В ТЪРСЕНЕ НА БИБЛЕЙСКИЯ ТАРСИС/ТАРШИШ*

(Опит за екзегетико-топографско изследване)

Асистент Ивайло Найденов

Ivaylo NaydenovПроблемът по локализацията на различни географски ареалии, срещани на страниците на Свещеното Писание на Стария Завет, съпътства работата на всеки библеист, а и представлява интерес за читателското любознание. Къде са били Едемската градина, Содом и Гомора, родината на Иов, Офир, Таршиш? Интересни и трудни въпроси, чиито отговори изискват сериозни и задълбочени научни занимания.

В настоящата работа ще се потърси местонахождението на Таршиш, онази далечна земя „накрай света“, към която бяга пророк Иона, криейки се „от лицето Господне“ (Иона 1:3). Многото неизвестни около Таршиш могат да бъдат обединени и формулирани в трите кратки въпроса: Какво означава Таршиш (игипп)? Къде се намира? Какво е мястото му в старозаветната история?

В старозаветния сборник е засвидетелствано описание на Таршиш като: местност, земя (Псалом 71:10; Иона 1:3; Исаия 23:6, 66:19; Иеремия 10:9; Иезекиил 27:12); благороден камък (Изход 28:20, 39:13; Даниил 10:6; Иезекиил 1:16); лично име (Естир 1:14; 1 Пар. 7:10)[1]. Интерес представляват опитите за етимологическо изяснение на думата. Изхождайки от акадския корен rss (разбивам, раздробявам), част от изследователите[2] локализират Таршиш в онези области в древния свят, познати на съвременниците като места за производство и обработка на минерали и благородни камъни, мини.

Възможна е и друга етимологическа интерпретация на Таршиш, свързваща думата с трирадикалната египто-семитска основа trs, засвидетелствана в северозападната семитска езикова група в съществителното име trt (евр. – tjrs) – шира, непревряло червено вино[3], както и дума с подобното звучене в бохаирския диалект на коптския език, означаваща червено. Така се стига до локализирането на Таршиш някъде в източната част на Средиземно море, често наричана поради цвета на водите си οίνος (вино)[4]. Но надали това изяснение е приемливо, като се има предвид, че Средиземно море е било наричано от египтяните „Голямото зелено“.St. Prophet IonasНай-вероятно етимологията на Таршиш е комбинация на две именни форми в египетския език. Първият елемент, dr, преминал в демотическото наречие като tr, означава граница, област и се свързва най-често с описанието на далечна земя. Вторият елемент е египетското ss – нещо ценно[5]. Стига се до смисъла „далечна земя, пълна с ценности[6]“ Това етимологическо изяснение кореспондира със старозаветните данни, описващи Таршиш като далечна земя, притежаваща богатства, принасяни от онези големи търговски кораби, наричани таршишки. Следователно Таршиш както като наименование на минерал, така и като лично име би следвало да се разбира метафорично като нещо „много ценно[7]„.

В гръкоезичната литература, без превода Septuaginta (LXX), обектът на изследването се среща като Тαρτησ(σ)ός. Това има своето обяснение в по-късното прибавяне на типичното за гръцкия език окончание ησ(σ)ός към корена trt/trs.

Интересни са вариантите, които ни предлага Septuaginta. Когато се касае за местността Таршиш, тя се превежда или Θαρσίς[8] (3 Цар. 10:22; 3 Цар. 22:49; 2 Пар. 9:11 и други), или Καρχηδών /Картаген/ (Исаия 23:1, 10; 23:14; Иезекиил 27:12, 25), а определението таршишки, свързано с кораби, се среща като θαλάσσιος /морски/ (Исаия 2:16). Касае ли се за минерал или скъпоценен камък, срещаме многообразие от преводни варианти: θαρσίς /Синодалният превод (СП) – топаз/ (Даниил 10:6; Иезекиил 1; 16; Песен на песните 5:14), χρυσόλιθος /СП – хризолит, топаз/ (Изход 28:20; 36:20), άνθρακος /СП – жар, топаз/ (Иезекиил 10:9; 28:13). Личното име от родословната таблица Битие 10:4 е предадено както и географската ареалия – Θαρσίς, а това от Естир 1:4 липсва в LXX. Латинският превод Vulgata предлага на всички места, където Таршиш се среща като nomina personalia – Tharsis, а където става дума за минерал – chrysolitus. В Синодалния превод, под влиянието на гръцката традиция за транскрибиране на й-σ, стои Тарсис, а там, където се говори за минерал – топаз (Даниил 10:6; Иезекиил 1:6) или хризолит (Изход 28:20; 36:20).Prophet IonasТрадиционно местонахождението на Таршиш се свързва с Иберийския полуостров и по-точно близо до устието на реката Гвадалквивир (Guadalquivir) в Южна Испания[9]. Касае се за финикийска колония, достигнала разцвета си особено след пуническата експанзия на Запад (включително Северна Африка)[10]. Ясно свидетелство, потвърждаващо гореизложеното, е надписът на асирийския цар Асархадон (680-669 година преди Христа): „Всички царе, живеещи по Средиземноморието от Ia-da-na-па и la-man до Tar-si-si, покорих под нозете си. Понесох победата над царете на четирите световни бряга[11]„. Като „достоен“ продължител на делото на предците си (Теглатфаласар III, Саргон II, Сенахирим) в завладяването на нови територии, Асархадон превзема и най-западната част на познатия тогава свят и така си спечелва името „Господар на четирите земни краища[12]„. Изследователите са единодушни в поставянето на географско-политическите граници на споменатите в надписа местности, а именно: Ia-da-na-na – Кипър, la-man – гръцкоговорещия островен свят. Проследявайки посоката на изброяваните, Tar-si-si би трябвало да се търси на запад. Ако редът на изброените географски ареалии бе обърнат, тогава Tar-si-si би могъл да бъде отнесен към Tapс Киликийски, както се среща при Иосиф Флавий, може би поради сходство в звученето[13]. Но Tapс е засвидетелстван в акадските текстове като tarzu, а тук срещаме Tar-si-si, което недвусмислено сочи разликата помежду им и насочва търсенето на последния някъде на запад, като суверенна политико-географска величина[14].

Друг извънбиблейски извор, който дава сведения, улесняващи локализирането на Таршиш, са съчиненията на историка Polybios, където се говори за Втори римско-картагенски договор. Той гласи:

„1.При следните условия ще има приятелство между римляните и техните съюзници и между народите на Картаген, Тир и Утика и техните съюзници.

2.Отвъд красивите крайбрежните планини и Μαστία Ταρσήιον, римляните не трябва нито да търгуват и плячкосват, нито да основават град[15]Prophet Ionas and the big FishТук се споменава Μαστία Ταρσήιον, което според изследователите търпи два преводни варианта: Мастия и Таршиш или Мастия на таршишаните (жителите на Таршиш)[16]. По-приемлив изглежда вторият, но той от своя страна поражда въпроси, а именно: какво е Мастия и къде се намира? Без подробности, съвсем накратко, ще бъде изложено традиционното схващане, локализиращо Мастия като град или земя (област) в югоизточната част на Иберийския полуостров, в политико-географските граници на древен Таршиш.

Предложените дотук факти ни уверяват не само в правотата на предполаганото местонахождение на Таршиш – югоизточната част на Иберийския полуостров (днешна Испания), а и в огромното значение на тази област като финикийска колония (по-късно пуническа) в политико-икономическия живот през периода IX-V век преди Христа, което се подкрепя и от старозаветните свидетелства за Таршиш и таршишките кораби.

Хронологически погледнато, най-старото старозаветно свидетелство, споменаващо за местност Таршиш, е това в Псалом 71:10 (МТ – 72:10) – от X век преди Христа[17]: „… царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат …“ За настоящото изследване е важна връзката между този и 8 стих. И двата стиха имат за цел да предадат контурите на целия познат тогава свят, като 10 стих борави с конкретни топоси в перспектива запад-изток: Таршиш и гръцко-говорещите острови, като крайните западни точки, а Арабия и Сава, като най-източните предели[18]. Същественият извод от това библейско място е съществуването на древна народна традиция от ранния царски период, познаваща Таршиш различно от тази, срещана при Исаия (без Исаия 66:19) и Иезекиил, и доста повлияна от финикийците[19]. Ясна илюстрация на последното е характеристиката на Таршиш в книгата на пророк Исаия гл. 23, известна като „Пророчество за Финикия“. Рисуваната картина недвусмислено насочва към събитията в Близкия изток по времето на царуването на асирийските царе от Теглатфаласар III (745-727 преди Христа) до Асархадон (680-669 преди Христа), невещаещи нищо добро за Тир и Сидон. Но някаква утеха за финикийците все пак има и тя е емиграция към Таршиш (6 стих) или Китим[20](12 стих). Но и в последния спасението е нещо временно, защото „и там не ще имаш мира“ (стих 12), та читателят остава с впечатлението, че Таршиш е сериозна политико-географска величина, намираща се далеч от нарастващата асирийска заплаха и способна да поеме зараждащата се от финикийското крайбрежие емиграционна вълна.Prophet Ionas and the big Fish2И ако Исаия 23:1-14 описва по най-общ начин връзките Тир-Таршиш в края на VIII век преди Христа, пасажите от книгата на пророк Иезекиил (27:12, 25) свидетелстват за определената роля на Таршиш във финикийската търговска империя, а именно като доставчик на сребро, желязо, олово и калай (стих 12).

Както беше вече отбелязано, на тези места Septuaginta предлага Καρχηδών, което най-вероятно се дължи на авторитета и мощта на Картаген, който около 500 година преди Христа превзема южната част на Иберийския полуостров (Таршиш) и владее тези земи до падането си под римска власт – 164 година преди Христа[21]. Александрийските преводачи явно са познавали Картаген като олицетворение на цялото западно Средиземноморие. А това обяснява и замяната.

Старозаветните свидетелства Иеремия 10:9 и 2 Пар. 9:21 пряко кореспондират с общата представа за Таршиш, получена от пророческите книги на Исаия и Иезекиил.

Особен интерес за настоящото изследване е бягството на пророк Иона към Таршиш (Иона 1:3; 4:3), може би провокирано от общото за древния свят вярване, че присъствието на един Бог се ограничава в територията, населявана от вярващите в Него[22]. Но защо точно към Таршиш?

Освен от едноименната книга, пророк Иона е познат и от съобщението в 4 Цар. 14:8, 23-27. Оттук става ясно, че Иона е живял през времето на юдейския цар Амасия (798-769 година преди Христа), което ще рече, че му е била позната онази представа за Таршиш от ранния царски период. В разгледания вече текст Псалом 71:10 Таршиш и Сава са противопоставени. И като се има предвид, че Сава (Южна Арабия) е крайната цел на всички сухопътни кервани на югоизток[23], Таршиш би трябвало да е най-западната. Какво по-добро скриване „от лицето Господне“ от това накрай света, в посока противоположна на тази, към която Той те е изпратил. Има и с какво да се стигне до Таршиш. В старозаветните книги често се споменава за таршишки кораби (Исаия 2:16; 60:9; Иезекиил 27:25). От самите свидетелства става ясно, че те не са наречени така само заради техния маршрут, а най-вече заради особения строеж и големите им възможности при търговски плавания[24]. На такъв кораб по маршрута Иопия (Яфа)-Таршиш се качва и обхванатият от голям страх и неувереност пророк, за да избяга накрай света.Prophet Ionas on the landСъвременният човек, имайки пред себе си карти, атласи и пособия, ще се надсмее над наивната представа на далечните ни предшественици за географския край на света. Но достатъчни ли са нашите познания и научните постижения да локализираме и идентифицираме всяка географска ареалия от страниците на старозаветния сборник? Да се надяваме, че за Таршиш това ни се е удало, вероятно поради многото библейски и извънбиблейски сведения; а за другите може би ще ни се удаде, защото: Dies diem docet.

________________________________

* Публикувано в Богословска мисъл, 1999, кн. 1-2, с. 30-35. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Понастоящем, април 2013, авторът на статията е доц. д-р.

[1]. Anderson, G. et al., Theologisches Worterbuch zum Alien Testament. Band VIII. Stuttgart/Berlin/Koln, 1995, S.779; Gesenius, W., Hebraisches unci aramais.ches Hand-worterbuch iiber das Alte Testament. Berlin/Gottingen/Heidelberg, 1962, S.890; Baumgartner, W., Lexicon in Veteris Testamenti Libros. Leiden, 1958, S. 1042.

[2]. Noth, M., Konige I; Biblische Kommentar IX, 1. Neukirchen-Vluyn, 1968, S.232; Koch, M. Tarschisch und Hispanien. Berlin, 1984, S. 2.

[3]. Вж. Gesenius, IV. Op. cit., S. 877.

[4]. Gordon, C. H., The Wine-Dark Sea. – JNES, Bd. 37, 1978, S. 51.

[5]. Gorg, M., Ophir, Tarschisch und Atlantis. – Biblische Nolizcn, Bd. 15, Bamberg, 1981, S.81.

[6]. Tackholm, U., Tarsis. Tartessos und die Saulen dcs I leraklcs. – Opuscula Romana, Bd. V, 1965, S. 149.

[7]. Gorg, M., Op. cit., S. 82.

[8]. Еврейската буква л се транскрибира в гръцкия език с 0, а не с Т.

[9]. Пиперов, Б., Тълкуване на книгата на пророк Исаия. С., 1982, с. 50; Шиваров, Н., свещеноиконом. Тълкуване на книгата на пророк Иезекиил, София, 1979, с. 86, 110.; Същият, Библейска археология. С., 1992, с.280; Dulling, К., Der Weg der Phoniker nach Tarsis in literarischer und archaologischer Sicht. – ZDPF. Bd.88, № 1, Wiesbaden, 1972, S.I.; Zimmerli, W., Ezechiel. – BKXIII/2, Neukirchen-Vluyn, 1969, S. 652; Haag, H., Das Land der Bibel, Stuttgart, 1989, S.ll.

[10]. Moscati, S., Die Phoniker. Zurich, 1966, S. 8.

[11]. Borger, R., Die Inschriften Asarhadons Konigs von Assyrien. – Archif fur Orientforschung, Graz, 1956, №9, S. 86-87.

[12]. Koch, M., Op. cit., S.105.

[13]. Simon, U., Jona. Stuttgart, 1994, S. 75.

[14]. Galling, K., Op. cit., S. 7.

[15]. Die Staatsvertrage des Altertums. Bd. II. Die Vertrage der griechisch-romischen Welt von 700 – 338 v. Chr. (hrsg. von R. Werner und H. Bengtson). MOnchen, 1975, S.306-307.

[16]. Koch, M., Op. cit., S. 113.

[17]. По проблема за датировката и авторството на Псалом 71 вж. по-подробно: Шиваров, Н., протопрезв., Псалтирът. – В: Вечното в двата библейски Завета. В. Т., 1994, с. 196-197.

[18]. Eissfeldt, О. Kreter und Araber. – In: Kleine Schriften. Bd.III. Tubingen, 1972, S. 31.

[19]. Koch, M., Op. cit., S. 65.

[20]. Китим (същ. име, мн. ч.) – жителите на гр. Китион, намиращ се на южния бряг на о-в Кипър, а в широк смисъл – името на целия остров; Пиперов, Б., Цит. съч., с. 50.

[21]. Большая советская знциклопедия (3 изд.). Т. 11. М., 1973, с. 489; Lexikonfur Theologie und Kirche (2. Aufl.). V Bd., Kol. 853-854.

[22]. Вълчанов, C., Тълкуване на дванадесетте пророци, С., 1977, с. 60.

[23]. Simon, JJ. Op.cit., S. 76.

[24]. Benzinger, I. Hebraische Archaologie (3 neubearb. Aufl.). Leipzig, 1927, S. 158; Hoffken, P. Das Buch Jesaja. Stuttgart, 1993, S. 173-174; Feldmann, F., Das Buch Isaias, Minister, 1925, S. 33; Пиперов, Б., Цит. съч. c. 51.

Изображение: авторът на статията, Ивайло Найденов. Източникhttp://www.grandmufti.bg.

Източник на останалите изображения – http://www.yandex.ru.

ПРОРОК ИОНА, НИНЕВИЙЦИТЕ И НИЕ*

Архимандрит Методий

Когато говорим за книгата на пророк Иона, ние обикновено имаме предвид поразителния случай с поглъщането на този човек и повръщането му обратно от кита — този пречуден предобраз на Христовото възкресение.Но тази книга е не по-малко знаменита и с това, че тя дава истинско откровение на чудната Божия любов към каещия се човек. Тази книга е обвинителен акт против късогледия национализъм на тогавашното еврейство, което, въпреки наложеното му наказание чрез вавилонския плен, въпреки че е продължавало да е лишено от политическа самостоятелност, все още гледали отвисоко на останалите народи. Съдържанието на тази книга в това отношение бихме могли да изразим с новозаветните положения: „Бог не гледа на лице“, сиреч на расов и национален произход, „но у всеки народ оня, който се бои от Него и върши правда, и приятен Му е“ (Деян. 10:34-35); „Бог и на езичниците даде покаяние за живот“ (Деян. 11:18); голяма радост бива на Небето, когато един грешник на Земята се кае (Лука 15:7, 10), независимо от каква раса и националност или от каква социална класа е.

И едновременно с това случаят с пророк Иона представлява ярък пример на конфликт между свободната човешка воля и широтата на Божия промисъл, за който няма непреодолими пречки.

Изглежда, че Иона е бил истински евреин на своето време, който напълно е споделил убеждението, че само еврейският народ е избран от Бога и че само той има някакво значение в плановете на небесния Владетел, а всички останали народи са само материал за използване. С особена любов Иона говори за светия храм в Иерусалим (Иона 2:5, 8), очевидно за отново, издигнатия след плена храм, и в такъв случай той навярно е бил убеден, че всички изпитания на избрания народ вече са завършени и скоро ще настъпи тържеството на неговото земно царство.

И ето, Божият промисъл избира този човек за пророческо служение, но не в лоното на еврейския народ, а го праща за такова служение в езическия град Ниневия, столицата на тогавашната владетелка на Близкия Изток — Персия. Ниневия е един от най-старите градове на света, той е бил основан от Асур, правнук на патриарх Ной (Бит. 10:11). След завладяването на Вавилон, персите разрушили неговите крепостни стени, за да го омаловажат, и запазили като главни административни центрове на своята държава Суза и Ниневия. И ето, в единия от тях единият истински Бог Израилев изпраща пророк Иона с определена задача:

„Стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай, в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“ (Иона 1:2).

Но Божият зов не срещнал готовност в душата на пророка. Иона не бил съгласен с възложеното му поръчение и решава да се отклони от него с бягство. В това решение на Иона прозира лъжливото тогава у мнозина убеждение, че израилският Бог е силен само върху територията на Иудея (срв. 3 Цар. 20:23) и че, следователно, ако избяга вън от границите на Израиля, ще може да се отърве от това поръчение. Колко слаба е била представата на този пророк за неговия Бог! Но тъкмо затова той е бил избран, за да се покаже колко се заблуждават мислeщите като него.

Пристигнал в пристанището на Иопия (днешната Яфа) и намерил кораб за Тарсис, тоест в противоположна на Ниневия посока, Иона си купува билет, след това слиза чак в дъното на кораба и там ляга и заспива, вероятно смятайки, че там Бог не ще може да го намери.Но едва корабът тръгнал, разразила се страшна буря. Mоряците започнали да изхвърлят натоварените стоки, за да олекне. Но бурята бушувала с още по-голяма ярост въпреки отчаяните молитви на моряците към разните техни езически божества. И в тия минути на всеобщ смъртен страх долагат на капитана, че един човек най-спокойно спи на дъното на кораба. Разбуждат го и го карат да се помоли и той на своя Бог, та дано намерят спасение. Смутеният изглед на Иона им дава основание да се усъмнят, че той нещо е извършил и затова ги е постигнала тая беда. Силно заинтригувани, те решават да хвърлят жребий и жребият посочва името на Иона. Изобличен по такъв начин и смъртно уплашен от това, Иона публично признава своя грях, което направило на моряците поразително впечатление. След това сам Иона им прави едно страшно предложение:

Вземете ме и ме хвърлете в морето и — морето ще утихне“ (Иона 1:12).

Излишно е да правим догадки защо пророкът предлага това: дали е бил напълно отчаян, та е смятал, че за него няма никакво спасение? Или пък по-скоро се е подчинил на едно непреодолимо Божие внушение, което вероятно му е подсказало какво ще стане по-нататък? От неговото убеждение, изказано в молитвата му в утробата на кита, че той пак ще види светия Божи храм (Иона 2:5), можем да приемем второто.

Смаяните моряци, уплашени до смърт, не могли да се решат на такова страшно дело. Но когато, от една страна, бурята ставала все по-яростна, а от друга страна, сам Иона ги умолявал да го хвърлят, тогава, след трогателна молитва към този всесилен Бог на Иона: „Молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек и да не ни зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно“ (Иона 1:14), дигат го и го хвърлят в морето, което веднага утихва.

Сега ще прескочим неописуемите преживявания и трогателната молитва на тая живо погребана в утробата на звяра душа и как след три дни китът го изхвърля жив обратно на сушата. Върнат отново на белия свят, беглецът повторно чува Божията заповед: “Стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея каквото аз ти заповядах” (Иона 3:2).И, покорен на тая безпрекословна заповед, Иона тръгва и пристига в Ниневия. Авторът обръща внимание на размерите на града: „А Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход“ (Иона 3:3). Да обърнем и ние внимание на това как е казано: „град голям у Бога“ – „у Бога“, защото не само Иерусалим е Божи град, но всеки град, в който живеят хора, е такъв.

И ето, започва Иона да ходи из този голям град, колкото може да се и ходи за един ден, и да проповядва с висок глас заповяданото му: „Още четиридесет дена — и Ниневия ще бъде разрушена!“ (Иона 3:4).

Бил ли е Иона уверен в неизбежността на своето предсказание, знаел ли е той това, което ще стане? Нека засега оставим тия въпроси настрана, защото отговорът на тях ще дойде по-късно, и нека погледнем на трогателния плод на тая проповед. Известието за появата на странния пророк и за неговите думи достига до царя на Ниневия и той веднага става от престола си, съблича царското си облекло, облича вретище и сяда на пепел, а след това заповядва да съобщят на всички жители на града: щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отърве от лошия си път и от насилието на ръцете си. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв и не ще загинем“. И действително, Бог вижда, че тия хора са се разкаяли и не пратил върху тях наказанието, за което предсказвал пророкът (Иона 3:3—10).

И сега започва третата част от това поразително събитие, именно затихналият в душата на Иона конфликт избухва с нова, неподозирана сила: пророкът силно се огорчил от това, че неговото пророчество не се сбъднало! И той започнал да натяква на Бога:

„О, Господи! Не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляващ за бедствието. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея“ (Иона 4:2—3).

Опасен е човекът, когато се разсърди поради засегнато честолюбие; тогава той загубва нишката на самоконтрола, започва да постъпва необмислено и е способен на всякакво безумие. От тая изповед на Иона се вижда, че той в началото не е искал да изпълни даденото му поръчение, защото не е искал ниневийци да се покаят и да бъдат помилвани. И заставен да проповядва, той все пак се е надявал, че израилевият Бог, макар и многомилостив, може би ще накаже тези политически врагове на Своя народ — тогава евреите политически са били под властта на персите! И вероятно е имало минути, когато пророкът си е представял какви гръмове ще се изсипят върху този грешен езически град и може би е изпитвал и не малко гордост от това, че нему се паднала тая велика чест да бъде известител на Божия гняв върху „тия необрязани“! И когато очакванията рухнали, той се връща на тезата, че е бил прав, когато е бягал от това поръчение и основателно излива сега лошите си чувства на завист и недоволство пред Всеблагия.

Наистина безкрайно благ и дълготърпелив е Бог. Но и е премъдър. Той дал на Своя разсърдил се и обезумял от това пророк добър урок, който е записан от него, в тази кратка, но изумителна по своята дълбочина книга, за да бъде полезен на хората през всички времена.Когато проповедта на Иона завършила не тъй, както той очаквал, той излязъл вън от града и седнал срещу него, все още очаквайки дали в последния момент няма все пак нещо да стане. Жегата от палещото слънце отгоре и горчилката от несбъднатите му желания вътре страшно го измъчвали. И Бог направил да изникне едно растение, което бързо порастнало така, че можело да прави хубава сянка. Иона много се зарадвал на това растение, настанил се под дебелата му сянка, изтегнал се и скоро заспал. През нощта Бог изпраща един червей, който прегризал растението и на сутринта силен вятър го свалил. Иона много се огорчил от това. И Бог му задава този въпрос:

– Нима тъй се огорчи за това растение?
– Да, твърде се огорчих, дори до смърт — отговаря пророкът.

И тогава Бог му казва тези думи, които са и изводът на цялата тази история:

„Тебе ти е жал за растението за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израстна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява — и много добитък?“ (Иона 4:9-11).

Кои ли са тези 120,000 души, които не могат да различат дясна от лява ръка?

Не са ли това малките деца, децата от оная възраст, когато те наистина още не знаят що е дясна и що е лява ръка, но които именно заради своята немощ и невинност са от всички човешки възрасти най-близки до сърцето на Създателя? И ето сега изводът от всичко това:

Бог обича всички хора, без разлика на пол и възраст: Бог обича не по-малко езичниците от евреите, защото всички са Негово творение; Бог обича с голяма отеческа любов каещите се за своите грешки; Той показва как обича тези ниневийци, които имат това преимущество пред избрания народ, че трогателно се покаяха от проповедта на първия изпратен им пророк, тогава когато евреите избиваха своите пророци. И още нещо: Бог обича и добитъка, животните на човеците, защото и те са Негово творение. Бог се трогва от покаянието, Той се радва за всеки покаял се грешник и го награждава с велика милост. Той не иска наказанието на никого, милост иска, а не жертва, Той не благоволи към войнолюбците и насилниците. Той се противи на гордите и само на смирените дава благодат (Иак. 4:6; 1 Петр. 5:5).

Въпреки този прекрасен урок, даден на Иона, а чрез неговата книга на своите водачи, те си останаха слепи и твърдоглави, за да чуят от Него страшното пророческо предупреждение:

„Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона, а ето, тук е повече от Иона“   (Мат. 12:41; Лук. 11:32).

Да, нашето бурно време на агресии и посегателства има голяма потребност от поуката, която дава Книгата на пророк Иона: за равноценността на човеците и народите пред Бога, за необходимостта от повече взаимно уважение и братолюбие,  без които мирното съжителство и духовният растеж са немислими, без които, вместо мир и радост, скръб и жалост ще покрият земята и нейните обитатели.
___________________
*Публикувано в Духовна култура, 1974, кн. 2, с. 1-4.

Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.