Ролята на пастира в процеса на личностна промяна при зависими в контекста на психо-социална рехабилитация*

Красимир Иванов

Терапевтичните методи използвани при лечението на зависимости не сa изолирана активност, а в повечето случаи представляват поредица от действия. Най-общо, те могат да се определят в две групи: първата група са биологично ориентираните (фармакологични) интервенции, които имат за цел предимно преодоляване на невробиологичните разстройства свързани или пряко предизвикани от употребата на психо-активни вещества (ПАВ). Втората група са поведенческите и психо-социални интервенции, които имат за цел да доведат до позитивни поведенчески промени при зависимия, както и подобряване на неговото психо-социално функциониране[1].

Световната асоциация за психосоциална рехабилитация и Световна здравна организация, определят психо-социалната рехабилитация като „процес, който помага на хората да постигнат своето оптимално ниво на независимо функциониране в обществото[2]”.  Тя е система от грижи и дейности полагани за зависимия след като е преминал през периода на детоксикация[3] и биомедицинска стабилизация, Целите които си поставя психо-социалната рехабилитация на зависими са:

– Постигане на пълно въздържание от злоупотреба с ПАВ.

– Постигане на здравословен начин на живот, чрез промяна на навиците и поведенията, свързани с намиране и употреба на ПАВ, изграждане на себеутвърждаващи социално приети модели на поведение.

– Личностна промяна, изразена в постигане и утвърждаване на самоконтрол, автономност, себеразбиране и самоопределяне.

– Постигане на социална адаптация изразяваща се в задоволителни взаимоотношения в семейната, приятелската и трудовата среда[4].

Според чл. 30 (1)  от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите „програмите за психо-социална рехабилитация са психологически и/или социални дейности, които имат за цел да помогнат на хронично злоупотребяващи с наркотични вещества да достигнат до възможно най-добро ниво на социално функциониране[5].”

Според чл. 2, (1) и (2) от Наредба № 8 психо-социална рехабилитация на лица с психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на наркотични вещества, е „система от дейности и грижи, насочени към подобряване на био-психо-социалното  функциониране на индивида и неговата социална интеграция в обществото включваща психологически интервенции и социални дейности, извършвани в общността[6].”

От гореизложеното бихме могли да обобщим, че психо-социалната рехабилитация се състои в последователно и планирано прилагане на определен вид дейности за определен период от време. Нейната цел е да помогне на зависимият човек да преустанови употребата на психо-активни вещества, чрез промяна на начина по който възприема самият себе си, света и другите, тоест промяна на неговата личност[7].

Относно начина, по който определяме себе си, Диоклийският епископ Калистос Уеър пише, че отговорите на въпросите: „Кой съм аз? Какво съм аз?“, по никакъв начин не са очевидни. Ние познаваме нищожна част от себе си, докато границите на човешката ни личност са изключително обширни. Те се простират из пространството и отвъд него, в безкрайността, във времето и извън него, във вечността. При всеки от нас има скрити непостижими дълбини, които се изплъзват от възприятията ни[8].

Като пример са думите на 35-годишна жена, която е зависима към хероин и е на лечение в ДПБЛНА[9] – клинична база „Суходол“.  „Аз никога не съм се замисляла върху това, че съм човек. Винаги съм знаела, че сам наркоманка“. След кратко мълчание с лека усмивка и вълнение, замислено добавя: „Не знам, странно ми е това чувство да съм човек“. 

Има още