В ТЪРСЕНЕ НА БИБЛЕЙСКИЯ ТАРСИС/ТАРШИШ*

(Опит за екзегетико-топографско изследване)

Асистент Ивайло Найденов

Ivaylo NaydenovПроблемът по локализацията на различни географски ареалии, срещани на страниците на Свещеното Писание на Стария Завет, съпътства работата на всеки библеист, а и представлява интерес за читателското любознание. Къде са били Едемската градина, Содом и Гомора, родината на Иов, Офир, Таршиш? Интересни и трудни въпроси, чиито отговори изискват сериозни и задълбочени научни занимания.

В настоящата работа ще се потърси местонахождението на Таршиш, онази далечна земя „накрай света“, към която бяга пророк Иона, криейки се „от лицето Господне“ (Иона 1:3). Многото неизвестни около Таршиш могат да бъдат обединени и формулирани в трите кратки въпроса: Какво означава Таршиш (игипп)? Къде се намира? Какво е мястото му в старозаветната история?

В старозаветния сборник е засвидетелствано описание на Таршиш като: местност, земя (Псалом 71:10; Иона 1:3; Исаия 23:6, 66:19; Иеремия 10:9; Иезекиил 27:12); благороден камък (Изход 28:20, 39:13; Даниил 10:6; Иезекиил 1:16); лично име (Естир 1:14; 1 Пар. 7:10)[1]. Интерес представляват опитите за етимологическо изяснение на думата. Изхождайки от акадския корен rss (разбивам, раздробявам), част от изследователите[2] локализират Таршиш в онези области в древния свят, познати на съвременниците като места за производство и обработка на минерали и благородни камъни, мини.

Възможна е и друга етимологическа интерпретация на Таршиш, свързваща думата с трирадикалната египто-семитска основа trs, засвидетелствана в северозападната семитска езикова група в съществителното име trt (евр. – tjrs) – шира, непревряло червено вино[3], както и дума с подобното звучене в бохаирския диалект на коптския език, означаваща червено. Така се стига до локализирането на Таршиш някъде в източната част на Средиземно море, често наричана поради цвета на водите си οίνος (вино)[4]. Но надали това изяснение е приемливо, като се има предвид, че Средиземно море е било наричано от египтяните „Голямото зелено“.St. Prophet IonasНай-вероятно етимологията на Таршиш е комбинация на две именни форми в египетския език. Първият елемент, dr, преминал в демотическото наречие като tr, означава граница, област и се свързва най-често с описанието на далечна земя. Вторият елемент е египетското ss – нещо ценно[5]. Стига се до смисъла „далечна земя, пълна с ценности[6]“ Това етимологическо изяснение кореспондира със старозаветните данни, описващи Таршиш като далечна земя, притежаваща богатства, принасяни от онези големи търговски кораби, наричани таршишки. Следователно Таршиш както като наименование на минерал, така и като лично име би следвало да се разбира метафорично като нещо „много ценно[7]„.

В гръкоезичната литература, без превода Septuaginta (LXX), обектът на изследването се среща като Тαρτησ(σ)ός. Това има своето обяснение в по-късното прибавяне на типичното за гръцкия език окончание ησ(σ)ός към корена trt/trs.

Интересни са вариантите, които ни предлага Septuaginta. Когато се касае за местността Таршиш, тя се превежда или Θαρσίς[8] (3 Цар. 10:22; 3 Цар. 22:49; 2 Пар. 9:11 и други), или Καρχηδών /Картаген/ (Исаия 23:1, 10; 23:14; Иезекиил 27:12, 25), а определението таршишки, свързано с кораби, се среща като θαλάσσιος /морски/ (Исаия 2:16). Касае ли се за минерал или скъпоценен камък, срещаме многообразие от преводни варианти: θαρσίς /Синодалният превод (СП) – топаз/ (Даниил 10:6; Иезекиил 1; 16; Песен на песните 5:14), χρυσόλιθος /СП – хризолит, топаз/ (Изход 28:20; 36:20), άνθρακος /СП – жар, топаз/ (Иезекиил 10:9; 28:13). Личното име от родословната таблица Битие 10:4 е предадено както и географската ареалия – Θαρσίς, а това от Естир 1:4 липсва в LXX. Латинският превод Vulgata предлага на всички места, където Таршиш се среща като nomina personalia – Tharsis, а където става дума за минерал – chrysolitus. В Синодалния превод, под влиянието на гръцката традиция за транскрибиране на й-σ, стои Тарсис, а там, където се говори за минерал – топаз (Даниил 10:6; Иезекиил 1:6) или хризолит (Изход 28:20; 36:20).Prophet IonasТрадиционно местонахождението на Таршиш се свързва с Иберийския полуостров и по-точно близо до устието на реката Гвадалквивир (Guadalquivir) в Южна Испания[9]. Касае се за финикийска колония, достигнала разцвета си особено след пуническата експанзия на Запад (включително Северна Африка)[10]. Ясно свидетелство, потвърждаващо гореизложеното, е надписът на асирийския цар Асархадон (680-669 година преди Христа): „Всички царе, живеещи по Средиземноморието от Ia-da-na-па и la-man до Tar-si-si, покорих под нозете си. Понесох победата над царете на четирите световни бряга[11]„. Като „достоен“ продължител на делото на предците си (Теглатфаласар III, Саргон II, Сенахирим) в завладяването на нови територии, Асархадон превзема и най-западната част на познатия тогава свят и така си спечелва името „Господар на четирите земни краища[12]„. Изследователите са единодушни в поставянето на географско-политическите граници на споменатите в надписа местности, а именно: Ia-da-na-na – Кипър, la-man – гръцкоговорещия островен свят. Проследявайки посоката на изброяваните, Tar-si-si би трябвало да се търси на запад. Ако редът на изброените географски ареалии бе обърнат, тогава Tar-si-si би могъл да бъде отнесен към Tapс Киликийски, както се среща при Иосиф Флавий, може би поради сходство в звученето[13]. Но Tapс е засвидетелстван в акадските текстове като tarzu, а тук срещаме Tar-si-si, което недвусмислено сочи разликата помежду им и насочва търсенето на последния някъде на запад, като суверенна политико-географска величина[14].

Друг извънбиблейски извор, който дава сведения, улесняващи локализирането на Таршиш, са съчиненията на историка Polybios, където се говори за Втори римско-картагенски договор. Той гласи:

„1.При следните условия ще има приятелство между римляните и техните съюзници и между народите на Картаген, Тир и Утика и техните съюзници.

2.Отвъд красивите крайбрежните планини и Μαστία Ταρσήιον, римляните не трябва нито да търгуват и плячкосват, нито да основават град[15]Prophet Ionas and the big FishТук се споменава Μαστία Ταρσήιον, което според изследователите търпи два преводни варианта: Мастия и Таршиш или Мастия на таршишаните (жителите на Таршиш)[16]. По-приемлив изглежда вторият, но той от своя страна поражда въпроси, а именно: какво е Мастия и къде се намира? Без подробности, съвсем накратко, ще бъде изложено традиционното схващане, локализиращо Мастия като град или земя (област) в югоизточната част на Иберийския полуостров, в политико-географските граници на древен Таршиш.

Предложените дотук факти ни уверяват не само в правотата на предполаганото местонахождение на Таршиш – югоизточната част на Иберийския полуостров (днешна Испания), а и в огромното значение на тази област като финикийска колония (по-късно пуническа) в политико-икономическия живот през периода IX-V век преди Христа, което се подкрепя и от старозаветните свидетелства за Таршиш и таршишките кораби.

Хронологически погледнато, най-старото старозаветно свидетелство, споменаващо за местност Таршиш, е това в Псалом 71:10 (МТ – 72:10) – от X век преди Христа[17]: „… царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат …“ За настоящото изследване е важна връзката между този и 8 стих. И двата стиха имат за цел да предадат контурите на целия познат тогава свят, като 10 стих борави с конкретни топоси в перспектива запад-изток: Таршиш и гръцко-говорещите острови, като крайните западни точки, а Арабия и Сава, като най-източните предели[18]. Същественият извод от това библейско място е съществуването на древна народна традиция от ранния царски период, познаваща Таршиш различно от тази, срещана при Исаия (без Исаия 66:19) и Иезекиил, и доста повлияна от финикийците[19]. Ясна илюстрация на последното е характеристиката на Таршиш в книгата на пророк Исаия гл. 23, известна като „Пророчество за Финикия“. Рисуваната картина недвусмислено насочва към събитията в Близкия изток по времето на царуването на асирийските царе от Теглатфаласар III (745-727 преди Христа) до Асархадон (680-669 преди Христа), невещаещи нищо добро за Тир и Сидон. Но някаква утеха за финикийците все пак има и тя е емиграция към Таршиш (6 стих) или Китим[20](12 стих). Но и в последния спасението е нещо временно, защото „и там не ще имаш мира“ (стих 12), та читателят остава с впечатлението, че Таршиш е сериозна политико-географска величина, намираща се далеч от нарастващата асирийска заплаха и способна да поеме зараждащата се от финикийското крайбрежие емиграционна вълна.Prophet Ionas and the big Fish2И ако Исаия 23:1-14 описва по най-общ начин връзките Тир-Таршиш в края на VIII век преди Христа, пасажите от книгата на пророк Иезекиил (27:12, 25) свидетелстват за определената роля на Таршиш във финикийската търговска империя, а именно като доставчик на сребро, желязо, олово и калай (стих 12).

Както беше вече отбелязано, на тези места Septuaginta предлага Καρχηδών, което най-вероятно се дължи на авторитета и мощта на Картаген, който около 500 година преди Христа превзема южната част на Иберийския полуостров (Таршиш) и владее тези земи до падането си под римска власт – 164 година преди Христа[21]. Александрийските преводачи явно са познавали Картаген като олицетворение на цялото западно Средиземноморие. А това обяснява и замяната.

Старозаветните свидетелства Иеремия 10:9 и 2 Пар. 9:21 пряко кореспондират с общата представа за Таршиш, получена от пророческите книги на Исаия и Иезекиил.

Особен интерес за настоящото изследване е бягството на пророк Иона към Таршиш (Иона 1:3; 4:3), може би провокирано от общото за древния свят вярване, че присъствието на един Бог се ограничава в територията, населявана от вярващите в Него[22]. Но защо точно към Таршиш?

Освен от едноименната книга, пророк Иона е познат и от съобщението в 4 Цар. 14:8, 23-27. Оттук става ясно, че Иона е живял през времето на юдейския цар Амасия (798-769 година преди Христа), което ще рече, че му е била позната онази представа за Таршиш от ранния царски период. В разгледания вече текст Псалом 71:10 Таршиш и Сава са противопоставени. И като се има предвид, че Сава (Южна Арабия) е крайната цел на всички сухопътни кервани на югоизток[23], Таршиш би трябвало да е най-западната. Какво по-добро скриване „от лицето Господне“ от това накрай света, в посока противоположна на тази, към която Той те е изпратил. Има и с какво да се стигне до Таршиш. В старозаветните книги често се споменава за таршишки кораби (Исаия 2:16; 60:9; Иезекиил 27:25). От самите свидетелства става ясно, че те не са наречени така само заради техния маршрут, а най-вече заради особения строеж и големите им възможности при търговски плавания[24]. На такъв кораб по маршрута Иопия (Яфа)-Таршиш се качва и обхванатият от голям страх и неувереност пророк, за да избяга накрай света.Prophet Ionas on the landСъвременният човек, имайки пред себе си карти, атласи и пособия, ще се надсмее над наивната представа на далечните ни предшественици за географския край на света. Но достатъчни ли са нашите познания и научните постижения да локализираме и идентифицираме всяка географска ареалия от страниците на старозаветния сборник? Да се надяваме, че за Таршиш това ни се е удало, вероятно поради многото библейски и извънбиблейски сведения; а за другите може би ще ни се удаде, защото: Dies diem docet.

________________________________

* Публикувано в Богословска мисъл, 1999, кн. 1-2, с. 30-35. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Понастоящем, април 2013, авторът на статията е доц. д-р.

[1]. Anderson, G. et al., Theologisches Worterbuch zum Alien Testament. Band VIII. Stuttgart/Berlin/Koln, 1995, S.779; Gesenius, W., Hebraisches unci aramais.ches Hand-worterbuch iiber das Alte Testament. Berlin/Gottingen/Heidelberg, 1962, S.890; Baumgartner, W., Lexicon in Veteris Testamenti Libros. Leiden, 1958, S. 1042.

[2]. Noth, M., Konige I; Biblische Kommentar IX, 1. Neukirchen-Vluyn, 1968, S.232; Koch, M. Tarschisch und Hispanien. Berlin, 1984, S. 2.

[3]. Вж. Gesenius, IV. Op. cit., S. 877.

[4]. Gordon, C. H., The Wine-Dark Sea. – JNES, Bd. 37, 1978, S. 51.

[5]. Gorg, M., Ophir, Tarschisch und Atlantis. – Biblische Nolizcn, Bd. 15, Bamberg, 1981, S.81.

[6]. Tackholm, U., Tarsis. Tartessos und die Saulen dcs I leraklcs. – Opuscula Romana, Bd. V, 1965, S. 149.

[7]. Gorg, M., Op. cit., S. 82.

[8]. Еврейската буква л се транскрибира в гръцкия език с 0, а не с Т.

[9]. Пиперов, Б., Тълкуване на книгата на пророк Исаия. С., 1982, с. 50; Шиваров, Н., свещеноиконом. Тълкуване на книгата на пророк Иезекиил, София, 1979, с. 86, 110.; Същият, Библейска археология. С., 1992, с.280; Dulling, К., Der Weg der Phoniker nach Tarsis in literarischer und archaologischer Sicht. – ZDPF. Bd.88, № 1, Wiesbaden, 1972, S.I.; Zimmerli, W., Ezechiel. – BKXIII/2, Neukirchen-Vluyn, 1969, S. 652; Haag, H., Das Land der Bibel, Stuttgart, 1989, S.ll.

[10]. Moscati, S., Die Phoniker. Zurich, 1966, S. 8.

[11]. Borger, R., Die Inschriften Asarhadons Konigs von Assyrien. – Archif fur Orientforschung, Graz, 1956, №9, S. 86-87.

[12]. Koch, M., Op. cit., S.105.

[13]. Simon, U., Jona. Stuttgart, 1994, S. 75.

[14]. Galling, K., Op. cit., S. 7.

[15]. Die Staatsvertrage des Altertums. Bd. II. Die Vertrage der griechisch-romischen Welt von 700 – 338 v. Chr. (hrsg. von R. Werner und H. Bengtson). MOnchen, 1975, S.306-307.

[16]. Koch, M., Op. cit., S. 113.

[17]. По проблема за датировката и авторството на Псалом 71 вж. по-подробно: Шиваров, Н., протопрезв., Псалтирът. – В: Вечното в двата библейски Завета. В. Т., 1994, с. 196-197.

[18]. Eissfeldt, О. Kreter und Araber. – In: Kleine Schriften. Bd.III. Tubingen, 1972, S. 31.

[19]. Koch, M., Op. cit., S. 65.

[20]. Китим (същ. име, мн. ч.) – жителите на гр. Китион, намиращ се на южния бряг на о-в Кипър, а в широк смисъл – името на целия остров; Пиперов, Б., Цит. съч., с. 50.

[21]. Большая советская знциклопедия (3 изд.). Т. 11. М., 1973, с. 489; Lexikonfur Theologie und Kirche (2. Aufl.). V Bd., Kol. 853-854.

[22]. Вълчанов, C., Тълкуване на дванадесетте пророци, С., 1977, с. 60.

[23]. Simon, JJ. Op.cit., S. 76.

[24]. Benzinger, I. Hebraische Archaologie (3 neubearb. Aufl.). Leipzig, 1927, S. 158; Hoffken, P. Das Buch Jesaja. Stuttgart, 1993, S. 173-174; Feldmann, F., Das Buch Isaias, Minister, 1925, S. 33; Пиперов, Б., Цит. съч. c. 51.

Изображение: авторът на статията, Ивайло Найденов. Източникhttp://www.grandmufti.bg.

Източник на останалите изображения – http://www.yandex.ru.

ЗА НЯКОИ КУЛТОВИ СЪОРЪЖЕНИЯ В ЮДЕЯ СЛЕД ПАДАНЕТО НА САМАРИЯ (721 ГОДИНА ПРЕДИ ХРИСТА). АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИДЕЕН ПОГЛЕД*

Екатерина Дамянова

Разглежданото в настоящата публикация време принадлежи археологически към период, известен в научната традиция като Желязо IIC (около 850-586)[1].Ekaterina DamianovaПолитически и религиозно-исторически като цяло тази епоха е белязана от последователните асирийски завоевания, свързани с разпадането на сиро-палестинската система от коалиции на малки държави[2].Поради своето географско положение регионът Сирия – Северна Палестина пръв попада под ударите на империята и северното царство Израил, чиято столица Самария след тригодишна обсада е унищожена от Салманасар V (726-722), престава да съществува през 721 година  преди Христа.

След тази дата Южното царство, Юдея, остава сред малкото страни в областта, които успяват да се запазят. Установяването на васални отношения спрямо Асирия и поемането на данъчни задължения обаче води до сериозно ограничаване на суверенитета на държавата. Възможната военна намеса от страна на асирийците и превръщането на Юдея в провинция на империята остават постоянна реална заплаха. Политиката, която следват юдейските царе спрямо Асирия, не е последователна. Налице са или заставане на страната на Асирия, продиктувано от страх пред великата сила (при Манасия и Амон), или открито провеждане на антиасирийска политика, (когато Езекия оглавява съюз против империята)[3].

Едва с отслабването на Асирия към края на VII век преди Христа се създават благоприятни условия за укрепването на националната и религиозната самоопределеност на Юдея. (Усилията, насочени към стабилизиране на страната за този период, се свързват главно с управлението на юдейския цар Иосия (640–609)[4].

Политическата ситуация в държавата оказва силно влияние върху религиозния живот в нея. След 721 година преди Христа Юдея остава единствен пазител на вярата в Единия Бог и на религиозното наследство от епохата, в която се оформя Израил на основата на начертания път от Моисей и неговите приемници. Съзнанието за историческата отговорност в това отношение се поддържа от пророците (Исаия, Осия, Амос), но въпреки това страната често е в криза, като до голяма степен за това спомага политическата нестабилност на владетели, увличащи се в езически култове (Ахаз, Манасия). Дори в района на храмовия комплекс в Иерусалим, юдейски царе, отстъпили от наследената религия, поставят идоли и принасят жертви на езически богове (2 Парал. 33:3).

В този исторически момент е налице сериозна криза на монотеистичната вяра в Яхве, засвидетелствана археологически в различни иконични източници (печати, култови фигурки)[5] или под формата на малки стълбове (представляващи вероятно אשרה), открити в голямо количество в частни жилища за времето VIII-VII век преди Христа.

Малко преди падането на Самария юдейският владетел Ахаз (около 735-715) става васал на Асирия, което включва и редица религиозни отстъпки. Той издига езически жертвеник в Иерусалимския храм, като старият меден жертвеник е преместен от традиционното му място и е поставен отстрани на новия (4 Царств. 16:10-15). (Владетелят взима образец за новия жертвеник от езическо култово съоръжение, което той вижда в Дамаск при своя визита там след превземането на града от асирийския цар Теглатфаласар III (744-727) (4 Царств. 16:10-11))[6]. Юдейският владетел поощрява езическите служения. Приемникът му Езекия (Хизкияху) (715-687) обаче предприема действия, целящи очистването от езическия култ. Тези мерки до голяма степен са израз и на антисирийската политика на владетеля. Според библейското повествование той премахва високите оброчища (евр. במות) и изпочупва масеби (евр. מצבות) на езически божества. Унищожена е също медната змия, запазена от Моисеево време (срв. Числa 21:4-9), упомената тук под името Нехущан (евр.נחשתן)(4 Царств. 18:4). Премахването не е поради укор към Моисей, а към юдеите, които в по-късни времена вероятно започват да третират този символ като култов предмет, с което той става възможен източник на идолопоклонство[7]. След смъртта на Езекия опитите за заздравяване на религиозния живот и свързания с него култ са заличени от отстъпленията на Манасия (687-642) (4 Царств. 21). Той възстановява оброчищата, които Езекия е унищожава, поставя жертвеници на Ваал и свещена дъбрава по подобие на тези в Израил. Манасия се покланя на астрални божества и съзижда в Иерусалим жертвеници в двата двора на Дома Господен, в който е поставен и истукан на Астарта (4 Царств. 21:7). В своето кратко управление следващият владетел, Амон (642–640), продължава езическата политика.

Западането на асирийската империя спомага за проведените при юдейски цар Иосия религиозни реформи, целящи завръщане към традиционния култ на Яхве. При реставрация на храма през 621 година е открита “Книгата на Закона”. Смятана обикновено за книга Второзаконие, (в нейната централна част (глави 12-26), тя спомага за по-нататъшни реформи. Храмът е очистен от езически обреди. Всички вещи, направени за Ваал, Астарта и множеството астрални богове, са изнесени и изгорени извън Иерусалим в Кидронската долина (4 Царств. 23). В местността Тофет в Еномовата долина са унищожени капища. Прекратено е служението на езическия бог Молох, на когото се принасяли човешки жертви (4 Царств. 23:10). Премахнати са жертвеници в двореца, посветени на Астaрта, Хамос и Милхом. Свещените за езичниците дъбрави са изсечени. Оброчище и принадлежащ към него жертвеник във Ветил са ликвидирани. Преустановени са кадения по оброчищата в юдейските градове и в околностите на столицата. Следва подновяване на Завета и тържествено отпразнуване на Пасха. Така описаната религиозна реформа обхваща всички земи от Геба до Беер-Шева, а също земите на Манасия, Ефрем и Нефталим (4 Царств. 23:3-24).

От интерес за изследване са съществуващите към тази епоха култови съоръжения, които, като материален израз на религиозния живот, неминуемо са в зависимост от промените, настъпващи в него в един или друг момент. За археологическото очертаване на последните са от значение някои от запазените находки, датирани към времето, застъпващо управлението на юдейските царе през асирийския период. Те илюстрират точно или сходно споменати в библейския текст култови съоръжения и култова уредба и дават възможност за осъществяването на паралел между текст и артефакти. Съпоставката от наблюденията върху наличните находки и библейските данни спомагат за правилната възстановка по отношение на религиозния живот, на култовата практика и свързаните с нея култови съоръжения. Трябва да се отбележи обаче, че археологическият материал е подчертано оскъден. Нито един от споменатите в библейските текстове от онова време храмове археологически не е засвидетелстван и проучван. Такъв е например храмът, посветен на Ваал споменат в четвърта книга Царства (4 Царств. 23:4; Иеремия 2:28), който вероятно се е намирал в Иерусалим или в близост до града[8]. Липсват типологични критерии за определяне на тези култови обекти.

По своето топографско разположение малкото открити находки са извън градовете и в отдалеченост от столицата Иерусалим.

В библейския текст се споменава за оброчища и светилища, издигани на хълмове, планински възвишения или в равнините; за жертвеници, кадилни приноси и други култови елементи във връзка с моменти, когато езичеството взема превес или по повод мерките, които отделни царе предприемат при религиозното оздравяване на нацията.

От особен интерес сред често споменаваните култови места, намерили явна употреба в Юдея през интересуващия ни период, са култовите възвишения במות. Eврейската дума במה oзначава култово място извън града[9]. Имат се предвид естествени възвишения, но и създадени от човешка ръка платформи, които са от интерес за нас с оглед акцента на настоящата публикация[10]. Тези подиуми служат като жертвеници или като поставка за такива. Изградени от камъни те се устройвали като жертвено място под открито небе. В редица текстове се говори именно за подобни места с култова цел. Проучванията показват, че този вид светилища израилтяните усвояват от ханаанската традиция, като ги демитологизират. Принасянето на жертва на високо място придобива символичен характер за близост до Бога.

Една кръгла платформа със стълбище към нея, открита северно от Иерусалим, предстявя навярно подобно съоръжение. През VII век преди Христа то вече не се използва, което личи по умишленото му затрупване с камъни, извършено в този период[11]. Според данните, които дава свещеният текст, במה има също при градската порта на Иерусалим (4 Царств. 23:8) и в Еномовата долина (Иеремия 7:31)[12]. Югоизточно от юдейската столица на планинския гребен при Малха са открити подобни изкуствени възвишения, едно от които, датирано към VII-VI век преди Христа, има диаметър 25 метра, и е изградено от земя и камъни, подпирани със стена от четвъртити блокове. През разглеждания от нас период се надига усилена полемика против подобни култови височини (Осия 4:13; 10:1 сл.; 4 Царств. 18:22).

Обичайно, като култови принадлежности върху במות присъстват жевртвеници, масеби и ашери (אשרה).

Жертвениците, които са в употреба при извършването на култови обреди, са представени в два основни типа, според видовете жертви за които са предназначени – съответно: кръвни и безкръвни. Представата за външният вид на тези съоръжения се добиват от някои запазени изображения, както и от описания в библейския текст, където се дават сведения за тях (например като съставна част от уредбата на скинията или на Иерусалимския храм). Откритите находки илюстрират широкото разпространение на жертвеници от варовик, в правоъгълна или кубична форма, различни по размери, изградени от дялан или недялан камък. Характерно е наличието на един вид издатини в четирите горни краища на жертвениците, наподобяващи формата на рогове[13]. Жертвениците в скинията и в иерусалимския храм също имат подобни рогове, които символизират Божията сила и присъствие (Числа 23:22).

В Tell es-Seba’, на изток от съвременния град Вирсавия, при разкопки на складови постройки, в стратум II е открит вторично пристроен жертвеник с четири рога в горните краища. (Един от роговете е счупен). Камъните от твърд пясъчник, издялани в квадратна форма, изграждат съоръжение с кубическа форма 3x3x3 лакти /1.57 метра/. Отделните следи от изгаряния свидетелстват за неговата употреба като жертвеник за цялостни изгаряния/всесъжение[14]. По форма и функционалност тази находка представя един уголемен вариант на малките жертвеници с рогове от варовик. Според Y. Aharoni размерите подсказват възможността съоръжението да е принадлежало на храм, съществувал в центъра на Tell-esSeba[15], следите от който са заличени от последвалите надстроявания. Y. Aharoni локализира мястото на жертвеника и храма по аналогия с разположението на открит култов комплекс в Арад. През втората половина на VIII век преди Христа храмът и жертвеникът са унищожени. Това според споменатия учен и други археолози е свързано с реформата на Езекия (4 Царств.18:4). Y. Yadin обаче намира за хипотетично съществуването на храм и приема, че жертвеникът е принадлежал към бама, разположена югозападно от градската врата, където е открита стълба със седем стъпала, достигаща височина от 1.47 метра, предназначена според изследователя за жертвеник (медният жертвеник в иерусалимския храм също се достигал чрез стълба). Y. Yadin датира находката към втори стратум, което означава, че отстраняването на жертвеника е било към времето на Иосия. В своето схващане Y. Yadin търси подкрепа в сведението, което се съдържа в 4 Царств. 23:8. Той смята, че при управлението на Иосия около 622 година преди Христа са унищожени всички височини от Геба до Беер-Шева и че не при Иерусалим, а тук трябва да се търси бамата от лявата страна на вратата, за която се говори в текста. Възможността жертвеникът да е премахнат по повод култовите реформи на някои от споменатите царе за сега обаче остава в сферата на хипотезите. Стълбата, на която се спира Y. Yadin, също не е с напълно доказано значение

В Tell`arad, в северозападния ъгъл на предния двор на светилище, (единствено по рода си в Палестина от библейско време), е открит голям жертвеник за жертви за всеизгаряния (עלה) с размери 5×5 лакти и височина 3 лакти. Планът и размерите отговарят на тези на жертвеника в скинията (срв. Изход 20:25 сл.). Съоръжението е изградено от недялани камъни и земя, без стъпала. Горната му част представлява плоча от кремък, на която са издялани улеи за стичане на кръвта на жертвите[16]. В края на VIII век преди Христа централният олтар е ликвидиран. Археолози отдават това на проведената от Езекия реформа. Y. Aharoni счита, например, че резултатите от археологическа работа в Арад и Беер-Шева потвърждават отстраняването на култовите височини от Езекия[17]. През късния VIII век (стратум VIII) жертвеникът за всесъжения е унищожен, а в края на VII век (стратум VI) цялото светилище е вече вън от употреба. Първото според изследователя става при Езекия, а второто ученият отнася към Иосиевата реформа[18]. Сътрудници на Y. Aharoni изследват по-късно надстрояването в стратум VII и отнасят цялото светилище към дейността на Езекия[19]. D. Ussischkin обаче привежда аргументи, че светилището не е основано преди края на VIII век преди Христа и следователно приспособяване не би могло да се постави във връзка с дейността на Езекия[20]. В подкрепа на своите разсъждения D. Ussischkin привежда като свидетелство и друг археологически материал от Арад. Пред най-вътрешното помещение на светилището (debir) са открити два кадилни жертвеника без рога. Наред с употребяваните от ранния железен период жертвеници от варовик с издатини, към края на желязната епоха в култовата практика навлиза и един леко изменен тип без рога. Споменатите два жертвеника са били умишлено затрупани с дебел земен пласт с цел да се предпазят от профанизация. Въпросните мерки предприети през втората половина на VII век прeди Христа (стратум VII) D. Ussischkin, а и други изследователи свързват с дейността на цар Иосия. При всички случаи допълнителните находки и изследвания са повече от необходими, тъй като биха могли да решат много въпроси, свързани с историчността на споменатите реформи в култа.

Друг вид култови съоръжения, засвидетелствани през разглеждания период, са така наречения מצבות. Имат се предвид изправени продълговати камъни (като стълбове или плочи), поставяни в чест на дадено божество, които се срещат по оброчищата /споменатите במות/, но и извън тях. Яков издига камък на мястото на съня си и го облива с маслиново масло (Битие 30:13 сл.). Масебата е възприета от израилтяните при тяхното идване в Ханаан от местната традиция, но без идейния смисъл, който е носела тя за езичниците. Налице е процес на асимилиране и демитологизиране. За вярващите в Единия Бог нейното поставяне е било свидетелство на заветa, спомен за Божие явявaне и присъствие. Полемиката срещу масебите, породена от изкусителната близост с използването им в езичеството, се начева от средата на VIII век по времето на пророк Осия и се засилва поради израилски увличания. При цар Иосия следва радикално отстраняване на тези култови съоръжения.

Стремежът за запазване на идентичността засилва тенденциите за централизация на култа към юдейската столица. Самата централизация довежда и до отстраняването на използвани политеистично култови съоръжения. Реформите на Езекия и Иосия са подчинени именно на тези цели. Основните причини за това се коренят в реалната опасност от синкретизъм и нататъшно възприемане на езичество, което прониква в един или друг момент, било поради намиращи се в съседство езически култови места или поради неправилното съдържание, което се влага в сферата на култа.

Разгледаните находки илюстрират в основни линии състоянието на култа през VIII–VII век преди Христа и отчитат процесите на преодоляване на езическите тенденции и монотеистичното преосмисляне на култа чрез вярата в Яхве.

________________________________

*Материалът е предоставен от автора. За справки Екатерина Дамянова, Богословски факултет при Софийския университет.

[1]. Weippert, H. 1988: 559–681.

[2]. Keel, О. / Chr. Uehlinger, 2001: 322.

[3]. Borowski, О. 1995: 148–155.

[4]. Donner, H. 1995: 370–389.

[5]. Keel, O. / Ch. Uehlinger, 20015: 322–429.

[6]. Шиваров, прротоп. Н. 1958–59: 73–88.

[7]. Beyerle, S. 1999: 23–44.

[8]. Weippert, H. 1988: 622.

[9]. Fritz, V. 1985: 157.

[10]. Шиваров, протоп. Н. 1992: 390

[11]. Fritz , V. 1985: 158.

[12]. Шиваров, протоп. Н. 1992: 391.

[13]. Weippert, H. 1988: 448.

[14]. Weippert, H. 1988: 623.

[15]. Aharoni, Y. 1974: 2–6.

[16]. Шиваров, протоп. Н. 1992: 422.

[17]. Aharoni, Y. 1974: 2–6.

[18]. Schoors, А. 1998: 101.

[19]. Schoors, А. 1998: 101

[20]. Ussischkin, D. 1988: 142–57.

ЛИТЕРАТУРА

Шиваров, Н. Външнополитическият живот на израилското и иудейското царства през царуването на Теглатфаласара III асирийски. – ГДА Т. 8, 1958–59, 73–88.

Шиваров, протопрезв. Н. Библейска археология. София, 1992.

Aharoni, Y. The Horned Altar of Beer-sheba. – In: Biblical Archaeologist (BA), 37, 2–6

Beyerle, S. Die „Eherne Schlange“ Num 21, 4-9: synchron und diachron gelesen. – In: Zeitschrift fúr die alttestamentliche Wissenschaft 111, 1999, 23–44.

Borowski, O. Hezekiah´s Reforms and the Revolt against Assyria – In: BA 58, 1995, 148–155.

Donner, H. Geschichte des Volkes Israel und seiner Nachbarn in Grundzügen. Teil 2: Von der Königszeit bis zu Alexander dem Großen, Mit einem Ausblick auf die Geschichte des Judentums bis Bar Kochba. Das Alte Testament Deutsch Ergänzungsreihe 4/2, Göttingen, 19952.

Fritz, V. Einführung in die biblische Archäologie. Darmstadt, 1985.

Keel, O. /Uehlinger, Chr. Göttinnen, Götter und Gottessymbole, Neue Erkenntnisse zur Religionsgeschichte Kanaans und Israels aufgrund bislang unterschlossener ikonographischer Quellen, Freiburg/Breisgau u.a. 20015.

Schoors, A. Die Königreiche Israel und Juda im 8. Und 7. Jahrhundert v. Chr. Stuttgart u.a. 1998.

Ussishkin, D. The Date of the Judaean Shrine at Arad: – IEJ 38, 1988, 142–57.

Weippert, H. Palästina in vorhellenistischer Zeit, Handbuch der Archäologie, Vorderasien II Bd. I, München, 1988.

Изображение: авторът на статията, Екатерина Дамянова, заедно с протопрезвитер проф. д-р Николай Шиваров. Източник – http://bg.patriarshia.bg

ТАЙНАТА В ПОСЛАНИЯТА НА СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ*

Човекът е тайна за самия себе си. Пред всеки човек винаги са стояли въпросите: Кой съм аз? Какъв е смисъла на моя живот? Тайна е и човекът до нас, тъй като и той е личност, като нас, неговото сърце, помислите са скрити за нас.

Още по-съкровена и дълбока е тайната на Бога. Той не съществува по този начин по който съществуват предметите и хората в този свят. Бог тайнствено обхваща, държи цялото творение от всички страни. Св. пророк Исаия Го нарича „Бог съкровен” (Исаия 45:15), а св. апостол Павел – „Който е едничък бъзсмъртен и живее в непристъпна светлина” (1 Тим. 6:16). Бидейки сами крайни, ние не можем да обхванем безкрайното. Ние не можем да снемем покрова на Божествената тайна, изхождайки от тайната на нашето човешко съществуване. Бог не е произведение на човека, не е идол, не е въплъщение на нашите желания. Той съществува абсолютно независимо от нас, и Неговата тайна е безкрайно по-голяма и по-дълбока от тайната на човека. Св. апостол Павел възкликва: „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин” (Римл. 11:33-36). „Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии. Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух” (1 Кор. 2:10-13).

Думата μυστήριον, означава тайна, тайнство, съкровено, неведомо, неизследимо. В посланията на св. апостол Павел, тайна се употребява за да обозначи:

І. Тайните на божественото домостроителство на Църквата, а именно:

1) тайната на Боговъплъщението (1 Тим. 3:14-16, Ефес. 5:32);

2) тайната на кръста (1 Кор. 2:7-8);

3) тайната сливането между иудеи и езичници в едно тяло на Църквата в Иисус Христос (Римл. 11:25-32, Ефес. 3:1-21, Кол. 1:26-27, Кол. 2:2, Кол. 4:3-4);

4) тайната на прекратяването на закон от благодатта (Римл. 14:24-26);

5) тайната на възкресението (1 Кор. 15:51);

6) тайната на съединяването на всичко земно и небесно под един глава Христос (Ефес. 1:9-10);

ІІ. Тайната на беззаконието, антихриста (2 Сол. 2:7).

В буквален смисъл думата „Църква” означава „събрание”, на гръцки εκκλησια, от глагола εκκαλέω – събирам. В този смисъл се употребява и в Стария Завет (kahal – евр.). В Новия Завет „Църква” има несравнимо по-дълбок и тайнствен смисъл, който е трудно да бъде обхванат в кратка словесна форма. Характерът на Църквата Христова, най-добре се изяснява от новозаветните библейски образи на Църквата като: Ново Божие насаждение, Божия градина, Божие лозе (Иоан 15:1-8); Пастир и стадо (Иоан 10:1-6); Глава и тяло (Ефес. 1:22, 23); Строящо се здание (Ефес. 2:19-22); Дом, семейство (1 Тим. 3:15; Евр. 3:6); Брачен съюз (Ефес. 5:32).

Съзерцавайки тайните на Църквата – тайните на Божественото домостроителство, св. апостол Павел възкликва и нарича Църквата: „…Божия дом, който е Църква на живия Бог, стълб и крепило на истината. И наистина велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава” (1 Тим. 3:15-16).

Преп. Иустин Попович, този нов Златоуст на ХХ век, възкликва и нарича Църквата – Всетайна Христова: „Църквата представлява най-великата и най-свещената Божия тайна във всички светове. В сравнение с останалите Божии тайни тя е Всетайна”.

„Бог даде на човека най-великото, което можеше да му даде, като стана човек и навеки остана Богочовек във всички видими и невидими светове. Мъничкото човешко същество побра в себе си всецелия, невместим и навсякъде безграничен Бог. Затова Богочовекът Христос е най-загадъчното същество във всички човешки светове. Прав е св. Иоан Дамаскин и на земята, и на небето, и във времето, и във вечността, когато твърди, че Богочовекът Христос е „Едничкото ново нещо под слънцето” (Екл. 1:9). Бих добавил: винаги ново, нестареещо нито във времето, нито във вечността. Но в Богочовека и с Богочовека и самият човек стана ново същество под слънцето, същество Божествено важно, Божествено скъпоценно, Божествено вечно, Божествено сложно. Тайната на Бога се съедини неразделно с тайната на човека и стана двуединна тайна, всетайна на всички светове. И така се появи Църквата: Богочовекът – това е Църквата”.

Църквата, бидейки Всетайна, самата е изпълнена с множество тайни:

1.Тайната на Боговъплъщението „Бог се яви в плът”, невидимият Бог стана видим, „Показа се на Ангели”, „О, тайнство! Заедно с нас Синът Божи видели и ангелите, които не Го виждали преди. Защото Евангелието казва: „Ангели дойдоха и Му служеха” (Мат. 4:11). И не само тук, но и от самото рождение до възнесението те Му служели” – отбелязва Бл. Теофилакт Български.

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата” (Ефес. 5:32).

Бл. Теофилакт Български казва: „И наистина тайна е човек да остави онези, които са го родили, трудили са се за него и са му правели добро, и да се прилепи към тази, която никога не е виждал и която дори не е започнала да прави добро. Наистина това е велика тайна, ако само се разбра за Христа, като пророческо слово за Него. Защото и Той оставил Отца, не в смисъл на промяна на мястото, но снизхождайки до приемането на плът, дошъл при невестата, която изобщо не Го познавала, и по дух станал едно с нея. Който се съединява с Господа, един дух е с Него” (1 Кор. 6:17).

Бл.Иероним пише: „Първият човек, Адам, като първи Пророк е предрекъл това за Христа и Църквата, – че нашият Господ и Спасител ще остави Своя Отец Бога и майка Си Своя небесен Иерусалим, и ще дойде на земята заради Своето тяло Църквата, и ще я образува от Своето ребро, заради което и Словото стана плът. Но както и всички тайни не са равни, но една е по-голяма, а друга по-малка, то тук се казва: тази тайна е велика; но едновременно с това показвайки и своето смирение, добавя: но аз говоря за Христа и за Църквата”.

От реброто на първия Адам, който е от земята, произлезе Ева, и двамата станаха родители по плът на цялото човечество. От реброто на Втория Адам – Сина Човешки, слезлият от небето, произлезе Църквата, която е Неговото тяло. Църквата стана майка „на всички ония, които Го приеха – на вярващите в Неговото име – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха” (Иоан 1:12-13). „Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” (Иоан 3:3-7).

2.Тайната на кръста

„А проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, която никой от властниците на тоя век не е познал; защото ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Кор. 2:7).

Бл. Теофилакт Български продължава: „Тайна нарича проповедта за Христа. Защото тя е и проповед, и заедно с това тайна, защото, и ангелите не знаели за нея, преди да е била проповядвана (1 Петр. 1:12), и ние виждайки в нея едно, разбираме друго: така аз виждам кръста и страданието, а разбирам силата, чувам раб, а се покланям на Владиката. Тази премъдрост е напълно скрита от невярващите, но за верните само отчасти; защото сега виждаме като в огледало (1 Кор. 13:12). С думата предопределил показва Божията любов към нас. Защото истински ни обича този, който дълго е бил готов да ни облагодетелства. Така и Бог преди вековете ни е предопределил спасение чрез кръста, спасение, съдържащо велика премъдрост. Казал е: за наша слава, защото Той ни е направил причастници на славата. Защото да бъде участник в съкровената тайна заедно с Господа е слава за раба. Тук нарича властници (князе – слав.) Ирод и Пилат. Впрочем няма да сгрешим, ако под князе разбираме и първосвещениците, и книжниците. Думите на тоя век изразяват както е казано по-горе тяхната временна власт. Ако те знаеха съкровената, както е казано по-горе, премъдрост и тайните на божественото домостроителство, именно тайната на Божието въплъщение, тайната на кръста, тайната на призоваването и усвояването на езичниците, тайната на възраждането, осиновяването и наследяването на небесното царство, с една дума – всички тайни, открити на апостолите от Св. Дух, така и първосвещениците, ако знаеха, че техният град ще бъде покорен и те самите ще бъдат отведени в плен: то не биха разпнали (Христа). Христос тук е наречен Господ на славата. Тоест тъй като те смятали кръста за нещо безчестно, то показва, че Христос съвсем не е изгубил Своята слава чрез кръста, напротив, още повече се прославил, защото чрез кръста още по-ясно е показал своето човеколюбие. И така, ако те не са узнали, трябвало ли е да им се прости този грях? Да, ако след това се бяха разкаяли и обърнали, грехът им би бил простен, както на Павел, и на другите евреи”.

3.Тайната сливането между иудеи и езичници в едно тяло на Църквата в Христа Иисуса (Римл. 11:25, Ефес. (3:1-21), Кол. 1:26-27).

Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници, и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: „ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова”. „И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им“. Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!” (Римл. 11:25-33).

Бл.Теофилакт Български възкликва: „Тук тайна нарича неведомото и съкровеното: а в какво се състои тази тайна? В това, че евреите не всички не повярвали, но отчасти се ожесточили. От тях повярвали мнозина, за които, както е казано по-горе, Бог е знаел отнапред, и мнозина ще повярват впоследствие; защото израилтяните се ожесточили, докато се спасят всички предузнати от Бога езичници; тогава и целият Израил ще се спаси, очевидно, след като повярва. Отново привежда Исаия, който възкликва, че ще дойде от Сион можещият да спаси и да очисти греховете на израилтяните. Кога ще стане това? Когато отнема греховете им, тоест когато ги удостои с опрощаване посредством кръщението. Затова, макар и сега да не са получили прошка на греховете (защото са ожесточени), но това ще се изпълни впоследствие. Тъй като, казва, вие сте се покорили на Евангелието и сте приети от Бога, то те са станали още по-упорити и още повече са се отдръпнали и са станали врагове; но тъй като предците им още от самото начало са избрани от Бога, то Бог няма да допусне те да погинат докрай (защото те са възлюблени), но ще ги приеме, ако повярват. Вие, казва, които преди се наричахте езичници, не поискахте да послушате: затова бяха избрани и получиха закон иудеите. Отново, когато бяха призвани иудеите и не послушали Христа, бяхте избрани и помилвани вие. Но помилването за вас ще бъде помилване и за тях: те ще се съревновават с вас и ще повярват, и по такъв начин ще се удостоят с вашето помилване. Тоест изобличи, обяви за непослушни, за да спаси едни чрез упорството на други. Защото преди, когато били непослушни езичниците, спасил, както е казано, евреите; отново, когато иудеите непослушали Христа, били спасени езичниците: а когато били спасени езичниците, ще се спасят, съревновавайки се с тях, и иудеите; и така всички ще бъдат помилвани. Размишлявайки за Божието домостроителство от началото на света, затова, как Бог устройва противоположното чрез противоположното и посредством едни непокорни показва покорни други, се изумил, уверявайки чрез това, че Този, Който така устройва нашите дела, непременно ще устрои и бъдещото спасение на иудеите. Богатството нарича благостта, чиято дълбочина само довежда до изумление, а величието на която е неизвестно: защото да обогати езичниците така, било дело на богатството. Заедно с благостта се изумява и на премъдростта, посредством която Бог управлява нашия живот и е умъдрил невежеството на езичниците, и знанието, посредством което Той знае какво е полезно за всеки. Не е казал: непостижими, но неизследими, тоест не могат дори да бъдат изследвани. Неговите пътища, тоест начините на домостроителството, не само не могат да бъдат разбрани, но дори и изследвани, тоест не може дори да се види тяхната следа”.

В цялата трета глава от посланието до Ефесяни, св. апостол Павел говори за великата тайна на призоваването на езичниците в Църквата. Нещо повече, той нарича себе си окованик Иисус Христов за вас езичниците, защото именно когато е бил в окови, Апостолът е имал възможност да съзерцава, воден от Божия Дух тайната на приемането на езичниците в Църквата. Чрез откровение Бог ми възвести тайната, а не по пътя на умозаключенията и изследванията.

На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат – да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа” (Ефес. 3:8-9).

Св. Теофан Затворник казва: „Израил е бил избран изсред всички народи да бъде Божи народ, посветен на Бога и Божието дело. Но това избиране било временно, заради вечните цели, обхващащи цялото човечество. Когато целта била достигната, се прекратило и значението на временното избиране. То е заменено с друго висше – духовно по цел и вечно по значение. Сега се избира не едно племе от всички, а от всички племена се избира един народ, състоящ се от лица с един дух, едно служение. И за това избиране се говори, че е било извършено преди сътворяването на света: времето и историята само изпълнява това предвечно избиране. Апостолът излиза извън предела на времето и вижда началото му в предвечния акт на Божията воля”.

4. Тайната на прекратяването на старозаветния закон от благодатта и новия закон на духа.

А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена, а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, – на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин” (Римл. 14:24-26).

В цялата четиринадесета глава св. апостол Павел се занимава с изправянето на една „дребна” неизправност сред римските християни, в това че не се отнасяли братски помежду си заради различията в употребяването на храната. Едни вярвали, че не трябва да се яде свинско месо и изобщо всякакви идоложертвени храни, а други не се въздържали от тях. След като дава наставления затова да не се осъждат взаимно и всеки да постъпва така както внушава неговата съвест, Апостолът преминава отново към любимата за него тема: тайната на сливането между иудеи и езичници в едно тяло на Църквата. Апостолът утвърждава убеждението, че езичниците са призовани към вярата в Господа, без да са обвързвани с иудейските постановления и дори самите иудеи са освободени от тях. Това не е негово хрумване, той се позовава на „пророческите писания” и „по заповед на вечния Бог”, Който го е изпратил да научи „всички народи” да вярват в Господа, а не да иудействат, а това е и края на закона и пророците.

Св. Теофан Затворник казва: „Тук слави Бога като единствен премъдър. Не можейки да се насити от удивление на великата Божия премъдрост: Той едновременно и иудеите е освободил от техните законнически украшения и езичниците просветил и очистил, и едните и другите слял в един народ, покланящ се на Бога в дух и истина. Това е било скрито и се е явило както цвят от семе. Не е ли дивно, как се хвърля семето в земята и след известно време произлиза от него прекрасен цвят или плод? Така се удивлява Апостола, в това, че семето на словото скрито в иудейството е израсло и станало дърво, което със своите корени покрива цялата земя”.

„Няма никакви прегради. За всички е открит достъп към единение с Бога. Нито иудейството с нищо не помага, нито с нищо не пречи. Вярвай и се прилепяй към Господа и ще се спасиш. Няма нищо външно което да води към Бога или да отдалечава от Него. Спасението се устройва от вътрешното настроение”.

Св. Иоан Златоуст говори: „Изразява в това славословие изумление пред непостижимата тайна. Понеже и сега открита, тайната не може да бъде достигната чрез ума, но трябва да се познава, не по друг начин, а чрез вярата. Прекрасно е казал Апостолът: единаго премъдраго Бога. Защото когато се размишлява, как Бог е въвел в Своята Църква езичниците и ги е приобщил към древните праведници, как е спасил безнадеждните, как недостойните за земята е възвел на небето, изгубилите право на сегашния живот е въвел във вечния живот, потъпканите от демоните е направил равни с Ангелите, отворил рая, унищожил цялото древно зло, и всичко това е извършил за кратко време, по удобен и съкратен начин; тогава ще разбереш премъдростта Божия. И така би трябвало да се удивляваш на Неговата премъдрост и да Го прославиш; а ти се занимаваш с дреболии (това не яж, онова – не пий), все още се привързваш към сянката (закона). Това означава, че ти малко прославяш Христа. Защото който няма упование в Него и дръзновение в Него, който не се ръководи от вярата, той не изповядва величието на Неговите дела”.

6. Тайната на съединяването на всичко земно и небесно под един глава Христос.

Тая благодат Той изобилно ни дарува. Във всяка премъдрост и разум, като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си, в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа” (Ефес. 1:9-10).

Преп. Иустин Попович продължава така: „Всичко, което е в Църквата и всичко, което ѝ принадлежи, представлява превеликото Божие Всеблагоговение и превелика Божия Всетайна. И това най-богомъдро ни го е открил, показал и засвидетелствал най-христоносният апостол на всички светове – св. Павел. Особено в посланието до Ефесяни. То цялото е от небето и принадлежи към изключителните видения и откровения Господни (2 Кор. 12:1-4), с които св. апостол Павел е бил обилно удостоен. Благовестието, съдържашо се в това послание, не е от хора, не е от ангели, а и не може да бъде от тях, а цялото е от Господа Христа, цялото е от Неговата вечност, премъдро, цялото е спасително, цялото е Светлоносно. Неговите дълбини почиват в Божиите дълбини (τα παντα) (1 Кор. 2:10), а също и неговите висоти и широти. А основното, всеобхващащо благовестие на това Послание е предвечното решение на Троичното Божество – всичко небесно и земно да съедини в Него, тоест всичко да се въхристови и охристови, всичко да образува едно тяло, Христовото тяло, Църквата, и така да постигне вечната Божествена цел, тъй като Църквата е Негово тяло, пълнота на Изпълващия всичко във всичко (Ефес. 1:23). Това благовестие е всеблаговестие, тази тайна е всетайна, посочена на светия апостол чрез откровение. Той твърди: „Чрез откровение Бог ми възвести тайната” (Ефес. 3:3).

Бл. Теофилакт Български продължава: „А е направил това, по богатството на Своята благодат. Забележи тези усилени изрази: на нас ни е дадено богатство и богатство Божие, богатство на благодатта, и не просто благодатта, а която преумножи в нас, тоест преизобилно изля върху нас. Тоест излял е върху нас благодатта, та като ни направи мъдри и разумни, да ни открие тайната на волята; той сякаш казва: разкрил ни е тайните на Своето сърце. Или пък: за да ни открие тайната в целия разум и мъдрост, тоест дълбините на всяка мъдрост и разум. Защото да удостои враговете, при това презрените, с толкова велики блага, и то в края на вековете и чрез кръста, не е ли дело на велика мъдрост? И това благоволение и произволение е „положил отпреди” и  е предопределил в нареждане, в устроение и установление на изпълнението на времената. Защото изпълнението на времената, тоест последните времена, изисквали наказание и отмъщение, понеже тогава се умножила човешката злоба. А явяването на Сина, напротив, в тези последни времена е извършило спасението, което е присъщо на непостижимата мъдрост. Небесното, казва той, било отделено от земното, нямало една глава. Защото, макар от гледна точка на творението Бог да е един за всички, но що се отнася до нравственото единение, то още не съществувало. Затова Отец пожелал да оглави (тоест да съедини под една глава) небесното и земното, тоест да положи за глава на всички Христа: и на ангелите по безтелесна природа, и на човеците по плът. Оглавяване се нарича също обозначаването накратко на това, което е изложено подробно. Затова Отец е оглавил чрез Христа, тоест завършил е онова, което се изграждало дълго време, завършвайки словото с правда”.

Св. Теофан Затворник пише: „Каква е тази тайна? Тази, че Бог е положил да съедини всичко в Господ Иисус Христос. Дошъл е Синът Божи, въплътил Се, пострадал, умрял, възкръснал, възнесъл Се на небето и станал като Богочовек, глава на всичко – и небесно, и земно. От всички тези действия на въплътилия Се Син Божи всичко е почти явно от само себе си, така че в разказа за това няма нищо особено, всичко в явно от въплъщението до сядането отдясно на Отца. – Какво тогава не е явно? – Възглавяването на всичко в същото това сядане на Богочовека отдясно на Отца. Това е именно съкровена в Бога тайна, която е можело да не се открива и с това да се ощети делото на спасението, и която Бог е открил само заради преизобилието на Своята благодат, и с това откритие преумножил и без това великото вече богатство на Своята благодат. Никаква необходимост не е била причина да бъде казана тази тайна. Единствено Божието благоволение е благоволило да бъде открита. Св. Иоан Златоуст казва: „това е било силно и сърдечно Негово желание – за да ни открие тайната на волята Си”.

ІІ. Тайната на беззаконието, антихриста

„Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и превъзнася над всичко що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. Тайната на беззаконието вече действа, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега” (2 Сол. 2:3-7).

Поводът за написване на второто послание до Солуняни е възникнаолото лъжеучение сред тях, че второто пришествие на Господ Иисус Хпристос уж било наближило. Дори се явили някаои, които учели от иметно на апостол Павелл и му пришпиксвали различни послания. Св. апостол Павел обстойно изяснява признаците на второто пришествие, които явно още не са се сбъднали, а именно, докле първом не дойде отстъплението (αποστασια) и се не открие човекът на греха, синът на погибелта.

Бл. Теофилакт Български казва: „Тайната на беззаконието вече действа. Така апостолът нарича Нерон, който бил праобраз на антихриста. Той също бил беззаконен и искал да го наричат бог. Добре е казал „тайна”. Защото, казва той, не така явно и безсрамно е въставал против всеки бог Нерон, както ще въстане онзи. Казаното от апостола има следния смисъл: пруеди да дойде времето на антихриста, се намерил друг човек, който в малко му отстъпвал. Но удивително ли е, ако вече има антихрист? Апостолът говори за Нерон не от робски страх, а з ада ни научи да не си  навличаме излишна ненавист, ако това не се тналага от нищо”.

Този, който задържа да бъде извършена тайната на беззаконието според различните тълкуватели е Римската империя, а според други Св. Дух. Римската империя трябва да бъде разрушена от антихриста по подобен начин, както Мидийската е разрушена от Вавилонската, Вавилонската е разрушена от Персийската, Персийската от Македонската, Македонската от Римската. Всичко това е в духа на апокалиптикатка на пророк Даниил. Св Дух би се отдръпнал от човешките беззакония и тогава антихриста ще има свободно място да се изяви и ще получи в своя власт тайната на беззаконието.

_____________________

*Съставил Драган Бачев

Използвана литература

1. Бл. Теофилакт, архиепископ Български, Тълкувание на посланията на св. апостол Павел, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф, Св. Гора, Атон, 2003.

2. Преп. Иустин Попович, Догматика на Православната църква – Еклисиология, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф, Св. Гора, Атон, 2006.

3. „Творения иже во святых отца нашего Теофана Затворника – толкования посланий апостола Павла – послание к римлянам”, Московский Сретенский монастырь, 1996.

4. „Творения иже во святых отца нашего Теофана Затворника – толкования посланий апостола Павла – послание к ефесеямь”, Московский Сретенский монастырь, 1998 г.