„МРЕЖАТА, ПЪЛНА С ЕДРИ РИБИ, НА БРОЙ СТО ПЕТДЕСЕТ И ТРИ” (Иоан 21:11)*

Проф. д-р Иван Желев Димитров

Сред евангелските повествования за явяванията на възкръсналия Господ Иисус Христос на учениците Му в четирийсетдневния период от Възкресението до Възнесението има и един разказ за чудесен улов на риба в Тивериадското езеро[1] (Иоан 21:1-14). Ето го:

Възкръсналият Иисус се явява на седемте ученици на Тивериадското езеро

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

Рибите, които уловили седемте апостоли на указаното от Спасителя място, били едри и много на брой. При такъв голям улов едва ли някой рибар ще вземе да брои уловената риба[2]. Но в този случай е ясно, че не е просто богат, изобилен улов, а чудесен улов на риба, станал по указание на Онзи, Който преди броени дни е извършил най-голямото чудо, ставало дотогава, като възкръснал от мъртвите и победил смъртта. Затова е твърде вероятно, че в изумлението си някой от апостолите е решил да преброи едрите риби, които се оказали сто петдесет и три. Едно число, дето иначе няма как да го запомним: нито е кръгло, нито е кратно на някое от известните като „свещени” числа, нито има някаква друга забележителност. И ако апостолите са го запомнили, причината се крие в неочаквания и необикновено богат улов. Такова нещо не се случва всекиму. Затова Христовите ученици – и по-специално св. евангелист Иоан, който го е записал – са запазили траен спомен от това чудо, извършено от техния Учител[3].

Както често се случва, вниманието на някои тълкуватели се отклонява от същността на чудото и от неговия смисъл към второстепенни неща като това число 153. Цяла поредица от мнения могат да се намерят в тълкувателната книжнина за смисъла на числото 153, за неговото символично значение. Тълкуватели от древност още се опитват да го свържат с какво ли не. На практика неизброими са опитите през вековете да се даде някакво обяснение за числото 153[4] и огромното число на тези опити показва невъзможността да се намери разумен отговор [5].

Наистина мисълта, че числата могат да имат някакво кодирано значение, дълго е впечатлявала и разочаровала тълкуватели на Йоановото евангелие[6]. Изглежда евангелистът е структурирал някои, но не всички аспекти на разказа си в групи от по седем, например: седем чудеса, седем „Аз съм…”, а понякога седем сцени в даден епизод[7].

Във всеки случай по-проблематична е символическата стойност на числата, конкретно посочени в текста, като например петимата мъже на жената-самарянка[8], 38-годишното заболяване на разслабения или уловът на 153 риби. Тълкуването е трудно, защото още в древния свят на дадено число са били приписвани най-различни значения в един и същи контекст. Филоновото разглеждане на числата в Бит. 1 гл. например показва, колко лесно могат да се умножат тълкуванията[9]. Още повече, че големи числа обикновено са разглеждани като сума или производно от по-малки числа. И тъй като различните комбинации могат да дадат същия резултат, съответно се увеличават и тълкувателните възможности [10].

Св. апостол Тома и Възкръсналият Христос

Най-известната числова „загадка”, ако въобще може да се определи така, е уловът на 153-те риби. Св. Августин (+430 г.) отбелязва, че 153 е сумата на числата от 1 до 17, както и че 17 е сборът от 10 и 7. Доколкото десет означавало десетте Божии заповеди, а седем отговаряло на седемте дара на Духа, цялото число на рибите отбелязвало изпълнението на Закона чрез Духа[11]. Св. Иероним (+420 г.) пък смята[12], че това число отговаря на броя на видовете риби в морето, така че уловът свидетелствал за универсалната цел на мисията на Църквата[13]. Всъщност проверката на твърдението, основано на съответни латински и гръцки естественици, изтъква това становище като ненадеждно и затова не може да бъде използвано за обяснението на бройката риби[14]. Преди десетина години беше публикувано мнение, че числото 153 изразява изпълнението на казаното от св. пророк Йезекиил в 47:9-10[15], където се обещава, че, когато дойде спасението, по брега на Мъртво море хората ще могат да ловят риба от Ен-Геди[16] до Еглаим. Според търсачите на числени съответствия думите „от ен-Геди и до ен-Еглаим” (מֵעֵין גֶּדִי וְעַד־עֵין עֶגְלַיִם) съдържат 17 букви[17], а сборът от числените стойности на буквите в думите Геди (גֶּדִי) и Еглаим (עֶגְלַיִם) е съответно 17 и 153[18], така че тези две числа имат специфична математична връзка.

Тази връзка е в основа на опита да се изясни числото 153 с факта, че то е от така наречените „триъгълни числа”[19], съответно е едно от числата, изразяващи пълнота[20]. Едно интересно тълкувание, но не по числената стойност на някакви букви, а с обясняване на значението на съставящите го числа, предлага св. Кирил Александрийски (+444 г.): „Сто… означава пълнотата на народите; защото числото сто е най-пълното, тъй като се състои от десет десетици. Затова и Сам Господ… казва веднъж, че са сто Неговите овци, като с това изразява, че разумните същества са съвършени по броя си; друг път (казва), че добрата земя щяла да даде стократен плод. Петдесет пък е поставено, за да се проумее запазеният остатък на израилтяните по избора на благодатта (срв. Рим. 11:5), защото половината от сто е петдесет, но то не достига за съвършенството на числото. А три може да се разбере като въвеждащо посочване на Светата Троица, за Чиято слава е животът на уловените чрез вярата. И всичко се разбира във взаимовръзка.“[21]

Малцина са съвременните тълкуватели, които виждат някакъв символизъм във всички тези числа в Евангелието според Йоан и въобще се запитват, дали това е някаква алегория, гематрия или математически символ[22]. Но все пак отнoсителната последователност на св. Августин – откъдето сякаш тръ гва тази „нумерологична традиция” – ни предизвиква да се запитаме за функцията на въпросните числа, смятани за заредени със символика. Преценявайки значимостта на съответните текстове на основата на контекста, можем да заключим, че определени числа могат да придобиват значимост от връзката си с дадена личност, с централни образи или действия в конкретен евангелски разказ, но основното значение на съответния разказ никога не зависи от някакво число. Като начин за проверка на значението на дадено число, смятано за символично, може да се приложи смяна на съответното число и тогава да се запитаме, дали би се променило значението на текста, ако го цитираме с друго или с неопределено число[23]. Отговорът е отрицателен, а това прави безпредметни от тълкувателна гледна точки всички нумерологични упражнения.

_______________________________

*Доклад, четен на 1 декември 2010 г. в аудитория № 8 на Богословския факултет при Софийския университет, по повод тържествена сесия, посветена на кръглите годишнини на отец протопрезвитер  проф. д-р Николай Шиваров (80) и проф. д-р Славчо Вълчанов (70) – дългогодишни преподаватели-старозаветници в Катедрата по Библеистика в Богословския факултет при СУ

[1]. Названието „Тивериадско” (от град Тивериада на югозападния му бряг) се среща само в Евангелието от Йоан 6:1 и 21:1, като в 6:1 редом с него стои и „Галилейско”. При това се нарича море, макар по размери да е само голямо езеро. Езеро обаче го нарича само св. Лука в евангелието си (5:1-2; 8:22-23, 33). В евангелията се редуват названията „Галилейско” (от областта Галилея, в която се намира) и „Генисаретско” (заради формата му на арфа).

[2]. Макар че съществува и предположението, че при колективен улов рибарите са делели рибата по равни бройки и във въпросния случай също е трябвало да я разделят по бройки, та затова и запомнили, колко точно са били рибите, уловени по указание на Иисус Христос (вж. Bernard, J. H.  A Critical and exegetical Commentary on the Gospel According to St. John. Edinburgh 1928, p. 342.).

[3]. Τρεμπέλας, Π. Υπόμνημα εις το κατά Ιωάννην Ευαγγέλιον. Αθήναι 21969, σ. 724.

[4]. Преглед на тези мнения има у Beasly-Murray, George. John (World Biblical Commentary 36). Nashville, 21999, p. 401-404.

[5]. Moloney, Francis J. The Gospel of John. Sacra Pagina (ed. by Harrington, Daniel J.), vol. 4. Collegeville, Minnesota, 1998, p. 550.

[6]. Koester, Graig R. Symbolism in the Fourth Gospel. Meaning, Mystery, Community. Minneapolis, 22003, p. 311.

[7]. Седемте чудеса започват с виното в Кана и свършват с възкресяването на Лазар; седемте „Аз съм…” се отнасят до хляба (6:35, 51), светлината (8:12; 9:5), вратата (10:7, 9), пастира (10:11, 14), възкресението и живота (11:25), пътя, истината и живота (14:6) и лозата (15:1, 5). Епизоди със седем сцени, разположени симетрично, са включени в Йоан 9:1-41 и 18:28-19:16; вж. пак там.

[8]. Тук има изказано едно мнение, че Иисус Христос е седмият мъж в живота на самарянката, срещата с Когото обаче й носи не нещо временно, а самото вечно спасение.

[9]. Philo. Creation, 13-15; 47-52; 89-128.

[10]. Дискусия върху съвременни опити за формулиране на изчерпателен поглед върху числения символизъм у евангелист Йоан може да се намери у Niewalda, Paul. Sacramentssymbolik im Johannesevangelium: eine exegetisch-historische Studie. Limburg 1958, S. 24-26; срв. Manns, Frederic. L’Evangile de Jean a la lumiere du Judaism. Studium Biblicum Franciscanum Analecta 33. Jerusalem 1991, p. 249-252, 282-284.

[11]. „Ако потърсим число, което да показва закона, кое друго бихме посочили освен десет? Защото сме напълно сигурни, че Декалогът, тоест известните на всички десет заповеди са били написани най-напред с Божия пръст върху двете плочи… А когато към закона беше прибавена благодатта, тоест – Духът към буквата, по някакъв начин към числото десет се прибави (числото) седем. Защото седмицата се установява от свидетелствата…, че означава Светия Дух… Бог освети седмия ден, в който Той си почина от делата Си… И пророк Исайя… спира вниманието ни върху седмократното дело или върху седемте дара на Духа (срв. Ис. 11:2 – б. а.)… А какво казва Откровението? Не се ли споменават и там тези седем духа Божии (срв. Откр. 3:1 – б. а.), а всъщност е един и същият Дух, Който разпределя всекиму различни дарби, както си иска (срв. 1 Кор. 12:11 – б. а.)? Следователно, когато към числото десет, което представя закона, добавим Светия Дух, представян от числото седем, получаваме седемнадесет. А когато употребим това число, за да добавим всяко едно от различните числа, които съдържа, от 1 до 17, сборът ще е… 136. Ако прибавим към този сбор и числото 17, ще получим числото на рибите… Така чрез животворящия Дух буквата вече не убива (срв. 2 Кор. 3:6), но каквото се повелява от закона, се допълва с помощта на Духа и ако има някакъв недостатък, той се опрощава. Така че всички, които участват в тази благодат, се символизират от това число. Това число също така съдържа три пъти числото петдесет и освен това – числото три във връзка с тайната на Троицата. Същевременно числото петдесет се получава от умножаването на седем по седем с добавяне на едно… А едно се добавя, за да покаже, че е едно онова, което се изразява чрез седемкратното му действие”, т. е. Духът (св. Августин, цит. по Τρεμπέλας, Π. Op. cit., σ. 723-724).

[12]. Commentarium in Ezechielem. Liber XIV, 47. PL 25, 474 C: „Онези, които са писали за природата и свойството на животните, изучили риболова,… от които Опиан,… многоученият поет,… уверяват, че има всичко 153 вида риби и всички те били уловени от апостолите и нито една не е останала неуловена. Така всички – както благородните, така и скромните по произход, богатите и бедните, и хората от всякаква класа се извличат от морето на света към спасението” (цит. по Τρεμπέλας, Π. Op. cit., 724.).

[13]. Lincoln, Andrew T. The Gospel According to Saint John. (Black’s New Testament Commenatry, 4) Peabody, MA, 2006, p. 513.

[14]. Вж. труда на Sanders, J. N. (допълнен и редактиран от Mastin, B. A.) The Gospel According to St. John. London, 1968, p. 447.

[15]. 9И всяко живеещо същество, що пълзи там, дето ще се вливат две струи, ще бъде здраво; и риби ще има твърде много, защото ще се влее там тая вода, и водите в морето ще станат здрави, и където се влее тоя поток, там всичко ще бъде живо. 10И до него ще стоят рибари от Ен-Гади до Еглаим, ще хвърлят мрежи. Риба ще има всякаква и, както в голямото море, ще има твърде много риба.

[16]. В синодалния български превод стои Гади, но в еврейския оригинал се чете с „е” в първата сричка – Геди.

[17]. Всъщност са 18 букви, ако се брои и предлогът מֵ преди името ен-Геди, но в тези неща всичко се свежда до гледната точка, което пък свидетелства за субективизма на подобни представи.

[18]. Beasly-Murray, G. Op. cit., p. 401.

[19]. Триъгълно число е числото-сбор от точките, които образуват един равностранен триъгълник, попълнен със също такива точки; напр. най-простото триъгълно число е 3, но такова е, да речем, 10, 21 и т. нат., вкл. и 153 – с равни страни от по 17 точки.

[20]. Lincoln, A. T. Op. cit., p. 513.

[21].  PG 74, 745.

[22]. Moloney, F. J. Op. cit., p. 553. За произволността на повечето от математическите изяснения предупреждава също Sanders, J. N. & Mastin, B. A. Op. cit., p. 447.

[23]. Koester, G. Op. cit., p. 313.

Дойдѝ и виж!

От Назарет може ли да излезе нещо добро? (Иоан 1:46)

Нагазил с дървения си корпус дълбоко във водата под тежестта на рибата в трюмовете си, корабът се движеше едва-едва, така, че човекът от малката лодка можа по-лесно да се качи на борда.

Когато се прехвърли на кораба, той погледна към рибарите, които работеха с веслата. Така мудно както вървят, помисли, в Капернаум ще пристигнат късно през нощта. Нищо, че остават по-малко от десет мили до пристанището.

– Хей, друже, какво искаш? – се чу някъде отгоре. – Митар ли си?

Той погледна в посоката, откъдето дойде въпросът. На една високо издигната стълба стоеше капитанът – висок, широкоплещест мъж.

– Не съм митар. Търся Натанаил, синът на Толмей. От Кана е. Но не го виждам. Нали това е корабът, който лови риба за Кана?

– Да, това е.

– А къде е Натанаил? Трябва да е тук.

– Тук е – долу в трюма. Кърпи мрежи. А ти кой си?

– Наричам се Филип. От Витсаида съм, рибар като вас.

– А защо ти е Натанаил?

– Искам да говоря с него по важен въпрос.

– Изглежда, че наистина е спешно, щом не си ни дочакал в пристанището.

– Така както се движите – бавно-бавно, – няма да хвърлите котва до първата стража. Макар че до нейното начало остават много часове.

– Какво да се прави? – сви устни капитанът. – Попаднахме на голямо ято риба. Корабът е пълен много повече отколкото трябва. Иешуа, заведи този наш брат при Натанаил.

Рибарят, когото назоваха, остави веднага веслото и се изправи. Филип го последва. Заслизаха по дървени отвесни стъпала. След два завоя завиха наляво. Спряха пред средния трюм. Влязоха.

– Ето го – каза Иешуа, като сочеше пред себе си. – Натанаиле!

Рибарят, който беше седнал с гръб към тях, се обърна. Когато видя Филип, скочи.

– Филипе, приятелю! – извика той, като се приближаваше. Разтвори широко ръце.

Двамата се прегърнаха. Иешуа излезе.

– Как се радвам на срещата ни, братко! – рече Натанаил. – Седни. Разказвай: къде се загубихте с Андрей, Иоан и Симон? Цяла година не съм ви срещал.

– Да, приятелю. Всеки със задълженията си. След като се прибрахме от онзи пустинник, аз също не бях ги срещал от раздялата ни.

– Първо при мен ли идваш? – попита Натанаил.

– Не. Вчера във Витсаида се срещнах с Андрей и Симон. Случайно дойде и Иоан. Сега идвам при теб. Толкова е сериозно, че не дочаках да пристигнете в Капернаум, а дойдох дотук с лодка.

– Нима?! – изненадано го погледна Натанаил. – Какво се е случило? Усетих, че си възбуден. Още като те видях.

– Така е, Натанаиле. Слушай: преди три дни вкъщи дойде Иисус – Дърводелецът от Назарет.

– Кой е Той?

– Синът на Йосиф. Не се ли сещаш?

– Иисус, Иисус… – се замисли Натанаил. – А този Йосиф… И той ли е дърводелец?

– Да.

– Сетих се кой е Този Иисус. Бил съм у тях преди години на гости. Родителите ни се познават. И какво?

– Този Иисус – зашепна Филип, – е Месия, за Когото писа Моисей в Закона и говореха пророците.

– Какво?! – Натанаил захвърли мрежата от коляното си. – Месия, Който ще дойде? За Когото ни говорѝ хевронецът Иоан – синът на Захарий? Това Иисус от Назарет ли е?

Замълчаха.

Преди година и половина Натанил и неговите приятели и колеги-рибари Андрей, Симон и Иоан от Витсаида, посетиха един пламенен проповедник и строг аскет, на име Иоан. Гласът му кънтеше в Юдейската пустиня, отвъд Йордан. Толкова ги плени със словото си, че престояха близо шест месеца при него. Станаха му ученици. Хиляди юдеи, самаряни, галилеяни, даже римляни, идваха да го видят и чуят това, което говореше. Дори веднъж направиха посещение свещеници и левити от Иерусалим. Превърнати изцяло в слух, всички попиваха думите на този пустинник. А той вдъхновено говореше: „Рожби ехиднини, не всички сте готови да посрещнете небесния Пратеник. Макар да се покланяте на Единия Бог и ревниво да пазите преданията и обредността, във формалното принасяне на жертви се губи истинското духовно служение на Йехова. Вие чакате Месия като земен цар, който ще ви освободи от омразните римляни и ще възстанови във величие и блясък земното царство на Давид и Соломон. Нашите предци говориха за освобождаване от робството на греха, за царство, което не е от този свят. Разсейте заблудата, в която сте попаднали! Изгубили сте чистата представа за Избавителя. Религиозните истини за Месия сте забравили! Душите ви са опустошени от грехове!“

Огненото слово на пустинника Иоан проникна в душите на слушателите му, разколеба ги, извика готовност за принасяне достойни плодове на покаяние. Тази проповед, която слушаха по цели дни, щеше да подготви, по думите на Иоан, сърцето им за посрещане на Месия чрез кръщение от вода. „Така, след кръщението – говореше той, – ще бъде възстановено духовното царство на Израиля. Бъдете готови да посрещнете Този, Който идва след мен. Той е Агнецът Божи, Който ще вземе греха на света?“

– Натанаиле – побутна го Филип, – за какво се замисли?

– Като заговори за Иоан пустинника, спомних си за него. Шест месеца го слушахме. Доста неща запомних от проповедите му. Та Този Агнец Божи, Който идва след него, Иисус от Назарет ли е, Дърводелецът?

– Да, Той е. Пустинникът го казал на нашия Иоан и Андрей. Преди седмица били при него. Симон ми съобщи, че Андрей го завел при Иисуса, Който му дал ново име – Кифа. А Иисус, когато дойде при мен, ми откри, че Той е Месия. И така аз, Симон, Андрей, Иоан и ти ще Му станем ученици и ще Го следваме навсякъде. Ще се разделим  риболова. Така ми каза Иисус. Но… ти какво? Колебаеш ли се нещо?

– Готов съм да следвам Месия. Но съмнявам се, че точно Иисус от Назарет е Той. Фарисеите твърдят, че пророк от Галилея не може да излезе. Жителите на този град са презряни, лукави по характер, неверни. Нали знаеш старата поговорка: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“

– Да, вярно е. Ти по-добре ги познаваш.

– На тридеесет стадии е Кана от Назарет. Почти всеки ден общувам с назаретци. Виж, за Иисуса Дърводелеца нищо лошо не мога да кажа. Като деца сме се срещали много пъти. Наскоро, преди две-три години Го срещах в Кана. За мен Той е честен, почтен Човек. Но… като имам предвид…

– Стига с твоите съмнения: дойдѝ и виж! Сам да се увериш! Утре в петия час ще бъдем в дома на Иоан във Витсаида.

– Непременно ще дойда – каза Натанаил.

Той изпрати госта си до лодката.

– Дойдѝ и виж сам – повтори Филип. – Но отсега съм сигурен, че като нас ще повярваш в Иисуса, Сина Божи, Учителя…

На другия ден малко закъсня. Когато майката на Иоан го въведе в двора на къщата, неговите приятели и Иисус от Назарет седяха на прохладна сянка под два дъба. Натанаил сърдечно се прегърна с колегите си. Когато приближи до Иисуса, за да Го поздрави, Назаретецът рече:

– Каквото ви казах преди малко, ще го повторя. Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство – ръката Му сочеше Натанаил.

– А, Иисусе! – смаяно Го погледна Натанаил. – Откъде ме познаваш? Ние се знаем с Теб като деца, но…

– Това е вярно. Но онези години отдавна отлетяха. Аз ти говоря за сега. Ти, Натанаиле, чу за проповедта на Иоан в пустинята. Отиде заедно с другарите си. Твоето сърце те подтикна, остави всичко и шест месеца денонощно слушаше огнените думи на пустинника. А после, когато се върна в Кана и отново пое риболова, колко пъти вечер се запитваше вътре в себе си: кой е този Месия? Кога ще дойде?

Натанаил потреперa.

– Това е вярно – каза той.

– Почти всяка вечер – продължи Иисус, – стоейки под разкошната смоковница у вас, ти си Го представяше като Син Божи, Който приканва в небесното Царство.

– И това е вярно! О, спри Иисусе, не издържам! – се провикна Натанаил. Краката му се подкосиха. – Рави, Ти Си Син Божи, Ти Си Царят Израилев! Вярвам в Теб, Господи Иисусе! Никой освен мен, не е знаел за това, което мислех под смоковницата вкъщи.

– Стани, Натанаиле. Седни тук – при нас. Истина, истина ви говоря: отсега ще виждате Небето  и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човешки. Това видение на Яков се изпълни. Отсега нататък Небето е отворено и Синът Човешки ще съединява земята с Небето, видимото с невидимото, Бога с човека. Царството небесно е Царство на спасениеото и благодатта, Царство на истината, светостта и любовта. За да влезе някой в него, трябва първо да се промени. А вътрешната промяна в човека не може да дойде чрез световните съблазни. Пълната и истинска обнова на човешкото сърце може да се постигне само по пътя на едно дълбоко и искрено покаяние, по пътя на едно съзнаване на греха и отвращение от грозотата му. Затова ще искам от хората да се покаят, да премахнат зверското от себе си, да обуздаят плътските си страсти и да изкоренят злите наклонности на сърцата си. Сторят ли това, техните души ще бъдат чисти, изпълнени с благородни желания и свети настроения…

Първите пет ученици, които впоследствие станаха апостоли Христови, запленени от словото, слушаха внимателно. Те чувстваха как духовният мрак, който ги обгръщаше, се пръсва: съвестите им се събуждаха, Царството на мира, правдата и любовта ще дойде.

А Той, Всемогъщият Бог, Който по Своята неизследима премъдрост и безпределна любов създаде човека, в когото отрази образа Си, продължаваше Своята първа проповед на земята.