Силва Маринова

Позабравено днес е името на талантливия наш художник, на първия български декоратор Харалампи Тачев. Софиянци ежедневно се радват на сгради в града, които са емблема на Столицата и разпознаваеми по своята специфична декоративна керамична украса, в старобългарски стил. Това са Синодалната палата, Богословския факултет, Софийските минерални бани, Софийската синагога, Църквата „Св. Николай Софийски (Нови)“. Украсеният главен вход на Централните хали с издялания от камък герб на София също е един отличителен детайл от архитектурния облик на Столицата, чийто автор е Харалампи Тачев. Интериорното оформление с декоративните стенописи на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и мавзолея на княз Александър Батенберг, Търговско-индустриалната камара (днес Българо-американска кредитна банка), стъклописите в двореца „Врана“ и на Столичната библиотека (била някога Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството) са също дело на изявения декоратор Харалампи Тачев. Неговата четка се е плъзгала освен по стените в храм-паметника „Св. Александър Невски“ и в църкви в Пловдив, Русе и Габрово. Безспорно със своето творчество, художникът допринася за естетическото оформяне на лика на новата столица. Той е автор и изпълнител на герба на София, който е в употреба и до днес. Но неговата дейност можем да видим извън София, например проектира екстериорът и интериорът на къщата-музей „Христо Ботйов“ в Калофер.

Така се стичат събитията в живота на Харалампи Тачев, че приживе той няма самостоятелна изложба. За съжаление по времето на социализма такава пък е била немислима, заради близостта му с царската фамилия и буржоазните институции. Той умишлено е бил „забравен“ през втората половина на ХХ-ти век. Днес една малка улица в софийския квартал „Лозенец” носи името на професор Харалампи Тачев.

Кратки биографични данни за твореца:

– Ρоден на 19.07.1875 г. в град Пловдив.

– Починал на 13-14.04.1941 г. в град София.

– Завършва първия випуск на Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия) в класа на Ян Мърквичка, през 1902 г.

– Пътят му на художник започва с герба на София (1900)

– През 1903 г. е един от основателите и първи председател на новосформираното дружество „Съвременно изкуство“.

– През 1906 г. е сред основателите и председател още и на Съюза на южнославянските художници „Лада“.

– Възложени са му поръчки да оформи художествено българските павилиони на девет световни изложения (през 1905 г. в Лиеж, 1906 г. в Милано, 1907 г. в Лондон и други).

– През 1910 г., едва 35 годишен, Харалампи Тачев става професор в Държавното художествено-индустриално училище, наследило Рисувалното училище. Негови ученици там са Васил Захариев, Дончо Занков и Йордан Гешев. Преподавателската му кариера продължава до 1932 г.

– Вгражда в историята на свободна България визуалния образ на нейния най-вълнуващ документ – Манифеста за обявяване на независимостта ѝ (1908-1910).

Първата изложба в негова чест става факт чак през 2016 г. и интригуващо представя художника като многолик романтик. Някои от най-ценните творби на твореца, за щастие се съхраняват в Архива на Музея за история на София. 138 творби на Харалампи Тачев бяха намерили място в експозицията „Многоликият романтик“ през 2016 г., с която се започна възвръщането на паметта към неговата личност и дело. 70 творби бяха поставени във витрина, като например сребърната настолна кутия за цигари, подарена през 1912 г. от Дружеството на тютюневите фабрики на цар Фердинанд по повод 25-годишнината от възшествието му на българския престол. Кутията е от най-висока проба сребро, има ажурни апликации със сапфири, рубини, рисувани цветни емайли и дърво. Куратори на изложбата са професор Милена Георгиева и доцент Виолета Василчина, според които преоткритата днес биография на Тачев показва изумителната му ерудираност, обществена ангажираност, работоспособност и новаторство на неговото художническо дело. Ефективността на усилията му постигат модерна национална визия в декоративното изкуство. Името на Харалампи Тачев основателно се свързва с разработването и налагането на старобългарския стил като национална версия на европейския сецесион. Многоликото му творчество оказва огромно влияние върху европейския облик на нашата столица. Първата изложба на Тачев бе проведена под надслов “Многоликият романтик Харалампи Тачев (1875-1941)” и бе организирана в Музея за история на София. Заглавието на изложбата е прекрасно обосновано от професор Георгиева и доцент Василчина: „Романтично е да мислиш, че с голямата си любов към изкуството и то към декоративното изкуство ще можеш да промениш и облагородиш естетическия вкус в България, романтично е да смяташ, че може да бъдеш пръв във всеки от приложните жанрове, едва ли не техен родител, романтично и дори самонадеяно е да мечтаеш, че изкуство като хералдиката с вековни традиции на Запад може да бъде разработено и прилагано в България, където няма благородническо съсловие. Романтично е да създадеш модерно дружество като “Съвременно изкуство”, да го оглавиш като негов пръв председател и да работиш с душа и сърце за неговия просперитет и за прехвърлянето на неговата продукция зад граница. Най-романтичното начинание на този изключително деен човек е творческото му отношение, че сецесионът е модерният стил и език, на който европейците ще ни разберат и оценят, но че той съвсем не е достатъчен, за да ги удивим, защото това може да направи само знанието за нашите национални художествени богатства и прилагането му чрез емоционалността, визионерството, свободата на избора, което всъщност дава оригиналния подход към новите творчески решения.“

Харалампи Тачев е роден в Пловдив, но цял живот живее и твори в София. Заслужено изкуствоведите го определят като „най-столичният“ художник. Темата за родния Пловдив, обаче периодично се появява в неговото творчество. Там е декорирал църквата „Св. Марина“, „Св. св. Кирил и Методий“ и други. Пловдивското момче е с нелеката съдба на половин сирак. Баща му умира, когато е на 12 години. На плещите му пада издръжката на майка му, сестра му и братчето му. Още от училището в Пловдив, което е трябвало да прекъсва няколко пъти, поради заработването на насъщния, таланта му е бил забелязан от неговия преподавател чехът Ян Мърквичка. През 1896 г. в София се отваря Рисувалното училище. Харалампи Тачев решава да дойде в столицата и кандидатства в първия му випуск. Той е приет, а Мърквичка ще му е преподавател и тук. Най-вероятно чехът е една важна фигура, изиграла роля за определянето на житейското поприще на талантливото момче. Първият випуск в Рисувалното училище е определян от днешните изкуствоведи като легендарен. Състои се от интересни художници. Хубавите приятелски отношения на съучениците ще прераснат по-късно в творчески. С тези свои съученици Тачев ще образува дружество „Съвременно изкуство“.

Има още →