сън. Те подкрепят виждането си и с други предимно старозаветни посочки като: “…ако ли някоя душа върши каква годе работа”(Левит 23:30), “душата му се натъжи до смърт”(Съдии 16:16), “докога ще мъчите душата ми”(Иов 19:2), “душата ми се топи от тъга”(Пс. 119:28).
От тези откъси, според тях ясно се вижда, че душата не е същност, която продължава да живее след смъртта. Да се говори още повече за безсмъртна душа е било небиблейско и противоречало на старозаветното разбиране за човека като цяло[1].Въпреки че новозаветните посочки не са от най-любимите на Йеховистите те уеднаквяват съвсем неаргументирано смисъла на гръцката дума за душа – “психе” със старозаветното значение на “нефеш”! Когато в Новия Завет се говорело за душа ударението също падало върху цялата личност. Дори под “душа” се разбирали и животните в смисъл, че и те са живи, а не че имат души. Аргументът: “Да произведе водата влечуги, живи души”(Бит. 1:20). Оттук “душа” следва, че означава живо същество, човек или животно[2]. Душата означава понякога и самия живот, зависи. Като следваме тези разсъждения, логично би било да заключим, че след смъртта на човека не следва нищо. И то е така (според тях), защото: “Мъртвите не знаят нищо… Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба”(Екл. 9:5-10). Както това се потвърждава и от Божията присъда върху Адам: “Пръст си и в пръстта ще се върнеш”(Бит. 3:19). Преди да умре Адам съществувал като човек и като душа. След като умрял обаче той изобщо престанал да съществува, т.е. умрял безвъзвратно, завинаги. Това заключение идва и от по-горната теза, че “душа” означава самия човек или живот. Тук те привеждат и: “Която душа греши, тя ще умре”(Иез. 18:4).
Йеховистите вярват обаче във възкресението! Изправени пред тези взаимно изключващи се тези, те твърдят, че по изключение Бог може да върне, да възстанови погубения човешки живот. Много е странно обаче, защо Бог ще възстановява живота на умрелия завинаги човек, на тялото, което без субстанция след смъртта си няма да помни нищо от миналото. Излиза, че трябва да има там нещо, след смъртта, дори и само мисъл, която Бог да върне във възкресеното тяло иначе възкресението не би имало нравствена стойност, ако тялото бъде съживено безпаметно.
Господ Иисус Христос казва: “Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Иоан 5:28-29). Именно понеже сам Господ ясно говори за възкресение йеховистите са принудени да се съгласят. Но във втората част на цитата се говори категорично за възмездие. Възмездие, което е логично да се извърши върху жив или съживен човек. И отново възниква въпроса – какво по-точно ще задвижи мъртвото тяло отново? Къде е паметта на умрелия? На това Свидетелите на Йехова отговарят, че тъй като Бог е безкрайно велик и е със съвършена памет може лесно да възкреси всекиго. За Него не е проблем да запомни жизнените характеристики на мъртвите – чертите на характера им, индивидуалната им история и всички подробности на тяхната личност. Бог връща към живота, например личността Х, като и дава ново тяло със старите характерни особености на същата починала личност Х; т.е. оттук косвено се подразбира, че Бог явно сътворява малко преди момента на възкресението някаква духовна субстанция (защото думата “душа” не е за предпочитане от Свидетелите на Йехова), на която дава личностните характеристики на вече починалия човек. Тези особени характеристики са в паметта на Бога, Той помни всички индивидуални особености на всички хора. Затова Бог вменява тези характеристики на мъртвото тяло, защото трябва да има възмездие, необходимо е да има съд върху човека. И така, възкръсналия човек, тъй като е явно, че не си спомня нищо след смъртта си, защото няма душа, трябва да отговаря за делата си? Тези дела той си спомня в този чутовен момент на възкресението когато с помощта на Бога е върнат към живот. Но той не помни колко време е бил мъртъв, за него между момента на смъртта и възкресението няма никакво време. Той умира и в същия момент е на Божия съд. На земята може да са минали 5000 години и тогава да е настъпил всеобщия Божи съд, но за него съдът е веднага след смъртта, защото няма такава част от него която да може да си спомня.
Тези разсъждения са съвсем последователни и дори логични, но основата им е нестабилна. Противоречието идва оттам, че според йеховистите не съществува живот на душата след смъртта, но съществува възкресение на тялото! Това е взаимно изключващо. Възкресението на хора, които нямат души изобщо не хармонизира с библейското учение по темата. Нещо повече: “И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал” (Екл. 12:7). Обикновено втората част от цитата съзнателно се изпуска.
Но нека да видим каква ще бъде участта на възкресените. Тук крещящо йеховистите ни натрапват идеите си за предопределението. Неголям брой мъже и жени ще бъдат възкресени за да се радват на рая. Те даже ще управляват с Иисус Христос като царе и свещеници!?2 Интересното е, че тези “праведници” ще са само от Свидетелите на Йехова. Техният брой също е строго определен. Те ще са 144 000! Излиза, че на Всеобщия Божи съд всичко е решено предварително. Праведниците, достойни за вечното блаженство са вече известни на Бога, цифрата е строго определена. Това води до едно твърде мрачно понятие за Бога. Дори в тежките средни векове хората са имали по-голяма утеха в Божието милосърдие. Свидетелите на Йехова се аргументират така: “След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец” (Откр. 14:1). Тези съцаре ще съставят небесното правителство, което постепенно ще доведе послушното човечество до съвършенството, което Адам и Ева са изгубили. Но на едно друго място в Откровението от Св. Иоан Богослов се казва: “И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всички колена на синовете Израилеви” (Откр. 7:4). И тук както и в други случаи се пропуска втората част от цитата. А той в случая е изключително важен. Тези 144 000 не са хора от целия свят, не са от всички народности, а само от евреите, само от “синовете Израилеви”. Защо Свидетелите на Йехова, числят себе си към синовете Израилеви, или защо, което е още по-нелогично смятат себе си за синове Израилеви остава непонятно за всеки непредубеден читател на доктрините им.
Учението на Православната църква стъпва категорично на Свещеното Писание. Накратко то гласи следното: “На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд”(Евр. 9:27). Този съд е веднага след смъртта и не трябва да се разбира в юридически смисъл, а в нравствен. Той се извършва върху човешката душа, която продължава да живее и след смъртта и която е вечна. Душата става сама искрен съдия над себе си, над земните си дела. И отсъдата е мигновена. Христос казал на разбойника на кръста: “Днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43). Но пълното блаженство или мъка не се дават веднага след смъртта. Това ще стане след възкресението на телата при Второто идване на Христа. Душите на праведниците след смъртта им отиват веднага в рая, където предвкусват, още по-голямото блаженство при възкресението на телата им, което предстои. Душите пък на грешниците се отпращат в ада, където и те на свой ред предвкусват всеобщото възкресение на телата, но с мъка и безпомощност заради греховете си[3].
От направения обзор върху учението на Свидетелите на Йехова относно съдбата на душата след смъртта се вижда, че те стъпват предимно върху отбрани старозаветни цитати в подкрепа на доктрините си. Новозаветни посочки почти не използват. А там където категорично Светото Писание говори срещу тях, те заменят конкретните пасажи от него със своя преиначен “Нов Световен превод на Светото Писание”. Дори и читателя небогослов лесно може да забележи, че липсата на душа, и възкресението са противоречащи си доктрини. Както и че възкресението на строго определен брой хора достойни за рая, противоречи на свободната воля на човека и сякаш обезкървява Христовото изкупително дело. Спазването на Божиите заповеди, състраданието, милосърдието и добротворството карат човек да вярва и да се надява, че ще получи милост от Бога, че Той ще спаси душата му от ада и ще я приеме при Себе Си. Именно тази естествена потребност в човешкото сърце за справедлива отсъда след смъртта бива разбита от Свидетелите на Йехова. А за това, че сме вечни и свободни освен че можем да чуем съвестта си, която ни казва по много начини, явни и тайни, че е така, може да приведем и забележителните думи на Марк Хансен, който казва: “Като се замислим, че може да сме вечни – звучи донякъде наивно, но ако се замислим върху противното, че може да не сме – звучи още по-наивно!”.
_____________________
*Материалът е предоставен от автора.
[1].Watch tower bible and Tract Society of Pennsylvania, 1998, p. 26.
[2].Пак там, с. 27.
[3].Православен катехизис, С., 1991, с. 121.
Изображение: авторът, 2009 г.
Кратка биографична справка за автора
Мартин Ралчевски е роден в София през 1974 г. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски“ със специалности богословие и география. Има издадени около 20 статии и есета, свързани основно с изследвания над смъртта и човешката душа. Живее във Великобритания.
Автор е на християнските романи: “Безкрайна нощ“, 2008 г., изд.“Сиела“, “Горски дух“, 2009 г., изд.“Сиела“, “Полубогиня“, 2010 г., изд.“Сиела“,“30 Паунда“ – предстои да излезе до края на 2011 г. Авторски блог: www.ralchevski.blogspot.com, e-mail: ralchevski@abv.bg
Трябва да влезете, за да коментирате.