Образът на пастира според св. Йоан Златоуст – продължение 8

И така, не могат свещениците да скрият недостатъците си и дори и най-малките от тях скоро стават известни. Борецът, докато си е вкъщи и с никого не се е заловил на борба, може да прикрие слабостта си, но когато излезе на подвизи, тя веднага се познава. Така и човеците, които водят частен и недеятелен живот, прикриват със своето уединение греховете си, но, когато се явят пред всички, те са принудени да захвърлят от себе си самотата като дреха и да открият за всички душите си чрез движения навън. И когато добрите им дела принасят полза, като подтикват мнозина да им подражават, така и лошите им простъпки са причина хората по-малко да залягат към дела и похвални трудове. Простъпките на обикновените хора, макар и да се открият, не нанасят на никого значителна вреда, но греховете на човек, известен на мнозина, нанасят вреда на всички, защото правят падналите нехайни към добри подвизи, а внимателните към себе си предразполагат към гордост. Простъпките на тези, които стоят на висотата на свещеническото достойнство, са пред очите на всички и, макар те да извършват най-малки грехове, на другите те се представят вече големи, защото всички мерят греха не според важността на самото действие, а според достойнството на този, който греши. Свещеникът трябва да бъде господар на себе си, защото грешките му стават известни и на другите, и от тях произлиза съблазън.

На свещеника – забелязва св. Йоан Златоуст – са необходими често пъти противоположни качества: той трябва да бъде важен и негорд, суров и благосклонен, строг и кротък, за да може лесно да противостои на всички спънки. Той трябва с пълна власт да приема способния човек, макар всички да са против него, а неспособния да отхвърля със същата власт, макар всички да действат в негова полза. Понеже трябва да има работа с мъже, които имат жени, хранят деца, държат слуги, разполагат с голямо богатство, изпълняват обществени работи и са облечени с власт, пастирят трябва да бъде многостранен, не лукав, не ласкател, не лицемер, а изпълнен с голяма свобода и смелост, но и умеещ да отстъпва за полза, когато положението на работите изисква това, да бъде кротък и в същото време строг. Не бива с всички подчинени да се държи еднакво, както и лекарите не лекуват всички болни по един и същ начин, както и кормчиите не практикуват само едно средство за борба с ветровете. И този кораб (Църквата) го люшкат постоянни борби – отвън и отвътре – и изискват от свещеника голяма внимателност и старание. Когато някой бъде поставен начело, той не може да си укрие лошите качества, а винаги се показва такъв, какъвто е. Както огънят опитва металните вещества, така и клирът изпитва човешките души и разпознава гневлив ли е някой или малодушен, честолюбив ли е, или горделив, или пък има друг някакъв порок. Клирът открива и скоро прави явни всички слабости и не само ги прави явни, но и по-тежки и по-упорни.

Свещеникът трябва да бъде буден и внимателен и да има много очи от всички страни, защото не живее само за себе си, а и за много хора (1 Тим. 3:2). Подобно на опитен и доблестен деец – пише св. Йоан Златоуст  до свещеник Руфин, – ти ще извършиш всичко, за да повдигнеш лежащите, да укрепиш и утвърдиш стоящите, да  събереш пръснаните, да изнамериш и възвърнеш загиналите, да разбиеш цялата дяволска фаланга. Аз зная, несъмнено зная, твоята душевна прозорливост, сърдечна грижливост, разсъдливост и остроумие, мъжество, непреклонност и търпение.

И така, покрай образованието си свещеникът трябва да притежава и много други качества: душата му трябва да прилича на светлина, която озарява вселената. Сам той трябва да бъде бдителен над своя живот и наблюдателен към всичко, което го окръжава, да бъде прозорлив, проницателен и да обладава ясен умствен поглед.

Такива качества трябва да притежава пастирят, ако той иска дейността му да бъде успешна.

Такъв е образът на истинския, на добрия пастир според св. Йоан Златоуст. Последният не само е изобразил в трудовете си идеалния пастир, но е бил такъв – и в Антиохия, и в Цариград. И днес, 1600 години след смъртта на св. Йоан Златоуст, този идеал не е загубил жизнеността, свежестта и значението си и продължава да бъде светъл фар за онези, които са се посветили в предана служба на Бога, Църквата и народа.

Големи са изискванията, които се предявяват към пастирите, но нека не се плашат желаещите да тръгнат по този трънлив път. Сам св. Йоан Златоуст, излагайки тези изисквания и рисувайки живот, пълен със скърби, заедно с това говори: „Въпреки тези скърби аз силно желая да ги понеса – за нас няма нищо по-приятно от тези скърби. Самата смърт, която заплашва добрия пастир, не трябва да го плаши. Няма по-хубави скърби и страдания от тези да страдаш за Христовото дело“.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Архимандрит Антим Шивачев, Църковният служител, неговото достойнство и високо пастирско служение, Стамбул, 1926.

2. Доктор Тодор Поптодоров, Омилетика, част І, С., 1956.

3. Протоиерей А. Сергеенко, Св. Иоан Златоуст с пастьІрском служении, ЖМП, 1957, кн. 5.

4. Протодякон Георги Ибришимов, Св. Йоан Златоуст като пастир и проповедник, ДК, г. ХІХ, кн. 8-9.

5. Протодякон, Георги Ибришимов, Духовни бисери от св. Отци, С., 1942.

6. Проф. А. П. Лопухин, Живот и трудове на св. Иоана Златоуста, библиотека  Творения на св. Отци, години: І; ХІ, кн. І и ІІ; ХІІ, кн. І и ІІ.

7. Проф. Илия Цоневски, Св. Иоан Златоуст, живот и дейност, ЦВ, 1957, бр. 45.

8. Проф. Илия Цоневски, Св. Иоан Златоуст за пастирското служение, Народен пастир, г. ХІ, бр. 29-30.

9. П. Черняев, Златоуст за апостол Павла, С., 1922.

10. П. Черняев, Частни писма и църковни проповеди от св. Иоанна Златоуста, С., 1923.

Бел. Тази работа е мой доклад, писан в катедрата по Патрология в Духовната академия, през 1985 г. и я публикувам по повод изпълването на 1600 години от преставането в Господа на св. Йоан Златоуст (407-2007 г.).  ДБ