ВЪЗГЛЕДЪТ НА МАРКС-ЛЕНИНИЗМА ЗА РЕЛИГИЯТА*

Николай Маджуров

В днешно време на преден план срещу основните истини на християнството и въобще срещу всяка религия се обявяват привържениците на маркс-ленинизма[1]. В своята многобройна атеистична литература те пропагандират всичко, каквото е било казано досега против християнството и против религията въобще. Идеолозите на маркс-ленинизма обявяват своя мироглед за материалистичен и обикновено го наричат диалектически материализъм, а своя светоглед – войнствен  атеизъм.the holy trinity2Необходимо е обаче още тук, в увода,да се направи уточнение. Теоретиците на атеизма днес различават три категории: 1.Непоследователен атеизъм; 2.Последователен атеизъм; 3.Най-последователен атеизъм.

Към първата категория те отнасят така наречения буржоазен атеизъм. Тук спадат Барух Спиноза, френските материалисти през XVIII век, Лудвиг Фойербах и други[2].

Към втората категория отнасят атеизма на руските революционни демократи. Тук спадат Висарион Белински, Александър Иванович Херцен, Николай Гаврилович Чернишевски, Николай Александрович Добролюбов, Дмитрий Иванович Писарев, които по много въпроси са отишли по-далече от буржоазните атеисти на Запад[3].st. trinity2Към третата категория теоретиците отнасят маркс-ленинците. „Най-последователна форма атеизмът приема в марксизма-ленинизма[4]”. „Ние сме длъжни да се борим с религията – пише самият Владимир Илич Ленин – това е азбуката на всеки материализъм и следователно на марксизма. Но марксизмът не е материализъм, който се спира на азбуката. Марксизмът отива по-нататък. Той говори: трябва да умееш да се бориш с религията, а затова е нужно материалистически да се обясни източникът на вярата и религията сред масите[5]”. Оттук: „Марксисткият атеизъм носи войнствен характер[6]”.

В най-общи черти учението на маркс-ленинизма за същността и произхода на религията е следното: ”Религията е фантастично отражение в главите на хората на външните сили, които господстват над тях в техния ежедневен живот, отражение, при което земните сили приемат форма на неземни[7]”.the_holy_trinity2Марксизмът разглежда религията като социално обусловено и затова историческо преходно явление. В продължение на дълъг период от човешката история хората не знаели за никаква религия. Тя е възникнала на определена степен от развитието на първобитнообщинния строй като отражение на безсилието на човека пред страшните и неизвестни сили на природата. „Безсилието на дивака в борбата с природата – пише Владимир Илич Ленин – поражда вярата в богове, дяволи, чудеса и други подобни[8]”.

Първобитният човек, разполагащ с много малко средства за борба с природата, бил поразяван или от величието и страхотността на природните явления, например бури, гръмотевици, земни трусове и пр., или от чувство на благодарност и почит към явленията, които оказват благотворно влияние върху живота му: слънце, вода, въздух, плодородие и пр.creating_adamЕто защо маркс-ленинците смятат, че „главната причина за появата им (на религиозните вярвания – в ск. м.) е било безсилието, безпомощността на людете в борбата им с природата, страхът  пред нейните сили[9]”. Самият Владимир Илич Ленин считал, че  страхът  е бил най-дълбокия корен за появата на религията. Той цитира думите на Лукреций (99-55 година преди Рождество Христово): „Страхът е създал боговете[10]”. Друг марксистки автор, от съветско време добавя: ”Не е чудно, че от всички чувства, свързани с религията, страхът  играе най-голяма роля[11]”.

Може ли  страхът  пред страшните природни явления и предмети да създаде религията?

Преди всичко трябва да се отбележи, че религиозното чувство е нещо извънредно сложно и то не се изчерпва със страха. Естественикът Чарлз Дарвин, в труда си „Произходът на човека и половият отбор”, пише: ”То (религиозното чувство – в ск. м.) се състои от обич, от пълна покорност на висшия и тайнствен повелител, от дълбоко съзнание за зависимост, от страх, уважение, благодарност, надежда в бъдещето, а може би още и от други елементи[12]”. Така че страхът пред страшните природни явления и предмети „не може да бъде начало[13]”  на религиозността. God creates Adam as HimВторо. „Страхът пред страшните явления и предмети” и „религиозният страх” не са идентични. Те „имат съвършено различен характер. Достатъчно е едно малко психологическо наблюдение, за да се види, че между обикновения страх и онова чувство на страх пред Висшето Същество, което можем да наречем благоговение (и с което действително отъждествяват чувството на ужас пред някакви природни явления защитниците на разглежданата от мен хипотеза), има съществено различие. В обикновения страх пред страшните предмети и явления няма нищо, освен инстинктивно, болезнено усещане, придружавано понякога с повече или по-малко ясна представа за застрашаваща опасност. Като естествена последица от този страх може да се яви у човека само стремеж да се освободи от заплашващата го опасност, да отстрани опасния предмет или да се отдалечи от него; или, ако това е невъзможно, да остане с обикновено съзнание за своята безпомощност. Съвършено друг характер има онова чувство на страх, или по-точно, на благоговение, с което човек се отнася към предметите на религиозното поклонение. Същественото отличие на това чувство е в туй, че то се отнася не към самите предмети на природата като такива, но към живи, дейни, свръхсетивни същества, за които се предполага, че владеят над тези предмети или ги оживяват. Оттук и резултатите на това чувство са напълно различни от онези, които ни дава обикновения страх.Човекът не остава в пасивно отношение към предмета, който го е поразил, не прави опит да го отстрани, не бяга от него, но коленичи пред Съществото, което служи за предмет на неговото благоговейно чувство, коленичи с молитва. Очевидно е, че благоговението и страхът са понятия далеч нетъждествени[14]”.Jesus Christ, as God, The 2nd Person of St. Trinity, Creates AdamМаркс-ленинците още твърдят, че стремежът към олицетворяване бил създал религията: първобитният човек започнал да си представя неодушевените предмети и явления като одушевени. Щом си ги представил живи, като него, лесно било вече той да мине в религиозно отношение към тях. Като характеризира първоначалните стъпала от развитието на религиозните вярвания, Фридрих Енгелс пише: ”Природните сили са за първобитния човек нещо чуждо, тайнствено, превъзхождащо го”. На известна степен, през която преминават всички културни народи, човекът ги уподобява на себе си чрез персонификация. Тъкмо този стремеж към персонификация е създал навсякъде богове – и consensus gentium (общо съгласие) като доказателство за съществуването на Бога доказва тъкмо и само всеобщността на този стремеж към олицетворение като необходима преходна степен – а следователно и на религията[15]”. В синхрон с Енгелс друг марксист-ленинец пише: „Стремежът към олицетворяване е изобщо присъщ на човешкото съзнание, но в първобитното общество той се проявява толкова силно, че създава боговете и религията[16]”.

Обаче, ако това беше вярно, тогава:

1.Първобитният човек трябваше да обожава  всички  страшни и  всички  благодетелни за него предмети и явления в природата. А и „най-грубият дивак не ще каже, че всяко дърво, от плодовете на което се храни, всяка пещера, в която намира подслон, всяка риба, която той яде, и пр., живеят неговия живот, желаят му добро и така нататък. Ако той в своите религиозни представи е и оживил някакъв предмет, то – само  един  от ред други, въобще само някои, немного предмети[17]”.God creates AdamОттук е ясно, че „някаква вътрешна подбуда го заставя да търси в природата нещо по-висше от обикновените предмети на природата сред самите тези предмети, из много еднообразни да избира само някои и да им приписва  особени  свойства и сили. Например: не всяка рибена кост, не всеки камък дивакът почита за фетиш; по вътрешна подбуда на своето неясно религиозно чувство, избира един предмет с нищо впрочем, неотличаващ се от хиляди други. Всичко това показва, че не ползата и вредата от предметите подбужда човека да ги оживотворява и после да ги обоготворява, но някаква инстинктивна, чисто вътрешна, независима от самите предмети, като такива, подбуда. Пък и каква особена полза или вреда може да принесе на човека една рибена кост, например, камък, пън и така нататък? Ясно е, че религиозният стремеж в човека, даже на най-ниските му степени, се обуславя не от възгледа на човека за ползата или вредата от окръжаващите го предмети” и не от способността му да олицетворява, „но от някаква подбуда да търси в природата сред естественото – нещо свръхестествено, висше[18]”.

2.Той трябваше да се отнася към  олицетворените предмети и явления „тъй както се отнася към човека, тоест към враждебните – враждебно, към благоприятните – благосклонно. Подобно на детето, той би бил камъка, в който се е ударил, би разговарял с любимото си животно, и нищо повече”. Съвсем не – да ги обожава! „По какъв начин из детското олицетворяване на предметите е могло да произлезе обоготворяването на тия предмети”, да произлезе „религията с многообразието на нейните вътрешни и външни прояви, ето това е напълно непонятно[19]

3.Трябваше най-вероятно и преди всичко да встъпи „в религиозно отношение с подобните си”, да почита „за Бог своя приятел или враг”, да им принася жертви, а не да прави това „на предмети на природата, върху които само пренася човешки свойства[20]”.Ясно е, че той се отнася към природните предмети и явления религиозно, „не затова, че ги счита за мислещи и чувстващи, както е сам той”, тоест не затова, че ги олицетворява, „но затова, понеже предполага в тях присъствие на по-висша, нечовешка, чудесна сила. А откъде е това понятие за по-висша от човека Сила?… нищо в природата не е могло да даде такова понятие за по-висшето от природата и човека, за свръхестественото, ако в самия човек предварително нямаше стремеж към свръхестественото, който стремеж служи за основа на религията[21]”.CreationПървобитният човек търси да намери по-висшето от природата и човека Същество. За него копнее душата му. Като не намира между окръжаващите го предмети „такъв, който би съответствал на смътно представящата се на неговия ум идея за Върховното Същество, а при това, поради своята духовна неразвитост, като не е в състояние да излезе из кръга на непосредствено представящите му се предмети, – той приписва, при помощта на своята фантазия, на някои от тях такива свойства, каквито те нямат. Ето източникът на олицетворяването и оживяването на някои предмети от човека [22]”.

Трети маркс-ленинци твърдят, че религията била продукт на обществено-материалните условия. Например, атеистът-марксист Виктор Арсениевич Малинин (от съветско време) пише: „Историческите корени на религията са твърде древни, но както показва науката, религията, като обществено явление, има своето начало и ще има своя край[23]”. И още: ”Религията не е възникнала заедно с появата на човека. Науката е установила, че религията се е зародила на определен етап от развитието на човешкото общество. Първобитното общество в продължение на много стотици хиляди години от своето развитие не е знаело религия. В бъдещото комунистическото общество религиозната идеология ще изчезне[24]”. И накрая Малинин обобщава: ”Вярата в единия Бог е могла да се появи само на сравнително по-късен стадий от развитието на религията, тогава когато обществото се е разделило на класи и е възникнала държавата[25]”.

Истина ли е, че религията била произлязла под въздействието на обществено-материалните условия? Вярно е, че обществено-материалните условия са се отразявали и се отразяват върху религията. Но, едно е да влияеш върху нещо, а съвсем друго е да създадеш това нещо, да бъде то твой продукт.God and His Creation - The ManАко не беше „семенцето” – вродената религиозна заложба, която – по думите на татко Песталоци[26], – се намира в сърцето на детето в латентно (скрито) и дремещо състояние, не би имало и религия.

Нека разорем една нива, нека я наторим, нека я вали дъжд, нека я грее слънцето, но нека не посеем в нея, да речем, пшеница, ще се роди ли пшеница само от изброените жизнени условия? Условията само благоприятстват или спъват развитието на дадена заложба, но не създават самата заложба.

Религиозната заложба е  вродена. Тя има своя корен в онова `вдъхване`, за което се говори в книга Битие 2:7: ”И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа”.

Това твърдение намира подкрепа в безпристрастните психологически и исторически изследвания. Психологията на религията познава като изключение необаждането на религиозната потребност. Но изключенията не говорят против вродеността (и всеобщността) на религиозността, тъй като загубата на ума у някой човек не говори против вродеността на тази способност у човека и против принадлежността ѝ на целия човешки род[27].

Има хора, които не различават червен и зелен цвят (далтонисти). Слепороденият или отдавна ослепелият не чувства никакви цветове. Към всеки цвят очите на слепородения дотолкова са нечувствителни, доколкото е нечувствителен и неговият тил. Глухонемият не чува никакви звукове. А колко хора има на света, които чуват звуковете, но нямат ни най-малко музикално чувство?Adam And EveНародопсихологията и етнографията не знаят безрелигиозен народ и безрелигиозно племе[28]. Не бива да се преувеличава силата и значението на обществено-материалните условия. И да им се приписва нещо, което те не са в състояние да дадат! При каквито и обществено-материални условия да поставим един, от рождение лишен от зрение човек, той не може никога да прогледне. Същото това трябва да кажем, но с още по-голяма сила, за ”вътрешното зрение” на човека. Ако го няма, никаква икономика не ще го създаде.

А наличното зрение, било то външно или вътрешно, твърде лесно може да бъде повредено и съвсем унищожено. Покланянето на животни и природни предмети у разни диви племена и у езическите народи, това е вече повреда на вътрешното зрение. Това е отклонение от истинския път[29].

Това, което още основоположниците на диалектическия материализъм Карл Маркс и Фридрих Енгелс са казали, а по-късно Владимир Илич Ленин и Иосиф Висарионович Сталин са повторили, че „религията се използва от капиталистите като „опиум за народа[30]” и което продължават да повтарят и днес техните привърженици, показва само, че те са съзнали, какво техният светоглед не може да си пробие път и да се наложи там, дето владее религията. Те си представят, че тяхната материалистична програма и техният зов за кървава борба ще донесат освобождение на всички потиснати. Оказва се обаче, че не всички потиснати смятат, че идеалът на материалистите може да запълни целия им живот, – не всички пожелали и не всички желаят да се считат само за някакви животни, чието присъствие на Земята е съвсем случайно; не всички смятат, че с кървави средства може да се постигне мир и доволство; не всички желаят да заменят макар и ограничената си свобода с безличната воля на някакъв `колектив`. Теоретиците на социалния материализъм не могат да си обяснят това иначе, освен че нежелаещите  са упоени от религията, респективно от християнството, и затова не се стремят към доброто – към свободата, братството и равенството, които им предлагат те[31]”.God, the fatherДа се спрем сега по-подробно на думите на Ленин, цитирани в началото на увода[32], и да се опитаме да ги анализираме по-основно и задълбочено. Той пише: ”Безсилието на дивака в борбата с природата поражда вярата в богове, дяволи, чудеса и други подобни”. Това становище на Ленин е съвсем безсилно да обясни „как е могла да остане да съществува религията и след като човек е надраснал тази своя първична психология. Днес културните религиозни човеци знаят за взаимоотношенията между природните явления. У тях няма никакъв помен от религиозно поклонение към природни сили. Ако беше вярна хипотезата, то щом човек узнае връзката между природните явления, щеше да разбере, че тези явления не са божества, и от религия отдавна нямаше да има помен. Обаче и днес виждаме сред най-културните общества и сред човеци, които специално се занимават с изучаване на природни явления, че има също така религиозни човеци, както и в миналото[33]”.

Ще дам няколко примера. Кьонигсбергският мъдрец Имануел Кант (1724-1804), автор на капиталните трудове Критика на чистия разум[34] и Критика на практическия разум[35], мислител колкото велик, толкова и дълбоко религиозен, в книгата си Всеобща естествена история и теория на небето пише: ”Не може да се гледа на световното здание, без да се забележат прекрасния ред в неговото устройство и сигурните белези на Божията ръка в съвършенството на неговите отношения. Разумът след като е наблюдавал толкова много красота и толкова много превъзходства и се е удивявал пред тях, с право негодува срещу дръзката глупост, която си позволява да приписва всичко това на случая и на една щастлива случайност. Трябва висшата мъдрост да е начертала плана и Нейната безкрайна мощ да го е изпълнила, в противен случай, не би било възможно да се срещнат в една цел толкова съвместно движещи се замисли в устрояването на световното здание. Все пак зависи само от това, да решим, дали планът за устройството на света от най-висшия Разум вече е положен в съществените си определения във вечната природа и е вложен във всеобщите закони на движението, за да се развие от тях по естествен път, по един подходящ за най-висшия Порядък начин; или – всеобщите свойства на съставните части на света са напълно годни за съгласуване и нямат ни най-малкото отношение за свързване, и затова напълно са се нуждаели от една чужда ръка, за да преодолеят онова ограничаване и свързване, което разкрива в себе си съвършенството и красотата. Едно почти всеобщо предубеждение е завладяло повечето философи срещу способността на природата да създаде нещо хармонично посредством своите всеобщи закони, като ги изнесе наяве, като че ли с това се оспорва на Бога управлението на света, когато се търсят първоначалните образувания в природните сили и като че ли с тези (последните – в ск. м.) биха били един независим от Божеството принцип и една вечна сляпа съдба[36]”.

В предговора на книгата си Кант пише, че някои се опитват напразно да спекулират с „еволюционното учение” в полза на материализма и безбожието. Всъщност точно грандиозната картина на всемирната еволюция по вечни и неизменни закони  говори  за един мъдър Творец и Законодател, Който е създал материята и я е надарил с определени сили и закони, поставил ѝ е цели и тя послушно следва предначертания ѝ през вечността път. Който си представя света така, че той е една хаотична, неустроена и инертна маса, която без постоянна Божия намеса не би родила нищо красиво, той има всъщност невисоко мнение и за Твореца, и за творението. Напротив, много по-възвишено е убеждението, че Бог е вложил в самата материя такива сили и закони, такива цели, които я правят нещо хармонично и целесъобразно, годно да се развива по-нататък и да изпълнява поставения Му план. Точно това, според Кант, доказва, че  има  Бог, тъй като природата дори тогава, когато е била в първоначален наглед за нас хаос, не е могла да действа иначе, освен закономерно и планомерно[37].

Видният английски астроном Уилям Смарт в книгата си Произход на земята, излязла от печат в Кеймбридж през 1951 година, пише: ”Днес ние знаем за строежа на вселената не повече, отколкото се е знаело по времето на Бейкън, но за мнозина от нас, както учени, тъй и неучени, вярата в Божествения Творец е също така необходима сега, както и преди. Най-малкото за астронома небесата проповядват славата на Бога и чудото на Неговото творение[38]”.god the father6Точно в същия смисъл и гениалният руски учен Михаил Василиевич Ломоносов (1711-1765), патрон на Московския университет, говори, че астрономията повече от всяка друга естествена наука ни дава ясни и категорични доказателства за величието и могъществото на Бога. Цялата вселена, според него, е един необятен в своето величие, неописуем в своята чудна красота, храм Божи, където всичко възвестява славата на Бога, където всяка тревица и звездица говорят за Божията Премъдрост[39]!

„Макар от размисъла върху творенията да става ясна неописуемата премъдрост на делата Божии, пише Ломоносов, към което ни води физическото учение, но понятие за Божието величие и могъщество повече от всички други науки ни дава астрономията, като ни разкрива системата в движението на небесните светила. Толкова по-ясно си представяме Създателя, колкото по-точно си схождат наблюденията с нашите предвиждания. И колкото повече постигаме `нови открития`, толкова по-гръмко Го прославяме[40]”.1300573108_wallpapers-space-151_nevseoboi.com.uaНещо повече! Много съвременни учени свидетелстват, че когато отворят сърцата си за Божията любов, те започват да преживяват лична молитвена  връзка  с Него. Това е повече от задоволяващо от опитите и статистическите методи на експерименталната наука.

Д-р Вернер фон Браун, човекът най-много заслужил за успешното изпращане на американски астронавти на Луната, пише: ”Всичко това добре и прецизно сътворено, което е нашата Земя и Галактиката, трябва да има Майстор Проектант. Друг начин за обяснение няма!”

Видният американски химик проф. д-р Хюберт Алий, от Пристънския университет, твърди: ”Науката затвърдява моята религиозност. Колкото по-голям контакт имам със света на физиката, толкова по-силно вярвам в реалността на Бога”.

Д-р Роберт Уилфонг, управител на техническия отдел в „Дю Понт корпорейшън”, най-големия в света химически комбинат, виден химик, който за пръв път е работил върху орлон и разработил формули за много полиестерни влакна, дава израз на следната своя жива вяра в Бога и молитвата:”Аматьорите в науката може да нямат страхопочитание към Този, Който е сътворил Вселената, но когато те стават по-обширно информирани, много от тях приемат Създателя. Вместо да имат конфликт между науката и Библията, неотдавнашните изследвания са доказали точността на библейските текстове. Но научните доказателства, що се отнася до мен, не са най-голямото доказателство за Бога. Аз чувствам Бога чрез молитвата и Го познавам лично[41]”.0_61fb6_761e5a7b_XLЗа хармонията между съвременната наука и религия виж току-що излязлата статия на известния български астроном доцент Васил Умленски (познат и като учения, който може би най-неоспоримо доказва кога точно е роден и живял Иисус Христос): Отношението между наука и религия. Нови открития потвърждават описаното в Библията. Науката повярва в Бог. Списание Осем (8), бр. 7, юли, 2011, с. 14-24.

От всичко дотук написано от марксистите-ленинци против произхода и същността на религията и по-специално по адрес на християнството, се вижда колко слаби и несъстоятелни са техните критики. Християнската вяра е небесно слънце. То осветява житейския път на човека и народите. И както на земята нарастването на светлина, топлина и жизнена сила е възможно само чрез приближаването към Слънцето, а отдалечаването от него носи студ и понякога смърт, така също за човечеството няма друг път за прогрес, освен чрез приближаването към Бога. По-близо до Бога!… Друга формула за материален прогрес и нравствено усъвършенстване  няма[42]!

_______________________

*Публикувано в Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология” в Шуменския университет, Шумен 2013, с. 267-276. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Например, в Китай, Куба, Северна Корея и други някои латиноамерикански страни. Дори в България, 21-22 години след прехода, комунистите-социалисти продължават да управляват.

[2]. Розенталь, М., Юдин, П. Ф., Философский словарь, М., 1963, с. 35.

[3]. Баскин, П. и др., Краткий научно-атеистический словарь, М., 1964, с. 49.

[4]. Розенталь, М., Юдин, П.Ф., пос. съч., с. 35.

[5].  Баскин, П. и др., пос. съч., с. 48-49.

[6].  Розенталь, М., Юдин, П.Ф., пос. съч., с. 35.

[7].  Пак там, с. 388.

[8]. Ленин, В. И., Съчинения. Том 10. Изд. на БКП. С., 1954, с. 74.

[9]. Никифоров, И. Н., Как возникла религия и в чем еë сущность, М., 1955, с. 6.

[10]. Ленин, В. И., Съчинения, т. 15, с. 412.

[11]. Кривелев, И.А. Социалните и гносеологическите корени на религията. – В: Наука и религия. С., 1959, с. 55.

[12]. Кантаржиев, Христо Н., Произходът на човека и половият отбор, С., 1947, с. 110-111.

[13]. Кудрявцев-Платонов, проф. д-р В. Д., Сочинения. Том второй, Сергиев Посад, 1898, с. 103.

[14]. Пак там, с. 101-102.

[15]. Енгелс, Фридрих, Анти-Дюринг, С., 1954, с. 384.

[16]. Кривелев, И. А., пос. съч., с. 46.

[17]. Кудрявцев-Платонов, проф. д-р В. Д., пос. съч., с. 105.

[18]. Пак там, с. 105-106.

[19]. Там, с. 106.

[20]. Там, с. 107.

[21]. Там, с. 107.

[22]. Там, с. 106.

[23]. Малинин, В. А., О произхождении религии. М., 1955, с. 19.

[24]. Пак там.

[25]. Там, с. 29; Енгелс, Фридрих, Диалектика на природата, С., 1950, с. 183.

[26]. Песталоци, Йохан Хайнрих  (1746-1827). Срв.  Хайнрих Песталоци. Из „Вечерните часове на един самотник”. Списание Вяра и живот, година дванадесета, книга пета и шеста, Русе, 1945-1946, с. 174-175.

[27]. Рождественский, проф. Н. П., Христианская апологетика, т. І. Спб. 1893, с. 246.

[28]. Маджуров, проф. д-р Николай, История на религиите, Част първа, Лекции, С., 1992, с. 35-39.

[29]. Пак там, с. 34.

[30].  Вж. подробно у Маринов, Борис, Опиум ли е религията за човешката душа и за народите? Годишник на СУ „Св. Климент Охридски” . Т. ХХІ, І. С.,  1943-1944, с. 3-24.

[31]. Епископ Никодим, Цв. П. Христов, Учебник по апологетика (Основно богословие), Издава Св. Синод на Българската църква. С., 1943, с. 68.

[32]. Виж бел. 8.

[33]. Епископ Никодим, Цв. П. Христов, пос. съч., с. 36.

[34]. Кант, Имануел, Критика на чистия разум, Превел проф. д-р Цеко Торбов, БАН, С., 1967.

[35]. Кант, Имануел, Критика на практическия разум, Превел проф. д-р Цеко Торбов., БАН, С., 1974.

[36]. Kant, Immanuel. Allgemeine Naturgeschichte und Theorie des Himmels nebst zwei Suplementen. Herausgegeben von Karl Kehrbach. Druck und Verlag von Philipp Reclam. Jun., Leipzig, o. J., S. 128-129.

[37]. Виж Имануел Кант, Всеобщая естественная история и теория неба /1755/. – Сочинения в шести томах, т. І, Москва, 1964, с. 117-124 и сл.

[38]. Smart, W. W., The Origin of the Earth, Cambride, 1951, p. 235.

[39]. Виж по-подробно у Николай Маджуров, Религиозно-философските възгледи на М. В. Ломоносов в апологетическо осветление. Докторска дисертация, С., 1969, с. 570; Специално за отношението между наука и религия вж. глава четвърта: Науката и религията в мирогледа на Ломоносов, с. 344-443; Същият, Науката и религията в мирогледа на Ломоносов, списание Химия, год. VІІ, кн. 5-6, С., 1998, с. 304-315.

[40]. Ломоносов, М. В., Явление Венеры на солнце (1761), Сочинения. Том 5, Санктпетербург, 1902, с. 123.

[41]. Становищата на тримата последни учени се цитират по проф. д-р Н. Маджуров, Трябва да вярваме, списание Богословска мисъл, кн. 3, С., 1997, с. 64-65.

[42]. Виж по-подробно у проф. д-р Николай Маджуров, История на религиите, част I, С., 1992, с. 47.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.

БЕЗБОЖНИК ЛИ Е БИЛ ДАРВИН?*

Иван Г. Панчовски

Днес, когато се повдига въпрос за Дарвин и за неговата еволюционна теория, Ivan PANCHOVSKIвинаги изпъква в мисълта на хората идеята за него като за най-голям безбожник, който „по най-несъмнен начин по пътя на опита нанесе съкрушителен удар на религията“. Той, така обикновено мълвят невежите безбожници-материалисти, чрез своите естественонаучни наблюдения и доводи доказа, че няма никакъв Бог-Творец, за какъвто ни говори религията. Всичко е възникнало от мъртвата материя по пътя на еволюцията. Дарвин, продължават те, пръв доказа научно твърденията на материализма, че не съществува никакво духовно същество – Бог, а съществува само материята, която е първична и единствена същност на света. Тя произвежда от себе си всичко съществуващо.

Това е най-разпространеното и най-популярно мнение за Дарвин и за неговата еволюционна теория, но затова пък е най-погрешното. Материалистите вписаха името на Дарвин с най-големи букви в календара на безбожническите „светии“, защото и безбожниците си имат своя религия, някаква си странна, чудновата атеистическа религия, със свои божества, с развит култ към „заслужили“ атеистически „светии“ и пр. Аз тук нямам за цел да разглеждам стойността на Дарвиновата теория от естествено-научна гледна точка, нито да я критикувам от гледище на религията, а само искам да посоча, каква погрешна представа имат безбожниците за Дарвин и за неговата теория, когато него обявяват за безбожник и когато неговата теория сочат като най-голямо доказателство против религиозното, теистическото схващане за света. Действително, че представлява интерес да се знае: вярва ли в Бога този, чието учение е взето за идейно и бойно знаме на безбожието.

Преди всичко Дарвин никога не е мислил със своята теория да отхвърля религията и да отрича идеята за съществуване на Бога, в което той никога не се съмнявал. Със своята теория Дарвин е искал да разреши един естествено научен въпрос, именно, как са се появили толкова много разновидности в органическото царство, които той наблюдавал при своето околосветско пътуване с кораба „Бигъл“. Той искал да разреши този естествено-научен въпрос чрез действието на естествения подбор, борбата за съществуване, половия подбор и пр. Аз пак подчертавам, че тук нямам за цел научно критически да разглеждам действителността на тези фактори и дали те могат да произведат такива разновидности, че от един органически вид да се образува нов, а само искам да покажа какво е отношението на Дарвин към идеята за съществуване на Бога като основа на всяка религия.

В желанието на Дарвин да обясни появата на разновидностите и на видовете в органическото царство чрез естествени сили и закони по пътя на еволюцията няма още никаква атеистична мисъл. Дарвин твърди, че цялото многообразие от органически форми и видове се е развило от една или от няколко първични живи клетки. За религиозния човек е безразлично, как са се появили разновидностите в органическото царство, дали по пътя само на естествената причинност или чрез помощта на свърхестествени намесвания от страна на Бога. И в единия, и в другия случаи ние ще имаме еднакво достоен за Бога начин за появата на живите форми на земята. Явно е всекиму, че Бог е можел да създаде земята и да вложи в нея сили и закони, по които тя постепенно да се развива и усъвършенства. Също така и органическите форми биха могли постепенно да се развият от една първична жива клетка, която Бог е надарил с естествена способност да еволюира и от по-нисш вид да преминава в по-висш. Но когато се повдигне вече въпросът за възникване на първите живи форми (една или няколко), от които, според еволюционната теория, са се развили всички органически видове, не е безинтересно за религиозния човек да знае, дали те са рожба на слепия случай чрез простото съчетание на едни или на други физико-химически елементи, или са Божие творение. Не е безинтересно за религиозния човек дали мъртвата материя и слепият случай ще бъдат провъзгласени като единствени творци на живота върху земята и ще бъдат възкачени на престола на Всевишния. Такъв възглед може да бъде поддържан само от материалистите-безбожници, които отричат съществуването на една творческа духовна сила извън материята. Заради това, когато ние разрешаваме въпроса за религиозността на Дарвин, нас ни интересува да знаем, как гледа той на първата жива протоплазма, от която, съгласно еволюционната теория, са се развили всички живи днес същества.Дарвин, като имал предвид абсурдността от научно гледище на твърдението, че мъртвата материя може да произведе сама от себе си жива протоплазма, говори в своята книга за произхода на видовете, че цялото многообразие от органически форми е можело да се развие от един първоекземпляр, „на който биде вдъхнат живот“. Този израз, взет от Петокнижието на Моисей, е напълно теистически. Това показва, че според Дарвин животът бил вдъхнат от Твореца само на един или няколко първични екземпляри, а те от своя страна чрез вложените им от техния Творец възможности и по силата на установените от Него закони са произвели от себе си останалите форми на органическото царство. Когато някои се подиграли на този Дарвинов изказ („на който биде вдъхнат живот”), Дарвин в Аthenaeum от 25 април 1865 година пише следното: „Порицаваха ме, че съм употребил изказ от Петокнижието за първичната форма; той е пригоден да изрази признанието, че ние също така малко знаем за произхода на живота, както и за произхода на силата и материята“[1]. В тези слова, писани от самия Дарвин в защита на неговия теистически изказ за произхода на живота върху земята, ясно личи, че изказът не е случаен и необмислен, а изобразява твърдото убеждение на Дарвин, че ние по научен път не можем да си обясним появата на живота върху земята чрез естествените сили и закони и заради това сме принудени да вярваме, че той е бил вдъхнат от Бога. В теистически смисъл са разбирали Дарвиновото твърдение за произхода на живота и неговите съвременници. Оттук е понятна и жалбата на един от най-видните отрицатели на Божието съществуване, на име Шпилер (Spiller), който говори: „За жалост, сам Дарвин мисли, че животът в първата клетка е вдъхнат от Създателя“. Дарвин още по-ясно и дори с религиозен ентусиазъм е изразил този си възглед в края на прочутото си съчинение „Произходът на видовете“, което завършва със следните слова: „Има нещо величествено в този възглед за живота, според който, той (животът ск. м.) с всички свои различни сили първоначално е бил създаден от Твореца от малко форми или, може би, само от една“[2].

Явно е, значи, че Дарвин никога не е отричал съществуването на Бога, а напротив, неговата теория Го предполага и изисква. Не е от голямо значение за Бога – дали Той е създал една протоплазма, като ѝ дал способност да се развива в множество видове поотделно като установени органически форми. Фактът на Божието съществуване е неоспорим и в единия, и в другия случай. Поради това обяснимо е защо Дарвин „се смутил твърде много, когато узнал, че католическото духовенство го обвинява в безбожие“. „Аз не виждам причини – много справедливо отбелязва той в съчинението си „Произходът на видовете, – поради които възгледите, изложени в тази книга, биха могли да оскърбят нечии религиозни чувства“[3].

Своята несъмнена увереност в съществуването на Бога Дарвин е изказал и във второто си капитално съчинение „Произходът на човека и половият подбор“ , което се счита от невежите безбожници за „атеистически Коран“. В трета глава („Сравнение между душевните способности у човека и у нисшите животни“) на това си съчинение Дарвин, като засяга въпроса, „дали още от самото начало човекът е бил надарен с облагородяващата вяра във всемогъщия Бог“, казва: „На великия въпрос: съществува ли изобщо Творец и Ръководител на вселената – е отговорено утвърдително от най-великите умове досега”[4].

Не са от по-малка значимост за религиозността на Дарвин и доказателствата, които намираме в неговите писма. Така той пише през 1873 година: „Аз искам да кажа, че невъзможността да си представим, че тази величествена и прелестна вселена, заедно с нас, съзнателните същества, е произлязла само благодарение на слепия случай, за мене се явява главното доказателство в полза на Божието съществуване”[5]

Тези слова на Дарвин могат да бъдат признати като изповед на неговата вяра. Той изповядва пред целия свят, че за него, като човек на науката, е безсмислие да се твърди, че цялата величествена и прелестна вселена е възникнала по действието на слепия случай. Как може редът и хармонията, които царуват в този свят, да са рожба на слепия случай? Как е възможно смислено да се твърди, че разумното, целесъобразното и планомерно устройство на света се е появило вследствие на слепия случай? Да се твърди такова нещо, значи да се откажем от всяка здрава логика. Предвид на всичко това Дарвин говори: „Премъдрото и целесъобразно устройство на вселената, нейната прелест и хармоничност, най-вече наличността на нас, разумните и самосъзнателни същества, всичко това за мен е най-голямо доказателство, че съществува едно разумно, премъдро и всемогъщо същество – Бог, Който е виновник на всичко това”.

Шест години по-късно (1879) Дарвин още по-категорично изповядва своята несъмнена увереност в съществуването на Бога. Той пише: „В най-острите колебания аз никога не съм бил атеист в този смисъл, че да съм отричал съществуването на Бога“[6]

Религиозността си Дарвин не е изказвал само в своите съчинения и писма, но я е изразявал и в практическия си живот. Така, например, знае се, че той е давал известна сума годишно на християнската мисия, която работела сред диваците в Огнена земя[7], и че защитил горещо същата мисия от клеветите и нападките на някои туристи[8].

Към казаното по въпроса за религиозността на Дарвин не ще бъде безинтересно да припомня някои факти за последните минути на Дарвин, поместени в Gleaner: „Дарвин лежи подпрян с възглавници. Погледът му често се отправя към отворения прозорец, през който влизат слънчевите лъчи. В полумрака на угасващия ден пейзажът, който се вижда през прозореца, изглежда покрит с пурпурен воал. Умиращият се опитва да чете… Библията. Леди Хоп, позната по своята проповедническа дейност, в тази минута бе при него. „Аз му загатнах, разправя тя, за мненията на известни личности по историята за създаване на света и за малкото значение, което те отдават на първите глави на Библията. Една сянка премина по лицето му, погледът му стана страдалчески и той почна нервно да чупи пръстите си“.

– Аз бях млад тогава, отговори той (говореше за книгата си, „Произходът на видовете“). Моите идеи не бяха зрели, аз обичах да правя догадки, да питам постоянно „защо“, да създавам нови теории и, за голямо мое учудване, моите идеи се разпространиха тъй бързо, както пожара в една степ. Хората направиха от нея цяла религия![9]

Дарвин лежи на смъртно легло. Той с всичкия си ентусиазъм, който още бе му останал, чете Книгата на книгите – Библията, и оплаква гибелните резултати от своята хипотеза, плод на младежко увлечение. Той съжалява, че неговата книга „Произходът на видовете“ не е правилно оценена само като едно научно предположение, което съвсем няма за цел да отрече съществуването на Бога[10]. Той скърби още и затова, защото хората не виждат в неговата теория само едно мнение за научно обяснение на произхода на видовете, а я превърнаха в нова безбожническа религия. Заради това той молеше Леди Хоп (която той знаеше като добра познавачка на Библията) да повика при него всички прислужници и съседи, за да им чете словото Божие и да им покаже, колко неправилно постъпват тези, които в негово име и в името на неговата теория отхвърлят Библията и отричат съществуването на Бога.

От всичко това ние се убеждаваме колко неверни са твърденията на материалистите-безбожници по въпроса за Дарвин и неговата теория във връзка с религията. Материалистите, когато говорят за Дарвин, винаги го сочат като учен човек, който никога не е вярвал в Бога. Особено, когато заговорят за неговата теория за произхода на видовете по пътя на еволюцията, никога не се замислят върху нейната научна стойност, в която не се съмняват, и винаги ѝ приписват едно такова значение, каквото сам Дарвин никога не ѝ е придавал. Те я въздигат в степен на абсолютна естествено-научна истина, когато Дарвин я смята само за една теория с изключително спекулативен характер. Те я тълкуват винаги в атеистически смисъл и я поставят в основата на материалистическия светоглед, когато Дарвин никога не е бил безбожник и никога със своята теория не е мислил да отрича съществуването на Бога.

След всичко това ние се убеждаваме, колко погрешно схващане имат безбожниците за Дарвин, когато го обявяват за атеист и когато в своите нападки против религията се основават предимно на неговата теория. С това те явно преиначават фактите, отричат една истина, която не е изгодна за техните демагогски цели, и проповядват открита лъжа. Те всеки великан в областта на науката и изкуството обявяват за безбожник. Дори и към самата наука прикачват термина „безбожническа“ и винаги се прикриват зад нея, когато искат да отричат религията. Те постоянно мълвят безсмислените слова: „Науката е доказала, че Бог не съществува“.

Колко би било смешно, когато чуеш някой сериозно да поддържа тези слова, ако въпросът не беше толкова важен. Науката (точната, експерименталната наука, която винаги подразбират безбожниците, когато изричат горните слова), никога и никъде не се е занимавала с въпроса за съществуването на Бога. Тя не е поставяла Бога за обект на своите изследвания, нито може да Го постави. Експерименталната наука си поставя за цел да обясни причинно и закономерно промените в този свят. Бог, понеже не спада към този свят, никога не е бил, нито може да бъде предмет на научно изследване. Заради това истинската наука винаги е протестирала и ще протестира, когато ѝ приписват неща, които никога не е твърдяла. Тя винаги ще въстава срещу тези, които спекулират с нейното име за ненаучни, дори противонаучни цели. На такива несмислени люде тя заявява категорично: Аз никога не съм доказвала, че Бог не съществува, нито някога, колкото и да напредна, ще мога да докажа това! Също и учените, с чиито имена твърде често си служат безбожниците в своята борба против религията, изказват своя протест срещу тази злоупотреба с техните имена. Така и Дарвин, когото безбожниците обявяват за свой „светия“, за свой най-голям привърженик, с искрено възмущение заявява на такива свои почитатели: „Аз никога не съм отричал съществуването на Бога!“

_______________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1938, кн. 3, с. 65-69.

Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1].  Цитирано по Dr. Frans Hettinger, Apologie des Christentums, I Bd, S. 207, Freiburg, 1914.

[2]. Charles Darwin, Entstehung der Arten, S. 659 (aus Reclams Univ. – Bibl.).

[3]. Цитирано по професор протоиерей И. Буткевич, Историческiй очеркъ развитiя апологетическаго или основнаго богословiя, с. 388, Харьковъ, 1899.

[4]. Вж. Dr. H. Engel, Die Grössten Geister über die hochsten Fragen, c. 37, 4. Aufl; Срв. Чарлз Дарвин, Произходът на човека и половият подбор, с. 122, II издание П. Балева, Видин, 1927. И тук дължа да подчертая, че не съм съгласен по принцип с прокараните в тази глава от съчинението на Дарвин мисли за произхода на религиозното чувство и за всеобщност на религията. Но малкото място не позволява да се впускам в подробен разбор на тези Дарвинови възгледи. Пък и тук ни интересува конкретно въпросът: Вярва ли в съществуването на Бога Дарвин, или, с други думи, религиозен ли е той. На този въпрос в цитираните думи ние намираме великолепно изразен утвърдителен отговор.

[5]. Leben und Briefe von Ch. Darwin zit. in Philos. Jahrb. VII (1894) 356 ff. Цит. по Dr. Frans Hettinger, Apologie des Christentums, I Bd, S. 207.

[6]. Leben und Briefe von Ch. Darwin zit. in Philos. Jahrb. VII (1894) 356 ff. Цит. по Dr. Frans Hettinger, Apologie des Christentums, I Bd, S. 207-208.

[7]. Гл. сп. “Beweis des Glaubens”, Bd. 30, S. 419, 1894.

[8]. Dr. H. Engel, Die Grössten Geister über die hochsten Fragen, c. 39., 4. Aufl, Konstanz (Buch und Kinstverlag Corl Hirsch).

[9]. Прев. от фр. М. Михов, сп. Нова ера”, год. III, кн. 7 и 8, с. 29-30, С., 1929.

[10]. Дарвин не само на смъртното си легло, но и винаги по-рано е гледал на своята теория само като на предположение, като на опит по научен начин да се обясни произхода на видовете по естествен път, но не и като на теория, опитно доказана. За това той пише в съчинението си за произхода на човека и половия подбор следното: Много от съображенията, които са приведени в това съчинение, са изключително от спекулативен характер” (Abstammung des Menschen II, 339, Stuttgart, 1871.). Също така Дарвин, като повдига въпроса за половия подбор, пише: Така също съм далеч от мисълта, че влиянието на половия подбор може да се докаже научно” (Вж. „Произходът на човека и половия подбор”, с. 259, II изд. П. Балева, Видин, 1927.).

Изображения:

1. Авторът, проф. д-р Иван Г. Панчовски (1913-1987). Завършва Богословския факултет при СУ през 1936 година. Когато написва тази статия (1938), е докторант в Германия (Берлин, Йена и Лайпциг).

2. Чарлз Дарвин (1809-1882).