Св. Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец[2] до достоблаженната Ефеска Църква в Азия, благослове­ната в пълнота и величие от Бога От­ца, преди свят да се създаде[3], във вечна и неизменна слава, всякога съединена и из­брана в истинско страдание, по волята на Отца и Иисуса Христа, нашия Бог, же­лая премного да се радва в Иисуса Хрис­та с непорочна радост.

Глава I.

Похвала на ефесяни за тяхното пратеничество и похвала за Онисим

Аз приех в Бога вашето многолюбезно име[4], което съвсем справедливо се слави за вярата и любовта (си) в Иисуса Хрис­та, нашия Спасител. Като подражатели Божии, възпламенени от Божествената кръв, вие абсолютно изпълнихте родст­вените си задължения по отношение на ме­не. Когато чухте, че в Сирия съм свързан (задържан, арестуван) за общото име[5]и упование (вие побързахте да ме видите[6]), надявайки се по вашите молитви да прие­ма в Рим битката със зверовете, за да стана посредством мъченичеството уче­ник на Този[7], Който Сам принесе Себе Си за нас в жертва Богу[8]. И ето, в име Божие, аз приех вашето многочислено посланичество (пратеничество) в лицето на Онисим, мъж с неизказана любов, вашия по плът епископ[9]. Обичайте го, моля ви в името на Иисуса Христа, и всички бъдете подоб­ни нему. Защото благословен е Онзи, Кой­то даде на всички вас да бъдете достой­ни да имате такъв епископ.

Глава II.

Похвала към другите лица на пратеничеството[10]

И за Вур, моя сътрудник, а ваш в Бога дякон, във всичко благословен, се моля той да остане ваша чест и чест на епис­копа. А Крок, достоен за Бога и за вас, когото аз приех като образец на вашата любов, ме успокои във всичко. Бог и Отец на Господа наш Иисус Христос също да утеши и него, заедно с Онисим, Вур, Евпъл и Фронтон, чрез които аз видях лю­бовта на всички ви. Желал бих винаги да се радвам с вас, ако бъда достоен. За то­ва следва всячески да славим Иисуса Христa, Който ви прослави, за това че вие в единодушно повинение (послушание) бях­те утвърдени в един дух и в едни мисли, и всички вие говорехте едно и също[11], вие бяхте осветени във всичко, за да се покорявате на епископа и свещенството.

Глава III.

Игнатий не от гордост, а от любов се подбужда да убеждава към единство с епископа

Не ви натрапвам (заповядвам, нареж­дам), кое какво значи. Защото, аз, макар и в окови за името Христово, все още не съм съвършен в Иисуса Христа. Сега само започвам да се уча и се обръщам към вас като мои съучители[12]. Защото на мен ми е необходимо да получа от вас подкрепа във вярата за мое вразумяване, към тър­пение и великодушие. Но както любовта не ми позволява да мълча по отношение на вас, то аз реших да ви убедя, че вие сте единодушни с Божиите мисли. Защото и Иисус Христос, общият наш живот, е ми­съл на Отца, както и епископите, поставени по всички краища на земята, се нами­рат в мислите на Иисуса Христа.

Глава IV.

Подражавайте на единството на презвитерите с епископа!

Затова и вие следва да се съобразява­те (съгласувате) с мислите на епископа, както и вие вършите това. И вашето знаменито и достойно за Бога свещенство (презвитерство) е така единодуш­но с епископа както струните в цитрата. От вашето единомислие и единна любов се прославя Иисус Христос. Съста­вете от себе си всички един хор, щото, заедно, настроени в единомислие, друж­но да запеете песен на Бога. Единодушно да я изпеете на Отца пред Иисуса Хрис­та, за да ви чуе, и по добрите ваши дела да ви признае за членове на Своя Син. И така, полезно е за вас да бъдете в спо­койно единство помежду си, за да бъде­те всякога в съюз с Бога.

Глава V.

Важност на църковното единство

В крайна сметка, ако аз за съвсем крат­ко време имах такова приятелство с ва­шия епископ – не човешко[13], а духовно, то колко, мисля, сте no-блажени вие, които сте съединени (в единство) с тях така, както Църквата с Иисус Христос, и как­то Иисус Христос с Бога Отца, за да бъ­де всичко единодушно чрез единство. Ни­кой да не се заблуждава. Този, който не е вътре в жертвеника, той лишава себе си от Божия хляб. Ако ли молитвата на двама[14] има голяма сила, то колко по-силна е молитвата на епископа и цялата Църква. Затова, който не отива на общото събрание (молитва), той вече се е възгордял и сам е осъдил себе си. Защото е ка­зано: Бог се противи на горделиви[15]. Да се постараем да не се противим на епис­копа, за да бъдем покорни на Бога.

   Глава VI.

Гледайте на епископа като на Самия Христос!

Който, колкото повече вижда еписко­па мълчащ[16], толкова повече е длъжен да се бои от него. Защото всякого, когото изпрати Домовладиката да управлява Неговия дом, ние сме длъжни да приемем та­ка, както този, Който го е пратил[17]. От­тук става ясно, че и на епископа сме длъж­ни да гледаме, като на Самия Господ. Про­чее, Онисим извънредно хвали вашето благочинно в Бога поведение, че всички вие живеете съобразно с истината, че сред вас няма никакви ереси, че вие не слу­шате никого, освен Иисуса Христа, Кой­то проповядва истината.

Глава VII.

Бягайте от еретиците! Един е лекарят Христос – Богочовекът

Някои имат обичай коварно да носят името Христово, между другото вършат и дела, недостойни за Бога. От тях вие сте длъжни да бягате като от диви зверове. Защото това са бесновати псета. Вие сте длъжни да се предпазвате от тях, защото те страдат от трудно из­целим недъг. За тях е необходим само един лекар, физически (телесен) и духовен, ро­ден и нероден[18], Бог в плът (придобил – в скоби мои) в смъртта истински живот[19], от (света Дева – в скоби мои) Мария и от Бога, отна­чало подложен, а след това не подложен на страдание, Господ наш Иисус Христос.

Глава VIII.

Вие сте велики и духовни

И така, никой да не ви съблазни! Впро­чем и вие не се поддавайте на съблазън, като бъдете всецяло предани на Бога[20]. За­щото между вас не възниква никаква раз­пра, която би могла да ви разстрои, но вие живейте истинно, както е угодно на Бо­га. Аз съм измет (отпадък) ваша[21] и съм длъ­жен да се очистя чрез вашата на ефесяни, знаменита през вековете Църква. Плътс­ките не могат да правят (творят) духовното, нито духовните – плътското, как­то вярата – дела, свойствени на неверието, и неверието – дела, свойствени на вя­рата. Но у вас е духовно и онова, което вие правите по плът, защото вие всичко правите в името на Иисуса Христа.

Глава IX.

Вие не послушахте лъжливи учители

Аз научих, че някои дошли оттук при вас[22] с лошо учение. Но вие не сте позволили да го разсеят между вас, като сте оградили своя слух, за да не приеме разп­ространяваното от тях, тъй като вие сте истински камъни на храма на Отца, приготвени за сградата (храма) на Бога Отца[23]. Вие ще се възнесете на висота чрез оръдието на Иисуса Христа, тоест чрез кръста, посредством въжето на Светия Дух. Вашата вяра ви влече към висота, а любовта ви служи за път, възвеждащ ви към Бога. Затова вие сте съпътници един на друг. Богоносци и храмоносци, Христоносци, светоносци, във всичко украсени чрез заповедите на Иисуса Христа. Затова се и радвам от това, че се удостоих писмено да беседвам с вас и да разделя с вас моята радост, че вие, както е свойствено на другия живот[24], нищо не обича­те, освен единия Бог.

Глава X.

Молете се за другите, бъдете кротки и смирени!

Но и за другите людe[25] непрестанно се молете! Защото и те имат надежда за покаяние, за да дойдат при Бога. Дайте им да се научат, в крайна сметка, от ва­шите дела. Против гнева им бъдете кротки. Против тяхното многословие – смиреномъдрени. На тяхното злословие противопоставяйте молитви. На тяхно­то заблуждение – твърдостта във вяра­та. Против техните грубости – бъдете тихи. Не бива да се стараем да им подражаваме. Напротив – чрез своята снизходителност ние ще се окажем техни бра­тя. Да се постараем да бъдем подражатели на Господа. Макар някой да претър­пи повече неправди, да понесе обиди и да се подложи на унижение, само да не би да се намери у вас някакъв дяволски плевел, но всички вие във всяка чистота и цело­мъдрие да пребивавате в Иисуса Христа телесно и духовно.

Има още →