Излезе нова книга в областта на родното пастирско богословие

В края на 2021 година излезе от печат нова книга в областта на специалното пастирско служение. Преподавателят по Пастирско богословие и Пастирска психология и психотерапия в Богословския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – доцент д-р Иво Янев публикува своята докторска дисертация  на тема „Пастирски грижи за младите хора в риск“.

В това първо по рода си изследване на пастирските грижи за младите хора в риск, са разгледани в три основни тематични направления, съответно проследени в трите основни глави:

В Първа глава са разгледани значението на термините „хора в риск”, „млади хора в риск”, видовете основни групи млади хора в риск и е извършен анализ на трите основни групи, предмет на настоящото изследване – млади хора без родители, наркозависими и  боледуващи от СПИН/HIV млади хора.

Втора глава е посветена на сравнително-историческия анализ на извори и примери на случаи на пастирски грижи за младите хора в риск, според Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, светите отци на Църквата, църковната история и съвременното им състояние в различните поместни Православни църкви; състоянието на тази грижа в България в Българската православна църква, Римокатолическата църква и при някои протестантски деноминации, както и методите на грижа за споменатите групи млади хора.

В Трета глава се посочват и анализират специалната пастирска подготовка, участието на енорията в тази грижа, включваща църковното доброволчество, благодатният живот на Църквата в тайнствата Евхаристия, Покаяние и Елеосвещение като важен фактор при специалното душегрижие за младите хора в риск.

В заключение, доцент Янев смята, че грижата на духовника за младите хора без родители, болни от СПИН и наркозависими е необходимо да бъде поставена на основата на църковната традиция на милосърдие и грижа. Свещенослужителят с добра социална, медицинска и психологическа подготовка, с помощта на лекари, психолози и социални работници най-добре може да извърши своята грижа за тези млади хора. Не е случайно, че именно грижата за наркозависими в духовните рехабилитационни центрове бележи такъв голям успех, а духовната грижа за болни от СПИН млади хора е най-полезна за тяхното духовно, психическо и физическо състояние. С подкрепата на Църквата и нейните духовници, приемната грижа и осиновяването може да подтикне вярващите хора да поемат грижата за деца и млади хора без родители и да им даде нормално човешко съществуване, образование и християнско възпитание. Необходимо е освен това да се припомни, че създаването на прицърковни домове, в които да живеят и да се възпитават в съгласие с Христовото учение, може да спаси много млади хора от мизерията на улицата, с нейните опасности, и да им даде християнска любов и нормално съществувание.

Книгата можете да намерите при г-н Драган Бачев, тел. 088-977-1591.

Изображения: авторът Иво Янев и корица на новата книга. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-97k

Ролята на пастира в процеса на личностна промяна при зависими в контекста на психо-социална рехабилитация*

Красимир Иванов

Терапевтичните методи използвани при лечението на зависимости не сa изолирана активност, а в повечето случаи представляват поредица от действия. Най-общо, те могат да се определят в две групи: първата група са биологично ориентираните (фармакологични) интервенции, които имат за цел предимно преодоляване на невробиологичните разстройства свързани или пряко предизвикани от употребата на психо-активни вещества (ПАВ). Втората група са поведенческите и психо-социални интервенции, които имат за цел да доведат до позитивни поведенчески промени при зависимия, както и подобряване на неговото психо-социално функциониране[1].

Световната асоциация за психосоциална рехабилитация и Световна здравна организация, определят психо-социалната рехабилитация като „процес, който помага на хората да постигнат своето оптимално ниво на независимо функциониране в обществото[2]”.  Тя е система от грижи и дейности полагани за зависимия след като е преминал през периода на детоксикация[3] и биомедицинска стабилизация, Целите които си поставя психо-социалната рехабилитация на зависими са:

– Постигане на пълно въздържание от злоупотреба с ПАВ.

– Постигане на здравословен начин на живот, чрез промяна на навиците и поведенията, свързани с намиране и употреба на ПАВ, изграждане на себеутвърждаващи социално приети модели на поведение.

– Личностна промяна, изразена в постигане и утвърждаване на самоконтрол, автономност, себеразбиране и самоопределяне.

– Постигане на социална адаптация изразяваща се в задоволителни взаимоотношения в семейната, приятелската и трудовата среда[4].

Според чл. 30 (1)  от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите „програмите за психо-социална рехабилитация са психологически и/или социални дейности, които имат за цел да помогнат на хронично злоупотребяващи с наркотични вещества да достигнат до възможно най-добро ниво на социално функциониране[5].”

Според чл. 2, (1) и (2) от Наредба № 8 психо-социална рехабилитация на лица с психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на наркотични вещества, е „система от дейности и грижи, насочени към подобряване на био-психо-социалното  функциониране на индивида и неговата социална интеграция в обществото включваща психологически интервенции и социални дейности, извършвани в общността[6].”

От гореизложеното бихме могли да обобщим, че психо-социалната рехабилитация се състои в последователно и планирано прилагане на определен вид дейности за определен период от време. Нейната цел е да помогне на зависимият човек да преустанови употребата на психо-активни вещества, чрез промяна на начина по който възприема самият себе си, света и другите, тоест промяна на неговата личност[7].

Относно начина, по който определяме себе си, Диоклийският епископ Калистос Уеър пише, че отговорите на въпросите: „Кой съм аз? Какво съм аз?“, по никакъв начин не са очевидни. Ние познаваме нищожна част от себе си, докато границите на човешката ни личност са изключително обширни. Те се простират из пространството и отвъд него, в безкрайността, във времето и извън него, във вечността. При всеки от нас има скрити непостижими дълбини, които се изплъзват от възприятията ни[8].

Като пример са думите на 35-годишна жена, която е зависима към хероин и е на лечение в ДПБЛНА[9] – клинична база „Суходол“.  „Аз никога не съм се замисляла върху това, че съм човек. Винаги съм знаела, че сам наркоманка“. След кратко мълчание с лека усмивка и вълнение, замислено добавя: „Не знам, странно ми е това чувство да съм човек“. 

Има още

СПИН: Утвърждаване на любовта към ближния*

(Пастирска грижа за хора страдащи от СПИН/HIV)

Иво Янев

През последните години в целия свят се разпространява една от най-тежките болести нападали човечеството през последните векове – болестта СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност – AIDS-Аcquired immune deficiency sindrom[1]).

Обща информация за болестта

СПИН е тежко вирусно заболяване на имунната система, в резултат на което се развиват опортюнистични инфекции и неоплазии, които водят до смърт. За пръв път вирусът на СПИН е разпознат през 1981 година в САЩ. Сега се знае, че вирусът на СПИН поразява определен вид бели кръвни клетки-линфоцити (така наречените Т-хелпери или клетки-помощници[2]). Тези клетки играят ключова роля при осъществяване на имунната система на организма, затова и заболяването е животозастрашаващо. Проникналият в клетките вирус, може да остане в тях известно време без да се възпроизвежда. През този период, който може да трае от няколко месеца до няколко години, не се наблюдават признаци на вирусна инфекция. След развиването и размножаването му започва масово унищожаване на значителна част от линфоцитите, което води до срив на имунната система и до клинични прояви на имунна недостатъчност[3]. Понастоящем болните от СПИН наброяват повече от 34 милиона, затова Православната църква обръща особено внимание при обгрижването на тези болни наши събратя и сестри.

Мястото на Църквата и духовенството в грижата за болните от СПИН и носителите на ХИВ

Църквата и нейните пастири имат изключително важно положение при предпазването на подрастващите от болестта СПИН и за грижата за тези, които са заболели от тази болест. Енорийският свещеник чрез проповедите си по време на богослужение, чрез беседи в неделното училище или пък при лични събеседвания с юношите трябва да им разяснява физическата, психическата и духовната опасност от тази тежка болест. Разбира се, на първо място самият пастир трябва да бъде образован и да се запознае с най-съвременните данни за болестта СПИН.

В Еладската православна църква още от времето на Атинския архиепископ Христодул (1939-2008) се извършва сериозна пастирска грижа за болните от СПИН млади хора. Важен момент, който поставя началото на промяна в отношението на църковните и богословски среди в Гърция, е словото на архиепископа пред студентите от град Волос на тема AIDS: Αληθεύοντες εν Αγάπη – Μια Στάση Ευθύνης Συλλογικής και Ατομικής (СПИН: Утвърждаване в обичта – една позиция на отговорността на общността и индивида). В това слово той излага своето твърдение, че болестта СПИН е дошла да покаже, доколко липсват любовта и състраданието у обикновения вярващ, а и особено в неговите пастири. Според архиепископа гръцкото общество твърди и парадира, че е християнско, а всъщност чрез болестта СПИН се вижда, че у него няма състрадание и любов към болния, към ближния, изпаднал в нужда. Хората, болни от СПИН, са наши братя, нуждаещи се от обич. Употребата на предпазни средства при полов акт не решава проблема, защото опасността от тази болест продължава да съществува. Единственият възможен начин на спасение е гърците да се върнат в лоното на своята Църква и да възстановят в душите си учението на Спасителя Господ Иисус Христос за чист нравствен и физически живот[4].

Друг важен момент по отношение на тази болест е обръщението на архиепископ Христодул по случай 1-ви декември – международния ден за борба с болестта СПИН, през 2006 година. В това свое слово той обръща внимание на християните, че СПИН става все по-опасна за младото население на Гърция, и че единственият начин за нейното ограничаване е превенция на всички нива на гръцкото общество, която ще се осъществи чрез укрепването на морала на гърците[5]. Въз основа на тези две послания сред духовенството и богословите се затвърждават два основни извода. Първият е мнението, че СПИН не е позорен отпечатък върху живота на болния, а е болест като всички останали и всеки вярващ е длъжен да се грижи според възможностите си за тези болни, така както се полагат грижи за всички страдащи от тежки и неизличими болести. И второ – най-важната отговорност на Църквата в случая е да възпита младите хора в истинска любов към Бога, спазване на Неговите заповеди и чист живот в Христа. Всичко това ще предпази младият човек при съзряването му и през целия му живот. От друга страна този човек, когато създаде семейство, ще възпитава децата си в православието и така ще ги подготви, че те от своя страна да живеят чист живот. Последният извод трябва да стане основата, върху която пастирите и вярващите трябва да се борят срещу СПИН.

Има още