ОБРАЗЪТ НА СИБИРСКАТА АНАСТАСИЯ*

Д-р Десислава Панайотова-Пулиева

През последните тридесет години сред атеистите, агностиците, “свободомислещите интелектуалци” и последователите на такива религиозни и псевдорелигиозниозни движения като Ню Ейдж и новоезичеството например все повече и повече се налага тенденцията за лукаво отбягване на задълбочените доктринални дискусии. Вместо категорично отстояване на конкретни системи от вярвания и ценности, повечето новопоявили се религиозни групи предлагат най-вече алтернативен начин на живот, с което привличат вниманието на модерния човек, който е психически претоварен и духовно объркан. Стига се дотам дори, че много от съвременните религиозни общности с ненужна свенливост или с фалшива категоричност заявяват, че не се занимават с религиозна дейност, сякаш религията въобще или техните вярвания в частност, са срамни явления.

Такъв е случаят и със създадения от руснака Владимир Пузаков-Мегре сибирски култ “Анастасия”, който енергично навлиза и в българското духовно пространство.

Атанас Панчев, един от учредителите на Българска родна партия, нагърбила се със задачата да стане политически защитник на анастасийските идеи у нас, казва следното: “В България никой не ни нарича секта … Ние сме екологично движение, което се занимава с опазване на околната среда, с екология. … Това всъщност не е учение – Мегре описва един нов начин на живот[1].”

Макар и религиозният му пласт да не може да се сравнява със силата и интегритета на вярата на онези, които изповядват някоя от световните религии например, по-нататък ще видим, че този “нов начин на живот” съдържа елементи, които ни дават пълното основание да определим култа “Анастасия” като новоезическо движение с религиозни функции. Освен това фактът, че Анастасия във всичко е абсолютният авторитет за анастасийците и че те живеят в изолирани от останалия свят родови имения, недвусмислено разкрива ултрасектантския характер на тяхното движение. Поради това у нас възниква основателна тревога за психо-физическото и духовното състояние на анастасийците, както и за социалното им бъдеще въобще.

Това налага да разгледаме в детайли образа на АнастасТака ще можем да си изясним основните характеристики на движението и да набележим някои от най-важните опасности, застрашаващи неговите членове.

Предлагам на вниманието ви следните акценти:

І. Родословието на Анастасия.

ІІ. Външните качества на Анастасия.

ІІІ. Анастасия като майка.

ІV. Вътрешните качества и философията на Анастасия.

V. Сибирската Анастасия и християнската светица великомъченица Анастасия.

VІ. ”Богинята” Анастасия и Пресвета Богородица.

VІІ. Новоезическата “спасителка” и християнският Спасител.

І. Родословието на Анастасия

Логично е още в самото начало да се запитаме коя всъщност е Анастасия и дали тя наистина съществува?Като всяко лъжливо учение култът към Анастасия съдържа фрапиращи противоречия. Самият произход на този култ се дължи на първата книга на Владимир Мегре, носеща заглавието “Анастасия: Съществувам за тези, за които съществувам”[2], което е достатъчен повод да се усъмним в реалността на описваната там повелителка на природата. Нещо повече, самият Мегре заявява, че образът на Анастасия е художествена измислица със символично значение, което признание би трябвало да озадачи всички почитатели на сибирската красавица и да ги накара да се запитат дали практикуваният от тях начин на живот не е манипулиран с користна цел.

Същевременно авторът на окултно-фантастичната поредица от книги всячески се стреми да убеди читателя в автентичната древност на анастасийските послания и за целта пише, че Анастасия пряко произхожда от ведрусите[3] – измислените от самия Мегре прародители на руската народност. С това той се опитва да придаде достоверност и наукообразност на книгите си, подражавайки на историците, които използват термини като протоиндоевропейци, индоевропейци, протокелти, протогермани, келтибери, монголотатари, тюркотатари и други. Смущението ни става още по-голямо, когато четем, че прародителката на Анастасия се казвала Лилит[4]. Не е трудно да си спомним, че, според юдейската демонология и според шумерските езически вярвания, зад това благозвучно име се крие зъл дух от женски пол, който съблазнявал и обладавал мъжете с цел да роди деца от тях, като на жените носел безплодие[5]. Остава да разберем защо точно Вл. Мегре е избрал това име: за да омаловажи негативната оценка, която юдео-християнската традиция дава на демоничните същества или за да загатне за необикновен произход на Анастасия.

ІІ. Външните качества на Анастасия

Женският образ, който Мегре описва в книгите си е много привлекателен, явявайки се основна причина за образуването на общество от нейни последователи. Анастасия е млада, стройна, красива и жизнена вегетарианка; на едно място Мегре използва по неин адрес дори думата “сексапилна”[6]. Най-често тя ходи полусъблечена или напълно разголена[7]. Тя живее без да работи, в пълна хармония с природата и слабо познава чувството на несигурност, безпомощност и страх[8]. За Анастасия такава категория като първороден грях не съществува. Сибирянката твърди, че родилните болки касаят само жените, които не са открили съзвучния живот със Земята и хармонията с космоса, докато самата тя не е подвластна на това отрицателно явление, тъй като познава и съблюдава всички градивни закони на битието. От това следва, че според Анастасия Божиите думи, отправени към съгрешилата Ева – “Ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца” (Битие 3:16) – не са истина и нямат универсално действие… Действителността обаче ни убеждава именно в правотата на библейското свидетелство за последиците от измяната спрямо Бога, които вътрешно отравят и отслабват човешката природа и изкривяват цялостната парадигма на човешкия живот.

Според Анастасия, тоест според Мегре, съществуването ни зависи изцяло от начина, по който използваме свободата си, а тя е неограничена… Всичко това прави Анастасия здрава, самоуверена и радостна; сибирското пространство, което тя обитава сякаш е раят, който никога не е бил изгубван. Тоест Анастасия, която набляга на факта, че е човек, е всичко, което модерният човек не е, но иска да бъде.

ІІІ. Анастасия като майка

Подобно на своята прародителка Лилит, Анастасия уж невинно съблазнява Владимир Мегре и зачева извънбрачно дете от него[9]. Фактът, че Анастасия знае всичко, включително и това, че нейният посетител е семеен мъж с голяма дъщеря[10], няма особено значение за нея. Тя изпълнява желания, които друг не е в състояние да изпълни – в случая дарява Мегре със син. Анастасия твърди, че всяко дете е божество[11] и че в момента на раждането му на небосклона изгрява нова звезда[12]. Очевиден е опитът да се създават асоциации с Богомладенеца Христос и да се имитира Рождественското събитие в небесата над Витлеем отпреди 2000 години. Всичко това несъмнено трябва да служи за омаловажаване изключителността на Рождество Христово и за оправдаване на прелюбодейната сексуална връзка между Владимир Мегре и Анастасия. Последната пък има за цел да подчертае особения статут на Мегре като избраник на тази, която може да “спаси” света. В контекста на казаното с право можем да заключим, че животът на Анастасия не е нито истинско съпружество и свято майчинство, нито истинско и свято отшелничество.Малкият Володя тръгва по стъпките на майка си. Той играе с катеричките, орлите, вълчиците и мечките[13], храни се с горски ягоди, гъби и цветен прашец, изцяло се посвещава на съзерцание и общуване с природата. Космосът и майка му са неговите учители и лечители. Володя не ходи на училище, нито е обект на системно здравно обгрижване. Момченцето се вижда с баща си много рядко, но това Анастасия изобщо не счита за проблем, защото според нея Владимир Мегре би бил истински добър баща само дотолкова, доколкото съумее да превърне целия свят “в Пространство на Любвта” и да го подари на своя син и на всички деца[14]. Зад тези твърде общи и неангажиращи думи прозира нежеланието и неспособността на новия гуру (и неговото “второ аз” Анастасия) да приеме изключително голямата отговорност да бъде родител, готов да се посвети на децата си, както в най-баналните, така и в най-възвишените аспекти на тяхното израстване.

ІV. Вътрешните качества и философията на Анастасия.

Анастасия въплъщава целия спектър от вътрешни качества, лечителски и нематериални умения, които са скъпи на чувствителните и духовнотърсещите, но невъцърковени хора. Описанията на нейната личност създават впечатление най-първо за това, че Анастасия сякаш не е засегната от първородния грях. Тя е човек, принадлежащ на пръвоначалата и притежава пълно познание за сътворението на света[15], за миналото, настоящето и бъдещето. Тя има решение на всеки проблем. Както е представена от Мегре, Анастасия не изпитва трудности при набавянето на информация от природата, духовния свят или Бога. Тя общува и обменя енергия с огъня, светлината, земята, камъните, въздуха, водата, дърветата, растенията и цветята; дава заповеди на животните и умее да контролира инстинктите и импулсите им. Анастасия владее телепатията, визуализацията, психическото въздействие от растояние, хербализма, целия набор от екстрасенски умения, изкуството на отделяне на душата от тялото[16]. Когато търси отговори от Междупланетния Разум[17] тя си позволява да е крайно настоятелна и уверена в правото си дотам, че дори тропва с крак, когато “откровенията” и “напътствията” се бавят.

Философията на Анастасия е представителна за духа на Ню Ейдж-движението, на неопаганизма (тоест новоезичеството) и донякъде на окултизма и шаманизма. Тя съдържа принципа на религиозната толерантност, който обаче съвсем не се съблюдава от анастасийци в отношението им към християнството.

Анастасия пропагандира почитта към и общуването с духовете на починалите предци[18].

Човекът в учението на Анастасия има потенциала на свръхчовек, докато Бог е представен по противоречив начин. Човекът според Анастасия е съвършен син Божи[19], подобен на Бога още при раждането си[20].Човекът е пълен с благодат и светлина[21]; способен е да твори с мисълта[22] и чувствата си – самата слънчева светлина, “която дава живот на всичко земно, се създава от човешката любов”[23]. Последното окултно твърдение е в пълен разрез с ниското мнение, което Анастасия има за количеството и чистотата на любовта у съвременните хора.

Чрез посланията на Анастасия Мегре се стреми да популяризира идеите си като акцентира преди всичко върху хармоничното сливане с природата, способно да съхрани този свят. Парадоксално е, но се оказва, че във времето на високите технологии, когато модерното човечество смята, че трайно се е разделило със суеверията на миналото, един от най-лесните начини за създаване на собствена религия е съчетаването на екологията с езическото преклонение пред творението.

V. Сибирската Анастасия и християнската светица великомъченица Анастасия.

Името на главната героиня в книгите на Владимир Мегре прави впечатление най-малко по две причини. Първо, защото то е християнско и на гръцки означава “възкресение”. Второ, защото това име принадлежи на християнска светица и е много разпространено в целия православен свят.

Никак не е изключено Мегре да е избрал това име с намерението индиректно да внушава, че именно Анастасия е възкресението на духовността и пълноценния живот, че тя е единственият път за спасение на Земята и човечеството.Другият възможен мотив за избора на това име би могло да бъде желанието на руския лъжеучител да обвие образа на своята муза в ореола на светостта. Но сравнявайки сибирянката със св. Анастасия, установяваме, че те се различават във всичко. Първата е измислен персонаж, втората е действително съществувала личност, живяла в Рим през III век. За разлика от сибирската Анастасия св. великомъченица Анастасия не принизявала божественото достойнство на Иисус Христос, а винаги и навсякъде Го славела като свой Спасител и Бог. В отличие от самозваната руска “визионерка” св. Анастасия привеждала в действие вселенската си вяра, като служела на конкретни хора по конкретни начини: на бедните помагала с пари, на болните – с грижи, на слабите духом – с духовна подкрепа. Докато сибирската Анастасия вижда крайната цел на човешкия живот в постигането на хармонично земно съществуване, св. великомъченица Анастасия съзирала смисъла на човешкия път в доближаването и единението с Бога. Докато Анастасия самодостатъчно прекарва дните си, подскачайки и танцувайки в сибирските лесове, св. Анастасия отдала живота си за Христос и била изгорена жива в 290 година, като Господ прославя мощите ѝ с нетление[24].

VІ. ”Богинята” Анастасия и Пресвета Богородица

Познавайки в детайли съчиненията на Владимир Мегре, мога със сигурност да потвърдя, че част от новоезическите му идеи са пряко повлияни от новоезичството с келтски корени. Това течение в нео-паганизма, наред с обожествяването на дърветата и камъните, особено настойчиво застъпва схващането, че съществува женско божествено начало в света и че богинята-майка, богинята Земя се проявява в една или друга степен във всяка жена. За вярно се приема и обратното: всяка жена е богиня, доколкото носи в себе си съзидателните сили на плодовитостта, красотата и любовта, и доколкото те са припознати от нейния съпруг или партньор като божествени качества. Макар Анастасия да заявява, че е човек, на други места в своите словоизлияния тя загатва за възможността да бъде считана за богиня и нарича всички останали жени “прекрасни богини на божествената земя”[25]. Изобразяването ѝ в стил “гола сибирска мадона” – с младенец в скута и на фона на пищна горска зеленина с мечка отстрани – неизбежно ни навежда на мисълта, че се цели подмяна на пресветия образ на св. Дева Мария в съзнанието на хората. И наистина: новоезическото движение като цяло си позволява да ревизира църковното учение за св. Богородица, като или я отъждествява с езическите богини на плодовитостта и природата[26] или напада християнската вяра в нейното приснодевство.За разлика от Анастасия на Владимир Мегре обаче св. Богородица в Новия Завет има комплексни и възвишени черти:

1) Св. Богородица е истинска девица, а не млада жена със свободен сексуален живот, необвързан от съпружески задължения.

2) Мариам не е богиня, а смутена от ангелския поздрав девица (вж. Лука 1:29) смирена рабиня Господня (Лука 1:38), която заради своята духовна чистота, целомъдрие и богоотдаденост се удостоява да стане Богородица. Тя е благодатна, благословена (Лука 1:28) и блажена (Лука 1:45) поради своята вяра и послушание. Мариам е избрана от Светия Дух като чист съсъд, осенена е от силата на Всевишния (Лука 1:35), но самата тя притежава човешка, а не божествена природа.

3) Св. Дева Мария, без да е богиня, е истинска Божия Майка. И тъй като не остава безсилна нито една Божия дума (срв. Лука 1:37), девицата става вместилище на невместимия Бог[27] и ражда Сина Божи, в Когото човечеството намира своя Изкупител и Спасител.VІІ. Новоезическата “спасителка” и Спасителят Христос

Това че култът “Анастасия” не е просто екологична организация или общност от новоезически тип, а движение, водено от силен антихристиянски дух, проличава най-вече в отношението му към Господ Иисус Христос.

По своята благост и търпение Анастасия е сравнявана от Мегре с Иисус Христос[28]. Самата Анастасия пък разяснява на своя ученик и любовник, че Иисус бил само един от многото пророци[29], че християнството не могло да постигне универсална висота и че се изродило в окултизъм, който поробва свободната човешка воля и я тласка в разрушителна посока[30]. Тези безпочвени и враждебни твърдения правят място на внушението, че следването на принципите, проповядвани от Анастасия, може да спаси света от катастрофата, която е надвиснала над него. Рецептата за постигане на подобно “изцеление” на Земята и човечеството съдържа няколко правила: живот в родови имения; превръщане на цялата планета в голямо родово имение; обединяване на положителните мисли и енергии на колкото се може повече хора, което ще “препрограмира” бъдещето в добра насока.

В книгата на Владимир Мегре “Енергия на живота” сходна насоченост има и призивът: “Християни, свалете Иисус Христос от кръста!” Според руския лъжеучител християнската вяра в спасителното значение на Голготската жертва представлява самовнушение със силно отрицателна енергия – то не само, че заблуждава, но и вреди на вярващите, тъй като белязва живота им с изцяло “негативен” знак: знака на провала, страданието и смъртта. Очевидно се прокарват идеите, че първороден грях, Спасител и Страшен съд не е имало и няма да има, от което следва, че човешкият род може да се самоизкупи и самоспаси с колективни усилия. Подобни твърдения не бива да ни учудват, защото анастасийското учение представя Бога наполовина самостоен в Неговите свойства и проявления и наполовина “разпределен” под формата на частички във всеки един от нас[31]. Оттук пък следва, че донякъде ние споделяме еднаква същност с Твореца, което ни прави способни сами да творим съдбата си.

В отношението си към Господ Иисус Христос анастасийците се опитват изцяло да пренебрегнат исторически засвидетелстваната преобразяваща сила на православното християнство, което с благодатната помощ на Св. Троица по безпрецедентен начин обновява и освещава живота на отделния човек, на семействата, на народите и на Църквата като цяло.

След всичко казано дотук можем да направим следните главни изводи:

1. Тоталитарната секта “Анастасия” възниква на базата на фикция и представлява измама от духовен и практически характер.

2. Лъжливото ѝ учение задава в съзнанието на последователите ѝ фалшиви идеи и незрели позиции.

3. Принципите, ръководещи анастасийците, само имитират истинско духовно развитие и богопознание.

4. Манипулирането на членовете на сектата носи финансови изгоди на нейните ръководители.

5. Животът в сектантските родови имения възпрепятства естественото развитие на семейните отношения между съпрузите.

6. Животът в сектантските родови имения заплашва физическото, психическото и духовното здраве на живеещите там.

7. Животът в сектантските родови имения нарушава общоприетите положения, залегнали в изработената от ООН през 1989 година Конвенция за правата на детето. Затова с всички сили и по всякакъв начин трябва да подпомагаме обществото в това то да изгражда умение за адекватно оценяване на многообразните религиозни феномени, с които се характеризира светът, в който живеем.

Позволете ми да завърша доклада си с молитва на св. Константин-Кирил Философ, който, убедена съм и в момента благодари на Бога и ходатайства пред Него за нас като казва:

“Ако Си избрал нас, недостойните, за проповедници на Христовото Евангелие, и ако ние се стремим към добри дела и вършим това, което Ти е угодно – това ни е Твой дар.”

_____________________________

*Източник http://dveri.bg. Същата статия тук е поставена на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Авторът, д-р Десислава Панайотова-Пулиева е експерт в Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия, член на Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод на БПЦ-БП, главен редактор на Oфициалния сайт на БПЦ-БП и директор на Център за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий“ при храм „Св. св. Кирил и Методий“, ул. “Г. Вашингтон” № 47, София.

[1]. В-к “24 часа” от 18.03.2006 година, с. 3.

[2]. Вж. оригиналното руско заглавие “Анастасия: Существую для тех, для кого существую” в http://book.anastasia.ru/kniga1.html

[3]. Вж. http://book.anastasia.ru/born/index.php?page=9

[4]. Вж. http://book.anastasia.ru/sotvor/index.php?page=9

[5]. Вж. повече по този въпрос в: Мифологический словарь. Гл. ред. Е. М. Мелетинский. М., 1990, с. 312.

[6]. Вж. http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=23

[7]. Вж. http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=5

[8]. Вж.http://book.anastasia.ru/zvkedr/index.php?page=6; http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=18; http://book.anastasia.ru/born/index.php?page=8

[9]. Вж. http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=8

[10]. Вж. http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=0

[11]. Вж. http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=0

[12]. Вж. http://book.anastasia.ru/zvkedr/index.php?page=5

[13]. Вж.http://book.anastasia.ru/zvkedr/index.php?page=12; http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=14

[14]. Вж. http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=23

[15]. Вж. пак там.

[16]. Вж. http://book.anastasia.ru/power/index.php?page=23

[17]. Вж. http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=6

[18]. Вж. http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=4

[19]. Вж. http://book.anastasia.ru/power/index.php?page=7

[20]. Вж. http://book.anastasia.ru/zvkedr/index.php?page=6

[21]. Вж. http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=14

[22]. Вж. http://book.anastasia.ru/who/index.php?page=2

[23]. http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=5

[24]. Вж. подробности за живота на св. вмчца Анастасия в Жития на светиите. С., 1991, с. с. 643-645 /22 декември/.

[25]. http://book.anastasia.ru/sotvor/index.php?page=7

[26]. Вж. Рабан, П., Силата на келтите: Наследството на друидите. С., 1997, с. 77.

[27]. Икос 8, Акатист на Пресвета Богородица /вж. Акатистник. П., 1998, с. 57/.

[28]. Вж. http://book.anastasia.ru/born/index.php?page=8

[29]. Вж.http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=8; http://book.anastasia.ru/zvkedr/index.php?page=6

[30]. Вж. http://book.anastasia.ru/born/index.php?page=15

[31]. Вж. http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=6

Изображения:

1. Авторът на статията, д-р Десислава Панайотова-Пулиева. Източник http://bg-patriarshia.bg. Публикувано с нейно разрешение.

2. Книги от Владимир Пузаков-Мегре (източник http://www.yandex.ru).

3. Владимир Пузаков-Мегре (източник http://www.yandex.ru).

4. Фоновото изображение на официалния сайт на Владимир Пузаков-Мегре (източник http://www.yandex.ru).

5. Св. вмчца Анастасия (източник http://www.yandex.ru).

6. Покров Богородичен (иконописец Галина Котова, източник – http://icons.dir.bg/_wm/gallery/?df=648721&dflid=3)

ЕЛИНИСТКОТО ТЕЧЕНИЕ В НОВОЕЗИЧЕСТВОТО*

Д-р Десислава Панайотова-Пулиева

Елинисткото течение на новоезическото движение е влиятелно и увеличава все повече своята популярност, тъй като почита добре познатите гръко-римски божества и основава религиозно-нравствената си система върху ценностите на античния средиземноморски свят, които са неотделима и съществена част от съвременната европейска и световна култура.

Самите елинисти наричат своето течение Елински/Елинистки Реконструкционизъм (т. е. течение, което се стреми да реконструира политеистичната религия на древните елини); Олимпианизъм (почит към боговете на Олимп); Елинско/Елинистко Новоезичество или  Класическо Новоезичество (т. е. новоезичество, което претендира, че възкресява религията на гърците и/или римляните от класическия период)[1].Трябва смислово да различаваме понятията елински /“гръцки“, а в по-широк смисъл и „езически“, „присъщ на класическия период на древна Гърция и Рим“/ и елинистически /“принадлежащ към епохата на културен, религиозен и обществено-политически упадък на гръко-римската цивилизация, ок. I-IV в./. В светлината на казаното дотук разграничителният термин елинистки най-добре съответства на характеристиките на новоезичеството от гръко-римски тип, поради което ще бъде използван в следващите редове така, че да се избегне заблудата за етническа или историческа принадлежност на това течение към гореупоменатите древни народности и исторически периоди.Елинисткото новоезичество възниква като самобитно религиозно течение през 30-те години на XX век в резултат на два паралелно протичащи процеса. От една страна, в Южна Европа и особено в Гърция представители на различни социални прослойки все по-активно и целенасочено започват да работят за реабилитирането на езичеството като мироглед и начин на живот без обаче да се цели реконструиране на древногръцкото обществено устройство. От друга страна, в Западна Европа и Северна Америка възникват независими една от друга паганистки групи, които отдават предпочитание на древногръцките и/или римските божества. И въпреки, че членовете на тези групи по-често нямат южноевропейски етнически произход, те също трябва да се причисляват към елинисткото течение в паганизма. Така се оформят две направления в Елинисткото новоезичество: традиционалистко и синкретично[2]. Сред елинистите-традиционалисти доминира култът към „дванадесетте олимпийци“, Гея, Персефона, Пан, нимфите и/или техните римски съответствия. А сред елинистите-синкретици преобладава тенденцията за „разширяване“ на този култ дотам, че той започва да обхваща и келтски, германски, етруски, минойски, египетски, месопотамски и други божества.  Както между традиционалистите, така и между синкретиците съществува вътрешно подразделение на такива, които почитат дадено божество повече, отколкото останалите, както и на такива, които се самоопределят като почитатели предимно на богините или, съответно, на боговете. Днес традиционалисти и синкретици съществуват както в Европа, така и в Америка и  други части на света, т. е. различията помежду им вече се открояват единствено въз основа на идейно разминаване. B глобализирания постмодерен свят културно- и религиозно-определящият капацитет на географията и националността изглежда все по-малко значим.А. Сред водещите традиционалистки организации трябва да бъдат споменати Църквата на Афродита, Хеленион, Обществото за Класическа Религия, Тиасос Олимпикос и Нова Рома. Църквата на Афродита заслужава да ѝ бъде обърнато внимание поради това, че тя е първата елинистка общност от реконструкционистки тип в САЩ. Основана е в Лонг Айлънд на 6 май 1938 година от руския емигрант и писател-любител Глеб Боткин, който фанатично се прекланял пред женската красота, обожествявана в лицето на Афродита. Според Боткин обществото трябвало да се ръководи по теократичните правила на неговата Афродизианска религия, тъй като душите на хората можели да избегнат унищожението си единствено чрез правилна връзка с богинята на красотата, хармонията и любовта[3]. Хеленион[4] започва своето съществуване като политеистична група, която цели да обедини във виртуалното пространство езичниците, почитащи гръко-римските божества, да подпомогне свободната обмяна на идеи и евентуално да подготви извършването на истински ритуали.  Хеленион е първата голяма елинистка общност, която предлага жречески тренинг-програми. Обществото за Класическа Религия[5] е основано от члена на информационната елинистка организация Омфалос[6] Брус Нелсън с цел да подкрепя възраждането на класическите религиозни традиции на Гърция и Рим. Обществото предлага курсове и лекции в района на Канзас Сити /щата Мисури, САЩ/ и съвместно с издателската къща Елевзис Пъбликейшънс[7] подготвя книги и списания със същата тематика. Тиасос Олимпикос[8] предлага регулярни фестивали и церемонии за празнуване и почитане на традиционните гръцки цикли, сезони и божества. Всеки, който се интересува от мъжки и женски мистерии /ритуали на прехода или други посветителни церемонии/, може да ги открие в практиките на тази общност, чието седалище е в Коб /щата Калифорния, САЩ/. Елеон[9] е група от защитници на традиционните древногръцки ценности, която фокусира учението и дейността си повече върху етиката, отколкото върху религиозността и нейните проявления. Върховен Съвет на етническите гърци[10] е организация на новоезичниците в Гърция, основана през юни, 1997 година. Главният ѝ стремеж е да  върне към живот и да защитава етническата и политеистична гръцка религия в съвременното гръцко общество, „което е непоносимо доминирано от християнската Православна църква и мрачния византийски етос“[11]. Върховният Съвет на етническите гърци обединява множество по-малки групи, изпраща протестни писма до медиите и официалните институции във връзка с атаки от страна на православни християни и духовници[12], а също така организира отворени, публични ритуали на свещени езически места в цяла Гърция.  Нова Рома[13] е група, посветена на изучаването и възстановяването на древната римска култура с акцент върху римската религия. Нейните членове отстояват мнението, че римската култура е немислима и непълна без римската религия, която придава космополитност и цялостност на човешкия живот. Нова Рома залага на прецизния реконструкционизъм и е против цермониалната магия и италианската магьосническа традиция Стрега (Stregha), водеща началото си от XIV в. Еклектизмът във вярванията и ритуалите също не се толерира, освен ако не става дума за исторически засвидетелстван религиозен синкретизъм, примери за какъвто са гало-римските божества.Б. Синкретичните общности почитат гръко-римските божества и под най-различни други имена, тъй като вярват, че разноименните форми в отделните езически религии представляват формално, а не съдържателно несъответствие. Синкретичните групи са многобройни; възникват, изчезват или се видоизменят лесно в зависимост от предпочитанията на техните моментни лидери и членове. В ритуалите си те съчетават езически елементи от малоазийски, африкански, европейски и други религиозни традиции. Гръко-римските елементи са по-силно застъпени в церемониите на организации като Афродита и Адонис[14]Девицата Ловджийка[15], Храмът на Диана[16], Юлиановото Общество[17] и др.

Елинистките общности оформят ученията и практиките си като ползват  богатия изворов материал /най-вече трудовете на Омир, Хезиод, Овидий и Вергилий/, постиженията на академичната наука и субективния опит на своите членове /жизнен опит, естетични и религиозни вкусове, преживяни видения, получени „откровения“ и други подобни/. Когато е необходимо, се нанасят култови промени, съобразени с ценностите на съвременното общество без те да се представят като стара, автентична традиция – например, избягват се животинските и човешките жертвоприношения, толкова характерни за античната епоха.Новата година за елинистите започва след лятното слънцестоене /21 юни/ – това е месец хекатомбеон, който продължава до средата на м. юли. Изчислява се според звездните указания, намиращи се в небето над Атина. Съблюдават се всички начални дни на четирите сезона, равноденствията и слънцестоянията, а също така и различните фази на луната. Елинисткият новоезически календар включва още множество малки и големи фестивали, както и специални дни, посветени на гръцки и римски божества, на ценности и добродетели, на починалите предци. 24 юни е посветен на силата на Съдбата; 30 юли – Крониа – на Кронос като покровител на ожънатата реколта; на 13 август е фестивалът в чест на Диана; периодът от 29 септември до 5 октомври принадлежи на Елевзинските мистерии, и т. н.Според елинистите религиозните практики и жреческите функции не бива да поощряват изолационизма и да създават усещане за превъзходство над общата маса от хора. Затова в Елинисткото новоезичество индивидуалистите не са на почит. Несериозно се приемат тези, които се самопровъзгласяват за „жреци на Хефест“ или „жрици на Артемида“ например, без да  са следвани  и признавани от дадена елинистка група. За елинисткото жречество може да се каже, че е функционално, а не духовно, т. е. то има организационно-ритуална, а не духовна роля в живота на култовата общност. За разлика от православния свещеник или епископа, които са духовни водачи, наставници и съветници за своите пасоми, жрецът или жрицата в Елинисткото новоезичество не притежава дар на благодатно служение и по-висок духовен авторитет от останалите новоезичници.Елинистите правят опит за осмисляне и аргументиране на елинистките, а и на новоезическите вярвания въобще, в една по-широка социокултурна и мирогледна перспектива. Те заявяват, че елинизмът е „реконструирана и възсъздадена религия, което означава, че ние съзнателно комбинираме нашето разбиране за древната практика с по-съвременни виждания, за да създадем религия за XXI век и нататък“[18]. За целта елинистите активно обсъждат и пропагандират идеята за политеизма като мироглед, който превъзхожда и трябва да измести всеобщото преклонение пред рационалността, от една страна, и, от друга, „пагубното“ влияние на монотеизма[19].

Елинистите не са против рационалността изобщо, а критикуват издигането ѝ за единствен водач на човешкото развитие. Може да се каже, че в тази насока главните критични доводи на Елинисткото новоезичество са основателни:1/ Рационалността не може да претендира, че е „карта на вселената“[20], правдиво отношение към света и живота и универсална система за тяхното разбиране. Засега няма убедително и доказано рационално обяснение за произхода на всичко. Също така рационалистичното мислене не е в състояние да обхване и интерпретира всички явления, преминаващи отвъд емпиричния хоризонт на реалността.2/ Неправилно е рационалистичното твърдение, че вселената  изцяло се ръководи от механистични и детерминистични закони. Тази презумпция е в противоречие със съществуването на множество явления, които не се подчиняват на принципа за действието на причинно-следствената връзка. Човешката свободна воля още по-малко се вписва в един свят, ръководен от механистична предопределеност.

3/Поради неестествената си идейно-методологична стесненост  рационалистичната мисъл не може да бъде считана за обективна в своите постановки и предположения. Това налага преосмислянето на ролята и значението ѝ в живота на съвременното човечество.

Правейки заявка за по-цялостно и духовно разбиране на действителността Елинисткото новоезичество обаче бърза да нападне монотеизма като религиозна система, която „ограничава“ човешкото любопитство и така „спира“ развитието на човека[21]. Според елинистите монотеистичната вяра в един трансцендентен, всесилен, всезнаещ и вездесъщ Бог обезкуражава човешкия стремеж към познание, тъй като полага отговорите на всички неясноти и тайни в сферата на непознаваемата същност и непостижимата воля на Бога. В своето отношение към монотеизма елинистите са повлияни и от идеите на Дейвид Милър[22] и Маргот Адлер[23], според които вредното „едноизмерно“ монотеистично мислене трябва да отстъпи място на многоизмерното политеистично разбиране за света, което единствено/?/ е в състояние да съгради и гарантира оцеляването на истински демократично и плуралистично общество[24]. „Разбиран в социален план, политеизмът вечно се намира в неразрешим конфликт с обществения монотеизъм, който в най-лошите си форми е фашизъм, а в по-малко деструктивните си форми е империализъм, капитализъм, феодализъм и монархия… Политеизмът не е само социална реалност; той е също така  философско състояние. Той е онази реалност, изживявана от мъже и жени, при която Истината с главно „И“ не може да бъде произнасяна смислено съгласно една-единствена граматика, една-единствена логика, една-единствена система от символи.“[25]

Докато нападат монотеизма целенасочено и енергично,  последователите на Елинисткото новоезичество уточняват, че не са враждебни по отношение на рационализма и позитивизма, с които преследват „една и съща истина“, макар и да говорят на различни езици и да следват различни правила[26].Изненадващо е, но спрямо тяхната собствена религия елинистите имат още по-непоследователна позиция. От една страна, те твърдят, че идейно и функционално политеизмът се свързва по-адекватно със системата на многообразните обществени отношения, отколкото останалите видове религии. Според тях политеизмът е от изключителна полза при обясняването и разбирането и на всекидневния живот, тъй като метафорично отразява неговата сложност и многоаспектност. Членовете на елинистките групи  считат, че политеизмът е едновременно философия и религия, която се стреми доколкото може да осветли „дълбините на непознаваемото“ или поне  начините, по които то се преплита с нашия живот. От друга страна, привържениците на Елинисткото новоезичество сами признават, че „политеистичната карта на реалността“ не е обективно истинна, а по-скоро използва метафорични символи, за да набележи аспектите на реалността, които не можем да разберем по друг начин[27].

Представените елинистки тези могат да бъдат анализирани и оценени добре с помощта на три независими една от друга гледни точки, които обаче са еднакво силно ангажирани с обсъжданата проблематика. Нека съпоставим позициите на новоезичниците с тези на историците на религиите и на библейските писатели.І. Твърдението на елинистите, че духовните им търсения всъщност съвпадат с търсенията на рационалистичната наука звучи объркващо. Един от водещите съвременни специалисти по история на световните религии, американският професор Хюстън Смит, като отбелязва очевидното и логично разминаване в методите, използвани от науката и религията, подчертава и същностната разлика между техните функции и цели. В книгата си „Защо религията има значение“ Смит казва: „Науката се опитва да документира фактологичния характер на природния свят и да развие теории, които свързват и обясняват тези факти. Религията, от друга страна, действа в също толкова важна, но напълно различна област – областта на /…/ стремежите, значенията и ценностите“[28]. Според Смит автентичната роля на религията се състои в това да „децентрира човешкото его спрямо неговите преходни, земни въжделения“[29] и да освобождава човека от „ограничаващите стени на крайността и смъртността“[30]. „Истините“ на рационалистичната наука такава, каквато е тя днес, са твърде различни от „истините“ на религиозното мислене. На базата на това може да се заключи, че или елинистите не са наясно към какъв тип познание и опит се стремят, или търсенията им са било научно-позитивистични, било интелектуално-философски, но в никакъв случай религиозно-мистични.ІІ. Преди да бъдат приведени някои имена, свързани с приноса на монотеистичната култура за умножаването на човешкото знание, трябва да бъдат подчертани следните принципни положения. 1) Монотеистичните религии не подценяват, нито отхвърлят важната роля, която разумът и точните науки играят в развитието и напредъка на човешкия живот. В Стария Завет се казва: „И насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него“ /Екл. 1:13/. 2) Монотеистичните религии считат, че, поради тварната си природа, човешкият разум е с ограничени възможности. Отдалечаването на хората от Бога по време на и след грехопадението допълнително намалява и деформира вложения в човека интелектуален потенциал. „Плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може“ /Римл. 8:7/. За мистичното суфитско направление в исляма ограничеността на човешкия интелект също е самоочевидна. „За да развие интелекта си, човек трябва да се потопи в изследвания, но за да се придобие мъдрост не е нужно нищо друго, освен изливането на божията милост. … Интелектът е  зрението, което помага на човека да разбира външния свят, докато светлината на мъдростта подпомага човека да прозре през външния вътрешния свят.“[31] 3) Монотеистичните религии изповядват иерархичност в ценността на и отношението между вяра и разум така, както поставят Твореца над творението без в никакъв случай да ги противопоставят. „Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото“ /Евр. 11:3/. 4) Монотеистичните религии смятат, че вярата може да подпомогне недостатъците на човешкия интелект в неговото търсене на удовлетворителни отговори за смисъла и тайните на съществуването. Според св. апостол Павел духовните личности изследват всичко /срв. 1 Кор. 2:15/. И макар между Създателя и човека да има същностна разлика, монотеистите Го почитат като личен Бог, Чието всесъвършенство и трансцендентност не обезкуражават, а  вдъхновяват хората по пътя на цялостното им извисяване. Библейските възгледи за Божията благодатна помощ и любов към човеците /вж. Евр. 4:16; 1 Иоан. 4:8-11/, за сътвореността на човека по Божи образ и подобие /вж. Бит. 1:26-27/ и за трансформиращото действие на вярата в Бога стоят в основата на Христовия призив: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ /Мат. 5:48/. Стремежът към познанието, съвършенството и Бога е вдъхновявал живота и дейността на такива ярки умове като Абу Али Ибн Сина /Авицена/, Николай Коперник, Михаил Ломоносов, Исак Нютон и редица други учени с уникален и незаменим принос за развитието и прогреса на човешкия род.Тук е мястото да анализираме и новоезическото твърдение, според което монотеизмът способства за налагане на едноизмерен начин на мислене и за установяване на недемократични обществени отношения. В опровержение на това твърдение могат де се приведат множество исторически примери, свързани както с политеистичните, така и с монотеистичните култури. Политическата история на езическите общества ясно показва, че общественото управление следва своя собствена логика, която търси легитимиращата санкция на доминиращата религия, но без да се намира в абсолютна зависимост от нейните догматически постановки. Затова виждаме, че монархически, императорски и деспотични режими процъфтяват и сред народи, изповядващи многобожие. Дори може да се каже, че властта на месопотамските царе, египетските фараони и римските императори е нарицателна за  абсолютистко и недемократично държавническо поведение и начин на мислене. Освен това античните владетели-политеисти са изключително враждебни и нетолерантни към монотеистичната вяра на евреите и християните – факт, който новоезичниците би трябвало добре да помнят и честно да признават, когато твърдят, че политеизмът е гаранция за наличието на социална равнопоставеност и религиозно многообразие. Същевременно историята на монотеистичните общества съдържа множество примери както за относителна самостоятелност в политическото им развитие, така и за  културна и религиозна търпимост. По време на управлението на император Константин Велики в Римската империя  политеизмът съжителства наравно с монотеизма. Световноизвестният американски историк на религиите Ниниан Смарт правилно отбелязва, че в епохата, следваща кръстоносните походи, Западна Европа изживява „фрагментиране на политическата власт“,  маскирано от „теоретично обединена религия“[32]. В рамките на Османската империя действа принципът на зачитане на религиозните традиции на завладяните народи. Благодарение на този подход бива възможно реализирането на ключовата роля на поместните църкви в съхраняването на националната и религиозната идентичност и в организирането на освободителната борба на поробените православни народи. Модерните западни демокрации възникват и се развиват в традиционно християнска културна среда, чийто монотеистично ориентиран мироглед не ги възпрепятства да издигнат до нивото на водещи ценности свободата на индивидуалния избор, плурализма и толерантността. Възприетият и от Съединените американски щати принцип за разделението между църква и държава работи на институционално равнище, но същевременно религията има голямо значение в живота на американското общество. По правило всеки американски президент откровено заявява религиозните си убеждения и пристрастия /най-често протестантски/, но това не пречи на Съединените щати да бъдат една от най-плуралистичните държави в света.От казаното дотук става ясно, че Елинисткото новоезичество внушава некоректно и неубедително, че:

– състоянието на индивидуалното и общественото мислене се намира в абсолютна зависимост спрямо доминиращия религиозен мироглед /срв. обратната зависимост във възникването и действието на култа към римския император, например/;

– политеизмът има положително въздействие върху цялостния социален живот с допускането на много гледни точки по всеки въпрос;

– съществува необходимост от намаляване на влиянието на монотеистичните религии в живота на съвременното общество.ІІІ. Модерната интерпретация на гръко-римските религиозни вярвания, която елинистите извършват, не съумява да направи политеизма по-убедителен за съвременния обективен наблюдател.

1. Отказвайки се почти напълно от личностния аспект на гръко-римските божества, Елинисткото новоезичество фактически маргинализира значението на митовете, които в древността са имали формиращи функции по отношение на мирогледа, поведението и ритуала.

2.“Преодолявайки“ античната вяра в божествата като персонификации на природните стихии, Елинисткото новоезичество подронва основите на собствената си почит към видимата природа и нейните елементи.

3. Възприемайки божествата като образни идеограми на закони, принципи и сили[33], действащи в света, Елинисткото новоезичество придава на последните известна индивидуализираност, каквато всъщност те не притежават.4. Считайки боговете и богините също така за метафорично и множествено присъствие на неизвестното в нашия живот, Елинисткото новоезичество слабо допринася за проникването на човешкия ум и човешкия дух в тайните на мирозданието и в смисъла на съществуването. Елинисткото новоезичество като религия и философия не съдържа какъвто и да било нов, уникален компонент и представлява смесица от непоследователен политеизъм и интелектуализиран пантеизъм.

5.Елинистите, както и всички политеисти, се интересуват от свръхестественото не заради самото него, а заради ползите, които могат да се извлекат от взаимодействието му с този свят[34].Преди две хиляди и петстотин години писателят на старозаветната книга Премъдрост Соломонова по много проникновен начин представя човешкия произход на политеизма и неадекватността на езичеството в неговите най-различни форми. “Суетни са по природа всички люде, които не са имали познание за Бога, които от видимите съвършенства не са могли да познаят вечно Съществуващия и, гледайки делата, не са познали Виновника, а почитали за богове, управляващи света, – или огъня, или вятъра, или подвижния въздух, или звездния кръг, или  бурната вода, или небесните светила. Ако, пленявайки се от тяхната хубост, те са ги  почитали за богове, те трябваше да познаят, колко по-добър от тях е Господ, защото Той, Виновникът на хубавото, ги е създал. Ако пък са се чудели на силата и действието им, те трябваше от тях да узнаят, колко по-мощен е Онзи, Който ги е сътворил… Те впрочем по-малко заслужават укор, защото се заблуждават, може би, търсейки Бога и желаейки да го намерят… Ала (…) не са за извинение: ако са могли толкова да разберат, че са били в сила да изследват временния свят, защо не са веднага намерили неговия Господ?” /Прем. Сол. 13:1-9/.

_____________________________

*Първа публикация в Богословска мисъл. Авторът, д-р Десислава Панайотова-Пулиева е експерт в Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия, член на Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод на БПЦ-БП, главен редактор на Oфициалния сайт на БПЦ-БП и директор на Център за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий“ при храм „Св. св. Кирил и Методий“, ул. „Г. Вашингтон“ № 47, София.

[1]. На английски език – международния език на новоезичниците – тези разнообразни имена звучат и изглеждат съответно: Hellenic Reconstructionism; Olympianism; Hellenic Neopaganism; Classical Neopaganism. Вж. повече за значението им в:http://www.ecauldron.com/recongreek.php  и http://www.templeofdemeter.com

[2]. Наред с традиционалистите и синкретиците, в Елинисткото новоезичество съществува и трето направление – христо-елинисти, които се опитват да предложат синтез между почитта към Иисус Христос и св. Богородица, от една страна, и култа към някои  езически божества /най-вече към Афродита като персонификация на различни аспекти на любовта/. Христо-елинизмът като част от по-широкото явление христо-паганизъм ще бъде разгледано подробно в отделна статия.

[3]. Подробности за Long Island Church of Afrodite вж. В: Adler, M. Drawing Down the Moon. S. l., 1986, pp. 233-236.

[4]. За програмата на Hellenion вж. повече в: http://www.hellenion.org

[5]. The Classical Religion Society.

[6]. Omphalos /от гр. „пъп“, „център“/ е виртуален информационен център за събиране и разпространяване на данни за новоезическите организации от елинистки тип с цел улесняване на контактите помежду им и пропагандиране на техните идеи.

[7]. Eleusis Publications.

[8]. Thiasos Olympicos. Вж. още за тази група в:  http://www.calicom.net/public/users/bagel/thiasos.htm.  Има два основни вида елинистки религиозни групи според числото на членовете им:  1/ от гр. тúасос = съюз, сдружение; състои се от по-ограничено число хора, които почитат определено божество/божества и уреждат в негова/тяхна чест процесии, празници и жертвоприношения; 2/от гр. дéмос = народ; включва голям брой хора и членове на различни тиаси.  Докато Тиасос Олимпикос поддържа култа към всички божества на Олимп, съществуват множество други тиаси, посветени на отделни божества-патрони: Тиасос на Афродита, Тиасос на Аполон, Тиасос на Арес, Тиасос на Артемида, Тиасос на Атина,  Тиасос на Деметра,Тиасос на Дионис, Тиасос на Зевс, Тиасос на Музите, Тиасос на Персефона, Тиасос на Хадес и т. н.

[9]. За Elaion вж. още в: http://www.elaion.org

[10]. Supreme Council of Ethnikoi Hellenes. Вж. още за тях в: http://www.ysee.gr/index-eng.php

[11]. Пак там.

[12]. Реакцията на Православната църква срещу новоезическата пропаганда в Гърция е напълно обяснима като се имат предвид двухилядолетните й апостолски и мъченически усилия да проповядва спасителните евангелски истини с цел да бъдат преодоляни религиозните и моралните лутания на древното и модерното гръцко общество. Разбира се, крайните прояви на религиозна нетолерантност от страна на някои нейни представители са неприемливи и ползват единствено опонентите ѝ.

[13]. Nova Roma = Новият Рим. Вж. oще за тях в: http://www.novaroma.org

[14].За Afrodite and Adonis вж. още в:http://groups.yahoo.com/group/Aphrodite_and_Adonis/

[15].За VirginHuntress вж. още в: http://groups.yahoo.com/group/virginhuntress/

[16].За Diana’s Temple вж. още в:http://groups.yahoo.com/grou /templeofdianaproject/

[17]. За The Julian Society вж. още в: http://www.geocities.com/Athens/Acropolis/1568/index.html

[18]. http://www.templeofdemeter.com

[19]. Пак там.

[20]. Пак там.

[21]. Пак там.

[22]. В средата на XX век David Miller е един от водещите професори по религиознание в Сиракузкия Университет /щата Калифорния, САЩ/. В научната си работа той се обляга в много голяма степен върху теорията за архетипите в дълбинната психология на К. Г. Юнг. Без да е последователен привърженик на определено новоезическо направление, със съчиненията и лекциите си Д. Милър дава изключително силен тласък  на развитието на новоезичеството, тъй като придава на политеизма философска дълбочина и социално значение, които силно допадат на настроенията на американските студенти и интелектуалци в зората на хипи-движението, както и на поколенията след тях.

[23]. Американката Margot Adler е внучка на един от пионерите на съвременната психиатрия, австрийския учен Алфред Адлер. Маргот Адлер е една от главните идеоложки на новоезичеството днес.

[24]. Вж. Adler, M. Op. cit., p. 29.

[25]. Miller, D. The New Polytheism. New York, 1974, p. 4.

[26]. Вж. http://www.templeofdemeter.com

[27]. Пак там.

[28]. Smyth, H. Why Religion Matters. San Francisco, 2001, p. 70.

[29]. Ibid., p. 45.

[30]. Ibid., p. 28.

[31]. Pir-o-Murshid  Inayat Khan. A Sufi Message of Spiritual Liberty. London, 1914 /цит. по електр. му изд. в: http://www.sacred-texts.com/isl/msl/msl.htm

[32]. Smart, N. Dimensions Of The Sacred. Berkeley, Los Angeles, 1996, p. 247.

[33]. Например  Зевс=мъжественост, сексуална потентност, власт; Аполон=талантливост, артистичност, изкусност, благотворност; Деметра=плодовитост, майчинство, грижовност; Афродита=женственост, красота, хармония, любов  и  т. н.

[34]. Вж. Smyth, H. Op. cit., p. 242.

Изображения:

1. Aвторът на статията д-р Десислава Панайотова-Пулиева. Източник – http://novinar.bg. Публикувано с нейно разрешение.

2. На останалите изображения са поставени божества от гръцката и римската митологии.