Излезе нова книга в областта на родното пастирско богословие

В края на 2021 година излезе от печат нова книга в областта на специалното пастирско служение. Преподавателят по Пастирско богословие и Пастирска психология и психотерапия в Богословския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – доцент д-р Иво Янев публикува своята докторска дисертация  на тема „Пастирски грижи за младите хора в риск“.

В това първо по рода си изследване на пастирските грижи за младите хора в риск, са разгледани в три основни тематични направления, съответно проследени в трите основни глави:

В Първа глава са разгледани значението на термините „хора в риск”, „млади хора в риск”, видовете основни групи млади хора в риск и е извършен анализ на трите основни групи, предмет на настоящото изследване – млади хора без родители, наркозависими и  боледуващи от СПИН/HIV млади хора.

Втора глава е посветена на сравнително-историческия анализ на извори и примери на случаи на пастирски грижи за младите хора в риск, според Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, светите отци на Църквата, църковната история и съвременното им състояние в различните поместни Православни църкви; състоянието на тази грижа в България в Българската православна църква, Римокатолическата църква и при някои протестантски деноминации, както и методите на грижа за споменатите групи млади хора.

В Трета глава се посочват и анализират специалната пастирска подготовка, участието на енорията в тази грижа, включваща църковното доброволчество, благодатният живот на Църквата в тайнствата Евхаристия, Покаяние и Елеосвещение като важен фактор при специалното душегрижие за младите хора в риск.

В заключение, доцент Янев смята, че грижата на духовника за младите хора без родители, болни от СПИН и наркозависими е необходимо да бъде поставена на основата на църковната традиция на милосърдие и грижа. Свещенослужителят с добра социална, медицинска и психологическа подготовка, с помощта на лекари, психолози и социални работници най-добре може да извърши своята грижа за тези млади хора. Не е случайно, че именно грижата за наркозависими в духовните рехабилитационни центрове бележи такъв голям успех, а духовната грижа за болни от СПИН млади хора е най-полезна за тяхното духовно, психическо и физическо състояние. С подкрепата на Църквата и нейните духовници, приемната грижа и осиновяването може да подтикне вярващите хора да поемат грижата за деца и млади хора без родители и да им даде нормално човешко съществуване, образование и християнско възпитание. Необходимо е освен това да се припомни, че създаването на прицърковни домове, в които да живеят и да се възпитават в съгласие с Христовото учение, може да спаси много млади хора от мизерията на улицата, с нейните опасности, и да им даде християнска любов и нормално съществувание.

Книгата можете да намерите при г-н Драган Бачев, тел. 088-977-1591.

Изображения: авторът Иво Янев и корица на новата книга. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-97k

Основни принципи на социално-милосърдната дейност, съгласно учението на Православната църква*

Костадин Нушев

Костадин НушевХристиянството заема централно място в историята и съвременното развитие на много европейски народи и чрез своята духовна култура и нравственост влияе и днес върху различни области на обществото и живота на вярващите. Още от самото начало на мисията на Църквата в света вярващите християни се стремят да изпълнят Христовите заповеди и изисквания за любов към ближните и милосърдно служение.

Християнското милосърдие е проява на безкористната любов към ближните и е насочено към страдащите и нуждаещите хора в този свят. То се проявява чрез добри дела и практическа подкрепа за ближните. Физически, психически и морално болните, както и бедните, страдащите и онеправданите, са, според учението на Иисус Христос, главният обект на християнското милосърдие и социалната грижа на Църквата. Не бива да забравяме също така и здравите, успелите, богатите и управляващите, които Църквата не пренебрегва, а им благовести с много любов, търпение и надежда като ги призовава към справедливост и солидарност с по-бедните и социално слабите.

Основният принцип на християнското добротворство и милосърдие е те да бъдат извършвани за слава на Бога и като израз на Христовата любов. Спасителят в Евангелието казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките; който е съединен с Мене и Аз – с него, той дава много плод, защото без Мене не можете да постигнете нищо“ (Иоан 15:5). Връзката на християните с Бога е много важна предпоставка за действеност на милосърдната проява, чиито добри последици се проявяват не само в тукашния свят, но и във вечността. Друга, също така важна предпоставка за истинността на милосърдното дело е духовното състояние на човека или съдържанието на неговото сърце, от което извират не само делата, но и намеренията и мислите: „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от онова, което изпълва сърцето, говорят устата му“ (Лука 6:45).

Има още