Костадин Нушев

Abstract

Темата за православното християнство и правата на човека през последните години привлече интереса на много професионалисти и изследователи. Обсъждат се различни аспекти на тази тема както във връзка с нейните християнски богословски, философски и антропологични аспекти, така и в контекста на практическите и социокултурни измерения на доктрината за естествените човешки права. В България основните въпроси на тази тема са свързани с официалните позиции на Българската православна църква и различни проблеми на обществените и политически процеси на демократизация и европейска интеграция.

***

Темата за православието и правата на човека през последните години прив­лича интереса на много специалисти и изследователи и се дискутира както във връзка с нейните християнски богословски и философскоантропологични аспекти, така и предвид приложните, практически и социокултурни измерения на доктрина­та за естествените човешки права в контекста на обществените и политически про­цеси на демократизация и европейска интеграция на страните от Източна Европа.

Преходът към демократизация и особено процесът на евроинтеграция на посткомунистическите страни, свързан с демократичната и ценностната транс­формация на техните общества, е неразривно свързан с възприемането на меж­дународните стандарти за правата на човека, които обхващат политическата и правната сърцевина на демократичния и правовия ред. Няма демокрация и сво­бодно гражданско общество без устойчива политическа и гражданска култура, свързана с уважението и гарантирането на основните човешки права и свободи.

Как се отнася Православната църква към концепцията за правата на чо­века? Какви са духовните и богословски основания на християнското богос­ловско, етическо и църковно-социално учение за човешките права? Актуал­ността на темата за човешките права в православната църковна и богословска традиция се определя и от факта, че този църковно-богословски въпрос в него­вите научнотеоретични и жизнено-практически измерения, е сравнително по-слабо проучен и разработен в нашата специализирана богословска и правна литература, и поради това често се лансират някои тенденциозни и едностран­чиви твърдения за наличието на несъвместимост или липса на допирни точки между традицията на източното православие и модерната доктрина за универ­салните и естествените права на човека[1].

Богословските аспекти на темата за универсалните човешки права са свързани с дълбоките религиозни, библейски, антропологични и етически ос­нови на модерната докрина за естествените човешки права, но също така и с актуалните измерения на християнското учение за човека, свободата на съвест­та и достойнството на човешката личност[8:312-320].

Православното християнство и духовната традиция на Църквата разг­леждат въпросите за основните човешки права във връзка с учението за Божес­твения нравствен закон и неговите универсални измерения. Бог е Творец и За­конодател на света и човека (Битие 1:1-31). Той е вложил Своя естествен нравст­вен закон в разумната човешка природа, от която произтичат и основните чо­вешки права – правото на живот, свобода на самоопределението, свобода на съвестта, на мисълта и религията. От тези фундаментални човешки права и свободи произтичат и гражданските права, които имат политически, икономи­чески и социален характер – право на собственост, на свободно движение, сво­бода на избора и самоопределение в индивидуален и социален аспект и други­те граждански права[4:303-320].

Човешките права според християнското учение произтичат от Божестве­ното право и са естествени и присъщи на човека по силата на неговото дос­тойнство на сътворено от Бога разумно и свободно същество. Тези права са универсални – всеки човек има еднакви и равни права пред Бога, и същевре­менно те са естественоприсъщи за всички представители на човешкия род и за всяко отделно човешко същество. Всеки човек като индивид, лице и отделна личност е едновременно част от всеобщото цяло на човечеството и представи­тел на човешкия род, но същевременно е уникално и неповторимо в своята свобода и достойнство личност (Псалом 8:5-7).

В историята на християнската философска и европейската политическа и правна традиция доктрината за човешките права се оформя постепенно, и в нея влизат важни елементи от гръко-римската философска и политическа мисъл, от една страна, и библейските идеи за човека като духовно и лично същество, сътворено от Бога по Божий образ (Imago Dei), от друга. Християнските антро­пологични основи и църковно-правни аспекти на доктрината за естествените човешки права имат своите важни библейски първоизвори, но също така и дълбоки богословски и философски основания, свързани с учението за Божия образ у човека (Битие 1:26-28), за естествения нравствен закон и за свободата на съвестта и самоопределението на човека като разумна личност.

Основно значение в библейската традиция за установените от Бога ес­тествени и универсални права има правото на живот, което се дава и гарантира от Самия Бог като Творец на човешкия род и Създател на всяко едно живо чо­вешко същество. Самият живот е Божий дар, който произтича от Създателя и се дава от Него (Псалом 138:16). Според Божественото право и естествения правопорядък човешкият живот следва да се опазва и съхранява от всеки човек. Би­тието и животът на всеки отделен човек, произтичат от Бога и са дадени в не­говите ръце като достояние, което всеки е длъжен да пази, зачита, уважава и съхранява. Животът има свещен и неприкосновен характер, защото произтича от Бога, и затова всеки има отговорност за него и е длъжен да го пази. Съот­ветно на това и незаконното и произволно отнемане на човешки живот е най-големият грях и престъпление пред Бога и Неговата правда (Битие 9:5).

От тези първостепенни източници на християнското богословие и соци­ално учение на Църквата произтичат и приложноправните аспекти на съвре­менната доктрина за универсалните човешки права. Православното християнс­тво и църковното учение споделят своето разбиране за универсалните и естес­твени права на човека, които произтичат от Божествения нравствен закон и Божественото право (Jus Divinum) и са същинската основа както за индивиду­алната свобода на всяка отделна личност, така и гаранция за справедливостта и общото благо. Този естествен нравствен порядък е в основата и на демокра­тичния и правовия ред в съвременното плуралистично и гражданско общество.

Има още →