Тоталитарните секти-заплаха на XXI-ви век*

(Във връзка с темата, изложена по-долу виж и статията Образът на сибирската Анастасия от Десислава Панайотова-Пулиева, в Съдържание 2, публикация № 280)

Иеромонах Зотик Гаевски

Ако към вас на улицата се приближи усмихнат млад човек и ви помоли за минута внимание, за да ви продаде някаква четка за зъби или за да ви заведе в туристическа агенция, в такъв случай вие ще отговорите просто с лек отказ. Доста по-сложно става, ако някой се интересува за вашата вяра в Бога и ви кани на семинар по изучаване на Библията: съгласявайки се, вие, без сами за това да подозирате, отдавате себе си във властта на религиозни мошеници.

Какво е това секта? Твърде често ние правим принципиално голяма грешка, слагайки думите секта, протестантство и дори по невежество римокатолицизъм под един знаменател. Думата секта има латински корен secare – отсичам, част от цялото или, seque – следвам след лидер, задаващ самопроизволно направление. Първият термин е характерен за исторически секти, каквито са баптисти, молокани и други. Вторият термин подхожда на новопоявилите се секти.

Иначе как можем да наречем деструктивен култ или тоталитарна секта? Това е организация, която провъзгласява своите религиозни цели, но отделя себе си от традиционни религиозни конфесии.

Тя се обръща към духовните потребности на всеки нормален човек: търсене смисъла на живота, вяра в безсмъртието на душата, избавление на човечеството от страдание или просто самоусъвършенстване. Такава покана може да привлече всекиго в секта. Но всъщност болшинството от сектите преследват меркантилни интереси: обогатяване на елита за сметка на финансовата и физическата експлоатация на редовия член и затвърждаване на властта. За това нещо се изгражда иерархията – с желязна дисциплина, с безпрекословно подчинение на „учител“, с принцип на укриване на истинската цел. И главната задача – истината знаят само „учителят“ и неговите приближени, а адептът постепенно е въвеждан в плановете на „учителя“. Не е ли истина, че тази система много прилича на държавния модел? Същите механизми на властта, същата идеологическа обработка на нисшите нива.

Професор Дворкин вижда четири основни признака на тоталитарните деструктивни секти:

1. Наличие на гуру, лидер. „Гуризъм“.

В сектата всичко се започва с лидер и с него всичко се завършва, всичко се зацикля в него. Никаква връзка с Бога, само чрез и посредством гуру.

2. Организация.

Сектантска организация – това не е религиозна организация в този смисъл, в който ние сме свикнали да си представяме. Ако можем да я сравним с нещо, то най-много тя прилича на мафия или на кадрова партия от ленински тип, с желязна дисциплина и безпрекословно подчинение.

3. Метод.

Методът – това е нещото, което прави лидера на сектата истински лидер. Това е неговото творение, с което той започва да покорява света. Методът трябва да бъде прост, достъпен, всеобемен, но ключовете към него винаги трябва да се намират в ръцете на гуруто.

4. Езотерически разрив.

При встъпване в сектата на човека никога не се съобщава за истинското съдържание на сектата, за това какво ще стане после.

Професор Александър Леонидович Дворкин, руски изследовател на съвременното религиозно сектантство, деец на антисектантското движение в Русия, светски и църковен историк-медиевист, православен богослов

Нас, които сме членове на една от световните религии, ни обединява общо разбиране на ценностите и принципите, а сектантите – най-много авторитетът на гуруто и личните отношения с други членове на сектата. Оттук и някаква организационна рохкавост на световните религии и противостоящата им желязна организация на сектите, стремеж напълно да завладее човека, абсолютен контрол на всички страни от живота на адепта.

Зомбирането се явява един от многочислените методи на психологическото обработване на адептите, което позволява да се контролира тяхната психика и да се управлява поведението им. Сектите оказват крайно деструктивно въздействие върху здравето на всички нива на функциониране на обществото: индивидуално – на лично ниво, микросоциално – семейно ниво, социални групи, трудов колектив и макросоциално ниво – на цялото общество.

За съвременното сектантство е характерно засиленото внимание към младото поколение. Ръководителите на секти много добре разбират, че младите хора са тези, които все още не са оформени в пълна мяра по отношение на своя мироглед, система на убежденията, по-лесно става да ги обработиш, да ги подчиниш на своето влияние. Всички сектантски движения винаги помнят, че младото поколение е обект, който изисква съсредоточено внимание и активна мисионерска работа.

От адептите скриват истинската информация или просто я изопачават. Но тази лъжа е нищо в сравнение с психологическото програмиране, на което се подлагат редовите сектанти. За постигане на тази цел се прилага контрол върху съзнанието.

В началото новакът попада под групово давление, обгрижване и любвеобилие. На него му се внушава, че той е избран за някаква висока мисия, че светът е потънал в грях и само в това семейство хората могат да се обичат един-друг. В резултат на което се появява потребност да влезе и да стане част от това семейство. Използват се игри, приличащи на игри с деца, групово пеене, съприкосновение и ласкателства.

Има още

КЛОНИРАНЕТО КАТО ОБИКНОВЕН ГРЯХ*

Свещеник Ангел Величков

свещеник ангел величковЗа клониране се говори отдавна. Научно-популярните издания са пълни с публикации по темата. Умилителните снимки на овцата Доли и клонирани котенца не са нищо ново.

Но има новина. Голяма новина. Тя е, че в първите дни на 2003 година в света са се появили клонирани хора. Това съобщиха създателите им чрез световните медии.

Има и още по-голяма новина. Тя е, че клонирането на хора тутакси напусна научната сфера и се вписа в един сектантски религиозен контекст. Нещо като философски камък, който от лабораторията, „още топъл” е поставен на олтара на езическо капище…

Изведнъж на хоризонта се появи сектата на Раел и тя стана фактор. Трансферът на технологията, на самото „ноу-хау” от научните среди към някакви случайни луди, остана в сянка. Никой не разбра как разработки от този тип, които са наблюдавани, а и финансирани на правителствено ниво, изведнъж минаха под контрола на група шарлатани, каквито са лидерите на въпросната секта. Има нещо странно и непочтено във всичко това.

Ето защо Църквата е принудена да се занимава занапред още по-активно с тези въпроси – да огражда паството си вече не толкова от научни влияния, колкото от религиозни идеи от най-развращаващ тип.

Днес, когато религиозни диктуват тенденциите в клонирането, когато производство на хора се мотивира от верски доктрини, нещата постепенно се изясняват. Зад хладния научен разум на модерното човечество все по-ясно започва да прозира лукавият дух на богоборството, който диктува амбиции и инспирира немалка част от научните ни експерименти.

Клонирането, както и мотивацията на генното инженерство изобщо, вече не е просто подобряване на човешкия живот, а намеса в тайните на живота. Между двете има голяма разлика.

Бог благословил човека да обработва и дооформя творението като Божи съработник (вж. Битие първа и втора глава), но му запретил да се разпорежда с Дървото на живота като носител на тайната на живота – било то смокиня или разклоненията на ДНК.

В ход са пуснати и тиражираните от десетилетия безсмислици за „извънземните”. В клонирането те намират смисъл и предназначение. И скоро ще започнат да жънат резултати сред заблудените, впрягайки в една посока нагнетената бесовска енергия. Не е далеч времето, когато няма да има нужда от измислени зелени човечета с големи очи и уши. Къде по-достоверно е да се предложи истински клонинг като съвсем реална и достъпна форма на „извънземен живот” сред нас.

Изобщо, клонирането набавя липсата на плът, от която векове наред страда окултизмът и която волю-неволю е била компенсирана от фантасмагории. Вече я има – плът, сякаш несътворена от Бога, а ръкотворна, създадена от човека или от ръцете на извънземни. Което ще рече демони.

Ето я древната сатанинска мечта на дявола – да бъде бог. В нечестивия заговор е въвлечен и човекът – да сложи ръка както на материята, така и на нейното оживяване.

Ако изповядваме Христос като въплътилия се Бог Слово, то клонирането става антивъплъщение на грешния човек по негово своеволие. Не навежда ли това на мисли за лъжливото въплъщение на антихриста?

Светът ликува

Човекът най-сетне се прояви като творец, като разкри секрета на човешките гени и после успя да сътвори истински жив човек!

И тук трябва да спрем с въодушевлението, за да кажем ясно: всичко това е лъжа, която омайва главите на мнозина безотговорни наивници.

Клонирането не води до нищо ново по същност, нито прониква в тайните на живота и сътворението на света, нито предлага кой знае какви нови обяснения. То е просто вид високотехнологичен кърпеж на материята, била тя и съставяща човешкото тяло. Но по никакъв начин не е ново творение „ex nihilo”. Ни на йота не е отслабнала силата на словата: „От пръст си и в пръстта ще се върнеш” (Битие 3:19). Клонирането си остава една опасна игра с високоорганизираните форми на земната кал; прегрупиране на клетки и белтъци, така или иначе обречени един ден да изгният в земните недра. Нещо като лъжливо възкресяване, водещо до двойно, тройно, петорно тлеене някъде напред във времето – пир на тлението! Това е нашата глупава гордост, както и да е наричана тя: наука, вярване, учение…

Другата лъжа е, че клонирането на плътта води до клониране и на душата, а заедно с това и на волята, и на характера, и на отговорността. Това е точно толкова невярно, колкото твърдението, че двама близнаци са една и съща личност, поради което всеки от тях може да бъде съден за престъпленията на другия. Клонингът всъщност е изкуствен близнак, създаден чрез манипулации в различно време и условия. Но той не е изкуствен човек, защото не е нарушение на заложените при сътворението принципи на живота. Христос ги напомня: „Духът е, Който животвори, плътта нищо не ни ползва” (Иоан 6:63).

Щом е заченат човек, както и да се е случило това, в него вече обитава пълнотата и неповторимостта на човешката личност. Това е от Бога и само от Бога. Бог не може да бъде измамен. С други думи, ако сътвореното не е човек по плът, то не може да бъде човек и по душа, и по дух; ако е човек по плът, то тя е достойна и за собствена безсмъртна душа със свободна воля, по образ Божи. Тази истина е ненакърнима.

Оттук произтича и следващата лъжа на идеолозите на клонирането. Тя се заключава в засега внимателно лансираните внушения, че клонингът не е пълноценно човешко същество поради това, че е плод на човешки манипулации. Оттук – опитите за морално оправдание на евентуалното им използване като донорска плът, доставяща органи и кръв. Това са опити да се узакони за пореден път – след аборта в различните му форми – убийството.

В обобщение можем да изтъкнем двете лъжовни посоки на схващанията относно природата на клонираните хора.

В единия случай те са считани за свръхчовеци, телесно и личностно идентични със своя прототип, но евентуално и „подобрени” генетически. Следва измамата за безсмъртието, постигнато на земята, и други подобни. Както и измамата за псевдовъзкресението – едни да бъдат отново извикани за живот, за да се усъвършенства расата, а други да понесат повторно гнева на отмъщението за делата на умрелия вече прототип.

В другия случай е налице ужасната идея да се пусне в ход биоиндустрия, произвеждаща субчовеци, малоценни хуманоиди. Това би довело до нещо много по-ужасяващо от концлагерите – човекоферми за донори или казарми за пушечно месо!

Ето ги зловещите очертания на греха. Те имат апокалиптичен оттенък. Внушават по своите мащаби близостта на антихриста. Но всъщност, от духовно гледище, не съдържат нищо по-различно от обикновения грях. Същите амбиции да се засенчи Бог като Творец. Същият инстинкт да се убива – колкото по-мотивирано, красиво и морално, толкова по-добре. Същата сатанинска гордост и омраза към едни ближни в полза на „любовта” към други. Прибавяме и сребролюбието, защото зад мистиката на новите „клониращи” секти стои огромен бизнес.

___________________________

*Източници – http://synpress-classic.dveri.bg и Църковен вестник, бр. 2 от 2003 година. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение – авторът на статията, свещеник Александър Величков. Източникhttp://dveri.bg.