Мнозина от светците на Християнската църква са били същевременно и с високо образование. По този начин те пренасят културните блага (в техните форми) на християнска почва. Един от тези светци е и Амброзий Медиолански.
Св. Амброзий Медиолански
За живота на св. Амброзий разполагаме със следните извори: неговите собствени творения (особено писмата му), две биографии (едната на презвитер Павлин Медиолански, а другата анонимна) и сведения, които намираме у други автори (например това, което говори за него бл. Августин в Изповеди). Той е роден или в 333, или в 340 г. в семейството на преториански префект. След смъртта на своя баща (през 354 г.) отива в Рим, където изучава гръцка и латинска литература, антична философия, реторика. През 368 г. Амброзий е вече съветник в преторията, а в 373 г. е определен за управител на Емилия, Лигурия и Инсубрия.
С името на св. Амброзий Медиолански е свързано нещо рядко срещано в църковната история – още преди да е приел кръщение, по настояване на вярващите той е избран за епископ и за една седмица преминава всички църковни степени. Оттук нататък св. Амброзий отдава всичките си сили в служение на Църквата. Забележителна е неговата защита на християнската вяра (срещу Симах) пред император Валентиниан I, неотстъпната му борба срещу арианската ерес, както и силата на неговата проповед, с която привличал множество девойки за монашеския път. Впечатляват и разказите на бл. Августин за неговата вглъбеност и величието на духа му.
Св. Амброзий починал на 4 април (тогава – Велика събота) 397 г., оставяйки след себе си светъл спомен и множество съчинения на Християнската църква. Тези съчинения могат да се разделят на няколко групи: екзегетически, нравствени (по-голямата част са монашески), слова, химни и писма[1].
Едно от най-известните творения на св. Амброзий Медиолански е De officiis ministrorum. То е написано във връзка с Цицероновото De officiis, но същевременно се различава от него и излага християнския морал, макар да заимства някои мисли, построения и положения от античния философ. Важно и полезно е да се види какво влага св. Амброзий в понятието officium (неговото образуване, значение и за всичко друго, свързано с него) и това да се сравни с възгледите на Цицерон и с нашето съврменно разбиране.
I. Произход и употреба на думата „officium“
Първата задача на св. Амброзий Медиолански е да покаже, че известната на всички дума officium се среща не само в съчиненията на древните философи, но и у авторите на свещените християнски книги. Той е подтикнат към това от евангелския текст, който е чел същия ден. Става дума по-специално за началото на Евангелието според Лука (1:23), където се казва за свещеник Захария: След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си[2].
Веднага след споменатото въведение св. Амброзий извежда значението на думата officium – от латинското efficere. Това е глагол от трето спрежение (т.нар. verba, завършващи на -io) и най-често означава правя, изготвям, създавам[3]. При това положение, ако е вярно твърдението на св. Амброзий, производната дума би била, разбира се, efficium, а не officium. Св. Амброзий твърди, че това е по причина на благозвучието[4].
Според един съвременен етимологичен речник твърдението на св. Амброзий не е вярно. Там думата officium се извежда от иначе несъществуващото *opi-faciom и за сравнение се дава новообразуваната дума opificium (изготвяне, направа; творчество; работа). Т.е. първоначалният смисъл, влаган тук, трябва да е бил извършване на някаква работа[5].
Очевидно е, че в речника на св. Амброзий Медиолански officium има значение на служение, като един негов различен (може би дори основен) смисъл – на задължение[6] – се подразбира и се включва вътрешно. Така е и в De officiis на Цицерон. В един руски превод на това съчинение предварително се прави следното уточнение: Терминът „officium“ ние преведохме с думата „обязанность“ или с думата „долг“. Този термин, както и някои други римски политически термини, не се поддава на напълно точен превод на руски език; той означава: задължение, съзнание за своето задължение, чувство за дълг, изпълнение на задължението и дълга, добро и порядъчно поведение и проникнати от съзнание за дълга действия както в политическия живот, така и в частния[7].
II. Християнският смисъл на служението
Св. Амброзий не се притеснява, че това, което пише, може да се окаже излишно при съществуването на Цицероновия трактат De officiis. Обяснението на причината за това той започва отдалеч, като казва, че древните философи са извеждали смисъла на думата officium от понятията почтено (honestum)и полезно (utile). Но понякога се случва така, че в конкретна ситуация трябва да се избира между тези два мотива. По такъв начин officium се проявява в три вида: почтено, полезно и избора на по-ценното между тях. А пък по-нататък философите разделят тези три вида на пет – два вида почтено, два вида полезно и изборът. Първите видове (почтеното) се отнасят до достойнството и почтеността (decus honestatemque) на живота, а другите видове (полезното) – до удобствата, изобилието, богатството, състоянието (commoda, copias, opes, facultates). Изборът се прави именно между първите и вторите видове[8].
Цицерон вече добре е определил голямото значение на „служението“ (officium) със следните думи: Понеже нито една страна от нашия живот – нито обществените дела, нито частните, нито съдебните, нито домашните, нито случаят, когато ти поставяш въпрос пред самия себе си, нито случаят, когато правиш нещо с друг – не може да бъде свободна от дълг…[9].
Разлика между древните философи и християните обаче съществува. Св. Амброзий твърди, че християните не наричат нищо почтено, ако то не се отнася повече към бъдещето, отколкото към настоящето; също така те не определят нищо като полезно, ако то служи за услада сега, а не за радост във вечния живот[10]. И сякаш за да се разграничи от езическия хоризонтален поглед върху живота, светецът изказва на пръв поглед малко смущаващия възглед: И не определяме никаква изгода всъстоянието и изобилието на богатствата, но за неизгода смятаме това, те да не се отхвърлят; и трябва да се считат по-скоро за бреме, когато ги има, отколкото за загуба, когато плащаме от тях[11]. Един български изследовател на патристиката като че ли точно по такъв начин определя главната тема на De officiis ministrorum – превъзходството на християнското нравствено учение над стоическото[12].
Иначе, св. Амброзий Медиолански обстойно говори за разликата в служенията на различните възрасти[13]; и Цицерон отделя дълговете на различните възрасти и на магистратите, частните лица, гражданите и чужденците[14].
Ала св. Амброзий още повече усилва различието между християните и езичниците: И тъй, не е излишно делото на нашето писане, понеже ние разбираме нещо различно под думата „officium“ от това, което те са разбирали. Те признават за благо светските изгоди, а ние считаме тях дори за загуба[15]. Временното щастие предполага (много често) вечно нещастие (мъчение) – за това се привежда и евангелският пример на богаташа и бедния Лазар. Първият тук си получава доброто(или: блага – hic recipit bona; ск. м.), а там се мъчи; вторият пък, обратно, тук понася беди, а там намира утеха [16].
Според един много авторитетен курс по латинска литература със съчинението си De officiis ministrorum св. Амброзий дори си е поставил задачата да създаде една последователна християнска етика, която да се противопостави на дотогавашните философски [17].
III. Видове служения
В гл. 11 на книга първа от разглежданото съчинение св. Амброзий прави разделение на всяко от служенията (officia) на „средно“ (medium) и съвършено (perfectum)[18]. Абсолютно същото разделение се среща и у Цицерон – заимствано от стоиците, както сам той казва[19]. Св. Амброзий изяснява това чрез един християнски пример – евангелския разказ за богатия младеж, който дошъл при Иисус и Го попитал какво трябва да направи, за да получи вечен живот (Мат. 19:16–22). Св. Амброзий разделя Христовия отговор на две части. В евангелския текст добре личат двете състояния и съответните усилия от страна на човека за тях. Първото от тези състояния е точно „влизането във вечния живот“. За него от младежа-евреин се изисква пазенето на заповедите – очевдино тези от Декалога, т.е. Десетте Божи заповеди. Това са – казва св. Амброзий – средните служения, на които нещо липсва[20]. Второто състояние е християнското съвършенство. Бог-Отец, небесният Отец е образец за това съвършенство (в пълната му степен) (вж. Мат. 5:44,45)[21], което в християнската религия всъщност е само идеал.
От мисълта за небесния Отец и Неговото милосърдие св. Амброзий преминава (като някакво лирическо отклонение) към милосърдието (misericordia)[22].Цицерон също на едно място заявява, че от всички качества именно тези (благотворителността (beneficentia) и щедростта (largitas) – ск. м.)са най-свойствени на природата на човека[23].
IV. Изворът на всички „officia“
В гл. 27 на книга първа от De officiis ministrorum св. Амброзий разсъждава за мъдростта (prudentia) като извор на всяко служение[24]. Трябва най-напред да се каже, че думата, която използва той – prudentia, – означава знание само за доброто, за разлика например от думи като scientia и notitia, които обозначават някакво знание изобщо (и за доброто, и за лошото). Неслучайно римските юристи са съзадали термина iurisprudentia – знание,илинауказа правото, за справедливото. Можем да бъдем сигурни, имайки предвид високото правно образование на св. Амброзий, че такава словоупотреба не е случайна, а съвсем преднамерена.
Според св. Амброзий мъдростта научава на ревност (studium) и благоговение (reverentia) спрямо Бога. От нея водят началото си останалите добродетели. Като потвърждение на това св. Амброзий казва, че без мъдрост не може да има и справедливост[25]. Понеже, когато трябва да се определи какво е правилно или какво неправилно, ако това стане без посредството на мъдростта, става най-голяма грешка и в двете[26].От това следва логичният извод, че не съществува и мъдрост без справедливост – всичко това пък се обединява в благочестието (любовта към Бога), която св. Амброзий, правейки една библейска реминисценция, назовава начало на разбирането(вж. Пс. 110:10; Притч. 1:7; 9:10; Сир. 1:16)[27].Тази истина обаче, макар и да се среща у мъдреците на този век, не е измислена от тях[28].
Тук трябва да се каже, че очевидно Цицерон е един от мъдреците на този век, които има предвид св. Амброзий. В De officiis (кн. I, гл. 41) четем най-много за справедливостта[29]. По въпроса за извора на служенията пък Цицерон на два пъти заявява, че те произтичат от почтеността (honestas), като втория път добавя: … и от всеки вид добродетел (… atque ab omni genere virtutis)[30]. Но и той подчертава голямата важност на мъдростта при извършването на служението, казвайки, че при всяко дело трябва най-напред да се подчиняват собствените стремежи на разума[31].
Заключение
Обобщавайки казаното дотук в тази работа, можем да систематизираме накратко по следния начин. Св. Амброзий Медиолански заявява, че думата officium се среща и в Св. Писание, като извежда тази дума от латинския глагол efficere (нещо, което може би не е правилно), влагайки в нея смисъл на извършване на нещо. По този начин при превода на български на тази дума богатото ù съдържание не може да се предаде, но трябва да се има предвид. Но разлика между езическото и християнското схващане на служението несъмнено има и тя е свързана с насоченото към вечността разбиране за почтено и полезно у християните. Иначе, служенията, според св. Амброзий, са „средни“ и „съвършени“. Изворът на всички служения пък е един – мъдростта (prudentia), без която не може да има и справедливост.
Разбира се, за св. Амброзий Медиолански (както и за Цицерон) officium има много силно нравствено измерение. Това е и една от причините често на български тази дума да се предава като дълг, задължение. Но същевременно officium е понятие, което се отнася до сферата на обществените взаимоотношения – дори като тяхна основа. То е неразривно свързано с понятията почтеност и полза (honestas и utilitas).
Очевдино разбирането за служението (службата, дълга, задължението) на св. Амброзий Медиолански (а и на Цицерон) в много отношения е по-различно от съвременното. Той придава на него голямо значение. И това се отнася до всички негови проявления в живота. Ето защо той му отделя специално внимание, пишейки отделен трактат във връзка с тези „служения“.
_________________________________
*Материала е предоставен от автора. Същият е докторант по догматическо богословие в Богословския факултет при Софийския университет
[1]. Вж. Цоневски, Илия, Патрология, София, 1986, с. 386.
[2]. Лат. текст на това място, приведен от св. Амброзий, е следният: Factumest, utimpletisuntdiesofficiieius, abiitindomumsuam. – S. Ambrosius Mediolanensis. De officiis ministrorum (Patrologiae cursus completus. Series Latina (PL). Vol. 16, col. 23–184) I,8,25 (PL 16,34).
[3]. Вж. Дворецкий, Иосиф. Латинско-русский словарь. Издание 3-е, исправленное. Москва, 1986. С. 274.
[4]. De officiis ministrorum I,8,26 (PL 16,35).
[5]. Walde, A. Lateinisches Etymologisches Wörterbuch. 3. Neuarbeitete Auflage. Zweiter Band (M–Z). Heidelberg, 1954. S. 204–205.
[6]. Вж. за значението на думата: Латинско-русский словарь, с. 534.
[8]. De officiis ministrorum I,9,27 (PL 16,35). Точно така говори Цицерон в Deofficiis (вж. Cicero. De officiis I,10–11. [Електронен ресурс] http://thelatinlibrary.com/cicero/off.shtml.
[9]. Nulla enim vitae pars neque publicis neque privatis neque forensibus neque domesticis in rebus, neque si tecum agas quid, neque si cum altero contrahas, vacare officio potest… Cicero. De officiis I,4. [Електронен ресурс] http://thelatinlibrary.com/cicero/off.shtml.
[10]. De officiis ministrorum I,9,28 (PL 16,35).
[11]. De officiis ministrorum I,9,28 (PL 16,35).
[12]. Цоневски, И. Цит. съч., с. 387.
[13]. Например за служенията на младежите вж. De officiis ministrorum I,17 (PL 16,46–47).
[16]. De officiis ministrorum I,9,29 (PL 16,35–36).
[17]. Schanz, Martin, Carl Hosius und Gustav Krüger. Geschichte der römischen Literatur bis zum Gesetzgebungswerk des Kaisers Justinian. Zweite, vermehrte Auflage. Vierter Teil: Die römische Literatur von Constantinus bis zum Gesetzgebundswerk Justinianus. Erster Band. Die Literatur des vierten Jahrhunderts. München, 1959. S. 339.
Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. 
Трябва да влезете, за да коментирате.