Александър Дворкин

Сектата, за която искам да разкажа сега, все още не е забелязана в България. Но тя активно набира персонал и мисля, че вече се опитва да започне работа във Вашата страна. В този доклад ще разкажа за историята и вероизповедта на тази секта и за нейните първоначални опити да се установи в Русия. Има една руска поговорка: „Ако си предупреден, значи си въоръжен“. Докладът ми е предупреждение за български приятели и колеги.

Разглежданата секта е „Църквата на всемогъщия Бог“, известна още като „Източна мълния“. Тази секта произлиза от движението на „домашните църкви“ в Китай, което възниква малко след Първата световна война и поражда много секти от неговата среда, най-известната от които на Запад и в Русия е „Местната църква“ на Пазител Ни и Свидетел Ли (на нея е посветена отделна глава в моето „Сектознание“). В Китай тя се нарича Shouters („Викачи“). „Домашните църкви“ са доста често срещани в Китайската народна република, като правило те действат там незаконно, но повечето от тях не са забранени, така че те някак си могат да съществуват.

Сектата, на която е посветен този доклад, също е произлязла от тази среда. „Църквата на всемогъщия Бог“ (Quan Nenshen Jiao), наричана още „Източна мълния“ (Dongfang Shan Dian), е основана в началото на 90-те години в провинция Хънан, Централен Китай, от местния жител Чжао Вейшан (роден 1951), който обявил жена си за второто въплъщение на Христос. Чжао Вейшан, родом от провинция Хейлунцзян, бил водач на едно от поделенията на „Викачите“. Янг Сянбин (родена 1973) е жената, която по-късно става негова съпруга, а по-нататък – и „всемогъщият Бог“, през 1989 година започва да посещава „Домашните църкви“, а след това – и „Викачите“. През 1991 година тя започва да изрича думи, които според последователите ѝ били равни по сила и власт на думите на Иисус Христос. Членовете на тази група решили, че всички тези думи на младата китайка са вдъхновени от Светия Дух, и започнали активно да ги разпространяват. Чжао Вейшан, който по-късно се жени за Сянбин, се оказал най-активният в тази дейност. От 1993 година поклонниците на новопоявилата се пророчица започнали да вярват, че тя е Второто пришествие на Христос, че е въплътеният Бог и единственият всемогъщ Бог. Новото ѝ име започва да звучи като Светкавицата Дън, а новосъздаденото движение взема името „Църква на всемогъщия Бог”.

Противно на реалността днес сектата твърди, че никога не е имала нищо общо с „Викачите“ и е родена благодарение на преките действия на Христос от последните дни – „всемогъщия Бог“. Второто име – „Източна мълния“, е свързано с евангелския цитат, който според сектантите потвърждавал тяхната теория за второто въплъщение на Христос: „както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески“ (Матей 24:27). Интересното е, че същият цитат е бил използван от ръководителя на някога огромната и мощна корейска секта на Сан Мян Муун, но разбира се, в негова полза.

Не знаем дали тази двойка предварително се е съгласила с всичко, разпределяйки ролите помежду си, или Чжао използва Янг като своя марионетка, но е сигурно, че всъщност Чжао е глава на сектата и той я контролира. Макар представители на сектата да твърдят, че Бог сега е въплътен в тялото на една жена, те никога не произнасят името Янг ​​Сянбин и говорят за нея като за „Всемогъщия Бог“ в мъжки род. За Чжао Вейшан се споменава като човека, който се използва от Светия Дух, свещеник и брат, а също и като административен ръководител на „Църквата“. Но името му се споменава много рядко[1].

Сега съпрузите твърдят, че „се крият от религиозно преследване“ в Чайнатаун, Ню-Йорк, където продължават да разпространяват вярата си в безопасност, далеч от огненото дихание на Великия червен дракон (Китайската комунистическа партия). Брошури и публикации на „Източната мълния“ широко се разпространяват в така наречената Чайнатаун квартали на американски, канадски и европейски градове. Чрез активно вербуване сектата набира последователи сред китайската диаспора и местните жители. Понастоящем значителни общности на „Източната мълния“ освен в САЩ съществуват още в Южна Корея, Италия, Канада, Франция, Испания и други страни, както и в Тайван и Хонконг.

Една от основните идеи на сектата е, че Китайската комунистическа партия (Великият червен дракон) е изчадие на ада и въплътен сатана, а нейното идване на власт означава близостта на края на света, така че борбата с тях (и с Китайската народна република) е техен свещен дълг. На 21 декември 2012 година (деня на апокалипсиса на маите, когато те чакаха края на света) сектантите проведоха серия от открити протести срещу правителството в Китай. В отговор на протестите бяха извършени многобройни арести. Според по-обективни данни в Китайската народна република под арест са няколко хиляди активни членове на сектата, обвинени в конкретни престъпления.

От самото начало сектата се занимавала с активна политическа дейност и била забранена, защото през 1995 година попаднала в категорията „Сидзяо“ („Опасна секта“). Членовете на сектата многократно били обвинявани в нарушаване на закона, включително за грабежи и убийства. През 2002 година последователите на Вейшан отвлекли 34 християни, лидери на „катакомбни“ общности. Те били измъчвани, дрогирали ги и се опитвали да повлияят на тяхното съзнание. Една жена от отвлечените съобщила за това на репортера Мат Ший[2]. Някои от тях били осакатени: на едни рязали уши, на други счупили краката. Също така според репортера сектата набирала нови членове чрез проституция.

Стана широко известен случаят със зверското убийство, извършено от хора на сектата, които вербуват последователи. През май 2014 година в един от ресторантите „Макдоналдс“ в град Чжаоюан, област Шандун, жертвата е била пребита до смърт със столове пред очите на нейните деца. Това сторили сектанти, които канели нови членове в организацията си и изисквали номерата на мобилните телефони от всички посетители на ресторанта. Задържаният убиец Чжан Лидонг не показа разкаяние. Той заяви: „Аз я бих с всичка сила и също я тъпках с краката си. Тя беше демон. Трябваше да го унищожим[3]“. Общо пет души са участвали в случая. Двамата преки убийци бяха осъдени от съда в град Янтай (провинция Шандун, Източен Китай) на смърт, един – на доживотен затвор, още двама – на лишаване от свобода съответно за седем и десет години.

Многократно през последното десетилетие е било съобщавано за незаконните дейности на сектата. Репортерът на Би Би Си Кери Грейси е подчертавала, че този култ разрушава семейството и понякога принуждава сектантите да убиват роднините си. Сред интервюираните от Грейси, чиито контакти са ѝ предоставени от китайските власти, била и дъщеря, която убила баща си за това, че искал да я освободи от влиянието на сектата, както и мъж, който инкогнито се присъединил към сектата, за да помогне на съпругата и тъста си да я напуснат.

Естествено, сектата отрича обвиненията в насилие и прехвърля всичко на китайските власти, като в същото време набляга на положителния пиар. След като започва да се разпространява извън границите на основната територия на Китайската народна република, сектата излиза от нелегалност и действа открито, отваря офиси в различни градове и активно се занимава с пропаганда. „Църквата на всемогъщия Бог“ се представя като открита, дружелюбна организация, което тя се опитва да покаже на новия си, много скъп многоезичен уебсайт, използван предимно за вербуване на последователи. Сектата настоява, че всички истории за нейните жестокости и убийства са пропаганда от страна на Китайската комунистическа партия: „Правителството на Великия червен дракон използва всички видове жестоки средства, за да смаже всички по най-жесток начин, изпълвайки страната със слухове. Цялата територия на Китай се превърна в свят на ужасите“.

Тъкмо тази версия (за невинността на сектата по отношение на всички престъпления) сега активно се използва и разпространява от цялата кохорта на западни сектозащитници. Независимо от това, дори на този нов пропаганден сайт могат да се намерят материали, които косвено потвърждават наличието на сектантско насилие. В него има раздел „Типични случаи на наказания за съпротива срещу всемогъщия Бог“. Например там се разказва за една 55-годишна жена, която не е позволила на клетка от сектата да се установи в нейното село. След това тя „започнала да кърви от гениталиите, после те почнали да загниват и тя умряла в ужасни мъки“. Когато я понесли да я погребат, от небето паднала мълния и изгорила ковчега ѝ[4]. И това е само един пример от стотиците, публикувани там. Като се имат предвид тези ужасни, натуралистични описания, които непрекъснато се умножават и повтарят на срещите на сектата, може да се предположи, че някои привърженици в разгорещената атмосфера на напрегнат апокалиптизъм решават да ускорят Божия съд над „враговете и демоните“ и възприемат себе си като инструмент на Божието възмездие. Не бива да забравяме също, че живеещото в Ню-Йорк ръководство на сектата определено може да дава заповеди за разправа с едни или други врагове на сектата.

Има още →