Доц. д-р Александър Омарчевски, гл. асистент Павел Павлов

В наше време изключителна важност придобива богословското изповедничество, като посвещаване на мислите и волята на Църквата, като живо влизане в разума на Истината. В този смисъл размисълът над миналото, оценката за него по съвест и приемането на историческата истина без страх е изключително необходимо за всички, за които Църквата стои в центъра на всички техни стремежи и надежди.  Оценка, която по-скоро трябва да разбираме като въпрос, отколкото като отговор или “съд”.

Разговорът по горе зададената тема вече е проведен в редица от съседните богословски школи – като гръцката и сръбската. В нашето родно богословие, по много причини този разговор все се отлага. Наистина има ред уважителни причини: последни създаваме висша богословска школа; при нас е най-силно влиянието на руското богословие, което като че ли малко ни обезличава; неприятна историческа съдба през ХХ век – загубени войни, национални разочарования, комунистически режим и така нататък. От създаването на факултета, едва в последно време, като че ли имаме за първи път шанса да не бъдем чак толкова конюктурни. Много от нашите предшественици бяха подвласни на изгарящото национално чувство, други на марксизма и ленинизма, трети се изживявахме като демократи. Едните приемаха крайно позитивиска методология, другите историческия материализъм, третите – методиката на плурализма. Резултатът е такъв, че днес ние нямаме лице, нямаме изграден образ и идентичност. Ако непрекъснато се подчиняваме на външната конюнктура и на политическата целесъобразност, трябва постоянно да променяме себе си според нея, а тя понякога придовива доста жалки и смешни контури.

Богословието на историята е коренно различно от историята на богословието: първото се занимава с назначението, смисъла, Божия промисъл за личностите, събитията и нещата, а второто се занимава с факти, събития и мнения. В светоотеческото православно предание акцентът пада върху богословието на историята, в което историята на спасението е негов център и отправна точка, докато в “школското” богословие се набляга на историята на богословието. Така бихме могли да се замислим върху учебните програми на нашия факултет, където повечето от дисциплините са изградени и се преподават на основата на историческата или историко-критичната методология. Споменавам: Библейска история, Библейска археология, История на междузаветната епоха, История на текста, История на Палестина, История на религиите, История на философията, История на изкуството, История на етическите системи, История на Омилетиката, Патрология, изградена върху чисто историческа методология, История на догматите, История на инославните изповедания. Толкова много история! От друга страна Историята на Църквата, естествено също е развивана в исторична переспектива, което ни лишава от традиции и опит в богословието на историята. В това именно се състои трудността, но и предизвикателството пред тези, които се заемат с разработването на тази дисциплина.

На съвремената богословска дисциплина История на Църквата е необходим преди всичко исторически синтез. Синтез който следва изминалите десетилетия на проучване и анализ. Синтез който се твори от съвремеността, която ние трябва да намерим в самите себе си. Историята е тълкуване на събитията, на скритото им значение и смисъл. Отец Георги Флоровски казва, че православният богослов може да намери единствено в светоотеческото предание вярно мерило и жив извор за съзидателно вдъхновение. Откъсването от това предание винаги е довеждало до духовни провали, беди и трагедии. Ако желаем богословско възраждане и пробуждане трябва да знаем, че то се постига преди всичко със задаването на въпроси, а не толкова с получаването само на отговори.

Много по-важно и необходимо е разбирането и осмислянето на историята, а не просто нейното знаене и разказване. Историята като среща, свързване, сливане на миналото и бъдещето или разглеждане на миналото в една есхатологична перспектива (както в иконопочитанието, където време и вечност са обединени в иконата). „Историята, в най-добрия си и задълбочен аспект, е история на прозрението или водачеството на Духа, което е отразено в литургията“, казва Е. Фаруджа. Една е работата на историка, който на базата на фактите и документите описва отминалите събития, друга е задачата на богослова, изкусил се да се занимава с историята на Църквата. Второто е много по-трудно, защото трябва не просто да се описва миналото, а изследвачът-богослов да влезе в живота на Църквата, да се влее във вечния живот, в Христос (,,Аз съм пътят и истината и животът” – Иоан 14:6). За това не е достатъчна само една чисто научна методология, а по скоро е задължително участието в живота и съзнанието на Църквата. „Църковният историк е неизбежно и богослов. Той непременно проявява своя личен избор и поема отговорност. От друга страна, наложително е и богословите да съзнават тази широка историческа перспектива, в която постоянно се обсъждат и разбират въпросите на вярата и учението. Анахроничният език трябва старателно да се избягва. Всяка епоха трябва да се разисква според своите собствени условия“.

Друг е въпросът за широката историческа перспектива, в която е необходимо да се разглеждат събитията от живота на Църквата в определения исторически период. От една страна, не е възможно да се гради богословско-историческо изследване, без да се познава Преданието на Църквата, която е живот в Светия Дух (отец Георги Флоровски, Владимир Лоски, отец Юстин Попович, отец Иоан Майендорф, отец Александър Шмеман и други). От друга страна, необходимо е да се търсят началата на определената събитийност, да се анализират отделните традиции, в контекста на които се налага да живее и да свидетелства Църквата в определеното време. Много важно е да се изгради, на основата на синтеза, една позиция, която изследователят да защитава. По целия път на изграждането и защитаването на тази позиция е изключително важно непрекъснатото общение с Живота-Христос и постоянна молитва за изпросване благодатта и водачеството на Светия Дух. Накрая, необходима е и вярата, че сме участници в Божията Любов, която е основата на всичко (1 Коринтяни 13 глава).

ДИСЦИПЛИНА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА В БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ

Историческото богословие в България започва да се развива още от средата на ХІХ в. Поради историческата обстановка тогава и липсата на изградена родна школа е разбираемо, че в началото нуждата от пособия в този важен раздел от богословието е била задоволявана най-вече с преводни съчинения. Сред тях могат да бъдат споменати учебниците на История на Църквата на Д. Душанов, Е. Смирнов, Ст. Станимиров, П. Смирнов и П. И. Малицки, издавани от Св. Синод и използвани дълги години като учебни пособия в духовните училища. Това са пособия по Обща история на Църквата, в някои от които има и откъслечни данни за отделните поместни църкви. Постепенно в този период започват и специални изследвания за историята на отделни поместни Православни църкви. Тук следва да се спомене приносът на известния руски църковен историк Е. Голубински, чиито трудове „Краткий очерк истории Православных церквей – Болгарской, Сербской и Румынской“ и „История Русской церкви“ (два тома), са широко използвани в обучението по църковна история у нас, макар и без да са били превеждани. В този период започва и постепенното обособяване у нас на дисциплината История на БПЦ благодарение трудовете на Марин Дринов, Константин Иречек, Тодор Бурмов, Димитър Цухлев, Станимир Станимиров и други.

През този период на първоначално натрупване до двадесетте години на ХХ век се създава една добра база за развитието на дисциплините в областта на историческото богословие. Откриването на Богословския факултет допринася съществено за издигането на българската църковноисторическа наука и поставянето ѝ на солидни академични основи. Периодът на преводните и компилативните църковноисторически трудове постепенно е преодолян и последван от създаването на солидни оригинални български изследвания и учебни пособия. Още със създаването на Богословския факултет в него е създадена Катедра по Църковна история с три учебни дисциплини: Обща църковна история, Българска църковна история и История на съвременните православни и на славянските църкви. Последователно в нея се трудят: Михаил Поснов, Иван Снегаров, Камен Динков Бабалъков, Тодор Събев, Христо Стоянов Христов. Понастоящем щатни преподаватели в катедрата са Александър Омарчевски и Павел Павлов.

По-долу представяме библиография на по-важните съчинения на всеки от тях.

1. Проф. д-р Михаил Емануилович Поснов (1873-1931)

Роден в Рязанска губерния, Русия. През 1890 г. завършва Киевската Духовна Академия, в която по-късно е и професор. През 1920 г. напуска Русия и заедно със семейството си се установява в България, където продължава изследователската и преподавателската си работа. От 1924 до 1928 г. е редовен професор в Богословския Факултет на Софийския държавен университет.

Публикации:

Идея завета Бога с израильским народом в Ветхом Завете. (Опыт богословско-философского обозрения истории израильского народа). Богуслов, 1902. (Магистърска дисертация).

Взаимодействие двух факторов в истории израильского народа – божественного и человеческого. Киев, 1903.

Иудейство. (К характеристикам внутренней жизни еврейского народа в послепленное время). Киев, 1906.

К вопросу об источиках христианского вероучения и задачах его. СПб., 1906.

О судьбах библейского Израиля. Киев, 1907.

Новые типы построения древней истории Церкви. (Вступительная лекция, прочитанная в Университете Св. Владимира, 30 сентября 1908 г.). Киев, 1909.

Первая христианская община и коммунизм. // Христианское чтение, 1909, 4-5.

О личности Основателя христианской Церкви. СПб., 1910.

Евангелие Иисуса Христа и “Евангелие” апостолов о Христе. Киев, 1911.

Гностицизм и борьба Церкви с ним во втором веке. (Реч, произнесенная на торжественном заседании Киевской Духовной Академии, на годичном акте, 26 сентября 1912). Киев, 1912.

Гностицизм второго века и победа христианской Церкви над ним. Киев, 1917. (Докторска дисертация).

Самарийские маги – христианские ересиархи І в. Киев, 1917; СПб., 1918.

История на християнската Църква или история на християнската религия или всеобща история на религиите? // ГСУ-БФ, т. І, 1923-1924.

Първият Вселенски Никейски събор. // ГСУ-БФ, т. ІІ, 1924-1925.

Първият Вселенски събор в Никея и значението му. (По случай 1600 г. – 325-1925). // ЦВ, 23/1925.

Проблеми и въпроси, повдигнати в западната богословска литература по повод 1600 г. юбилей на Никейския събор (325 г.). // ГСУ-БФ, т. ІІІ, 1925-1926.

Няколко думи за примата на Римския папа. // ГСУ-БФ, т. ІІІ, 1925-1926.

Монашеството през ІV-ІХ векове. // ГСУ-БФ, т. ІV, 1926-1927.

Сардикийският събор и неговата канонична дейност. // ГСУ-БФ, т. ІV, 1926-1927.

Византинизъм в историята на древната християнска Църква. // ГСУ-БФ, т. V, 1927-1928.

Историческа справка по въпроса за състава на древните събори и за реда, по който са се решавали въпросите на тях. // ГСУ-БФ, т. V, 1927-1928.

Император Александър ІІ като освободител на руския и българския народ. // ЦВ, 9/1928.

Славянските народи и християнската Църква. (Общ очерк). // ДК, 6/1928.

История на християнската Църква. т. І-ІІ. До разделението на църквите (1054 г.). С., 1933; С., 1993.

История на Църквата. т. ІІІ. Избрани съчинения. С., 1994.

2. Акад. д-р Иван Снегаров (1883-1971)

Роден в гр. Охрид. Завършил Духовната Семинария в Цариград (1899-1906) и Духовната Академия в Киев (1908-1912) със степен „кандидат по богословие“. Учител в Цариграската Дух. Семинария, Софийската Дух. Семинария и др. училища. От 1933 г. изв. член на БАН, а от 1943 г. – редовен член, академик. Редовен доцент в БФ от 1.4.1926 г., изв. проф. от 1.7.1929 г., а от 11.3.1933 г. – редовен проф. От 1959 г. – д-р на богословието.

Публикации:

Положението на Охридската архиепископия от възстановяването на Второто българско царство до 1234 г. // Минало, 7,8/1912; 9/1914.

Велико светило над българска земя. (Св. Климент Охридски и неговото духовно-културно значение). С., 1917.

Из Скопските книгохранилища. // Нов подем, 9-10/1918.

Охридската патриаршия. (Нейният произход, граници и епархии). С., 1919.

Националното и обществено значение на българските църковни борби. С., 1920.

По пътя на българския първоучител Наум. С., 1920.

История на Охридската архиепископия. (От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците). т. І. С., 1924.

Нови данни за българщината в Македония. // МП, 4/1925.

Книжовни опити на охридско  наречие с гръцко писмо. // МП, 4/1925.

Византийски свидетелства от ХІ-ХІІІ в. за българския характер на Македония. // МП, 5-6/1925.

Жития на народни светии, писани на охридско наречие с гръцко писмо. // МП, 5-6/1925.

Унищожението на Охридската архиепископия. (Подготвителен процес, причини и значението ѝ през време на църковната борба). // ГСУ-БФ, т. ІІІ, 1925-1926.

Унищожението на Охридската патриаршия и влиянието на елинизма в България. // МП, 3/1926.

Брачното право на Охридската архиепископия в ХІІІ в. (При архиепископ Димитър Хоматиан). // ДК, 28-31/1926.

Българският първоучител св. Климент Охридски. (Живот и дейност). // ГСУ-БФ, т. ІV, 1926-1927.

Св. Климент Охридски. С., 1927.

Принос към историята на просветителното дело в Македония. Една автобиография на Кузман Шапкарев от 1864 г. // МП, 1,2/1927.

Няколко думи за Хоматиановия сборник, издаден от Питра. // ГСУ-БФ, т. ІV, 1926-1927.

Град Охрид. (Исторически очерк). // МП, 1,2,3/1928.

Поява, същност и значение на богомилството. // БИБ, 3/1928.

Отношенията на Българската църква и другите Православни църкви след провъзгласяването на схизмата. // ЦА, кн. ІІІ-V (1926-1928). С., 1929.

Положението на Охридската църква от падането на Охрид под турците (1394) до 1557 г. // МП, 3, 4/1929.

Към въпроса за независимостта на Молдавската църква от Охридската през ХІ в. // МП, 3/1929.

Руски опити за предотвратяване и вдигане на схизмата. // МП, 1,2/1929.

Нов препис на кодекса на Охридската архиепископия. // ГСУ-БФ, т. VІІІ, 1930-1931.

Митрополит Максим като проповедник. // Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим. С., 1931.

История на Охридската архиепископия-патриаршия от падането й под турците до нейното унищожение (1394-1767 г.). С., 1931.

Поглед към изворите за св. Никола Софийски. // ГСУ-БФ, т. ІХ, 1931-1932.

Учредяването на Българската православна църква. // МП, 1/1932.

Пак за епархията на св. Климент Охридски. // МП, 1/1932.

Старият търновски кодекс. // Сборник в чест на проф. Л. Милетич за седемдесет-годишнината от рождението му (1863-1933). С., 1933.

Пропуски и грешки в издадените книжовни паметници за св. Никола Софийски. // ГСУ-БФ, т. ХІ, 1933-1934.

Старият търновски църковен кодекс. // ГСУ-БФ, т. ХІ, 1933-1934; т. ХІІ, 1934-1935; т. ХІІІ, 1935-1936.

Един важен български документ от Корчанско. // МП, 1/1934.

Търновски митрополити в турско време. // Сп. БАН, 52/1935.

Исторически поглед върху духовния живот в Солун до ХІХ в. // МП, 3,4/1935.

Възраждането на българщината в Солун. // МП, 1,2/1936.

Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. С., 1937.

Нов кодекс на Търновската митрополия. // Сп. БАН, 31/1937.

Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. // Сп. БАН, 56/1937.

История на Александрийската патриаршия. // ДК, 4/1938.

Скопската епархия. Исторически очерк и възражения върху съчинението на проф. Р. Груич “Скопска митрополjа” (Скопие, 1935). // ГСУ-БФ, т. ХV, 1937-1938; т. ХVІ, 1938-1939.

Св. Климент Охридски. С., 1939.

Сто години от основаването на първата българска печатница. С., 1939.

Първата българска печатница. // МП, 3,4/1939.

Един Охридски документ. // МП, 3,4/1939.

Към историята на Охридската архиепископия-патриаршия. // МП, 1,2,3/1940.

Завет на св. Иван Рилски. // Сборник в памет на проф. Петър Ников; ИБИД, 16-17/1940.

Делото на св. Климент Охридски. // ГСУ – Официален отдел, 1940-1941. С., 1942.

Друг Търновски църковен кодекс. // ГСУ-БФ, т. ХVІІІ, 1940-1941.

Климент Търновски. // Търновски епархийски вести (Специален брой по случай 100-годишнината от рождението на митрополит Климент Търновски – Васил Друмев, 1841-1941). Търново, 1942.

Учредяването на Московската патриаршия (1589-1721) и Охридската архиепископия. // МП, 1/1942.

Проф. Петър Ников. (Паметна бележка). // Отпечатък от Летопис на БАН, кн. 22 (1938-1939). С., 1942.

Един препис на Паисиевата история в Преображенския манастир. // МП, 2/1942.

Три гръцки поменици от с. Арбанаси (Търновско). // ГСУ-БФ, т. ХХ, 1942-1943.

Българският дух на Охридско-Преспанската епархия преди Освобождението на България (1878 г.). // МП, 4/1943.

Исторически вести за Търновската митрополия. // ГСУ-БФ, т. ХХ, 1942-1943.

Кратка история на съвременните православни църкви. т. І: Иерусалимска, Антиохийска, Александрийска, Цариградска, Кипърска, Синайска и Грузинска. С., 1944; т. ІІ: Българска, Руска и Сръбска. С., 1946; т. ІІІ: Кратък исторически очерк за поместните православни църкви (Ромънска, Гръцка, Албанска, Полска, Финландска, Чехословашка и бившите прибалтийски църкви). С., 1948.

Българската екзархия. // ДК, 1/1945.

Ромънската православна църква. (Кратък исторически очерк). От основаването на Влашкото и Молдовското княжество до тяхното съединение (ХІІІ в. – 1861). // ГСУ-БФ, т. ХХІІІ, 1945-1946.

Руската църква и Отечествената война. // ЦВ, 38-39/1945.

Гръцки кодекс на Пловдивска митрополия. // Сп. БАН, 41-42/1946.

Църквата и народната просвета. С., 1946.

Българската схизма от гръцко (еладско) гледище. // ДК, 3,4/1946.

Възстановяване на Охридската архиеписокпия. // ДК, 1/1946.

Българската и Руската православна църква. // ЦВ, 20-23/1946.

Цар Фердинанд (1887-1918) и Българската църква. // ДК, 8/1946.

Българска църковна история. Циклостилни записки по лекциите на проф. Ив. Снегаров. С., 1947.

Коронясан ли е бил княз Симеон в Цариград през 913 г.? // ГСУ-БФ, т. ХХІV, 1946-1947.

Ролята на Русия в духовното ни освобождение. // Сборник 75 години Българска духовна екзархия. С., 1947.

Гръцки кодекси на Пелагонийската митрополия. (Принос към историята на Пелагонийската епархия). // ГСУ-БФ, т. ХХV, 1947-1948.

Богословието като наука и неговото значение за християнската Църква. // ДК, 5/1948.

Първата българска патриаршия. (Произход, патриарси и седалища), ч. 1. // ГСУ-БФ, т. ХХVІ, 1948-1949; ч. 2. // ГДА, т. І (ХХVІІ), 1950-1951.

Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. // Сп. БАН, кн. 41-42. С., 1949.

Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове (Х-ХV в.). С., 1950.

По периодизацията на българската история. // ИП, 1/1951.

Неизвестен досега препис на разказа “Чудо с българина Георги”. // ИИБИ, 3-4/1951.

Принос към биографията на Неофит Рилски. (Гръцки писма до него). С., 1951.

Проповедта на ап. Павла в гръко-римския свят. // ДК, 7-8/1951.

По въпроса за класите и класовите отношения през Възраждането. // ИП, 2/1951.

Взаимоотношения Болгарской и Русской православных церквей до и после провозглашения схизмы (1872 г.). // ГДА, т. ІІ (ХХVІІІ), 1951-1952.

Атонският въпрос. // ДК, 8/1952.

Отец Паисий Хилендарски. // ДК, 3/1953.

Българска патриаршия. // ДК, 5-7/1953.

Културни и политически връзки между България и Русия през ХVІ-ХVІІІ в. С., 1953.

Зараждане на национално-освободителната идеология. // История на България. т. І. С., 1954.

Борбата за културно-национална самостойност. Просветно движение. Църковно-национална борба. // История на България. т. І. С., 1954.

Културно движение. Просветно движение и книжнина. Развитие на изкуството. // История на България. т. І. С., 1954.

Неиздадени български жития. І. Приложено житие на св. Климент Рилски. ІІ. Кратко житие на св. Кирил Философ. ІІІ. Житие на Търновския патриарх Иоаким І. // ГДА, т. ІІІ (ХХІХ), 1953-1954.

Антиохийската патриаршия. (По случай 50-годишното архиерейско служение на Антиохийския патриарх Александър ІІІ). ЦВ, 26/1954.

Старобългарският разказ “Чудо на св. Георги с българина” като исторически извор. // ГДА, т. ІV (ХХХ), 1954-1955.

Предстоятели на Българската църква от нейното основаване до учредяване на Българската екзархия (870-1870). // НП, 17/1955.

По въпроса за спахии-мюсюлмани. // ИП, 6/1955.

Неиздадени преписи на гръцки служби на Климент Охридски. // ГДА, т. V (ХХХІ), 1955-1956.

Християнството в България преди покръстването на княз Бориса (865 г.). // ГДА, т. V (ХХХІ), 1955-1956.

Епархийските списъци като извор за християнизирането на балканските славяни. // ИИБИ, 6/1956.

Из старините в Македония. (Надписи, приписки, летописни бележки). // ГДА, т. VІ (ХХХІІ), 1956-1957.

Материали за историята на българската просвета през Възраждането. Писма на Н. Палаузов, В. Априлов и Сп. Палаузов. // ИАИ, 1/1957.

Архивен институт при БАН. (Задачи, постижения и пречки. // ИАИ, 1/1957.

Житието на Климент Охридски. // ИИБИ, 7/1957.

Дейността на българския екзарх Йосиф І в навечерието на Балканската война и след нея. // ГДА, т. VІІ (ХХХІІІ), 1957-1958; т. ІХ (ХХХV), 1959-1960.

Турското владичество – пречка за културното развитие на българския народ и другите балкански народи. С., 1958.

Принос към биографията на Райко Попович. С., 1959.

Преписка на Иван Шишманов с ориенталисти и византолози (1895-1926). // ИАИ, 2/1959.

Съветският опит като основа в работата. // ИАИ, 2/1959.

Народите на България и Гърция трябва и могат да живеят в дружба. // РД, 280/1960.

Гръцки документи за Рилския манастир. // ГДА, т. Х (ХХХVІ), 1960-1961.

Нашият възрожденец Димитър Миладинов. // РД, 166/1961.

К истории культурных связей между Россией и Болгарией в конце ХІV – начале ХV в. // Сборник “Международные связы России до ХVІІ в.”. М., 1961.

Les sources sur la vie et l’activité de Clement d’ Ochrida. // Byzantino-bulgarica. I. Sofia, 1926.

По въпроса за епархията на Климент Охридски. // ИИБИ, 10/1962.

За родното място на Паисий Хилендарски. // Сборник Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762-1962). С., 1962.

Родоначалникът на Българското национално възраждене. (Паисий Хилендарски). // РД, 196/1962.

Културното състояние на древните българи през VІ-Х в. // Изкуство, 4,5/1962.

Къде се е намирал средновековният град Главиница (Главеница). // Археология, 3/1963.

Обществената мисъл в Първата българска държава (680-1018). // Славянска филология. Материали за V Международен конгрес на славистите. БАН, 5/1963.

Черноризец Храбър – Хиляда и сто години славянска писменост (863-1963). // Сборник в чест на Кирил и Методий. С., 1963.

К 200-летии выхода в свет Истории славяноболгарской Паисия Хилендарскаго. // Вопросы истории. 2/1963.

Идеите на отец Паисий Хилендарски (Историко-методологически и обществено-политически преглед). // ГДА, т. ХІІІ (ХХХІХ), 1963-1964.

Кодекс (кондика) на църквата “Св. Георги” в Струга. Увод и документи (1792-1912). С., 1964.

Гръцки документи на Рилския манастир. // ГДА, т. ХІV (XL), 1964-1965; т. ХVІІ (XLIII), 1967-1968.

1100 години от покръстването на българския народ. С., 1966.

Българската екзархия. Произход, същност и значение. С., 1969.

Манастирът “Свети Наум” при Охридското езеро. (Произход, развитие, културно значение). С., 1972.

3. Ст. преп. Камен Динков Бабалъков (1903-1980)

От 1.10.1954 г. хоноруван преподавател по ОИЦ до 1971 г.

Публикации:

История на Българската църква. (Четива). С., 1954; Враца, 1992.

История на славянските и тем съседни православни църкви. Учебник за V кл. на Духовната семинария. С., 1960.

Начало на Църквата и нейното външно развитие в пределите на Палестина през І, ІІ и ІІІ в. // ГДА, т. ХІ (ХХХVІІ), 1961-1962.

Външното развитие на Църквата през първите три века в други азиатски страни. // ГДА, т. ХІІ (ХХХVІІІ), 1962-1963.

Външното развитие на Църквата през първите три века в Мала Азия. // ГДА, т. ХІІІ (ХХХІХ), 1963-1964.

4. Проф. д-р Тодор Събев Тодоров (1928-)**

Аспирант по ЦИ от 28.9.1951 г.; 1.10.1954 г. – асистент; от 1.4.1959 г. – доцент; от 1.11.1966 г. – проф. в Духовната Академия (до 1989 г.).

Публикации:

Из историята на християнската Църква. (Религиозно и нравствено състояние на християните през първите три века). С., 1958.

Поглед върху основаването и църковно-народностното служение на Българската екзархия. // ГДА, т. ІХ (ХХХV), 1959-1960.

Отец Паисий Хилендарски. (Епоха, личност, дело, значение). // ГДА, т. ХІІ (ХХХVІІІ), 1962-1963.

Автокефалия, патриаршество и удостояване с тях. (Автокефална уредба и патриаршеско достойнство на БПЦ) // Десет години Българска патриаршия. 1953-1963. С., 1963.

Автокефалия и патриаршески статут в църковното устройство на православния Изток. // ДК, 11-12/1963.

Отец Паисий Хилендарски. ч. ІІ // ГДА, т. ХІV (ХL), 1964-1965.

Проникване на християнството в България до 865 г. // ГДА, т. ХV (ХLІ), 1965-1966.

Житията и службите на св. Климент Охридски като исторически извори. // ГДА, т. ХVІ (ХLІІ), 1966-1967.

Мисионерското дело на св. апостол Павел и неговите първи ученици на Балканския полуостров. // ДК, 7-8/1967.

Октомврийската революция през погледа на църковния историк. // ДК, 11-12/1967.

Световна конференция “Църква и общество” (в съавторство с проф. Ив. Панчовски). С., 1967.

Църковно-календарният въпрос. С., 1968.

Влияние на св. Григорий Назиански върху св. Кирил Славянобългарски. ч. І. // ГДА, т. ХVІІІ (ХLІV), 1968-1969.

По някои въпроси на хазарската мисия. // Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник по случай 1100-годишнината от смъртта му. С., 1969.

Историкът Иван Снегаров. // Славяни, 4/1969.

Основаване на Българската църква. // ГДА, т. ХІХ (ХLV), 1969-1970.

Основаване, първоначално устройство и междуцърковно положение на Българската архиепископия. // ДК, 5-6/1970.

Славянските просветители светите Кирил и Методий в Българското възраждане. // Свети Кирил Константин Философ. Юбилеен сборник от материали за църковното честване на 1100-годишнината от блажената му кончина. С., 1971.

Пространното житие на Константин-Кирил Философ първостепенен исторически извор за хазарската мисия. // Константин Кирил Философ. Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му. С., 1971.

Учредяване и диоцез на Българската екзархия до 1878 г. С., 1973.

Св. Атанасий Велики – трибун на Православието по историческия път от Никея до Сердика. // ДК, 10/1973.

В памет на един многозаслужил историк, църковнообществен деец и патриот. // ЦВ, 11/1974.

Принос към историята на движението за църковно-национална независимост (ХІХ в.). Документи от Централния църковен историко-археологически музей – текст, кратък коментар и обобщително историческо изследване. // ГДА, т. ХХІІІ (ХLІХ), 1973-1974. (В съавторство с Румен Василев).

Църковно-родолюбивото дело на св. патриарх Евтимий, въплътено в историографските му произведения. // ДК, 3/1976.

Българската православна църква и национално-освободителното движение. // Априлското въстание и Българската православна църква. с., 1977.

Развитие на богословската наука в България, раздел Църковна история. // ГДА, т. ХХІV (L), 1974-1975.

Древната Иерусалимска църква от основаването ѝ до Първия вселенски събор (33-325). // ГДА, т. ХХV (LІ), 1975-1976.

Развитие на църковната историография в Първата българска държава. // Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. І, 1978.

Делото на св. братя Кирил и Методий и техните ученици в българската църковна историография от ІХ-Х в. // ДК, 4/1978.

Учредяване и възход на Патриаршията в Първата българска държава. // Българската патриаршия през вековете. С., 1980.

Междуцърковно положение. // Българската патриаршия през вековете (в съавторство с Николай Кочев и Христо Стоянов). С., 1980.

Охридската архиепископия-патриаршия. // Българската патриаршия през вековете (в съавторство с Трендафил Кръстанов). С., 1980.

Българо-руско братство и сътрудничество в периода на османското иго. // Църквата и съпротивата на българския народ срещу османското иго. Юбилеен сборник по случай 100 години от Освобождението (в съавторство с Христо Ст. Христов). С., 1981.

Православнана ни църква и 1300-годишнината на Българската държава. Единадесет века в служба на народа и Родината. (Доклад, изнесен на тържественото събрание в салона на БАН, 6.VІ.1981 г., посветено на юбилейната годишнина). // Поклон пред тринадесетвековната ни Родина. С., 1983.

Българската автокефалия и Майката Църква – Вселенската патриаршия през ІХ-Х в. // Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. ІІ, 1984.

Самостойна народностна църква в средновековна България. С., 1987.

5. Проф. д-р Христо Стоянов Христов (1941-2000)

Роден в гр. Пазарджик. Завършил богословие в Духовната Академия „Св. Климент Охридски“ през 1965 г. Специализирал в Женева, Швейцария през 1966-1967 г. Асистент по История на Църквата в Духовната Академия от 1971 г. Кандидат на богословието през 1972 г. Доцент през 1979 г. Професор от 1986 г.

Публикации:

Русия и Освобождението на България. // ДК, 3-4/1968.

Борба за църковна независимост. // Славяни, 12/1969.

Д-р Стоян Чомаков и църковната борба. // Сто години от учредяването на Българската екзархия. С., 1971.

In memoriam. Patriarch Kyril. // Christliche Friedenskonferenz (Zeitschrift), № 36, Praha, 1971.

Васил Левски – Апостол на свободата. // ДК, 2/1973.

Заслугите на св. Василий Велики за мира в Древната църква. // ДК, 4/1975.

Протестантските мисии в България през ХІХ в. ч. 1. // ГДА, т. ХХVІ (LІІ), 1976-1977.

Протестантските мисии в България през ХІХ в. ч. 2. // ГДА, т. ХХVІІ (LІІІ), 1977-1978.

Междуцърковно положение. // Българската патриаршия през вековете (в съавторство с Тодор Събев и Николай Кочев). С., 1980.

Из историята на иконоборството: 717-741. // ГДА, т. ХХХ, (LVІ), 1980-1981.

Начало и развитие на братските връзки между българи и руси (VІІ-ХІV в.). // Църквата и съпротивата на българския народ срещу османското иго. Юбилеен сборник по случай 100 години от Освобождението. С., 1981.

Българо-руско братство и сътрудничество в периода на османското иго. // Църквата и съпротивата на българския народ срещу османското иго. Юбилеен сборник по случай 100 години от Освобождението (в съавторство с Тодор Събев). С., 1981.

Втори вселенски събор. (Кратък исторически обзор). // ДК, 1/1982.

Подготовка и свикване на Шестия вселенски събор. (Кратък исторически обзор). // ДК, 2/1982.

Врачанска епархия. Исторически обзор. // Богослужебно последование и житие на св. Софроний Врачански (1739-1813) с исторически очерци за неговата “Врачанска епархия” и за Черепишкия манастир. Юбилеен сборник по случай 70 г. от блажената кончина на светителя. С., 1983.

Византия и покръстването на българите. // Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. ІІ, 1984.

Епархията на св. Климент Охридски. // // Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. ІІ, 1984.

Приносът на Кирило-Методиевите ученици за българския възход през Средновековието. (1090 г. от избирането на “пръв епископ на българския език”). // ЦВ, 9/1984.

Църкви и манастири – фактори на Българското възраждане. // ЦВ, 16/1984; С., 1998.

Отечество любезно, как хубаво си ти … прославено в историята многолетно! // ЦВ, 7/1985.

Екзарх Антим и Априлското въстание. Доклад, изнесен на съвместно (при участието на Духовната академия, БАН и ЦИАИ) проведения симпозиум (27.Х.1982 г.) по случай 110 г. от избирането на Видинския митрополит Антим за пръв Български екзарх и в памет на 170-годишнината от рождението на Иларион Макариополски.

Охридската архиепископия и нейното място за опазването на българщината. Лекция, изнесена в Македонското дружество по повод 215-годишнината от унищожаването й (6.ІV.1982 г.).

Възстановената Българска патриаршия – благоуханен плод на свободата. Доклад по повод 1300 години от основаването на Българската държава (БЗНС, 1981 г.).

Борбата за църковно-национална независимост (причини, характер, движещи сили, цел и задачи). Лекция, изнесена в славянското дружество (м. май 1980 г.).

Акад. проф. Иван Снегаров като християнин, преподавател и изследовател. Доклад, изнесен на тържественото честване стогодишнината от рождението му (м. ноември 1983 г.).

Ролята и значението на БПЦ в историята на нашия народ – заслугата й за опазването и сплотяването на българската народност през петвековното османско владичество. (Историческа справка, публикувана на Запад чрез София-прес, 1982 г.).

Покръстването на българите. Доклад за свещенически конференции (1980 г.).

Св. Патриарх Евтимий – просветител, архипастир и народен вожд. (Радиосказка, 1983 г.).

Резюме на книгата на Leslje W. Barnard, The Council of Serdica 343 a.d. Sofia, 1983.

Св. св. Кирил и Методий и “Filioque”. (Радиосказка, 1985 г.).

БПЦ – грижовна майка за род и Родина. Публикувана от славянски комитет в чужбина.

Т.нар. “Македонска” православна църква на СФРЮ. Доклад за свещениците, завършили курса по английски език.

Сценарий (с проф. Т. Събев) и дикторски текст на филма “В прослава на България” (1980 г.).

Дикторски текст за филма “Тридесет години възстановена Българска патриаршия” (1983 г.).

Българската православна църква през вековете. // Сборник материали за кандидат-студенти по богословие. ВТ, 1992.

Покръстването на княз Борис и българите. // Християнството през вековете. С., 1998.

Книжовното дело на св. Братя Кирил и Методий в основата и развитието на славяно-българската книжнина и култура през “Златния век” (ІХ-Х в.). // Християнството през вековете. С., 1998.

Охридската архиепископия. // Християнството през вековете. С., 1998.

Основаване на Христовата Църква. // Сборник материали за кандидат-студенти по богословие. С., 1998.

Покръстване на българите. // Сборник материали за кандидат-студенти по богословие. С., 1998.

Учредяване на Българската екзархия. // Сборник материали за кандидат-студенти по богословие. С., 1998.

Обновленчество – младенческая болезнь политической перемены. М., 1995.

Das Bußsakrament: (Eine theologisch-psychologische Analyse). // Sonderausgabe des bilateralen theologischen Dialogs der Evangelischen Kirchen in Deutschland und der Bulgarischen Orthodoxen Kirche: (24-30 November 1992 im Stift Reinhardsbrunn). Hannover, 1993.

Das Bulgarische Schisma: (Eine Übersicht der gegenwärtigen Lage der Bulgarischen Orthodoxen Kirche). // Beiträge der Internationalen wissenschaftlichen Tagung in Heidelberg (24.02.-14.03.1993). Heidelberg, 1993.

6. Гл. асист. д-р Александър Стоянов Омарчевски

Роден в гр. София. Завършил богословие в Духовната Академия през 1987 г. Специализирал в Ерланген и Хайделберг, ФРГ 1990-1992 г. Хон. асистент в БФ 1992-1995 г. Асистент в ЮЗУ „Неофит Рилски“ 1995-2000 г. Гл. асистент в БФ от 2001 г., в процедура за доцент. Доктор по теология – 2000 г. Доцент от 2004 г.

Публикации:

Религиозната политика на император Юстиниан І (527-565). // ГСУ БФ, т. 6 (нова серия), С., 2004 (Хабилитационен труд).

В търсене на истината. Ч. І – Начало на христологическите спорове. Несторианство. // БМ, Suppl. I/2003, 79 с., ISSN 1310-7909.

Папа Вигилий (537-555) и спорът за „трите глави“. // Сборник Религия, образование и общество за един мирен свят. Кърджали, 2003, с. 257-271, ISBN 954-9634-20-5.

П. И. Малицки, История на християнската църква (научен консултант и показалци). Т І-ІІ, С., ²2000.

Участието на Негово Светейшество Патриарх Кирил във възстановяването на Българската Патриаршия. // Сборник в чест на Кирил Патриарх Български (по случай 100 години от рождението и 30 години от неговата смърт). Пловдив, 2001, с. 57-64.

Българската екзархия и учебно-просветното дело в Неврокопска епархия. // Сборник Българската църква през вековете, С., 2002, c. 246-255.

Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – Справочник за 2002 г. (Съставител). С., 2002, 275 с.

Официални документи на съвместната комисия за богословски диалог между Православната църква и Ориенталските православни църкви (превод от английски). // БМ, 3/2002, с. 118-132, ISSN 1310-7909.

Баламандско изявление „Униатство“ и съвременният стремеж към пълно общение (превод от английски). // БМ, 4/2002, с. 92-100, ISSN 1310-7909.

Акакиевата схизма (484-519). // ГСУ БФ, т. 5 (нова серия), С., 2003, (Докторска дисертация) [под печат].

Saint Anatolius, Patriarche de Constantinople (450-458). // Études Balkaniques, 1-2/1999, с. 34-43, ISSN 0324-1654.

Отношението на папа Лъв І Велики към Халкидонския събор и монофизитството, отразено в неговата кореспонденция. // История, 6/1999, с. 1-19, ISSN 0861-3710.

Христологията на монофизитите от V-VІ в. // Философски форум, 4/1999, с. 51-56, ISSN 1311-1213.

Монофизитството до Халкидонския събор // ДK, 8/2000, с. 1-16, ISSN 0324-1373.

Публичният диспут между монофизитите-севириани и православните в двореца на император Юстиниан І (532 г.). // Сборник с доклади от Международната научна конференция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Тотю Коев, (10-12 ноември 2000, Велико Търново). [под печат].

7. Гл. асист. Павел Николов Павлов

Роден в гр. София. Завършил богословие през 1993 г. и история през 1998 г. Специализирал в гр. Солун, Гърция през 1996-1997 г. Хон. асистент в БФ от 1994 г. Асистент от 1998 г.

Публикации:

Тайната на богопознанието (в съавторство с Емил Трайчев). С., 1999.

Поп Пейо – софийски свещенник и книжовник от ХVI в. // ДК, 5/1999.

Манастирите в православната традиция на Балканите. // Сборник с доклади от научната конференция “Православната традиция и културата на Македония в контекста на цялостната българска история”. Мелник, 1999.

Преподобни Максим Грек (опит за животоописание). // ДК, 5/2000.

Ученици и последователи на св. Григорий Синаит в България. // ДК, 9/2000.

Релацията св. Иоан Рилски и град София. Възможност за богословско-историческа интерпретация. // ДК, 10/2000.

Значението на св. Мощи за утвърждаването на столичния град в Първата българска държава. // Сборник с доклади от международната научна конференция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Тотю Коев (10-12 ноември 2000 г.). Велико Търново. [под печат].

Патриарх Кирил – опит за животоописание. //Сборник в чест на Кирил Патриарх Български (по случай 100 г. от рождението и 30 г. от неговата смърт, Пловдив, 2001, с. 11-20.

_________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2004, кн. 1-4, с. 53-72. Същата статия тук е поставена на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

** Проф. Тодор Събев Тодоров почина през септември 2008 г. (бел. на автора на блога)

Източник на изображенията – Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-1NH

Д-р Александър Омарчевски

Въпреки динамичното развитие на историческото богословие, има въпроси, които имат централно значение за образователния и научно-изследователския живот в духовните школи на Право славието. Такъв един въпрос е дейността на Вселенските събори, и особено главният момент в нея – христологическата проблема тика.