Иван Денев

Назначението на човека тук на земята е да развива своите духовни и физически сили и да осъществява своето богоуподобяване. Поръката Божия към първите хора била:“Пло­дете се и множете се, пълнете земя­та и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята“ (Битие 1:28).

Бог изисква чрез Моисей: „Бъде­те свети, защото Аз Господ, Бог ваш, съм свет“ (Левит 19:2).

В Новия Завет Господ Иисус Хри­стос също призовава човеците към съвършенство: В Проповедта Си на планината Той казва: „Бъдете съвър­шени, както е съвършен и небесният ваш Отец“ (Матей 5:48).

Нравственото съвършенство, за което говори Спасителят, е идеал, към който трябва да се стремят всички повярвали в Христа, за да достиг­нат спасение и вечен живот.

Как обаче се постига спасение и вечен живот?

На този въпрос Спасителят отго­варя така: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:16). „Който повярва“, тоест този, който приеме евангелското благо­вестие, и този, който се кръсти. Вярата в Христа следователно се явява условие за светò кръщение.  

Но що е вяра?

Св. апостол Павел дава следната де­финиция: „Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ (Евреи 11:1).

Без вяра не е възможно да се уго­ди Богу. „Всеки, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той същес­твува и награждава ония, които Го търсят“ (Евреи 11:6).

Но вярата не е нещо статично. Напротив, тя е нещо живо, действено. Изявява се чрез слово и дело. „Ако с устата си изповядаш Господа, Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите: ще се спасиш, понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение“ (Римляни 10:9-10).

За тази динамична страна на вя­рата говори и Спасителят: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Го­споди! ще влезе в царството не­бесно, а оня, който изпълнява во­лята на Моя Отец Небесен“ (Матeй 7:21). На бащата на бесноватото мом­че Той казва: „Ако можеш да по­вярваш, всичко е възможно за вяр­ващия“ (Марк 9:23). Нещастният баща изповядва: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми“ (Марк 9:24). Друг път Той казва: «Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен: а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец не­бесен“ (Матей 10:32-33).

Прието е да се казва, че вярата трябва да бъде придружена от добри дела. Този израз е несполучлив. „Всъщност вярата ражда добрите дела и живее чрез тях, а не само се прудружава от тях. Вяра и добро не са само спътници, не са две стихии от различен източник, с различно начало. Доброто дело се ражда от вярата, живее чрез нея… Христи­янското богоугодно дело е дейна вяра[1]“.

Преди възнесението Си Господ Иисус Христос поръчал на светите Си апостоли: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Матей 28:19-20). И светите апостоли отишли и проповяд­вали Христа (Марк 16:20). Как? По какъв начин? – Чрез слово, чрез проповед, чрез дело. От повярвалите, преди да се кръстят, те изисквали да изповядват устно вярата си в Христа.

В книга Деяния на светите апо­столи (8:26-38) се съобщава как апостол Филип кръстил етиопския вел­можа. Там четем: „А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръг­ни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст. Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, връщаше се и, седнал в колесница­та си, четеше пророка Исаия. А Ду­хът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница. Фи­лип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш? Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него. А мястото от Писа­нието, което четеше, беше това: „ка­то овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стри­гач, тъй и Той не отваря устата Си. При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема живо­тът Му от земята“. Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого? Филип отвори устата си и, като на­чена от това Писание, благовести му за Иисуса. И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и ско­пецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? А Филип му каза: ако вярваш от се сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божи. И заповяда да спрат колесни­цата; па слязоха двамата във вода­та, Филип и скопецът; и кръсти го“.

За апостолския мъж Аполос се казва, че той бил обучен, „наставен в пътя Господен“ (Деяния на светите апостоли 18:25), тоест на него е било проповядвано. Той бил добре запознат със Словото Бо­жие, поради което и правилно поу­чавал за Господа.

Видно е, че още в апостолския век се чувствала нуждата от точно вероопределение, символ, който гот­вещите се за светò кръщение трябвало публично да изповядват.

През II-ри и III-ти век обучението във вярата продължавало от 40 дни до 3 години[2]. В Църквата се появяват така наречените катехизически училища.

Дори и през IV-ти и V-ти век обучението във вярата продължава с неотслаб­ваща сила. Четиридесет и шесто правило на Лаодикийския събор предписва: „Ония, които ще се кръщават, трябва да изучават вярата…“[3]. До нас е сти­гнал цикъл от огласителни слова на св. Кирил Иерусалимски (315-386)[4]. Цикълът се състои от едно предогласително слово, осемнадесет огласителни слова и пет тайноводствени, тайновидни или, както още ги наричат, мистагогични.

Предогласителното слово е увод­на проповед към осемнадесетте огласителни слова. В него са изложени правила­та за живота на оглашените – как трябва да се подготвят за светò кръще­ние[5].

Първите пет огласителни слова имат общ религиозно-нравствен ха­рактер. В първите две се говори за покаянието[6]. Третото разкрива спа­сителните плодове на светòто кръщение[7]. Четвъртото съдържа кратко уче­ние за Бога, за Иисуса Христа, за Светия Дух, за човека, за Божия про­мисъл и други[8]. Петото е посветено на вярата[9].

Следващите тринадесет катехизически про­поведи са посветени на Символа на вярата, който бил в употреба в Иерусалимската църква[10].

Има още →