Ева Ковачева

Abstract

Настоящото изследване разглежда моногамността на християнския брак и чистотата на брачните отношения в него в съответствие с Евангелието и посланията на светите апостоли. Заключението от изследването е, че изискванията, дадени в това отношение в Свещеното Писание на Новия Завет, са еднакви както за мъжа, така и за жената, без да се правят изключения за едната или другата страна и без да се посочват разлики между тяхната природа или секс. Свещеното Писание на Новия Завет подчертава главно любовта между тях, която трябва да ги обединява и която те трябва да дават един на друг, и че проявлението на любов и проявлението на добродетели един към друг е мярка за тяхната степен на връзка с Бога.

***

Въпреки че човечеството се намира отдавна в епохата на християнството, се установява, че в съвременното общество често се срещат мъже, които считат себе си за християни, но живеят с възглед, който е остатък от езическата епоха и характерен за ислямската религия, че на мъжете се позволява да встъпват успоредно на брачните отношения в краткосрочни или дълготрайни връзки с други жени. За това те си служат и с аргумента, че мъжката природа е по-различна от тази на жената, което го предполага, като наричат такива отношения „чисто физически“. Те не взимат в предвид, че съюзът между мъжа и жената според християнското учение не може да бъде никога само „физически”. Според Евангелието (Матей 19:3-6; Ефесяни 5:30-32) физическият съюз между мъжа и жената има едновременно духовни измерения и последици. Срещат се и жени (съпруги или майки), които се примиряват с този факт, и оправдават мъжете със същия довод, което се отразява както върху отношенията между съпрузите в семейството, така и върху възпитаването на децата от различните полове при тяхното израстване. Темата е важна и актуална също поради това, че тя излиза и извън рамките на брака като засяга мисленето и поведението на мъжете изобщо в тази посока, тъй като се констатира, че това е срещано явление не само в днешно време, но и през вековете преди това след приемането на християнството. С това се повдига въпроса за съзнанието, възгледа и отношението към половете въобще, за тяхната стойност, ценност, равнопоставеност и взаимодействие, за начина на възприемане и осъзнаване на духовно-нравствените изисквания, които са еднакви както за мъжа, така и за жената според разбирането на любовта, чиито източник е Бога.

Целта на настоящето изследване е да се докаже, че такъв възглед за различие в духовно-нравствените изисквания към мъжа и жената по отношение на брака въз основа на техния пол не съществува в Свещеното Писание на Новия Завет, а че съюзът между тях е единствено и само моногамен без изключения за двете страни. За постигането на целта авторът привежда основни стихове от книгите на Новия Завет и тълкувания на свети отци върху тях, чрез които аргументира своето твърдение, акцентира върху някои важни аспекти свързани с посочената тема, и набляга върху смисъла и значението на любовта между мъжа и жената, като централното, основното и най-важното, което ги свърза, и което се намира едновременно в пряка връзка с тяхното духовно усъвършенстване и постигане на единение с Бога.

За създаването на първата човешка двойка в Стария Завет се съобщават следните четири основни факта: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Битие 1:27), „И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен“ (Битие 2:18), „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът“ (Битие 2:24), „И даде Адам на жена си име Ева (живот), защото тя стана майка на всички живеещи“ (Битие 3:22). Изводите от цитираните четири стиха могат да бъдат сведени до следните: 1) още в Райската градина Бог създава първата човешка двойка само като един мъж с една жена – Адам и Ева; 2) както мъжа, така и жената са създадени по Божий образ и подобие, от което следва, че и двамата носят в себе си Божественото, притежават дух, душа и тяло и могат да постигат богоподобие; 3) дава се пояснението, че не е добре човек да живее сам, за това му се дава „подобен“ на него, с  когото да си помагат. В оригиналния еврейски език на Свещеното Писание се използва едно и също съществително име както за мъжа, така и жената, което има едновременно форма за мъжки и женски род – „иш“ (мъж) и „иша“ (жена)[1]. В съвременните езици трудно се забелязва тази разлика, защото в тях се използват различни думи за двете. Употребата на една и съща дума за двата пола само с различен род в оригиналния език на Свещeното Писание говори за тяхната еднаква природа; 4) от текста става ясно, че след съчетаването на мъжа и жената, всички други взаимоотношения, дори и тези към родителите, остават на заден план, а на първо и най-важно място, се поставя единението помежду им, защото те стават „една плът“, „едно цяло“.

В Новия Завет думите на Иисус Христос за съюза между мъжа и жената са следните:„Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействай“. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“(Матей 5:27-28). От това се вижда, че Спасителя осъжда не само делото, но дори и помисъла за него у човека; „Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо“.Аз пък  ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодейства; и който се ожени за напусната, той прелюбодейства“ (Матей 5:30-31). От посочения стих става ясно, че при наличие на прелюбодеяние, сключеният съюз между мъжа и жената от духовно гледище вече е разтрогнат; „И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина? Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: „затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Матей 19:3-6). В Евангелие според Марк се съдържат същите думи на Христос както в Евангелие според Матей с добавката, че и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодейства (Марк 10:2-12). Под думите „ще бъдат двамата една плът“ се има предвид свързването им на много повече нива от само физическото. Блажени Иероним Стридонски го обяснява по следния начин: „целостта, съчетана с духа, произвежда един дух[2]“, а в Посланието си до Ефесяни св. апостол Павел нарича ставането им „една плът“ – „велика тайна“ (Ефесяни 5:32).

Св. апостол Павел се обръща към мъжете в Първо послание до Коринтяни: „А за което ми бяхте писали – добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа“ (1 Коринтяни 7:1-3). От този стих се извеждат изводите, според които: 1) апостолът препоръчва на мъжете на първо място целомъдрие (въздържание от физическо общение въобще); 2) ако не могат, тогава да имат една жена; 3) ако имат жена, да си дават  и получават взаимна любов.

В посланието си до ефесяни св. апостол Павел се обръща отново към мъжете, при което набляга главно върху любовта в брака, която те трябва да отдават на жените си. В изказването си той привежда аргумент от Стария Завет: „Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – църквата, понеже ние сме членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът“. Тази тайна е велика…Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си…“ (Ефесяни 5:28-33; срв. Битие 2:24).

В посланието си до Тит св. апостол Павел се обръща също към мъжете, този път по-конкретно с оглед на качествата, които трябва да притежават свещенослужителите (епископи, презвитери и дякони). На първо място от тях е моногамността в брачните отношения: „Да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал: „който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство. Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан“ (Тит 1:5-8). Св. апостол Павел повтаря същото и в първото си послание до Тимотей: „Епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив; да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност; защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия? (1 Тимотей 3:1-6); „Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си“ (1 Тимотей 3:12).

Има още →