Предизвикателствата на времето и опазването на сградата на Богословски факултет (по данни от архивни материали)*

Силва Маринова

През 2023 година се навършват 100 години от отварянето на вратите на сградата на настоящия Богословски Факултет в София. Това е един хубав повод да се разтворят архивите и да се проследи историята на създаването, промените и опазването през изминалото столетие на този архитектурен паметник на културата. Няма човек, който да е влязъл в тази сграда и да не е усетил възторг, дължащ се не само на красивата архитектура, но и на присъстващата там благодат. Това е така, защото в сградата на Богословския Факултет има параклис, в който ежедневно се извършва богослужение, а в намиращият се на втория етаж музей се съхраняват чудотворни икони, църковни реликви и мощи.

Сградата е преминала през изпитанията на времето и до ден-днешен стои като символ на духовното образование в България. В началото идеята за създаване на Висше духовно училище датира отпреди Освобождението на България. Опитите на Свeтия Синод да доведат до реализацията на тази идея получават завършек в лицето на Иван Евстатиев Гешов (министър-председател на България в 32-рото правителство, 1911-1913). Той издава постановление на 28 април 1911 година, а на следващата година Народното Събрание приема закон за разкриване на Висшето богословско училище. Със съдействието на министъра на просвещението Стоян Омарчевски, сградата е завършена и тържествено открита през 1923 година.

Първоначалната идея за изграждането на сградата е била като проект в чест на възстановяване на Българската екзархия. Осветена е през 1910 година, а 33 години по-късно е била частично разрушена от бомбардировките. Тогава тя изгубва първоначалния си архитектурен облик. Невъзстановени остават куполът и фронтонът подчертаващи централната ос на симетричната композиция. В стилово отношение, според експертното решение, сградата търпи влиянието на историцизма.

След дългогодишни опити за започване на реставрация на разрушения купол, тази година стартира, по възобновената и доведена до успешен край инициатива на деканското ръководство, укрепителна дейност по конструкцията на сградата и възстановяването на купола ѝ.

В настоящата статия се разглеждат архивни документи, които съхраняват отчасти историята и становищата за реставрационните дейности, извършени през годините. Целта е да покаже през какви промени е преминал този архитектурен паметник на културата и грижите за опазването му през стогодишното му съществуване.

В изследването се разглеждат съхранени архивни материали, които са малко познати и проучвани до този момент. Всички документи като цяло отразяват състоянието на сградата и изтъкват несъмнените архитектурни признаци, по които сградата е придобила статут на архитектурно-художествен паметник от национално значение. Проучените документи върху които стъпва изследването, обхващат периода от 60-те години на 20-ти век до наши дни.

Сградата на Богословския факултет е част от архитектурен ансамбъл на площад „Св. Неделя“. Състои се от пет надземни и два подземни етажа, а също и тавански етаж. В източната и централна част на втория сутерен са разположени складови помещения и други помощни отделения. Първият и вторият етаж представляват три различни функционални зони, средна, източна и западна. Главният вход на Богословския факултет е подчертан с колони и двойка пиластри с византийски капители (тежък портик) от двете страни, които по всяка вероятност са носели красивия фронтон. Сградата е интересна с разнообразните си помещения, които през годините са изпълнявали различни функции и са били приспособявани за тях[1].

Известен факт е, че архитектурните планове на сградата са дело на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Той се е стремил да подчини архитектурните форми на модерния за времето си стил сецесион с детайли, взаимствани от византийската, романската и българската средновековна архитектура. Архитект Грюнангер е проектант на Княжевския дворец, Централната Синагога, комплексът на Софийска Духовна Семинария, ДЗИ на бул. „Дондуков“, идеен проектант на Централна баня, редица забележителни къщи в София и други.

Има още